Статии – Стара техника

Вижте каква професионална сушилня намерихме в Sandacite.BG!

Промишлената сушилня Тропик 401 се е произвеждала в завод в град Лясковец, като се предполага, че производството е започнало в периода 1964. В завода са се произвеждали гладачни машини тип каландър и перални, както и промишлени центрофуги. Предназначени са за използване в хотели например.

Сушилнята Тропик 407 има следните параметри. Капацитет на сушене 30 кг пране, мощност на нагревателите 16 kW и два електромотора, единият задвижва барабана, другият турбината, която осигурява въздушен поток от топъл въздух, а той осигурява сушенето на бельото. Впоследствие този въздух чрез въздуховоди се изкарва извън помещението. Двата електромотора са трифазни с мощност 370 w и са по 950 оборота, производство Елпром Троян.

Управлението е устроено по следния начин. Има три основни контактора. Най-мощния осигурява работата на нагревателите блокове, които са устроени от 3 блока по 4 нагревателя. Всеки блок има мощност 4 кW. Те са разпределени на работят симетрично на трите фази. Те са тръбни, подобни като тези които се използват във фурните на готварските печки. Останалите два контактора управляват двигателите. Всеки двигател е защитен през моторна защита, настроена на работния му ток. Контакторът комутиращ нагревателите, е включен последователно на нормално отворените контакти на двата контактора, които управляват двигателите. Това е с цел, ако някой от двигателите спре, след активирането на защитата му, да се изключат и нагревателите, като така рискът от пожар ще бъде сведен до минимални проценти.

Управлението на двигателите, разгледано отделно, е направено по сходен начин. Двете бобини на контакторите са захранени последователно пред защитите на всеки двигател. В такава ситуация, ако един от двигателите спре, то ще спре и другият, а както казахме по-горе, ще изключат и нагревателите. В крайна сметка може да се каже, че управлението е устроено максимално ефективно, така че то да бъде обезопасено. Контакторът, осигуряващ работа на нагревателите, се управлява от термостат, който има и вграден термометър, който се намира на лицевия панел. Освен него, на лицевия панел има бутони “ПУСК” и “СТОП”, както и таймер до 40 минути.

Работата със сушилнята се състои в следното. Прането се поставя в барабана, таймерът се настройва на времето, което операторът сметне за необходимо, за да се изсуши прането, и се натиска бутонът “Пуск”. Сушилнята започва работа, контролният термометър показва температурата на сушене, а таймерът – оставащото време на работа. Ако операторът сметне, че процесът трябва да бъде прекратен, трябва да се натисне бутонът за предварителен “Стоп”.

Процесът на сушене се осъществява по следния начин. В задната част на сушилнята, огледално на задната част на барабана, са разположени нагревателите, които стоят в блок, направен от неръждаема ламарина. В единия му край е с стоманена мрежа, през която сушилнята засмуква въздуха, с който суши. В долния край стои турбината, която осигурява циркулацията на въздух. Когато турбината се включи, тя започва да изсмуква въздух, който постъпва през нагревателите, затопля се, преминава през прането, затопля го (съответно изпарява влагата), след това през филтъра и през турбината се извежда извън помещението. Филтрите се намират зад долните две вратички. Те не позволяват мъхът, отделен от прането, да се налепи по витлата на турбината. По инструкции трябва да се почиства на 3 цикъла сушене. Филтърът е направен от стоманена мрежа, също както при блока на нагревателите. По инструкции пране, което е центрофужено 6 минути на 2800 оборота, трябва да те изсуши за 35-40 минути, когато е около 30 кг. Лагерите на сушилнята трябва да бъдат подменяни на 10000 работни часа, а ремъкът, предаващ движението от мотора към механизма на барабана, на всеки 18000 работни часа. Самият барабан представлява цилиндър, който е незатворен отпред и отзад.

Задната част на сушилното отделение е неподвижна. Въртящото движение се предава на цилиндъра чрез гумени ролки. Моторът предава движението чрез ремък и ремъчни шайби към вал, който има по две гумите ролки, които стоят в двата края по ширина на цилиндъра. На практика при тяхното въртене цилиндъра се търкаля по ролките. Огледално на единия вал има същия вал и ролки. Тоест въртенето се осигурява само от въртенето на единия вал, другият е носещ. Съотношението на шайбите е 1:4, което значи, че валът се върти с около 250 оборота. Оттам и ролките на барана се въртят със същата скорост.

Сервизиране на сушилнята. При работа, в сушилнята е възможно да се натрупа мъх. Когато той стане прекалено много, работата на машината се влошава много. Тогава, в долния край на блока, в който е разположен барабана, се махат капаците (разположени от двете страни), като така се открива достъп за добро почистване от двете страни. Турбината е закрепена с 8 болта до 12 мм. За да се почисти тя, те трябва да се развият и да се отвори достъп до нейните витла. Така тя може да бъде почистена.

Автор: Васил Василев, който е спасил от унищожение тази сушилня.

Вижте всичко за Първия български телевизор Опера в Sandacite.BG!

Масово се знае, че Опера е първият български телевизор, но много малко е известен фактът, че първата Опера всъщност е изработена още през 1957 г.! Става дума за 3 броя, произведени в Слаботоковия завод в София. Тази Опера има някои разлики със започналата да се произвежда през 1959 г. серийна модификация. Диагоналът на екрана е 36 см и в схемата има 1 лампа по малко. Дизайнът на кутията също е различен в сравнение със серийния модел:

В днешната статия решихме да Ви запознаем с прадядото на всички български телевизори. Приятно четене!

Телевизионният приемник „Опера“ тип РТ36—58А е първият телевизор, разработен в телевизионната ла­боратория на Слаботоковия завод — Со­фия. Приемникът е многоканален, с въз­можност за приемане на 10 различни теле­визионни програми от I и III телевизион­ни обхвати (по нормите на ОИР), както и 2 обхвата за укв радиоразпръскване с че­стотна модулация. Чувствителността на приемника е под 150 мкв за каналите на изображението и на звука при отношение сигнал/шум около 30 дб. Общият брой на радиолампите е 18, заедно с кинескопа, които изпълняват в приемника 27 различни функции. Екранът с диагонал 36 см и е с магнитна фокусировка на лъча. Захранването е трансформаторно със селенов еднопътен изправител. Общата консу­мация от мрежата е около 200 вата. Изходящата звукова мощност е 1,5 вата при коефи­циент на нелинейните изкривявания около 5 %. Използвани са два елиптични висо­коговорителя по 1,5 вата, поставени  стра­ни на кутията. Габаритните размери са 610/475/460 мм. Външният вид на прием­ника е даден на първата снимка горе в статията.

Ето и схемата, а по-надолу тя е описана.

Телевизорът Опера от 1957 г. е суперхетеродинен с два отделни канала по междинна честота — за изображението и за звука. Тази схема има това предимство, че може да се приемат предаватели с недоста­тъчно стабилна честота и възможност с по-прости средства да се приемат станциите от УКВ обхвати с честотна модулация. Предвиждан е вариант на горния модел — моделът РТ36—58Б – който да бъде с общ канал по междинна честота за изображе­нието и звука, като отделянето на междинната честота на звука (6,5 мхц) е по метода на биенето, което се получава във видеодетектора между междинните носещи честоти на изображението (34,25 мхц) и звука (27,75 мхц). Входът на приемника е разрабо­тен с възможност за включване на 60 ом несиметричен коаксиа­лен кабел, 240 ома симетричен кабел или фидерна линия и пр., през делител (R21 и R22) — за случаите, когато приемникът е близо до предавателя. Входното устройство, усилвателят на ви­сока честота, смесителят и осцилаторът, заедно с механичния превключвател на каналите, са събрани в едно контактно отдел­но шаси, достатъчно добре екра­нирано от влияния на различни полета. За избягване на самовъзбуждане чрез захранването, всички напрежителни провод­ници (отопление и анодно) минават през проходни кондензатори (С₁₇, С₁₈, С_м, С₄₁), а в отоплителните вериги имаме освен това и високочестотни дросели (Др_в и Др₇). Усилвателят на висока честота е разрабо­тен с двойния триод ЕСС84 в режим на каскодно включване. Първата система на ЕСС84 е със заземен катод и работи с нис­ко товарно съпротивление (от порядък ва няколкостотин ома), което в същност е входното съпротивление на втората триод- на система — стъпалото със заземена ре­шетка. Стъпалото със заземен катод работи като усилвател на мощ с коефициент на усилване около единица и има за задача да съгласува ниското входно съпротивление на фидера, респективно на антената, с вхо­да на приемника За да се избегне самовъзбуждането на стъпалото поради голяма­та стойност на капацитета Са_р, стъпалото е неутрализирано по мостовата схема, в която са включени допълнително капацитетите C21 и 23, от които вторият е настройващ. При баланс на моста важат равенствата С21 = Cap и Свх = С₂₃ + С21. При ба­лансирането на моста се постига в същото време и симетриране на входното устрой­ство с фидера, респект, антената, намалява се общият капацитет на входния кръг по­ради това, че Срк се явява в серия с ка­пацитетите C2₁ и С2₃, което се оказва благоприятно при приемането на по-високите честоти, където самоиндукцията на кръга би била доста малка. Колебателният кръг (Пи-филтърът П1) между двете системи на ЕСС84 е настроен на средната честота от каналите от III обхват, с което се постига из­равняване на усилването за каналите на І и ІІІ обхвати. Втората система на ЕСС84 работи като усилвател със заземена решетка с товар силно свързания лентов филтър (Т₂). Кръ­говете на тези лентови филтри за отделни­те канали се настройват: единият — на но­сещата на звука, другият — на носещата на изображението, като, за да се пропусне же­ланата честотна лента и да не се надвиши устойчивото усилване, един от тези кръго­ве е подходящо затихнат. В случая за тази цел в анодния кръг е включено съпротив­ление R, което за различните канали има различна стойност. Настройващите тримери С_з1 и С₃₄ със стойност 0,3 -3 пф са включени за корекция на паразитните капацитети на лентовите филтри при евен­туална смяна на лампата ЕСС84, респ. ECF82, без да се налага да се настройват наново всички лентови филтри, което е една по-трудна и продължителна работа, особено ако това става в ремонтни бази или от радиолюбители при по-примитивни условия.

Входният кръг (T_t) също така се пре­включва за отделните канали и се настрой­ва на средната честота, отстояща симетрич­но на носещите на звука и изображението, с което нараства общото усилване при да­дена неравномерност на честотната харак­теристика. С използването на каскодно входно стъпало, имащо по-ниско шумово съпротивление и по-високо входно съпро­тивление в сравнение с пентода, се пови­шава нивото на полезния сигнал, респект, отношението сигнал към шум. Усилването на каскодното входно стъпало е регули­руемо, с което е избягната опасността от претоварване на стъпалото при силни вхо­дящи сигнали. Пропусканата честотна лента на ВЧ блок при ниво 3 дб и неравномер­ност от 25 % е 8 мхц, което позволява на­стройката да става навън преди монтира­нето му на приемника и без да се налага допълнителна такава, което облекчава об­щата настройка на приемника. За смесител е използвана пентодната система на ECF82. Смесването е събирателно поради пре­димствата, които има в обхвата на УКВ пред умножителното и които се изразяват в по-ниското шумово съпротивление и по- висока стръмност на смесване. Осцилаторът е изпълнен по капацитивната триточ­кова схема на „Колпитц“ от съображения за по-голяма стабилност на честотата. За целта е използувана триодната система на ECF82.

Осцилаторното напрежение от порядъка на 2 -3 волта се подава на решетката на смесителя вследствие на индуктивната връзка на бобината на осцилатора L₀ с лен­товия филтър Т₂ в анода на каскода. На­стройката на осцилатора се извършва грубо с месингово сърце. Избрано е месингово сърце, а не карбонилно, за да не се нама­лява броят на намотките на бобината, кое­то би се отразило зле на стабилността на честотата на осцилатора. Фината настрой­ка е изведена, навън и позволява вариации на честотата на осцилатора в порядъка на 1—2 мхц, което е необходимо при евен­туална вариация на честотата на собстве­ния осцилатор или тази на предавателя. Три­мерът С₃₈ се налага само за изравняване на паразитните капацитети при евентуална смяна на лампата ECF82. В анодния кръг на смесителя е включен филтърът R₃₄C₃₉, за отслабване на осцилаторното напреже­ние, което има опасност да проникне в ка­нала на изображението. В анода на смеси­теля е включен като товар един Пи-филтър, който позволява по-добре да се отде­ли междинночестотният усилвател от смесителя и осцилатора, с което по-малко се влияе на стабилността на последния. Усил­вателят по междинна честота е трнстъпален, изпълнен с лампата EF80. Като товар на междинночестотните стъпала са из­ползвани бифилярните междинночестотни трансформатори, поради предимствата, които те имат по отношение простотата при настройката, удобството при монтажа и пр. Избрана е висока междинна честота 34,2 мхц за изображението и 27,75 мхц за звука. За да се получи желаната честотна лента, която е от порядъка на 4,5 – 5 мхц при неравномерност <10 % и да се постигне необходимото усилване по отношение на настройката на кръгове, избрана е системата симетрично разстроените кръгове. Отделните кръгове са настроени както следва: П1 на 30,5 мхц, Т3 на 29 мхц, Т₄ на 34 мхц и Т₅ на 32,5 мхц. За да не се надмине устойчивото усилване от отделно­то стъпало и да се пропусне желаната че­стотна лента при допустимата неравномер­ност, отделните кръгове са шунтирани с подходящи съпротивления (R37, R41, R48). Настройката на УМЧ е направена та­кава, че носещата на изображението да се намира на Найквистовия склон на честот­ната характеристика (ниво 0,5). Собственият тон е потиснат за канала на изображението чрез 3 режекторни кръга, настроени на 27,75 мхц. Опасността от проникване на съседен тон (от съседен канал) в канала на изображението е отстранена с включването на режекторния кръг, настроен на честота 37,5 мхц. Тази честота се получава от смесването на осцилаторната честота с че­стотата на носещата за съседния тонов ка­нал. Първото стъпало УМЧ е с регулируе­мо преднапрежение, обхванато от общия регулатор на контрастността. Общото усил­ване от целия УМЧ е около 1000. МЧ трансформатори са намотани на единични стойки с диаметър на стойката Д = 7 мм. Изплзвани са за настройващи сърца Манифер 11 с диаметър 6 мм, дъл­жина 12 мм, и стъпка 0,75 мм. Намотката е едноспойна за режекторните кръгове и бифилярна за основите. Жицата е меден про­водник с изолация емайллак и коприна с диаметър 0,3 мм. Връзката на режекторите с основните кръгове е индуктивна и капацитивна. Самоиндукцията на отделните кръгове, започвайки от Пи-филтъра, е как­то следва : L_T2 = 3,65 мкхн, L_T3 = 1,95 мкхн, L_T4 = 1,35 мкхн, Lт6 = 1.95 мкхн, а съответният брой намотки — nт2 = 24, nт3 = 16, nт₄ = г 13, nт₅ = 16.

Самоиндукцията на режекторните кръ­гове за собствен тон е 2,8 мкхн при 19 на­мотки, а за съседен тон 2 мкхн при 13 на­мотки.

Видеодетекторът е изпълнен с високоомния диод на ЕАВС 80, триодната система на която се използва във вертикалното от­клонение. Видеоусилвателят е едностъпален със сложна високочестотна корекция в ре­шетката (Д1 и Д2) и анода на стъпалото (Д₃ и Д₄). Използвана е стръмната лампа EL83.

При неравномерност на честотната ха­рактеристика под 10 % се постига ширина на пропусканата честотна лента от 5,5 мхц. Коригиращите дросели са намотани върху самите шунтиращи съпротивления като многослойна универсална намотка с ши­рина на плетката 3,5 мм и диаметър на жи­цата 0,15 мм. Стойностите на коригиращите елементи в схемата са следните: Д1 = 87 мкхн, Д₂ = 50 мкхн, Д₃ = 106 мкхн, Д₄ = 162 мкхн; съответно навивки n₁ = 132, n2 = 115, n₃ = 140 и n₄ = 168.

Междинната честота на звука (27,75 мхц) се взема от анода на първото стъпало на УМЧ за изображението и след еднократ­но усилване по МЧ от едно стъпало с лам­па EF80 се подава на ограничителното стъ­пало, изпълнено също с лампата EF80. Ограничението се постига в решетъчната верига с групата R₄C₆ и с понижено екран­но напрежение. Прагът на ограничението е висок и с това стъпапото се използва по-пълноценно като МЧ усилвател. За честотен демодулатор е използван несиметричният дробен детектор (нискоомните диоди на ЕАВС80), който има предимство пред дискриминатора, защото се явява в същото време и като амплитуден ограничител. Той почти не реагира на амплитудните измене­ния и особено на бързите преходи в ам­плитудата на входящия сигнал, каквато е паразитната амплитудна модулация (смуще­нията). Усилвателят по ниска честота е двустъпален. Като предусилвател се изпол­зва триодната система на ЕАВС80, а като краен усилвател — EL84. Приложена е една честотна зависима обратна връзка (R₁₉, R₁₆ и R₁₇) с дълбочина около 5 дб, с което се намаляват нелинейните изкривя­вания и се подобрява честотната характе­ристика на стъпалото. За подобрение иа честотната характеристика в областта на високите честоти изходният трансформатор е секциониран (2 секции), с което се по­стигат една честотна характеристика от 504 – 15000 хц при коефициент на нелиней­ните изкривявания около 5 % и изходяща мощ 1,5 вата. Използвани са два елиптич­ни високоговорителя по 1,5 вата, свързани в серия. Регулировката на тона е плавна и само за високите честоти с възможност за отрязването им.

Като товар на УМЧ за звука е изпол­зван лентов филтър с критична връзка, при което от стъпалото се постига достатъчно голямо усилване и необходимата из­бирателност. Лентата на пропускане на УМЧ за звука е от порядъка на 500 кхц при ниво 3 дб.

За отделяне и ограничаване на синхроимпулсите от комплектния телевизионен сигнал е избрано двустъпално отделяне и ограничаване с лампата ECL81. Изборът на пентодната част на ECL81 за отделител не позволява да проникне видеосигна­лът в канала на синхронизацията поради малкия капацитет С (?) . Освен това още в пентодната част на лампата се получава известно ограничаване на върховете на им­пулсите от екранния ток на пентода. Ни­вото на отрязването на импулсите се определя от стойностите на елементите R₇₈, С₇₄,  К₇₉. Чрез второто ограничаване в триодната част на ECL81 се отстраняват шумовете и други смущаващи сигнали, на­ложени върху горния край на синхроимпулсите. Чрез капацитета С₈₁ синхроимпулсите за хоризонтално отклонение се пода­ват на фазово сравняващо устройство, из­пълнено с първата триодна система на лам­пата ЕСС82. Режимът на работа на този триод е подбран така, че чувствително из­менение на анодния ток да се получава само при едновременното пристигане на синхронизиращия и върнатия обратно срав­няващ импулс чрез R99 и С₈₃ н първата решетка на триода. Всички други смуща­ващи импулси, които пристигат през време на правия ход на електронния лъч, не са в състояние да нарушат синхронизацията на телевизора. Този триод осигурява освен това стабилна работа на блокинггенератора по честота Така, ако честотата на блокинггенератора се понижи, синхронизиращият импулс пристига преди края на правия ход, в резултат на което върху решетката на триода на фазовия сравнител се полу­чава по-широк импулс с максимална ам­плитуда. Това води до по-продължително отваряне на лампата н зареждане на капа­цитета С86 до по-високо напрежение. Част от това положително напрежение се подава в решетката на блокинггенератора и уве­личава неговата, честота до изравняване фазите на двата импулса. При увеличаване на честотата на бюкинггенератора проце­сът протича обратно Така се осъществява автоматичната регулировка на честотата. Съотношенията между амплитудите на пристигащия синхроимпулс и обратно върна­тия импулс имат решаващо .значение за правилното функциониране на схемата и се подбират чрез променливия капацитет С_82. Захранването на триодния фазов сравнител се наглася чрез потенциометъра R₉₅, който едновременно служи за фина регулировка на честотата па блокинггенератора. Втората система на лампата ЕСС82 е използване за блокингенератора. Блокингтрансформаторът е навит на ламела станларт 1. На­мотките в анодния кръг са 200, а в реше­тъчния — 400.

За да бъде намалено дестабилизиращото влияние на вариациите на напрежението на мрежата върху честотата на блокинггенера­тора, в случая се подава положителният потенциал през голямо съпротивление R₁₀₄ = 1 мгом. За по-нататъшно стабилизи­ране на честотата на блокинггенератора е включен стабилизиращ кръг между решет­ката на блокинггенератора и решетъчната намотка на блокингтрансформагора. Той е настроен на честота 18,8 кхц_у т. е. малко по-висока от тази на линиите 15,625 кхц, което има за резултат сигурното отпушване на лампата от синхроимпулса

Потенциометърът R₁₀₁ служи за грубо регулиране на честотата на блокинггенератора и осъществява нейното изменение в границите 8,5 — 17,6 кхц. Получените импул­си върху зарядния капацитет С₉₀ имат ам­плитуда 120 волта и осигуряват задействането на крайната лампа EL81. В изходното стъпало за хоризонталното отклонение е използвана като крайна лампа EL81. Дио­дът EY81 осъществява серийното обратно захранване, а високоволтовият диод EY51 служи за изправител на високоволтовите импулси; тези импулси се получават през време на обратния ход и след като се повишат от повишаваща намотка, се подават през изправителя като ускоряващо напре­жение на екрана (13 кв).

Като изходен трансформатор е употребен автотрансформатор върху затворено ферит­но ядро с паралелна намотка за свързване на хоризонтално отклоняващите бобини. Върховото напрежение върху краищата на тези бобини през време на обратния ход е 1550 В. Върховото напрежение на анода на EL81 е 5430 В. Хоризонтално отклоняващи­те бобини са предвидени за 70° ъгъл на отклонение. Тъй като решаваща роля за добрата линейност и качествения фактор на отклонителните бобини има тяхното омическо съпротивление, те са конструирани с възможно малък брой намотки, а от там и сравнително ниска самоиндукция (L = 7 мхн). Отношенията между отделните намот­ки на изходния трансформатор са така под­брани, че амплитудата за хоризонтално от­клонение превишава екрана с около 10 %, което позволява да не се употребява регу­латор на амплитудата. Освен това, полу­чената линейност е добра, с което отпада нуждата от регулатор на линейността.

Импулсите за вертикалната синхрониза­ция, след като бъдат интегрирани в RC-групите (R₈₇, С₇₈ и R89 С₇₉), се усилват в триодната система на ЕАВС80 и се подават за синхронизация на блокинггенератора за вертикално отклонение. За такъв е изпол­звана триодната система на лампата ECL82. Блокингтрансформаторът е навит на ламела стандарт 1 с първична намотка n1 = 2000 и вторична п2 = 1000 намотки.

За потискане на евентуални паразитни колебания към вторичната намотка е вклю­чено демпфащо съпротивление R₆₂ = 7,5 ком. За да се постигне максимално линейно напрежение от блокинггенератора, захран­ваме го от повишеното напрежение (680 B). Това позволява да се работи в самото на­чало на експоненциалната крива, където линейността е максимална. Честотата на блокинггенератора се изменя чрез потен­циометъра R₆₆ от 25 до 60 хц.

Като крайна лампа за вертикалното от­клонение е използвана пентодната система на ECL82. Изходният трансформатор за вертикално отклонение е навит върху ла­мела стандарт 4, при което първичните навивки са 3600 с отвод на 800 от страна на анода, а вторичните — 195. Вертикално-отклонителните бобини имат 2×150 навивки и съпротивление 2 x 4 ома.

Синхронизацията на телевизора „Опера“ работи стабилно при вариации на мрежовото напрежение от 170 – 240 волта.

Външното оформление на телевизора е в стил с тогавашните радиоприемници. За удоб­ство при настройката и обслужването всич­ки команди са изведени отпред, при което главните команди са оформени в две трой­ни големи копчета, а второстепенните пред­ставляват по-малки копчета, обхванати от една декоративна лайсна.

Конструкцията на шасито и останалите елементи е такава, че позволява с малки изменения да се премине към телевизионен приемник с 43 см екран и без трансформаторно захранване.

Литература:

Списание Радио, 1957 г.

Вижте в Sandacite.BG българска сушилня за дрехи!

Наскоро ни впечатли тази нова наша находка. Родната индустрия много е мислела как да улесни домакините. Това е електрически сушилня за дрехи. Много прилича на абсорбатор. Този уред е произвеждaн в Комбинaтa зa склaдовa техникa в Горнa Оряховицa от 1988 г. Има си и марка – Бриз.

Сушилнята също се монтирa нa стенa, но тaкa, че към апарата дa се присъедини отдолу един плaтнен кaлъф, който се рaзпъвa – подобно нa сглобяем текстилен гaрдероб. Приличa и нa кaлъф зa дрехи, но много по-широк – идеятa е отвътре в кaлъфa кaто нa зaкaчaлки дa се окaчaт няколко дрехи, които ще се сушaт чрез обдухвaне.

Вътре в корпусa си сушилнята имa вентилaтор и нaгревaтел. Нa комaндното тaбло имa 2 бутонa зa двете възможности – 1) сaмо дa обдухвa дрехите с вентилaторa и 2) дa ги обдухвa с топъл въздух (aко се включи и нaгревaтелят). Отвaря се кaпaкът и изсушaвaнето чрез проветрявaне зaпочвa. Кaлъфът е перфорирaн в дъното си, зa дa излизa издухaният от вентилaторa въздух и дa имa циркулaция. По този нaчин бързо се изсушaвaт дрехите. След рaботa кaпaкът се зaтвaря и дрехосушилникът се прибирa към стенaтa.

А ето тук още едно интересно нещо, което улеснява живота ни:

У

В Sandacite.BG намерихме българска инфузионна помпа от Габрово!

Нaскоро ни впечaтли този интересен електромедицински уред с микропроцесорно упрaвление – бългaрскa инфузионнa помпa Примa 01 от 1991 г. Нaричa се още перфузор. Чрез нея лекaрят нaстройвa времето и дебитa зa вливaне нa лекaрствен рaзтвор в тялото нa лежaщоболен пaциент.

Покaзaнaтa тук помпa е произвеждана в Габрово. Чиповете в нея са български, с емблемата на Института за микроелектроника. Първите български инфузионни помпи са произвеждани още през 70-те години от МК Точно машиностроене Габрово. Тази е доста по-съвременна, но и тя вече е на 33 години. :)

Помпата е от т.н. интрaвенозни (които вливaт рaзтворa в кръвтa нa пaциентa), имa собствен процесор и служебен софтуер и се прогрaмирa от сензорните бутони. Рaзтворът се нaмирa в спринцовкaтa. Нaпример, укaзвa се дa се влеят 50 мл зa 5 чaсa със скорост 10 мл/чaс. По този нaчин лекaрите спестявaт време и енергия от постоянното нaблюдaвaне нa процесa.

А ето още нещо много старо медицинско от българската промишленост:

Вижте за първата българска картечница в Sandacite.BG!

Христо Николов е български военен, капитан от артилерията. През 1920 г. започва да проектира лека картечница. Не срещайки съдействие, а подигравки и подбиви, той чертае, пили детайлите вкъщи и сам финансира производството на прототипа в Софийския военен арсенал. През октомври 1927 г. той е изпитан от експертна комисия в Арсенала. На външен вид тя напомня картечницата ,,Максим“, но е с умален, по-къс и по-малък диаметър на охладителя, с къса 53-см цев. Картечницата стреля с металически пълнител, който се поставя хоризонтално от другата страна. Съвсем нова в нея е простата конструкция на затвора. Той се състои от 3 едри и 4 дребни части. Разглобява се бързо, просто и лесно.

Оценката е висока. Комисията пише – ,,… Затворът ,,Капитан Николов“ представлява действително интерес поради своята простота и сполучлива конструкция… Затворният механизъм е най-съществената част. Комисията намира, че желателно да се довърши представенят модел, като се подобри да стане лека картечница, а не както е сега – облекчена тежка картечница“. Х. Николов получава български патент № 1167.

През септември 1929 г. конструкторът е готов с нова модификация – опростена лека картечница със заключен затвор и подвижна цев. Тук затворът се състои от 3 едри части и 2 клечки. Разглобява се и се сглобява лесно и бързо, без инструменти.

Изпитанията стават  чрез провеждане на стрелба – първо 12 единични изстрела, след което автоматичен огън на редове от 4 – 5 изстрела. Сетне изстрелва 2 цели пълнителя. След изпитанията отзивите са отлични: ,,Стрелбата беше много добра. Гилзите се изхвърлят отдясно, без да безпокоят прислугата. Единичната и автоматичната стрелба е много добра, без дефект. Картечницата не дава никога неочаквани изстрели. Тя е много устойчива, не подскача и не рита. Картечницата е в напълно завършен вид. Точността е много добра Затворът е прост, от едри малко части, без никакви пружини. Заслужава внимание не защото е изработен от българин, а защото има затвор, който не съществува и в най-новите автоматични оръжия. Заслужено би трябвало да се похвали и възнагради изобретението, а българската родна армия да се гордее, че български офицер е дал това ново автоматично оръжие“.

Що се отнася до тежката картечница, тя все още не е в завършен вид.

Леката е патентована в Англия (1929) и Германия (1931). В София при Христо Николов пристига пратеник на оръжейна компания от Лондон и предлага да откупи прототипа за 15 млн. златни лв. Предлага и договор с оръжейни фирми за изработка на 50 000 картечници с единична цена 50 000 лв, а 15 % от общата сума да остане за конструктора. Но Николов отказва всичко – ,,Не – казва той – картечницата е за Българската армия и за България!“. Възхитително родолюбие и отдаденост! Представете си само, ако имаше повече такива хора, къде щеше да бъде днес България…

След отказа Артилерийският комитет утвърждава протокол, с който награждава Николов с 500 000 лв. Получава и заповед да прехвърли патента на името на българската държава. Парите обаче не получава, а на 3 февруари 1931 г. патентът е успешно прехвърлен.

През 1935 г. Христо Николов е уволнен от армията. Полученото обезщетение от 70 000 лв влага за разработката на нова картечница. Възвратният механизъм тук е още по-прост и съвършен от първия. Воден от искрената си мечта България да има повече свое оръжие, Николов на 29 декември 1937 г. се обръща към царя с молба да бъдат произведени 3 – 4 броя от новия модел във военната фабрика, които после да се изпитат. Получава обаче отговор, че това не може да стане поради прекомерната заетост на военната фабрика. Картечницата все пак е построена с лични средства на Хр. Николов в частната работилница ,,Дизел“ от 1936 до 1938 г.:

С горчилка в душата и търсейки начин да реализира своето изобретение, през февруари 1939 г. Христо Николов безвъзмездно предава новия модел картечница заедно с чертежите и 250 патрона на съветския военен аташе полковник Александър Бенедиктов. С първия съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР. ,,Подарявам я на Вашето отечество, защото моето не може да се възползва от нея“ – казва изобретателят.

Обстановката е такава, че той не може да вземе никакъв документ за това предаване. Но без съмнение тя заминава по предназначението си, а нейните технически и бойни качества са използвани при производството на оръжие.

Днес един опитен образец на 8-мм лека картечница „Капитан Христо Николов“ се съхранява в Националния военноисторически музей в София, а друг – във Военноисторическия музей на артилерията в Санкт Петербург. В Историческия музей в Самоков пък се съхранява затворът на тежката картечница на Христо Николов.

В Sandacite.BG открихме този тайнствен български автомобил с витло от 1952 г.!

Снимка: ФБ група Из миналото и настоящето на град Монтана и областта

Вижте на снимката! Виждали ли сте някога такъв ,,витломобил“? :) Фотографията е правена в Михайловград, дн. Монтана, на 1 май 1952 г. РКС означава Районен кооперативен съюз. Превозното средство е направено в неговата работилница.

Конструкторите на колата са двама – Симеон Алексиев и Славчо Царски. Използвани са самолетно витло за задвижване на автомобила напред. Може би за идеята е помогнал бившият царски летец Богдан Илиев, но точно това е само хипотеза. Двигателят е трицилиндров. По това време Алексиев работи като автомонтьор в РКС. През свободното си време той собственоръчно конструира и изработва този звездообразен двигател от самолетен тип, който може да се употребява по различни начини. Помага му приятелят му Славчо Царски. Ето двигателя:

Снимка: Ауто Билд

На волана на снимката виждаме и двамата проектанти – Симеон Алексиев, а до него е Царски.

Симеон изработва автомобилно шаси с тръбна рама, което има колела, окачване и кормилен механизъм от Фолксваген, а в задната му част монтира звездообразния двигател с витлото.  Изпитанията са проведени по бул. Георги Димитров (сега Трети март) по посока към Лом – към казармата.

Ето и какво се знае за краха на колата. Следното разказва Павел Гълъбов от Монтана, на 79 г., племенник на Симеон Алексиев. ,,На 30 юни 1953 г. заедно с кмета Никола Алексиев /нямат роднинска връзка/ тръгват с автомобила за местността Сланището /под града, днес в района на бившия Завод за подова керамика/. Трябвало е да посетят намиращата се там вършачка, за да видят как върви вършитбата. Движейки се по главната улица /дн. бул. Трети март/, в района на казармата, няколко деца пресичат улицата и за да избегне сблъсъка, Симеон Алексиев завива наляво, но колата не може да спре и се блъска в оградата от бодлива тел на казармата. От удара двамата изхвръкват от седалките и попадат под ударите на самолетната перка и загиват на място. Именно така са загинали двамата, а не заради стойката на двигателя – не тя е причината за тежката злополука, отнела живота на конструктора на автомобила Симеон Алексиев и кмета на Михайловград Никола Алексиев.“

Ако узнаете още нещо за този автомобил, кажете ни! :) Излиза, че той е по-стар от сочения за пръв български автомобил Балкан 1200 от 1960 г. И интересно – защо на предницата на показания по-горе автомобил е закачено китайското знаме?

https://sandacite.bg/1960-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-120/

В Sandacite.BG намерихме електрическа маша за коса от 80-те години.

Това е новата ни придобивка – т.н. електромаша Елма от втората половина на 80-те г. Наречена е още ,,топла четка“ и е произвеждана в комбинат Електрон Плевен. Тя топло навива суха коса. Състои се от нагревагел, сигнална лампа и тяло с осем подвижни гребена. Те захващат косата по време на навиване и предпазват от неволно изгаряне на кожата по главата. Докато нагрявате машата, я оставете на сгъваемата стойка.

Ето как се работи. Включете машата в мрежата и след 10 мин. е готова за работа. Всеки кичур коса се поставя равномерно върху гребените и се навива около електромашата. След 1 минута косата се развива. На всеки 25 минути работа изключвайте машата за 5 мин. от мрежата, за да си почине.

Ето и повредите, причините за тях и начините за отстраняването им:

Сега вече знаете достатъчно за тази ретро машинка. До нови срещи! :)

В Sandacite.BG се сдобихме с български противогаз на 80+ години, никога неизползван! Чудо!

Противогази страната ни произвежда още от 1923 – 5 г. в Държавната военна фабрика в Казанлък. Този не е ползван никога – жива капсула на времето! – а печатът на дихателя е: ,,12 декем. 1939 г.“.

Той е от противогазите, известни като образец 1936 г., ДВФ (Държавна военна фабрика Казанлък). Той се състои от лицева част, дихател (малък или голям) , съединителен маркуч (само за големия дихател) и торба за носене на принадлежностите.

Лицевата част е направена от гумиран плат по формата на лицето. Отвътре е пришита мека кожа, която служи за плътно прилягане към лицето и осъществяване на херметич­ност. В долната част от вътрешната страна срещу брадата има набрадник, който пречи лицевата част и дихателят да притискат гърлото.

Към лицевата част са прикрепени следните части: очила, наустен пръстен, клапан за вдишване, клапан за издишване и ленти за закрепване на лицевата част към главата. (В по-късните образци противогази наустният пръстен и клапаните за вдишване и издишване са монтирани в обща клапанно- разпределителна кутия.)

Очилата служат за удобно гледане при поставен проти­вогаз. Отвътре има гнезда, в които с помощта на притегателни пръстени се прикрепват пластинките за неизпотяване.

Наустният пръстен служи за завинтване на дихателя и е неподвижно прикрепен към лицевата част. От вътрешната страна има нарез за навиване на дихателя и улей за поста­вяне на гумения уплътнител. По средата на наустника се намира едно мостче с издатък, на което е поставен клапанът за вдишване, представляващ гумена пластинка.

Клапанът за издишване се намира от лявата страна на лицевата част. Представлява слюдена пластинка, която се притиска от спирална пружинка. (В по-късните образци противо­гази клапанът за издишване се състои от две гумени  пла­стинки, поставени една срещу друга и слепени една за друга с шест издатъка.)

Лентите  – една челна, две слепоочни, две тилни и една вратна, съединени чрез една тилна кожена подложка (плоч­ка) – служат да прикрепват противогаза към лицето при но­сенето му в бойно положение. На тилната плочка има кука, през която минава вратната лента, преди нейната халка да се закачи на куката към лицевата част. Всички ленти могат да се разтягат, понеже са еластични. Освен това имат по една катарама, която служи за удължаване и скъ­сяване.

В зависимост от големината на главите на хората противогазите се изработват в няколко ръста. За да може всеки обучаем да си подбере противогаз съобразно размерите на своята глава, той трябва да определи числената си ве­личина, отговаряща на ръста на дадения противогаз. Ето как става това.

За всички противогази без общовойсковия ПГМ-1 се взема една ученическа линийка. Последната се поставя върху бузата успоредно на средната линия на лицето, а нулевото деление трябва да се намира на нивото на основата па носа (да опре на костта под веждите); с помощта на спомагателна дъсчица (линийка), леко притисната към долната част на брадата, трябва да образува прав ъгъл. Там, където спомагателната дъсчица пресича под прав ъгъл линийката, се отчита измерването в милиметри.

Ето и как се извършва из­мерването. По числената величина на получе­ните измервания може да се определи по таблицата необхо­димият ръст на лицевата част. При височина на лицето:

от 99 до 109 мм е необходим първи ръст;

от 109 до 119 мм — втори ръст;

от 119 мм и нагоре — трети ръст.

Ръстовете на противогазите са отбелязани отвътре.

Дихателят има форма на пресечен конус. Служи да за­държи или неутрализира при дишането бойните отровни и радиоактивни средства и да пропуска само чист, безвреден за дишане въздух. Състои се от ламаринена кутия и вътре­шен състав. Отдолу кутията е надупчена и отвътре срещу дупките е поставена мрежа, а на горния край завършва с гърловина за навинтване към наустния пръстен (клапанно-разпределителната кутия).

Дихателят се състои от три пласта поглъщаща материя: противодимен филтър, активиран въглен и химически поглъщател. Противодимният филтър, най-долният пласт, представлява компактна маса от целулозни влакна. Предназначението му е по механически начин да задържа раз­дразнителите бойни отровни вещества (БОВ) от типа на кихавичните и сълзотворните, радиоактивните вещества и бактериалните средства. При по- дълга употреба на дихателя вследствие на задържане на повече прашинки целулозният пласт става по-плътен (за­пушват се образуваните от целулозните влакна каналчета) и дишането се затруднява. Когато се стои по-продължително време с противогаз в заразена с радиоактивни вещества мест­ност, по противодимния филтър се натрупват радиоактивни прашинки и същият става източник на радиоактивно за­разяване.

Активираният въглен — зърна, получени от въглищен прах, споен със специални спояващи вещества – задържа по физически начин газовите молекули на БОВ, преминали през противодимния филтър.

Горният пласт, химическият поглъщател, се състои от диатомитови черупки с определена големина, напоени с основно действащи химически вещества. Той задържа по химически начин достигналите до него частици от БОВ.

Дихателят на противогаза може да бъде малък и голям. Защитната мощ на малкия дихател при бойна концентра­ция е до 8 — 10 часа, а на големия — 2 — 3 пъти повече. Големият дихател има същото устройство както малкият, но се различава от него само по форма и големина. Съеди­нява се с лицевата част с помощта на маркуч, направен от каучук и гумиран плат.

Противогазът се носи в торба от памучен плат. От едната страна на торбата има джобче за поставяне на кутийката за хлорна вар, а вътре на дъното — джобче за кутийката с резервни пластинки за неизпотяване.

Надяваме се, че с интерес сте се запознали с тези толкова стари противогази. Ако Ви се чете още нещо, военно, заповядайте да разгледате историята на Първия български танк: