Сандъците | Sandacite
SANDACITE BG – Българският портал за стара техника
Български полицейски радар РС-02
В Sandacite.BG намерихме български полицейски радар РС-02. Ето го…
Да започнем този път от физиката. Доплеровият ефект представлява промяната на приеманата от наблюдателя честота и дължина на вълната, когато източникът и/или наблюдателят (приемникът на вълната) се движат по направление един към друг. Честотата се увеличава, когато източникът и наблюдателят се доближават, и намалява, когато се отдалечават.
За вълни, разпространяващи се в някаква среда, например звук във въздух, трябва да се отчита поотделно движението спрямо средата на излъчвателя и приемника. За вълни, неизискващи среда за разпространението си, например електромагнитни вълни, е от значение само скоростта един спрямо друг на излъчвателя и приемника.
Доплеровият ефект може да се опише накратко по следния начин: движението на един обект спрямо друг кара върховете на вълните да достигат приемника от източника със закъснение (или напредване) и това променя честотата на сигнала.
На този принцип работят полицейските радари. Радарът за скорост е доплеров радар, предназначен за измерване на скоростта на обект (обикновено превозно средство). Тези радари се използват от правоохранителните органи за наблюдение на скоростта на пътищата и за измерване на скоростта на спортисти, мотоциклетисти, велосипедисти, коне, топки и т.н.
Първите радари за скорост са въведени в пътната полиция в Съединените щати през 1947 г. Те са били механични и са изисквали постоянна настройка с помощта на специален ,,камертон“.
Радарът излъчва радиосигнал и записва отразения сигнал. Въз основа на промяната в честотата, радарът изчислява разликата в скоростта между самия радар и целта, като по този начин определя скоростта на превозното средство.
Някои видове радари позволяват измервания на скоростта от движеща се патрулна кола. В този случай радарът получава информация за собствената скорост на патрулната кола от сигнала, отразен от пътя.
Нашият радар тук е български и се нарича РС-02 (радар скоростомер, 2-ри модел разработка хронологично). Разработен е от Института за специална електроника в София в началото на 80-те години и е произвеждан от Завода за радионавигационна апаратура във Варна. Уредът излъчва свръхвисокочестотен сигнал и измерва скоростта на превозните средства на базата на доплеровия ефект. Това е катаджийски радар от началото на 80-те години, с който могат да Ви глобят – предназначен да измерва скорости на МПС от 30 до 160 км/ч. Използва се като индивидуално измерително средство от служителите на Пътна полиция. Радарът е поместен в удобно куфарче, портативен.
Резултатът от измерването се представя в цифров вид на индикаторното табло. Радарът може да измерва скоростта и на други движещи се обекти. Чрез присъединителен кабел измерителният блок се включва към захранващото напрежение 12 волта на полицейския автомобил, но радарът може да работи и с батерии. При работа той се държи за ръкохватката, като антената се насочва към автомобила, чиято скорост ще измерваме. Показанието на цифровото табло може да се фиксира.
Първо с микропревключвателя включваме захранването на измервителния блок. При това бутонният ключ за фиксиране на показанието трябва да е в изключено положение. Тогава светват цифрите на индикаторното табло. Показанието на индикатора трябва да е в границите от 0 до 10. Антената се насочва към автомобила, чиято скорост искаме да измерим. Ако се констатира превишена скорост, чрез бутонния ключ са фиксира показанието на индикаторното табло, за да може аргументирано да се докаже превишението на нарушителя. За да се проведе ново измерване, трябва да се изключи бутонният ключ.
Както казахме, в принципа си на работа РС-02 използва принципа на доплеровата радиолокация. Заради свръхвисокочестотните колебания радарът не трябва да се насочва срещу хора от разстояние под 2 метра за продължително време. Не трябва да се насочва и на близко разстояние към масивни метални предмети. Антената на измерителния блок трябва да се съхранява чиста, да не се хваща с ръка и да се пази от нагорещени предмети с температура, по-висока от 100 градуса.
Радарът има точност с отклонение до 3+/- 3 км/ч за скорост на МПС до 100 км/ч и +/- 3 % за скорост над 100 км/ч. Максималното разстояние на действие до лек автомобил трябва да е не по-малко от 120 м. Работната честота е от 8,5 но 9,6 GHz. Консумацията е по-малка от 1 ампер. Устройството е устойчиво на скреж и роса.
По-късно, през 1990 г., е пуснат радарът РС-03, който също работи на доплеров принцип, но има някои разлика в характеристиките с разгледания днес от нас.
Български автобус от Царство България
Здравейте, в Sandacite.BG намерихме информация за стар български автобус!
Днес попаднахме на вестникарска изрезка, в която се казва, че отразява ,,първия омнибус, изработен у нас“. Ето я: ,,В работилницата при Дирекцията на трамваите и осветлението – София е изработен първият омнибус, който ще обслужва автомобилните рейсове на столицата. Омнибусът, чиято каросерия е изработена в работилницата, е снабден със сто конски сили мотор МАН. В него има 18 места за сядане и 22 за правостоящи. До края на пролетта през идущата година в Дирекцита на трамваите ще бъдат напправени още 5 омнибуси. С изработването на автолусните каросерии у нас общината икономисва значителна сума – към 1 милион лева.
Днес помощнник-кметовете и висши общински чиновници направиха обиколка из града с новия омнибус, носещ пореден нумер 13″.
Главната техническа работилница на Дирекцията на трамваите и осветлението (ДТО) в София е люлката на българското трамваестроене. Създадена и оборудвана в ранните десетилетия на ХХ век, тя е първообразът на днешния Трамваен завод. Именно там, през 1936 година, е произведен първият български трамвай (моделите „ДТО“) под ръководството на инж. Теодосий Кардалев.
За съжаление не можем да открием дата на дописката и така да разберем кога е изработен омнибусът от нея. Но изглежда странно, че е отбелязан като ,,първият“, защото първите български пътнически автобуси са произведени в работилницата на Рачо Джамбов в Ботевград през втората половина на 20-те г. на ХХ век, а този едва ли е преди тях.
Ако разберем още нещо, ще Ви кажем. Поздрави! :))
История на българските ютии
В Sandacite.BG написахме и статия за българските ютии! Ето я…
Днес ще се занимаем малко с история на всекидневието. С какво си гладим дрехите?
Първите използвани в България ютии са тези на въглени, т.н. въглищарки. У нас те датират от началото на ХХ век. Представляват кухо тяло от желязо или чугун, отгоре с капак, който е закрепен на хоризонтална ос и се повдига (отваря). Вътре в търбуха на ютията се изсипват горещи въглени и капакът се затваря. Уредът се хваща за дървената дръжка и започваме да го разклащаме. При тези движения въздухът навлиза през страничните отвори и раздухва въглените. Постепенно дъното на ютията започва да се нагорещява и започваме да гладим. Ако въглените позагаснат, трябва отново да разклатим ютията – това се нарича ,,ветреене“. Страничните решетки на дъното спомагат да се отделя пепелта.
Когато искаме да си починем, трябва да внимаваме над каква повърхност оставяме ютията, защото ако я сложим върху нещо леснозапалимо, може да стане пожар! В България ютиите с въглища са били използвани до 50-60-те години на ХХ век, когато започват широко да навлизат електрическите ютии българско и съветско производство.
През 30-те г., макар и бавно, започват да се появяват електрическите ютии. Ето тук една такава от моята колекция. Това е преносима, пътническа електрическа ютия – когато пътуваме някъде, да си изгладим дрехите. Производител е Машинна фабрика ,,Котел“ на Стефан Величков и с-ие. Фирмата се е намирала в София на ул. „Цар Асен“ № 2. Навремето става известна с производството си на машинни и електрически изделия.
Тяхната ютия се поставя в красива и елегантна дървена кутия, а дръжката на уреда се завинтва с гайки. Отдолу е нагревателят, скрит под плочата. Ютията потребява 130 вата мощност. В различните градове у нас тогава е имало различни напрежения на битовата електрическа мрежа и затова ютията е направена да работи на 3 различни напрежения според начина на свързване:
– 110 волта (примерно за Варна);
– 150 волта (примерно за София);
– 220 волта (примерно за Габрово).
Традицията да се произвеждат пътнически електрически ютии продължава и след Втората световна война, като на тази снимка виждате една такава, пак от моите. Произведена е от завод ,,Елпром“ Варна през 50-те г. Интересно е посоченото в упътването на уреда – че освен като класическа ютия, тази може да бъде използвана и като малък нагревателен уред, пригоден за затопляне на ястия, вода за бръснене, чай, кафе, мляко, спиртни напитки, за препичане на хляб и др. За да се направи това, е необходимо да се отвие гайката, стягаща дръжката, и да се затегнат кръстосано двете скоби със снетата гайка. След като обърнем ютията с работната ѝ повърхност нагоре, импровизираният нагревател е вече готов за употреба. Има и скоби, които ни дават в комплекта като принадлежност.
Тази ютия е произвеждана в 3 модификации, защото е съобразена за 3 работни напрежения – 120, 150 и 220 волта. Нашата тук е за 220 и потребява 100 вата мощност от мрежата. Самият уред е малък и компактен, той заедно с принадлежностите си (захранващ кабел) се подрежда в картонена кутия. Размерите на ютията са: дължина 125 мм, ширина 71 мм и височина 98 мм. Тежи 1 кг.
Около средата на 50-те г. започва масово производство на 2-3 модела домашни ютии, между които тук ще отличим често срещания модел ,,Ракета“. Представлява чугунена основа, хромирана и никелирана. В кухата част на основата е поставена пресована шамотна нагревателна плоча. Мощността е 450 вата, а върху плочата има азбестова топлоизолационна подложка и чугунен натискач. Чугунената основа и натискачът служат като акумулатор на топлина, който осигурява равномерно нагорещяване на работната повърхност по време на гладенето.
Както и останалите показани тук ютии, и тази няма терморегулатор – включваме я, изчакваме да загрее достатъчно и започваме да гладим! А когато искаме да си починем, трябва да поставим ,,Ракетата“ върху топлоизолационна подложка, за да предотвратим случаи на пожар. Впрочем продавани са специални метални подложки, поставени върху три керамични крачета и така отделени от повърхността – върху такава подложка е удачно да поставим ютията.
Ютията ,,Ракета“ има много просто устройство и заради това повредите в нея се състоят обикновено само в прегаряне на нагревателния елемент, който в такъв случай трябва да се замени с нов. Уредът тежи 2,5 кг.
Произвеждана е и голямата електрическа ютия ЕСЮШ-49 от 1949 г., тежаща 6 кг и предназначена за шивашките предприятия – ютиите като нея имат голямо тегло за усилена акумулация. Нейната нагревателна спирала е с мощност 700 вата, изолирана с порцеланови мъниста.
През 1958 г. започва производството и на автоматични ютии. Най-важната им разлика с описаните дотук е, че разполагат с терморегулатор, който автоматично поддържа зададена температура, най-благоприятна за изглаждане на даден вид тъкан. Имат и по-голяма мощност (до 1000 вата). Отпада и необходимостта от допълнителните чугунени акумулиращи натискачи и значителното тегло на основата, тъй като голямата мощност осигурява силен топлинен поток. Една такава кутия е напр. ,,Юела“ на ,,Елпром“ Варна.
По-късно, след средата на 60-те г., започва масов внос на съветски електрически ютии с регулатор, затова и производството им в България значително се съкращава. Но днешният ни разказ свършва дотук – във времето на разцвета на българската ютиена промишленост.
А ето тук и за историята на българските печки ==>
Тайната на Първата готварска печка от Елпром Варна, част І – 1956
Български компютър ЕС 1020 и как работи
В Sandacite.BG Ви предлагаме статия за един огромен български компютър!
70-те и 80-те години са времето на огромните професионални компютри, заемащи цели зали. Един иконичен сред тях е ЕС 1020, за който ще Ви разкажем днес.
Този компютър е произвеждан от няколко страни – България, Унгария, ГДР, Полша, СССР и Чехословакия – като всяка от тях произвежда по някой от компонентите му, които в свързан вид работят заедно и формират целия компютър.
ЕС 1020 е предназначен да се използва в научни и проектантско-конструкторски организации, промишлени предприятия и ведомства и служи за решение на широк кръг научно-технически и информационно-логически задачи – финансово-счетоводна дейност, материално-техническо снабдяване (управление на наличности и т.н.), контрол на изпълнението на производствения план, транспортни задачи, решаване на научни проблеми и извършване на математически изчисления и др. Може да работи с многомашинни системи заедно с други компютри от Единната система компютри на Източния блок (съкращава се само ЕС и след това се слага моделният номер на устройството).
ЕС 1020 се състои от различни блокове, които могат да се настройват автономно. Съвместимостта на конструкцията позволява бързо и лесно приспособяване, така че производителността на машината може да се повиши чрез включване на допълнителни блокове. В зависимост от нуждите на потребителя могат да се комплектуват различни конфигурации. ЕС 1020 може да работи в режим на телеобработка – система на работа, при която потребителите използват дистанционно изчислителните ресурси на голямата машина, достъпвайки я от отдалечените си от нея лични терминали.
Стандартната конфигурация на ЕС 1020 се състои от:
- централен процесор ЕС 2020 – ,,мозъкът“ на машината. Микропрограмната му логика управлява и изпълнява всички инструкции, операциите от пултовете и процедурите по обмен на данните с периферните устройства. Операторът застава пред инженерния пулт на процесора и натиска бутони. Може да управлява въвеждането на програми. Има разнообразна светлинна индикация, по която се вижда какво прави машината в момента;
операторски пулт ЕС 7074 – зад него застава операторът и въвежда данни чрез пишеща машина. Отговорът се получава чрез разпечатване на получените от машината данни, звукова сигнализация и контрол на процесора; - устройство за запис и четене на данни от магнитна лента ЕС 5012 – в него се поставя магнитната лента, на която се записват или се четат данните. Производство на Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Скороста на обмена на информация с машината е 64 КБ/сек. Лентата е широка 12,7 мм и се движи със скорост 2 м/сек. Тежи 450 кг;
контролер за него – ЕС 5512. Координира работата на ЕС 1020 с доста по-бавното устройство с магнитна лента. Прилича на двукрилен гардероб. Може да приема и да изпълнява 18 разл. команди
- устройство за четене и запис на данни на магнитен диск ЕС 5052 – друга външна памет. Операторът вдига плексигласовия капак и поставя в него дисковия пакет с няколко магнитни плочи – напр. 6. После шпинделът се завърта и четящо-пишещите глави се преместват и започват да работят – горе-долу както при съвременните хард дискове, само че тези, за които Ви говорим тук, не са херметизирани. Производство на завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора;
- контролер за него – ЕС 5552 – управлява ЕС 5052-тата, които могат да бъдат няколко, свързани към един ЕС 1020;
- четящо перфокартно устройство ЕС 6012 – още външна памет. Може да чете информация от 45- и 80-колонни перфокарти. Обработва до 500 карти/мин. Те се подават в пачки, като в една пачка може да има до 1000 карти;
- записващо перфокартно устройство ЕС 7010 – записва информация на 80-колонови перфокарти. Информацията се записва в запаметяващо устройство и след това се перфорира. Може да перфорира 100 +/- 5 карти в минута;
- четящо перфолентно устройство ЕС 6022 – въвежда в ЕС 1020 данни, предварително нанесени на перфолента. Може да въвежда до 100 реда/сек. Тежи 100 кг;
записващо перфолентно устройство ЕС 7022 . Пробива кръгли дупки на перфолентата, записвайки по този начин данните. Може да перфорира до 105 реда/сек; - печатащо устройство ЕС 7030 – разпечатва информация от компютъра, най-вероятно на безконечна хартия.
Ако искаме нашият ЕС 1020 да работи в мрежа с други компютри, тогава се нуждаем от още устройства за него: - модем ЕС 8001 – телефонен модем. С помощта на подходящ софтуер и допълнения на конфигурацията на ЕС 1020 може да се организира работа в режим на телеобработка. В такъв случай ще Ви е необходим този модем;
- мултиплексор ЕС 8410 . управлява и свързва мултиплексния канал на ЕС 1020 със съобщителните линии. Скоростите на пренос на сигналите са 50, 75, 100, 200, 600 и 1200 бита/сек. Вид на връзката – съобщителни комутируеми и некомутируеми линии. Модемът може да осигури и обмен на данни между абонатни пунктове, включени в различни линии без посредничеството на големия компютър;
- абонатен пункт ЕС 8501 – така се наричат операторските терминали в техническата литература от епохата. Пишещата му машина е Марица от Завода за пишещи машини в Пловдив. Зад него стои операторът и може да работи дистанционно на големия компютър;
устройство за автоматично повикване ЕС 8062 – преобразува логическите сигнали, получени от мултиплексора, в съответните дискретнисигнали, отговарящи на телефонния номер на пункта. Подава необходимите команди за осъществяване на автоматична връзка по комутируеми линии. Задължително работи с модел ЕС 8001 или ЕС 8005
устройство на преобразуване на сигнали по телеграфни линии – предназначено е да работи в състава на системата, ако в нея са включени телеграфни линии. Предвиден е транслатор за преобразуване на петсимволчния телеграфен ком в 7-символен за обмен на информация – КОИ-7. Може да се използва с всяка система за телеобработка.
Български компютър ЕС 1020 - Сега да разгледаме и софтуера. ЕС 1020 работи под управлението на популярната тогава операционна система ДОС. Има и няколко програми. Една такава е Супервайзър – ръководи цялата работа на системата. Друга е Упрвление на задачите – осъществява груповата обработка в ДОС и обработва управляващата информация, задавана от програмиста и оператора. Подготвя програмата за изпълнение и други такива неща. Има и Програма за начално зареждане – тя зарежда в RAM-та ядрото на Супервайзър, приема датата и времето, зададени от оператгора, дава индикации за включени или изключени от конфигурацията устройства.
Има и обслужващи програми. Една такава е Редактор – записва фази в библиотека и по желание на програмиста дадена програма може да бъде изпълнена веднага или да бъде включена в списък за по-нататъшно задействане. Има и програма Библиотекар. В ДОС се поддържат 3 библиотеки – на първичните оператори, на модули и на фазите. В тях се съхраняват в различен формат и готовност програмите на системата. Библиотекар каталогизира, изтрива или преименува елементи от дадена библиотека. Освен това, елементите на библиотеката могат да бъдан перфорирани на перфокарти или отпечатани.
Друга програма е Сортиране. Тя сортира несортираните записи на лента или обединява предварително разсортирана информация на лента или на магнитен диск. Има и спомагателни програми – осъществява пренос на файлове от един носител на данни на друг или преместването им на друго място в един и същ носител. Прегрупира записи, обработва стандартни и потребителски етикети, изтрива магнитните дискове и сравнява съдържанието на магнитните ленти, за да се потърси грешка в записа. Има и програма, която извършва проверка на външните устройства в реално време – дигностицира неизправности, проверява ги след корекцията и прави профилактика – това е програмата Пиолт. Ако ще работим в режим на телеобработка, има специален софтуер, който се използва именно за тази цел. Има и пакети приложни програми, създадени и използвани според областта, в който ще работи ЕС 1020 – за линейно програмиране, научни подпрограми, такива за проектиране на сгради и т.н.
А ето тук пък пише за залите, в които са работили тези огромни компютърни машинши:
Сандъците – Българският портал за стара техника е основан на 9 септември 2007 година.
Основната цел е да популяризира старата българска техника и да създаде виртуален музей на българската техника.
В сайта ни можете да разгледате познати и непознати български телевизори, радиоапарати, електродомакинска техника, български компютри и периферни устройства за тях, електромедицинска техника, български изобретения и още подобни неща. В раздел Литература са налични за безплатно сваляне много схеми на стари български устройства, документация, много стари технически книги и цели течения на списания – Космос, Млад конструктор, Радио-телевизия-електроника, Наука и техника за младежта и други. Основателят на сайта Антон Оруш е започнал своята колекция от българска техника през 2003 г. и неуморно полага усилия, за да спаси все повече намаляващите остатъци от техническата история на България. Той вече има над 400 български експоната!
В раздел ФОРУМ на сайта Sandacite.BG можете да задавате всякакви въпроси, свързани със старата техника, както и да продадете такава.