Статии – Стара техника

В Sandacite.BG открихме този тайнствен български автомобил с витло от 1952 г.!

Снимка: ФБ група Из миналото и настоящето на град Монтана и областта

Вижте на снимката! Виждали ли сте някога такъв ,,витломобил“? :) Фотографията е правена в Михайловград, дн. Монтана, на 1 май 1952 г. РКС означава Районен кооперативен съюз. Превозното средство е направено в неговата работилница.

Конструкторите на колата са двама – Симеон Алексиев и Славчо Царски. Използвани са самолетно витло за задвижване на автомобила напред. Може би за идеята е помогнал бившият царски летец Богдан Илиев, но точно това е само хипотеза. Двигателят е трицилиндров. По това време Алексиев работи като автомонтьор в РКС. През свободното си време той собственоръчно конструира и изработва този звездообразен двигател от самолетен тип, който може да се употребява по различни начини. Помага му приятелят му Славчо Царски. Ето двигателя:

Снимка: Ауто Билд

На волана на снимката виждаме и двамата проектанти – Симеон Алексиев, а до него е Царски.

Симеон изработва автомобилно шаси с тръбна рама, което има колела, окачване и кормилен механизъм от Фолксваген, а в задната му част монтира звездообразния двигател с витлото.  Изпитанията са проведени по бул. Георги Димитров (сега Трети март) по посока към Лом – към казармата.

Ето и какво се знае за краха на колата. Следното разказва Павел Гълъбов от Монтана, на 79 г., племенник на Симеон Алексиев. ,,На 30 юни 1953 г. заедно с кмета Никола Алексиев /нямат роднинска връзка/ тръгват с автомобила за местността Сланището /под града, днес в района на бившия Завод за подова керамика/. Трябвало е да посетят намиращата се там вършачка, за да видят как върви вършитбата. Движейки се по главната улица /дн. бул. Трети март/, в района на казармата, няколко деца пресичат улицата и за да избегне сблъсъка, Симеон Алексиев завива наляво, но колата не може да спре и се блъска в оградата от бодлива тел на казармата. От удара двамата изхвръкват от седалките и попадат под ударите на самолетната перка и загиват на място. Именно така са загинали двамата, а не заради стойката на двигателя – не тя е причината за тежката злополука, отнела живота на конструктора на автомобила Симеон Алексиев и кмета на Михайловград Никола Алексиев.“

Ако узнаете още нещо за този автомобил, кажете ни! :) Излиза, че той е по-стар от сочения за пръв български автомобил Балкан 1200 от 1960 г. И интересно – защо на предницата на показания по-горе автомобил е закачено китайското знаме?

https://sandacite.bg/1960-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-120/

В Sandacite.BG намерихме електрическа маша за коса от 80-те години.

Това е новата ни придобивка – т.н. електромаша Елма от втората половина на 80-те г. Наречена е още ,,топла четка“ и е произвеждана в комбинат Електрон Плевен. Тя топло навива суха коса. Състои се от нагревагел, сигнална лампа и тяло с осем подвижни гребена. Те захващат косата по време на навиване и предпазват от неволно изгаряне на кожата по главата. Докато нагрявате машата, я оставете на сгъваемата стойка.

Ето как се работи. Включете машата в мрежата и след 10 мин. е готова за работа. Всеки кичур коса се поставя равномерно върху гребените и се навива около електромашата. След 1 минута косата се развива. На всеки 25 минути работа изключвайте машата за 5 мин. от мрежата, за да си почине.

Ето и повредите, причините за тях и начините за отстраняването им:

Сега вече знаете достатъчно за тази ретро машинка. До нови срещи! :)

В Sandacite.BG се сдобихме с български противогаз на 80+ години, никога неизползван! Чудо!

Противогази страната ни произвежда още от 1923 – 5 г. в Държавната военна фабрика в Казанлък. Този не е ползван никога – жива капсула на времето! – а печатът на дихателя е: ,,12 декем. 1939 г.“.

Той е от противогазите, известни като образец 1936 г., ДВФ (Държавна военна фабрика Казанлък). Той се състои от лицева част, дихател (малък или голям) , съединителен маркуч (само за големия дихател) и торба за носене на принадлежностите.

Лицевата част е направена от гумиран плат по формата на лицето. Отвътре е пришита мека кожа, която служи за плътно прилягане към лицето и осъществяване на херметич­ност. В долната част от вътрешната страна срещу брадата има набрадник, който пречи лицевата част и дихателят да притискат гърлото.

Към лицевата част са прикрепени следните части: очила, наустен пръстен, клапан за вдишване, клапан за издишване и ленти за закрепване на лицевата част към главата. (В по-късните образци противогази наустният пръстен и клапаните за вдишване и издишване са монтирани в обща клапанно- разпределителна кутия.)

Очилата служат за удобно гледане при поставен проти­вогаз. Отвътре има гнезда, в които с помощта на притегателни пръстени се прикрепват пластинките за неизпотяване.

Наустният пръстен служи за завинтване на дихателя и е неподвижно прикрепен към лицевата част. От вътрешната страна има нарез за навиване на дихателя и улей за поста­вяне на гумения уплътнител. По средата на наустника се намира едно мостче с издатък, на което е поставен клапанът за вдишване, представляващ гумена пластинка.

Клапанът за издишване се намира от лявата страна на лицевата част. Представлява слюдена пластинка, която се притиска от спирална пружинка. (В по-късните образци противо­гази клапанът за издишване се състои от две гумени  пла­стинки, поставени една срещу друга и слепени една за друга с шест издатъка.)

Лентите  – една челна, две слепоочни, две тилни и една вратна, съединени чрез една тилна кожена подложка (плоч­ка) – служат да прикрепват противогаза към лицето при но­сенето му в бойно положение. На тилната плочка има кука, през която минава вратната лента, преди нейната халка да се закачи на куката към лицевата част. Всички ленти могат да се разтягат, понеже са еластични. Освен това имат по една катарама, която служи за удължаване и скъ­сяване.

В зависимост от големината на главите на хората противогазите се изработват в няколко ръста. За да може всеки обучаем да си подбере противогаз съобразно размерите на своята глава, той трябва да определи числената си ве­личина, отговаряща на ръста на дадения противогаз. Ето как става това.

За всички противогази без общовойсковия ПГМ-1 се взема една ученическа линийка. Последната се поставя върху бузата успоредно на средната линия на лицето, а нулевото деление трябва да се намира на нивото на основата па носа (да опре на костта под веждите); с помощта на спомагателна дъсчица (линийка), леко притисната към долната част на брадата, трябва да образува прав ъгъл. Там, където спомагателната дъсчица пресича под прав ъгъл линийката, се отчита измерването в милиметри.

Ето и как се извършва из­мерването. По числената величина на получе­ните измервания може да се определи по таблицата необхо­димият ръст на лицевата част. При височина на лицето:

от 99 до 109 мм е необходим първи ръст;

от 109 до 119 мм — втори ръст;

от 119 мм и нагоре — трети ръст.

Ръстовете на противогазите са отбелязани отвътре.

Дихателят има форма на пресечен конус. Служи да за­държи или неутрализира при дишането бойните отровни и радиоактивни средства и да пропуска само чист, безвреден за дишане въздух. Състои се от ламаринена кутия и вътре­шен състав. Отдолу кутията е надупчена и отвътре срещу дупките е поставена мрежа, а на горния край завършва с гърловина за навинтване към наустния пръстен (клапанно-разпределителната кутия).

Дихателят се състои от три пласта поглъщаща материя: противодимен филтър, активиран въглен и химически поглъщател. Противодимният филтър, най-долният пласт, представлява компактна маса от целулозни влакна. Предназначението му е по механически начин да задържа раз­дразнителите бойни отровни вещества (БОВ) от типа на кихавичните и сълзотворните, радиоактивните вещества и бактериалните средства. При по- дълга употреба на дихателя вследствие на задържане на повече прашинки целулозният пласт става по-плътен (за­пушват се образуваните от целулозните влакна каналчета) и дишането се затруднява. Когато се стои по-продължително време с противогаз в заразена с радиоактивни вещества мест­ност, по противодимния филтър се натрупват радиоактивни прашинки и същият става източник на радиоактивно за­разяване.

Активираният въглен — зърна, получени от въглищен прах, споен със специални спояващи вещества – задържа по физически начин газовите молекули на БОВ, преминали през противодимния филтър.

Горният пласт, химическият поглъщател, се състои от диатомитови черупки с определена големина, напоени с основно действащи химически вещества. Той задържа по химически начин достигналите до него частици от БОВ.

Дихателят на противогаза може да бъде малък и голям. Защитната мощ на малкия дихател при бойна концентра­ция е до 8 — 10 часа, а на големия — 2 — 3 пъти повече. Големият дихател има същото устройство както малкият, но се различава от него само по форма и големина. Съеди­нява се с лицевата част с помощта на маркуч, направен от каучук и гумиран плат.

Противогазът се носи в торба от памучен плат. От едната страна на торбата има джобче за поставяне на кутийката за хлорна вар, а вътре на дъното — джобче за кутийката с резервни пластинки за неизпотяване.

Надяваме се, че с интерес сте се запознали с тези толкова стари противогази. Ако Ви се чете още нещо, военно, заповядайте да разгледате историята на Първия български танк:

ЕХАА! Това е първият български ТАНК!

See more

В Sandacite.BG си намерихме българска машина за сладолед на 43 г.!

Много е интересна възможността да можем да си приготвим сладолед вкъщи. В днешната статия ще разгледаме едно забележително устройство, създадено, за да ни помага в тази задача. То е новата придобивка в моята колекция.

През 1980 г. Хладилният завод ,,Антон Иванов“ пуска на пазара тази машинка, наречена сладоледобъркачка ,,Снежанка“. Тя служи за приготвяне на сладолед в домашни условия по определени рецепти. Използва се нискотемпературното отделение (камера) на домашен хладилник или направо фризер.

Състои се от тенджерка, в която има въртяща се перка с 2 лопатки, подобна на такива в машина за фреш – лопатките разбъркват сместа. Задвижва се от електрическа система от зъбни колела, които са вътре в корпуса на машинката. Електродвигателчето е произведено в завода в Етрополе.

Приготвената по рецепта сладоледена смес се налива в тенджерката, след което тя се затваря добре с тялото отгоре и се поставя в камерката. Шнурът на Снежанката се прокарва между корпуса и уплътнителя на хладилника откъм страната на пантите и се включва в електрическата мрежа. Хладилникът също остава включен в мрежата и работи едновременно с бъркачката.

Разбъркването трябва да продължи, докато сместа се сгъсти и влезе в сметанообразно състояние, което обикновено настъпва след час и половина. Тогава бъркачката, при достатъчно добро охлаждане, спира да се върти и трябва да се изключи от тока. Изваждаме я от хладилника, след което само съдът със сгъстената смес бързо се връща отново в камерата и го оставяме там да се втвърди колкото желаем.

Готовият сладолед се поднася в купички или чаши за шампанско, като се гарнира с разбита сметана, бишкоти, бисквити, орехови ядки, захаросани и пресни плодове, настърган шоколад, счукани бадеми или обелени фъстъци, или се залива с различни сиропи и сосове.

След това трябва добре да измием сладоледобъркачката с топла вода, което става, като първо я разглобим по зададен от завода план. Трябва и да пазим електродвигателя от заливане с вода.

А ето сега и някои интересни рецепти за сладолед, почерпани от оригиналната книжка към сладоледобъркачката!

СМЕТАНОВ СЛАДОЛЕД

Продукти: 550 мл прясно мляко, 350 гр. сметана, 200 гр. захар, 5 гр. желатин, пакетче ванилия.

Млякото, подсладено със захарта, се загрява до кипване и се маха от котлона. Прибавя се желатинът, предварително разтворен във вода или сметана (студени). Сместа се разбърква много добре, прецежда се, прибавя се ванилията, оставя се да изстине, след което се замразява.

ШОКОЛАДОВ СЛАДОЛЕД

Продукти: 100 гр. шоколад, 65 гр. захар, 125 гр. мляко, 200 гр. гъст крем или сметана.

Шоколадът се разчупва, размеква се във водна баня и се разбърква със захарта и млякото. Сместа се охлажда с непрекъснато бъркане до стайна температура и се прибавя гъстият крем или сметаната, след което се налива в съда на бъркачката.

Вместо шоколад може да се използва 20 или 30 гр. какао и повече захар.

ПЛОДОВ СЛАДОЛЕД

Продукти: 250 гр. смачкани плодове, 1 пакетче ванилия, 65 гр. Захар, 250 гр. гъст крем или сметана.

Плодовата каша (прясно приготвена или дълбоко замразена), ванилията и захарта се разчъркват. Прибавя се кремът или сметаната и сместа се налива в съда на бъркачката и след това тя се включва.

СЛАДОЛЕД С ФРЕНСКО ГРОЗДЕ

Продукти: 2 чаши френско грозде, захар по желание, 1 чаша ром, 4 порции ванилов сладолед, сметана.

Добре измитото грозде се подслажда, прибавя се ромът и се оставя да престои така 30 – 40 мин. Прецежда се. Разбърква се със сласоледа, пълни се в чаши и се гарнира с гъста сметана и френско грозде.

КАРАМЕЛОВ СЛАДОЛЕД

Продукти: 200 гр. мляко, 2 жълтъка, 15 гр. нишесте (брашно)

Захарта се карамелизира, налива се внимателно в 300 мл вода и се оставя да кипне, докато захарта напълно се разтопи.

В млякото се размива нишестето (брашното) и се прибавят разбитите на пяна фъстъци. Сместа се изсипва към горещата карамелова вода и се оставя да поври 3 – 5 мин. Сместа се охлажда до стайна температура и се налива в съда на бъркачката.

ФЛАМБИРАНИ ВИШНИ

Продукти: ½-литрова чаша вишни, 20 гр. масло, 2 супени лъжици захар, 1 чаша ром/коняк, 2 чаши вишновка, 4 порции ванилов сладолед.

Вишните се отцеждат и се вадят костилките. В тиган за фламбиране се загрява маслото, прибавя се захарта и се карамелизира. Прибавят се подсушените вижни и се разбъркват, докато напълно се загреят. Налива се конякът/ромът. Вишновката се затопля в черпак, запалва и се излива върху вишните. Фламбираните вишни се поднасят към ванилов сладолед.

Да Ви е сладко!

А ето тук има нещо друго любопитно кухненско:

Българска сокоизстисквачка Малина + упътване и рецепти

See more

Вижте в Sandacite.BG какво научихме за забравения български автомобил РосВен!

Чували ли сте за българския автомобил РосВен, кръстен на две момичета? Тази непозната история е от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато българин сам конструира кола в двора си, успява да я регистрира и я кара напълно законно по родните пътища. Неговото име е Георги Милушев и по професия е счетоводител.

Освен родолюбив българин, дядо Георги е и изключително сръчен. Изобретателността му ражда уникален проект за автомобил в края на 60-те години. Четири години работил по създаването на кола в двора си, която първоначално е искал да бъде с четири врати, но заради сложността в крайна сметка я създал като купе.

Когато завършва своя автомобил Георги Милушев го кръщава РосВен, идващо от първите букви в имената на своите две дъщери – Росица и Венера.

Каросерията е направена ръчно от японски ламарини. Част от формите са отлети в леярни в Пловдив, споделя бай Георги. Шаси и двигател взима от съветски автомобили.

Когато единственият по рода си РосВен е напълно готов неговият изобретател го закарва в София в Института по транспорт и двигатели с вътрешно горене. Там в продължение на седмица автомобилът е подложен на изпитания. Около 200 км на ден е бил каран от инженерите на института по различни пътища в столицата и около нея. Тествани са заварките и всички компоненти за повреди. Всичко минава успешно и е издаден документ за собственост с марка „РосВен“.

От Института по транспорт дори предлагат на Георги Милушев да патентова своя автомобил, но това щяло да му струва 22 000 лева. Сумата била непосилна за тогавашния счетоводител, който с трудност бил събрал 2-3 хиляди лева, за да закупи материалите и частите за своя РосВен.

Откъм технически характеристики знаем, че РосВен е бил способен да развие 120 км/ч. Колата е регистрирана в КАТ и с нея Георги Милушев пътува из страната 7-8 години заедно със семейството си.

Не знаем обаче какво се е случило с единствения РосВен и дали той все още съществува някъде днес.

От https://dizzyriders.bg/.

Вижте статията на Sandacite.BG за старите печатни машини и някои български сред тях!

Историята на тези копирни апарати започва още от XIX век. Тогава, през 70-те години, изобретателят и предприемач Томас Едисон осъзнава потенциалното търсене на бърза копирна машина, която да задоволи нуждата от огромното количество копия на документи, нужни на търговци, юристи, банки, застрахователни компании и т.н.

По това време Едисон вече е патентовал копирен апарат с т.н. електрическо (самопишещо) перо, който е вдъхновен от принципа на печат, използван от печатния телеграф – при него телеграфистът използва клавиатура за непосредствено въвеждане на текста на съобщението, а получателят го прочита директно на хартия. На основата на споменатия по-ранен свой копирен апарат, през август 1876 г. Едисон патентова т.н. мимеограф, който се състои от такова перо и копирна кутия.

За да се работи с мимеограф, първо е нужно да се създаде матрица. Това се прави с ролков писец или на обикновена пишеща машина, използвайки восъчна хартия. На машината се пише без лента, буквите пробиват восъчната хартия и създават печатарска матрица (шаблон, трафарет). Восъчната хартия съхранява контура на буквите и не се къса. По подобен начин работи технологията също и ако използваме писец.

Получената матрица се закрепя и стяга в рамка-капак. Отгоре шаблонът се покрива с печатарско мастило. Под рамката стои масивна метална кутия с полирана повърхност. Когато се положи лист хартия точно върху полираната повърхност и под шаблона, може да се прекара отгоре гумена ролка с мастило и да се получи отпечатък, защото мастилото минава през матрицата и оставя по хартията копие на отпечатаното.

Циклостилът е патентован през 1891 г. от австрийския инженер от унгарски произход Давид Гещетнер на базата на мимеографа. Изобретателят нарекъл апарата си ,,циклостил“ заради пишещото средство, с което изработвал матрицата – ,,стилус“ е класическата латинска дума за перо за писане. При циклостила оригиналът от восъчна хартия се закрепя на барабан. Оригиналът (матрицата) е предварително подготвен. При всеки пълен оборот на барабана информацията от матрицата се копира върху едно хартиено копие. Печатарското мастило се подава от цилиндри, а барабанът се върти ръчно. Технологията обаче не позволява оригиналът да се използва втори път със същото качество, тъй като в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.

Циклостилът е най-разпространената служебна машина за размножаване на текстове от края на ХІХ до 80-те години на ХХ век. Обикновено той е използван за не повече от 100 копия на един документ. Най-често това са текстове, печатани на пишеща машина. Тогава обаче ударът трябва да бъде равномерен, а металните лостчета с буквите – добре почистени, за да се получи равномерно омастилен отпечатък. За препоръчване е употребата на електрическа пишеща машина, напр. българската Хеброс 300 Е. Под восъчния лист се поставя индиго или черен лист, за да може да се прочете написаното и да се поправят допуснатите грешки чрез коректур-лак.

По техническо изпълнение циклостилите са 2 вида – едноцилиндрови и двуцилиндрови.

Една восъчна матрица може да се използва за направата на от 1000 до 2000 отпечатъка. Чрез циклостила може да се получи и цветен отпечатък, но тази възможност рядко се използва поради нуждата от съставяне на няколко матрици, почистване на цилиндрите и смяна на мастилото.

У нас (а и не само) циклостилните апарати са използвани до 80-те г. за създаване на копия, напр. на трудно намираеми книги и учебници и самостоятелно издаване на книги (без издателство, т.н. самиздат) – вкл. малотиражни бюлетини на клубове по интереси, напр. по научна фантастика. В политическата история циклостили са използвани за размножаване на нелегални издания и революционни позиви, вкл. и в България. Полученият от циклостил текст много напомня такъв на пишеща машина, като само лекото размиване на мастилото свидетелства за употреба на циклостил.

Горният спирторазмножителен апарат е изключително рядък, защото е прототипен. Цяло чудо е, че успяхме да се сдобием с него.

През 80-те години на ХХ век циклостилната технология е бързо изместена от фотокопирната машина, поради несравнимо по-високото качество и удобство при извършване на копирането.

Съществува и друг вид копирни апарати, наречени спиртноразмножителни или хектографни. При тях основният принцип е възможността от матрица, съставена със спортноразтворими анилинови бои, да се получи отпечатък върху хартия, навлажнена със спирт. Матрицата се получава, като се използва специален лист индиго от споменатия вид бои. То се поставя с индигирания слой към подложката на матрицата. Когато се пише върху подложката, на другата ѝ страна (обърната към индигото) се получава огледален образ на текста – индигото е оставило част от цветното си покритие си върху нея. Подложката на матрицата задържа добре цвета на индигото и не го абсорбира. С такива качества е хромовата хартия.

Ето как работи хектографът. Матрицата се поставя на барабана на апарата. Хартията се намира на подаваща платформа. Подаващото устройство я подава към барабана и тя преминава през овлажняващото устройство, което я наспиртява. Наспиртената хартия се притиска към матрицата от притискащото устройство. Спиртът разтваря част от цвета на матрицата, който дава отпечатък върху хартията. Отпечатъкът, готов за ползване, се подава на приемащата платформа.

Самата матрица може да се направи с ръчно писане с химикалка или молив върху хромова хартия, чрез пишеща машина (най-добре – електрическа) или с отделен, термокопирен апарат със специално топлочувствително и спирторазтворимо индиго. Индигата за съставяне на матрица са произвеждани в различни цветове, от които най-употребявано е виолетовото индиго. При спиртноразмножителните апарати може да се получи многоцветно копие при едно минаване на хартията през апарата (1 тираж) – възможно е, ако за матрицата са използвани индига в желаните цветове. Една матрица може да даде до около 500 отпечатъка. За постигане на качествен печат и висока тиражоустойчивост реномираните производители са осигурявали специален спирт и индиго. Ако овлажняването и притискането са по-големи от оптималните, хартията отнема по-голямо количество цвят от матрицата и се намалява нейната тиражоустойчивост. Ако овлажняването и притискането са по-малки, тиражоустойчивостта се увеличава, но отпечатъците са бледи и трудни за ползване.

Хектографите са с ръчно и електрическо задвижване – вторите могат да достигнат без проблем 60-80 отпечатъка в минута. В България хектографи са произвеждан от 1964 г. От 60-те г. насетне завод Оргтехника Силистра произвежда различни видове копирни апарати. Тук виждаме 2 хектографни апарата от моята колекция – на снимка № 2 – прототипен хектограф за хартия формат А3 (от 1965 г.) и на снимки № 3 и № 4 – електрическия модел ,,Дръстър 1800 Е“ от втората половина на 60-те г.

А ето тук един друг ретро български копирен апарат:

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

See more

Прочетете за учебника по математика на Христо Ботев в Sandacite.BG.

Малко хора знаят, че освен поет и революционер, Христо Ботев се е занимавал и с други дейности. Преди да стане войвода, той е учител, а също разработва и учебна литература. В тази книга ще се запознаем с едно любопитно негово произведение. То го представя като математик – амплоа, което традиционно остава в сянка, за сметка на известността на Ботев като поет и революционер.

В книгата на Захари Стоянов ,,Христо Ботйов. Опит за биография“ четем: ,,Засега покрай другите ни занятия отделяй по няколко часа на ден да преведеш на български аритметиката на Михайлова — казал [на Хр. Ботев Любен] Каравелов. — Xристо Данов се моли да му преведем няколко учебници от руски, с които хем ще да подпомогнем нашите училища, хем ще да излезе някоя парà за дневна прехрана“.

По това време в българските училища в Османската империя липсва учебник за преподаване на математика на роден език. Книгата, за която Каравелов говори, е руският учебник ,,Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете, от Михайлова“. Ботев е съгласен – започва да работи и книгата излиза на български в Букурещ с това заглавие през 1873 г., шест години след второто руско издание. Цената е ,,7 гроша“, както ни осведомява надпис на задната корица.

Тази интересна творба от 112 страници се състои от осем беседи, които по естествен и достъпен начин излагат аритметиката на целите числа. В уроците няма никаква теория. Аритметическите операции с цели числа са разкрити пред читателя само с примери. От осемте урока в превода на Ботев Ι и ΙΙ не са озаглавени, а следващите носят съответно заглавията За събиранието, За изважданието, За счетовете, За умножението, За делението и За испитванието на задачите. Накрая има и Задачи за упражнение с отговори към тях.

Независимо че на корицата под заглавието е отбелязано ,,превод от руски“, в работата си по тази книга Христо Ботев не е просто преводач, а активен съавтор. Работата му над авторизирания превод може да се синтезира до следните намеси: редакция на словесните задачи в беседите (уроците), внасяне на допълнителен текст в тях, създаване на нови задачи за упражнение и нещо още по-значимо – описание на българското сметало.

При задачите Ботев е използвал само аритметическия материал, а останалото творчески е преработил. Както пише Захари Стоянов, при превода Ботев ,,взел и нахакал нови задачи“. В резултат текстовете на словесните задачи отразяват типично българска действителност, бит и култура и ясно се различават от руския оригинал. Ботев променя текстовото съдържание на задачите, като запазва само числовите данни. Сравнение между оригинала на учебника и Ботевия превод показва, че принос на Христо Ботев в пособието са цели 47 задачи, чийто автор е именно той като създател на авторизирания превод! Ето задача 3, тя гласи: ,,Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?“, а задача 16: ,,България падна под властта на турците в 1396 г. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)“. Характерно за задачите е, че те едновременно носят знания както по математика, така и по други науки, напр. история, физика, география… Напр.: ,,Борис, цар Български, принял християнската вяра в 862 година, а Владимир, княз русски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-рано от руссите?“ (задача 17) или ,,Напречникът (диаметърът) на слънцето е 192 000 мили, а на месечината 454. Колко мили е по-голям първият от вторият?“ (задача 21).

При редакцията в задачите Христо Ботев заменя не само текста, но и някои парични и мерни единици от метрологията, като напр. рубла с грош, копейка с парà, фунт с турската мярка за тежест ока, руската пуд с килограм, персийската дума аршин с българската лакът и т.н. Ето директно сравнение между руска и българска задача. В оригинала: ,,Нужно е да се превозят 4003 пуда хляб от Москва в Петербург по жп линия, а за превоз на 1 пуд се заплаща 36 копейки. Колко трябва да се заплати на всичките 4003 пуда?“, а у Ботев: ,,Искаме ние да купим 4003 кила ръж и пазариме се да заплатим по 36 гроша за килото. Колко трябва да заплатим за всичкото жито?“.

В задачите има и политически елемент, а другите народи в Османската империя обикновено са отрицателни герои: ,,Един селенин карал за продан в градът 16 кила жито, заспал на пътят и черкезите му откраднале 5 кила. Колко кила са останале на селенина?“. Задачите обаче могат да бъдат и хумористични със социален заряд: ,,В селото Гламаво живял някога богат търговец Хитар Петар…“ (стр. 33).

Съдържанието на сборника показва, че Христо Ботев вижда в текстовите задачи възможност да разшири познанията от различни области на знанието, да стимулира логическото мислене на учениците и не на последно масто – да ги възпитава в патриотизъм и да формира политически убеждения.

За разлика от създаденото през 1829 г. от руския ген.-майор Фьодор Свободски руско сметало, българското е много по-старо и широко разпространено сред народа, а приложението му не създава никакви трудности. Христо Ботев описва българското сметало и  намисля решенията на задачите в урок V (,,За счетовете“) да замени с такива, осъществени с българското сметало. Това е дървена рамка с 13 напречни телчета, на които са окачени малки зърна като на броеница. При смятане те се местят от дясно наляво. Описанието, което Ботев прави на сметалото, е първата научна работа по математика на български език.

Книгата не е академичен или класически училищен учебник, а е написана като самоучител. ,,Преводът, примерите и упражненията са така нагласени, като че четеш роман“, пише Захари Стоянов. Учебникът предполага напълно незапознат със смятането читател и на моменти имитира образователен разговор между учител и ученик. Напр.: ,,С такива малки числа задачи и баба знае да решава, и, както видите, не е никак мъчно; може човек на пръсте да сметне, може даже и тъй да се усети. А как се решават такива задачи, в които има големи числа. Например…“ (стр. 37). А ето какво четем в урок Ι: ,,През сичкият ни живот ние купуваме и продаваме, а как лесно може да са измами такав човек, който не знае да счита и да смята добре. Измамат го, па после му са още и смеят“.

Интересна е терминологията на учебника, която е почти съвременна. Напр. казва се ,,десетак“ вм. ,,десетица“, ,,считам“ вм. ,,броя“, ,,четвъртити мили“ вм. ,,квадратни мили“ (задача 8). На места са употребени много сполучливи български названия – заместители на чуждици термини. Така в задача 21 се казва: ,,Напречникът (диаметърът) на слънцето…“, а в задача 38 срещаме: ,,Поясът на земята… В географията тоя пояс или, както са нарича, екватор се дели…“.

Учебникът по математика на Христо БотевВ урок Ι се въвеждат цифрите от 0 до 9, дадени са правила за записване на числата от 1 до 99 в десетичната система и читателят се научава да брои до 100. Урок II показва броенето и записването на числата над 100. В уроци III, IV, VI и VII се разглеждат четирите основни аритметически действия – събиране, изваждане, умножение и деление. Изложението не е сухо и формално, а поддържа интереса с примери от ежедневието: ,,Секи човек купува, но не секи умее да сметне колко трябва да заплати за купеното“ (стр. 24), ,,А такива задачи са срещат на всяка стъпка: купувате вие, например, масло…“ (стр. 64). Урок V показва смятане с механичното сметало – т.н. счет.

Учебникът отделя същественото от несъщественото: ,,До тука ние свършваме умножението. За да ви бъде лесно да умножавате, трябва да научите добре таблицата на умножението. В нея стои сичката мъка“ (стр. 81).

Каква е по-нататъшната съдба на ,,Уроците за първите четири аритметичeски правила“ на Христо Ботев?

Аритметиката била отпечатана и влязла в продажба. На 110 страница се съдържат две провокативни задачи – за цивилната листа на султана и точно под нея – за пресмятане на свинчетата при опрасване на свиня. Нито Любен Каравелов, нито Христо Данов забелязали подигравателното съседство между свинята и султана и останалите ,,опасни“ задачи. Но един пловдивски учител ги видял и разтревожен ,,се затекъл в книжарницата на Данова. Същата нощ книжарите си направили сами обиск, като унищожили всички екземпляри“, съобщава Захари Стоянов.

За случилото се Данов написал писмо на Каравелов. Той започнал да преглежда учебника, после двамата се срещнали и не можали да се сдържат да не се засмеят.

В действителност останалите бройки от ,,Уроците“ не са унищожени, а само са отстранени страниците, които съдържат задачите. Впоследствие Христо Данов съставя нови задачи, които прибавя към книжното тяло и книгата е пусната отново в продажба.

Не е известно колко екземпляра от учебника по математика са продадени, но вероятно броят им е малък. По тази причина тази книга десетилетия наред остава в сянка. Дори описанието на българското сметало не е впечатлило повечето изследователи на Ботевото творчество. Това вероятно се дължи на факта, че те обикновено са историци и литератори, които не са виждали в революционера и математически талант.

Авторизираният превод на руския учебник по аритметика показва Христо Ботев като умел математик и педагог. Захари Стоянов оценява труда му така: ,,Тук не е сакат и сляп преводът. И в сухите цифри и правила Христо е оставил блясък от своя талант, от своята калоферска оригиналност“. За разлика от дотогава издавани учебници на български език, пособието на Христо Ботев не е написано на изкуствено усложнен и архаизиран, а на жив, дори говорим език, и може да се ползва за начално учене на математика дори в наши дни.

Вижте някои български талиги за вагони в Sandacite.BG!

Талига е носещата част на вагона, на която са прихванати колоосите, посредством букси (жп лагери). (Колоосите пък са основният елемент на подвижния релсов състав в железниците. В най-общи линии колооста представлява вал, за който са закрепени колелата.)

Вагоните се изработват с талиги, когато масата им или дължината изискват повече от две колооси. От талигите зависят голяма част от основните характеристики на превозното средство, което ги използва като максимална скорост, товароносимост, ниво на вибрации, спирачна система и др. Виждате една типична талига на първата снимка – за товарен вагон.

Конструкциите на вагонните талиги се различават по броя на колоосите, вида на ресорното окачване, начина на предаване на натоварването към колоосите, типа на използваните букси и вида на рамата.

Според броя на колоосите талигите биват едноосни, двуосни, триосни и четириосни. Обикновените товарни и пътнически вагони се строят с двуосни талиги. Триосните и четириосните талиги се прилагат предимно в транспортьорите с голяма товароносимост, а едноосните в някои специални конструкции вагони.

Първо ще разгледаме талигите за товарни вагони. Те са с единично ресорно окачване, изпълнено с листови ресори или пружини. Първата българска товарна талига е БТ-1, с която започва у нас строежът на четириосни товарни вагони. БТ-1 виждате на долната фигура.

Първоначално тя се произвежда с плъзгащи лагери, а от 1960 г. — с ролкови. Рамата й е щамповано-заварена и се състои от следните основни части: страничните стени 5 (страниците), централноболтовата греда 3, челни­те греди 6 и диагоналните греди 7. Всички съединения са изпълнени чрез за­варяване. Страничните стени са щамповани от ламарина така, че краищата им са огънати навътре и образуват хоризонтални пояси. Челните и диагонални­те греди са изработени от валцувани П-профили, а централноболтовата греда има кутиеобразно сечение и се състои от два хоризонтални и два вертикални ламаринени пояса. В центъра на талигата върху гредата 3 е монтиран централният лагер 4, от двете страни на който са заварени плъзгалките 2.

Ресорното окачване е единично и се състои от четири листови ресора, поставени върху буксите. Към краищата им е окачена рамата посредством заварени ресорни блокове, плоски обици и ресорни болтове. Натоварването от коша на вагона се предава на централния лагер 4, централноболтовата греда 3, страничните стени 5 и чрез ресорните болтове и обици на ресорите, буксите, лагерите и колоосите.

Талигата БТ-1 се произвежда няколко години, след което рамата й бива олекотена чрез изменение на централноболтовата греда и така се получава втората конструкция БТ-2. Тя обаче показва дефекти и се налага да се усили рамата й. Усилената талига получава означението БТ-3. Нейната рама наподобява тази на БТ-1, но е с кръгъл вместо правоъгълен отвор в средата на страничната стена.

През 1964 г. започва производството на талигата БТ-4 (долната фигура), конструкция на техническия отдел ОРЕ при Международния железопътен съюз. У нас бива разработена спирачната й система. По външен вид БТ-4 прилича на предишните товарни талиги и се състои от същите части. Страничните стени на рамата обаче са изработени от плоска ламарина, към която са заварени горен и долен хоризонтален пояс. Ресорните й обици са правоъгълни с кръгло сечение на материала и имат сравнително голяма дължина. Между буксите и рамата е предвидена значителна напречна и надлъжна хлабина. Тези изменения позволяват движение със скорост до 120 км/ч, докато предишните конструкции са с допустима скорост 100 км/ч.

Поредното означение БТ-5 бива дадено на една модификация на БТ-4, разработена през 1973 г. с колела 920 мм и шийки с диаметър 130 мм за самонагаждащи се ролкови лагери. По това време обаче се взима решение да се възприеме стандартната талига У25 CS, затова от БТ-5 са произведени само два прототипа.

Талигата У25 СS е френска конструкция и е обявена за международно стандартна през 1967 г. Тя има конструкция с най-високи параметри, якостни, динамич­но-ходови и спирачни качества за клас S (до 100 км/ч), Бива възприета като основна товарна талига в повечето страни в Източна и Западна Европа. Разработени са някол­ко нейни модификации: У25 CSM с лята вместо заварена ра­ма, У25 СSI с вграден спира­чен цилиндър, У25 Сs1 с уси­лена спирачна система, У25 СSS за вагони клас SS (до 120 км/ч), У25 CSSI също за клас SS, но с вграден спирачен ци­линдър, У27 и У31 за специал­ни вагони.

Производството на талига­та У25 СS, с наш индекс БТ-6 (долната фигура) е усвоено през 1974 г. Основните й параметри собствена маса 4,5 тона, товароносимост 367 kN, максимална скорост по кон­струкция 120 км/ч и по спирачка 100 км/ч, диаметър на колелото 920 мм и натоварване на ос до 200 kN. Рамата е заварена конструкция с двойно Т-образно сечение на надлъжните греди и кутиеобразно на централноболтовата греда. Централният лагер е сферичен с пластмасова вложка, а страничните плъзгалки са твърди, но могат да се заменят с еластични. Буксовите челюсти са с износоустойчиви плъзгалки от манганова стомана.

Буксите са челюстни с конзоли за пружините, а ресорното окачване е еди­нично с по два комплекта двойни пружини на всяка букса. Гасителите на ко­лебанията са триещи. Вследствие наклоненото положение на техните обици се създава притискаща сила, пропорционална на вертикалното натоварване. Чрез притискане тази сила се предава на буксовите направляващи и поражда триене, което погасява колебанията на пружините. Ресорното окачване е с билинейна характеристика, затова може да се приеме и за двустепенно. Бла­годарение на различната височина на външните и вътрешните пружини при натоварване върху централния лагер до 126 κΝ (12,6 тона маса) действат само външните пружини и се свиват с 3 мм от всеки тон. При по-голямо натоварва­не влизат в действие и вътрешните пружини, затова еластичността намалява на 1 мм/т. 

Съществуват подменни талиги за съветските товарни вагсни, които са разработени на базата на БТ-6. Три от модификациите са за съветските хладилни вагони и се различават по ресорното окачване: БТ-6Х е с окачването на БТ-6, БТ-6ХЛ — с двойни паралелно работещи пружини (еднаква височина на външната и вътрешната пружина), а БТ-6ХТ — с тройни паралелно работещи пружини.

Останалите две модификации са за другите съветски товарни вагони. Талигите БТ-7 са близки до френските У-27 и имат отворена Н-образна рама без челни греди. Страничните им плъзгалки са еластични, а лостовата спирачна система е с едностранно действие на калодките. Модификацията БТ-7А е на базата на БТ-7 с минимално преустройство. Тя може да се прилага за всички четириосни товарни съветски вагони, включително и снабдените с авторежим, за които има специална система.

Сега да видим  и талигите за пътнически вагони. Тези талиги имат ресорно окачване с повече степени, затова са изключително разнообразни. Различават се не само по окачването, но и по вида на буксите, конструкцията на рамата, спирачката и др.

Първите четириосни пътнически вагони ВКАЖ-57, произведени в заводите в Русе и Дряново, имат талиги с четворно ресорно окачване. Неговата голяма еластичност им осигурява спокоен ход, но конструкцията на талигата е много сложна.

Вто­рата пътническа талига Т-65, съобразена с надошлите тенденции във вагоностроенето, има двойно ресорно окачване с пружини и безчелюстни букси. Използвана е в безкупейните и част от купейните вагони, произведени в завода в Дряново след 1964 г. Честите повреди на нейното буксово ресорно окачване налага усилване на пружините и смяна на направляващите в него. Преустроена­та по този начин талига получава означението Т-652. На нейна база през 1972 г. в Института по експлоатация на железопътния транспорт е създадена талигата УТ-72, която се превръща в основна в пътни­ческия вагонен парк на българските железници през 70-те – 90-те години.

Талигата УТ-72 (долната фигура) е изработвана по български стандарт със следните най-важни параметри: максимална скорост по конструкция 160 км/ч и по спирач­ка 140 км/ч, товароносимост 216 kN (21,6 т маса), собствена маса 6300 кг при диаметър на колелата 1000 мм и 5980 кг при диаметър 920 мм, деформация на ресорното окачване под брутна маса 200—240 мм и база 2500 мм.

Рамата е изработена от валцувани профили, съединени чрез заваряване. Централният лагер е лят, заварен към надресорната греда. Към рамата е укрепен генератор за осветлението, задвижван от едната колоос чрез редуктор и карданен вал.

Ресорното окачване е двустепенно. Централната част е с люлка и двойни винтови пружини. Погасяването на колебанията в нея се извършва от два вертикални и два хоризонтални хидравлични амортисьора, докато в предишните конструкции Т-65 и Т-652 за тази цел са използвани два наклонени амортисьора. Надресорната греда е ограничена в надлъжна посока чрез два водача (ленкери), които са съединени чрез металогумени тампони към нея и надлъжните греди на рамата.

Буксовото окачване е също с двойни пружини и триещи гасители на колебанията, изпълнени с конусни втулки. Пружините стъпват върху конзолите на безчелюстните букси, които се водят във вертикална посока от цилиндрични направляващи (шпинтони). Спирачката на талигата е с двустранни калодки.

Новите вагони са съоръжени с талига УТ-72А, която има безбандажни колооси с диаметър на колелата 920 мм.

В Бюрото по развитие и внедряване по ЖПП и ЗРД в средата на 80-те години е разработен нов пътнически вагон с талига Т73-А за скорост 160 км/ч. По време на изпитания в Чехословакия талигата е показала спокоен ход при скорости до 200 км/ч. Собствената й маса (5200 кг при чугунени калодки) е значително по-малка от тази на талигата УТ-72. Характерни особености на тази талига са безлюлковото централно ресорно окачване и липсата на хоризонтална хлабина в буксовото окачване. В съчетание е дъгообразния профил на колелата и еластично-фрикционното съединение е рамата на вагона тези особености имат най-голямо значение за добрите ходови качества на талигата при високи скорости. Базата й е 2500 мм.

На горната фигура е показана схема на талигата Т73-А без спирачната система. Рамата й е Н-образна и се състои от две надлъжни греди 10 с кутиеобразно се чение, съединени чрез напречните тръби 5. Поради особената форма на на­длъжните греди някои специалисти са нарекли талигата „Чайка“. Всички съе­динения в рамата се изпълняват чрез заваряване. Надресорната греда 3 стъп­ва с двата си края върху централните пружини 8 и е свързана към главните греди чрез два наклонени под ъгъл 45° хидравлични амортисьора 9 и два на­длъжни водача 2 (ленкери). В средата й е разположен централният лагер 4, който има конусна форма и еластична втулка между горната и долната част. Страничните плъзгалки 12 са поставени върху еластични основи и заедно с централния лагер осигуряват еластично-фрикционно съединение на талигата с коша.

Колоосите 6 са безбандажни с диаметър на колелата 920 мм. Ресорното окачване е двустепенно безлюлково. Централната част се състои от четири двой ни пружини 8, разположени върху надлъжните греди на рамата. Във вътреш­ните пружини са поставени еластични втулки с по-малка височина от тях, които влизат в действие при големи вертикални натоварвания. Под опорите на пружините могат да се поставят подложки за регулиране височината на ва­гона. Колебанията на централните пружини 8 се погасяват от амортисьорите 9, разположени напречно под конзолите 11 на надресорната греда. Между пружините е монтирана еластична отбивачка за ограничаване страничното из­местване на надресорната греда.

Буксовото окачване е изпълнено с двойни пружини 1 и еластични под­ложки, които лежат върху конзолите на безчелюстните букси 7. Направлява­нето им се извършва чрез цилиндрични водачи (шпинтони), които преминават през втулки, състоящи се от отделни сегменти. Втулките са обхванати от елас­тичен пръстен, който притиска сегментите им към водачите, така че се създава постоянна сила на триене, която погасява колебанията на буксовите пружини. Сегментите са изпълнени от износоустойчива манганова стомана.

Талигата Т73-А е изпитана от Изследова­телския институт по жп транспорт в Прага на специален полигон и при екс­плоатационни условия от българския ИЕЖТ. Разработени са нейни варианти с обикнове­на, дискова и магнитно-релсова спирачка.

Сега вече знаете по-важното за българските талиги. Продължаваме да осветляваме забравената история на българската техника. Благодарим Ви, че сте с нас.