1966 – Машина за сушене на дървени телевизори и радиа

Вижте в Sandacite.BG как са се сушели дървените телевизори във фабриката!

Машина за сушене на телевизори и радиа
Машина за сушене на телевизори и радиа

Днешното пътешествие във времето ще ни покаже един интересен етап от производството на стари телевизори и радиа преди повече от половин век. Както е известно, тези апарати с вида си наподобяваха истински къщни мебели – дървени, лакирани (оо, колко ясно личеше натрупаният прах!) и с достолепен вид. За да  бъде това така обаче, в заводите, в които ,,сандъците“ са произвеждани, е кипял усилен труд и са имали съответното специализирано оборудване.

Случайно попаднахме и разгърнахме тези случайно намерени дипляни. Те са издадени през 1966 г. и рекламират изделия на Завода за инструментално и нестандартно оборудване в София, а показаните машини са крайно, крайно любопитни!

Забелязвате ли кутиите от телевизори ,,Опера“, които са окачени на метални рамки в пастта на грамадната ,,фурна“, снимана по-горе? Това е професионална сушилня, произвеждана от първата половина на 60-те г. нататък. Идеята на тази машина е следната. Когато кутията на телевизора или радиото бъде готова, в дърводелския цех на завода я шприцват с полиестерен или друг лак. Той обаче трябва бързо да изсъхне, защото кутиите трябва да бъдат безопасни за пипане, когато в монтажния цех в тях ще монтират шаситата. Освен това,  за да залепне здраво, е добре хубаво да се ,,изпече“. И затова се появява нуждата от ,,бърза пещ“, в която прясно напръсканите кутии да бъдат ,,изпечени“, за да станат удобни за работа. Същата пещ е била използвана  и в мебелната промишленост за произвежданите мебели.

Най-общо казано, сушилната камера за дървени кутии работи по следния начин. Шприцваните кутии се поставят на носещите рамки (виждате ги, хванали са кутиите – представляват нещо като куки) и работникът натиска бутон в единия край на камерата. Рамките са окачени на верига горе и когато веригата се задвижи, се задвижват и куките заедно с окачените на тях кутии. Минавайки през камерата, сандъците биват обдухвани от много топъл въздух, подаван от отоплителна инсталация, и така се изсушават. Миризливите изпарения от лака се отвеждат навън с вентилационна инсталация. Когато ,,печивото“ стане готово, работникът натиска бутон в другия край на ,,фурната“ и веригата спира да се движи.

Движението на веригата (тоест скоростта на въртележката на кутиите) може да бъде с три скорости – 0,4, 0,8 и 1,2 м/мин – да, бавно, но това е нужно, за да се изсушат добре сандъците, защото иначе ще лепкат и по тях дълго време ще остават пръстови отпечатъци. Температурата може да се регулира в различни степени, но максимално може да е 55 градуса Целзий. Самата камера е, разбира се, огромна – дълга е 7,66 м, широка 2,25 и висока 3,44 м. Все пак това е промишлена машина, проектирана за монтиране в халета – не е да си я сложи човек в хола. :)

Вдухващият топъл въздух вентилатор има дебит 6000 куб. м./час, а конвейерът (демек веригата) се задвижва от електродвигател (също български) с мощност 0,250 kW и 1400 об/мин.

Сушилнята за телевизионни кутии (с название АМ-250) има и екстри. При нужда тя може да се раздели по дължина на две с преградна стена от листова ламарина. Задвижващото устройство е можело да се изработи в два варианта по желание на клиента: със степенно регулиране на скоростта или чрез вариатор, което е безстепенно регулиране.

За любителите на точните и подробни описания неща ще споменем, че сушилната камера се състои от отделни секции от железни профили и листова ламарина. Носещата ферма пък е от профилна стомана. Ако погледнем инженерно на нашата сандъкосушилня, трябва да кажем, че главните й възли са работната камера, носещата ферма, веригата, носещата рамка, задвижващото и натегателното устройство, отоплителната и вентилационната инсталация и, разбира се, обезопасената електроинсталация.

Eто това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

:) А ето тук можете да видите как са сглобявани първите български телевизори в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София:

[1961] В Слаботоковия завод в София

 

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *