Разберете в Sandacite.BG как да смените цяло ТХО на телевизор Опера 1 с такова от следващите модели Опера!

Днес ще се занимаем с малко практическа сервизна дейност. Както знаем, разпространението на Оперите 3 (модел, произвеждан между 1963 и 1969 г.) е многократно повече в сравнение с това на първия български сериен телевизор Опера 1 (1960 – 1) и 2 (1961 – 2/3). Това налага да се замислим какви части от най-популярния модел могат да се използват, ако ни се налага да ремонтираме 1-ица или 2-ка. Според нас за такова важно начинане даже си струва да вземете една-две 3-ки за части. Ако не сте фенове на възможно най-автентичния вид реставрация (правенето на обекта като излязъл от завода), а приемате да подкарате 1-ицата и с малко по-нов транформатор за хоризонтално отклонение (ТХО), днешното упражнение ще ви свърши работа.

И така, да започваме. Както вече ви е ясно, нямаме предвид да сменяте само отделни лампи (те са две вътре), а цялото ТХО. Долу виждате ТХО-то на Опера 1 (известен и като Опера РТ54-60Е). С различни цифри са означени следните негови части:

• 41 – самото ТХО (трансформатор изходящ за хоризонтално отклонение);
• 42 – високоволтов цокъл;
• 43 – плочка монтаж;
• 44 – основа;
• 45 – повишаваща бобина;
• 46 – високоволтова качулка

Ето я и схемата му. Разгледайте я добре, защото тя съдържа елементи, които ще ни трябва да знаем след малко. EL81 и DY86 са електроннни лампи, с R са означени резистори, а с С – кондензатори:

Когато отворите телевизора донор (Опера 3), виждате ТХО-то да се подава в далечния десен ъгъл под кинескопа:

Ако пред вас се намира и телевизорът пациент Опера 1, вижте добре схемата и се опитайте да намерите електронните елементи на живо. Трябва да знаете добре и целите схеми на телевизорите Опера въобще (ще ги намерите по-долу). Защото, за да стане фокусът, трябва да направите така…

При Опера 1/2 премахнете следното:

• диференцалния регулатор (L17 и L16) и всички свързани с него проводници;
• линеаризиращата бобина (L16) и свързаните с нея резистор R111 (27 ома) и кондензатор С104 (10 микрофарада)]
• делителя, който се образува от резисторите R91 (1 килоом) и R93 (3,9 килоома)

Сетне към куплунга на отклонителната система дайте следните изводи на късо:

Сега от плочата, върху която са изведени изводите от товарната бобина на ТХО-то на 3-ката, премахнете кондензатора С152 (1,5 микрофарада) и на изводи 5 и 6 поставете резистор 22 килоома (0,5 вата).

След това пък свързванията се осъществяват ето така:

Сега огледайте внимателно всичко още веднъж, пийте нещо за успокояване на нервите и включете да видите как е положението. После ни пишете. :)

А ето ги и схемите, които обещахме:

Телевизор Опера – всички модели

See more

В Sandacite.BG попаднахме на интересна статия за ремонта на телевизори преди 1990 г.!

Обикновено сме свикнали да събираме, изследваме и публикуваме различните стари български апарати, но рядко се замисляме за това кой ги е поддържал  в изправност, та те да  работят дълго време и безпроблемно да изпълнят функциите си. А добре ли се е извършвало това? Случайно ни попадна една статия, отпечататна в бр. 9-1985 на сп. София, в която се представя една неособено приятна картинка за работата и дейността на СД ,,Телевизионни и радиосервизи“ – предприятието, чиите сервизни бази из цяла България тогава ремонтират тези апарати. Авторът е Ленко Бешев, статията препечатваме без никакво изменение. Поначало е много интересно за четене това списание София – разкрива всякакви страни на общественжия живот тогава, и то нерядко и свързани  с техниката; дори самите заглавия на статиите са много добре звучащи и провокативни.

РАЗКАЗ НА „ПОТЪРПЕВШИЯ“

„…След като мои приятели – „май­стори“ напразно се ровичкаха в апарата, се обадих в ателието на „Княз Борис“ № 77. В определения срок телевизионен техник не дойде. Жалко за единия ден неплатен отпуск! Отново се обадих, като се преборих с безкрайното „заето“, и определихме нов ден. Този път го доча­ках. Оказа се, че е изгоряла лампа PCF 82. Техникът заяви, че в сервиза нямат, но ме успокои, че се продавала в магази­ните. Та да си я купя и пак да му се оба­дя – остави си името, – за да дойде и ми я постави. Така се наложи да си взема още един ден неплатен отпуск, да обикалям из магазините, пак да се обаждам, да ча­кам техника и т.н. Два часа след ремонта по екрана отново се заразхождаха „чу­довища“ – и пак познатото ходене по мъ­ките. Този път дойде друг техник, пла­тих си само за повикването /нали апара­тът беше в гаранционен срок след пър­вия ремонт?/, поправи го – и сега за „бит­ката“ ми със сервиза напомнят само две- три фактури и сменената лампа…“

Тази история е разказана без никак­ви украшения, взета е направо от делни­ка и знам, че има далеч по-невероятни случаи – как с месеци са чакали за дефи­цитна резервна част, без която телевизо­рът е красива, но безполезна мебел; как като следствие от серията обаждания в сервиза върху техния апарат са се „учи­ли“ добри техници и т.н. Разбира се, не­щата не бива да се драматизират – поне още толкова люде ще ни кажат, че за ре­монта на техния телевизор им е било до­статъчно едно позвъняване в сервиза.

РАЗКАЗ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИ­РЕКТОР

на СД „Телевизионни и радиосервизи“ Георги Тодоров, който непрекъснато (за разлика от нас) се „пече“ на този огън:

„Стопанисваме 28 предприятия в страната, над 25 ателиета в столицата, 560 стационарни бази в селищните систе­ми и 1200 приемателни пункта в селата.

Годишно през ръцете ни минават над 3,2 млн. телевизора от 70 марки.

Как си представяме идеалното об­служване? Чрез въвеждането на абона­ментна система навсякъде. През 1984 г. имахме 86 хиляди абоната в страната (над два пъти повече от 1983 г.), до края на тази година очакваме да достигнат 200 хиляди. Най-пълно сме обхванали Силистренски, Кърджалийски и Сливен­ски окръг. Като че ли засега столичани са скептични към тази система.

От дейността си в селата често гу­бим (на самостоятелна стопанска сметка сме), но от големите градове печелим. Съзнаваме, че нашата работа има социал­ни измерения – трябва да стигнем до все­ки дом, до всяко работно място.

Затова: 70 на сто от апаратите по­правяме по домовете; столичните сер­визи са на седемдневен работен ден от 7,30 ч. до 21 ч. с дежурства през празни­ците…

От какво са най-честите оплаква­ния? Вече не от качеството на обслужва­нето – за разлика от времето, когато спе­циалисти не ни достигаха и се принужда­вахме да назначаваме всички кандидати, понякога със съмнителни способности, днес 90 на сто от нашите хора са със средно техническо, полувисше и виеше образование. Сега проблем е липсата на резервни части,, но вече направихме пър­вата крачка – към предприятието функ­ционира цех за намотъчни изделия, къде- то възстановяваме трансформатори и други детайли…

РАЗКАЗ НА ЕДИН ТЕЛЕВИЗИО­НЕН ТЕХНИК

По понятни съображения не съоб­щаваме името му, но под разказаното от него биха се подписали много негови колеги:

„Нашата бригада /от сервиза на ул. „Княз Борис“ № 77/ обслужва голям ра­йон – не само центъра, но и кварталите „Лозенец“, „Бистрица“, „Симеоново“, „Железница“. На бригадна стопанска сметка сме – и ако на някой колега чес­то му се налага да се връща на стари адреси, това означава, че първия път не си е свършил работата както трябва и вторите му визити не се заплащат. Това се отразява на възнаграждението на ця­лата бригада – и затова дълго такъв чо­век не можем да търпим. Не можем да го носим на гърба си, нали? Още повече, че планът ни е много напрегнат, поняко­га дори и нереален – на ден имаме по око­ло 15 адреса за всеки и рядко можем да се „вместим“ в графика. Защото предва­рително не можем да знаем колко време ще ни отнеме ремонтът на един телевизор – дали ще е нужно да се смени само едно бушонче (две минути) или ще трябва из­цяло да се разглоби някой възел, за да се открие повредата. И ако някой апа­рат е сериозно „болен“, това означава, че поне два-три абоната днес ще ме чакат напразно и ще ме ругаят.

Освен това отдавна не е вярно раз­пространеното схващане, че не го ли по­черпиш, техникът няма да ти свърши ра­ботата – нали ако седна да се черпя с ня­кой клиент, другаде няма да ме дочакат и ще изостана от графика. При нас бързо се разчува кой не си разбира от работата, а обича да посяга към чашката – след ня­колко такива случая той трябва да си търси работа другаде.

Когато постъпва при нас, всеки по­лага изпит по теория и практика. В кол­ко други професии кандидатите се под­лагат на такава сериозна проверка?

Кое ни мори най-много? Липсата на резервни части – без тях не можем да си вършим работата, а гражданите обвиня­ват нас за това, че телевизорът им със седмици стои в базата…

ВМЕСТО КОМЕНТАР

Действително от години резервните части са „ахилесовата пета“ не само за телевизионните сервизи. И това е отчасти обяснимо – у нас телевизори внася не са­мо ВТИД „Телеком“, но и „Продексим“, „Булгаркооп“, апарати идват и по линия­та на търговския обмен на окръзите с побратимите им от социалистическите страни. А резервни части внасят само споменатото вече „Телеком“ и предприя­тието „Резервни части и млад техник“. „Ножицата“ между потребностите и въз­можностите се разтваря допълнително и от факта, че гаранционният срок за цвет­ните телевизори в СССР е една година, а у нас – една и половина,и реалната нужда от кинескопи за тях е по-голяма, откол- кото вносът.

От друга страна, съгласно норматив­ните документи резервни части се осигу­ряват само за апарати, внесени или произведени до десет години. А по-ста­рите? А телевизорите, внесени в страната по частен път? Те висят в сервизите, кои­то не всякога могат да се справят, и „контрата“ остава у тях. Гражданите не се интересуват от трудностите, които имат сервизите, и искат телевизорите им да бъдат поправени качествено и в срок. И са прави.

За да не гасне за дълго синият ек­ран, не е нужно много – само изградената организация да работи като добре смазан механизъм. Той да не се „препъва“ в липсата на резервни части, тъй като всич­ко друго по принцип е налице: материал­на база, кадри, транспорт. Можем ли да се надяваме, че това ще стане скоро?“

А какви са Вашите спомени и впечатления? Добре ли са били ремонтирани нашите  стари сандъци? :)

В Sandacite.BG разглеждаме стари БГ устройства за ремонт и настройка на телевизори.

Както знаем, когато един завод произвежда нещо, от голямо значение е то да бъде с високо качество, за да работи дълго и безаварийно. За тази цел произведените веднъж устройства още във фабриките се подлагат на строги изпитания, тестове, проби, настройки и т.н. В Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ напр. през 60-те г. вече има специална такава длъжност – настройчик – която се е изпълнява от специалисти със завършено средно техникумско образование. В работата на хората обаче им помагат специализирани инсталации като тези, които ще разгледаме сега – защото когато говорим за такова мосово производство, става дума за хиляди и хиляди телевизионни приемници, които трябва да се обработят.

ТРЕНИРАНЕ

Знаете ли, че още в началото на 60-те г. Заводът за инструментално и нестандартно оборудване в София вече произвежда конвейер за продължително изпробване на телевизори, което симулира истински експлоатационни условия? Наричат тази процедура ,,трениране на телевизори“.

Първо да се запознаем с външния вид на машината и ще Ви разкажем какво се прави на нея. Инсталацията има вид на конвейер (поточна лента), който има в единия си вид задвижващо устройство, а в другия – натегателно. Задвижващото чрез предавка предава движението си на ролкова верига, която пък движи по релсов път носещите платформи с многото телевизори, качени на конструкцията. Като гледаме, това на картинката вероятно е Опера 3, но покрита с платно, затова отдалеко прилича на някакъв Рубин 102 примерно. :)

А ето какво се прави на конвейера. Новопроизведените апарати се движат по нея и накрая попадат под теста на КИТУ – контролно-изпитателната телевизионна уредба. По това време се е работело със съветско КИТУ, а през 1969 г. е произведена и оригинална българска такава уредба, за която подробно сме Ви разказвали ТУК. КИТУ-то извършва различни проверки на бъдещия продаваем телевизор – за резолюция, яркост от черно до бяло, контраст и т.н. На тази поточна линия се извършва и продължително ,,трениране“ със звукови сигнали. Конвейерът е необходим, за да може чрез движението по него да се автоматизира заводският тест на апаратите и те да достигат сами до настройчиците и КИТУ-то. Освен това, ако е нужно да се работи нещо по хардуерната част на приемника, всяка работна маса около поточната лента – на нея стоят заводските техници – е оборудвана със захранване 42 волта за поялници. Човекът ще издърпа телевизора, ще свърши сервизната работа по него и пак ще го върне на лентата – бързо, лесно и удобно! :)

Конвейерът е проектиран така, че да може да се проверяват между 15 и 18 броя новопроизведени телевизори на час. Пълната проверка на един апарат отнема около 6 часа – 360 минути, а самият конвейер се движи със скорост 10 м/мин. Може да се задвижва както ръчно, така и автоматично. В движение го привежда електродвигател с контролер и сервомотор. Има мощност 2,8 киловата, чийто ротор се върти с 950 оборота/мин.

Разбира се, подсигурена е и стабилна система за включване на телевизорите под напрежение. Тя има 2 бр. 220-волтови трансформатори за захранване на контакти с обща мощност 5 киловата и 2 бр. стабилизатора на напрежение тип Т5000 КОВО. Трансформаторите за захранване на поялниците са също 2, с обща мощност 3,5 киловата.

Размерите на поточната лента са такива, че веднага ни отказаха от намерението да си я вземем в нас – дълга е 43 м, широка 105 см и висока 80 см.

НАСТРОЙКА  И ПОПРАВКА

Има и трети конвейер, чиято основна цел е да създаде удобни условия за ремонт и настройка на телевизори с различни размери и в голямо количество. Според нас се използвала или в заводите, или в техните сервизни бази за гаранционен ремонт. Настройката се извършва още докато апаратите са на самия конвейер, а поправката – когато сандъкът се придърпа на специално съоръжените работни маси, прикрепени към поточната линия. Устройството и начинът на задвижване на този конвейер са същите като на първия, който описахме, затова няма отново да ги разказваме подробно.

Ако разгледаме подробно горе на снимката, ще разпознаем на лявата редица включен Кристал 53, а вдясно Оперки.

Контактите за телевизорите на конвейера, които ще слизат на работните маси, са свързани чрез разделителни трансформатори. Останалата част от комплектовката е същата. Тук производителнастта е между 10 и 20 телевизора на час, а работните места са 32 бр. Лентата се движи с 9,5 м/мин, а една нейна стъпка е дълга 1524 мм. Може да се настрои както за ръчно предизвикано, така  и за автоматично задвижване.

Електродвигателят, който задвижва конвейера, е същият като мощност и обороти на ротора. Има работно напрежение 380 волта.

Тази лента е по-къса – 28,42 м, широка е 31,3 м и висока 1,45 м.

ПТК

Заводът за инструментално и нестандартно оборудване е произвеждал и друг конвейер, предназначен специално за настройка на т.н. ПТК – превслючвател на телевизионните канали… е сещате се, онова като ключ на печка, което го имат българските черно-бели телевизори долу вдясно най-вече:

Тук конструкцията на конвейера е тръбна, оформена на отделни секции с дължина 2,4 м. На нея е закрепен релсов път, по който се движат т.н. технологични колички, които носят ПТК-то за проба. Те се задвижват ръчнои имат губени буфери за омекотяване на удари.

Около поточната линия има 16 работни места за настройчиците, които сядат на удобни въртящи се столове (произвеждани в завод Оргтехника Силистра). От лявата ръка има маса с чекмеджета, а  от дясната – специално място за поялник 80 вата с контакт с 40 волта напрежение. В работата си разполагате и с измерителни уреди, поставени върху плота на конвейера и захранващи се от три контакта 220 волта. Примерно осцилоскоп, който си придърпвате към себе си и го свързвате с настройваното ПТК. За една смяна трябва да можете да проверите 100 – 150 броя ПТК-та.

Лентата е дълга 10,41 м, широка 2,3 и висока 1,1 м.

Това беше една малка разходка из заводското ежедневие на телевизионните фабрики на България, за да видите колко труд се влага, та да се постигне такова високо качество, че и сега да успяваме да възстановим старите приемници да работят. А ето тук можете да видите как се произвеждат техните дървени кутии:

1966 – Машина за сушене на дървени телевизори и радиа

See more

Повредата не е във вашия телевизор!

Днешната публикация ще ни върне директно 40 и кусур години назад. Нейната тема е качеството на българските телевизори от онзи период и по-точно – кои са най-честите повреди в тях, как се решават, как се търсят виновните и какво се прави в случаи на масови повреди на един и същ модел телевизори. Сигурни сме, че ще Ви бъде интересно. Приятно четене!

,,Много по-смело си взех жена, отколкото те­левизор. Знаете защо — телевизорът по-рано показва капризите си. Един техник, като го въртя-въртя по масата, хвърли му капака и от­сече:

— Такива апарати в завода дават като на­казание на най калпавите работници!

Това е лъжа. В Слаботоковия завод Кли­мент Ворошилов няма калпави работници. В такова реномирано предприятие с дългого­дишни традиции и опит професионалното отношение към работата — прецизността, техническият прогрес и високото качество — харак­теризират заводския почерк.

Истина е обаче и това, че от „двойката“ дълго не можеха да се отърват. Не че кон­струкциите бяха лоши или параметрите на изделието не отговаряха на съвременните изисквания за телевизора, не! Само заради многото рекламации е така. Като че ли под бича на някакво проклятие тъй добрите в за­вода апарати скоро започват да дефектират, често даже без да дочакат купувачите си. Това е потвърдила и една най-случайна проверка, направена в складовете на окръжно стопанско предприятие „Търговия на едро“ в Търгови­ще: имало всичко 780 телевизора, произведе­ни във „Ворошилов“ и 135 от тях не работели. А тази проверка не е единствената. И не е изключение.

В търсене на достойния отговор

С друг такъв случай не мога да се похваля — да кажа на директор, че идвам при него, защото предприятието има много рекламации, и той да ми каже „Добре дошъл!“ Затова се заклех да внимавам. А Иван Михайлов, заместник-директорът по техническите въпроси на заво­да, ме покани приветливо на масата и макар че телефоните му даваха толкова възможности да се измъкне, той не използва нито една.

— Знаете ли колко бе обиден колективът на тази „двойка“ — започна той. — Защото е по наследство: заради рекламациите за „Мизия“ и „Мургаш“, които тогава се компрометираха и ги спряхме. Сега се съдим с кюстендилския завод и той ще плати загубите — над 300 000 лева ни струват техните интегрални схеми! Но моралните загуби кой ще ни плати, престижа?

Това било преди няколко години. Прехвър­лили производството на интегралните схеми от Ботевград в Кюстендил и станало чудо: пристигали нормални схеми, входящият контрол не засичал никакви дефекти, монтирали ги, апаратът работел добре и първите осемнайсет часа. че и цялото денонощие… Раз­писвали паспортите на телевизорите и ги пре­давали на търговията, без да подозират дори, че съвсем скоро звукът ще почне да „гьгне“ и качеството на приемането въобще ще се вло­ши. Клиентите започнали походите си към сервизите, сервизите надали вой, вестниците се чудели какво да правят с получените писма на отчаяните зрители… Измерили пак току-що получените схеми нормални! Но отделили няколко настрани — след време дефектите се проявили от стареенето. Наложило се да спрат работа — страшно сътресение за завода! — и бързо да разпратят рейдови бригади от специалисти по всички окръзи. Оттогава се гледа с подозрение на „Ворошилов“.

Най-достойният отговор в такъв случай е: чувствително да се подобри качеството на новите изделия. Затова Слаботоковият завод е едно от тринадесетте предприятия, които от ноември 1976 пробно внедриха комплексната система за управление на качеството. На всички работници и низови ръководители обясни ли, че това вече е борба за високо качество върху основата на стандартизацията. Не на определен норматив-инструкция трябва да от­говаря изделието и отделните му възли, а на стандартизационен документ, който има значението на закон и неизпълнението му се на казва съответно по закон! Засега в завода са утвърдени 30 такива „закона^–и по тях експе­риментално се работи още от юли 1976.

— Аз съм главен отговорник по внедрява­нето на тая система и затова доста почетох съветска литература — усмихна се Иван Михайлов. — Мисля, че вече я познавам добре и за­това ще споделя мнение за няколко недоста­тъка в приложението й у нас. Първият е, че тя почива на стимула ..добра работа — високо за­плащане“, а на практика това може да се при­ложи само за производствениците — как тога ва ще спечелим и конструктора за това високо качество? Можем само да го накажем с пони­жение, но заплатата му е еднаква и ако работи добре, и ако само отчита работа. А в Съвет­ския съюз се дава и премия за качествена ра­бота, има предвидено специално „перо“. Вто­ро: високото качество не зависи само от р ботника, защото и той все повече е зависим от апаратурата. А нашата е морално остаряла, че и се поврежда лесно. Докато я оправи, се на трупва много продукция, която после същите хора трябва да окачествят за много по малко време. Това значи, че самото внедряване на си­стемата изисква известни капитални вложе­ния. Трети проблем, който дано нн тормози са­мо на този етап, е, че сме кооперирани е петде­сет предприятия и ако те не ни дават качествени материали, нашето качество също пропада. Поне техният изходящ контрол трябва да работи по нашата система…

Иван Михайлов се оправи набързо с побесне­лия вече телефон и продължи:

— И оше едно — тази система се внедрява само в заводите-производители, а институ­тите остават настрана. Как ще произвеждаш качествено, ако изделието не е „направено“ още в техническата документация?! Имахме една голяма разправия с нашите „София 11“: сбъркали нещо в документацията, ние се запа­сихме с материали и се подготвихме за рабо­та, а те тогава се сетиха да нанасят промени…

Като говорим за качество, ние разбираме оная съвкупност от свойства на изделието, които задоволяват определена потребност на определен етап от време и при определени раз­ходи. Прецизността вече е, както се казва, „по­вече от необходима“ — разговаряме с Леонид Петрински, заместник-началник на отдела за технически контрол в завода. Правилно сте за­белязали, че пред името му няма „инж.“ — той е завършил математика. И задачата му е ма­тематическа — пресмята вероятността да се случи повреда в телевизора ни примерно за 1500 часа работа. Наш човек — нашите инте­реси защищава! И престижа на завода! Върху вратата на лабораторията му има само една дума — „Надеждност“. Затова я намерих труд­но от натъпканите из коридорите телевизори — сякаш цялата администрация се бе зази­дала зад тях. Те са „таблото“ за преизпълне­ние на плана — наднорменото търговците не вземат, защото и без това складовете им са препълнени /въпреки „новите цени“ от това лято/.

— Ами като хората гледат още „Оперите“ и „Кристалите“! — докривя му на Петрински. — Ние и на транзистори минахме, и на интегрални схеми, а те се греят още на ламповите…

Около него тихо бучаха трийсетина телеви­зора с по една нерешена „кръстословица“ на екрана. Всеки ден оттук „изписват“ най-ста­рите пет, а на тяхно място вземат нови слу­чайни „пациенти“. Цяла седмица, по 18 часа напрекъсната работа в денонощието, при мак­симално напрежение и максимално допусти­ма температура — така най-бързо излизат де­фектите. Това е оперативна проверка, която Петрински провежда непрекъснато /свръх задължителните две ежегодни/ за средно вре­ме на безотказна работа. Защото качеството наистина е проблем, а отделът трябва да по­могне.

Ако някога сте обичали една работа истин­ски и се гордеете с професията си, ще разбере­те Леонид Петрински. Слабите токове са били най-силната му младежка мечта и даже уни­верситетът не го е разубедил. Започнал в за вода като настройчик на радиоприемници — всичките радиошкафове на „Ворошилов“ са „одухотворени“ от него! После работил към отдела на птавния конструктор в бригада „Мо­дели, мостри и експонати“, където се правели прототипите на новите изделия. Ех, какво вре­ме е било — хвърли апарата през прозореца и той пак ше проработи! И че сега не е съвсем така, му тежи. Хванал се стъпка по стъпка да изследва защо толкова добри телевизори скоро вече не са чак толкова добри. И тогава извел „теоремата“: щом изискванията за ка­чеството на градивните елементи са по-малки от изискванията за качеството на изделието, в което са включени, тс високите изисквания към цялото изделие са фантасмагория! Каза­но на прост език, това приблизително означа­ва, че ако строиш кораб с гнили дъски, по-ве­роятно е да идеш при рибите, отколкото на другия бряг. А доказателството? Преписал Петрински изискванията за средно време на безотказна работа поотделно за всички, вло­жени в телевизора, градивни елементи: според средноевропейските значения за тяхната на­деждност и според нормите за нашите произ­водства. Шапката му хвръкнала — за нашите  кондензатори например изискванията били около 100 пъти по-ниски, за транзисторите ни – 200 пъти! Хубаво е, че ги правят по-добри поне, иначе, като изчислил надеждността на телевизора с градивни елементи според сре­дноевропейските изисквания, излязло, че с повече от двайсет пъти апаратът надскачал вероятната си теоретическа надеждност с елементи по нашите изисквания. А и телеви­зорите трябва да са на световно ниво. Нещо повече — „София 21“ претендира за „К“…

Сега вече разбираме Михайлов — петдесет предприятия отговарят за качеството на едно с изделие и едно предприятие страда даже само ₍ поради некоректността, посредствеността или безотговорността на петдесет други. Затова, когато държим за професионализъм в работата и с него свързваме „световното ниво“, трябва да си даваме сметка, че това е комплексен проблем и само с напъните на отделни пред- £ приятия много не ще постигнем. Рекламация та приравнява — за нея 50 е равно на едно. И обратното“.

Христо Буковски, сп. Отечество 23-1976.