Етикет: Ретро български компютри

В Sandacite.BG намерихме докладите от някогашните конференции ПЕРСКОМП по компютърна техника!

През втората половина на 80-те години България отдавна е уважаван производител на компютри и периферна техника. Развитието им у нас е поставено на научна основа – работят няколко научно-развойни института по компютърна техника, вкл. в БАН.

Повечето български компютри не са дошли до нас, затова, ако искаме да научим повече за тях, трябва да ровим и в старата техническа литература. Тук ще разгледаме най-интересните материали в 2 много ценни източника.

През април 1985 и 1987 г. в София (НДК) се провеждат 2 международни конференции по персонални компютри, наречени ПЕРСКОМП. На форумите присъстват участници от България, Източния блок, Япония, Западна Европа и САЩ, а на всеки са изнесени по над 100 доклада. През 1987 е открита и изложба на компютри, системи и софтуер – на около 900 м² са представени 103 експоната на 28 производителя.

Издадените томове с докладите (3 от 1985 и 2 от 1987 г.) съдържат интересна информация и дават ,,моментна снимка“ на част от българския компютърен отрасъл. Днес тези книги са библиографска рядкост и също много ценни като експонат и данни. Ние обаче успяхме да се сдобием с тях! Ето какво ни разказват старите страници.

Когато компютрите се използват в екстремна и агресивна външна среда, устройствата с движещи се части (напр. флопита) стават силно уязвими, напр. за прах и други затормозяващи субстанции. Затова в Централния институт по изчислителна техника е разработено запаметяващо устройство без движещи се части (както е и в съвременните SSD), а само с чипове и т.н. магнитна мехурчеста памет (bubble memory), поместено в специална касета. То има собствен контролер и поради отсъствието на движещи се части надеждността му е повишена. Предвидено е да работи с компютъра ИЗОТ 1031С от 1984 г. и с други.

По това време са налице дискети с интерактивни 8-битови софтуери за училищно обучение по биология, математика, химия, физика… Представена е и българска система за обучение по ел-техника, в която компютърът работи като асистент на учителя. Софтуерът е предвиден за 8-битови Правеци. Може да поставя и решава задачи и да ръководи учениците в тях. Учителят може да води диалог с програмата за вида задачи и да уточнява подробности.

Разработена е и програма за обучение на студенти по линейна алгебра – истински компютризиран курс, в който има лекции, въпроси и задачи, коментар на отговори, оценки и препоръки. Курсът се води в кабинет с монитори пред студентите. Преподавателят се консултира с компютъра и води урока според напътствията. Може да се онагледява с графика. Студентът може да реши предложена задача, а ако сгреши, компютърът известява. Може да се отговаря няколко пъти на един и същ въпрос, а при грешка програмата връща студента на подходящо място в лекциите, за да опресни знанията си. При няколко грешки софтуерът коментира проблема и дава правилното решение. Без драсканици, без нищо.

Важни са сведенията, които конферентните доклади дават за български хардуер. Научаваме за 16-битов преносим Правец 16И от 1987 г. с вграден монитор и до 3 броя 5,25-инчови флопита. И означава ,,индустриален“ – компютърът е предвиден за работа в сурова среда и индустриални условия. Правец 16И също е от серията МИК 16, при която елементите, които сме свикнали да са монтирани на дънната платка (процесор, памет…), тук се добавят на слотовете като отделни унифицирани платки карти – ,,модули“, а също и контролерите. Дънната платка само свързва модулите и е шина за данни. За да са добре защитени частите, при Правец16И те са поместени в специална касета, която може да се изолира от външната среда. Може да се свърже и 2-ра касета с още модули, които да разширят много функционалността.

Ето го компютъра – поместен е в метален корпус. Преди да бъде наречен Правец 16И, е пуснат под името МИК 16И:

Стремежът към компютризация на колкото се може повече човешки дейности инспирира сътворяването на МАКБЕТ – компютърна система за контрол върху бетоноподаването в строежите. Тя се състои от Правец 16 и кодиращи устройства с уникален номер, монтирани в бетоновозещите камиони. Чрез устройствата камионите предават към компютъра информация за часа на пристигане. Актуализира се (вкл. в реално време) и стадият на работа по текущите обекти. Освен това от главния компютър се задава разписание за работата по всеки обект, закриват се завършени и се откриват нови обекти… С МАКБЕТ операторът следи едновременно работата по много строежи, може да задава нови курсове на даден камион, които шофьорът да изпълни, да изтрие от плана даден курс, да се видят всички курсове от даден автомобил и т.н.

Интересна е програмата Метрос`86 (за Правец`82), която създава телевизионните метеорологични прогнози. За целта са нужни 2 компютъра – на единия се онагледява прогнозата, а другият я възпроизвежда в студиото. Графичните възможности на компютъра му позволяват да показва карти. Избира се желаната карта и се нанася информацията (напр. температурни данни), а знаците за валеж, слънце, облачност и т.н. се кодират чрез клавиатурата. Така картите са вече подготвени и остава да я възпроизведем в режим ,,прогноза“. Те се зареждат от флопито в реда, който изберем. Намесата при възпроизвеждането се свежда само до смяна на изображенията, което може да прави и синоптикът, синхронизирайки картите със своя коментар.

А тук може да научите повече за една стара българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more

В Sandacite.BG открихме рядък български монитор ВКП 200…

Наскоро при нас пристигна ето тази любопитна находка. Тя ни напомни за големите български компютри, онези с размерите на гардероб. Оказа се обаче, че новият ни експонат не е част от тях.

ВКП 200 е български лампов монитор. Произведен е през втората половина на 70-те г. Използван е в диспечерските устройства – на него е наблюдавано изображение, предавано от видеокамера в реално време, предаване в студио и т.н.

Особеното при него е, че той няма кутия, а кинескопът с шасито влизат като чекмедже по релси в метален станок на компютър, голям като гардероб! Забележете дупката в горния и долния десен ъгъл – тя е за болт, с който мониторът се фиксира за станока. И в 4-те ъгъла има такива дупки за фиксиращи болтове.

Получихме монитора с предвидливо извадени лампи, които сложихме в специално пликче. Ако не бяха извадени, вероятността да се счупят при транспорта щеше да е голяма, защото този монитор няма и капак.

Изглед към шасито. Кинескопът на монитора е съветско производство, диагоналът на екрана е 19 инча. Металните рамки на шасито и трансформаторът на захранването правят ВКП 200 учудващо тежък за размерите му монитор:

Отдолу има два потенциометъра за регулиране на яркостта и контраста. Други няма, защото ВКП 200 е черно-бял монитор. Ако се чудите какво означава съкращението – ,,видеоконтролен приемник“.

Не знаем обаче в кой завод е произвеждан.

Имаме доста нови находки, но поради липса на време не успяваме да качим своевременно всичко в сайта. Но обещаваме да се поправим! :)

А ето тук приказка и за още един наш монитор:

Български компютърен монитор ВКП 171 + схема

See more