български бойлери - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Огромен стар български бойлер 200 литра + как работи

Вижте в Sandacite.BG този огромен български 200-литров бойлер!

Обикновено свързваме думата бойлер с баните и кухните, но такива уреди се употребяват и за обществени нужди, където обслужват потребностите на много хора. Съществуват бойлери за почивни станции, болници, ресторанти, хотели, а и в селското стопанство… Днес ще се занимаем с един такъв български, произвеждан от първата половина на 60-те г. в завод Елпром Варна. Той е с обем 200 литра и се нарича ЕБО-200 (от ,,електрически бойлер обикновен“).

Поради много голямото си тегло, когато е пълен с вода, ЕБО-200 се монтира задължително върху метални крачета на пода. Винаги се монтира точно така, както го виждате на снимката – вертикално. (Има и един друг подобен – ЕБО-120, но с по-малък обем). Входящата и изходящата му тръба са с размер 3/4 цола. Освен това, той е снабден с два предпазни вентила, манометър за налягането и термометър, за да наблюдавате колко е топла водата вътре. :)

Дайте сега да разгледаме този атрактивен бойлер от какво се състои. Той има два цилиндъра: вътрешен от стоманена поцинкована ламарина, дебел 3 мм, и външен от стоманена ламарина с дебелина 1,25—1,50 мм. Него го наричат още кожух. Този отвътре е лакиран с печен лак, а отвън е боядисан и лакиран, за да бъде ЕБО-то готино. :) Пространството между двата цилиндъра е запълнено с топлинен изолатор – стъклена вата, която е така оразмерена, че водата в бойлера да се охлажда съвсем бавно (не повече от 26 градуса Ц. за 24 ч).

Нагревателните елементи и терморегулаторът на ЕБО-200 са разположени хоризонтално. Нагревателят тук се състои от метална тръба, в която има керамични патрони с разположени в тях нагреватели. Нагревателната жица не е в допир с водата. Бойлерът обаче не бива никога да се включва празен в електрическата мрежа, за да не се нагорещи прекалено нагревателната жица и да не изгори. Затова има терморегулатор (термодатчик), разбира се, и тук принципът е като при това малко кухненско бойлерче за умивалник.

Терморегулаторът е разположен в предпазна месингова тръба. Той автоматично изключва бойлера, когато водата в него е нагрята до 85 градуса Ц. Когато температурата спадне до около 77 гр. Ц., терморегулаторът сам наново включва бойлера към мрежата.

Металната тръба на нагревателя и предпазната тръба на терморегулатора са запоени към общ фланец, който с помощта на топилки и гайки е притегнат към резервоара.

Входящата тръба на бойлера е по-къса и така проектирана, че излизащата от нея вода да се разпределя в хоризонтална посока но дъното на резервоара. Отнемането на топлата вода става от горната част па бойлера – затова и изходящата тръба е по-дълга.

Малко технически данни. ЕБО-200 може да работи както на 220, така и на 380 волта напрежение (трифазен ток). Яде 3 киловата мощност от мрежата. За да загрее 200-те литра вода, му трябват 6,5 часа.

А сега да си поговорим за

МОНТАЖ

1 — терморегулатор; 2 — нагревателен елемент; 3 — възвратен клапан; 4 — предпазен вентил; 5 — кранче за изпразване; 6 — редукционен вентил; 7 — термометър; 8 — манометър; а — студена вода от бойлера; б — топла вода от бойлера

Когато монтираме бойлера, е важно да осигурим точно хоризонтално положение на терморегулатора. Ето как са се уверявали в това едно време. отваря се малкият капак отстрани на бойлера, отвива се и се изтегля навън терморегулаторът. В предпазната тръба на регулатора се поставя една права метална пръчка с диаметър 10 до 10,5 мм и дължина 500 — 600 мм. С помощта на обикновен нивелир бойлерът се монтира така, че пръчката на предпазната тръба на терморегулатора да бъде в точно хоризонтално положение. После терморегулаторът отново се монтира и свързва със съответните клеми.

Когато бойлерът работи подложен на налягането на водопроводната мрежа, се налага да му се постави предпазен вентил, за да го регулира за съответното максимално налягане, при което бойлерът работи.

Има и редукционен вентил. Той се поставя винаги когато налягането на водопроводната мрежа е по-високо от допустимото максимално работно налягане на бойлера. В останалите случаи не е необходим.

От време на време (поне веднъж в годината, а при варовита вода и по-често – напр. във Варна) електрическият бойлер трябва да се проверява за отложен котлен камък върху нагревателите, терморегулатора и в изходящата тръба. Известно е, че при отлагането на котлен камък върху нагревателите се влошава топлоотдаването от тях. Ако ли пък котлен камък се отложи по стените на изходящата тръба, се намалява пропускателната й способност (дебита), а може да се стигне и дотам тя да се запуши.

А Вие виждали ли сте на живо бойлер като тоя, дето току-що описахме? Ние не сме… :(

[1960] Интересна българска пералня-казан + упътване и схема

1956 – първият български нагревател за течаща вода

Запознайте се с НТВ-1 – първия български нагревател за течаща вода – в Сандъците – Sandacite!

През 1950-те г. заводът Елпром Варна произвежда цяла серия от битови домакински уреди на 150 волта, предназначени изцяло да задоволят нуждите на домакинството. Един малко известен представител на тази група е първият български нагревател за течаща вода НТВ 1, който се монтира непосредствено над мивката. За разлика от бойлерите, при които е необходимо да се включат предварително и след това да се чака относително дълго за затоплянето на водата, при малките нагревателчета от типа на това потребителят разполага с топла вода почти веднага, щом завърти крана на чешмата.

Но първо да разгледаме нашия колекционерски екземпляр. Данни от табелката:

ЕЛПРОМ

150 волта

2000 вата

БДС 63-53-ВТУ-63-56

1957

Тоест този модел се произвежда от 1956 г., а нашата придобивка е реколта 1957. Не крия възхищението си – малкото бакелитено нагревателче ми е адски симпатично :)

Мощността на нагревателната спирала вътре в него е 2 киловата. Най-често се намират така, иначе при първите производствени серии максималната мощност е била в със стойност 1600 вата; явно сетне това е било преценено като недостатъчно.

Както ще видим по-надолу обаче, известно неудобство е малкият дебит вода при по- високи температури или голямата необходимата голяма нагревателна мощност за постигане на по-голям дебит. Зависимостта между дебит и температура на изтичащата вода при НТВ 1 се движи така:

при дебит 0,5 л/мин температурата на водата е 80 градуса Целзий
при дебит 1 л/мин е 42 градуса
а при 2 л/мин – 30 градуса

Да разгледаме устройството на джаджата. В бакелитовото тяло 1 е запресовано вентилното блокче 7, в което се намира вентилът за пускане на студена вода в резервоара 22. В резервоара се намира керамична изолационна макара 20, върху която е навита на гревателната спирала 21. Макарата е поставена свободно в тялото. Двата края на нагревателната спирала са прикрепени към контактните шпилки 11 чрез гайки. Отгоре резервоарът е затворен от бакелитов капак 17, притиснат към тялото чрез резбованата гривна 19. Между капака и тялото е поставен гумен уплътнителен пръстен 18. Към капака, прекаран през порцеланови ролки 15, са прикрепени шпилки 14. Уплътнението при тези щифтове е постигнато чрез гумен уплътнител 16. Към капака е прикрепен със скоби и гумираният шнур, краищата на който са присъединени с гайки към коитактните щифтове. Електрическите връзки над капака са закрити с бакелитов предпазен капак 13, притегнат към него чрез три винта 11. Във вентилния блок 7 на тялото към входната страна за водата е навит удължител 23 с тръбна резба ¹/₂”. Изходният канал за водата 10 е впресован в бакелитовото тяло. Той е снабден с метална заземителна тръба 8, съединена токопроводно с вентилния блок 8 и оттам заземена с водопроводната инсталация. Това е важна подробносто – предназначението на тази заземителна тръба е да освобождава изтичащата струя топла вода от опасно напрежение!

Ето го, значи, черно на бяло:

Нагревателчето е действително малко – височина 140 мм, диаметър 80 и тежи 1,2 кг.

Монтира се ето така. Поставя се, значи, мястото на вентила (крана) на чешма ¹/₂ цол, който се отвива от муфата на водопроводната тръба. Навиват се малко кълчища върху резбата на удължителя 23, за да уплътнят луфта, и уредът се завинтва в муфата. При което се притяга така, че да се уплътни съединението и самият нагревател да заеме отвесно положение. ВАЖНО – в никакъв случай навиването и завиването на нагревателя към тръбопровода ни трябва да става, докато самият уред се върти с ръка, понеже той е бакелитов и ще се счупи!

Ето го вече монтиран.

А сега да видим как работи нагревателчето и как да си служим с него! Завъртате крана. Тогава водата от водопровода преминава през удължителя 23, сетне през вентилния блок 7, през отвореното вентилно гнездо покрай клапанчетата 6 и нахлува в резервоара 22, откъдето изтича през канала 10. Разбира се, когато от уреда искаме да потече топла вода, той може да бъде включен към електрическата мрежа чрез шнура с щепсел 12. Тогава през нагревателната спирала 21 протича ток и обтичащата я вода се затопля. Температурата на водата се регулира чрез чешмения кран, като се намалява или увеличава дебитът й.

Обърнете внимание на следните важни неща! Нагревателчето няма терморегулатор! Когато искаме да спрем водата, предварително трябва да се изключи нагревателят от електрическата мрежа. Така се постъпва – първо се изключва нагревателят и едва след това се спира водата. Ако се спре водата, без да се изключи нагревателят, водата в него се изпарява, нагревателната спирала се прегрява и прегаря, тъй като тя е пресметната да работи при по-ниска температура. Потребителят трябва винаги да спазва правилото да пусне водата, преди да включи, и преди да спре водата, да изключи нагревателя от електрическата мрежа. Както при електроканите, спомняте ли си?

Тук се вижда откъде идва студената вода

Като всеки друг уред, и НТВ 1 се поврежда. Най-честите повреди на водонагревателя са прегаряне на нагревателната спирала, нарушаване на контактните връзки, износване (разкъсване) игличката на кранчето, неплътност па уплътнителите 16, 18 и салника 3 (от горната фигура т`ва :) ).

Горе казахме, че нагревателната спирала може да изгори при неправилна работа с водонагревателя, т. е. когато се включи нагревателната спирала под напрежение, без да има в уреда вода. Но това не е единствената опасност – спиралата може да прегори и поради натрупване на много котлен камък по нея. Котленият камък затруднява топлоотдаването от спиралата, тя започва да работи при по-висока температура, което в значителна степен намалява трайността й. За да се предпази спиралата от вредния ефект на котления камък, тя трябва периодически да се почиства. Това става, като се отвие бакелитовият пръстен и се извади порцелановият изолатор с навита върху него нагревателна спирала, без те да се отделят от бакелитовата плоча. Така изкаран, изолаторът се потапя в предварително нагрят но 50-60 гр. Целзий оцет, а там го държите 10-15 мин. След това се измива със струя чешмена вода и се изтрива внимателно с вълнено парцалче.

Лошият контакт на нагревателната спирала с контактните шпилки и гайки също може да стане причина за прегарянето па спиралата на мястото на притягането й към шпилката.

Когато нагревателят за течаща вода, въпреки че е включен, не затопля протичащата вода, трябва да направим следното. Проверяваме дали има напрежение. Ако има, проверяваме нагревателя. За да проверим нагревателя, изваждаме щепсела от контакта, отвиваме притягащата гривна 19 и изваждаме внимателно нагоре капака 17 заедно с гривната и изолационната макара 20 с нагревателната спирала. Проверяваме дали не е прекъсната нагревателната спирала. Ако е прекъсната, подменяме я с нова. Ако нaгревателната спирала не е повредена, проверяваме контактните връзки от двете страни на клемното табло (от страната на спиралата и откъм шнура). За целта отвиваме трите винта 11 и снемаме последния капак 13. При необходимост зачистваме и притягаме контактните връзки.

На тая илюстрация е като някаква детска играчка с колелца :)

Подменяването на нагревателната спирала извършваме по следния начин. Снемаме капака по описания по-горе начин. Отвиваме гайките па изводите на спиралата и макарата се освобождава or нея. Новата нагревателна спирала разтегляме па дължина (530 мм), равна на дължината на капала между двата отвора. След това навиваме спиралата в канала, като промушваме изводите през отворите 9, и от вътрешната страна на макарата правим по едно засукване, за да не се измъква изводът и да не се развива спиралата. Изводите се изваждат от едната страна на макарата и се отрязват така, че след като им се направят илици и се притегнат към контактните шпилки, макарата да бъде на разстояние около 25 мм от капака.

Когато въпреки притягане на вентила на нагревателя водата тече или капе, трябва да се смени гумичката на клапанчето 6. Това се извършва така: отвиваме розетката 4 и изтегляме ръкохватката. С гаечен ключ отвиваме главата 5 на вентила. След изваждането на главата заедно с клапанчето 6 може да се снеме от него износената гумичка и да се замени с нова. Сглобяването се извършва по обратния ред.

В случай че от розетката 4 капе вода, тя се отвива, изтегля се откъм ръкохватката и се притяга салниковата гайка 2.

Ами, това е от нас! Желаем Ви удобна и дългогодишна работа с нагревателчето. Коментари можете да отправяте тук ==> http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5052

А малко по-късно по кухните се появява и ето това…

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!

Завчера успяхме да спасим и запазив първия, доказано първия български бойлер. А сега ще Ви запознаем с него в подробен преглед.

Годината на пускане в производство на модела ЕБО-80 от завода Елпром Варна е 1960 г. ЕБО – Електрически Бойлер Обикновен. Тези ,,обикновени“ (което ще рече за налягане до 7 кг/кв. см) бойлери са произвеждани в България от 1960 до края на 1965 г., за разлика от по-късните ЕБП, които отговарят на БДС 5188-64 ,,Бойлери електрически домакински. Общи изисквания“. Забравихме да кажем, че обемът на моделната серия ЕБО варира от 10 (за монтаж над мивка) до 200 литра (за работа в ресторанти, хотели, общежития и въобще обществени места).

Най-популярният обем за употреба в жилищни сгради си остава 80-литровият. Е, запознайте се, това е той – самият ЕБО-80:

Толкова е огромен, че в склада ми нямам достатъчно място да се отдалеча на необходимото разстояние, за да го обхвана с един кадър :) Виждаме познатото лого, а горе и долу местата, където са съединявани отделните елементи на обшивката.

Отдолу е капачето:

Тук е ,,кабелният терминал“. Извършвате необходимите електрически връзки (винтът вдясно е за заземяване), а след това да не забравите да го свържете с водопровода чрез тръбовите изводи:

Е, нашият склад с тия книги не прилича на баня де, ама каквото – такова :)

Номинално напрежение 220 волта, максимална потребляема мощност 2000 вата, Максимална температура 85 градуса (за нейното отбелязване се грижи гтермометър с масивна живачна ампула), вместимост 80 л, ВТУ 26-55 (каквото и да значи това), фабричен № 16232, година на производство – 1963 г. Сиреч, нашият е произведен три години след пускането на модела в производство.

Когато го пуснете, от начално състояние до максималната температура 85 градуса времето за загряване е 2-3 часа.

Тежи около 50-55 кг – личен опит. За стената се закача с две масивни куки, всяка с места за по два винта: