Вижте в Sandacite.BG тази българска книга за телевизия от 1942 г.! :)
Никола Пангелов – Що е телевизия
Знаете, че в нашия сайт обичаме да Ви показваме стара техническа литература. Вчера успяхме да се сдобием с българска книга за телевизия от 1942 г. Сега ще Ви я покажем подробно.
Четивото се нарича ,,Що е телевизия?“ и е издадено преди 81 г., автор е Никола Пангелов. Той е български електронен инженер, бил е началник на катедра Радиоелектроника и свързочна техника във Военното училище.
Книгата започва с аналогия на телевизията и обикновеното радиопредаване. След това се обяснява какво е фотоелемент и неонова лампа. Интерес представлява главата ,,Неосъществимостта на най-простото телевизионно предаване“. Там е описано светлината, отразена от предаваното изображение и попадаща във фотоелемента, ще предизвика появата на ,,среден фототок“, определящ средната яркост на изображението. Фототокът би предизвикал ,,средно“ светене на неоновата лампа в телевизионния приемник. Обаче, тъй като всяко изображение представлява разпределение на светли и тъмни петна и заради това, за да се възпроизведе то, трябва да се получи действително разпределение а светлината и сянката, а не средна осветеност на обекта.
По-нататък подробно е разгледано устройството на човешкото око, за да се определи ,,липсващото звено“ сред описаните до това място в книгата елементи на телевизионното предаване.
Преди електронната телевизия се е развивала механичната такава. Основен елемент в нея и т.н. диск на Нипков. Това е изобретението нa гермaнския студент от полски произход Пaул Нипков, който но 23 г. през 1884 г. стигa до идеятa, че зa осъществявaнето нa тaкъв вид предaвaне е нужен диск с рaзположени спирaловидно по него еднaкво големи дупки – т. н. диск нa Нипков. Този бързо въртящ се дървен или метaлен кръг е зaдвижен чрез електродвигaтел и се върти пред прожекционен aпaрaт, който осветявa еднa сценa. Зaд високооборотнaтa шaйбa тaзи сценa се рaзгрaждa нa светли и тъмни точки чрез фотоклеткa, постaвенa зaд дискa. Тaкa вече е по-лесно тaзи светлиннa серия чрез телегрaф дa се изпрaти нa зрителя. Зa дa я види, той трябвa дa преобрaзувa постъпвaщите точки в ,,нaчaлен“ обрaз, което стaвa чрез aпaрaт, оборудвaн с бързовъртящ се диск кaто първия.
Никола Пангелов – Що е телевизия
Първият изобретател, конструирал работещ механичен телевизор, е шотландецът Джон Лоджи Беърд през 1925 г. Този вид телевизия обаче има своите недостатъци, които книгата на Никола Пангелов посочва в специална глава. Такъв недостатък е напр. ниската степен на яснота на предаваното в приемника изображение – ,,за да се предаде образ с голяма яснота, даже при използване на най-чувствителните фотоелементи, необходима е такава голяма осветеност на обектите за предаване, която е невъзможно да се осигури със съвременни средства“.
Като друг голям недостатък на механичните телевизионни системи е посочено присъствието на движещи се части и следващите от тях ограничения. За да се получи по-голяма яснота на образа, трябва дискът на Нипков да се върти по-бързо. ,,Увеличение числото на моментите, необходимо за борба с мяркането на изображението, влече след себе си нови практически затруднения, нерешени в механическите системи на телевизията.“
И ето защо тук Никола Пангелов преминава към излагане предимствата на електронната телевизия – тази с електроннолъчева приемна тръба (кинескоп). На това е посветена 11-а глава, а 12-а пише за електроннолъчевата предаваща тръба (иконоскоп), използвана в първите телевизионни камери. По-подробно за нея писах в статията си ,,Дисектор. Иконоскоп. Супериконоскоп (видео)“ в Наука ОФНюз.
Никола Пангелов – Що е телевизия
По-нататък в книгата се дава ,,скелетна схема на електроннолъчевата система на телевизията“, а за нас интересни са ,,Предстоящите технически задачи в областта на телевизията“. Като такива са дадени ,,упростяването и поевтиняването на приемника“. Тогавашните електронни телевизори имат вертикален вид и обикновено се поставят върху пода:
Никола Пангелов – Що е телевизия
Само че в книгата от 1942 г. е даден ,,упростен приемник“ за поставяне върху маса, който има 14 лампи:
Никола Пангелов – Що е телевизия
По-нататъшна задача е ново подобряване на яснотата на получения образ – ,,в лабораториите се правят опити за разработване на уреди, позволяващи да се получи яснота 600-редно разлагане на образа“.
Тогавашните телевизори обикновено дават изображение с размери 14 х 18 см. Ясно е, че това е малко – ,,увеличаване размерите на екрана за отделните евтини приемници си явява един от въпросите за разработване в най-близко време“.
Още през 1942 г. Никола Пангелов осъзнава, че телевизията трябва да стане цветна и да се получават триизмерни образи. Според автора ,,тази задача трябва да получи практическо решение в близко бъдеще“.
Друго важно препятствие е ,,проблемът за далечината“ – ,,да се направи възможно предаването на събития, ставащи в далечни краища“. По онова време решение в тази област е ,,съединяване на градовете със специални дебели кабели или вериги от станции, работящи на ултракъси вълни“. ,,Трябва да се надяваме, че упоритият човешки ум ще се добере до по-прости и ефикасни разрешения“, завършва главата.
Следващата е озаглавена ,,Най-нови достижения в телевизията“. Като такова е посочено напр., че компаниите ,,Телефункен, Льове, Текаде и Ферзее“ с общи усилия разработват телевизионни приемници с екран 20 х 23 см. Посочена е и германската телевизионна изложба с демонстрация на телевизия в София през 1940 г., за която писахме подробно в ТАЗИ статия – това е първото тв предаване в България изобщо.
Никола Пангелов – Що е телевизия
Това беше нашата разходка из старата телевизионна книга от 1942 г. Надяваме се, че ви е било интересно. :)
А ето тук може да видите и първата българска книга за телевизия от 1934 г. –
Вижте в Sandacite.BG как са се сушели дървените телевизори във фабриката!
Машина за сушене на телевизори и радиа
Днешното пътешествие във времето ще ни покаже един интересен етап от производството на стари телевизори и радиа преди повече от половин век. Както е известно, тези апарати с вида си наподобяваха истински къщни мебели – дървени, лакирани (оо, колко ясно личеше натрупаният прах!) и с достолепен вид. За да бъде това така обаче, в заводите, в които ,,сандъците“ са произвеждани, е кипял усилен труд и са имали съответното специализирано оборудване.
Случайно попаднахме и разгърнахме тези случайно намерени дипляни. Те са издадени през 1966 г. и рекламират изделия на Завода за инструментално и нестандартно оборудване в София, а показаните машини са крайно, крайно любопитни!
Забелязвате ли кутиите от телевизори ,,Опера“, които са окачени на метални рамки в пастта на грамадната ,,фурна“, снимана по-горе? Това е професионална сушилня, произвеждана от първата половина на 60-те г. нататък. Идеята на тази машина е следната. Когато кутията на телевизора или радиото бъде готова, в дърводелския цех на завода я шприцват с полиестерен или друг лак. Той обаче трябва бързо да изсъхне, защото кутиите трябва да бъдат безопасни за пипане, когато в монтажния цех в тях ще монтират шаситата. Освен това, за да залепне здраво, е добре хубаво да се ,,изпече“. И затова се появява нуждата от ,,бърза пещ“, в която прясно напръсканите кутии да бъдат ,,изпечени“, за да станат удобни за работа. Същата пещ е била използвана и в мебелната промишленост за произвежданите мебели.
Най-общо казано, сушилната камера за дървени кутии работи по следния начин. Шприцваните кутии се поставят на носещите рамки (виждате ги, хванали са кутиите – представляват нещо като куки) и работникът натиска бутон в единия край на камерата. Рамките са окачени на верига горе и когато веригата се задвижи, се задвижват и куките заедно с окачените на тях кутии. Минавайки през камерата, сандъците биват обдухвани от много топъл въздух, подаван от отоплителна инсталация, и така се изсушават. Миризливите изпарения от лака се отвеждат навън с вентилационна инсталация. Когато ,,печивото“ стане готово, работникът натиска бутон в другия край на ,,фурната“ и веригата спира да се движи.
Движението на веригата (тоест скоростта на въртележката на кутиите) може да бъде с три скорости – 0,4, 0,8 и 1,2 м/мин – да, бавно, но това е нужно, за да се изсушат добре сандъците, защото иначе ще лепкат и по тях дълго време ще остават пръстови отпечатъци. Температурата може да се регулира в различни степени, но максимално може да е 55 градуса Целзий. Самата камера е, разбира се, огромна – дълга е 7,66 м, широка 2,25 и висока 3,44 м. Все пак това е промишлена машина, проектирана за монтиране в халета – не е да си я сложи човек в хола. :)
Вдухващият топъл въздух вентилатор има дебит 6000 куб. м./час, а конвейерът (демек веригата) се задвижва от електродвигател (също български) с мощност 0,250 kW и 1400 об/мин.
Сушилнята за телевизионни кутии (с название АМ-250) има и екстри. При нужда тя може да се раздели по дължина на две с преградна стена от листова ламарина. Задвижващото устройство е можело да се изработи в два варианта по желание на клиента: със степенно регулиране на скоростта или чрез вариатор, което е безстепенно регулиране.
За любителите на точните и подробни описания неща ще споменем, че сушилната камера се състои от отделни секции от железни профили и листова ламарина. Носещата ферма пък е от профилна стомана. Ако погледнем инженерно на нашата сандъкосушилня, трябва да кажем, че главните й възли са работната камера, носещата ферма, веригата, носещата рамка, задвижващото и натегателното устройство, отоплителната и вентилационната инсталация и, разбира се, обезопасената електроинсталация.
Eто това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/
:) А ето тук можете да видите как са сглобявани първите български телевизори в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София:
Здравейте, приятели на старата българска техника! Днес ще Ви покажем още един наш телевизор, който е бил заплануван и вс пак вероятно произведен в два-три броя, но само дотам. Става дума за телевизионния приемник Родопи Т 59-71. Той е от среден клас с 59 см диагонал на екрана.
Технически данни
Приемни канали: 11+1 от I—ІІІ ТВ обхват (пригоден е за вграждане на допълнително входящо устройство за приемане на IV—V ТВ обхват)
Антенен вход: симетричен 240 ома (300 ома)
Чувствителност: ≤ 75 микроволта
Изходна звукова мощност: >1,5 W (при k < 5 %)
Захранващо напрежение: 220 V +/- 5 %, 50 Hz
Консумирана мощност: 180 W
Размери: 700 х 480 х 330 mm
Маса: 31 kg
Български телевизор Родопи
Произвежан е за три тв стандарта – ОIRT, CCIR и FCC. Кинескопът вероятно е съветски, тип 59ЛК2Б. Апаратът е изработван за работа в сух тропически климат. Производител е софийският Слаботоков завод от 1970 г.
А най-горе е и една от снимките на телевизора Родопи, която успяхме да открием – от сп. Електропромишленост и приборостроене. Дали този апарат е пускан в серийно производство и дали някой наистина го е виждал?
[1962] Първата реклама на телевизора КристалКолкото са интересни самите сандъци, толкова са забележителни и старите им рекламни текстове! Затова в нашия сайт се стараем да подбираме редки и интересни реклами от времето, когато колекционираните днес образци българска техника са били още в проект или най-много по витрините на магазините.
Една такава изненада сме ви подготвили днес. Текстът по-долу е първата ни известна рекламана първия българскиширокоекранен телевизор Кристал. Поместена е в сп. Наука и техника за младежта от средата на 1962 г., а самият телевизор излиза на пазара през 1963.
,,ТЕЛЕВИЗОР КРИСТАЛ
В новия телевизионен приемник Кристале използвана тръба с отклонение на лъча, равно на 110°, вместо 90°, както е при телевизорите Опера. Това дава възможност да бъде намалена ширината на телевизора до 355 мм. Освен това диагоналът на екрана е 59 см, с което се увеличава големината на изображението и се избягва досадното изрязване на филмовите надписи. Размерите на изображението се поддържат автоматически.“
При пускането му на пазара цената му е 370 лв. – напр. в ЦУМ
А ето тук можете да видите малко по-късни (1964) рекламни изображения на същия телевизор:
Български телевизор Варна + схема и описание в Sandacite.BG!
Български телевизор Варна + схема и описание
Варна е малко разпространен и много рядък български телевизор. Можем да кажем, че е от петте първи български телевизора. Разработен е на основата на телевизора Пирин 1. Схематаму е същата.
През 2007 г. бяхме намерили един такъв разтрошен до контейнер на Руски паметник. Едва през 2015 г. обаче се сдобихме с истински читав такъв екземпляр, даже и донякъде работещ. :)
Стар телевизор Варна
Ето го как работи. :) В него е употребен кинескоп тип WF B47G1 (ГДР):
Телевизор Варна
Използваните ламписа от Е и Р серията.
Телевизор Варна продавам
Прилагаме и техническо описание и схемана телевизора Варназа да се запознаете с неговите особености ==> телевизор-варна-схема-описание
Интервю с инж. Апостол Апостолов и проф. Живко Железов
Първите български телевизори зад граница
По случай Националния празник Ви представяме двама от ветераните – герои на българската технология – проф. Живко Железов и ст. н. с. инж. Апостол Апостолов. И двамата са със съществен принос за напредъка на нашата електроника, която по времето, когато те са работили, е била повод за инженерна гордост.
апостол-апостолов-живко-железов
Ст. н. с. инж. Апостол Апостолов е един от създателите на първия български телевизор „Опера 1“ (1960). Дългогодишен конструтор в Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“, автор на множество книги за ремонт и настройка на български телевизори – „Телевизионни приемници“ (1961), „Телевизионни приемници Опера и Кристал“ (1966), „Български транзисторизирани телевизионни приемници“ (1977) „Български телевизионни приемници за цветно изображение“ (1986) и много други.
Професор инж. Живко Железов е роден през 1936г. и завършва Висшия електротехнически институт по съобщенията в Москва през 1959г. Същата година започва работа в телевизионната лаборатория към завода „Кл. Ворошилов“, София. Участва във внедряването в серийно производство на първия български телевизор Опера (1960г.) и телевизор Кристал (1963г.). Той е един от създателите на и на първата транзисторизирана телевизионна камера
В периода 1964-1992-3 г. България е произвеждала изключително голям брой телевизори, но малко се знае за моделите, конструирани специално за износ в различни страни.
„Първият сериозен износ на български телевизори се осъществява през средата на 60-те г. в Куба„, започва разказа си инж. Апостолов. „Това е модифициран вариант на първия български телевизор с печатен монтаж Пирин, конструиран 1964 г. Това са били два модела с 47 и 59 см диагонал на екрана. Търговските марки са Siera Grande и Siera Maesta – две планини, от които е започнало съпротивителното движение на Фидел Кастро. В тези години за Куба са изнасяни около 4000 телевизора. Износът за Куба на този модел обаче спрял, така да са каже, „като развод по взаимно съгласие“, добавя Апостолов, защото „министър Голомеев беше обещал износ на 50 000 телевизора за там, а ние в тези години за тук правехме по 15 000“.
„Там географската зона е с различна влажност и висока средна температура – ние трябваше да използуваме за телевизорите различни части, продължава конструкторът. Също така при тях напрежението на мрежата е 115 волта, а и тв стандартът е различен – американският NTSC. Честотата на опресняване на картината е около 60 херца. Въобще много разлики спрямо тукашните стандарти, поради което ние се готвехме около 2 г. за този износ – трябваше да внесем много изменения в характеристиките на нашите телевизори. В тези телевизори влагахме много западноевропейски части, защото ние нямахме компоненти, които да са пригодни за тамошните климатични условия. Частите бяха главно на Philips – и кинескопите също. Докато в българските телевизори частите бяха изключително български, с изключение на източногерманските и руските кинескопи. Дори самите дървени кутии за телевизорите се правеха в София. Заводът за телевизионни кутии „Иван Туйков” в Тетевен е основан доста по-късно – през 70-те г. Както и много други заводи, които тръгнаха от нашия.
Междинната честота на Пирин за вътрешния пазар беше 38,9 мхц, а кубинската беше 45,75. Налагаше се цялостна преработка на тракта МЧУ.
През 1964 май се основа База за техническо развитие, от която впоследствие израстна Институтът по радиоелектроника.
През декември 1964 – януари 1965 г. в Куба е организирано първото изложение, на което присъстват и български телевизори. Според инж. Апостолов, още преди това в Куба е имало цветен тв предавател. Кубинците нямаха никакви умения в ремонта и поддръжката на такава техника. Когато се налагаше нещо да се ремонтира, работеха по схемата на изключването. Сменят една част – ако не „тръгне“ – минават на следващата и т. н.
Що се отнася до долните три модела, инж. Апостолов с прости думи разсейва много колекционерски митове. „Ние участвахме в много изложби по света. Имаше специална група от Слаботоковия завод Ворошилов, която ходеше по панаирите. Например в Измир и в Близкия изток. Та за такива панаири ние правехме точно такива модели, които иначе не влизаха в редовно производство.
В Пакистан например, също изнесохме телевизори, но това беше след кубинския износ.
Когато ние станахме База за техническо развитие и институт (1964), вече бяхме отделна губерния, така да се каже. Производствениците не обичат да внедряват нови неща Те са усвоили веднъж производството на нещо и си карат с него. Такъв е случаят с телевизора Опера 3 – произвеждаше се чак до 1969 г. А ние бяхме там да им предлагаме нови неща и така да им тровим живота, така да се каже! Наричаха ни „бандитите на Апостолов“ След нашето отделяне, в завода решиха да създадат собствен Отдел на главния конструктор, който да се занимава с възникнали при производството проблеми – дефицити на елементи и т. н. Това е въпрос на бързо реагиране, защото поточната линия върви и не чака! Та този Отдел на главния конструктор правеше разните панаирджийски телевизори, сред които например „Мизия” с латинска табелка Sofia. Тиражът на такива телевизори беше от 3-4 до 30-40, а самият завод в това време (средата на 70-те) вече правеше около 100 000 телевизора годишно.
мизия за износ
Телевизор „Sofia“/“Мизия“, серия, специално за изложение
Що се отнася до първия български цветен телевизор „София`81”, там също има износен казус, продължава инженерът. През 1976 г. инженери от Philips пристигат в София и предлагат на нашите специалисти да ги запознаят с последните новости в цветната телевизия. По това време Philips е една от най-големите световни фирми в областта на електрониката, с хиляди работници и стотици заводи по цял свят. Главната развойна база е в холандския град Айндховен. Затова Philips е развил много повече заводи за компоненти, отколкото е нужно за едно собствено производство, и търси начин да ги пласира. Инженерът и техникът, посетили София, са от дъщерната фирма на Philips – белгийската MBLE. Запознават ги с новия си цветен кинескоп тип INLINE. При него, за разлика от по-стария тип Делта (където триадата на цветовете е във формата на главната гръцка делта), трите „пушки“ са ивично подредени. Хората от MBLE демонстрират приемник, който изключително много впечатлява нашите инженери. На основата на този приемник белгийците предлагат следното сътрудничество. „Вие имате 32-ма души в отдела си. Ние произвеждаме транзистори и интегрални схеми – това са части, но не цели телевизори. Разчитаме ние да ви дадем елементната основа и някои общи постановки, а вие на тая основа да разработите един свой телевизор, който да произвеждате с наши части и да го изнасяте.
Много често компаниите, които произвеждат компоненти, не правят сами цели изделия от тях. Това е казал и самият Сименс! В MBLE бяха разработили вариант на телевизор по цветната система СЕКАМ„, разкрива инж. Апостолов. „Около 8 месеца ние подготвяхме 10 екземпляра, които пратихме в Белгия. Те все ни караха да бързаме, а ние нямахме все още адекватна производствена технология за това, което искаха от нас. Когато тестваха първите ни 10 телевизора, белгийците ни писаха, че ако така ще работим, то да спираме до тук. Искаше се много по-високо качество от това, което досегашната ни технология можеше да ни даде. Например за Пирините всяка платка се изработваше, като на щанца се пробиваха над 200 отвора. За да направиш това, трябва диаметърът на всеки да бъде максимум 1,3 мм. Но когато такава игла се счупи, отворите се увеличават и стават към 1,5-2 мм. А когато сложиш елемент в такъв отвор, той не се запоява добре.“
Телевизор-София-за-износ
„Аз реших, че с тази технология на производство, която ние имахме, няма да направим нещо. Защото тогава нормата за безотказна работа на телевизор беше 2000 часа за България и ние трудно ги стигахме, а при тях беше 10 000. Аз отидох при министъра на електрониката и електротехниката Йордан Младенов – бившият директор на нашия институт – и му казах, че с тази технология няма да ни бъде. И тогава той ни прати при директора на Изотимпекс Стаменов – също бивш кадър на СЗ. Казах му, че ни трябва нова технология за печатни платки. Той отговори да отида в Силистра, да разгледам тамошния завод Оргтехника, и после да се върна и ще говорим. Това е също завод в системата на Изотимпекс, произвеждал знаменитите Елки, но и някои други забележителни апарати – като например първата българска копирна машина Инфра`66. Тамошният главен инженер не даваше и дума да се издума там да прави нашите телевизори. Казвам това на Стаменов, но той отговори тая грижа да я оставя на него. Той ги накара да поемат платките за София`81. Така те ги произвеждаха, насищаха и ни ги пращаха тук за финална сглобка. Изнесохме 4000 телевизора Колорстарза Белгия. Тогава обаче Тодор Живков разбра това и запита: „Какви са тия телевизори, които се изнасят за чужбина, а няма за нашите хора?“ Отговорихме, че частите са с валута – второ направление – но заводът не плаща нищо за тях – той ги получава. Тогава Тодор Живков даде 6 милиона долара на година и ние започнахме да произвеждаме София`81. На тях вече бяхме постигнали дори повече от 10 000 часа безотказна работа.“
„Имахме такъв договор с белгийците – получаваме частите за дадена партида и когато това стане, за 45 дни трябва да върнем готовите телевизори. Тогава вече кутиите се работеха в завода „Иван Туйков” в Тетевен. Колорстарите се изнасяха в Белгия и бяха само СЕКАМ. ПАЛ декодера монтирахме в отделна кутия в самия телевизор, за да заобиколим митническите ограничения – да платим лиценз за ПАЛ. Белгийците ги продаваха чак в Израел, тоест правеха реекспорт. Понякога в България се намират Колорстари, останали поради това, че Кореком изкупуваше от нас телевизорите и ги продаваше във валута.“
Колорстаръте бил изнасян за Белгия в три различни варианта – 47, 59 и 66 см диагонал на екрана.
През втората половина на 80-те г. започва политика за закриване на завода за телевизори в София „Ворошилов”, тъй като някой си беше убедил Тодор Живков, че тук трябва да започне производство на различни лицензни изделия – радиорелейна апаратура, съобщителна техника и уплътнителни системи. И идеята беше да се закрие производството на радиоапарати – и това се направи, то се премести в Търново. А после имаше нареждане и за телевизионното – тоест битовата електроника да се изнесе оттук, а тукашните мощности да останат за скъпа апаратура за военни цели, която апаратура съответно се продава по-скъпо и създава повече поминък. Заводът се запази, но в намален състав, и това продължи до началото на 90-те.
През 1989 г. започна производството на големия цветен телевизор Кристал. Тогава заводът вече се наричаше Инкомс. Този Кристалбеше част от някаква голяма компенсационна сделка и се предвиждаше да се изнася за Франция, но след 1989 г. механизмът на подобни начинания се счупи и съответно всичко това не се осъществи. Но и досега имам такъв телевизор у нас“, добавя инж. Апостолов.
телевизор-кристал-цветен-2
Цветен тв Cristal за износ – 1989 г.
кристал за износ 1
Телевизор Cristal за износ
„През първата половина на 90-те, в една малка сграда в завода в София, започна производството на Prince, като този телевизор е голяма работа за времето си, тъй като е първият ни телевизор, изпълнен с интегрални схеми с цифрова обработка. Тогава почна борбата за внедряване на цифровата техника в телевизията. Повечето хора не искаха да приемат, че тя може да работи ефикасно в тв среда.“
„В първите години на отделянето на производството имаше договор ние да правим цветните телевизори, а в Търново черно-белите. Но когато стана тамошният завод, те веднага се отметнаха и се получи нещо като конкуренция. В която конкуренция те произведоха „Велико Търново`84”, а ние „София`85”. Търновци раздадоха на всички от оценяващата комисия по един телевизор и така „ВТ`84” получи по-висока оценка. Техният директор беше един такъв хитър … А оценката беше важна, защото, ако те оценят под „средно световно ниво“, почваш да плащаш отчисления от печалбата.
По едно време заводът в Търново беше сключил договор с корейската фирма LG – тогава Gold Star. Идеята беше корейците да дадат частите, а заводът да произведе 380 000 телевизора за Западна Европа. Това не се осъществи, защото Иван Костов (тогава беше министър на финансите) беше извикан в Корея и му беше предявено искането да даде държавна гаранция за осъществяването на сделката, тъй като тогава нашата държава на всички беше ясно в какво състояние е. Той отказа и така начинанието се провали.“
„Кинескопите за някои цветни телевизори – „ВТ`84”, „София`84” и малко „`82” – ги получавахме от Япония. Тогава, когато решиш да купуваш чуждестранни части, трябваше да представиш 3 оферти и да предпочетеш най-евтината. Оказа се, че тези на Philips са най-скъпи и тогава те ни направиха контакт с Тoshiba. Тогава тази фирма произвеждаше в 2 завода в Европа 7 милиона кинескопа на година. Нашите 20 000 за тях бяха играчка. Та тези Тошиби са кинескопите на повечето български цветни телевизори от 80-те. Японците ги изпращаха с влак и преминаваха през Транссибирската магистрала. Руснаците бяха много щателни и ги отваряха, проверяваха пакетите за забранено съдържание и ги преопаковаха, та получавахме Тошиби в руски кашони. И досега у нас гледам спортните състезания на телевизор Тошиба, но LCD модел“, завършва инж. Апостолов.
Повече за тези телевизориможете да откриете на страниците на нашия сайт.
Респром Т6103 е изцяло транзисторизиран български черно-бял телевизор от 1988 г. с 61 см диагонал на екрана, кинескоп 61ЛК3Б, производство на Технологичния комбинат за радиотехническа апаратура във Велико Търново.
Схемата – за пръв път в българското Интернет пространство – можете да видите тук –
Приготвили сме Ви и още един документ – техническо описание и ръководство за използуване – Респром Т 6103
Колегата eset2 се е постарал да направи тема за малко известния български телевизор от средата на 90-те години Велико Търново ТЦ5122, производство на вече Битова електроника ЕАД.
Да цитираме колегата: ,,40 канала, с дистанционно, 21 инча кинескоп Philips. По шасито преобладават части на Philips, ниско качествена изработка на платката. Интересното при този модел е, че програмите се запаметяват от бутона P- на панела. “
![[1962] Първата реклама на телевизора Кристал](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2016/08/1962-%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB.jpg "[1962] Първата реклама на телевизора Кристал")
![[1966] Български телевизор Варна + схема и описание](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0.jpg "[1966] Български телевизор Варна + схема и описание")
