[1937] В техническите училища на Царство България
Малко познати фрагменти от техническото образование в Царство България, изровени от Сандъците – Sandacite.
![В техническите училища на Царство България](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/tehnicheskite-uchilishta-carstvo-balgariya-3-300x235.jpg)
Целта на днешната ни публикация е някак непълна. Техническото образование в Царство България е една много мащабна тема, на която (в зависимост от размаха, с който я разглеждате), можете да посветите както голяма книга, така и немалка статия.
Обикновено се цитира мощният напредък на средното техническо образование в периода 1945-1990 г. и бързо разрастналата се мрежа от техникуми. Образованието в ,,царските“ технически гимназии почти не е отразено в съществуващата в Интернет информация. Именно поради това сметнахме, че е време да се обърне внимание и на един заслужаващ интерес аспект от техническото образование в предходния период. Става дума за часовете, в които учениците от ,,механо-техническите училища“ е трябвало със свои ръце да изработват машинни части и детайли (а понякога и цели устройства), след като това заляга в учебната програма в този профил на обучение след 1937 г.
В момента времевите ни възможности позволяват само да Ви дадем да пиете вода от извора, тоест, да прочетете една оригинална статия от 1942 г. със заглавие ,,Обучение и производство в нашите средни механо-електротхенически училища“. Текстът е фактологически ценен, защото в нея са отразени постиженията на някогашните ученици. Статията е поместена в Годишник на БИА, бр. 17-1942 г., а автор е учителят инж. Андрей Андреев.
Текста препечатваме с незначителни съкращения, а правописа сме осъвременили:
,,Целта на средните ни механо-електротехнически училища е да подготвят питомци, които да могат с успех да монтират, да прислужват и да поправят машини и инсталации, да могат да изработват по дадени конструктивни чертежи машини и машинни части, каквито могат да са обект на нашето машинно производство, да бъдат помощници на машинни инженери и електроинженери. Тази цел не е възможно да бъде постигната изцяло при 5-годишен курс на училищата, като се знае колко усложнена е днес техническата дейност, затова през последните две години питомците на тези училища специализират, разделят се на отдели като: машинни техници, електротехници, аеротехници, леяри, ковачи, стругари, шлосери и галванотехници.
![В техническите училища на Царство България](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/tehnicheskite-uchilishta-carstvo-balgariya-2-300x257.jpg)
[…] Тази цел днес нашите училища постигат чрез обучението по теория (обща и специална) и чрез обучението по практика (общи технически сръчности и лаборатория). Разбира се, че всеки отдел има свое специфично разпределение на материята и на сръчностите.
Обучението по теоретичните дисциплини се ръководи отъ учители-инженери и гимназиални учители, в класни стаи при помощта на пособия от съответните кабинети, а обучението по практика се ръководи отъ инженери и средни техници в учебни работилници и лаборатории.
![В техническите училища на Царство България](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/tehnicheskite-uchilishta-carstvo-balgariya-4-300x226.jpg)
Учениците от всички отдели трябва да преминат една обща практическа подготовка в три години, следъ което съшата се задълбочава по съответната специалност. Учениците отъ първите класове изработват упражнения, чрез които добиватъ подходяща сръчност и в резултатъ на които може да се яви нещо и за пазаря (инструмент, домакинско пособие и пр.). Учениците отъ горните класове, а особено отъ металните специалности, требва да се учат освен на сржчност, още и на производство
Машинните части не трябва да са случайни, а такива от една нова машина, която завършена требва да се пусне въ движение предъ самите ученици. Така единъ ученикъ се учи да работи с бистро съзнание, съ старание, учи се да работи точно, учи се на отговорности. Учи се да произвежда машини.
![В техническите училища на Царство България](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/tehnicheskite-uchilishta-carstvo-balgariya-5-300x211.jpg)
До скоро това производство на машини в нашите училища беше случайно, по избор на съответните ржководители. Отъ 1937 година, чрез една заповед на г. Министра на търговията, това производство стана планово. Изработи се единъ план, според който в тригодишен срок нашите училища трябва да изработят около 120 големи инструментални машини, които по няколко да се работят серийно в всяко училище и после завършени да се разпределят също по план между училищата, за да задоволят отчасти нуждите им, което досега ставаше отъ чужбина.
Задачата беше геройска. Пречки имаше доста, дори и някъде недоверие в голямата задача, но следъ изтичането на срока, след завършването на машините, ние можем да сме горди от постигнатото.
![В техническите училища на Царство България](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/tehnicheskite-uchilishta-carstvo-balgariya-6-282x300.jpg)
Една критика за производството през последните три години бихме могли да дадем като изброим по-главните обекти, съ които бяxa натоварени средните механо-технически училища.
- Механо-техническото училище София требваше да изработи: шест струга (150 мм. височина на центровегЬ и 1000 мм. работна дължина), пет лентови резачки (бандцизи) с диаметър на колелото 800 мм., шесть бормашинки заедно с електромоторите им (за бургии до 13 мм.), шесть ръчни бормашини за бургии до 10 мм., пет фурнирни преси, петь оксиженови апарати и др.
- Механо-техническото училище Габрово: четири големи шепингмашини (с ход до 600 мм.), два бандажни струга (съ 1000 мм. планшайба), две дърводелски рендосвачки (600x 1800 мм.) и др.
- Механо-техническото училище Карлово: две шлайфмашини, две големи шепингмашини, две радио- лабораторни машини, четири шмиргелови апарати, бормашини и др.
- Механо-техническото училище Русе: два големи ковашки чука, шепингмашини, големи и малки, хладилна инсталация, кран и др.
![В техническите училища на Царство България](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/tehnicheskite-uchilishta-carstvo-balgariya-8-288x300.jpg)
С подобни задачи бяха натоварени и практическите механо-технически училища.
Само онзи, който добре знае при какви условия се работи въ нашиге механо-технически училища, с каква работна ржка, състояние на машини и др. се разполага, само онзи, който е изпитал трудностите на едно машинно производство у нас, когато прегледа изработеното, само той би могъл да знае колко много трудъ, колко непрестанни
усилия и грижи са били вложени в това производство, само той би оценил подготовката и би изпитал признание къмъ нашите млади техници и техните ръководители.“
А ето и нещичко за нашето машиностроене 8 години след това:
Вашият коментар