Ретро компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български компютър ЕС 1020 и как работи

В Sandacite.BG Ви предлагаме статия за един огромен български компютър!

70-те и 80-те години са времето на огромните професионални компютри, заемащи цели зали. Един иконичен сред тях е ЕС 1020, за който ще Ви разкажем днес.
Този компютър е произвеждан от няколко страни – България, Унгария, ГДР, Полша, СССР и Чехословакия – като всяка от тях произвежда по някой от компонентите му, които в свързан вид работят заедно и формират целия компютър.
ЕС 1020 е предназначен да се използва в научни и проектантско-конструкторски организации, промишлени предприятия и ведомства и служи за решение на широк кръг научно-технически и информационно-логически задачи – финансово-счетоводна дейност, материално-техническо снабдяване (управление на наличности и т.н.), контрол на изпълнението на производствения план, транспортни задачи, решаване на научни проблеми и извършване на математически изчисления и др. Може да работи с многомашинни системи заедно с други компютри от Единната система компютри на Източния блок (съкращава се само ЕС и след това се слага моделният номер на устройството).
ЕС 1020 се състои от различни блокове, които могат да се настройват автономно. Съвместимостта на конструкцията позволява бързо и лесно приспособяване, така че производителността на машината може да се повиши чрез включване на допълнителни блокове. В зависимост от нуждите на потребителя могат да се комплектуват различни конфигурации. ЕС 1020 може да работи в режим на телеобработка – система на работа, при която потребителите използват дистанционно изчислителните ресурси на голямата машина, достъпвайки я от отдалечените си от нея лични терминали.

Стандартната конфигурация на ЕС 1020 се състои от:

централен процесор ЕС 2020 – ,,мозъкът“ на машината. Микропрограмната му логика управлява и изпълнява всички инструкции, операциите от пултовете и процедурите по обмен на данните с периферните устройства. Операторът застава пред инженерния пулт на процесора и натиска бутони. Може да управлява въвеждането на програми. Има разнообразна светлинна индикация, по която се вижда какво прави машината в момента;
операторски пулт ЕС 7074 – зад него застава операторът и въвежда данни чрез пишеща машина. Отговорът се получава чрез разпечатване на получените от машината данни, звукова сигнализация и контрол на процесора;
устройство за запис и четене на данни от магнитна лента ЕС 5012 – в него се поставя магнитната лента, на която се записват или се четат данните. Производство на Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Скороста на обмена на информация с машината е 64 КБ/сек. Лентата е широка 12,7 мм и се движи със скорост 2 м/сек. Тежи 450 кг;
контролер за него – ЕС 5512. Координира работата на ЕС 1020 с доста по-бавното устройство с магнитна лента. Прилича на двукрилен гардероб. Може да приема и да изпълнява 18 разл. команди

устройство за четене и запис на данни на магнитен диск ЕС 5052 – друга външна памет. Операторът вдига плексигласовия капак и поставя в него дисковия пакет с няколко магнитни плочи – напр. 6. После шпинделът се завърта и четящо-пишещите глави се преместват и започват да работят – горе-долу както при съвременните хард дискове, само че тези, за които Ви говорим тук, не са херметизирани. Производство на завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора;
контролер за него – ЕС 5552 – управлява ЕС 5052-тата, които могат да бъдат няколко, свързани към един ЕС 1020;
четящо перфокартно устройство ЕС 6012 – още външна памет. Може да чете информация от 45- и 80-колонни перфокарти. Обработва до 500 карти/мин. Те се подават в пачки, като в една пачка може да има до 1000 карти;
записващо перфокартно устройство ЕС 7010 – записва информация на 80-колонови перфокарти. Информацията се записва в запаметяващо устройство и след това се перфорира. Може да перфорира 100 +/- 5 карти в минута;

четящо перфолентно устройство ЕС 6022 – въвежда в ЕС 1020 данни, предварително нанесени на перфолента. Може да въвежда до 100 реда/сек. Тежи 100 кг;
записващо перфолентно устройство ЕС 7022 . Пробива кръгли дупки на перфолентата, записвайки по този начин данните. Може да перфорира до 105 реда/сек;
печатащо устройство ЕС 7030 – разпечатва информация от компютъра, най-вероятно на безконечна хартия.
Ако искаме нашият ЕС 1020 да работи в мрежа с други компютри, тогава се нуждаем от още устройства за него:
модем ЕС 8001 – телефонен модем. С помощта на подходящ софтуер и допълнения на конфигурацията на ЕС 1020 може да се организира работа в режим на телеобработка. В такъв случай ще Ви е необходим този модем;
мултиплексор ЕС 8410 . управлява и свързва мултиплексния канал на ЕС 1020 със съобщителните линии. Скоростите на пренос на сигналите са 50, 75, 100, 200, 600 и 1200 бита/сек. Вид на връзката – съобщителни комутируеми и некомутируеми линии. Модемът може да осигури и обмен на данни между абонатни пунктове, включени в различни линии без посредничеството на големия компютър;
абонатен пункт ЕС 8501 – така се наричат операторските терминали в техническата литература от епохата. Пишещата му машина е Марица от Завода за пишещи машини в Пловдив. Зад него стои операторът и може да работи дистанционно на големия компютър;
устройство за автоматично повикване ЕС 8062 – преобразува логическите сигнали, получени от мултиплексора, в съответните дискретнисигнали, отговарящи на телефонния номер на пункта. Подава необходимите команди за осъществяване на автоматична връзка по комутируеми линии. Задължително работи с модел ЕС 8001 или ЕС 8005
устройство на преобразуване на сигнали по телеграфни линии – предназначено е да работи в състава на системата, ако в нея са включени телеграфни линии. Предвиден е транслатор за преобразуване на петсимволчния телеграфен ком в 7-символен за обмен на информация – КОИ-7. Може да се използва с всяка система за телеобработка.
Български компютър ЕС 1020
Сега да разгледаме и софтуера. ЕС 1020 работи под управлението на популярната тогава операционна система ДОС. Има и няколко програми. Една такава е Супервайзър – ръководи цялата работа на системата. Друга е Упрвление на задачите – осъществява груповата обработка в ДОС и обработва управляващата информация, задавана от програмиста и оператора. Подготвя програмата за изпълнение и други такива неща. Има и Програма за начално зареждане – тя зарежда в RAM-та ядрото на Супервайзър, приема датата и времето, зададени от оператгора, дава индикации за включени или изключени от конфигурацията устройства.
Има и обслужващи програми. Една такава е Редактор – записва фази в библиотека и по желание на програмиста дадена програма може да бъде изпълнена веднага или да бъде включена в списък за по-нататъшно задействане. Има и програма Библиотекар. В ДОС се поддържат 3 библиотеки – на първичните оператори, на модули и на фазите. В тях се съхраняват в различен формат и готовност програмите на системата. Библиотекар каталогизира, изтрива или преименува елементи от дадена библиотека. Освен това, елементите на библиотеката могат да бъдан перфорирани на перфокарти или отпечатани.
Друга програма е Сортиране. Тя сортира несортираните записи на лента или обединява предварително разсортирана информация на лента или на магнитен диск. Има и спомагателни програми – осъществява пренос на файлове от един носител на данни на друг или преместването им на друго място в един и същ носител. Прегрупира записи, обработва стандартни и потребителски етикети, изтрива магнитните дискове и сравнява съдържанието на магнитните ленти, за да се потърси грешка в записа. Има и програма, която извършва проверка на външните устройства в реално време – дигностицира неизправности, проверява ги след корекцията и прави профилактика – това е програмата Пиолт. Ако ще работим в режим на телеобработка, има специален софтуер, който се използва именно за тази цел. Има и пакети приложни програми, създадени и използвани според областта, в който ще работи ЕС 1020 – за линейно програмиране, научни подпрограми, такива за проектиране на сгради и т.н.

А ето тук пък пише за залите, в които са работили тези огромни компютърни машинши:

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

Български компютър ИМКО 1 от 1980 г. – реални снимки

Вижте снимки на Първия български персонален компютър ИМКО 1 в Sandacite.BG!

Днес в колекцията ни от стара българска техника дойде нещо наистина бомбастично! Става дума за една от мечтите на всеки колекционер в тази област – Първият български персонален компютър ИМКО 1. В отлично състояние, с налични абсолютно всички части. Това е перла в колекцията. Процесор Intel 8080A 2 MHz, RAM: 16 КВ, външна памет – касетофон. Не съм и сънувал, че ще се добера до такова ИСТОРИЧЕСКО богатство! Може да видите снимка на общия му вид, клавиатурата и портовете отзад. Треперя от вълнение. Това издига на ново ниво дейността по събиране и запазване на историята на българската техника!

Компютърът е произведен през 1980 г. в опитен завод на Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Върви в комплект с монитор ВКП 170, който представлява телевизор София 31 без тунер.

Този компютър е толкова легендарен, че за него става дума при всеки разговор за историята на българските компютри. През 2020 г., по повод 40-годишнината от създаването му, нашият сайт Ви предостави най-пълната до момента статия за ИМКО 1 – ето я ТУК. Но сега ще Ви покажем повече реални снимки на компютъра.

Ето и клавиатурата:

Задният панел:

Обща изглед на платката:

Захранването:

И още снимки от платката:

Ето и захранването отгоре:

С тези снимки запълнихме една голяма празнина в историята на българската техника. Радвайте се с нас, че намерихме тази толкова рядка и ценна находка.

Поздрави!

Изтеглете БГ 8-битови компютърни програми по химия и биология

Вижте в Sandacite.BG стари български учебни компютърни програми за Правец!

В няколко статии наскоро ви показахме как работят стари български образователни програми за 8-битови компютри като Правец`82 и Правец 8М. ТУК например можете да научите как работят тези ретро учебни програми. Ако предпочитате, първо прочетете онази статия като въведение и после се върнете тук. :))

Сега решихме, че е добре да качим и самия софтуер, за да можете да си го свалите и пуснете на своите Правеци. Програмите са качени тук във вид на имиджи от дискети. Така можете да ги свалите и да ги пуснете и на емулатор, напр. AppleWin, който емулира Apple ][ в Уиндоус. Ако нямате Правец 8, а искате да си стартирате старите програми, просто ползвайте AppleWin на съвременния компютър. Друг вариант е да свалите имиджите и да използвате такова флопи – ЦЪК. Флопито емулира нормално Правец 8/Apple ][ флопи, само че работи със SD карти. Дори не нужно да имате дискети. Закачате го на Правец 8, преди това записвате имиджа на SD картата на съвременен компютър и пускате компютъра. Той зарежда оттам, все едно е дискета.

За днес сме подбрали две групи програми – по химия и биология, за гимназиалния курс. Можете да изтеглите оттук едно по едно – просто кликате на всяко заглавие. В папката, която ще ви се изтегли, има снимамо и ръководството за употреба с програмата, затова ще научите повече за какво се ползва тя:

ХИМИЯ – Адсорбция, Ебулиоскопия 2, Ебулиоскопия, Електролитна дисоциация, Етилови въглеводороди, Корозия, Окислително-редукционни процеси, Осмотично налягане 2, Осмотично налягане, Потенциометрично титроване, Ред на относителна активност, Степен на електролитна дисоциация, Съставяне на химични формули, Фотометричен анализ, Химична връзка, Химична диктовка, Химично равновесие

БИОЛОГИЯ – Биополимери, Жизнен и митотичен цикъл на клетката, Образуване на урина, Основни органични съединения в клетката, Производни органични съединения, Структурно-функционална организация, Функциониране на глобуларните пептиди

**Учебни дискети за компютър Правец`82**

Файловете са предоставени от нашия приятел Светлин Грънчаров.

Скоро очаквайте още учебни дискети!

Изтеглете две програми за Правец 8М

Компютризирана система за лабораторни данни Правец КСИ-10

Здравейте! В Sandacite.BG намерихме компютър Правец КСИ-10.

Днес на Битака попаднахме на нещо твърде рядко, което спасихме от унищожение. Става дума за 16-битов български компютър, използван за събиране и анализ на лабораторни данни в научните изследвания. Той датира от 1987 г.. Разработка е на Института по кибернетика и роботика в БАН, по-точно на филиала му към Комбината по микропроцесорна техника в Правец:

Все още за нас остава загадка в какви точно лабораторни опити се е използвал този компютър. За да работи, е свързван с други лабораторни устройства. Думите ,,събиране на данни“ не трябва да се разбират само буквално. Данните се събират и обработват – напр. установяват се закономерности, изчисляват се стойности и други такива действия, присъщи на научната работа, за да има тя резултати. Само може да се съжалява, че още не сме намерили никаква литература за КСИ-10.

Комуникацията му с хард диска и други устройства се осъществява чрез лентови IDЕ-кабели, каквито конектори има на дънната платка. Има и флопи-кабел.

Със сигурност това е рядка находка. Когато научим повече за нея, ще допълним тук.

Ето и още нещо любопитно:

Български компютър Правец 16Т в кутия от 16S!

ИЗОТ 2104С – български централен процесор

Вижте новата ни находка – централния процесор ИЗОТ 2104С в Sandacite.BG!

Това е много рядък експонат. За този процесор не се знае много. Успяхме да се сдобием с него благодарение на нашия приятел Румен Петров от Русе.

Процесорът е произвеждан в завод Електроника в София от края на 70-те г. и е 16-битов. В архитектурата му влиза и модул за операции с плаваща запетая.

Той е изграден като чекмедже, което влиза по релси (виждате ги на горната снимка, в долната част на процесора) във вертикалния шкаф на компютър минимашина от типа на ИЗОТ 0310 – в случая ИЗОТ 1016С и 1016.М1:

На снимката отгоре се пада точно до лицето на операторката. Над и под процесора се намират всички останали части – магнитолентови устройства, харддискове и т.н. Самият той има големината на табуретка и отстрани изглежда така:

Ето и многото му платки – това са TTL-логики със съветски чипове:

Това е платката, снимана отблизо:

Така се изважда платката от гнездото ѝ:

Надписите по предния панел са на руски, защото ИЗОТ 2104С е монтиран в компютри, предназначени за износ за СССР:

Този процесор е новата ни находка и много му се радваме. Невероятно рядко е да се намери в днешно време. Ето и захранващия блок:

А това тук е една статия за изчислителните центрове, където са работили такива компютри:

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

Компютърните конференции ПЕРСКОМП (1985 – 87 г.)

В Sandacite.BG намерихме докладите от някогашните конференции ПЕРСКОМП по компютърна техника!

През втората половина на 80-те години България отдавна е уважаван производител на компютри и периферна техника. Развитието им у нас е поставено на научна основа – работят няколко научно-развойни института по компютърна техника, вкл. в БАН.

Повечето български компютри не са дошли до нас, затова, ако искаме да научим повече за тях, трябва да ровим и в старата техническа литература. Тук ще разгледаме най-интересните материали в 2 много ценни източника.

През април 1985 и 1987 г. в София (НДК) се провеждат 2 международни конференции по персонални компютри, наречени ПЕРСКОМП. На форумите присъстват участници от България, Източния блок, Япония, Западна Европа и САЩ, а на всеки са изнесени по над 100 доклада. През 1987 е открита и изложба на компютри, системи и софтуер – на около 900 м² са представени 103 експоната на 28 производителя.

Издадените томове с докладите (3 от 1985 и 2 от 1987 г.) съдържат интересна информация и дават ,,моментна снимка“ на част от българския компютърен отрасъл. Днес тези книги са библиографска рядкост и също много ценни като експонат и данни. Ние обаче успяхме да се сдобием с тях! Ето какво ни разказват старите страници.

Когато компютрите се използват в екстремна и агресивна външна среда, устройствата с движещи се части (напр. флопита) стават силно уязвими, напр. за прах и други затормозяващи субстанции. Затова в Централния институт по изчислителна техника е разработено запаметяващо устройство без движещи се части (както е и в съвременните SSD), а само с чипове и т.н. магнитна мехурчеста памет (bubble memory), поместено в специална касета. То има собствен контролер и поради отсъствието на движещи се части надеждността му е повишена. Предвидено е да работи с компютъра ИЗОТ 1031С от 1984 г. и с други.

По това време са налице дискети с интерактивни 8-битови софтуери за училищно обучение по биология, математика, химия, физика… Представена е и българска система за обучение по ел-техника, в която компютърът работи като асистент на учителя. Софтуерът е предвиден за 8-битови Правеци. Може да поставя и решава задачи и да ръководи учениците в тях. Учителят може да води диалог с програмата за вида задачи и да уточнява подробности.

Разработена е и програма за обучение на студенти по линейна алгебра – истински компютризиран курс, в който има лекции, въпроси и задачи, коментар на отговори, оценки и препоръки. Курсът се води в кабинет с монитори пред студентите. Преподавателят се консултира с компютъра и води урока според напътствията. Може да се онагледява с графика. Студентът може да реши предложена задача, а ако сгреши, компютърът известява. Може да се отговаря няколко пъти на един и същ въпрос, а при грешка програмата връща студента на подходящо място в лекциите, за да опресни знанията си. При няколко грешки софтуерът коментира проблема и дава правилното решение. Без драсканици, без нищо.

Важни са сведенията, които конферентните доклади дават за български хардуер. Научаваме за 16-битов преносим Правец 16И от 1987 г. с вграден монитор и до 3 броя 5,25-инчови флопита. И означава ,,индустриален“ – компютърът е предвиден за работа в сурова среда и индустриални условия. Правец 16И също е от серията МИК 16, при която елементите, които сме свикнали да са монтирани на дънната платка (процесор, памет…), тук се добавят на слотовете като отделни унифицирани платки карти – ,,модули“, а също и контролерите. Дънната платка само свързва модулите и е шина за данни. За да са добре защитени частите, при Правец16И те са поместени в специална касета, която може да се изолира от външната среда. Може да се свърже и 2-ра касета с още модули, които да разширят много функционалността.

Ето го компютъра – поместен е в метален корпус. Преди да бъде наречен Правец 16И, е пуснат под името МИК 16И:

***Български компютър МИК 16И/Правец 16И***

Стремежът към компютризация на колкото се може повече човешки дейности инспирира сътворяването на МАКБЕТ – компютърна система за контрол върху бетоноподаването в строежите. Тя се състои от Правец 16 и кодиращи устройства с уникален номер, монтирани в бетоновозещите камиони. Чрез устройствата камионите предават към компютъра информация за часа на пристигане. Актуализира се (вкл. в реално време) и стадият на работа по текущите обекти. Освен това от главния компютър се задава разписание за работата по всеки обект, закриват се завършени и се откриват нови обекти… С МАКБЕТ операторът следи едновременно работата по много строежи, може да задава нови курсове на даден камион, които шофьорът да изпълни, да изтрие от плана даден курс, да се видят всички курсове от даден автомобил и т.н.

Интересна е програмата Метрос`86 (за Правец`82), която създава телевизионните метеорологични прогнози. За целта са нужни 2 компютъра – на единия се онагледява прогнозата, а другият я възпроизвежда в студиото. Графичните възможности на компютъра му позволяват да показва карти. Избира се желаната карта и се нанася информацията (напр. температурни данни), а знаците за валеж, слънце, облачност и т.н. се кодират чрез клавиатурата. Така картите са вече подготвени и остава да я възпроизведем в режим ,,прогноза“. Те се зареждат от флопито в реда, който изберем. Намесата при възпроизвеждането се свежда само до смяна на изображенията, което може да прави и синоптикът, синхронизирайки картите със своя коментар.

А тук може да научите повече за една стара българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

ИЗОТ ЕС 9114 – нов начин за запис на данни върху дискета

За пръв път срещаме такова! Разучете в Sandacite.BG необичайното българско компютърно устройство ИЗОТ ЕС 9114 – за запис на данни от клавиатура на дискета…

**ИЗОТ ЕС 9114** – устройство за **запис на данни върху дискета**

Доста сме ви разказвали за българските 5,25- и 8-инчови флопита. Оказва се обаче, че съществува още една интересна джаджа, която се занимава със запис на данни върху магнитна лента. Ето какво е интересното при нея.

Всички обикновени флопита, които сме ви показвали досега, задължително трябва да се включат или към компютри, или към терминали. Освен това, на тези флопита могат да се записват само готови файлове – напр. написани текстови документи. В онази епоха това са най-често използваните файлове.

За голяма разлика от тях, ИЗОТ ЕС 9114 Ви предоставя възможността да записвате данните директно, без да създавате файл от тях! Така можете да записвате данни от отчети, от изчисления, от статистики… най-често такъв вид е цифровата информация тогава. Може обаче да се записва и програмен код – най-голям брой компютърни програми тогава се разпространяват и на дискети.

Това устройство датира от втората половина на 70-те години и е произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Както виждате, то се състои от буквено-цифрова клавиатура, монитор с 23 см диагонал на екрана и 1 брой 5,25-инчово флопи, монтирано вертикално. Последните две части са поставени в една кутия. Клавиатурата може да се изработи с две различни разположения на клавишите според желанието на купувача.

Как работи? Вие си тракате на клавиатурата букви, цифри и специални знаци, те се записват в паметта, докато достигнат обема на цял блок (между 80 и 128 символа) и след това този блок данни автоматично се записва на поставената във флопито дискета. Това е всичко! За да стане това, написаните от Вас символи устройството успешно е преобразувало в единици и нули, в какъвто вид те отиват на дискетата.

При въвеждането на данните процесът на запис се управлява от заводски записан в паметта на устройството служебен софтуер – две програми. Даже горе на снимката виждате по екрана набрани и светещи в зелено символи – такъв е цветът на текста при онези монитори.

Принципът на работа на ЕС 9114 не може да не ни напомни за устройствата за запис на данни на магнитна лента – и при тях не създавате напр. текстов документ, а буквено-цифровите данни се кодират и записват първо в паметта, а после на лентата. И при двата вида устройства е важно това, че не се нуждаете от истински компютър (бил той мейнфрейм или минимашина), за да си запишете данните – необходимо ви е единствено самото устройство, то работи самостоятелно. Затова такива джаджи използвани на места, където няма цяла машина или терминал.

Размерите на ЕС 9114 са сходни с тези на споменатите по-горе малки лентови устройства, затова то спокойно се побира на бюро. Дискетите са най-евтиният даннов носител в онази епоха, те могат и да се презаписват, а веднъж записани, данните върху тях могат да се разнасят лесно насам-натам. Една дискета от онези, с които този ИЗОТ работи, може да побере 1924 блока данни.

За да се гарантира достоверността на записаните данни, този ИЗОТ е снабден със софтуерен алгоритъм за проверка на записа. Това са двете функции ,,проверка“ и ,,корекция на грешки“:

когато задействате проверката, записаните на дискетата данни се проверяват чрез последователно четене на локовете и повторно набиране на всеки символ чрез клавиатурата. При тази процедура кодът на всеки символ автоматично се съпоставя с кода на знака, преминал в паметта на ЕС 9114;
ако в процеса на проверка на данните се открият грешки, те може да се редактират на самата дискета. За да стане това, трябва да се задействат (чрез клавиатурата) функциите ,,проверка на знака“ или ,,корекция на полето“, при което в паметта се редактират само грешно въведените знаци или поле, а пък на дискетата автоматично се записва поправеният блок данни на мястото на стария сгрешен.

Разбира се, когато имаме данни, трябва да можем и да търсим в тях. За тази цел ИЗОТ ЕС 9114 предлага функцията ,,търсене“, при която определен блок данни може да се търси по следните начини – по идентификатора му, по адреса или по края на данните.

Самият метод на запис е двойночестотен. Ефикасността на въвеждането на данни нараства, когато се използват амтоматичните функции ,,дублиране“, ,,пропуск“ и ,,побитово подреждане“. Устройството използва поблокова индикация.

ИЗОТ ЕС 9114 използва около 400 вата мощност от мрежата и тежи около 50 кг.

Ето и какво знаем за лентовите устройства ==>

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента