Етикет: респром

В Sandacite.BG работим да научим повече за Първия български телефонен секретар.

Дойде редът и на още един принос към интересните български телефонни устройства.

С навлизането на гласовата поща вече забравихме телефонния секретар – джаджата, която отговаря по телефона вместо нас, когато сме възпрепятствани. А знаете ли, че още преди  около 50 г. е налице и български телефонен секретар? Как работи той?

Ускоряващото се темпо на деловия живот има своите изисквания и в средата на 70-те г. в ДСО Респром се замислят за проектиране на устройство, което да замести човека с длъжност технически секретар, поне в някои задачи. Нужно е устройство, което да обработва телефонни обаждания в работното място на даден служител, когато той отсъства. Да записва посланието на обаждащия се и също така да му отговаря, като ,,изрецитира“ предварително записано (фиксирано) съобщение.

Първият български телефонен секретар вижда бял свят в средата на 70-те и го наричат ,,секретар-автомат“. Поместен е в кутия от пластмаса и талашит. Свързва се и работи към всеки използван в тогавашна България телефон. Има два режима.

При първия секретарят се включва веднага щом на свързания с него телефон се позвъни. Сетне изрецитира съобщение, напр.: ,,Говори секретар-автоматът на тел. 83-13-25. Петров ще отсъства днес до 14 ч. В следващите 40 сек. можете да предадете Вашето съобщение, което ще бъде записано от автомата. Моля, говорете!“. След това обадилият се трябва да се изкаже и думите му се записват на магнетофонна лента.

Текстът, който секретарят ще изрецитира, се записва през микрофон от служителя преди излизане. Има и бутон, с който той да изтрие записаните съобщения, след като се върне и ги изслуша. Секретарят има и куплунг за слушалки, ако служителят очаква конфиденциални обаждания и не иска записаните от тях съобщения да се чуват, когато ги прослушва.

Във втория режим апаратът секретар само уведомява обадилия се кога абонатът на търсения телефонен пост ще бъде свободен за разговор, но без да предлага да се запише отсрещното съобщение. Този режим може да се ползва и когато служителят ще отсъства дълго време (напр. отпуски).

Първият български телефонен секретар може да бъде полезен и когато служителят е в кабинета си, но е зает с друго и не може да говори. Има опция, в която записваното съобщение едновременно се възпроизвежда звуково от апарата, за да може служителят, ако все пак прецени, сам да се включи в разговора.

Как работи Първият български телефонен секретар? Той е съчетание от блок електроника и два магнетофона, чиято работа синхронизира той. На електронна памет е заводски записана програмата за работа.

Единият магнетофон е с дълга, а другият – с къса лента. Дългата може да запамети до около 90 мин. звук. Така при максимална дължина от 40 сек. за всяко входящо съобщение на нея се записват около 135 такива. Ако все пак лентата свърши, секретарят автоматично заработва само в режим ,,предаване на фиксираното съобщение“. Разбираме, че то е записано на късата лента.

Сред предимствата на дори толкова ранен телефонен секретар е, че дава възможност на служителя спокойно и аргументирано, без припряност да обмисли отговора си на входящото съобщение, защото може да чуе информацията от него едва когато има време. Апаратът е удобен за много търсени служители, които поради естеството на работата си често напускат работните си места.

Все още не знаем със сигурност къде е произвеждан Първият български телефонен секретар, но вероятно – в завод Електроакустика Михайловград (дн. Монтана), който в средата на 70-те г. вече има голям опит в производството на магнетофони. Възможен отговор е и Заводът за телефонна и телеграфна техника в София. Но със сигурност заводът, изработвал секретаря, е в системата на ДСО Респром. А какво означава тази дума? ,,Радиоелектронна и съобщителна промишленост“.

От този интересен апарат засега притежаваме само една снимка, и то нискокачествена черно-бяла. Ако знаете къде може да се намери такъв, ще е чудесно да ни известите, защото горещо го търсим.

А дотогава може да прочетете за началото на телефонията в България по принцип:

Първите БГ телефони. История на телефона в Царство България

See more

 

 

Вижте в Sandacite.BG какви електронни кабинети за чуждоезиково обучение сме правили някога! :)

Днес ще ви запознаем с поредното интересно старо българско устройство. Ето откъде произтича нуждата от него.

Вероятно знаете, че когато изучаваме чужд език, от висока важност е да усвоим правилното произношение на него. За тази цел старателното езиково обучение предвижда внимателно слушане на чуждата реч, записана на аудионосител, а след това – упражнение в говорене от страна на учещите, за да свикнат те с новото произношение. Често обаче усвояващите новия език допускат грешки, затова понякога (особено едно време) са правили запис на говореното от тях, за да може след това то да се прослуша и да се открият и обсъдят грешките. Когато не е имало компютри с програми за звукозапис от включен микрофон, като носител са използвани най-често магнетофонни ленти и касети. Необходими са и допълнителни съоръжения в комплекта, за да може той да работи удобно и ефикасно.

Именно две такива джаджи от началото на 80-те г. ще ви покажем днес. Запознайте се с езиковите кабинети на Респром!

ЕК 20 А – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Както виждате на първата снимка, това представлява нещо като две бюра, от които едното е разделено на две. Нека обаче това не ви заблуждава – този кабинет за езикообучение може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра! Всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. След малко ще видите за какво им служат.

Сега да насочим вниманието си към преподавателския пулт. Той е оформен  като голямо бюро, чиято по-близка до стола част  е хоризонтална, а по-далечната е с наклон 10°. Пред стола виждате четири чекмеджета. В едно от тях има отново микрофон плюс слушалки, в другото грамофон, а в останалите две магнетофони – т.н. дидактомати. (Дидактоматът поначало е учебен магнетофон, който е свързан с няколко ученически пулта, на които чрез слушалки може да се чува учебният запис, а също и оттам да се записва нов, изговарян от упражняващите се ученици. После учителят може да го прослушва и да казва примерно ,,Иван е казал правилно, Марийка не е спрегнала глагола правилно“ и т.н.)

Освен това, в описвания езиков кабинет пред преподавателя има команден пулт за до 20 ученически кабини, команден пулт, обслужващ вградените в чекмеджетата апарати, и пусков команден пулт с нивоиндикатор. Преподавателската част от комплекта има и изнесен високоговорител.

КАК РАБОТИ ЕК 20 А

През 60-те, 70-те и 80-те (а и 90-те) беше нещо обикновено аудиокомплектите към учебниците по чужди езици да се издават на грамофонни плочи, магнетофонни ленти или аудиокасети. ,,Балкантон“ и други обединения издаваха всякакви такива. Това е тясно свързано с функционирането на нашия езиков кабинет.

И така, когато преподавателят желае да демонстрира на учениците образцово произношение на чужда реч, той поставя плочата в грамофона или лентата или касетата в магнетофона (не знаем обаче магнетофон или касетофон е имало в чекмеджетата на езиковия кабинет, тъй като думата ,,магнетофон“ тогава се е употребявала и за обикновения касетофон с компакт-касета), а по високоговорителя учениците слушат речта. Тъй като обаче във всяка ученическа кабина има и слушалки, вероятно те са можели да слушат и през тях. Учителят може да регулира времетраенето на записа, откъде да започне той, нивото на звука, когато звукът е през слушалки – в кои кабини да го слушат и т.н.

Когато пък преподавателят желае да провери произношението на учениците, той задейства опцията за звукозапис и върху магнетофонна лента (или касета) се записва запис от говореното в микрофона в кабина (или кабини) по избор. След това се прави разбор на прослушаното (или се поставя оценка, ако е изпит).

Това е т.н. активен езиков кабинет, наречен така, вероятно защото позволява гласова активност и от двете страни – преподавателят може и да говори с учениците по микрофона, а най-вероятно може и да запише звук чрез своя микрофон и да го пусне учениците да го чуят.

Ето и спомен  на някогашен ученик, изкарал дълги часове пред тази уредба за езиков кабинет – нашия приятел Димитър Димитров. Той си спомня следното: ,,Моето училище имаше напълно оборудван такъв кабинет. Всеки ученик в кабинка има микрофон и слушалки с два бутона върху масата (превключвателя). Учителя пуска плоча която се слуша. После пак се пуска същата плоча в режим стоп или с дълги паузи след всяко изречение, като по време на паузата ученика повтаря изречението. През цялото време се записват всички ученици на магнетофон. Когато свърши, учителя може да пусне най-доброто изпълнение на ученик, за да го чуят всички, това беше голяма гордост и награда за старанието. Също, ученика сам може да си пусне неговия запис в слушалките, за да се чуе как изговаря думите. Има вътрешен интерком с който може да се свързваш с учителя или ако прецени той, към целия клас. Класа е разделен на кабини по двойки за да си четат един на друг и за контрол. Обикновено през часа се четат текстове, един на друг с партньора ти по кабинка. Учителя може да се включва незабелязано във всеки ученически интерком и да слуша как четеш и произнасяш.
Всички мои връстници обичаха тези езикови часове и нямаше отсъстващи“.

Тази уредба за чуждоезиково обучение е производство на Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград. Изнасяна и и за чужбина от ВТО ,,Електроимпеккс“.

Ето и нейните подробни

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ!

Възможност за включване на ученически кабини Чувствителност на:	20 броя
вход микрофон	</= 0,5 mV
вход грамофон	</= 300 mV
вход магнитен запис	</= 300 mV
Изходно ниво на:
грамофонен усилвател	300 mV
усилвател за слушалка	500 mV
магн. запис	300 mV
Честотен обхват /Hz/	80 до 12,500
Неравномерност на честотната характеристика /dB/	+/= 3
Нелинейни изкривявания /%/	</= 5
Ниво на фона /dB/	</= -46
Образуване на групи за разговор	2 групи no 10 души
Захранване	220 V, 50 Hz
Габаритни размери на команден пулт /мм/	1740 x 660 x 820
Габаритни размери на работно място /мм/	820 x 525 x 1600

Има и възможност за едновременно предаване на до 4 програми.

Така… а сега да видим и другия представител на серията! :)

ЕК 20 ПА – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Като компоненти е вторият модел е напълно същият:

Пак имаме две части – преподавателска и ученическа, пак може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра. И тук всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. Единствената разлика в окомплектовката, която можем да забележим, е, че докато в горния модел е отбелязано, че във всяка ученическа кабинка е са монтирани слушалки с микрофон, тук пише само, че кабинките имат куплунг за тях. Според нас обаче, без слушалки пултът би се обезсмислил, затова вероятно при този модел те са се добавяли допълнително.

Що се отнася до преподавателския пулт, той е напълно същият.

Този езиков кабинет е означен като ,,полуактивен“, но с изключение на слушалките, не откриваме причина за неговата ,,полуактивност“, освен, може би, ако се има предвид, че монтираните слушалки може и да нямат микрофон. В такъв случай учениците ще могат само да слушат чуждоезиковата реч, не и да се упражняват. Пак казваме – това са само догадки въз основа на прочетеното в техническото описание, тъй като не притежаваме на живо нито един от двата езикови кабинета. Ако имате някакви допълнителни идеи – трибуната под статията е ваша, не се колебайте да ни светнете! :)

Ето и оригиналната му рекламна дипляна:

ТЕХНИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ на ЕК 20 ПА са следните:

Възможност за включване ученически кабини	20 броя
Чувствителност на входа:
микрофон	< 0,5 mV
грамофон	< 300 mV
магнитен запис	< 300 mV
Изходно ниво на:
микрофонен усилвател	300 mV
грамофонен усилвател	300 mV
усилвател за слушалки	500 mV
Магнитен запис	300 mV
Честотен обхват /Hz:	oт 80 до 12,500
Неравномерност на честотната характеристика /6В/	+/= 3
Нелинейни изкривявания	</= 5 %
Ниво на фона /dВ/	</= -46
Има възможност за едновременно предаване на до 4 програми
Образуване на групи за разговор —	2 групи по 10 души
Захранване	220 V, 50 Hz
Габаритни размери на команден пулт /мм/	1740 х 660 х 820
Габаритни размери на работно място /мм/	820 х 525 х 1600

Ами, това е от нас засега по темата!Ако искате, разгледайте и този интересен Hi-Fi комплект, също е много рядък. :)

Българският Hi-Fi дек МС 1200

See more

Тук сме си поставили за цел да направим сводна каталожна тема на ВСИЧКИ прозвеждани някога български автомобилни радиоприемници. Както е типично за публикациите ни досега, производителите и техните модели са подредени по азбучен ред, като са дадени снимки, схеми и технически описания на различните авторадиа.

Най-големият производител на такива радиоприемници до 190 г. в България е КРТА В. Търново, но са произвеждани и модели след 1990 г. – например малко известният Tsarevets.

Заповядайте да разгледате в нашия форум – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=2746

Разглеждайки споменатия Каталог на стоките за народно потребление от 1977 г., попаднах на този неизвестен за мен български телевизор. Описан е като София 31. Вижда се надпис Resprom на латиница, както и 4 сензорни бутона.

Интересното е, че под названието София 31 е известен добре познатият ни преносим телевизор с пластмасова кутия и 31 см екран.

Износното направление на голямата София 31 вероятно е била Унгария. Но нямам никакви други данни за големия износен телевизор и, ако желаете да добавите или предположите нещо, можете да го сторите тук – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=4725&start=20