Етикет: български телевизори

Вижте всичко за Първия български телевизор Опера в Sandacite.BG!

Масово се знае, че Опера е първият български телевизор, но много малко е известен фактът, че първата Опера всъщност е изработена още през 1957 г.! Става дума за 3 броя, произведени в Слаботоковия завод в София. Тази Опера има някои разлики със започналата да се произвежда през 1959 г. серийна модификация. Диагоналът на екрана е 36 см и в схемата има 1 лампа по малко. Дизайнът на кутията също е различен в сравнение със серийния модел:

В днешната статия решихме да Ви запознаем с прадядото на всички български телевизори. Приятно четене!

Телевизионният приемник „Опера“ тип РТ36—58А е първият телевизор, разработен в телевизионната ла­боратория на Слаботоковия завод — Со­фия. Приемникът е многоканален, с въз­можност за приемане на 10 различни теле­визионни програми от I и III телевизион­ни обхвати (по нормите на ОИР), както и 2 обхвата за укв радиоразпръскване с че­стотна модулация. Чувствителността на приемника е под 150 мкв за каналите на изображението и на звука при отношение сигнал/шум около 30 дб. Общият брой на радиолампите е 18, заедно с кинескопа, които изпълняват в приемника 27 различни функции. Екранът с диагонал 36 см и е с магнитна фокусировка на лъча. Захранването е трансформаторно със селенов еднопътен изправител. Общата консу­мация от мрежата е около 200 вата. Изходящата звукова мощност е 1,5 вата при коефи­циент на нелинейните изкривявания около 5 %. Използвани са два елиптични висо­коговорителя по 1,5 вата, поставени  стра­ни на кутията. Габаритните размери са 610/475/460 мм. Външният вид на прием­ника е даден на първата снимка горе в статията.

Ето и схемата, а по-надолу тя е описана.

Телевизорът Опера от 1957 г. е суперхетеродинен с два отделни канала по междинна честота — за изображението и за звука. Тази схема има това предимство, че може да се приемат предаватели с недоста­тъчно стабилна честота и възможност с по-прости средства да се приемат станциите от УКВ обхвати с честотна модулация. Предвиждан е вариант на горния модел — моделът РТ36—58Б – който да бъде с общ канал по междинна честота за изображе­нието и звука, като отделянето на междинната честота на звука (6,5 мхц) е по метода на биенето, което се получава във видеодетектора между междинните носещи честоти на изображението (34,25 мхц) и звука (27,75 мхц). Входът на приемника е разрабо­тен с възможност за включване на 60 ом несиметричен коаксиа­лен кабел, 240 ома симетричен кабел или фидерна линия и пр., през делител (R21 и R22) — за случаите, когато приемникът е близо до предавателя. Входното устройство, усилвателят на ви­сока честота, смесителят и осцилаторът, заедно с механичния превключвател на каналите, са събрани в едно контактно отдел­но шаси, достатъчно добре екра­нирано от влияния на различни полета. За избягване на самовъзбуждане чрез захранването, всички напрежителни провод­ници (отопление и анодно) минават през проходни кондензатори (С₁₇, С₁₈, С_м, С₄₁), а в отоплителните вериги имаме освен това и високочестотни дросели (Др_в и Др₇). Усилвателят на висока честота е разрабо­тен с двойния триод ЕСС84 в режим на каскодно включване. Първата система на ЕСС84 е със заземен катод и работи с нис­ко товарно съпротивление (от порядък ва няколкостотин ома), което в същност е входното съпротивление на втората триод- на система — стъпалото със заземена ре­шетка. Стъпалото със заземен катод работи като усилвател на мощ с коефициент на усилване около единица и има за задача да съгласува ниското входно съпротивление на фидера, респективно на антената, с вхо­да на приемника За да се избегне самовъзбуждането на стъпалото поради голяма­та стойност на капацитета Са_р, стъпалото е неутрализирано по мостовата схема, в която са включени допълнително капацитетите C21 и 23, от които вторият е настройващ. При баланс на моста важат равенствата С21 = Cap и Свх = С₂₃ + С21. При ба­лансирането на моста се постига в същото време и симетриране на входното устрой­ство с фидера, респект, антената, намалява се общият капацитет на входния кръг по­ради това, че Срк се явява в серия с ка­пацитетите C2₁ и С2₃, което се оказва благоприятно при приемането на по-високите честоти, където самоиндукцията на кръга би била доста малка. Колебателният кръг (Пи-филтърът П1) между двете системи на ЕСС84 е настроен на средната честота от каналите от III обхват, с което се постига из­равняване на усилването за каналите на І и ІІІ обхвати. Втората система на ЕСС84 работи като усилвател със заземена решетка с товар силно свързания лентов филтър (Т₂). Кръ­говете на тези лентови филтри за отделни­те канали се настройват: единият — на но­сещата на звука, другият — на носещата на изображението, като, за да се пропусне же­ланата честотна лента и да не се надвиши устойчивото усилване, един от тези кръго­ве е подходящо затихнат. В случая за тази цел в анодния кръг е включено съпротив­ление R, което за различните канали има различна стойност. Настройващите тримери С_з1 и С₃₄ със стойност 0,3 -3 пф са включени за корекция на паразитните капацитети на лентовите филтри при евен­туална смяна на лампата ЕСС84, респ. ECF82, без да се налага да се настройват наново всички лентови филтри, което е една по-трудна и продължителна работа, особено ако това става в ремонтни бази или от радиолюбители при по-примитивни условия.

Входният кръг (T_t) също така се пре­включва за отделните канали и се настрой­ва на средната честота, отстояща симетрич­но на носещите на звука и изображението, с което нараства общото усилване при да­дена неравномерност на честотната харак­теристика. С използването на каскодно входно стъпало, имащо по-ниско шумово съпротивление и по-високо входно съпро­тивление в сравнение с пентода, се пови­шава нивото на полезния сигнал, респект, отношението сигнал към шум. Усилването на каскодното входно стъпало е регули­руемо, с което е избягната опасността от претоварване на стъпалото при силни вхо­дящи сигнали. Пропусканата честотна лента на ВЧ блок при ниво 3 дб и неравномер­ност от 25 % е 8 мхц, което позволява на­стройката да става навън преди монтира­нето му на приемника и без да се налага допълнителна такава, което облекчава об­щата настройка на приемника. За смесител е използвана пентодната система на ECF82. Смесването е събирателно поради пре­димствата, които има в обхвата на УКВ пред умножителното и които се изразяват в по-ниското шумово съпротивление и по- висока стръмност на смесване. Осцилаторът е изпълнен по капацитивната триточ­кова схема на „Колпитц“ от съображения за по-голяма стабилност на честотата. За целта е използувана триодната система на ECF82.

Осцилаторното напрежение от порядъка на 2 -3 волта се подава на решетката на смесителя вследствие на индуктивната връзка на бобината на осцилатора L₀ с лен­товия филтър Т₂ в анода на каскода. На­стройката на осцилатора се извършва грубо с месингово сърце. Избрано е месингово сърце, а не карбонилно, за да не се нама­лява броят на намотките на бобината, кое­то би се отразило зле на стабилността на честотата на осцилатора. Фината настрой­ка е изведена, навън и позволява вариации на честотата на осцилатора в порядъка на 1—2 мхц, което е необходимо при евен­туална вариация на честотата на собстве­ния осцилатор или тази на предавателя. Три­мерът С₃₈ се налага само за изравняване на паразитните капацитети при евентуална смяна на лампата ECF82. В анодния кръг на смесителя е включен филтърът R₃₄C₃₉, за отслабване на осцилаторното напреже­ние, което има опасност да проникне в ка­нала на изображението. В анода на смеси­теля е включен като товар един Пи-филтър, който позволява по-добре да се отде­ли междинночестотният усилвател от смесителя и осцилатора, с което по-малко се влияе на стабилността на последния. Усил­вателят по междинна честота е трнстъпален, изпълнен с лампата EF80. Като товар на междинночестотните стъпала са из­ползвани бифилярните междинночестотни трансформатори, поради предимствата, които те имат по отношение простотата при настройката, удобството при монтажа и пр. Избрана е висока междинна честота 34,2 мхц за изображението и 27,75 мхц за звука. За да се получи желаната честотна лента, която е от порядъка на 4,5 – 5 мхц при неравномерност <10 % и да се постигне необходимото усилване по отношение на настройката на кръгове, избрана е системата симетрично разстроените кръгове. Отделните кръгове са настроени както следва: П1 на 30,5 мхц, Т3 на 29 мхц, Т₄ на 34 мхц и Т₅ на 32,5 мхц. За да не се надмине устойчивото усилване от отделно­то стъпало и да се пропусне желаната че­стотна лента при допустимата неравномер­ност, отделните кръгове са шунтирани с подходящи съпротивления (R37, R41, R48). Настройката на УМЧ е направена та­кава, че носещата на изображението да се намира на Найквистовия склон на честот­ната характеристика (ниво 0,5). Собственият тон е потиснат за канала на изображението чрез 3 режекторни кръга, настроени на 27,75 мхц. Опасността от проникване на съседен тон (от съседен канал) в канала на изображението е отстранена с включването на режекторния кръг, настроен на честота 37,5 мхц. Тази честота се получава от смесването на осцилаторната честота с че­стотата на носещата за съседния тонов ка­нал. Първото стъпало УМЧ е с регулируе­мо преднапрежение, обхванато от общия регулатор на контрастността. Общото усил­ване от целия УМЧ е около 1000. МЧ трансформатори са намотани на единични стойки с диаметър на стойката Д = 7 мм. Изплзвани са за настройващи сърца Манифер 11 с диаметър 6 мм, дъл­жина 12 мм, и стъпка 0,75 мм. Намотката е едноспойна за режекторните кръгове и бифилярна за основите. Жицата е меден про­водник с изолация емайллак и коприна с диаметър 0,3 мм. Връзката на режекторите с основните кръгове е индуктивна и капацитивна. Самоиндукцията на отделните кръгове, започвайки от Пи-филтъра, е как­то следва : L_T2 = 3,65 мкхн, L_T3 = 1,95 мкхн, L_T4 = 1,35 мкхн, Lт6 = 1.95 мкхн, а съответният брой намотки — nт2 = 24, nт3 = 16, nт₄ = г 13, nт₅ = 16.

Самоиндукцията на режекторните кръ­гове за собствен тон е 2,8 мкхн при 19 на­мотки, а за съседен тон 2 мкхн при 13 на­мотки.

Видеодетекторът е изпълнен с високоомния диод на ЕАВС 80, триодната система на която се използва във вертикалното от­клонение. Видеоусилвателят е едностъпален със сложна високочестотна корекция в ре­шетката (Д1 и Д2) и анода на стъпалото (Д₃ и Д₄). Използвана е стръмната лампа EL83.

При неравномерност на честотната ха­рактеристика под 10 % се постига ширина на пропусканата честотна лента от 5,5 мхц. Коригиращите дросели са намотани върху самите шунтиращи съпротивления като многослойна универсална намотка с ши­рина на плетката 3,5 мм и диаметър на жи­цата 0,15 мм. Стойностите на коригиращите елементи в схемата са следните: Д1 = 87 мкхн, Д₂ = 50 мкхн, Д₃ = 106 мкхн, Д₄ = 162 мкхн; съответно навивки n₁ = 132, n2 = 115, n₃ = 140 и n₄ = 168.

Междинната честота на звука (27,75 мхц) се взема от анода на първото стъпало на УМЧ за изображението и след еднократ­но усилване по МЧ от едно стъпало с лам­па EF80 се подава на ограничителното стъ­пало, изпълнено също с лампата EF80. Ограничението се постига в решетъчната верига с групата R₄C₆ и с понижено екран­но напрежение. Прагът на ограничението е висок и с това стъпапото се използва по-пълноценно като МЧ усилвател. За честотен демодулатор е използван несиметричният дробен детектор (нискоомните диоди на ЕАВС80), който има предимство пред дискриминатора, защото се явява в същото време и като амплитуден ограничител. Той почти не реагира на амплитудните измене­ния и особено на бързите преходи в ам­плитудата на входящия сигнал, каквато е паразитната амплитудна модулация (смуще­нията). Усилвателят по ниска честота е двустъпален. Като предусилвател се изпол­зва триодната система на ЕАВС80, а като краен усилвател — EL84. Приложена е една честотна зависима обратна връзка (R₁₉, R₁₆ и R₁₇) с дълбочина около 5 дб, с което се намаляват нелинейните изкривя­вания и се подобрява честотната характе­ристика на стъпалото. За подобрение иа честотната характеристика в областта на високите честоти изходният трансформатор е секциониран (2 секции), с което се по­стигат една честотна характеристика от 504 – 15000 хц при коефициент на нелиней­ните изкривявания около 5 % и изходяща мощ 1,5 вата. Използвани са два елиптич­ни високоговорителя по 1,5 вата, свързани в серия. Регулировката на тона е плавна и само за високите честоти с възможност за отрязването им.

Като товар на УМЧ за звука е изпол­зван лентов филтър с критична връзка, при което от стъпалото се постига достатъчно голямо усилване и необходимата из­бирателност. Лентата на пропускане на УМЧ за звука е от порядъка на 500 кхц при ниво 3 дб.

За отделяне и ограничаване на синхроимпулсите от комплектния телевизионен сигнал е избрано двустъпално отделяне и ограничаване с лампата ECL81. Изборът на пентодната част на ECL81 за отделител не позволява да проникне видеосигна­лът в канала на синхронизацията поради малкия капацитет С (?) . Освен това още в пентодната част на лампата се получава известно ограничаване на върховете на им­пулсите от екранния ток на пентода. Ни­вото на отрязването на импулсите се определя от стойностите на елементите R₇₈, С₇₄,  К₇₉. Чрез второто ограничаване в триодната част на ECL81 се отстраняват шумовете и други смущаващи сигнали, на­ложени върху горния край на синхроимпулсите. Чрез капацитета С₈₁ синхроимпулсите за хоризонтално отклонение се пода­ват на фазово сравняващо устройство, из­пълнено с първата триодна система на лам­пата ЕСС82. Режимът на работа на този триод е подбран така, че чувствително из­менение на анодния ток да се получава само при едновременното пристигане на синхронизиращия и върнатия обратно срав­няващ импулс чрез R99 и С₈₃ н първата решетка на триода. Всички други смуща­ващи импулси, които пристигат през време на правия ход на електронния лъч, не са в състояние да нарушат синхронизацията на телевизора. Този триод осигурява освен това стабилна работа на блокинггенератора по честота Така, ако честотата на блокинггенератора се понижи, синхронизиращият импулс пристига преди края на правия ход, в резултат на което върху решетката на триода на фазовия сравнител се полу­чава по-широк импулс с максимална ам­плитуда. Това води до по-продължително отваряне на лампата н зареждане на капа­цитета С86 до по-високо напрежение. Част от това положително напрежение се подава в решетката на блокинггенератора и уве­личава неговата, честота до изравняване фазите на двата импулса. При увеличаване на честотата на бюкинггенератора проце­сът протича обратно Така се осъществява автоматичната регулировка на честотата. Съотношенията между амплитудите на пристигащия синхроимпулс и обратно върна­тия импулс имат решаващо .значение за правилното функциониране на схемата и се подбират чрез променливия капацитет С_82. Захранването на триодния фазов сравнител се наглася чрез потенциометъра R₉₅, който едновременно служи за фина регулировка на честотата па блокинггенератора. Втората система на лампата ЕСС82 е използване за блокингенератора. Блокингтрансформаторът е навит на ламела станларт 1. На­мотките в анодния кръг са 200, а в реше­тъчния — 400.

За да бъде намалено дестабилизиращото влияние на вариациите на напрежението на мрежата върху честотата на блокинггенера­тора, в случая се подава положителният потенциал през голямо съпротивление R₁₀₄ = 1 мгом. За по-нататъшно стабилизи­ране на честотата на блокинггенератора е включен стабилизиращ кръг между решет­ката на блокинггенератора и решетъчната намотка на блокингтрансформагора. Той е настроен на честота 18,8 кхц_у т. е. малко по-висока от тази на линиите 15,625 кхц, което има за резултат сигурното отпушване на лампата от синхроимпулса

Потенциометърът R₁₀₁ служи за грубо регулиране на честотата на блокинггенератора и осъществява нейното изменение в границите 8,5 — 17,6 кхц. Получените импул­си върху зарядния капацитет С₉₀ имат ам­плитуда 120 волта и осигуряват задействането на крайната лампа EL81. В изходното стъпало за хоризонталното отклонение е използвана като крайна лампа EL81. Дио­дът EY81 осъществява серийното обратно захранване, а високоволтовият диод EY51 служи за изправител на високоволтовите импулси; тези импулси се получават през време на обратния ход и след като се повишат от повишаваща намотка, се подават през изправителя като ускоряващо напре­жение на екрана (13 кв).

Като изходен трансформатор е употребен автотрансформатор върху затворено ферит­но ядро с паралелна намотка за свързване на хоризонтално отклоняващите бобини. Върховото напрежение върху краищата на тези бобини през време на обратния ход е 1550 В. Върховото напрежение на анода на EL81 е 5430 В. Хоризонтално отклоняващи­те бобини са предвидени за 70° ъгъл на отклонение. Тъй като решаваща роля за добрата линейност и качествения фактор на отклонителните бобини има тяхното омическо съпротивление, те са конструирани с възможно малък брой намотки, а от там и сравнително ниска самоиндукция (L = 7 мхн). Отношенията между отделните намот­ки на изходния трансформатор са така под­брани, че амплитудата за хоризонтално от­клонение превишава екрана с около 10 %, което позволява да не се употребява регу­латор на амплитудата. Освен това, полу­чената линейност е добра, с което отпада нуждата от регулатор на линейността.

Импулсите за вертикалната синхрониза­ция, след като бъдат интегрирани в RC-групите (R₈₇, С₇₈ и R89 С₇₉), се усилват в триодната система на ЕАВС80 и се подават за синхронизация на блокинггенератора за вертикално отклонение. За такъв е изпол­звана триодната система на лампата ECL82. Блокингтрансформаторът е навит на ламела стандарт 1 с първична намотка n1 = 2000 и вторична п2 = 1000 намотки.

За потискане на евентуални паразитни колебания към вторичната намотка е вклю­чено демпфащо съпротивление R₆₂ = 7,5 ком. За да се постигне максимално линейно напрежение от блокинггенератора, захран­ваме го от повишеното напрежение (680 B). Това позволява да се работи в самото на­чало на експоненциалната крива, където линейността е максимална. Честотата на блокинггенератора се изменя чрез потен­циометъра R₆₆ от 25 до 60 хц.

Като крайна лампа за вертикалното от­клонение е използвана пентодната система на ECL82. Изходният трансформатор за вертикално отклонение е навит върху ла­мела стандарт 4, при което първичните навивки са 3600 с отвод на 800 от страна на анода, а вторичните — 195. Вертикално-отклонителните бобини имат 2×150 навивки и съпротивление 2 x 4 ома.

Синхронизацията на телевизора „Опера“ работи стабилно при вариации на мрежовото напрежение от 170 – 240 волта.

Външното оформление на телевизора е в стил с тогавашните радиоприемници. За удоб­ство при настройката и обслужването всич­ки команди са изведени отпред, при което главните команди са оформени в две трой­ни големи копчета, а второстепенните пред­ставляват по-малки копчета, обхванати от една декоративна лайсна.

Конструкцията на шасито и останалите елементи е такава, че позволява с малки изменения да се премине към телевизионен приемник с 43 см екран и без трансформаторно захранване.

---

Литература:

Списание Радио, 1957 г.

Вижте новата статия в  Sandacite.BG, която искаме да направим с ранг за събитие за българския народ! :) 

Днешната история започва в средата на 60-те години, в лаборатория Мостри и експонати към Отдел на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. В този период в него се произвеждат основно телевизори и радиоприемници. В споменатата производствена лаборатория се правят всички нови изделия, които предстои да влязат в производство. Когато е готова една мостра или експонат, минават комисии, ОТК (отдел технически контрол), главният технолог, главният конструктор, зам.-директорът по техническите въпроси и други ръководители да прегледат новото изделие. След това минава държавен контрол. Голям проблем при новите разработки е било да се докаже, че всичко отговаря на държавните стандарти и ще работи без проблем, т.е. при проверката контролните органи да не намерят никакви дефекти. Ако новият апарат мине успешно тестовете, се изписва с документ – годен за производство или за представяне на панаир.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и много други панаирни градове по целия свят. В ,,Мостри и експонати“ се правят и всички прототипни телевизори, за да се види дали може да се пусне пробна серия от тях. Пак там, по поръчка на Управление ,,Безопасност и охрана“ (УБО), се правят и всички подаръци, които Тодор Живков подарява на държавни глави, когато пътува в чужбина. Такива луксозни апарати са подарявани и на държавни глави, когато посещават България.

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо. За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник Симфония и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор Кристал 59! А в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една. Ето как работи.

В комплектацията си има две оси – едната е за плочите с голям диаметър и е тънка, висока. Подреждат се върху оста 7 – 8 плочи и върху тях се поставя притискащо рамо. Нагласяват се оборотите за възпроизвеждане и се включва грамофонът. Той пуска най-долната от подредените плачи и рамото с дозата плавно пада в началото на плочата. В края на записа на плочата, рамото с дозата се връща в изходна позиция. Следващата плоча пада върху първата и рамото с дозата започва за възпроизвежда записа от нея. И така до последната плоча. После рамото се връща в изходно положение и се спира грамофонът. Същото става и с плочите 45 оборота. При тях оста е заместена с един цилиндър, защото при тези плочи отворът в средата е по-голям.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име Балкан. Тежи над 120 кг. Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на Електроимпекс. Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – по целия павилион се е чувала.

На две от снимките виждаме шкафа. Радиото и грамофонът са поместени едно под друго в лявата част, а телевизорът е вдясно, като между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата. Един такъв е имало в София, във фоайето на Електроимпекс. Задните капаци на телевизора и радиото са оригиналните на двата шкафа – специален капак с надпис Балкан не е правен.

През 1967 г. в лабораторията Мостри и експонати е направено още едно чудо, замислено като подарък за съветския лидер Леонид Брежнев при едно от посещенията му в България. Става дума за т.н. музикална библиотека, която съдържа телевизор (аналогичен на София 59 І модификация), радиоприемник Симфония и същия тип автоматичен грамофон. Има и отделни тонколони, които се разполагат встрани от шкафа.

Грамофонът се отваря с падаща вратичка, а вътре има и рафтче за плочи. Особеното тук е, че над звуковия сандък има и високи рафтове за книги! Цялата конструкция се разглобява и се носи в кашони. А опаковането на частите в тях е извършвано пред погледа на офицери от УБО.

Сред създателите на шкафа и музикалната библиотека са Димитър Лулчев, Мирчо Тодоров, Любен Додев, Огнян Котев, Иван Захариев, Леонид Петрински и други. Техните имена стоят зад онези всички онези изделия, които и до днес ни показват впечатляващата история на българската техника.

Разгледайте забравения български телевизор Дунав в Sandacite.BG!

Наскоро се изпълни една отдавнашна наша колекционерска мечта. Успяхме да се сдобием с изключително редкия български телевизор Дунав. Той е пуснат в производство 1963 г. Схемно е много близък до Кристал 53, но има и някои разлики. Монтажът е все така от обемен тип, а командното табло вече е изнесено отстрани. Използвани са два вида кинескопи – източногерманския WF B53G1, но и разработеният в Западна Европа AW 53-88. Нека сега да се запознаем по-подробно с този забулен дълго време в тайна сандък.

Телевизорът едно време се е доставял опакован в специална калъфка от бял плат. Когато я свалите, ще го видите.как изглежда. Интересна е асиметричната форма на този сандък и той е първият български телевизор с такава, защото на Оперите и на Кристалите всичко на лицевия панел е разположено напълно симетрично , а командното табло е отдолу. По-късно обаче асиметрия (на Дунава) с разположения отдясно команден панел става типична за българските телевизори и въобще е типична дизайна на телевизорите по това време в света. Предполага се, че повечето хора са десняци. :)

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

53-сантиметровият екран ни осигурява изображение с размери 480 х 385 мм. Резолюцията пък е, както следва:

• в хоризонтална посока – 450 линии в центъра, 350 в краищата;
• във вертикална посока – 500 в центъра, 400 в краищата

Най-добре такова изображение се наблюдава от разстояние между 3 и 7 метра.

Междинната честота на изображението е 38 мхц. Чувствителността за канала на изображението е </= 100 микроволта.

Звукът пък е поверен на широколентов, перманентен, елиптичен високоговорител с мощност 3 вата. Междинната честота тук е 31,5 мхц и 6,5 мхц. Чувствителността за звуковия канал също е </= 100 микроволта.

Телевизорът Дунав съдържа 16 електронни лампи: РСС88, 4 x EF80, 2 х PCP82, ECC82, 2 n ECH84, PCL 84, PY83, DY86, PCL85, PL36, PCL86. Има и 7 диода: SFD104, 2 х SFD115P, 2xSFD108P, ОА180, SFD108. Селенов изправител – Е 250 С 400.

Телевизорът, разбира се, се захранва от стандартното мрежово напрежение 220 волта и консумира 180 вата мощност. Широк е 660 мм, висок 523, дълбок 425. Произвеждан е в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ в София.

АНТЕНА

Дунавът може да работи както с външна, така и с обикновена стайна антена, но и в двата случая се употребява стандартният антенен конектор тип ,,симетричен“ с вълново съпротивление 240 ома. Кой вид антена ще изберете, зависи от силата на сигнала на мястото, на което телевизорът ще работи.  В места, където полето на телевизионния предавател е доста­тъчно силно, е достатъчно да се употреби стайна антена. В случай че със стайната антена не се получава добро приемане обаче (шум в изображението, удвояване на контурите), трябва да се постави външна антена, като нейното съпротивление се съгласува към това на Дунава. (За да има съгласуване между антената и входа на телевизора, е необхо­димо и антената да има същото съпротивление.)

Ако купувачите не са знаели кой вид антена е най-добре да използват, те са се консултирали за това с продавачите в магазина. Обикновено, за тест, включването на антената първо се прави към антенния вход за „слаб сиг­нал“ (долната фигура). Когато телевизорът се намира в близост до телевизионния предавател, там полето е много силно и е достатъчно ан­тената да се включи към буксата „силен сигнал“:

РЕГУЛАТОРИ ЗА НАСТРОЙКА НА ТЕЛЕВИЗОРА ДУНАВ

Отдясно на лицевия панел виждаме пет регулатора, които са двойни потенциометри (т.н. врътки). Всяка от тях има точно предназначение.

Ето за какво отговаря всяка врътка:

1. Честота на картините
2. Размер вертикален
3. Сила на звука
4. Превключвател на каналите
5. Тон-регулатор
6. Фина настройка
7. Честота на редовете
8. Включване-изключване яркост
9. Контраст

Не стига това, ами има и точна последователност на нагласянето на тия потенциометри, така че да се получи най-качествена картина! Ето какви са пинизите. За да Ви помогнем – най-левият регулатор тук долу се пада най-долният на телевизора:

По това време предавателите излъчват т.н. телевизионна изпитвателна таблица, за да сверите дали сте нагласили както трябва регулаторите. За да е загрял телевизорът напълно и да имате най-добра представа от каква картина тръгвате, е най-добре да започнете да въртите ръчките 10 – 15 мин. след като сте го включили.

Когато включите телевизора и завъртите регулатора за контраста от ляво на дясно, ще видите на екрана леко наклонени хоризонтални линии. Когато завъртите регулатора ,,честота на редовете“ пак от ляво  на дясно, трябва да видите изпитвателната таблица. Ето да си помогнете:

Може да има и друг проблем в образа – картината да пада отгоре надолу или да се получават няколко картини, наслоени идна върху друга. Тогава е нужно да завъртите регулатора ,,честота на картините“, докато изображението не стабилизира и вече не бяга:

Когато изображението е неестествено по вертикала (има голям или малък вертикален размер), има регулатор за това – завъртете го надясно, докато получите картината отлична – тако на третото екранче от ето тези:

Сега да се занимаем с фината настройка. Трябва картиата на екрана да няма размазване, а да е ясна:

Сега да видим яркостта. Поначало кинескопът се изхабява по-бързо, ако телевизорът се ползва при максимална яркост (и контраст), а и много уморява очите. Затова та трябва да е като на третото екранче. Това ще постигнете с потенциометъра:

Контрастът пък трябва да бъде също като тук най-долу:

Има обаче и случаи, при които дори добре да сте нагласили всичко, пак се появяват фактори, които влияят зле на картината от телевизора. Ето ги събрани тук, за да ги знаете. Такива могат да са: смущения от генератори, двигатели, трамваи, ако наблизо действа любителски или професионален радиопредавател:

Също така поведа в антената също може да причини влошаване на картината, а освен това и ако тя не е добре ориентирана спрямо предавателя:

 

И понеже знаем, че сте любознателни, сме Ви приготвили и бонуси – литература за изтегляне! :)

 

Ето напр. оригиналната книжка на Дунава – тази, която я дават при закупуването му (линк: Тв Дунав – упътване).

Ето и техническо описание – от книгата ,,Телевизионни приемници“, М. Серафимов, София, ДИ ,,Техника“, 1971 г. Статията е за Кристал, но схемата е почти същата като на Дунав, а където има разлики, те са упоменати – телевизор-дунав-описание

Повече снимки на този телевизор и забавни моменти от пренасянето му можете да разгледате във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36065#p36065

А ето и каквото знаем наистина за първия Кристал. То стана ,,Тебе думам, дъще – сещай се, снахо!“ :D

==>

Стар български телевизор Кристал 53 + схема

See more

В Sandacite.BG днес се занимаваме с кинескопите в българските телевизори.

Колкото и много телевизори да е произвеждана навремето България, все пак собствени кинескопи не е правила. Затова се е налагало нуждата от тях да бъде задоволявана чрез внос. През близо четирите десетилетия, в които страната ни има истинско, развито производство на телевизори, са внасяни кинескопи от различни страни и видове., които сега ще проследим хронологично и ще дадем някои сведения за тях.

Да започнем с първите серийно произвеждани телевизори Опера, пускани през 1959 – 1967 г. В тях се използват европейски кинескопи от типа Aw43-80, доставяни от Франция, Унгария и Полша:

А ето и полския вариант, к който са съоръжени последните Опери 3:

Това пък е унгарският вариант, произвеждан от Τungsram:

Европейските кинескопи за черно-бяла телевизия се означават с две главни латински букви, първо двуцифрено число, тире и второ двуцифрено число. Първата буква показва вида на отклонението и на фокусировката на електронния лъч, както следва:

• А — електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка;
• М — електромагнитно отклонение и електромагнитна фоку­сировка.

Втората буква при кинескопите за черно-бяла телевизия е W. Тя означава, че екранът свети с бяла светлина.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран на кинескопа в сантиметри.

Второто двуцифрено число след тирето дава указа­ние за конструктивните особености на кинескопа. Най-често то има следното значение:

• 44 и 69 — ъгъл на отклонение на лъча 70°;
• 80 — ъгъл на отклонение на лъча 90°;
• 88 и 90 — ъгъл на отклонение на лъча 110°. Те са с по-дълга шийка в сравнение със събратята си от по-горе и хронологично са по-стари

И така тук при нас цитираният кинескоп AW 43—80 е с електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка на лъча, диагоналът на правоъгълния му екран 43 cm, а ъгълът на отклонението на лъча му е 90°.

След това идва времето на Кристал 53 и Дунав, при които е използван кинескопът B53G1 със 110 градуса ъгъл на отклонение на лъча от Източна Германия. При него В означава електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка, диагонал на екрана 53 см, G – че екранът свети бяло, а 1 – че това е първа поред разработка на завода кинескоп от този вид. Срещат се и Кристали 52 със западноевропейската разработка кинескопи AW 53-88:

В малко известни модели като Пирин 1 и Варна е поставят по-малкият брат B47G1. В ранните серии София 59 І мод. пък е използван B59G2, за който вече можете да си ,,преведете“ шифъра. AW серията е представена и при рядко срещания български телевизор Кристал 59, при който се среща ΑW59-90.

Важна подробност е, че тези кинескопи са наричани ,,взривоопасни“ трябва да бъдат носени много внимателно заради опасността от имплозия, за която предупреждава ето този етикет откъм вътрешната им страна. Затова най-старите кинескопни телевизори имат предпазно стъкло отпред – нарича се ,,антиимплозионна маска“ – и на българските обикновено е закупувано от италианска или (по-често) австрийска фирма – Thorax (ето точно етикет на кинескоп от Пирин 1 от 1966 г. напр.):

Ако ударите кинескопа силно в земята или го изпуснете, летящите с висока скорост стъклени парченца могат да се забият на много неприятни места по тялото Ви. Хващайте и носете кинескопа внимателно. Смята се, че откъм външния му ръб е най-деликатното му място, така че Ви съветваме да избягвате да хващате оттам. Реално обаче, ако кинескопът е монтиран в телевизора, не съществува сериозна опасност да стане злополука.

Ето и още един кинескоп от същия вид, но с 6 см по-голям екранен диагонал:

Кинескоп от такъв вид е и чехословашкият Tesla 531QQ44, използван в телевизорите София 53 от 1966 г.

После идва времето на многото телевизори със съветски кинескопи. Един от най-много използваните е 59ЛК1Б, с който са захранвани почти всички български телевизори с 59-см екран, чието шаси е от типа ,,Пирин“. Друга много монтирана електроннолъчева тръба е 47ЛК1Б. Те и двата имат широк и дебел предпазен бандаж, който варди от имплозия. А с означението ето каква е тук работата.

Съветските кинескопи се означават с двуцифрено число, две главни славянски букви, едноцифрено число и една главна сла­вянска буква.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран в сантиметри.

Двете букви показват вида на отклонението на лъча както следва:

• ЛК — електромагнитно отклонение на лъча;
• ЛО — електростатично отклонение на лъча.

Числото след двете букви показва поредния номер на разработката кинескоп от дадения тип.

Буквата в края на означението има следните значения:

• Б — кинескоп за черно-бяла телевизия (екранът свети бяло);
• Ц — кинескоп за цветна телевизия.

Така например, кинескопът 47ЛК1Б е с електромагнитно отклонение на лъча, а диагоналът на правоъгълния му екран е 47 cm. Цветът на екрана му е бял, а това е първият поред кинескоп от този тип, произвеждан от завода.

В телевизори като Мизия, Хемус и т.н. са използвани кинескопи от следващотопоколение 59ЛК2Б , които вече са с по-тенес предпазен бандаж.

В последния български чисто лампов телевизор – София 59 от 1970 г. – пък е използван кинескоп 61ЛК3Б, който е по-,,сплескан“, с по-четвъртит екран и с по-голяма видима площ на екрана. Затова и не става да сложите такъв на мястото на 59ЛК2Б, ако искате да смените кинескопа на Мизия и Люлин напр. – ще се наложи да обработвате дърводелски отвора:

В най-малките български телевизори София 31, Респром Т3101, 3102 и т.н. са използвани съветски кинескопи 31ЛК3Б:

По-късно идват цветните модели София, при които първите София81 и Colorstar (продавани в Кореком) са с кинескопи и части на Philips. След това в София81 за вътершни пазар се монтират кинескопи, произведени главно от японската компания Toshiba (от серията Blackstripe) и италиански Videocolor, но се срещат и екземпляри `82 с югославски кинескопи на Elektronska industrija, гр. Ниш. В `84 напр. са монтирани само кинескопи от линията на Toshiba Blackstripe. При София `81, `82 и цветни Кристали от производствата на Videocolor са използвани и тръбите А66-510Х и А67-701Х, обаче по-късно, когато започва липса на внос, се преминава ъм ГДР-кинескопи от RFT. Ето напр. този стикер е от кинескоп на цветен Кристал:

Това означение казва: А — кинескоп, 66 — диагонал на екрана в cm, 510 или друго число— пореден номер от този тип, X — кинескоп за цветна телевизия.

Кинескопът на София` 83 пък е разработка на английската компания ITT и отклонителната бобина е проектирана за работа с бързи тиристори и голям отклонителен ток. Полски колеги предлагат този кинескоп на българските конструктори от Института по далекосъобщителна техника ,,Ворошилов“ и нашите конструктори изработват развивката с транзистори.

В телевизорите Велико Търново са монтирани също японски кинескопи от указания по-горе тип, но се срещат модели ВТ`85 с кинескопи на компанията Samsung и по-късни с такива на полската Unitra и друга компания – Sylvania. През 90-те г. в произвежданите в България все по-малко телевизори са използвани както кинескопи 47ЛК3Б (черно-белите Респром Т5004 напр.), така и цветни кинескопи на Philips.

Това беше накратко нашият преглед на използваните в българските телевизори кинескопи. Със сигурност статията ще има нужда от допълване и ще се радваме да споделите в коментарите отдолу своите сведения по тази тема. Поздрави!

Ухаа! СПЕЦИАЛЕН телевизор Кристал 59 с подобрена акустика!

See more

 

 

В Sandacite.BG попаднахме на интересна статия за ремонта на телевизори преди 1990 г.!

Обикновено сме свикнали да събираме, изследваме и публикуваме различните стари български апарати, но рядко се замисляме за това кой ги е поддържал  в изправност, та те да  работят дълго време и безпроблемно да изпълнят функциите си. А добре ли се е извършвало това? Случайно ни попадна една статия, отпечататна в бр. 9-1985 на сп. София, в която се представя една неособено приятна картинка за работата и дейността на СД ,,Телевизионни и радиосервизи“ – предприятието, чиите сервизни бази из цяла България тогава ремонтират тези апарати. Авторът е Ленко Бешев, статията препечатваме без никакво изменение. Поначало е много интересно за четене това списание София – разкрива всякакви страни на общественжия живот тогава, и то нерядко и свързани  с техниката; дори самите заглавия на статиите са много добре звучащи и провокативни.

РАЗКАЗ НА „ПОТЪРПЕВШИЯ“

„…След като мои приятели – „май­стори“ напразно се ровичкаха в апарата, се обадих в ателието на „Княз Борис“ № 77. В определения срок телевизионен техник не дойде. Жалко за единия ден неплатен отпуск! Отново се обадих, като се преборих с безкрайното „заето“, и определихме нов ден. Този път го доча­ках. Оказа се, че е изгоряла лампа PCF 82. Техникът заяви, че в сервиза нямат, но ме успокои, че се продавала в магази­ните. Та да си я купя и пак да му се оба­дя – остави си името, – за да дойде и ми я постави. Така се наложи да си взема още един ден неплатен отпуск, да обикалям из магазините, пак да се обаждам, да ча­кам техника и т.н. Два часа след ремонта по екрана отново се заразхождаха „чу­довища“ – и пак познатото ходене по мъ­ките. Този път дойде друг техник, пла­тих си само за повикването /нали апара­тът беше в гаранционен срок след пър­вия ремонт?/, поправи го – и сега за „бит­ката“ ми със сервиза напомнят само две- три фактури и сменената лампа…“

Тази история е разказана без никак­ви украшения, взета е направо от делни­ка и знам, че има далеч по-невероятни случаи – как с месеци са чакали за дефи­цитна резервна част, без която телевизо­рът е красива, но безполезна мебел; как като следствие от серията обаждания в сервиза върху техния апарат са се „учи­ли“ добри техници и т.н. Разбира се, не­щата не бива да се драматизират – поне още толкова люде ще ни кажат, че за ре­монта на техния телевизор им е било до­статъчно едно позвъняване в сервиза.

РАЗКАЗ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИ­РЕКТОР

на СД „Телевизионни и радиосервизи“ Георги Тодоров, който непрекъснато (за разлика от нас) се „пече“ на този огън:

„Стопанисваме 28 предприятия в страната, над 25 ателиета в столицата, 560 стационарни бази в селищните систе­ми и 1200 приемателни пункта в селата.

Годишно през ръцете ни минават над 3,2 млн. телевизора от 70 марки.

Как си представяме идеалното об­служване? Чрез въвеждането на абона­ментна система навсякъде. През 1984 г. имахме 86 хиляди абоната в страната (над два пъти повече от 1983 г.), до края на тази година очакваме да достигнат 200 хиляди. Най-пълно сме обхванали Силистренски, Кърджалийски и Сливен­ски окръг. Като че ли засега столичани са скептични към тази система.

От дейността си в селата често гу­бим (на самостоятелна стопанска сметка сме), но от големите градове печелим. Съзнаваме, че нашата работа има социал­ни измерения – трябва да стигнем до все­ки дом, до всяко работно място.

Затова: 70 на сто от апаратите по­правяме по домовете; столичните сер­визи са на седемдневен работен ден от 7,30 ч. до 21 ч. с дежурства през празни­ците…

От какво са най-честите оплаква­ния? Вече не от качеството на обслужва­нето – за разлика от времето, когато спе­циалисти не ни достигаха и се принужда­вахме да назначаваме всички кандидати, понякога със съмнителни способности, днес 90 на сто от нашите хора са със средно техническо, полувисше и виеше образование. Сега проблем е липсата на резервни части,, но вече направихме пър­вата крачка – към предприятието функ­ционира цех за намотъчни изделия, къде- то възстановяваме трансформатори и други детайли…

РАЗКАЗ НА ЕДИН ТЕЛЕВИЗИО­НЕН ТЕХНИК

По понятни съображения не съоб­щаваме името му, но под разказаното от него биха се подписали много негови колеги:

„Нашата бригада /от сервиза на ул. „Княз Борис“ № 77/ обслужва голям ра­йон – не само центъра, но и кварталите „Лозенец“, „Бистрица“, „Симеоново“, „Железница“. На бригадна стопанска сметка сме – и ако на някой колега чес­то му се налага да се връща на стари адреси, това означава, че първия път не си е свършил работата както трябва и вторите му визити не се заплащат. Това се отразява на възнаграждението на ця­лата бригада – и затова дълго такъв чо­век не можем да търпим. Не можем да го носим на гърба си, нали? Още повече, че планът ни е много напрегнат, поняко­га дори и нереален – на ден имаме по око­ло 15 адреса за всеки и рядко можем да се „вместим“ в графика. Защото предва­рително не можем да знаем колко време ще ни отнеме ремонтът на един телевизор – дали ще е нужно да се смени само едно бушонче (две минути) или ще трябва из­цяло да се разглоби някой възел, за да се открие повредата. И ако някой апа­рат е сериозно „болен“, това означава, че поне два-три абоната днес ще ме чакат напразно и ще ме ругаят.

Освен това отдавна не е вярно раз­пространеното схващане, че не го ли по­черпиш, техникът няма да ти свърши ра­ботата – нали ако седна да се черпя с ня­кой клиент, другаде няма да ме дочакат и ще изостана от графика. При нас бързо се разчува кой не си разбира от работата, а обича да посяга към чашката – след ня­колко такива случая той трябва да си търси работа другаде.

Когато постъпва при нас, всеки по­лага изпит по теория и практика. В кол­ко други професии кандидатите се под­лагат на такава сериозна проверка?

Кое ни мори най-много? Липсата на резервни части – без тях не можем да си вършим работата, а гражданите обвиня­ват нас за това, че телевизорът им със седмици стои в базата…

ВМЕСТО КОМЕНТАР

Действително от години резервните части са „ахилесовата пета“ не само за телевизионните сервизи. И това е отчасти обяснимо – у нас телевизори внася не са­мо ВТИД „Телеком“, но и „Продексим“, „Булгаркооп“, апарати идват и по линия­та на търговския обмен на окръзите с побратимите им от социалистическите страни. А резервни части внасят само споменатото вече „Телеком“ и предприя­тието „Резервни части и млад техник“. „Ножицата“ между потребностите и въз­можностите се разтваря допълнително и от факта, че гаранционният срок за цвет­ните телевизори в СССР е една година, а у нас – една и половина,и реалната нужда от кинескопи за тях е по-голяма, откол- кото вносът.

От друга страна, съгласно норматив­ните документи резервни части се осигу­ряват само за апарати, внесени или произведени до десет години. А по-ста­рите? А телевизорите, внесени в страната по частен път? Те висят в сервизите, кои­то не всякога могат да се справят, и „контрата“ остава у тях. Гражданите не се интересуват от трудностите, които имат сервизите, и искат телевизорите им да бъдат поправени качествено и в срок. И са прави.

За да не гасне за дълго синият ек­ран, не е нужно много – само изградената организация да работи като добре смазан механизъм. Той да не се „препъва“ в липсата на резервни части, тъй като всич­ко друго по принцип е налице: материал­на база, кадри, транспорт. Можем ли да се надяваме, че това ще стане скоро?“

А какви са Вашите спомени и впечатления? Добре ли са били ремонтирани нашите  стари сандъци? :)

В Sandacite.BG разглеждаме стари БГ устройства за ремонт и настройка на телевизори.

Както знаем, когато един завод произвежда нещо, от голямо значение е то да бъде с високо качество, за да работи дълго и безаварийно. За тази цел произведените веднъж устройства още във фабриките се подлагат на строги изпитания, тестове, проби, настройки и т.н. В Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ напр. през 60-те г. вече има специална такава длъжност – настройчик – която се е изпълнява от специалисти със завършено средно техникумско образование. В работата на хората обаче им помагат специализирани инсталации като тези, които ще разгледаме сега – защото когато говорим за такова мосово производство, става дума за хиляди и хиляди телевизионни приемници, които трябва да се обработят.

ТРЕНИРАНЕ

Знаете ли, че още в началото на 60-те г. Заводът за инструментално и нестандартно оборудване в София вече произвежда конвейер за продължително изпробване на телевизори, което симулира истински експлоатационни условия? Наричат тази процедура ,,трениране на телевизори“.

Първо да се запознаем с външния вид на машината и ще Ви разкажем какво се прави на нея. Инсталацията има вид на конвейер (поточна лента), който има в единия си вид задвижващо устройство, а в другия – натегателно. Задвижващото чрез предавка предава движението си на ролкова верига, която пък движи по релсов път носещите платформи с многото телевизори, качени на конструкцията. Като гледаме, това на картинката вероятно е Опера 3, но покрита с платно, затова отдалеко прилича на някакъв Рубин 102 примерно. :)

А ето какво се прави на конвейера. Новопроизведените апарати се движат по нея и накрая попадат под теста на КИТУ – контролно-изпитателната телевизионна уредба. По това време се е работело със съветско КИТУ, а през 1969 г. е произведена и оригинална българска такава уредба, за която подробно сме Ви разказвали ТУК. КИТУ-то извършва различни проверки на бъдещия продаваем телевизор – за резолюция, яркост от черно до бяло, контраст и т.н. На тази поточна линия се извършва и продължително ,,трениране“ със звукови сигнали. Конвейерът е необходим, за да може чрез движението по него да се автоматизира заводският тест на апаратите и те да достигат сами до настройчиците и КИТУ-то. Освен това, ако е нужно да се работи нещо по хардуерната част на приемника, всяка работна маса около поточната лента – на нея стоят заводските техници – е оборудвана със захранване 42 волта за поялници. Човекът ще издърпа телевизора, ще свърши сервизната работа по него и пак ще го върне на лентата – бързо, лесно и удобно! :)

Конвейерът е проектиран така, че да може да се проверяват между 15 и 18 броя новопроизведени телевизори на час. Пълната проверка на един апарат отнема около 6 часа – 360 минути, а самият конвейер се движи със скорост 10 м/мин. Може да се задвижва както ръчно, така и автоматично. В движение го привежда електродвигател с контролер и сервомотор. Има мощност 2,8 киловата, чийто ротор се върти с 950 оборота/мин.

Разбира се, подсигурена е и стабилна система за включване на телевизорите под напрежение. Тя има 2 бр. 220-волтови трансформатори за захранване на контакти с обща мощност 5 киловата и 2 бр. стабилизатора на напрежение тип Т5000 КОВО. Трансформаторите за захранване на поялниците са също 2, с обща мощност 3,5 киловата.

Размерите на поточната лента са такива, че веднага ни отказаха от намерението да си я вземем в нас – дълга е 43 м, широка 105 см и висока 80 см.

НАСТРОЙКА  И ПОПРАВКА

Има и трети конвейер, чиято основна цел е да създаде удобни условия за ремонт и настройка на телевизори с различни размери и в голямо количество. Според нас се използвала или в заводите, или в техните сервизни бази за гаранционен ремонт. Настройката се извършва още докато апаратите са на самия конвейер, а поправката – когато сандъкът се придърпа на специално съоръжените работни маси, прикрепени към поточната линия. Устройството и начинът на задвижване на този конвейер са същите като на първия, който описахме, затова няма отново да ги разказваме подробно.

Ако разгледаме подробно горе на снимката, ще разпознаем на лявата редица включен Кристал 53, а вдясно Оперки.

Контактите за телевизорите на конвейера, които ще слизат на работните маси, са свързани чрез разделителни трансформатори. Останалата част от комплектовката е същата. Тук производителнастта е между 10 и 20 телевизора на час, а работните места са 32 бр. Лентата се движи с 9,5 м/мин, а една нейна стъпка е дълга 1524 мм. Може да се настрои както за ръчно предизвикано, така  и за автоматично задвижване.

Електродвигателят, който задвижва конвейера, е същият като мощност и обороти на ротора. Има работно напрежение 380 волта.

Тази лента е по-къса – 28,42 м, широка е 31,3 м и висока 1,45 м.

ПТК

Заводът за инструментално и нестандартно оборудване е произвеждал и друг конвейер, предназначен специално за настройка на т.н. ПТК – превслючвател на телевизионните канали… е сещате се, онова като ключ на печка, което го имат българските черно-бели телевизори долу вдясно най-вече:

Тук конструкцията на конвейера е тръбна, оформена на отделни секции с дължина 2,4 м. На нея е закрепен релсов път, по който се движат т.н. технологични колички, които носят ПТК-то за проба. Те се задвижват ръчнои имат губени буфери за омекотяване на удари.

Около поточната линия има 16 работни места за настройчиците, които сядат на удобни въртящи се столове (произвеждани в завод Оргтехника Силистра). От лявата ръка има маса с чекмеджета, а  от дясната – специално място за поялник 80 вата с контакт с 40 волта напрежение. В работата си разполагате и с измерителни уреди, поставени върху плота на конвейера и захранващи се от три контакта 220 волта. Примерно осцилоскоп, който си придърпвате към себе си и го свързвате с настройваното ПТК. За една смяна трябва да можете да проверите 100 – 150 броя ПТК-та.

Лентата е дълга 10,41 м, широка 2,3 и висока 1,1 м.

Това беше една малка разходка из заводското ежедневие на телевизионните фабрики на България, за да видите колко труд се влага, та да се постигне такова високо качество, че и сега да успяваме да възстановим старите приемници да работят. А ето тук можете да видите как се произвеждат техните дървени кутии:

1966 – Машина за сушене на дървени телевизори и радиа

See more

Вижте редкия български телевизор Рила в Sandacite.BG!

Здравейте, приятели, днес отново ще Ви говорим за нещо необичайно. Това на снимката е доста рядък и тайнствен български телевизор. За него едва сега успяхме да открием по-подробни сведения, както и да го видим как изглежда. :)

Тази фотография е от луксозен каталог на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ от 1964 г., издаден на български и английски. За телевизора вътре е дадена достатъчно изчерпателна информация, която ще приведем по-долу в статията – това не е проблем. По-важният въпрос е дали Рилата действително е влизала в редовно производство, или включването й в каталога е още един случай на ,,представително“ показване на ,,панаирджийски“ модели, разработени от специален отдел на завода – ,,Мостри и експонати“ – който е правел устройствата за демонстрации по технологични изложения и панаири. Доскоро се смяташе, че и Рилата е именно това.

Наскоро обаче разбрахме за човек, който го е намерил и го описва като ,,Прилича малко на Темп, от тия с пластмасата отвън“. Има предвид Темп 06МК-47 – цъкнете в Гугъл да го потърсите и ще видите, че ще Ви напомни точно Рилата на горната снимка. Тъй че явно Рила все пак е била произвеждана, макар и в някаква свръхмалка серия. Но от друга страна, сведението на нашия познат не е стопроцентова гаранция, че Рилата не е била ,,само за панаир“, защото дори и така може да се е озовала у него – след завръщането си от изложение представяните там апарати са били продавани, а понякога и взимани от работещи в завода за тях самите.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Сега нека първо видим какво представлява Рилата в технологично отношение, а после ще се върнем към загадката със серийното й производство – има една шизофрения в това.

Телевизорът има 18 електронни лампи, 11 германиеви диода и един селенов изправител. От пръв поглед се забелязва високото равнище на автоматизация в този телевизор: автоматична настройка и поддържане на честотата на собствения осцилатор, автоматично под­държане на честотата на редовете и картините, ключово автоматично регулиране на усилването, автоматика на яркостта и автоматика в зависимост от пространственото освет­ление (!). Освен това, Рилата притежава дефазатор на смущенията, синусов задаващ генератор за хоризонталната развивка и фазосравняващо устройство с честотен дискриминатор. Регулирането на честотната характеристика на видеоусилвателя е стъпално, а това на нискочестотния е пак стъпално и плавно. Гасене на светлото нетно и обратния ход на хоризон­талното и вертикалното отклонение.

Звуковият агрегат е представен от два викоговорителя – широколентов и високочестотен.

Захранването вече само 220 волта; Рилата консумира мощност 190 вата.

Ето и как изглежда цялата страница за този телевизор в каталога – индексът на модела е Т59-30:

Физически размери: размери 700 x 500 x 410 мм, тегло 30 кг.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МОДЕЛА

А сега, молим, обърнете внимание на следната извадка – телевизорът Рила в статия на български всекидневник от 1968 г., за новите разработки на СЗ ,,Кл. Ворошилов“:

Забелязвате ли нещо интересно? В първия каталог през 1964 г. Рилата вече присъства, а тук е отбелязано, че тя ,,ще се появи в магазините през 1969 г.“. Дали е същият? Апаратът на вестникарската снимка много повече прилича на един модел София 59, изработена за износ:

Мистерия! Възможно ли е журналистите да са сбъркали изображението с друго?

Ако се вгледате, ще забележите още едно интересно съвпадение – в каталога е казано, че Рилата притежава автоматично регулиране на яркостта, а във вестникарската статия също е отбелязано, че през 1969 апаратът ,,ще има“ същата характеристика (че даже и щял да бъде първият ни телевизор с автоматично регулиране на яркостта).

Склонни сме обаче да предложим следното, струва ни се, адекватно обяснение за телевизора. Този каталог е пълен с какви ли не луксозни и редки модели телевизори и радиограмофонни шкафове, от които само един-два сме ги виждали на живо. Напр. показаният в каталога български радиотелевизионен шкаф (радио Симфония 10 + телевизор Кристал 59) е инсталиран по луксозни сгради с международни посетители – ММЦ Приморско напр. Та, струва ни се, и Рилата с тези хвалби колко високи характеристики има и т.н. е модел, произведен в съвсем малко екземпляри или поне за демонстриране по различни технологични изложения.

Но това се отнася за горната снимка. За вестникарската нямаме обяснения дали после в завода са пренесли названието Рила на нещо друго. Тя продължава да бъде мистерия.

А още интересни български телевизори можете да откриете тук в нашия форум ==> http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=19

Вижте в Sandacite.BG как са се сушели дървените телевизори във фабриката!

Днешното пътешествие във времето ще ни покаже един интересен етап от производството на стари телевизори и радиа преди повече от половин век. Както е известно, тези апарати с вида си наподобяваха истински къщни мебели – дървени, лакирани (оо, колко ясно личеше натрупаният прах!) и с достолепен вид. За да  бъде това така обаче, в заводите, в които ,,сандъците“ са произвеждани, е кипял усилен труд и са имали съответното специализирано оборудване.

Случайно попаднахме и разгърнахме тези случайно намерени дипляни. Те са издадени през 1966 г. и рекламират изделия на Завода за инструментално и нестандартно оборудване в София, а показаните машини са крайно, крайно любопитни!

Забелязвате ли кутиите от телевизори ,,Опера“, които са окачени на метални рамки в пастта на грамадната ,,фурна“, снимана по-горе? Това е професионална сушилня, произвеждана от първата половина на 60-те г. нататък. Идеята на тази машина е следната. Когато кутията на телевизора или радиото бъде готова, в дърводелския цех на завода я шприцват с полиестерен или друг лак. Той обаче трябва бързо да изсъхне, защото кутиите трябва да бъдат безопасни за пипане, когато в монтажния цех в тях ще монтират шаситата. Освен това,  за да залепне здраво, е добре хубаво да се ,,изпече“. И затова се появява нуждата от ,,бърза пещ“, в която прясно напръсканите кутии да бъдат ,,изпечени“, за да станат удобни за работа. Същата пещ е била използвана  и в мебелната промишленост за произвежданите мебели.

Най-общо казано, сушилната камера за дървени кутии работи по следния начин. Шприцваните кутии се поставят на носещите рамки (виждате ги, хванали са кутиите – представляват нещо като куки) и работникът натиска бутон в единия край на камерата. Рамките са окачени на верига горе и когато веригата се задвижи, се задвижват и куките заедно с окачените на тях кутии. Минавайки през камерата, сандъците биват обдухвани от много топъл въздух, подаван от отоплителна инсталация, и така се изсушават. Миризливите изпарения от лака се отвеждат навън с вентилационна инсталация. Когато ,,печивото“ стане готово, работникът натиска бутон в другия край на ,,фурната“ и веригата спира да се движи.

Движението на веригата (тоест скоростта на въртележката на кутиите) може да бъде с три скорости – 0,4, 0,8 и 1,2 м/мин – да, бавно, но това е нужно, за да се изсушат добре сандъците, защото иначе ще лепкат и по тях дълго време ще остават пръстови отпечатъци. Температурата може да се регулира в различни степени, но максимално може да е 55 градуса Целзий. Самата камера е, разбира се, огромна – дълга е 7,66 м, широка 2,25 и висока 3,44 м. Все пак това е промишлена машина, проектирана за монтиране в халета – не е да си я сложи човек в хола. :)

Вдухващият топъл въздух вентилатор има дебит 6000 куб. м./час, а конвейерът (демек веригата) се задвижва от електродвигател (също български) с мощност 0,250 kW и 1400 об/мин.

Сушилнята за телевизионни кутии (с название АМ-250) има и екстри. При нужда тя може да се раздели по дължина на две с преградна стена от листова ламарина. Задвижващото устройство е можело да се изработи в два варианта по желание на клиента: със степенно регулиране на скоростта или чрез вариатор, което е безстепенно регулиране.

За любителите на точните и подробни описания неща ще споменем, че сушилната камера се състои от отделни секции от железни профили и листова ламарина. Носещата ферма пък е от профилна стомана. Ако погледнем инженерно на нашата сандъкосушилня, трябва да кажем, че главните й възли са работната камера, носещата ферма, веригата, носещата рамка, задвижващото и натегателното устройство, отоплителната и вентилационната инсталация и, разбира се, обезопасената електроинсталация.

Eто това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

:) А ето тук можете да видите как са сглобявани първите български телевизори в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София:

[1961] В Слаботоковия завод в София

See more

 

Знаете ли кой е проф. Порфирий Бахметиев и какво е изобретил? Вижте в Сандъците – Sandacite.

Направихме една статия за първия професор на България, създал един прадядо на телевизора от ХІХ век. :) Приятно четене!

Ако сега запитате някого кога се е зародила телевизията, вероятно ще получите отговор от типа на ,,началото на ХХ век“. Да, ама не! Историята на движещите се образи е много по-стара, а най-интересното за нас е, че България също има дял в нея.

Но да не избързваме.

През 1855 г. италианският изобретател Джовани Казели създал устройство, наречено ,,пантелеграф“. То е можело да предаде създадено изображение на текст, чертеж или картина, като за тази цел съдържанието трябвало да бъде предварително нарисувано върху оловно фолио с помощта на специален лак. Контактен щифт се плъзгал над поредица участъци, които се редували – имали висока или ниска електрическа проводимост – и по този начин изображението се ,,прочитало“. У приемащата страна предаваният електрически сигнал се записвал по електрохимичен път върху навлажнена хартия, пропита с химическото съединение калиев ферицианид. Първата редовна пантелеграфна линия заработила между Париж и Лион през 1865 г. – 11 г. след като Александър Бел патентовал телефона.

Пантелеграфът на Казели; предаване на изображения чрез него

Това изобретение е първият етап в развитието на телевизионната идея. Следващият започва с изучаването на свойствата на химичния елемент селен (Se).

Селенът е открит през 1817 г. от шведския химик Йенс Якоб Берцелиус. Става важен за темата ни през 1873 г., защото тогава е установено, че той променя електрическото си съпротивление, щом бъде облъчен със светлина.

А сега нека на сцената излезе господин професорът!

Не са много хората, които са чували името на Порфирий Бахметиев (1860-1913). Той е първият професор по физика в България, преподавал в СУ ,,Св. Климент Охридски“ през 1890-1906 г. По произход е руснак и е роден в семейството на крепостни селяни. В Русия Бахметиев завършва гимназия и проявява забележителни дарби в областта на точните науки. Притежава много комбинативен ум и още като младеж изработва хитроумни устройства. На 17 години създава модел на телефон, като за проводници използва струни от старо пиано.

През 1878 г. заминава за Петербург, за да се запише в университет, но не успява да го направи, тъй като е завършил класическа гимназия, а не реална. Междувременно участва в различни политически инициативи, насочени против императорската власт, и е принуден да се премести в Цюрих (Швейцария), където през 1879-1885 следва физика и химия. След това остава в Цюрихския университет като преподавател. Изследва магнитните свойства на различни метали и има над 20 научни публикации, главно в руски научни списания. Бахметиев става все по-търсен лектор и няколкократно при него се записват цели групи от по 30-40 ученици, които след успешно преминат курс успяват да издържат приемните изпити за Цюрихската политехника.

През 1889 г. в СУ (тогава все още Висше училище) е открито т.н. Физико-математическо отделение, в което от октомври 1890 до 1907 г. шеф на катедрата по експериментална физика е Порфирий Бахметиев, станал професор през 1895 г. Той е и първият професор в България въобще. Ученият два  в България по покана на министъра на народното просвещение Георги Живков, който се стреми да попълва новосъздаденото Висше училище с известни имена от световната наука.

Той бил едър човек, висок над 2 метра, тежал 125 кг, а като лектор бил твърде обаятелен. Когато изнасял лекции,  дори студенти от други факултети идвали да го слушат, а според тогавашните критерии това било най-високата атестация за лекторско майсторство. Бахметиев всеотдайно се занимавал не само с чиста наука, а и с обзавеждането на физичните лаборатории. Под негово ръководство най-добрите студенти създавали уреди за доказване на различни електрически, магнитни и други природни явления – като капилярен електромер, апарат за определяне на остатъчен магнетизъм, електрически ареометър… Всяка европейска лаборатория би се гордяла с устройства като Бахметиевия уред за изследване на електрическите вълни по повърхността на проводника например. Със създадените или усъвършенствани от професора уреди – а те са над 40! – университетът успешно се представял  на различни изложения.

 

Работейки в СУ, проф. Бахметиев публикува още 6 научни статии върху различни аспекти на магнетизма, а като адрес на автора е посочена София. За изобретения от него уред за автоматично палене и гасене на уличните фенери още през 1888 г. той получава патент в няколко европейски страни, между които Англия, Франция и САЩ. В света за откривател на магнитосъпротивлението (промяна на електрическата устойчивост под влияние на външно магнитно поле) се смята проф. Бахметиев, а това е първото значително физично откритие с марката на Софийския университет. Сам професорът винаги се е изказвал да България с най-ласкави думи, обичал е да казва: ,,България, която ми даде своето гостоприемство в разцвета на творческата ми дейност“. Тук той среща и жената на живота си – Параскева Николаева – която е вдовица на опълченец с две сирачета.

Интересно е да се отбележи, че Бахметиев се е познавал с откривателя на рентгеновите лъчи Вилхелм Рьонтген. През 1896 г., само една година след като те са забелязани, професорът лично изработва в България рентгенов апарат и прави първата рентгенова снимка на човешко тяло в България.

Ръкопис на лекциите ,,Топлина“, 1895 г.

В Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“ се съхраняват два тома ръкописи на лекциите, четени от проф. Бахметиев през 1893-1896 г. Техните теми обхващат почти всички аспекти на електричеството, магнетизма, механиката… Лекциите отчитат и последните научни достижения в съответната област. Например, когато преподава светлина и дифракция, той пише: ,,Миналата година бяха намерени методи за доказателство на двойното пречупване на лъчите от електрическата сила…“ (ІІ том на ръкописа, стр. 168). Професорът непрекъснато се е позовавал на практически примери. Дори когато излага абстрактни физични закони, той бърза да обясни теорията със съответната практика, да разкаже за изобретяването на Волтовата дъга, електрическите батерии, електродвигателите, дейността на Никола Тесла и Томас Едисон… Нещо повече – според един от биографите на проф. Бахметиев (доц. д-р Младен Цонев) курсът лекции ,,Теории на електромагнитните мотори“ е първата стъпка в академичното обучение по електротехника в България.

Въпреки неоспоримите си заслуги, професорът е бил изключително скромен човек – когато говори за достиженията на чуждестранни учени, той е забележително прецизен и точен в имената и заслугите им, но когато говори нещо за своите устройства и апарати, обикновено премълчава своето авторство. Днес само след подробна съпоставка на ръкописа с публикувани научни статии можем да заявим със сигурност, че професорът е запознавал студентите, макар и инкогнито и със своите научни разработки, догадки и изобретения.

Съчинението на Бахметиев ,,Материал за изучаване земните електрически токове в България“, 1895 г.

Много са топли думите, с които двама студенти на проф. Бахметиев описват своя лектор: ,,Весел и приятен, пълен с нови плодовити идеи, той не говореше като преподавател, а водеше вдъхновен и интересен разговор със студентите“ (Нестор Бучков); ,,Майстор на научното слово, той правеше студентите да се захласват в него“ (Георги Николов).

В Библиотеката на СУ се пази и ръкопис от 1895 г., наречен ,,Материал за изучаване земните електрически токове в България“. Става дума за телуричните токове (естествени електрически токове в земната кора) в Софийското поле, които проф. Бахметиев изследва, постига сериозни резултати и с тях защитава докторска дисертация в Швейцария. Той е автор и на някои други много значими научни открития, напр. анабиозата – възможността някои организми с прекратена жизнена дейност да бъдат отново върнати към живот.

Именно този чудесен учен е автор и на едно интересно изобретение, което е известно в света като прадядо на телевизора.

В брой 1-1885 г. на руското научно списание ,,Электричество“ проф. Бахметиев предлага схема на устройство, което може да предава движещи се изображения от разстояние. Той пише, че този апарат ,,би могъл да служи на нашето око така, както служи телефонът на ухото ни“. За разлика от множество други изобретатели от тези години, Бахметиев е наясно, че няма как да копира устройството на човешкото око, макар и първите конструктори на телефонни слушалки да са се опитвали да наподобят устройството на човешкото ухо. Уреда Бахметиев нарекъл ,,телефотограф“, а самата статия се нарича ,,Нов телефотограф“. С това заглавие професорът е имал предвид, че неговото изобретение ще сложи началото на нов начин за предаване на движещи се образи, а не само на фиксирани изображения, както пантелеграфът на Казели, между другото наричан понякога ,,фототелеграф“.

Да разгледаме телевизионната система на Бахметиев. Тя има две основни части: предавателна камера и приемник, свързани помежду си по жичен път. В основата на действието й е същият принцип, на който работят и съвременната телевизия и кино – окото, след като е видяло определено изображение, запазва зрителното усещане (впечатление) за известно време.

Предавателят преобразува последователно отделни части от образа на целия предмет в електрически ток. Изменящият се по време ток предизвиква промени в яркостта на светене на съответните участъци на приемащия екран. Този принцип също е използван по-късно в телевизията.

Как е устроен предавателят? Той напомня традиционна фотографска камера. Обектът, чието изображение трябва да се предаде, се разполага пред обектива (двойно изпъкнала леща). Лъчите на обекта се отразяват върху задната повърхност на камерата, където се намират миниатюрни пластинки селен (на схемата означени с с). По думите на Бахметиев, техните размери са подобни на,,главичката на топлийка“. Съвкупността от тези пластинки действа като фотоелемент. С тази дума наричаме полупроводников фотоелектрически уред за пряко преобразуване на светлинна енергия в електрическа. Чрез специален лостов механизъм селеновият фотоелемент се движи, като непрекъснато ,,наблюдава“ обекта. Той се движи спираловидно спрямо него и тъй като всяка следваща извивка на спиралата е близка до предишната, за едно пълно преминаване по спиралата е можел да бъде обхванат целият образ на снимания обект.

Бахметиев е отчитал, че скоростта на движение на фотоелемента трябва да бъде съобразена с времето, в което окото ,,помни“ последното видяно изображение. Според учения окото трябва да вижда осветени точка върху екрана ,,не по-малко от пет пъти в секунда“.

Селеновият фотоелемент в предавателната станция е съединен чрез проводници с електромагнита d. (Електромагнитът е вид магнит, при който магнитното поле се получава само при протичането на електрически ток). Котвата на електромагнита е разположена съвсем близо над тънка желязна пластинка с меден щифт f накрая. Чрез хитроумна схема щифтът автоматично управлява количеството газ, подадено към газова горелка. Ето как става това и как се получава образът.

Първо светлината, излъчвана от пламъка, се отразява от параболично огледало. След това преминава през двойно изпъкнала леща p и дава светла точка върху прозрачния екран от матово стъкло l, разположен точно срещу горелката. През това време кутията заедно с електромагнита и горелката n се движи и описва спираловидния път на фотоелемента при предавателната станция.

Схема на телефотографа на проф. Бахметиев

Само че тук има една уловка. За да се получи (синхронизира) изображението на сниман движещ се обект, е необходимо движението в приемателната станция да бъде синхронно с това в предавателната. А това през 80-те години на ХІХ век още не е било възможно, тъй като синхронните двигатели още не са били изобретени.

В зависимост от това колко интензивна светлина попада върху селеновия фотоелемент, ще се получава електрически ток с различна сила. (Фотоелементът, разбира се, е включен в електрическата верига). Логично, в зависимост от силата на тока електромагнитът на приемателната станция ще привлича по-силно или по-слабо към себе си желязната пластина с щифта. Съответно пламъкът на горелката, осветяващ екрана, също ще свети по-силно или по-слабо.

По такъв начин промяната на осветлението в изображението при предавателя ще се възпроизведе чрез силата на тока, а промените в нейната сила на свой ред ще доведат до изменения в яркостта върху съответните точки на приемателния екран. Тъй като според проекта синхронното движение на фотоелемента и източника на светлина ще се извършва достатъчно бързо, се предполага, че окото на наблюдателя ще запази усещането за светлина в дадена точка до момента, в който тя отново не бъде осветена (когато светлинният източник се върне). Като краен резултат окото би трябвало да възприема една непрекъсната, единна слята картина на образа на предавания обект.

Проф. Бахметиев пише: ,,…тъй като светлите точки ще се появяват с интервал от 1/5 секунди, ние ще имаме пред себе си цялостна картина, идентична с оригинала на първата станция. Всяко движение на оригинала ще се отрази по напълно същия начин върху екранното изображение“.

Поради липса на средства проф. Бахметиев никога не е изработил прототип на своя телефотограф. Тази система обаче заслужено се смята за праобраз на телевизията и е оценена в немалко научни публикации и книги, като напр. голямото изследване на Аркадий Рохлин ,,Как се роди телевизията“ (2000).

Схема ма механичен телевизор, използващ диска на Нипков

По-късните изследвания обаче показват и някои несъвършенства на телефотографа. Например, оказва се, че 1/5 от секундата е недостатъчен времеви интервал, за да бъде избегнато силното трептене на екрана. Необходима е продължителност от не повече от 1/50 секунди, което в края на ХІХ век е трудно осъществимо. От друга страна, при високи скорости на разлагане на образа селеновите фотоелементи започват да проявяват инерция при реагирането и такова забавено действие би довело до непрекъсната размитост на картината. Затова и телевизията започва своето наистина широко разпространение едва при откриването на външния фотоефект – свойството на някои вещества да изпускат електрони при облъчване със светлина. Допълнителен тласък дават изучаването на електричния ток във вакуум, изобретяването на кинескопа и електронната лампа, а след това и на транзистора.

Спираловидният път на движение на фотоелемента също получил по-нататъшно развитие. От 1884 г. насетне изобретатели като Паул Нипков и Джон Лоджи Беърд работили по т.н. механична телевизия. При нея за осъществяването на такъв вид предаване е нужен диск с разположени спираловидно по него еднакво големи дупки – т. н. диск на Нипков (изобразен на първата и горната илюстрации). Това е дървен или метален кръг, който се върти бързо пред прожекционен апарат, а той осветява предаваната сцена. Зад високооборотната шайба тази сцена се разгражда на светли и тъмни точки чрез фотоклетка, поставена зад диска. Така вече е по-лесно тази светлинна серия чрез телеграф да се изпрати на зрителя. За да я види, той трябва да преобразува постъпващите точки в „начален“ образ, което става чрез апарат, оборудван с бързовъртящ се диск като първия.

Такива механични телевизори се разпространявали чак до началото на 40-те години на ХХ век и във всеки от тях била използвана идеите на проф. Бахметиев.

Изобретяването на кое от техническите чудеса не е минало през криволици и лутания, през възходи и падения? Устройства като телефотографа на проф. Бахметиев ще бъдат винаги интересни, защото представляват истински изобретения. Те показват комбинативността на човешкия ум, който изучава природните елементи и е в състояние да ги накара да работят за него.

---

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 9-2017.