Етикет: Старо медицинско оборудване

В Sandacite.BG днес пишем за лечение с интерферентен ток и уреда Интерферема! :)

На снимката виждате български апарат за лечение с интерферентен ток ,,ИНТЕРФЕРЕМА“ от началото на 70-те г.! У нас лечението с този вид токове е въведено от Л. Николова през 1963 г. Характерна особеност на интерферентния ток е, че той не се въвежда в организма отвън, а се образува в тъканите в резултат от кръстосването на два тока със средни честоти. Те се въвеждат в организма поотделно, всеки самостоятелно. Единият ток се въвежда винаги при постоянна честота – напр. 4000 херца. Честотата на втория вариар между 400 и 4100 херца, а в някои случаи само до 4010 херца. При кръстосването на тези токове в резултат на ефекта интерференция в тъканите се създава нов биологично действащ ток с ниска честота, равна на разликата между двата кръстосващи се тока.

В Sandacite.BG намерихме апарати за електросън! :) Вижте…

Добре дошли в поредната статия от нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Лекарите физиотерапевти знаят, че сънят действително може да лекува – стига да се спи правилно. Същността тук съвсем не е в правилната форма на възглавницата и оптималната продължителност на нощния отдих. Понякога е достатъчен само 15-минутен сън, за да се усети не само сила и бодрост, а и облекчение на симптомите на цяла редица болести. Иде реч за физиотерапевтичната процедура електросън.

Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е открита още през 1875 година. Да започнем по-отдалеч: какво приспива човека? Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като подобно сънотворно средство електрическия ток. По-късно бива научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нискочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане на процесите в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и затова именно чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

Разбрахме, че под действието на слаби електрически разряди върху главния мозък пациентът навлиза в състояние, подобно на обикновен сън. Независимо от кратката продължителност, явлението дава осезаем ефект: пациентът усеща прилив на нови сили. Този електрически сън има и обезболяващо действие, като то е легнало в основата на западното му название – електроаналгезия. За разлика от обикновения, предизвикан медикаментозно сън, това явление няма усложнения и не може да предизвика интоксикация. Тези ефекти са направили електросъня твърде използван в лечението на множество заболявания, най-често неврогенни.

По време на описания по-горе ,,принудителен“ отдих в организма се задействат възстановителни процеси. В нервните клетки се усилва изработката на ендорфини (т.н. хормони на щастието), които повишават настроението. Под влиянието на електросъня се намалява емоционалната възбудимост, повишава се физическата и умствената работоспособност, нормализират се дейността на вегетативната нервна система и артериалното налягане, намаляват се спастичните съдови реакции, подобряват се функциите на ендокринната система, нормализира се обмяната на веществата.

Как се провежда физиотерапевтичната процедура електросън? На първо време, трябва ни добре проветрявано и изолирано от шума помещение. Пациентът ляга на легло или кушетка, а към очите му или към лоба се допират електроди. Каква ще бъде честотата на импулсите, се определя от лекаря индивидуално, отчитайки заболяването и общото състояние на пациента.

Продължителността на първите сеанси с електросън  не трябва да превишава 20 минути. В течение на курса обаче (в зависимост от показанията той може да включва 10-20 процедури) времето на въздействие постепенно се увеличава, а самите сеанси се провеждат всеки ден или през ден.

Различните хора реагират на електросъня по различен начин. Някои веднага заспиват, други – едва към края на сеанса, а трети просто изпадат в полудрямка. Тези разлики обаче не влияят на лечебния ефект.

Какви са показанията за електросън? От десетилетния практически опит е доказана ефективността му при:

• умствена и физическа преумора, синдроми на хронична отпадналост;
• психосоматични заболявания, нарушаващи съня;
• неврологични заболявания, нарушения на паметта, рехабилитация след черепно-мозъчни травми;
• сърдечно-съдови заболявания: хипер- и хипотония, вегетативно-съдова дистония, стенокардия.

Тъй като електросънят помага за кратко време да се възстановят силите, процедурата е често назначавана и в спортната медицина. Там методът позволява по-лесно да се понесат претоварванията и ускорява възстановяването след травми и интензивни тренировки.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  първият български апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 милисекунда. Ето и негова снимка:

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването чрез него се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните физиотерапевтични кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е се сдобива с модернизирана версия – има и друг, по-късен модел, с името Сомнолема 2Т :)

Т в случая означава ,,транзисторен“. Токът в милиампери се настройва от  2 потенциометъра – за груба и за фина настройка. Има и бутон за съпротивлението (R).

Ето ги тук накрайниците, които се поставят на главата на човека – те се включват към апарата в белия конектор вдясно на горната снимка:

Търсим повече информация за Сомнолема 2Т. Ако имате – пишете ни. Поздрави! :)

В Sandacite.BG намерихме нов български медицински уред – електроневростимулатор!

През 70-те и 80-те години интересът към иглотерапията (акупунктурата) рязко се повишава. Бива установено, че не само убождането, а и други дразнители и физикални фактори, приложени в биологично активните точки на човешкото тяло, могат да повлияят благоприятно редица остри и хронични болестни състояния. Особено ефективно се оказва въздействието с електрически ток върху тези точки. Така се създава т.н. електропунктура, която бързо получава широко разпространение.

ЕЛЕКТРОНЕВРОСТИМУЛАЦИЯ

Електродинамичната рефлексотерапия, или електроневростимулацията, представлява физиотерапевтичен лечебен метод, при който се използва презкожното въздействие на краткоимпулсен електрически ток с висока амплитуда върху рефлексогенните точки на човешкото тяло. Електроневростимулацията има изразен обезболяващ ефект, подобрява кръвоснабдяването, оптимизира мускулния тонус и подобрява обмена на веществата в тъканите. Използва се обикновено за отстраняване на хронични болки от различен произход.

Презкожната електроневростимулация предизвиква разпространение на импулсите през нервите, предаващи на главния мозък сигнал за неприятни усещания. Приложението на този метод намалява лекарственото натоварване на човешкия организъм. Невромиостимулацията намалява отичането и се противопоставя на възпалителните процеси. За разлика от много аналгетици, тя има с малък риск от възникване на странични ефекти. Електростимулацията на нервите намира приложение в ортопедията, неврологията, хирургията и дерматологията. Електродинамичната невростимулация е единственият физиотерапевтичен метод, използван при онкоболни.

Показания за електроневростимулацията са пренесени травми, хронични възпаления, влошаване на кръвоснабдяването, отразени и фантомни болки. Съществуват, разбира се, и противопоказания – това са остри възпалителни заболявания, епилепсия и недостатъчности на вътрешните органи. Ако имате кардиостимулатор или кохлеарен имплант, електрическите импулси могат да нарушат тяхната работа. При тромбози, камъни в черния дроб или в бъбреците не трябва да се провежда електростимулация близо до локализацията на тромба или камъните. Понякога се среща индивидуална непоносимост – повишена чувствителност към въздействието на високоамплитуден ток.

Електропунктурата има това предимство, че при нея не се нарушава целостта на кожата – избягва се убождането. Същността на метода се състои във въздействието с електрически ток чрез повърхностни електрони на неголяма зона (точка) върху човешката кожа. Ето защо прилагането на електропунктурата е свързано с познаването на тези акупунктурни биологично активни точки. Те представляват проекция на лежащи в дълбочина нервни съдови елементи върху кожата. При тяхното раздразване се откличват различни по сложност реакции с лечебен ефект. Механизмът на електропунктурата е рефлекторен. Електрическото дразнение тук има по-скоро информационн, отколкото енергийно въздействие върху избрани структури на човешкия организъм. При електропунктурата биологично активните точки и подлежащите тъкани се явяват часто т затворена електрибеска верига и това обуславя повлияването им от електрическия ток.

За електропунктура обикновено се използват нискочестотни импулсни токовe, главно в диапазона на фарадичната честота. Особено подходящи за практиката се оказват малките портативни електростимулатори като нашия тук – произвежданият от 1986 г. в комбинат ,,Електрон“ Плевен ,,ЕНС“ (Електронен НевроСтимулатор).

БЪЛГАРСКИЯТ УРЕД

Апаратът е положен н удобно кожено калъфче. Представлява устройство с тегло около 150 грама. Има малки размери (дължина около 20 см, дебелина около 5) и дизайн с форма на ръкохватка. Захранва се от 9-волтова батерия. Може да се използва в клинична и извънклинична обстановка, в амбулаторната практика, в спортната медицина, а също така и при контролирано от лекар домашно лечение.

Ето как да работим с ЕНС. Стимулаторът се държи с дясната ръка така, че копчето на ключ-потенциометъра да попадне под палеца. Потенциометърът се завърта надясно до упор, при което трябва да се усети прещракването на ключа и контролният светодиод да изгасне. След това потенциометърът се върти плавно наляво, като след прещракването на ключа се наблюдава светодиодът, който също трябва плавно да засили светенето си пропорционално на засилващия се ток. След това изключете уреда – вече сме го проверили.

Конструкцията на осезателя позволява извършването на електростимулация както на биологично активни точки, така  и на рефлексогенни зони по кожната повърхност. Въздействието е ограничено от контактната повърхност на неактивния електрод-ринг, като по този начин се изключва неконтролируемо токоизтичане в нежелани телесни зони.

Апаратът ЕНС има 9 контактни върха (пъпки) на активния електрод, като се стремим централната пъпка да евърху търсената биологично активна зона. При стимулация на рефлексогенни зони централната пъпка се разполага в центъра на кожната зона.

Пациентът се поставя в удобно положение, седнал или легнал, като участъкът от тялото, върху който ще се въздейства, е освободен от дрехите. За стимулация на различнвите точки се използватт следните изходни положения:

а) пациентът е легнал по гръб – за точките върху гърдите, корема, вътрешната, предна и странична част на долните крайници;

б) пациентът е легнал по гръб или седи – за точките върху предната част на главата, лицето и горните крайници;

в) пациентът е седнал, опрял гърба ои на облегалката на стола – за точките върху задната част на главата, шията и горния отдел на гръбначния стълб;

г) пациентът е легнал по корем – за точките върху долната част на гърба, поясната област и задните части на долните крайници.

Желателно е лечебната процедура да се провежда на суха, обезмаслена кожа, При влажна и мазна кожа може да се получи чувство на парене и да се възпрепятства проникването на тока в дълбочина,

Апаратът се хваща с дясната ръка, Работната повърхност на осезателя се поставя да прилепне плътно към третираната кожна област, без да се притиска силно. Със свободния палец се завърта плавно копчето на регулатора, като едновременно се следи и светодиодният индикатор, Силата на тока се оценява по яркостта на пулсиращата светлина на светодиода и се определя от субективното усещане на пациента, като се поддържа под прага за получаване на дискомфортни мускулни съкращения. При една и съща сила на изходния сигнал субективното усещане за електрическия ток е по-силно върху биологично активните точки, отколкото върху рефлексогенните зони.

Времето за въздействие върху една биологично активна точка и рефлексогенна зона се определя от специалиста – терапевт в зависимост от заболяването и изходното състояние на птациента, но обикновенно не надвишава 30  60 секунди на точка, рядко до 2 минути. Сеансите е целесъобразно да се провеждат всеки ден, а в някои случаи, по преценка на лекаря – и по два пъти дневно,

Курсът на лечение се състои обикновено от 8 – 12 процедури, а при необходимост може да се повтори след 15 дни.

Не се препоръчва електропунктурата в съчетание с рентгеново и лазерно облъчване или с ексртемни дози ултравиолетови лъчи,

ПОКАЗАНИЯ И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ЕЛЕКТРОПУНКТУРА          ,           *

Показани за лечение чрез електропунктура с електронния невростимулатор са широк кръг болеви синдроми и заболявания:

–           остеохондроза на гръбначния стълб с многообразните и болестни прояви: спондилози и спондилартрози, дископатии, шийни, гръдни и поясно-кръстцови радикулити, рефлекторни съдови синдроми и др.;

–           ангио-трофоневрози (болест на Рейно);

–           артрозни промени и периартрити на раменна, лакътна, гривнена става, пръсти, тазобедрена, колянна, глезенна става и стъпало;

–           следфрактурни състояния с болки и ограничения на движенията в по-горепосочените стави;

–           темпоромандибуларен артрит;

–           замръзнало рамо, епикондилит на лакътната става;

–           фантомни болки;

–           следоперативни болеви синдроми;

–           интеркостална невралгия, неврит на лицевия нерб;

–           неврози, главоболие, включително мигренозно;

–           енурезис ноктурна (нощно напикаване);

–           артериална хипотония,-

–           пушене и др,

Противопоказани за електропунктура и рефлекторна терапия са: деца до 5-годишна възраст, възрастни хора над 75 години, силно отслабнали и изтощени болни, доброкачествени и злокачествени новообразувания, фебрилитет и остри инфекциозни заболявания, състояния на остра психическа възбуда и психични заболявания, гърчове и епилептиформени припадъци в анамнезата, инфаркт на миокарда (допустимо е използуване на електропунктура след 6-ия месец от инфаркта), сърдечни операции с имплантиран кардиостимулатор, недостатъчност на кръвообращението 3-та степен, бременност, тромбофлебит, генерализирани кожни заболявания и др.

Не се допуска прилагането на електропунктура в денервирани кожни зони.

СХЕМА И ПРИНЦИП НА РАБОТА НА ЕЛЕКТРОНЕВРОСТИМУЛАТОРА

Ето как работи:

Ето и схемата му, ако сте любопитни:

Ето и още един стар български медицински уред, само че той е за зъбно здраве:

Галванизация и български галваностат в Sandacite.BG!

Това е третата ни поред статия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Галванизация в медицината е част от физиотерапията. Галванизацията е локално въздействие върху организма на пациента със слаб постоянен ток (от порядъка на милиампери). Токът се пренася до кожата чрез електроди и влажни хидрофилни възглавнички (също – с помощта на електропроводящ гел), контактно поставени на определени части от тялото. Под въздействието на тока кожните рецептори се раздразват, а главният мозък предава сигнал, който предизвиква рефлекторен отговор. В резултат на въздействието на тока в организма се предизвикват физико-химически процеси и реакции, които предизвикват промяна на функционалното състояние на нервната система, подобрение на кръво- и лимфообращението, трофични (подхранващи), обменни и регенеративни процеси и повишение на имунологичната реактивност. Електрическият ток оказва положително влияние на клетките, предизвиква промяна в активността на ферментите и подобрява преноса на йони, а това от своя страна поражда по-активен обмен на вещества и по-бързо възстановяване на тъканите. Големината на тока се подбира според заболяването, на което трябва да се окаже въздействие. Цели се активизация на мускулно, нервно и биологически активни точки на тялото.

Галванизацията има следните основни клинически ефекти:

• противовъзпалителен – токът подобрява кръвообращението и възпалението се намалява. Това е важно при лечението на артрит, неврит и гастроенторологични проблеми, когато възпалението има ярко изразен характер;
• обезболяващ – галванизацията блокира болевите импулси, подобрява състоянието на нервите и намалява усещанията за болка;
• седативен (успокоителен) – токът успокоява нервната система, подобрява съня и намалява проявите на неврастения или вегетативна дисфункция;
• регенериращ – галванизацията подобрява възстановяването на тъканите, което е важно при рани и рехабилитация след травми или операции;
• спазмолитичен (премахващ спазмите на гладката мускулатура);
• съдоразширяващ;
• стимулира секреторната функция и активира метаболизма.

Понякога преди процедурата се налага предварителна подготовка и диагностика на пациента, за да се определи дали има непоносимост към ток или други части на методиката.

Сред показанията за галванизация са последиците от травми и заболявания на централната и периферната нервна система, вегетативната дистония, неврастения и други невротични състояния, заболяванията на храносмилателните органи (хрочни гастрити, колити, холецисцити, жлъчна дискинезия, язвена болест), хипер- и хипотония, исхемична болест на сърцето, атеросклероза в началните си стадии, хронични възпалителни процеси в различни органи и тъкани, хронични артрити и периартрити от различен произход, фрактури на костите.

Съществуват и противопоказания за галванизацията, между които се броят: индивидуална непоносимост към тока, разстройства на кожната чувствителност, нарушения на целоста на кожата в местата на полагане на електродите, остри гнойни възпалителни процеси, екземи (екзема или дерматит представлява често срещано възпалително състояние на кожата, при което се наблюдават обриви, характеризиращи се със сърбеж, сухота и зачервяване), различни новообразувания, системни заболявания на кръвта, сърдечна декомпенсация, бременност, кахексия (крайна степен на изтощение на организма, най-често в хода на хронично заболяване).

Какво е необходимо да се направи преди галванизационна процедура?

Преди да посетим физиотерапевтична клиника, има няколко важни стъпки:

• консултация с лекар – първо се записваме за преглед при невролог или лекар с друга специалност в зависимост от конкретния ни здравословен проблем. Лекарят ще отчете състоянието на пациента и ще определи има ли нужда от галванизация;
• преди физиотерапията може да се наложи да направи общ анализ на кръвта и други лабораторни изследвания. Това е необходимо, за да се установят евентуални противопоказания (възпалителни процеси или други скрити патологии), които могат да попречат на провеждането на галванизационна процедура;
• ултразвук – лекарят може да ни насочи към ултразвуково изследване, за да се уточни състоянието на вътрешните органи или тъкани, като това е необходимо особено ако пациентът има хронични заболявания.
• в някои случаи, особено при заболявания на нервната система или гръбначния стълб, може да се наложи провеждане на магнитно-резонансна томография.Това ще помогне на физиотерапевта да определи точните места на електрическо въздействие, силата и продължителността на тока за галванизация.

Пациентът трябва да отиде на процедура в удобно, свободно около тялотои облекло. Кожата в контактните места трябва да бъде чиста, без ожулвания и рани, защото това може да усили неприятните усещания. Кожата се обработва с хидрофилна подложка (възглавничка) за подобряване на проводимостта.

Процедурата започва, като физиотерапевтът прилага електродите на желаните места на въздействие (вратът, кръстът, крайниците, гръдният кош и т.н.). Електродите могат да са закрепени със специални връзки или да се крепят само контактно.

При включване на апарата пациентът започва да чувства леко затопляне от движението на електрическите импулси по нервните влакна. В някои случаи въздействието на лицевите, шийните и други чувствителни области може да предизвика спазъм на мускули, това е нормална реакция на стимулиране на нервните окончания. Въздействието може да проникне дълбоко в тъканите, стимулирайки регенерацията на мускулните влакна и нормализацията на кръвообращението. Ако усещането е за изгаряне или болка, физиотерапевтът намалява силата на тока. Цялата продецура трае между 15 и 30 минути за един сеанс, като в зависимост от диагнозата продължителността и интензивността на въздействието могат да се променят.

Електрофорезата представлява лечебен метод, при който през кожата се въвеждат лекарствени препарати с използване на галваничен ток. Той усилва проникването на активните вещества, подобрява въздействието има на възпалените участъци, напр. при заболяване на млечните жлези и стомашно-чревния тракт. Електрофорезата се използва при лечение на венерологични, гинекологични, урологични заболявания и възпалителни процеси в нервната система, мускулите  и тъканите на малкия таз. Едновременно с елекрофорезата могат да се прилагат и други форми на физиотерапия, като лечебна физкултура, масаж и рефлексотерапия.

Нашият галваностат тук е моделът Г-3Т от Завода за медицинско оборудване във Враца, производство 1988 г. Г-3Т има 4 бутона и един потенциометър. Първите 2 бутона са за избор на тока – първият за 5, вторият за 50 милиампера. Третият бутон е за смяна на поляритета (+ и -), а четвъртият е за включване на самия апарат. От левия потенциометър усилваме или отслабваме тока.

Съществува и по-стар модел от 60-те на Завода за електромедицински апарати София, който съм описал в друга статия. Използвайки придобитите вече знания за Г-3Т, мислим, че можете и сами да определите тук кой бутон за какво служи:

А тук можете да разгледате още едно старо българско медицинско чудо:

В Sandacite.BG открихме неизползвани наши медицински бъбрековични легенчета от 1930-те г.!

Вчера ни попадна тази невероятна находка. Става дума за две медицински легенчета в оригинален найлонови опаковки и производствени надписи ,,БЪЛГАРСКИ СФИНКСЪ АД“. Направо ни наелектризира видът им на никога неизползвани и неотваряни предмети, престояли като в жива капсула на времето толкова години. Абсолютен минт!

Бъбрековидното легенче е един от най-често използваните приспособления в болниците. Това е съд  за събиране на изхвърляния и други отпадъци при различни медицински процедури, като например дрениране на рани, уриниране, катетеризация и други.

Да кажем малко повече и за производителя. Емайлна фабрика ,,Български сфинкс” АД – София е създадена през 1937 г. със седалище София. Целта на дружеството е да произвежда емайлирани и алуминиеви съдове и поцинковани кофи. Дружеството използва фабрично помещение на бул. “Сливница”, което преди това служи за същите цели на други АД дружества: “Самобел” и “Юнион”. Основният капитал е 100 000 лв. Главни акционери са Иван Странски, Хенрих Бехар и Яков Гуревич. Фабриката прекратява дейността си на 23 декември 1947 г. по силата на Закона на национализация на частната индустрия и малките предприятия, като функциите му се поемат от ДИП “Български сфинкс”.

Интересна е емблемата на фабриката – лъв, който държи съд, навярно медицински:

Разбира се, ние няма да ги отваряме – не се чувстваме достойни за това. Ще останат така, както са най-впечатляващи – никога неизползвани и скоро ще навършат цял век!

А тук можете да почерпите информация за още една фабрика от Царство България:

В Sandacite.BG намерихме българска инфузионна помпа от Габрово!

Нaскоро ни впечaтли този интересен електромедицински уред с микропроцесорно упрaвление – бългaрскa инфузионнa помпa Примa 01 от 1991 г. Нaричa се още перфузор. Чрез нея лекaрят нaстройвa времето и дебитa зa вливaне нa лекaрствен рaзтвор в тялото нa лежaщоболен пaциент.

Покaзaнaтa тук помпa е произвеждана в Габрово. Чиповете в нея са български, с емблемата на Института за микроелектроника. Първите български инфузионни помпи са произвеждани още през 70-те години от МК Точно машиностроене Габрово. Тази е доста по-съвременна, но и тя вече е на 33 години. :)

Помпата е от т.н. интрaвенозни (които вливaт рaзтворa в кръвтa нa пaциентa), имa собствен процесор и служебен софтуер и се прогрaмирa от сензорните бутони. Рaзтворът се нaмирa в спринцовкaтa. Нaпример, укaзвa се дa се влеят 50 мл зa 5 чaсa със скорост 10 мл/чaс. По този нaчин лекaрите спестявaт време и енергия от постоянното нaблюдaвaне нa процесa.

А ето още нещо много старо медицинско от българската промишленост: