Българският рентгенов апарат Рд100 e в Sandacite.BG

Днес пак влизаме в темата електромедицина, и то с нещо много интересно!

На старата снимка отгоре виждате Рд100. Той представлява стационарен диагностичен рентгенов апарат (Д в названието = Диагностичен). Най-вероятно това е първият български рентген. Конструиран е за масова рентгенова диагностична работа с двуфокусна рентгенова тръба 2/10 kW. Произвеждан е в Слаботоковия завод в София през първата половина и средата на 50-те години.

Като електротехника Рд100 има полувълнов, безвентилен високоволтов генератор с малко въ­трешно активно съпротивление, поради което рентгенографският му ефект е добър и при стабилни, и на по-слаби електроснабдителни мрежи. Комплектува се с маслен защитен кожух на рентгеновата тръба, който е снабден с вентилатор за охлаждане при напрегнат работен режим.

Рентгеновият апарат РД100 има мощност 100 мА при 100 kV_макс, съотв. 150 мА при 60 kV_макс. Ето защо на него се използва напълно мощността на 10 киловатовата рентгенова тръба. Високоволтовият трансфор­матор и двата отоплителни трансформатора са поставени заедно в общ маслен котел (фиг. 2—23). Отоплителните трансформатори са конструирани с отворен магнитопровод с увеличено магнитно разсей­ване и работят на режим, при който колебанията на мрежовото напрежение се отразяват по-слабо върху вторичното (отоплителното) напрежение.

Токовите кръгове за прегледи и снимки са напълно разделе­ни един от друг и се регулират самостоятелно. При рентгеноскопията се регулира плавно както анодният ток, така и високото на­прежение. За напрежението това се постига с плъзгач-четка по ав- тотрансформаторната намотка в граници от 40 до 100 kV_макс. За да се получи такъв обхват на ре­гулиране само с една четка, без да се удължава много автотрансформаторната намотка, максимал­ното първично напрежение за ви­соковолтовия трансформатор при рентгеноскопия е предвидено 170 в, а при снимки (с оглед да се намали активното съпротивле­ние) — 380 V.

При режим на снимки високото напрежение на рентгеновия апарат Рд100 се регулира на 25 стъпала по 2,5 kV на всяко в съ­щия интервал от 40 до 100 kV_макс.

Силата на анодния ток има 7 сте­пени за големия и 4 за малкия фо­кус, които се избират и включват автоматично, понеже регулирането на параметрите на рентгеновата тръба — кв_макс, мА и сек — е свър­зано (фиг. 2—36). Поради това в апарата във всички случаи съще­ствува режим на еднакво използуване на капацитета на рентгеновата тръба според работната й характеристика. Същевременно тръбата се предпазва от претоварване, защото възможността за погрешна манипулация е изключена. Превключването на малкия фокус за снимки става автоматично, когато избирачът за експонацията се прехвърли към данни за този фокус. Релето за време е кондензаторно (фиг.2—41,6) с обхват от 0,1 до 10 сек.

Поради автоматиката на командната маса няма превключвател за фокусите, нито регулатор за силата на анодния ток при снимки.

Тъй като регулаторите за високото напрежение на апарата Рд100 имат механични по­казатели, не е предвиден киловолтметър (фиг. 2—32).

Уредбата има ключ за далечно командване от работното място (на екранната рамка), който позволява да се извършва включването за рентгеноскопия или снимки, както и непосредствено да се преми­нава от едното към другото. Конструктивно този ключ е свързан в едно цяло със спирачките и дръжките за двуразрезната бленда за рентгеновия генератор. Към апарата може да се включва както буки-бленда, така и уред за прицелни снимки.

Апаратът може да се превключва за мрежови напрежения 150, 220 и 380 V. Един стъпален ключ позволява изравняване на всички отклонения на мрежовото напрежение. Тази регулация се отчита по волтметъра върху командната маса.

Работното осветление в рентгеновия кабинет се командва от помощни контакти на контактора за рентгеноскопия, които автома­тично го изгасяват при включване на високото напрежение и го за­палват при изключване.

Рентгеновият апарат Рд100 е комплектуван с универсален диагностичен статив за всички видове рентгенови изследвания на пациент в право,, легнало или наклонено положение. Характерен за него е прибраният единичен стабилен крак на опорната стена, едностранното (но дву- раменно) прикрепване на екранната рамка, което улеснява масовата работа с пациентите и събирането на едно място на всички командни ръчки на уредбата (спирачки, ръчки за двуразрязната бленда и ключа за далечно командване) (фиг. 2—3).

Кръстата глава на стативната колона позволява рамото с рент­геновия генератор да се завърта на 360°, за да се обслужва и второ работно място (напр. буки-маса).

В  Sandacite.BG ще Ви представяме и други малко известни български електромедицински апарати, като напр. този:

Български стоматологичен рентген от средата на 60-те