Сандъците | Sandacite
SANDACITE BG – Българският портал за стара техника
Български компютър ЕС 1020 и как работи
В Sandacite.BG Ви предлагаме статия за един огромен български компютър!
70-те и 80-те години са времето на огромните професионални компютри, заемащи цели зали. Един иконичен сред тях е ЕС 1020, за който ще Ви разкажем днес.
Този компютър е произвеждан от няколко страни – България, Унгария, ГДР, Полша, СССР и Чехословакия – като всяка от тях произвежда по някой от компонентите му, които в свързан вид работят заедно и формират целия компютър.
ЕС 1020 е предназначен да се използва в научни и проектантско-конструкторски организации, промишлени предприятия и ведомства и служи за решение на широк кръг научно-технически и информационно-логически задачи – финансово-счетоводна дейност, материално-техническо снабдяване (управление на наличности и т.н.), контрол на изпълнението на производствения план, транспортни задачи, решаване на научни проблеми и извършване на математически изчисления и др. Може да работи с многомашинни системи заедно с други компютри от Единната система компютри на Източния блок (съкращава се само ЕС и след това се слага моделният номер на устройството).
ЕС 1020 се състои от различни блокове, които могат да се настройват автономно. Съвместимостта на конструкцията позволява бързо и лесно приспособяване, така че производителността на машината може да се повиши чрез включване на допълнителни блокове. В зависимост от нуждите на потребителя могат да се комплектуват различни конфигурации. ЕС 1020 може да работи в режим на телеобработка – система на работа, при която потребителите използват дистанционно изчислителните ресурси на голямата машина, достъпвайки я от отдалечените си от нея лични терминали.
Стандартната конфигурация на ЕС 1020 се състои от:
- централен процесор ЕС 2020 – ,,мозъкът“ на машината. Микропрограмната му логика управлява и изпълнява всички инструкции, операциите от пултовете и процедурите по обмен на данните с периферните устройства. Операторът застава пред инженерния пулт на процесора и натиска бутони. Може да управлява въвеждането на програми. Има разнообразна светлинна индикация, по която се вижда какво прави машината в момента;
операторски пулт ЕС 7074 – зад него застава операторът и въвежда данни чрез пишеща машина. Отговорът се получава чрез разпечатване на получените от машината данни, звукова сигнализация и контрол на процесора; - устройство за запис и четене на данни от магнитна лента ЕС 5012 – в него се поставя магнитната лента, на която се записват или се четат данните. Производство на Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Скороста на обмена на информация с машината е 64 КБ/сек. Лентата е широка 12,7 мм и се движи със скорост 2 м/сек. Тежи 450 кг;
контролер за него – ЕС 5512. Координира работата на ЕС 1020 с доста по-бавното устройство с магнитна лента. Прилича на двукрилен гардероб. Може да приема и да изпълнява 18 разл. команди
- устройство за четене и запис на данни на магнитен диск ЕС 5052 – друга външна памет. Операторът вдига плексигласовия капак и поставя в него дисковия пакет с няколко магнитни плочи – напр. 6. После шпинделът се завърта и четящо-пишещите глави се преместват и започват да работят – горе-долу както при съвременните хард дискове, само че тези, за които Ви говорим тук, не са херметизирани. Производство на завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора;
- контролер за него – ЕС 5552 – управлява ЕС 5052-тата, които могат да бъдат няколко, свързани към един ЕС 1020;
- четящо перфокартно устройство ЕС 6012 – още външна памет. Може да чете информация от 45- и 80-колонни перфокарти. Обработва до 500 карти/мин. Те се подават в пачки, като в една пачка може да има до 1000 карти;
- записващо перфокартно устройство ЕС 7010 – записва информация на 80-колонови перфокарти. Информацията се записва в запаметяващо устройство и след това се перфорира. Може да перфорира 100 +/- 5 карти в минута;
- четящо перфолентно устройство ЕС 6022 – въвежда в ЕС 1020 данни, предварително нанесени на перфолента. Може да въвежда до 100 реда/сек. Тежи 100 кг;
записващо перфолентно устройство ЕС 7022 . Пробива кръгли дупки на перфолентата, записвайки по този начин данните. Може да перфорира до 105 реда/сек; - печатащо устройство ЕС 7030 – разпечатва информация от компютъра, най-вероятно на безконечна хартия.
Ако искаме нашият ЕС 1020 да работи в мрежа с други компютри, тогава се нуждаем от още устройства за него: - модем ЕС 8001 – телефонен модем. С помощта на подходящ софтуер и допълнения на конфигурацията на ЕС 1020 може да се организира работа в режим на телеобработка. В такъв случай ще Ви е необходим този модем;
- мултиплексор ЕС 8410 . управлява и свързва мултиплексния канал на ЕС 1020 със съобщителните линии. Скоростите на пренос на сигналите са 50, 75, 100, 200, 600 и 1200 бита/сек. Вид на връзката – съобщителни комутируеми и некомутируеми линии. Модемът може да осигури и обмен на данни между абонатни пунктове, включени в различни линии без посредничеството на големия компютър;
- абонатен пункт ЕС 8501 – така се наричат операторските терминали в техническата литература от епохата. Пишещата му машина е Марица от Завода за пишещи машини в Пловдив. Зад него стои операторът и може да работи дистанционно на големия компютър;
устройство за автоматично повикване ЕС 8062 – преобразува логическите сигнали, получени от мултиплексора, в съответните дискретнисигнали, отговарящи на телефонния номер на пункта. Подава необходимите команди за осъществяване на автоматична връзка по комутируеми линии. Задължително работи с модел ЕС 8001 или ЕС 8005
устройство на преобразуване на сигнали по телеграфни линии – предназначено е да работи в състава на системата, ако в нея са включени телеграфни линии. Предвиден е транслатор за преобразуване на петсимволчния телеграфен ком в 7-символен за обмен на информация – КОИ-7. Може да се използва с всяка система за телеобработка.
Български компютър ЕС 1020 - Сега да разгледаме и софтуера. ЕС 1020 работи под управлението на популярната тогава операционна система ДОС. Има и няколко програми. Една такава е Супервайзър – ръководи цялата работа на системата. Друга е Упрвление на задачите – осъществява груповата обработка в ДОС и обработва управляващата информация, задавана от програмиста и оператора. Подготвя програмата за изпълнение и други такива неща. Има и Програма за начално зареждане – тя зарежда в RAM-та ядрото на Супервайзър, приема датата и времето, зададени от оператгора, дава индикации за включени или изключени от конфигурацията устройства.
Има и обслужващи програми. Една такава е Редактор – записва фази в библиотека и по желание на програмиста дадена програма може да бъде изпълнена веднага или да бъде включена в списък за по-нататъшно задействане. Има и програма Библиотекар. В ДОС се поддържат 3 библиотеки – на първичните оператори, на модули и на фазите. В тях се съхраняват в различен формат и готовност програмите на системата. Библиотекар каталогизира, изтрива или преименува елементи от дадена библиотека. Освен това, елементите на библиотеката могат да бъдан перфорирани на перфокарти или отпечатани.
Друга програма е Сортиране. Тя сортира несортираните записи на лента или обединява предварително разсортирана информация на лента или на магнитен диск. Има и спомагателни програми – осъществява пренос на файлове от един носител на данни на друг или преместването им на друго място в един и същ носител. Прегрупира записи, обработва стандартни и потребителски етикети, изтрива магнитните дискове и сравнява съдържанието на магнитните ленти, за да се потърси грешка в записа. Има и програма, която извършва проверка на външните устройства в реално време – дигностицира неизправности, проверява ги след корекцията и прави профилактика – това е програмата Пиолт. Ако ще работим в режим на телеобработка, има специален софтуер, който се използва именно за тази цел. Има и пакети приложни програми, създадени и използвани според областта, в който ще работи ЕС 1020 – за линейно програмиране, научни подпрограми, такива за проектиране на сгради и т.н.
А ето тук пък пише за залите, в които са работили тези огромни компютърни машинши:
Шофьорските курсове в Царство България
В Sandacite.BG намерихме нещичко за шофьорските курсове у нас по царско време!
,,Автомобилът има пред железницата същото предимство, каквото има железницата спрямо водния път“ – пише през 1934 г. икономистът Атанас Яранов в студията си ,,Какви превозни средства трябват на България“. Авторът прави сравнения между различни видове транспорт и отчита като предимство на автомобила това, че той ,,върви по шосета и улици, които могат повече да се разклоняват и по този начин той може да извършва така наречения превоз ,,от врата до врата“. Изложението заявява и че ,,в известни случаи тоя превоз може да бъде по-евтин и по-бърз – спестяват се разноските и времето за откарването на стоките и хората от къщите и магазините до гарите и пристанищата и за докарването им оттам до магазините и къщите“.
И наистина, по това време автомобилът вече не е някаква непозната новост в големите ни градове. Най-вероятно още през 1902 г. е внесен първият автомобил с двигател с вътрешно горене в България – едноцилиндров, 8 к.с., френски (марка ,,Дьо Дион Бутон“), закупен от Министерството на войната за служебни нужди. Сетне автомобилите бавно се увеличават – стават собственост на институции, фирми и частни лица – и постепенно се откриват търговски представителства на големите западни автомобилни производители.
Увеличаващият се брой моторни коли изисква регулиране на правоспособността за шофиране. Първото свидетелство за правоуправление на МПС в България е от 1908 г. Дотогава такъв документ не е издаван, а шофьорското право е отбелязвано от полицейските власти върху квитанциите за отбита трудова повинност.
Необходими стават и шофьорските курсове. Един от предприемчивите им организатори е Димитър Торбов. Още съвсем млад, по време на Първата световна война записва военна служба в авиацията. След това през 20-те години участва в мотоциклетни състезания, а през 30-те основава фирма за обучение на шофьори. Като флагман на служебния си автомобилен парк има един голям американски кабриолет – вероятно марка ,,Крайслер“. Огромна, представителна кола, боядисана в белезникав тон и с червени кожени седалки. С този автомобил може и да не са карани курсове, а по-скоро е бил за реклама – бил е твърде забележим по софийските улици. А за обучение Д. Торбов е имал пет-шест или дори повече леки коли – вероятно ,,ФИАТ“, но може да е имало и други.
Наскоро ми попадна оригинална брошура за шофьорските курсове на Торбов, която съдържа конспект ,,за материала по моторно дело“ и билетите за изпита на шофьори любители, издадена през 1942 г. Тук ще я разгледаме подробно. Кантората на Торбов се е намирала на площад ,,Михаил Такев“ № 1 в София (между днешните улици „Солунска“ и „Ангел Кънчев“).
Курсовете се разрешават от автомобилния отдел към Министерството на благоустройството на инструктори специалисти. Тези обучения са под контрола на автомобилния отдел по отношение на техническата подготовка и таксите. Занятията в курса се водят по програмите на Министерството. Изпитите се провеждат всеки месец във всеки областен град, като между тях са включени и Скопие и Ксанти – областни градове на земи под българско управление през 1941-44 г. За явяване на изпит се подават завления по образец, заедно с документите, най-късно дедем дни преди датата на изпита, а таксата за изпита се внася, след като е обявен списъкът на допуснатите до изпит кандидати.
А какви са документите? Кръщелно свидетелство, за да се удостовери, че кандидатът има навършени 18 години, училищно свидетелство за завършено ,,най-малко четвърто отделение“ в училище и медицинско сведетелство. Ако кандидатът за любител шофьор е по-млад от 21 г., заявлението му трябва да бъде заверено от родителя или настойника му. Интересното е, че ако кандидатът е по-възрастен от 50 години, трябва да представи медицинско удостоверение от двама лекари, от които единият кардиолог, за да се установи състоянието на сърцето му.
Подготовката на шофьора любител изисква не само практически знания по управлението на автомобила, а също и технически такива. В курсовете на Д. Торбов обучението се провежда ,,със специален учебен автомобил, с необходимите технически картини и чертежи, с модели, а в някои от курсовете и с филми“. Елемент, който невинаги присъства и в съвременните ни шофьорски курсове!
Що се отнася до конспекта по ,,теория на автомобилното дело“, той съдържа всичко от материала по мотор и уредби и предавателни механизми. В брошурата са дадени и изпитни билети. Напр. билет № 1 съдържа: ,,общо устройство на автомобила – главни съставни части; свещи и кабели – устройство и действие, повреди и отстраняването им; видове съединители – назначение и действие, повреди и отстраняването им“, а билет 8 -,,мазане на мотора – видове, устройство и действие, повреди и отстраняването им; рама (шаси) – назначение и устройство; миене, почистване и гресиране на автомобила. Какво трябва да се приготви и прегледа преди тръгване на път“. Наистина тази брошура се оказва много интересен документ!
Български хигрометър (влагомер) с човешки косъм
ЙЕЕ! В Sandacite.BG намерихме интересен български хигрометър. Вижте само…
Български дълбокомер!
В Sandacite.BG намерихме български дълбокомер – вижте го сега!
Дълбокомерът е уред, разновидност на манометъра (уред за определяне на налягане), предназначен за определяне на дълбочината на гмуркане, потапяне. Определя дълбочината, на която се намира уредът, прикачен към човека, който го носи. Обикновено се изработва във вид на устройство, което може да се носи на ръка като часовник, или във вид на уред, който е един от няколкото такива, монтирани на конзола – група прибори, съвместяващи се на една конструкция. Има дълбокомери за лодка и за водолази. От точността на показанията на дълбокомера зависят здравето и животът на аквалангиста, на водолаза.
Така се случи, че намерихме български дълбокомер, произведен в ТПК ,,Хемус“ София, предназначен за носене на ръка, в перфектно неупотребявано състояние! :) Ето повече за него.
Това е механичен гумен дълбокомер. Произведен е през 80-те години. Слага се на китката. Устройството му е много просто, но функционално. Около циферблата, който показва колко дълбоко се гмуркате, има гумена тръбичка, която е блокирана в единия край, и колкото по-дълбоко се гмуркате, толкова повече вода навлиза в нея в резултат на налягането. Водата притиска тръбичката и изтласква затворения в нея газ към манометъра, разграфен като дълбокомер.
Напоследък проявяваме интерес и към български измервателни прибори. Ще Ви държим в течение, ако намерим други такива. Поздрави!
Сандъците – Българският портал за стара техника е основан на 9 септември 2007 година.
Основната цел е да популяризира старата българска техника и да създаде виртуален музей на българската техника.
В сайта ни можете да разгледате познати и непознати български телевизори, радиоапарати, електродомакинска техника, български компютри и периферни устройства за тях, електромедицинска техника, български изобретения и още подобни неща. В раздел Литература са налични за безплатно сваляне много схеми на стари български устройства, документация, много стари технически книги и цели течения на списания – Космос, Млад конструктор, Радио-телевизия-електроника, Наука и техника за младежта и други. Основателят на сайта Антон Оруш е започнал своята колекция от българска техника през 2003 г. и неуморно полага усилия, за да спаси все повече намаляващите остатъци от техническата история на България. Той вече има над 400 български експоната!
В раздел ФОРУМ на сайта Sandacite.BG можете да задавате всякакви въпроси, свързани със старата техника, както и да продадете такава.