Изследвайте в Sandacite.BG родния терминал за компютърни мрежи ЕС 8531.

На снимката виждате един от потребителските (операторските) терминали за връзка с компютър. Този обаче е малко по-различен от обичайно показваните. Иначе, ако следите често нашия сайт, сигурно знаете, че съвместната работа на няколко оператора с ресурсите на един компютър е обичайна пракитка през 70-те и 80-те години. Тук говорим не за известните домашни Правеци, а за големи професионални компютри от сериите ЕС и СМ, които са с размерите на стаи или поне секции. Включват се няколко терминала към компютъра и служителите в съответния изчислителен център започват да обработват информацията, да правят справки, за да си вършат по-добре работата и т.н. Една компютърна машина, позволяваща това, напр. е ЕС 1035Б, произвеждана в Завода за изчислителна техника в София, а терминали като горния са наричани още абонатни пунктове, особено в рускоезичната литература.

Информацията между тях и големия компютър се предава двупосочно – както от терминала към машината, така и обратно – и то в диалогов режим. Съществуват програми за правене на справки в бази данни, за задаване на въпрос и получаване на отговор в реално време и други подобни улесняващи услуги.

Терминалът ЕС 8531 може да бъде два вида – 1) с функции, които могат да се управляват от потребителя (програмируем) и 2) с т.н. фиксирани функции – непрограмируем. Първите имат няколко скорости на предаване на данни, които могат да се използват в различни режими на работа (по-долу ще ги видим какви са). Програмируемите обаче са по-гъвкави и освен че с тях може и да се предава и получава информация от голямата машина, може и да се задействат включени от потребителя програми, напр. от 8-инчова дискета – виждате двете флопита в левия край на устройството. На такъв програмируем терминал можете да работите върху отворени от дискета документи, да запазите и запишете промените, да записвате отчети за работата пак върху дискета, да извършвате отдалечена обработка на докуметнти и т.н.

Сега ще разгледаме по-подробно програмируемия терминал ЕС 8531, произвеждан от края на 70-те г. в ЗЗУ Велико Търново. Както виждате, той е една идея по-модерен от предшествениците си, защото разполага и с монитор.

Той обменя информация в синхронен режим по двупроводна (пряка или комутируема) или по четирипроводна пряка линия за връзка. Конфигурацията на връзката се прави по линията ,,точка – точка“, а може да бъде и многоточкова.

Както други, така този терминал е изграден на основата на микропроцесорна система и вътрешно програмно управление. За споменатия по-горе двупосочен обмен на данни по линията отговаря записана още в завода управляваща програма, която се намира в постоянната памет на терминала, но може да се постави и отделна дискета с програма със същите функции. Освен това ЕС8531 има написана специално за него операционна система и собствен програмен език.

А ето и какъв хардуер ни очаква.

Над главния шкаф с електрониката виждате клавиатурен модул, на който има стандартна буквено-цифрова подредба с 48 клавиша, отделна цифрова клавиатура, функционални клавиши за задействане и контрол на различни възможности на управляващата програма и устройство с индикация за набирането на данни.

Над нея виждаме принтер, подобен на електронна пишеща машина, който е с гъвкав печатащ диск ЕС 7187 със скорост на печат 30 знака/сек и 132 печатни позиции в един ред, който работи с т.н. безконечна хартия, на която все още от разни общини раздават избирателните списъци. Левият и десен ограничител на принтера и хоризонталната, вертикалната табулация и форматът на печата потребителят може да управлява чрез програма, но последния параметър може да се зададе и от големия компютър.

Операторът може да избира хоризонталното и вертикално форматиране само от форматния буфер на печата. Разстоянието между редовете се регулира от превключватели, които се намират на допълнителен панел, но пък може да се зададе и от меню на потребителската програма.

Между другото, можете да си включите и друг принтер – ЕС 7186.

Мониторът е ВКП 171, с който ви запознахме подробно ТУК. Той може да се използва като екран за контрол какво е въведено с клавиатурата, вместо това да гледате това на печатарката и да хабите хартия.

Нещо интересно: този терминал има възможност да идентифицира оператора чрез магнитна карта! За да може това да стане, той вади картата и я прокарва през малък отвор, като при това ръката се движи със скорост между 10 и 80 см/сек. В тази карта са записани идентификационните данни, като дължината на записа е 15 символа. Според вида на включената потребителска програма обаче функцията за разпознаване може да работи или не. Има и още една карта, наречена кредитна, но това не е банкова карта, а такава за…

Още едно забележително качество на терминала е, че той е обратно съвместим с по-старите устройства за запис на информация – перфокартите – и разполага с ЕС 6112 – устройство за запис и четене от тях. Вградената управляваща програма преобразува 12-битовия код на 80-колонните перфокарти се преобразува в машинно четим код. Така данните могат да се изпратят и запазят в големия компютър, с който терминалът е свързан. Освен това една потребителска програма от компютъра може да се изпрати към терминала, където да се запише на перфокарти чрез ЕС 6112. Информацията от тези карти автономно влиза в програмната библиотека, която пък се записва на дискета. Виждате ли какво взаимодействие!

Флопитата на ЕС 8531 са модел ЕС 5071, които работят с дискети с обем 246 кб (74 пътечки по 26 сектора, всеки от които събира 128 бита информация). Може да се включи и трето флопи, което съхранява 100 кб данни.

ЕС 8531 може да работи в четири режима:

• автономен – задейства се след включване на захранването и след преминаване на вътрешния самотест на терминала;
• въвеждане – терминалът пак работи автономно, но под управлението на потрелителска програма. Според вида ѝ данните се въвеждат от клавиатурата, от перфокартите или от флопитата;
• рестарт – в този режим операторът може да поиска от дискета междинните резултати от работата и данни, може и да редактира документа, който после да разпечата;
• корекция на грешки – операторът може да нанася корекции във въведените преди това с клавиатурата данни

Какви и колко ще са функциите на ЕС 8531,  се определя от потребителската програма, която се задейства от някое от устройствата, описани по-горе. Програмите са написани на език, съдържащ оператори за управление на въвеждането и извеждането и аритметични и логически операции.

Ето и как терминалът разпределя ресурсите си между софтуера:

• три буфера с обем 256 килобита, осигуряващи работната памет и данните на потребителските програми;
• форматен буфер за печат – 256 килобита за осигуряване на 7 хоризонтални и вертикални формата за конзолен печат;
• работната памет се разпределя между включените в момента потребителски програми;
• осем регистъра за 10-значни числа със знак и десетична запетая, които се използватт при аритметични и логически операции;
• буфер за въвеждане с обем 200 бита, който пък се използва за въвеждане на данни с клавиатура и извеждане на данни на монитора;
• логически индикатори – 32 бита. Те могат да преминават в състояне ,,логичаска 0″ или ,,логическа 1″.
• код на условието – 8 бита. използва се при изпълнението на потребителска програма. При задействането на програмата се извършва проверка;
• системни индикатори – 8-битови. Служат за определяне на вътрешното състояние на терминала;

В терминала се използва модем с фазова модулация и скорост на предаване на данни 1200 или 2400 бода (aнгл. baud) – напр. СМ 8108. Другият нужен модем в комплекта е ЕС 8009 със скорост 600/1200 бода/сек.

Терминалът се захранва от със стандартно еднофазно 220 волта напрежение и потребява около 3 киловата мощност от мрежата.

А ето тук и какво представлява една друга българска компютърна мрежа:

В Sandacite.BG днес показваме с какво се настройват българските компютърни терминали!

Напоследък ви показахме доста устройства, които оператори на компютри използват, когато трябва (групово или поединично) да се включат на работа към него. Терминалите обаче също са вид компютър, обединяват в себе си хардуер и софтуер и като такива излизат от строя, а дори и да не го направят веднага, периодично се нуждаят от пробна проверка на параметрите, в които работят, диагностика и отстраняване на отклонения, ако се намерят такива. Именно в таква случаи на преден план излизат устройства като това, което виждате на горната снимка – ИЗОТ 0407С.

Това е специализиран уред за проверка и настройка именно на най-популярните български терминални устройства за краен достъп като ЕС 8571, ЕС 8501М, по-нови като известния видеотерминал СМ 1604 и всички останали, които работят в състава на компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4.1 Освен това новата ни джаджа може да обслужва всички терминали, изградени на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ 600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград.

Година на производство: 1987.

Какви са устройството и начинът на действие на ИЗОТ 0407С? В себе си неговата пластмасова кутия обединява микропроцесорен модул, оперативна памет 4 кб, постоянна памет (може да е най-много 8 кб), контролер, команден пулт с клавиатура, перфолентово четящо устройство ЕС 1501 и, разбира се, захранващ блок. На външен вид този сервизен уред е много подобен на описания вчера програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С. Изобщо, явно с индекса 04хх са означавани не потребителски, а сервизни устройства, употребявани от тогавашните компютърни техници в тяхната работа. Такова напр. е ИЗОТ 0401С – устройство за заводски тест и настройка на харддискове, оформено в черно дипломатическо куфарче.

Действието на 0407С се основава на директния му достъп до паметта на проверявания терминал. Тъй като повечето възли на тези устройства са директно адресирани, чрез ИЗОТ-а операторът просто започва да пуска различни тестови програми, които проверяват различните модули на ,,пациента“ – както самостоятелно (един по един), така и групово.

Управляващата програма на ИЗОТ 0407С е записана на EPROM-чип, който при работа се поставя в определена позиция на проверявания терминал и тогава управлението му се предава на ИЗОТ 0407С. Оперативната памет на сервизния уред е нужна, за да зарежда в нея операторът различните тестови програми. После следи как вървят нещата на LED екранчето над клавиатурата:

От функционалните бутони вдясно от цифровите може да се задават какъв тест да се извърши – писане, четене… и т.н. Дългият бутон най-долу е за рестартиране на процеса.

Като истински сервизен уред, и ИЗОТ 0407С е преносим – кутията е с габарити дължина 410, широчина 330 и височина 180 мм. Тежи около 12 кг. Може да се срещне и в тази модификция:

Показаният от нас уред е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново от края на 70-те години и е широко изнасян в Източния блок.

В Sandacite.BG разгадахме що значат тайнствените букви и цифри по българските „едностайни“ компютри.

Вече доста години пишем статии по история на българската техника и вероятно повечето от Вас знаят, че големите български компютри – онези, които заемат цели зали и само хард дискът им е голям колкото фризер – се вписват в т.н. Единна система електронноизчислителни машини на Източния блок (ЕС ЕИМ), която започва да се развива в началото на 70-те г. Тя е известна и под названието РЯД. Първият български компютър ,,Витоша“ от 1962 – 3 не е бил в тази система, но само той.

Всяка част от компютрите в тази система е стандартизирана. Не само България произвежда елементите на такава конфигурация – напр. в ГДР работи предприятието Роботрон, което произвежда плотери, принтери, монитори; в СССР се произвеждат процесори и т.н. За да бъдат съвместими, се налага да бъдат изработени по уницифирана схема. Така с части от повече от една страна в Източния блок може да се сглоби цяла работеща машина! В СИВ е създадена стройна система за международно разпределение на труда при разработката и производ­ството на целите системи и отделните устройства. Така по-лесна става и поддръжката на устройствата, когато във всяка страна от СИВ разполагат с документацията на устройството, произведено в съседната.

Както обяснява един от патриарсите на компютърната техника в България – акад. Кирил Боянов – в своята книга ,,Щрихи от развитието на изчислителната техника в България“, названието ЕС ЕИМ означава фамилия компютри с нарастваща производителност и с програмна съвместимост отдолу нагоре, т.е. предвижда се програмите, работещи на моде­лите с ниска производителност, да работят и на тези с по-висока.

В хардуерно отношение стремежът е бил да се използват колкото се може повече еднакви интегрални схеми (ИС) и съвместни конструктивни детайли. Така например, стандартизирани са основните елементи на конструкцията на даден мегакомпютър, названията на отделните му части, равнищата на сигурност и свързването на устройствата (т.е. интерфейсът е стандартен и той).

Всичко това добре, но названията на различните устройства са объркващи. Устройствата на ЕС ЕИМ се означават с код, образуван от буквите ЕС и четирицифрено число. Какво значи напр. ЕС 8002? Сега ще Ви запознаем по-подробно с това. Изисква се малко зубрене, но още навремето са правили таблици за това. Най-долу ще дадем и пример, за да Ви стане максимално ясно.

И така, първата цифра на числото определя класа на устройството, както следва: 0 – възли и съставни части, 1 – изчислител­ни системи, 2 – централни процесори, 3 – оперативни памети, 4 – канали, 5 – външни запомнящи устройства и техните управления, 6 – устройства за въвеждане на данни, 7 – устройства за извеждането им (принтери, плотери и др.), 8 – устройства за телеобработка, 9 – устройства за подготовка на данни върху различни носители (напр. магнитна лента).

Втората цифра извършва по-задълбочена класификация и опре­деля групата от устройството. Напр. с 50 се означават външни запомнящи устройства, а чрез 55 – управляващите устройства за тях, устройствата за телеобработка са с номер 8, а 80 е код за модем (нашият ЕС 8002 по-горе), 81 – за защита на грешки, 84 – мултиплексори, 85 – терминали (по-известен такъв ЕС 8531.М2).

Цифрата на десетиците е свързана с параметрите на устройствата, като тези от определена група могат да се разделят на подгрупи в зави­симост от най-важните си параметри. При изчислителните машини с тази цифра се означават отделните модели с нарастваща производител­ност: ЕС 1010, ЕС 1020, ЕС 1030 и т.н.

Четвъртата цифра се използва за означаване на различните ус­тройства в дадена подгрупа или техните модификации.

Като общ пример ще разгледаме системата ЕС 1020. Тя има центра­лен процесор (ЦП) ЕС 2020, операторски пулт с пишеща машина ЕС 7074, перфокартно устройство за въвеждане на данни ЕС 6012, перфокартно устройство за извеждане ЕС 7022, принтер ЕС 7071, устройство за управление на магнитни ленти ЕС 5512, запомнящо устройство на магнитна лента ЕС 5012, устройство за управление на твърди магнитни дискове ЕС 5552 и запомнящо устройство на твърди магнитни диско­ве ЕС 5052.

Подобна система е възприета и в разработката на миникомпютри, като там фамилията се означава със СМ ЕИМ – Система малых машин.

С течение на времето обаче системата за кодиране (цифрата) се моди­фицира в зависимост от новите изисквания и технологии. Основната елементна база е интегрални схеми – първоначално TTL – в съчетание със силициеви полупроводникови елементи. Посте­пенно се въвеждаха и схеми ECL, големи ИС и т.н.

Унифицираните конструктивни възли са разделени на четири основни нива: платка (ТЗЗ – типовой элемент замены), касета, рама и стойка (шкаф).

Платките ca стандартизирани (в началото 140 x 150 mm), но се допускат и двойни платки (280 х 300 mm). Впоследствие размерът се увеличава. Те притежават 48 контактни площадки, които се свързват с 48 контактни директни съединители. В по-големите модели и успоредно с промяната на технологиите се въвеждат и нови стандарти. Укрепването на платките става в касети, позволяващи вграждане на 40 платки (примерът е за ЕС 1020).

Касетите се монтират в рами, като обикновено в долната част на рамата ca разположени захранващите и вентилаторните блокове. Рамите са два вида: неподвижни (обикновено средната) и подвижни, завъртащи се на 90°. Свързващото окабеляване между съединителите на касетите е с проводник, навиващ се на перата, а между рамите се из­ползва лентов кабел. Впоследствие тези технологии се усъвършен­стват. Последното ниво – стойката (шкафът) – дава възможност за монтиране до 3 рами. За другите устройства извън главния процесор се използват също унифицирани конструктивни елементи – понякога с особености, определени от техническите изисквания.

Казаните тук сведения са изключително точни, тъй като следват написаното от акад. Боянов в цитираната му много интересна книга, която Ви препоръчваме да си намерите. :)

Ако Ви се чете още за български компютри, вижте напр. това чудо:

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах – в Сандъците – Sandacite!

Днес има множество онлайн варианти да играем познатата от векове игра шахмат, а и някои сериозни програми с тези умения. Преди 30 и повече години обаче, когато в България не е имало Интернет, създателите на електронни забавления са помислили за любителите на шаха и са създали за тях едно чудо със собствен технологичен мозък, което може да им отвори вратата към приятни часове с играта и да развива техните гросмайсторски (а и чисто умствени) умения.

Гордо Ви представяме ИЗОТ 1042С! Това е първият български шахкомпютър. Шахматист, роден през 1985 г. във Велико Търново, по-точно в Завода за запаметяващи устройства:

Как работи българският електронен шах? Вижте рекламата – изобразен е, както е включен към телевизор Респром Т3101 (към антенния вход – коаксиален), но със същия успех може да се свърже и ползва към всеки друг телевизор с такъв вход или към тогавашен компютърен монитор. Играта се изобразява на екрана, а ходовете указвате посредством клавишите. Кон на D2 и т.н… Ако ли пък нямате екран, 7-цифровата му светодиодна индикация е достатъчна, за да играете на външна дъска – най-лесно, на изобразената на самия него. :)

Сърцето на този ИЗОТ е неговият процесор, благодарение на който шахчето получава възможност да бъде ваш пълноценен противник и да Ви тупа… или спортсменски да Ви остави да се почувствате шампион, според настроението му. :)

ИЗОТ 1042С има различни режими, в които може да приложи игровите си умения – обучение, тренировка, решаване на шахматни казуси и извършване на анализи. Режимът на работа, в който му давате команди (играете с него) чрез клавиатурата, а той изобразява ходовете на екрана или ги изписва на светодиодите, се нарича Индикация. В другия режим Анализ ИЗОТ-ът анализира позицията на фигурите на шахматната дъска. Гросмайсторските му умения са вградени – той ,,знае“ и може да изпълни цели 46 класически дебюта с между 8 и 24 хода. Те са почерпани от партии на реални шахматисти и са въведени в паметта.

Ето и снимка на платката му:

Споменатият процесор е гедерейският 8-битов UB880D, който там се произвежда от 1980 г. във VEB Karl Marx Mikroelektronik в Ерфурт, но има и бройки на ИЗОТ-а със Зилог Z80A. Виждаме и видеоконтролер UM6845R на тайванската United Microelectronics Corporation и също така японски входно-изходен контролер NEC PD8255A-5. Други чипове са паметовите – съветски, също и други на AMD, Hitachi… Кондензаторите поне са български. :)

В електронните игри обикновено има нива. Така и в тази има десет равнища на трудност, като всяко има програмирано време, в което трябва и Вие да направите своя ход. Само най-високото ниво няма такова ограничение, а ходовете може да се обмислят до безкрай.

Сметнахме за нужно да направим отделна статия за този чудесок. Ако се съди по нашия опит, намирането му не е от най-лесните задачи – знаем за този и още един такъв у наш приятел. Вероятно причината не е била в чак толкова високата цена от 325 тогавашни лв (макар че пак са си пари, съгласни сме!), колкото в малкия тираж на самото шахче и раздаването му ,,под сурдинка“ на трудно доредили се лица.

А, това тука му е оригиналната реклама – от сп. Нови стоки и реклама:

Накрая да посочим и разлерите на ИЗОТ-а – 275 х 275 х 70 мм; тежи около 3 кг.

Запалихте ли се? :) Поначало съществува и друг български шахкомпютър, който е по-късен и все още го търсим – нарича се Партньор. Ако го имате, веднага ни потърсете на координатите в раздела ,,Контакти“. Ако ли пък просто Ви е станала интересна историята на ранните български електронни игри, заповядайте да видите и това, то е още по-старо ==>