Етикет: Ремонт на стари телевизори София

В Sandacite.BG попаднахме на интересна статия за ремонта на телевизори преди 1990 г.!

Обикновено сме свикнали да събираме, изследваме и публикуваме различните стари български апарати, но рядко се замисляме за това кой ги е поддържал  в изправност, та те да  работят дълго време и безпроблемно да изпълнят функциите си. А добре ли се е извършвало това? Случайно ни попадна една статия, отпечататна в бр. 9-1985 на сп. София, в която се представя една неособено приятна картинка за работата и дейността на СД ,,Телевизионни и радиосервизи“ – предприятието, чиите сервизни бази из цяла България тогава ремонтират тези апарати. Авторът е Ленко Бешев, статията препечатваме без никакво изменение. Поначало е много интересно за четене това списание София – разкрива всякакви страни на общественжия живот тогава, и то нерядко и свързани  с техниката; дори самите заглавия на статиите са много добре звучащи и провокативни.

РАЗКАЗ НА „ПОТЪРПЕВШИЯ“

„…След като мои приятели – „май­стори“ напразно се ровичкаха в апарата, се обадих в ателието на „Княз Борис“ № 77. В определения срок телевизионен техник не дойде. Жалко за единия ден неплатен отпуск! Отново се обадих, като се преборих с безкрайното „заето“, и определихме нов ден. Този път го доча­ках. Оказа се, че е изгоряла лампа PCF 82. Техникът заяви, че в сервиза нямат, но ме успокои, че се продавала в магази­ните. Та да си я купя и пак да му се оба­дя – остави си името, – за да дойде и ми я постави. Така се наложи да си взема още един ден неплатен отпуск, да обикалям из магазините, пак да се обаждам, да ча­кам техника и т.н. Два часа след ремонта по екрана отново се заразхождаха „чу­довища“ – и пак познатото ходене по мъ­ките. Този път дойде друг техник, пла­тих си само за повикването /нали апара­тът беше в гаранционен срок след пър­вия ремонт?/, поправи го – и сега за „бит­ката“ ми със сервиза напомнят само две- три фактури и сменената лампа…“

Тази история е разказана без никак­ви украшения, взета е направо от делни­ка и знам, че има далеч по-невероятни случаи – как с месеци са чакали за дефи­цитна резервна част, без която телевизо­рът е красива, но безполезна мебел; как като следствие от серията обаждания в сервиза върху техния апарат са се „учи­ли“ добри техници и т.н. Разбира се, не­щата не бива да се драматизират – поне още толкова люде ще ни кажат, че за ре­монта на техния телевизор им е било до­статъчно едно позвъняване в сервиза.

РАЗКАЗ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИ­РЕКТОР

на СД „Телевизионни и радиосервизи“ Георги Тодоров, който непрекъснато (за разлика от нас) се „пече“ на този огън:

„Стопанисваме 28 предприятия в страната, над 25 ателиета в столицата, 560 стационарни бази в селищните систе­ми и 1200 приемателни пункта в селата.

Годишно през ръцете ни минават над 3,2 млн. телевизора от 70 марки.

Как си представяме идеалното об­служване? Чрез въвеждането на абона­ментна система навсякъде. През 1984 г. имахме 86 хиляди абоната в страната (над два пъти повече от 1983 г.), до края на тази година очакваме да достигнат 200 хиляди. Най-пълно сме обхванали Силистренски, Кърджалийски и Сливен­ски окръг. Като че ли засега столичани са скептични към тази система.

От дейността си в селата често гу­бим (на самостоятелна стопанска сметка сме), но от големите градове печелим. Съзнаваме, че нашата работа има социал­ни измерения – трябва да стигнем до все­ки дом, до всяко работно място.

Затова: 70 на сто от апаратите по­правяме по домовете; столичните сер­визи са на седемдневен работен ден от 7,30 ч. до 21 ч. с дежурства през празни­ците…

От какво са най-честите оплаква­ния? Вече не от качеството на обслужва­нето – за разлика от времето, когато спе­циалисти не ни достигаха и се принужда­вахме да назначаваме всички кандидати, понякога със съмнителни способности, днес 90 на сто от нашите хора са със средно техническо, полувисше и виеше образование. Сега проблем е липсата на резервни части,, но вече направихме пър­вата крачка – към предприятието функ­ционира цех за намотъчни изделия, къде- то възстановяваме трансформатори и други детайли…

РАЗКАЗ НА ЕДИН ТЕЛЕВИЗИО­НЕН ТЕХНИК

По понятни съображения не съоб­щаваме името му, но под разказаното от него биха се подписали много негови колеги:

„Нашата бригада /от сервиза на ул. „Княз Борис“ № 77/ обслужва голям ра­йон – не само центъра, но и кварталите „Лозенец“, „Бистрица“, „Симеоново“, „Железница“. На бригадна стопанска сметка сме – и ако на някой колега чес­то му се налага да се връща на стари адреси, това означава, че първия път не си е свършил работата както трябва и вторите му визити не се заплащат. Това се отразява на възнаграждението на ця­лата бригада – и затова дълго такъв чо­век не можем да търпим. Не можем да го носим на гърба си, нали? Още повече, че планът ни е много напрегнат, поняко­га дори и нереален – на ден имаме по око­ло 15 адреса за всеки и рядко можем да се „вместим“ в графика. Защото предва­рително не можем да знаем колко време ще ни отнеме ремонтът на един телевизор – дали ще е нужно да се смени само едно бушонче (две минути) или ще трябва из­цяло да се разглоби някой възел, за да се открие повредата. И ако някой апа­рат е сериозно „болен“, това означава, че поне два-три абоната днес ще ме чакат напразно и ще ме ругаят.

Освен това отдавна не е вярно раз­пространеното схващане, че не го ли по­черпиш, техникът няма да ти свърши ра­ботата – нали ако седна да се черпя с ня­кой клиент, другаде няма да ме дочакат и ще изостана от графика. При нас бързо се разчува кой не си разбира от работата, а обича да посяга към чашката – след ня­колко такива случая той трябва да си търси работа другаде.

Когато постъпва при нас, всеки по­лага изпит по теория и практика. В кол­ко други професии кандидатите се под­лагат на такава сериозна проверка?

Кое ни мори най-много? Липсата на резервни части – без тях не можем да си вършим работата, а гражданите обвиня­ват нас за това, че телевизорът им със седмици стои в базата…

ВМЕСТО КОМЕНТАР

Действително от години резервните части са „ахилесовата пета“ не само за телевизионните сервизи. И това е отчасти обяснимо – у нас телевизори внася не са­мо ВТИД „Телеком“, но и „Продексим“, „Булгаркооп“, апарати идват и по линия­та на търговския обмен на окръзите с побратимите им от социалистическите страни. А резервни части внасят само споменатото вече „Телеком“ и предприя­тието „Резервни части и млад техник“. „Ножицата“ между потребностите и въз­можностите се разтваря допълнително и от факта, че гаранционният срок за цвет­ните телевизори в СССР е една година, а у нас – една и половина,и реалната нужда от кинескопи за тях е по-голяма, откол- кото вносът.

От друга страна, съгласно норматив­ните документи резервни части се осигу­ряват само за апарати, внесени или произведени до десет години. А по-ста­рите? А телевизорите, внесени в страната по частен път? Те висят в сервизите, кои­то не всякога могат да се справят, и „контрата“ остава у тях. Гражданите не се интересуват от трудностите, които имат сервизите, и искат телевизорите им да бъдат поправени качествено и в срок. И са прави.

За да не гасне за дълго синият ек­ран, не е нужно много – само изградената организация да работи като добре смазан механизъм. Той да не се „препъва“ в липсата на резервни части, тъй като всич­ко друго по принцип е налице: материал­на база, кадри, транспорт. Можем ли да се надяваме, че това ще стане скоро?“

А какви са Вашите спомени и впечатления? Добре ли са били ремонтирани нашите  стари сандъци? :)

В Sandacite.BG разглеждаме стари БГ устройства за ремонт и настройка на телевизори.

Както знаем, когато един завод произвежда нещо, от голямо значение е то да бъде с високо качество, за да работи дълго и безаварийно. За тази цел произведените веднъж устройства още във фабриките се подлагат на строги изпитания, тестове, проби, настройки и т.н. В Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ напр. през 60-те г. вече има специална такава длъжност – настройчик – която се е изпълнява от специалисти със завършено средно техникумско образование. В работата на хората обаче им помагат специализирани инсталации като тези, които ще разгледаме сега – защото когато говорим за такова мосово производство, става дума за хиляди и хиляди телевизионни приемници, които трябва да се обработят.

ТРЕНИРАНЕ

Знаете ли, че още в началото на 60-те г. Заводът за инструментално и нестандартно оборудване в София вече произвежда конвейер за продължително изпробване на телевизори, което симулира истински експлоатационни условия? Наричат тази процедура ,,трениране на телевизори“.

Първо да се запознаем с външния вид на машината и ще Ви разкажем какво се прави на нея. Инсталацията има вид на конвейер (поточна лента), който има в единия си вид задвижващо устройство, а в другия – натегателно. Задвижващото чрез предавка предава движението си на ролкова верига, която пък движи по релсов път носещите платформи с многото телевизори, качени на конструкцията. Като гледаме, това на картинката вероятно е Опера 3, но покрита с платно, затова отдалеко прилича на някакъв Рубин 102 примерно. :)

А ето какво се прави на конвейера. Новопроизведените апарати се движат по нея и накрая попадат под теста на КИТУ – контролно-изпитателната телевизионна уредба. По това време се е работело със съветско КИТУ, а през 1969 г. е произведена и оригинална българска такава уредба, за която подробно сме Ви разказвали ТУК. КИТУ-то извършва различни проверки на бъдещия продаваем телевизор – за резолюция, яркост от черно до бяло, контраст и т.н. На тази поточна линия се извършва и продължително ,,трениране“ със звукови сигнали. Конвейерът е необходим, за да може чрез движението по него да се автоматизира заводският тест на апаратите и те да достигат сами до настройчиците и КИТУ-то. Освен това, ако е нужно да се работи нещо по хардуерната част на приемника, всяка работна маса около поточната лента – на нея стоят заводските техници – е оборудвана със захранване 42 волта за поялници. Човекът ще издърпа телевизора, ще свърши сервизната работа по него и пак ще го върне на лентата – бързо, лесно и удобно! :)

Конвейерът е проектиран така, че да може да се проверяват между 15 и 18 броя новопроизведени телевизори на час. Пълната проверка на един апарат отнема около 6 часа – 360 минути, а самият конвейер се движи със скорост 10 м/мин. Може да се задвижва както ръчно, така и автоматично. В движение го привежда електродвигател с контролер и сервомотор. Има мощност 2,8 киловата, чийто ротор се върти с 950 оборота/мин.

Разбира се, подсигурена е и стабилна система за включване на телевизорите под напрежение. Тя има 2 бр. 220-волтови трансформатори за захранване на контакти с обща мощност 5 киловата и 2 бр. стабилизатора на напрежение тип Т5000 КОВО. Трансформаторите за захранване на поялниците са също 2, с обща мощност 3,5 киловата.

Размерите на поточната лента са такива, че веднага ни отказаха от намерението да си я вземем в нас – дълга е 43 м, широка 105 см и висока 80 см.

НАСТРОЙКА  И ПОПРАВКА

Има и трети конвейер, чиято основна цел е да създаде удобни условия за ремонт и настройка на телевизори с различни размери и в голямо количество. Според нас се използвала или в заводите, или в техните сервизни бази за гаранционен ремонт. Настройката се извършва още докато апаратите са на самия конвейер, а поправката – когато сандъкът се придърпа на специално съоръжените работни маси, прикрепени към поточната линия. Устройството и начинът на задвижване на този конвейер са същите като на първия, който описахме, затова няма отново да ги разказваме подробно.

Ако разгледаме подробно горе на снимката, ще разпознаем на лявата редица включен Кристал 53, а вдясно Оперки.

Контактите за телевизорите на конвейера, които ще слизат на работните маси, са свързани чрез разделителни трансформатори. Останалата част от комплектовката е същата. Тук производителнастта е между 10 и 20 телевизора на час, а работните места са 32 бр. Лентата се движи с 9,5 м/мин, а една нейна стъпка е дълга 1524 мм. Може да се настрои както за ръчно предизвикано, така  и за автоматично задвижване.

Електродвигателят, който задвижва конвейера, е същият като мощност и обороти на ротора. Има работно напрежение 380 волта.

Тази лента е по-къса – 28,42 м, широка е 31,3 м и висока 1,45 м.

ПТК

Заводът за инструментално и нестандартно оборудване е произвеждал и друг конвейер, предназначен специално за настройка на т.н. ПТК – превслючвател на телевизионните канали… е сещате се, онова като ключ на печка, което го имат българските черно-бели телевизори долу вдясно най-вече:

Тук конструкцията на конвейера е тръбна, оформена на отделни секции с дължина 2,4 м. На нея е закрепен релсов път, по който се движат т.н. технологични колички, които носят ПТК-то за проба. Те се задвижват ръчнои имат губени буфери за омекотяване на удари.

Около поточната линия има 16 работни места за настройчиците, които сядат на удобни въртящи се столове (произвеждани в завод Оргтехника Силистра). От лявата ръка има маса с чекмеджета, а  от дясната – специално място за поялник 80 вата с контакт с 40 волта напрежение. В работата си разполагате и с измерителни уреди, поставени върху плота на конвейера и захранващи се от три контакта 220 волта. Примерно осцилоскоп, който си придърпвате към себе си и го свързвате с настройваното ПТК. За една смяна трябва да можете да проверите 100 – 150 броя ПТК-та.

Лентата е дълга 10,41 м, широка 2,3 и висока 1,1 м.

Това беше една малка разходка из заводското ежедневие на телевизионните фабрики на България, за да видите колко труд се влага, та да се постигне такова високо качество, че и сега да успяваме да възстановим старите приемници да работят. А ето тук можете да видите как се произвеждат техните дървени кутии:

1966 – Машина за сушене на дървени телевизори и радиа

See more