[1962] Здрави ли са сглобяемите елементи в панелните блокове

В България съществуват следните типови и експеримен­тални проекти на четириетажни безскелетни жилищни сгради от сглобяеми стоманобетонни конструкции:

1. Серия две-, три- и четирисекционни четириетажни безске­летни едропанелни жилищни сгради, проектирани от НИСИ, БАН и ИТИС.
2. Серия две- и трисекционни безскелетни едропанелни жи­лищни сгради, проектирани от районната проектантска органи­зация в Русе.
3. Серия две-, три- и четирисекционни безскелетни едропанелни жилищни сгради, проектирани от ИТИС. Серията съдържа 16 типови сгради, получени от различни съчетания на седем типа жилищни секции, имащи едно-, две-, три- и четиристайни апартаменти.
4. Серия експериментални две- и трисекционни безскелетни едропанелни жилищни сгради от сглобяеми елементи с полу- свободна планировка на апартаментите.

По безскелетната конструктивна система са построени и се строят множест сгради в комплексите: Момкова махал“, Сухата река, Красна полян“ и Красно село в София, както и в градовете Пловдив, Варна и Бургас. На тази основа са проектирани и изпълнени касетните инсталации за произ­водство на едри панели в Слатина и Красно село и е преустроен и заводът „Вибробетон“ в Домостроителен комби­нат № 1.

Постоянно нарастващият брой на изпълнени жилищни сгради със сглобеми стоманобетонни елементи по различни проекти налага да се направи анализ на досегашния опит в нашата страна с оглед да се установят предимствата и недостатъците на различните решения от архитектурна, конструктивна, техно­логична й икономическа гледна точка.

За целта на този анализ са използувани изходни данни от Института за типово проектиране и индустриализиране на стро­ителството, Научноизследователския строителен институт, район­ните проектантски организиции в Русе и Варна, СМО „Софстрой“ и Домостроителния комбинат № 1 — София.

В анализа са включени три типа от изградените досега у нас едропанелни жилищни сгради по проекти за безскелетни сгради, а именно:

1. Едропанелни жилищни сгради тип Ал. Толстой, из­градени на ул. Христо Силянов и комплекса Момкова ма­хала от СМО „Софстрой“ —, през 1961 —1963 г. по проекти от колектив сътрудници на НИСИ и ИТИС.
2. Едропанелни жилищни сгради в Русе тип Дунав-2, изградени от Домостроителения комбинат в Русе по проекти на Русенската районна проектантска организация през 1962 г.
3. Едропанелни жилищни сгради във Варна, изградени от Градската строителна организация — район културно-битово строителство, по проект на Варненската районна проектантска организация през 1962 г.

За да има еднаква база на сравнение, са анализирани едро­панелни жилищни блокове с еднаква секционност и етажност, а именно трисекционни четириетажни блокове. Данните за София са взети по проектирал трисекционен четириетажен жилищен блок. Също така с оглед на по-голяма еднаквост в сравнението при анализа се разглежда главно сглобяемата част на сградите. Поради по-голямата специфичност и най-различна модификация на покривите те също така не се третират в анализа. Работе­но е с одобрени от М-во на строежите фабрично-заводски цени на панелите, произведени от съответните предприятия, а именно: Домостроителен комбинат № 1, — София, Домострои­телен комбинат в Русе и Сградостроителен комбинат във Варна. Цените за транспорта на панелите са взети от съответните клонове на БИБ. За монтажа на панелите се вземат израбо­тените от строителните организации анализи, одобрени от ин­веститорите и БИБ. Всички показатели са приведени към прие­тата в методиката основна единица за измерване — 1 кв. м. полезна площ.

Проектираните и построените едропанелни жилищни сгради по безскелетната система с конструктивна схема от напречни и надлъжни носещи стени се характеризират със своята про­стота при изпълнението, добра стабилност против земетръсни сили и лесен монтаж на елементите. Тази система обаче налага ограничения в архитектурното решение на жилищата. Всички анализирани сгради са проектирани при конструктивен модул 30 см в план и 10 см във височина. Осите на вътрешните но­сещи стени съвпадат с линиите на конструктивната схема. Из­ключение правят само напречните стълбищни стени при проекта Дунав-2, където тези линии съвпадат с вътрешния им ръб. При същия проект номиналната дължина на подовите па­нели напречно на сградата е 5,18 м, с което не е спазен, въз­приетият модул от 30 см. Подовите панели етъпват върху вът­решните стени и върху носещата част на външните стени, като стъпването навсякъде е равно на половината от дебели­ната на вътрешните носещи стени.

При разглежданите проекти подовите панели са плътни ед­нослойни от обикновен бетон. Те имат размер на стая, с из­ключение на голямото междуосие при тип Ал. Толстой, където подовият панел е разделен на две части с оглед удоб­ното транспортиране и монтаж, което е довело до увеличаване на арматурата им с около 15 %. Подовите панели изискват сравнително голям разход на бетон и стомана, но в замяна на това се отличават с простота на производството и равна долна повърхност. В таблица 3.1 се дават дебелината, материалът и довършителните работи на подовите панели на разглежданите проекти.

По-ефективните кухотели, ребрести и други подови панели за­сега не могат да намерят масово приложение у нас поради по-сложното им производство. Сравнително малките опорни раз­стояния на възприетата клетъчна конструктивна схема не оп­равдават предварителното напрягане на армировката. При ка сетната технология на производство най-целесъобразно е по­довите панели да се изработват от плътен стоманобетон, който с допълнителното тегло на подовата настилка осигурява мини­малната изолация срещу въздушен шум. Обаче за намаляване на ударния шум трябва да се вземат допълнителни мерки, като се предвидят плуващи подове с меки еластични подложки или меки настилки. Досегашните резултати по отношение на ударния шум са незадоволителни за подовите панели.

Правилното разрешаване на външните панели се затруднява: от липсата на подходящи материали у нас и противоречивите конструктивни, топлоизолационни и технологически изисквания. В таблица 3.2 са показани дебелината, видът и довършител­ните работи на фасадните стенни панели.

Фасадните панели имат околовръст по контура и отворите стоманобетонни рамки от Б-150. Необходимо е да се каже, че производството на фасадни панели със сгурбетон не е целе­съобразно поради неясната съвместна работа на двата ма­териала, непостоянните качества на сгуриите довеждат до не­сигурност в носимоспособността и дълговечността на сгурбетона, сложно производство, необходимост от изолация на топ­линните мостове и пр. Най-подходящи са еднослойните керамзитобетонни фасадни панели с тегло около 1200 кг/м^п, които показват високи якостни и топлоизолационни качества.

Вътрешните носещи стенни панели имат дебелина, вид и до­вършителни работи, показани в таблица 3. 3.

Засега и в близкото бъдеще носещите вътрешни стенни па­нели ще се изработват от обикновен стоманобетон. Опитът на напредналите в сглобяемото жилищно строителство страни потвърждава икономическите предимства на стоманобетонни носещи стени. Еднослойните вътрешни стенни панели трябва да имат товароносимост най-малко 300 кг/кв. м., за да се гарантира добра изолация между апартаментите.

Вътрешните разпределителни стени се характеризират с данните, посочени в таблица 3.4:

Прилаганите досега у нас тънки стоманобетонни стени са твърде трудоемки, изискват влагане на доста стомана и лесно се повреждат при транспортирането и монтажа. У нас все още липсват леки материали за преградни стени, като гипс, пеногипс, дървесни плоскости и др.

–

От Проблеми на индустриализираното жилищно строителство в България, С., НИ, 1962