Hi-Fi дек МС 1200 в Сандъците – Sandacite!

Когато стане дума за български декове, обикновено се сещаме за Д202 – част от уредбата Респром 202 от края на 80-те години, състояща се от дек, тунер и усилвател. Доколкото помним, в Д202 механиката беше унгарско или ГДР-производство.

Днес обаче ще Ви разкажем за една по-висококласна страна на българските  Hi-Fi декове – МС 1200. Този дек е нещо доста специално, защото не е продаван серийно. Идеята за неговото разработване се е зародила през 1983 г. на една национална среща на дисководещите, проведена в Ямбол. През следващите 1984 и 1985 г. трима инженери от софийския Институт по радиоелектроника – Васил Софиянски, Борис Василев и Пламен Пейков под ръководството на инж. Борис Орозов (автор и на много известната книга ,,Нi-Fi касетни декове“) разработват и конструират първите бройки от МС 1200. Една от тях виждате на първата снимка; забелязвате и емблемата на Респром.

Този дек е компонент от по-голяма апаратура (т.н. музикален център), предназначена за озвучаване на дискотеки и различни масови събирания. Механиката (лентодвижещ механизъм и т.н.) е японска (вероятно Akai), а всичко останало в апаратната част е произведено в България. Както се досещате, механиката се е внасяла по т.н. ІІ направление, като цената на един комплект е била 16 долара. По-късно този дек е изработван с механиката на касетофона SKR 720, произвеждан в Мездра ==> http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&p=19861&hilit=skr#p19861.

На снимката по-горе виждате инж. Васил Бояджиев, ръководител на колектива, разработил музикалния център.

Самият музикален център съдържа следните устройства:

• Смесителен пулт ПС 82 М1 стерео
• Грамофон с динамична доза ГС 602 (шасито му е Unitra)
• Гвоздеят на програмата – декът МС 1200
• Усилвател клас ВСС с мощност 100 вата – 3 бр.
• Тонколони 2 х 200 вата – 2 бр.
• Колони на линия микрофон – 5 бр.

Долната честота на дека е 50-60  kHz, а горната около 16. Бил е напълно безшумен откъм електроника. Успешно съперничи на Hitachi D220 например. Работи с три вида ленти  и е предлаган в черно и в сребисто оформление.

Една особеност: инж. Бояджиев е искал конекторите му да бъдат тип чинчове, а не стандартният за тогава DIN 5-ица, но това не е станало, тъй като чинчовете са се внасяли от чужбина по ІІ направление и са се плащали с валута.

Ето и скен от оригиналното техническо описание:

Дали днес можем да си намерим екземпляр от този исторически дек?