стара аудиотехника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Българска звукова колона Респром КЗ-25 + схема и описание

Я, в Sandacite.BG изпадна схема на българска звукова колона Респром КЗ-25!

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Ако сте се разхождали из малки провинциални градове или пък села, може би сте забелязвали из площадите, пазарите, стадионите или други големи обществени места ето това странно приспособление по-горе. Ние за последно помним, че сме виждали таова на пазара Красно село в София. Това е т.н. звукова колона – комплекс от високоговорители, който осигурява висока чуваемост на излъчваното по тях послание.

Поначало звуковите колони биват различни видове по зоната си на действие. Тази тук се нарича КЗ-25, произвеждана е в Завода за високоговорители в Благоевград след 1986 г. и е за средни по големина площади и стадиони, летни къпални, ресторанти с градини, паркове, заводски площи, ж.п. и автогари ,летища, пристанища и други открити пространства. Освен това, КЗ-35 може да озвучава и закрити спортни зали, салони, читалища, клубове и заводски помещения. Разработена е в Института по радиоелектроника и технологии в София, в секцията на доц. Димитър Попянев.

По същество колоната е само един голяям репродуктор, т.е. за да предава сигнал, тя трябва да го получи от външен източник – линии на местни или централни радиотранслационни възли.

Както личи и от тази табела, КЗ-25 е изнасяна в много бройки за СССР:

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

КЗ-25 има 6 говорителя по 4 вата, монтирани в метален корпус с решетка пред говорителите.

Номинална мощност: 25 вата

Честотен обхват: 125 ÷ 11000 Hz

Неравномерност на честотната характеристика в номиналния честотен обхват: не по-голяма от 15 dВ

Характеристична чувствителност:

– в обхвата от 250 до 5000 Hz: не по-малка от 1,3 Pa.W-0,5
– в номиналния честотен обхват: не по-малка от 1,1 Pa.W-0,5

Звуково налягане Р раб., създадено при работна мощност: 4,6 Pa

Коефициент на хармонични изкривявания при работна мощност:

– в обхвата от 250 до 1000 Hz: не по-голям от 6 %
– в обхвата от 1000 до 4000 Hz: не по-голям от 5 %
– в обхвата от 4000 до 8000 Hz: не по-голям от 3 %

Захранващи напрежения: три варианта – 30 / 120 / 240 волта

Габаритни размери: 1000 х 150 х 166 мм

Тегло: 16 кг

Ето оттук можете да изтеглите в PDF техническото описание и схема на колоната. От тях ще научите с какво се окомплектова тя и кое към къде се свързва, за да я използвате: Звукова колона Респром КЗ-25

А ние продължаваме със следващата порция стара българска аудиотехника! Очаквайте скоро включване. :)

Стари БГ мегафони Респром с акумулатори!

Днес в Sandacite.BG Ви показваме тези стари БГ мегафони Респром с акумулатори!

***Стари мегафони с акумулатори Респром***

През 70-те и 80-те години в България не е имало особено много протести, но независимо от това, пак са се провеждали достатъчно обществени събития с много хора, при което да е необходим мегафон за усилване гласа на говорещия. Именно поради тази причина в началото на 80-те г. в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград са започнати да се произвеждат ето тези два модела мегафони, с които ще ви запознаем днес. Разработени са в Института по радиоелектроника и технологии в София, в секцията на доц. Димитър Попянев.

По същество те не се различават особено от днешните си събратя. Това са портативни електроакустически устройства, използвани на строителни площадки, на спортни събития, събрания на открито, регулиране на движението, спасителни операции в морето и планината, изложби, гаери, летища, пристанища и т.н. Тъй като мегафоните имат микрофони със силно насочена характеристика, те могат удобно да се използват както на открито, така и в затворени помещения – те създават високо звуково налягане без възникване на акустическа обратна връзка.

За да работи усилвателят на тези мегафони, той трябва да се захранва отнякъде. Затова в конструкцията са предвидени 12 волта постоянно напрежение от акумулатори (също български – 10 бр. НКХ-450) или от батерии (8 бр. тип R-14). За токоизточниците е направен отделен контейнер. Мегафоните могат да работят и с акумулатори, и с батерии, но не с двете едновременно. Може също така да се включи и външно захранване, а и външен микрофон, или пък да се извърши дистанционно включване на мегафонЯ. :)

Както виждате, едновременно разглеждаме два модела мегафони, и двата втора разработка на завода в своя тип (цифрата 2 след буквите). А типът в случая се различава по това дали микрофонът е вграден или изнесен – при МЕК-2 е вграден, а при МЕИК-2 – изнесен. Вероятно първият е по-удобен за говорещия. :)

Горе споменахме за усилвателя нещо – добре е сега да добавим, че и в двата модела той е транзисторен, безтрансформаторен по създадена специално за тия мегафони схема. Тя е с повишен КПД и удължава около два пъти времето за използване на токозахранващия източник.

ЕЛЕКТРОАКУСТИЧНИ ПАРАМЕТРИ

Такава е работата с мегафоните, значи… Следващия път, когато намерите такъв, ни се обадете, та да имаме и ние някакъв такъв. :)

БГ динамични Hi-Fi слушалки от 80-те – Респром ДС 200

Вижте в Sandacite.BG тези български динамични Hi-Fi слушалки!

Отново сме на вълна аудиотехника! След езиковите кабинети ЕК 20А и 20 ПА мислим, че е добра идея да ви представим подробно и нещо по-различно – слушалки с Hi-Fi качества! Те се произвеждат в благоевградския завод ,,Гроздан Николов“ от началото на 80-те г, а моделът им е означенкато ДС-200 (динамични слушалки с ел. съпротвление 2 х 200 ома). Разработени са в Института по радиоелектроника и технологии в София.

Устройството се състои от самите две слушалки, дунапренени уплътнителни възглавнички, покрити с мека гума (те прилягат към ушните раковини), пружинни елементи и кабел с куплунг. Както и при днешните слушалки, пружината позволява да се променя разстоянието между възглавничките, защото хората не са с различни глави, и Вие, примерно, може да имате и по-голяма глава! :D Също така, всяка възглавничка може да се завърта около хоризонтална ос.

Прави впечатление, че материята на наушниците на тези слушалки е като непокътната след толкова години, а тази на нашите ,,нови“ компютърни слушалки на не повече от 2 години вече се лющи!

Това не са обикновени слушалки, а такива с висока вярност на възпроизвеждането (както тогава са превеждали съкращението Hi-Fi). Te са предназначени за слушане на музика от стереомагнетофони, стереорадиоприемници, сигнал от стереоусилватели и т.н. Слушалки за сериозна музика, не за чалга! :)

Както казахме, електрическото съпротивлевие е 2 х 200 ома. Максималната продължителна звукова мощност е 75 mW. Ето и другите данни в табличен вид:

Работен честотен обхват /Hz/ 20 – 16 000

Чувствителност при 1000 Hz > 100 dB /mw/

Коефициент на нелинейни изкривявания при подадена мощност 1 mW </=1 %

Конектор (свързаност) – DIN 5

Слушалките тежат 330 г, а дължината на кабела им е цели 2,5 м! Може да бъде навит (като на горната снимка) или не. Когато поставите слушалките на главата си, слушалката, от която излиза кабелът, трябва да се пада от дясната Ви страна.

А, и нещо за хигиената: ако възглавничките се замърсят, те могат да се почистят с тампон, навлажнен със спирт или сапунена вода. За това първо свалете възглавничките от ,,раковините“ и след това правете каквото ще правите.

Ние поначало имаме и едни други, мноого стари български слушалки – сигурно са от началото на 50-те. Те са високоомни, производство на Слаботоковия завод (вижте на втората снимка – вижда се емблемата ,,КВ“ – от ,,Климент Ворошилов“). Предназначени са за слушане на детекторен приемник, също – за радиотелеграфия, и са използвани и в казармата. Ето ги, значи:

Намирате разлика, нали?

Поздрави! :)

Българският Hi-Fi дек МС 1200

Hi-Fi дек МС 1200 в Сандъците – Sandacite!

Когато стане дума за български декове, обикновено се сещаме за Д202 – част от уредбата Респром 202 от края на 80-те години, състояща се от дек, тунер и усилвател. Доколкото помним, в Д202 механиката беше унгарско или ГДР-производство.

Днес обаче ще Ви разкажем за една по-висококласна страна на българските Hi-Fi декове – МС 1200. Този дек е нещо доста специално, защото не е продаван серийно. Идеята за неговото разработване се е зародила през 1983 г. на една национална среща на дисководещите, проведена в Ямбол. През следващите 1984 и 1985 г. трима инженери от софийския Институт по радиоелектроника – Васил Софиянски, Борис Василев и Пламен Пейков под ръководството на инж. Борис Орозов (автор и на много известната книга ,,Нi-Fi касетни декове“) разработват и конструират първите бройки от МС 1200. Една от тях виждате на първата снимка; забелязвате и емблемата на Респром.

Този дек е компонент от по-голяма апаратура (т.н. музикален център), предназначена за озвучаване на дискотеки и различни масови събирания. Механиката (лентодвижещ механизъм и т.н.) е японска (вероятно Akai), а всичко останало в апаратната част е произведено в България. Както се досещате, механиката се е внасяла по т.н. ІІ направление, като цената на един комплект е била 16 долара. По-късно този дек е изработван с механиката на касетофона SKR 720, произвеждан в Мездра ==> http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&p=19861&hilit=skr#p19861.

На снимката по-горе виждате инж. Васил Бояджиев, ръководител на колектива, разработил музикалния център.

Самият музикален център съдържа следните устройства:

Смесителен пулт ПС 82 М1 стерео
Грамофон с динамична доза ГС 602 (шасито му е Unitra)
Гвоздеят на програмата – декът МС 1200
Усилвател клас ВСС с мощност 100 вата – 3 бр.
Тонколони 2 х 200 вата – 2 бр.
Колони на линия микрофон – 5 бр.

Долната честота на дека е 50-60 kHz, а горната около 16. Бил е напълно безшумен откъм електроника. Успешно съперничи на Hitachi D220 например. Работи с три вида ленти и е предлаган в черно и в сребисто оформление.

Една особеност: инж. Бояджиев е искал конекторите му да бъдат тип чинчове, а не стандартният за тогава DIN 5-ица, но това не е станало, тъй като чинчовете са се внасяли от чужбина по ІІ направление и са се плащали с валута.

Ето и скен от оригиналното техническо описание:

Дали днес можем да си намерим екземпляр от този исторически дек?