Български пишещи машини Марица

През 1968 г. в Пловдив започва работа Заводът за пишещи машини. Там са произвеждани едни от най-масово използваните през 70-те и 80-те г. в България устройства – знаменитите пишещи машини Марица. В тази статия Ви предлагаме повече информация за ранните им модели, както и за самия технологичен процес на производство на пишещи машини.

 

Пътническият модел Марица 11 е предназначен за онези потребители, които искат да имат винаги под ръка лека и удобна пишеща машина. Налице е и същата конструкция, но с табулатор — Марица 21. Порта­тивните пишещи машини без табулатор или снабдени с него са представени от мо­делите: Марица 12 и Марица 22, Марица 13 и Марица 23. Не по-малък интерес представляват електрическите канцеларски пишещи машини Ма­рица 31 и Марица 41. Основната разлика е в табулаторите — в Марица 41 е монтиран десетичен табулатор.

През 1968 г. Заводът за пишещи машини все още се строи, но в монтажния цех, който тогава е напълно завършен, човек може да се срещне с множество твърде интересни неща. Най-общо монтажният процес при пишещите машини може да се опише така: единичните детайли, тръгват в няколко потока, от едно работно място към друго, за да бъдат съединени в по-крупни възли и блокове, от които после се сглобяват и самите машини. Един конкретен пример — монтирането на буквените лос­тове — ще ни поясни този процес. За основа на възела служи сегментът — детайл, който прилича на гребен и има формата на кръгов сегмент.

Преди да постъпи за монтаж, всеки сегмент се преглежда грижливо, евентуалните грапавини по работните повърхности се отстраняват, пасва се точно сърпо­видният щифт, около който после ще се въртят буквените лостове. Нареж­дането им се прави на няколко работни места, след което сегментът „настръхва“ като таралеж с щръкнали във всички посоки лостове-бодли. Но тук е необходим ред — задължително изискване е лостовете в края на движение­то си да попадат в средата на буквения център с точност до микрон. Това се постига чрез твърде прецизна рихтовка (центровка), която извършват ня­колко млади момичета с ловки пръсти и зорки очи. Контролата, която следва, е гаранция, че те няма да се разсейват и че всяко отклонение,по-голямо от допустимото, ще бъде навреме забелязано и отстранено.

Следващата из­вънредно отговорна операция в производството на българските пишещи машини — запояването на буквите към буквените лос­тове — се извършва на няколко машини полуавтомати. Върху въртящата работна маса на машината са монтирани фиксиращи механизми, към които се закрепват буквените лостове. Операторката поставя в работно положе­ние поредния буквен лост и закрепва между специални опори буквата, която трябва да бъде запоена към него. Центроването на буквите спрямо лосто­вете се прави с голяма точност, но въпреки това случва се някоя буква да хва­не накриво. Контролата обаче не пропуска нито една дефектна спойка. След закрепването на буквата и лоста в пространството между тях се подава те­чен флюс, който осигурява високо качество на спояването. Работната маса се завърта и детайлите, подготвени за спояване, застават точно между витките на един индуктор, захранван от ток с висока честота, и се нагряват до необходимата температура. Тогава до загретите букви и лост се допира припоят, който е във вид на тел и спойката става за секунди,без до нея да се е докоснала човешка ръка.

След запояването на всички букви целият блок се измива многократно. В три вани той се подлага на действието на миещи препарати и ултразвук, а накрая се изсушава. Сетне отново попада в ръцете на контролата, която този път е въоръжена с проекционен апарат. Върху екрана на апарата е на­несена специална мерна мрежа и когато изображението на лоста заедно със запоената към него буква бъде проектирано, веднага се вижда и най-малко­то отклонение от предписаното положение. Разбира се, всяка неточно за­поена буква се връща за повторна обработка, а онези буквени блокове, които успешно са минали през контролата, се предават за по-нататъшен монтаж.

Приключенията на всеки друг възел или блок са не по-малко интересни. Но много дълго е да се разказва подробно за тях, пък не е и нужно. Но необходимо е все пак да откроим многократното и придирчиво контролиране на всяка работна операция. Харак­терно е, че на контролните постове, след проверката на извършената вече работа, се прави и някоя от следващите монтажни операции. Така контро­лирането не се обособява в отделна дейност, а се разтваря в общия поток на монтажните операции, става негова съществена и неделима част.

Освен това след извършването на всяка операция съответният работник се разписва в картона на пишещата машина, който я следва по време на монтажа. Затова при констатиране на некачествено извършена работи веднага се узнава от кого е извършена и машината му се връща, за да я направи както трябва. Независимо от многократните проверки в хода на монтажа, готовите вече машини попадат накрая в ръцете на „асовете“ — най-добрите специалисти-монтажници. Те отново проверяват всичко, извършват необходимите по­правки и регулировки и дават път на машината към купувача.

В по-нататъшните години в завода са произвеждани и по-съвременни видове пишещи машини, като електрически или пък електронни, с вградена памет – като Бултекст 20 например. Друга много популярна преносима механична пишеща машина е Хеброс 1300 Ф:

Или пък електрическата Хеброс 300:

 

Илюстрации:

10 г. Завод за пишещи машини Пловдив – каталог 1978 г.

Лична колекция на автора