В Сандъците – Sandacite разглеждаме условията на труд и почивка на шофьорите през 1950-те години.

Със създаването на общодържавната система от предприятия за автомобилни превози в края на 40-те и началото на 50-те години, в организацията на труда и почивката на шофьорите са залегнали принципите на т.н. социалистичека организация на труда. Както говорят програмните документи от онова време, ,,тя осигурява непрекъснато увеличаване на производителността на труда, укрепване на трудовата дисциплина и снижаване се­бестойността на превозите, като с това повишава материалното и културното равнище на шофьора и подобрява условията на труда му“.

В организацията на труда на шофьора през средата на 50-те г. са залегнали след­ните основни положения:

1. За шофьорите на всички видове автомобили е установе­на 8-часова работа при дневно работно време (от 5 до 22 часа включително — през летния сезон, и от б до 22 часа — през зимния сезон) и 6-часова работа при нощно работно време (от 22 до 5, респективно до б часа).

2. Работните смени биват дневни, нощни и смесени.

Продължителността на работното време при смесената смя­на се определя в зависимост от броя на нощните часове.

Смяна с 4 и повече часове нощен труд се счита за нощна и трае 6 часа; при по-малко от 4 нощни часове -г- за дневна и трае 8 часа.

3. Поради естеството на работата твърдата 8-часова норма през работния ден (смяна) на шофьора не винаги може да се спази. Затова работното време на шофьора може да се опреде­ля и отчита и месечно.

При месечното определяне и отчитане на работното време месечната норма работно време в часове се намира за всеки календарен месец поотделно. За целта работните дни през ме­сеца се умножават по средната дневна норма (8 работни часа).

Полученият общ брой работни часове следва да се намали с броя на часовете, получен при умножаване броя на предпочивните и предпразничните дни за месеца (по 2 часа). Така например ако за месец май от 31 дни 25 са работни, месеч­ната норма ще бъде 25 X 8 = 200 часа, намалена с 8 часа (4 съботни дни по 2 часа), или 192 часа.

При работа по месечна норма продължителността на някои работни смени може да достигне най-много до 12 часа за смет­ка на други с по-малко от 8 работни часа, така че да не се над­хвърли общата месечна норма на работното време.

От този начин на определяне и отчитане работното време се изключват шофьорите с ненормиран работен ден.

4. При определяне месечната норма на работното време на шофьора не се прави разлика между дневен и нощен д-руд (по отношение на неговата продължителност). За изработените нощни часове шофьорът получава допълнително възнаграж­дение.

Когато работната смяна е смесена (включва и дневни, и нощни часове), нощните часове се превръщат в дневни, като 6 нощни часа се приравняват на 8 дневни.

5. За да се организира правилно трудът и за да се спазват работното време и почивките на шофьорите, в автомобилните предприятия се изработват графици за работата на шофьорите. Чрез тях се определят работното време, междусменните и сед­мичните почивки на шофьорите.

Графиците се изработват в съгласие с профсъюзния комитет за опре­делен срок от време, но не по-малък от един месец, и се одо­бряват от висшестоящата организация. Изменението на графи­ците без наложителни причини е забранено.

6. Ако при работа на месечна норма по независещи от шофьора причини се яви прекъсване в работата му, за да се приеме, че има прекъсване на работата, то трябва да е повече от 1 час. Прекъсванията не могат да бъдат повече от две на ден (без обедната почивка). Обедната почивка не се включва в работното време, но когато трае повече от 1 час, се приема за прекъсване на работно­то време.

7. При работата на шофьора е въведено и се отчита така на­реченото нулево време.

За нулево време се приема:

а)  времето, употребено от шофьора за отиване от местослуженето до пункта, в който ще поеме автомобила си, или за връ­щане от пункта до местослуженето си;

б)   стоенето на шофьора в резерв; това време обаче не може да бъде повече от 12 часа денонощно;

в)   времето за прекъсванията през време на работата, ако от­делното прекъсване е било най-малко един час. През работния ден могат да се отчитат за нулево време до 3 прекъсвания;

г)   времето, престояно от автомобила в повече от определе­ния за товарене и разтоварване нормен престой в товарния или разтоварния пункт;

д)   времето от освобождаването на шофьора до повторното му явяване (когато заминаването на автомобила се отложи за повече от 4 часа и шофьорът се освободи);

е)   престоят на шофьора в товарния или разтоварния пункт, като се извади от него времето, признато за работно, ако в съответния пункт не е имало почивна стая, обзаведена с легла.

8. В зависимост от условията за работа и необходимостта от по-пълното използване на автомобилния парк е въведена частично двойна („на звена“), пълна двойна и тройна езда на автомобилите.

При частично двойната („на звена“) езда на два автомобила се прикрепят трима шофьори. Автомобилите се зачисляват по­отделно на двама от шофьорите (звеното). На третия шофьор се зачисляват и двата автомобила. При двойната езда на един автомобил се назначават двама солидарно отговорни шофьори, а при тройната езда — трима шофьори.

При сменна работа с автомобилите се дава възможност на шофьорите сами да си подбират сменниците с оглед да се по­стига разбирателство, взаимопомощ и съгласуваност в работа­та им. По този начин се осигурява правилната техническа екс­плоатация на автомобилите, повишава се тяхната производи­телност и се разпределя по-добре работното време на шофьо­рите.

Когато е необходимо да се въведе работа на смени, особено при превоз на по-дребни товари и на по-къси превозни разстоя­ния, най-целесъобразно е да се приеме частично двойната езда, защото при нея работното време и почивките на шофьорите се разпределят най-добре при редовна ежедневна работа и на двата автомобила. В този случай работното време на сменните шо­фьори се определя на 12 часа на ден, като през всеки два дни третият се дава за почивка.

9. За да може да се проследява и контролира всеки момент извършената работа от отделните шофьори в предприятията, възприето е да се попълва специално табло.

Таблото дава възможност да се разпределят правилно еже­дневните наряди за работата на шофьорите, като се изправят навреме отклоненията в повече или в по-малко.

10. В края на всеки месец всяко автомобилно предприятие трябва да изготви писмен анализ за времето, през което са работили шофьорите, и да набелязва мероприятия за подобря­ване на работата.

---

Литepaтypa:

Гaчeв, Бopиc, M. Жeĸoв. Eĸcплoaтaция, oбcлyжвaнe и peмoнт нa aвтoмoбилa. Coфия, Meдицинa и физĸyлтypa, 1957.

Cyвaнджиeв, E, Mилaн Cпacoв. Бeзaвapийнa paбoтa пpи eĸcплoaтaция нa aвтoмoбилa. Coфия, Meдицинa и физĸyлтypa, 1959.

Гaчeв, Бopиc. Πoпътни нeизпpaвнocти и пoвpeди нa aвтoмoбилa и oтcтpaнявaнeтo им. Coфия, Meдицинa и физĸyлтypa, 1959.