В Sandacite.BG намерихме българска инфузионна помпа от Габрово!

Нaскоро ни впечaтли този интересен електромедицински уред с микропроцесорно упрaвление – бългaрскa инфузионнa помпa Примa 01 от 1991 г. Нaричa се още перфузор. Чрез нея лекaрят нaстройвa времето и дебитa зa вливaне нa лекaрствен рaзтвор в тялото нa лежaщоболен пaциент.

Покaзaнaтa тук помпa е произвеждана в Габрово. Чиповете в нея са български, с емблемата на Института за микроелектроника. Първите български инфузионни помпи са произвеждани още през 70-те години от МК Точно машиностроене Габрово. Тази е доста по-съвременна, но и тя вече е на 33 години. :)

Помпата е от т.н. интрaвенозни (които вливaт рaзтворa в кръвтa нa пaциентa), имa собствен процесор и служебен софтуер и се прогрaмирa от сензорните бутони. Рaзтворът се нaмирa в спринцовкaтa. Нaпример, укaзвa се дa се влеят 50 мл зa 5 чaсa със скорост 10 мл/чaс. По този нaчин лекaрите спестявaт време и енергия от постоянното нaблюдaвaне нa процесa.

А ето още нещо много старо медицинско от българската промишленост:

Български рентгенов апарат Рд100 от началото на 1950-те г.!

See more

Вижте какво представляват българските тестери за интегрални схеми, направени в Института по микроелектроника!

През 1967 г. в София е създаден интересен научноизследователски  институт, който в следващите около тридесет години остава плътно свързан със съдбата на нашата електроника и по-специално компютри. Институтът  по микроелектроника се намира на тогавашния булевард Ленин (днес Цариградско шосе) и произлиза от секция Силиций във Физическия институт на БАН. Пръв ръководител на новия (тогава наречен) Централен институт за елементи е известният български физик проф. Йордан Касабов, конструирал през същата година първия електронен калкулатор с MOS интегрални схеми в света – Елка 42.

През първите години след основаването веднага се отбелязват успехи в разработката на MOS ИС, а в следващите десетилетия дейността на Института се разраства и в:

• разработка и производство на специализирани и стан­дартни NMOS и CMOS интегрални схеми;
• разработка и производство на хибридни интегрални схеми с използването на дебелослойни и тънкослойни технологии;
• разработка на различно специално тестово и техно­логично оборудване за опитно произведената в института микроелектроника (именно в това ще се фокусираме в днешната статия);
• проектиране на производ­ствени и развойни мощности, за да се развива микроелектрониката в България;
• внедряване при клиенти на висококачествени и висо­коефективни NMOS, CMOS и хибридни технологии и интегрални схеми;
• обучение на специалисти за проектиране на интег­рални схеми по поръчка;
• изработка на фотомаски;
• разработка на софтуер за споменатите по-горе системи за автоматизи­рано проектиране на интегрални схеми;
• изготвяне на тестови програми и тестване на интег­рални схеми;
• проверка на чужди проекти на интегрални схеми в технологичната линия на ИМЕ — фотомаски, пластини, из­мерване, монтаж;
• разработка на електронни устройства

В края на 80-те години Института започват да работят по създаване на оборудване за тесвтване на вече опитно произведени цифрови и хибридни интегрални схеми. В резултат на тези усилия до 1992 г. са изработени следните тестови системи – както са наричани тогава – при които операторът (дамата на първата снимка) управлява процеса на изпробване на готовите чипове от персонални компютри Правец 8 и Правец 16:

• АС 100 — автоматичен тестер за хибридни ИС с пасивни компо­ненти и до 40 контактни извода. Тестерът се управля­ва от 8-битов компютър Правец;
• АС 200 — автоматична тестова система за функционал­на проверка на хибридни ИС с до 40 контактни извода. С нея вече се работи от 16-битов компютър. Системата предлага възможност да се включват и управляват със стандартен инструментален интер­фейс външни уреди, за да могат с тях да се направят разни по-специфични измервания;
• АС 400 — автоматичен тестер за цифрови ИС с ниска степен на интеграция с до 24 извода;
• АС 420 — специализиран тестер за цифрови ИС и интересните български едночипови микрокомпютри СМ 650 и СМ 652;
• АС 600 — специализиран тестер за микропроцесорни схеми от серията СМ 600;
• АС 8000, която виждате на първата снимка тук — това е тестова система за изпробване на памети с обем до 4 мб и работна честота до 20 мхц. На АС 8000 едновременно могат да се изпробват до 4 схеми

През 1992 – 3 г. е проектиран и активно се изработва прототипът и на най-новия модел АС 9000 — това е система за тестване на големи интегрални схеми с до 128 контактни извода.

За да работите успешно с някоя от тези апаратури, е необходимо да разполагате със специализирани програми, които ИМЕ също сам си прави.

Всичко това видно свидетелства за активна работа в областта на развитието на микрочиповата електроника в България, но сега едва ли можем да открием нито някоя от тези системи, нито въобще да се завърнем към равнището, което страната ни тогава има…

БГ сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С

See more

Къде се произвеждаха българските електронни елементи

Първите стъпки на българската елементна база са свързани с научноизследователската дейност на катедрата по техническа физи­ка при Физическия факултет на Софийския университет  Климент Охридски. Много физици от катедрата вземат дейно участие в пър­вите етапи от развитието на елементната база у нас.

За бързото организиране на производството на елементната ба­за у нас и подготовката на кадри за нейното развитие и управление са създадени съответни специалности към висшите учебни заведения в страната. Така например към ВМЕИ Ленин —София, през 1961 г. е създадена специалност, а през следващата година и катедра по по­лупроводникова и промишлена електроника със задача да подготвя инженери по разработката и приложението на полупроводниковите прибори. Към Физическия факултет на Софийския университет Кли­мент Охридски през 1963 г. се създава специализация и проблемна лаборатория, а през 1965 г. —и катедра по физика на полупроводни­ците. Към Химико-технологическия институт — София, в 1961 г. се създава специалност химия на полупроводниковите материали и катедра по химия и технология на полупроводниковите материали. В 1970 г. катедрата се преименува в „Химия и технология на полупро­водниковите материали и електронни елементи“, а специалността — в ,,Технология на полупроводниковите материали и електронни еле­менти”. В тези висши учебни заведения е подготвена основната част от нашите научни и ръководни кадри, които сега работят в областта на електронните елементи.

Бързото развитие на основните елементи в страната през периода на петата и шестата петилетка създават основа за разгръщане на ра­ботата по такива важни и стратегически направления, като изчисли­телната и организационната техника, приборостроенето, радиоелек­трониката и др.

Създаване на елементна база на електрониката у нас 

Елементната база на електрониката обхваща широк крьг от еле­менти, възли и детайли, необходими за създаването и производство­то на завършени електронни изделия и системи. Тя се характеризира с изключително голямо номенклатурно разнообразие. Кьм нея мо­гат да се отнесат активните и пасивните електронни елементи, източ­ниците на ток и светлина, кабелите и проводниците, електроизолацион­ните материали, електромеханичните възли и детайли и др. Особено значение за развитието на електрониката и електронизацията на на­родното стопанство имат активните и пасивните електронни елементи.

Първите стъпки в развитието на електронните елементи в нашата страна започват след 9 септември 1944 г. Основна задача в този пе­риод е разработката и производството на някои видове пасивни еле­менти за задоволяване потребностите на създаваното радио- производство у нас. Опити за конструиране на отделни елементи се правят в предприятията на ТТР фабрика и Родно радио. След сли­ването на всички предприятия на слаботоковата промишленост и създаването на Слаботоковия завод Климент Ворошилов през 1949 г. усилията в областта на електронните елементи продължават в него, като се кон­центрират върху производството на електролитни кондензатори, блок- кондензатори (книжни, керамични и слюдени), въртящи се конденза­тори, тримери, резистори, потенциометри, цокли за радиолампи, феритни сърцевини, ключове за вълни, бобинни блокове и др.

Първите опити за производство на електролитни кондензатори са започнати в научния институт на Елпром през 1948 г., а след това са продължени в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Построени са опитни ин­сталации за ецване, оксидиране и формуване на кондензаторите. Тъй като високоволтовите електролитни кондензатори имат незадоволи­телни електрически параметри и ниска надеждност, организирано е производството само на нисковолтови електролитни кондензатори.

През 1950 г. започва производство на блок-кондензатори с пър­ви типопредставител — книжни блокчета до 5000 pF. Липсата на под­ходящи съоръжения е причина в началото да не се произвеждат кон­дензатори с по-голям капацитет. Поради липса на медно фолио се използува алуминиево фолио за шоколадови изделия с дебелина 15 pm, като кондензаторите се поставят в стъклени тръбички.

Разработката на слюдени блок-кондензатори започва през 1951 г. с опити за метализиране на слюда във вакуум. Поради липса на под­ходяща вакуумна инсталация през следващата година се внедряват лресувани слюдени блок-кондензатори, метализирани със сребърна наета. В този период се разработва двусекционен въздушен променлив кондензатор и се организира производството му.

Опити за производство на резистори (обемни) са правени още в предприятието Родно радио. Всички изследвания в периода 1949— 1951 г. са незадоволителни. От 1951 г. започват проби за производ­ство на тънкопластни резистори по технология на унгарската фирма Ремикс . Тези резистори се оказват неподходящи за употреба при по-голяма разсейвана мощност поради чести дефекти. През 1954 г. след успешни изследвания се организира редовно производство на карбовидни (опушени) резистори. Създава се и производство на потенциометри.

Нуждите на радиопроизводството в периода 1952—1954 г. наложиха да се ор1анизира в Слаботоковия завод Климент Ворошилов производство на сърцевини за бобини и на магнити за високоговорители (от сплав Al/Ni).

Пьрви1е опити у нас в областта на полупроводниковата техника са и ранени през 1942 г. в работилницата за електрофизични апарати Елфа в София за получаване на медноокисни изправители. В края на 1948 г. чрез сливане на няколко малки предприятия се създава фаб­риката за батерии Райко Дамянов, в която през 1952 г. започва раз­работката на селеновитокоизправителни клетки и стълбове. Първата продукция от януари 1953 г. може да се смята начало на производ­ство го на полупроводникови елементи у нас. През 1955 г. във фабриката е внедрена технология за пречистване на технически селен и е пусната в действие вакуумна инсталация за нанасяне на селен с капацитет 12 dm за един цикъл.

Задачите за бързо развитие на радиоелектрониката и съобщител­ната промишленост в края на 50-те години изискват бързо развитие и на производството на електронни елементи. Стратегията в тази об­ласт е насочена към специализация в производството, разширяване на номенклатурата, създаване на нови видове елементи за задоволя­ване на вътрешните потребности на страната и включване в междуна­родната социалистическа интеграция. Тези предпоставки довеждат до обособяване на редица специализирани предприятия за електронни елементи. През 1960 г. се създава фабриката за съпротивления и тех­нически въглени в гр. Айтос, през 1964 г.—заводът за феромагнити в гр. Перник, а фабриката за батерии се премества в гр. Никопол. То­ва създава условия за специализация и концентрация в производство­то на пасивни елементи.

Какво е развитието в производството на български електронни елементи по това време?

Кондензатори

През 1959 г. в Кюстендил се създава кондензаторният завод, като за целта се извършва преустройство на бивш тютюнев склад. На 21 март 1960 г. са назначени първите работници, които са изпра­тени на обучение в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Производството започва със слюдени и стирофлексни кондензатори, а към края на 1960 г. се произвеждат малки количества книжни и телефонни кондензатори.

През 1961 г. обемът на произведените кондензатори се увелича­ва 7 пъти спрямо 1960 г„ а числеността на персонала — около 4 пъти. До 1965 г. производството се развива бързо, като се усвояват и нови видове кондензатори — вазелинови и книжни стартерни. През 1965 г. към завода се създава База за техническо развитие със задача да извършва модернизация и разширение на производството на конден­затори както със собствени сили, така и чрез внедряване на чужд опит. Две години по-късно се усвоява лиценз за производство на керамиичпи кондензатори на високо техническо равнище. Специалисти от Базата за техническо развитие с помощта на Института по радиоелектроника в София внедряват фамилия електролитни кондензатори с аксиални изводи. С помощта на СССР в 1968 г. започва производството и на електролитни кондензатори с винт и гайка по образец на съветския тип К-50-3. В 1970 г. започва внедряване на нов лиценз за производ­ство на пластмасови кондензатори.

През периода 1971—1975 г. бързо се разширяват производстве­ните мощности на завода. Усвояват се и нови изделия, като металокнижни кондензатори и нисковолтови електролитни кондензатори.

Резистори

Първата продукция на фабриката за съпротивления Братя Ченгелиеви в гр. Айтос са електрически четки за автотранспорта, гръ- моотоводии сребърни контакти. От 1962 г. се усвоява производството на въглеродослойни и жични постоянни резистори, които стават ос­новно производство на предприятието. През 1967 г. се усвоява про­изводството на променливи резистори — потенциометри и тримери. През 1969 г. цехът на Завода за технически въглени се изнася в гр. Каб­лешково и се обособява като самостоятелно предприятие, а произ­водството на променливи резистори се изнася на нова площадка.

Със съветска помощ през 1968 г. се усвоява производството на въглеродослойни резистори от типа ВС 0,5 W. В края на 1969 г. започва доставка на технологически инсталации от СССР за металослойни резистори 0,5 W, а през 1972 г. са пуснати в производство високопро­изводителни автоматични линии за постоянни металослойни резисто­ри 0,25 W и 0,125 W. Същата година се усвоява и производството на съпротивителни елементи за променливи резистори. През периода 1973—1975 г. се усвояват и пускат в експлоатация механизирани ли­нии за въглеродослойни резистори тип РПВА с мощност 0,25 и 0,125 W.

Електронни преобразувателни елементи

През 1961 г. фабриката за батерии Райко Дамянов се преименувана в Завод за полупроводникови прибори, в 1963 г. — в Завод за силови полупроводникови прибори, а в края на 1965 г. — в Завод за електроннопреобразувателни елементи (ЗЕПЕ).

На основата на създадените по-рано селенови изделия и внесена­та промишлена вакуумна инсталация от ГДР (с възможност за нана­сяне на 1 т² селен за един цикъл) през периода 1956—1960 г. се усво­ява производството на цяла гама селенови клетки с размери от 20 20 mm до 200 у 400 mm, на пакетни изправители за радиоприем­ници и телевизори и др.

През 1959 г. към фабриката се създава развойна лаборатория по полупроводници. С нейна помощ същата година се внедрява (по раз­работка на БАН) лолузаводско производство на фотосъпротивления от кадмиев сулфид.

През 1960 г. се изработва първата българска слън­чева батерия от селенови фотоелементи.

Тя е в състояние да за­хранва транзисторен приемник с енергията, получавана от светлината на една 200-ватова електрическа лампа. През 1961 г. се разработва и внедрява нова технология за пречистване на селен и подобрена технология за производство на селенови токоизправители.

През 1965 г. развойната база по полупроводници се преименува в База за развитие и внедряване на електроннопреобразувателни еле­менти с две основни направления на дейност — селенови елементи и кварцови пиезоприбори.

Първият български кварцов резонатор (с честота 8 MHz) е съз­даден през юли 1966 г.

През периода 1968—1972 г. се разработва се­рия от малогабаритни резонатори за честоти от 200 до 350 kHz и от 0,7 до 5 MHz, а със съветска помощ се организира и производството на кварцови резонатори за честоти до 100 MHz. На основата на ли­ценз в 1975 г. в завода започва производство на високоволтови TV изправители.

Полупроводникови прибори

Опитно-конструкторска и развойна дейност по полупроводникови прибори в страната започва още през 50-те години в бившата батерий­на фабрика, но това перспективно направление получава бързо раз­витие едва с изграждането на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград.

В края на 1964 г. е пусната в действие първата производствена ли­ния за германиеви точкови диоди, а една година по-късно започва производството на маломощни, средномощни и мощни германиеви тран­зистори. Усвояването на полупроводниковите прибори е по лиценз на френската фирма „Томсон —- ЦСФ“. „Построяването на Завода за полупроводници — изтъква Тодор Живков при откриването му — ни дава възможност да развиваме върху собствена база родна елек­троника и приборостроене, без които е немислим техническият про­грес в която и да е област на материалното производство и в бита на човека, без тях са немислими епохалните успехи, постигнати в овла­дяването на Космоса, те са жизнено необходими за изграждането на комунистическото общество.“

Развитието на полупроводниковите прибори изисква и съответна научноизследователска и развойна дейност. Във връзка с това малка­та база към завода прераства от 1967 г. в Институт по полупроводни­ци. Първоначалните задачи на института са разработка и внедряване в производството на нови фамилии полупроводникови прибори — диоди и транзистори. Най-голямо постижение в първите години на полу­проводниковото ни производство е внедряването в заводски условия на германиеви диоди Д-7.

През 1967 г. на базата на секция към бившия Физически институт на Българската академия на науките в София се създава Институт по микроелектроника. Основната дейност на института е научноиз­следователска и проектно-конструкторска дейност в областта на MOS интегралните схеми.

С помощта на Съветския съюз се извършва първото значително разширение на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград и през 1972 г. започва редовно производство на маломощни и мощни неуправляеми и управляеми силициеви диоди. С това се поставя начало­то на ново производство на базата на силициев изходен материал.

Вторият етап от разширението на завода се извършва през 1974 г. с усвояването на производството на планарно-епитаксиални диоди и транзистори и MOS интегрални схеми.

Научното обслужване на завода от създадените два института съдействува за внедряване на редица нови полупроводникови при­бори през периода 1967—1975 г., по-важните от които са следните:

• 1968—1969 г.—създаване на планарно-епитаксиална технолс- шя и планарно-епитаксиални транзистори и диоди;
• 1968 г.—създаване на MOS интегрални схеми за електронния калкулатор Елка 42;
• 1968—1970 г.—създаване на MOS интегрални схеми от серията УМИМОС;
• 1973 г. — усвояване на фамилия хибридни интегрални схеми за УKB радиостанции;
• 1974 г.—създаване на интегрални схеми (10 типа) за електрон­ния калкулатор Елка 50;
• 1974—1975 г.—разработка и усвояване в производството на MOS постоянни запомнящи устройства 2,4 и 6 Кбита, MOS оперативни кцюмнящи устройства 256 бита, фамилия интегрални схеми СМ 500 (сьздаване на микропроцесорни фамилии (ИЗОТ 500), схеми от се­рията СМ 400 за 4-чипов електронен калкулатор и др.

Ферпти и магнити

Развитието на слаботоковата промишленост е немислимо без създаването на такива елементи като ферити и магнити. За задоволя­ване на нарастващите нужди от ферити и постоянни магнити през 1964 г. е създаден заводът за феромагнити в гр. Перник. В началото на 70-те години с чужда техническа помощ е усвоено производство на меки ферити, на широка гама от материали с различна магнитна про­ницаемост (до р_н=10 000) и на оксидни магнити по сух метод на про­изводство (за озвучителната и съобщителната техника).

За периода до 1975 г. производството на изделия от магнити и ферити се увеличава около 20 пъти, като се създават различни изде­лия по предназначение и по типоразмери.

Електромеханични елементи

През 1949 г. се създава ДИП „Комуна“ с производствена номен­клатура до 1965 г. основно битови стоки — паши, катинари, ципове, ордени, механизирани детски играчки и др. От 1965 г. ДИП „Комуна“ преминава към ДСО Респром като завод за електромеханични еле­менти. Производството му е обвързано с потребностите на радио- производството — променливи кондензатори, тримери, цокли за ра- диолампи, предпазители, превключватели и др.

През периода 1966-—1975 г. по-важните електромеханични из­делия, създадени и усвоени от завод „Комуна“, са: светещи бутони, променливи въздушни кондензатори, различни типове съединители, светлинни сигнализатори, превключватели, антенни съединители и др.

Развойната дейност в областта на електромеханичните елемен­ти през този период се извършва от създадената в 1968 г. на терито­рията на завода секция по контактни градивни елементи към Инсти­тута по радиоелектроника.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.