Устройство на мотоциклета преди 60 години
Ето какво е било устройството на мотоциклета преди повече от половин век.
![Устройство на мотоциклета преди 60 години](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/Устройство-на-мотоциклета-преди-60-години-300x225.jpg)
На верните читатели на Сандъците – Sandacite e ясно, че както съвременният, така и мотоциклетът от средата на 50-те години е сложна машина, представляваща съвкупност от отделни части, механизми и системи. Конструкцията и взаимното им разположение при различните мотоциклети може да бъде различно с оглед подобряване на експлоатационните им качества. По своето принципно устройство обаче мотоциклетите не се различават. На същия принцип е направен и българският мотоциклет „Витоша“ 250 см3 (фиг. 3).
В зависимост от предназначението на мотоциклета, различаваме следните основни системи и механизми:
- Двигател.
- Предавателни органи (трансмисия).
- Ходова част.
- Механизми (органи) за управление.
- Електрическа уредба
![Устройство на мотоциклета Ustroystvo na motocikleta](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/ustroystvo-na-motocikleta-300x178.jpg)
Фиг. 2. Устройство (схема) на типичен мотоциклет от 50-те години. 1 — двигател; 2 — съединител; 3 — скоростна кутия; 4 — верига; 5 — двигателно колело; 6 — рама; 7 — предна вилка; 8 — кормило; 9 и 10 — оси; 11 — предно колело; 12 и 13 — гуми; 14 — фар; 15 — фарче за номера
Двигателят 1 има назначение да даде необходимата енергия за движение на мотоциклета. Той се състои от коляно-мотовилков механизъм, разпределителен механизъм и хранителна, смазочна, запалителна и охладителна система.
Енергията от двигателя се предава на предавателните органи.
Предавателните органи (трансмисията) се състоят от: съединител 2, скоростна кутия 3 и верига 4 с верижно зъбно колело. Съединителят 2 (амбреажът) позволява да се разединява скоростната кутия от коляновия вал на двигателя при включване на скорост и след това отново плавно да ги съединява. Скоростната кутия приема въртеливото движение от коляновия вал на двигателя посредством съединителя и с помощта на двойки зъбни колела предава вото движение на веригата 4 и оттам на двигателното колело 5.
Ходовата част се състои от рама 6, предна вилка 7, задна вилка 16, оси 9 и 10, колела 5 и 11 и гуми 12 и 13. Рамата 6 е основата на мотоциклета и към нея се прикрепват всички негови части. Към предната вилка 7 се прикрепва предното колело 11; тя е съединена и с кормилото 8, с помощта на което заедно с колелото може да се извива вдясно и вляво и по този начин се осъществява завой в една или друга посока. Осите 9 и 10 са свързани за вилките и около тях се въртят колелата. Чрез колелата 5 и 11 мотоциклетът се движи. Гумите 12 и 13 поемат част от ударите при движение по неравен път.
![Устройство на мотоциклета Ustroystvo na motocikleta](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/ustroystvo-na-motocikleta-1-300x176.jpg)
Фиг. 3. Вероятно първият масово произвеждан български мотоциклет Витоша 250. Изделие на завод Балкан Ловеч от 1956 г.
Механизмите (органите) за управление се състоят от: кормило, ръчна и крачна спирачка. Кормилото 8 заедно с предната вилка 7 служи да направляваме мотоциклета в желаната посока.
Спирачките служат за намаляване скоростта на мотоциклета и за спирането му.
Електрическата уредба на мотоциклета се състои от източници за електрически ток (динамо и акумулатор) и прибори за запалване, осветление и сигнализация.
Осветлението обхваща предния фар 14 и задното фарче 15.
Предният фар в устройството на мотоциклета е предвиден за осветяване на пътя нощно време.
Задното фарче служи да осветява нощем контролния милиционерски номер, а също така да обозначава задната част на мотоциклета.
Сигнализацията се извършва с клаксон.
Литература:
Марков, Йордан. Мотоциклет. Устройство, експлоатация и обслужване. София, ДВИ при МНО, 1956.
Тимчев, Григор, С. Гайдаров. Управление и обслужване на мотоциклет. София, ДОСО, 1955.
Вашият коментар