Етикет: завод гроздан николов

БГ лампови ролкови магнетофони МК-20, МК-30 и МК-40 в Sandacite.BG!

Продължаваме със звуковата апаратура! С пълна пара – имаме още мноого спирки да преминем! :)

Ако си спомняте, наскоро подробно ви запознахме с българския ролков магнетофон Мелодия. Той има индекс МК 5 и е съвременник на други български устройства от този тип, с две от които ще ви запознаем днес.

МК-30, МК-40

През 1963 г. в завод Електроакустика Монтана започва под­готовката за производство на двата следващи модела ролкови (и лампови!) магнетофони. Първият от тях е означен като тип МК-40. Той  е със стереовъзпроизвеждане на звука, с крайни стъпала и изнесени говорители. Следващият модел е МК-30 – без крайни стъпала и предназна­чен за вграждане в музикален шкаф.

Редовното производство на тези ролкови магнетофони започва през 1964 г. И двата устройства са едно- и двупистови устройства и имат скорости 9.53 см/сек. и 19.05 см/сек. При моновъзпроизвеждане и скорост 9.53 см/сек. продължителността на за­писа е четири часа, а при стереозапис — два часа.

Като казахме, МК-40 се комплектува с изнесени външни озвучителни тела, които по избор на купувача могат да бъдат високоговорители в кутия или звукови колони. Имайки предвид техническите показатели и красив външен вид, ламповият магнетофон МК-40 спада към луксозните изделия, които се предлагат към момента на българския пазар.

Техническите данни на магнетофона МК-40 са: честотна характеристика от 50 до 15 000 Hz, динамика 45 dB, клирфактор под 5 %, изходяща мощност на всеки канал – 3 W.

Освен възможностите, които имат обикновено повечето домашни магнетофони, МК-40-ката е оборудван и със следните:

• тъй като двата високоговорителя не са прикрепени към корпуса, те могат свободно да се разместват в пространството по желание на слушателя, което също е вид удобство;
• магнетофонът има две тонбленди – една за повдигане и намаляване н ниските честоти и друга — за високи честоти. С него могат да се възпроизвеждат звукови ефекти, като ехо-ефект при запис и изкуствен съпровод при въз­произвеждане. Тогава са ги наричали ,,трикови ефекти“.

МК-40 е предназначен да работи с лента СР1 — 350 метра. Габаритните му размери са 365 x 385 x 180 мм, а тежи 13.5 кг.

МК-20 и ПРЕНОСИМ МАГНЕТОФОН

На базата на стереомагнетофона в същия завод Електроакустика разработват и четирипистов магнетофон с означение МК-20, който също е красиво оформен луксозен апарат (не е той на тази снимка, разбира се).

През същата 1963 г. се разработва транзисторен магнетофон с малки размери и тегло, предназначен за туристи и леки коли и за репортерски цели.

Предвидено е било тези български магнетофони да се комплектуват с микрофон като на горната снимка. Той  е  отдинамичен тип, означен МД – 4 (което ще рече и 4-та поред разработка), чието серийно производство започва през 1963 г. в За­вода за високоговорители в Благоевград. Техническите му показатели са: чувствителност 1.2 мв/мб, честотна характеристика от 80 до 10 000 Hz и тегло — 300 грама.

Ако сме ви заинтригували, повече статии за българска техника можете да разгледате в нашата Фейсбук страница ==> https://www.facebook.com/sandacite

 

Вижте в Sandacite.BG какви електронни кабинети за чуждоезиково обучение сме правили някога! :)

Днес ще ви запознаем с поредното интересно старо българско устройство. Ето откъде произтича нуждата от него.

Вероятно знаете, че когато изучаваме чужд език, от висока важност е да усвоим правилното произношение на него. За тази цел старателното езиково обучение предвижда внимателно слушане на чуждата реч, записана на аудионосител, а след това – упражнение в говорене от страна на учещите, за да свикнат те с новото произношение. Често обаче усвояващите новия език допускат грешки, затова понякога (особено едно време) са правили запис на говореното от тях, за да може след това то да се прослуша и да се открият и обсъдят грешките. Когато не е имало компютри с програми за звукозапис от включен микрофон, като носител са използвани най-често магнетофонни ленти и касети. Необходими са и допълнителни съоръжения в комплекта, за да може той да работи удобно и ефикасно.

Именно две такива джаджи от началото на 80-те г. ще ви покажем днес. Запознайте се с езиковите кабинети на Респром!

ЕК 20 А – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Както виждате на първата снимка, това представлява нещо като две бюра, от които едното е разделено на две. Нека обаче това не ви заблуждава – този кабинет за езикообучение може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра! Всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. След малко ще видите за какво им служат.

Сега да насочим вниманието си към преподавателския пулт. Той е оформен  като голямо бюро, чиято по-близка до стола част  е хоризонтална, а по-далечната е с наклон 10°. Пред стола виждате четири чекмеджета. В едно от тях има отново микрофон плюс слушалки, в другото грамофон, а в останалите две магнетофони – т.н. дидактомати. (Дидактоматът поначало е учебен магнетофон, който е свързан с няколко ученически пулта, на които чрез слушалки може да се чува учебният запис, а също и оттам да се записва нов, изговарян от упражняващите се ученици. После учителят може да го прослушва и да казва примерно ,,Иван е казал правилно, Марийка не е спрегнала глагола правилно“ и т.н.)

Освен това, в описвания езиков кабинет пред преподавателя има команден пулт за до 20 ученически кабини, команден пулт, обслужващ вградените в чекмеджетата апарати, и пусков команден пулт с нивоиндикатор. Преподавателската част от комплекта има и изнесен високоговорител.

КАК РАБОТИ ЕК 20 А

През 60-те, 70-те и 80-те (а и 90-те) беше нещо обикновено аудиокомплектите към учебниците по чужди езици да се издават на грамофонни плочи, магнетофонни ленти или аудиокасети. ,,Балкантон“ и други обединения издаваха всякакви такива. Това е тясно свързано с функционирането на нашия езиков кабинет.

И така, когато преподавателят желае да демонстрира на учениците образцово произношение на чужда реч, той поставя плочата в грамофона или лентата или касетата в магнетофона (не знаем обаче магнетофон или касетофон е имало в чекмеджетата на езиковия кабинет, тъй като думата ,,магнетофон“ тогава се е употребявала и за обикновения касетофон с компакт-касета), а по високоговорителя учениците слушат речта. Тъй като обаче във всяка ученическа кабина има и слушалки, вероятно те са можели да слушат и през тях. Учителят може да регулира времетраенето на записа, откъде да започне той, нивото на звука, когато звукът е през слушалки – в кои кабини да го слушат и т.н.

Когато пък преподавателят желае да провери произношението на учениците, той задейства опцията за звукозапис и върху магнетофонна лента (или касета) се записва запис от говореното в микрофона в кабина (или кабини) по избор. След това се прави разбор на прослушаното (или се поставя оценка, ако е изпит).

Това е т.н. активен езиков кабинет, наречен така, вероятно защото позволява гласова активност и от двете страни – преподавателят може и да говори с учениците по микрофона, а най-вероятно може и да запише звук чрез своя микрофон и да го пусне учениците да го чуят.

Ето и спомен  на някогашен ученик, изкарал дълги часове пред тази уредба за езиков кабинет – нашия приятел Димитър Димитров. Той си спомня следното: ,,Моето училище имаше напълно оборудван такъв кабинет. Всеки ученик в кабинка има микрофон и слушалки с два бутона върху масата (превключвателя). Учителя пуска плоча която се слуша. После пак се пуска същата плоча в режим стоп или с дълги паузи след всяко изречение, като по време на паузата ученика повтаря изречението. През цялото време се записват всички ученици на магнетофон. Когато свърши, учителя може да пусне най-доброто изпълнение на ученик, за да го чуят всички, това беше голяма гордост и награда за старанието. Също, ученика сам може да си пусне неговия запис в слушалките, за да се чуе как изговаря думите. Има вътрешен интерком с който може да се свързваш с учителя или ако прецени той, към целия клас. Класа е разделен на кабини по двойки за да си четат един на друг и за контрол. Обикновено през часа се четат текстове, един на друг с партньора ти по кабинка. Учителя може да се включва незабелязано във всеки ученически интерком и да слуша как четеш и произнасяш.
Всички мои връстници обичаха тези езикови часове и нямаше отсъстващи“.

Тази уредба за чуждоезиково обучение е производство на Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград. Изнасяна и и за чужбина от ВТО ,,Електроимпеккс“.

Ето и нейните подробни

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ!

Възможност за включване на ученически кабини Чувствителност на:	20 броя
вход микрофон	</= 0,5 mV
вход грамофон	</= 300 mV
вход магнитен запис	</= 300 mV
Изходно ниво на:
грамофонен усилвател	300 mV
усилвател за слушалка	500 mV
магн. запис	300 mV
Честотен обхват /Hz/	80 до 12,500
Неравномерност на честотната характеристика /dB/	+/= 3
Нелинейни изкривявания /%/	</= 5
Ниво на фона /dB/	</= -46
Образуване на групи за разговор	2 групи no 10 души
Захранване	220 V, 50 Hz
Габаритни размери на команден пулт /мм/	1740 x 660 x 820
Габаритни размери на работно място /мм/	820 x 525 x 1600

Има и възможност за едновременно предаване на до 4 програми.

Така… а сега да видим и другия представител на серията! :)

ЕК 20 ПА – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Като компоненти е вторият модел е напълно същият:

Пак имаме две части – преподавателска и ученическа, пак може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра. И тук всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. Единствената разлика в окомплектовката, която можем да забележим, е, че докато в горния модел е отбелязано, че във всяка ученическа кабинка е са монтирани слушалки с микрофон, тук пише само, че кабинките имат куплунг за тях. Според нас обаче, без слушалки пултът би се обезсмислил, затова вероятно при този модел те са се добавяли допълнително.

Що се отнася до преподавателския пулт, той е напълно същият.

Този езиков кабинет е означен като ,,полуактивен“, но с изключение на слушалките, не откриваме причина за неговата ,,полуактивност“, освен, може би, ако се има предвид, че монтираните слушалки може и да нямат микрофон. В такъв случай учениците ще могат само да слушат чуждоезиковата реч, не и да се упражняват. Пак казваме – това са само догадки въз основа на прочетеното в техническото описание, тъй като не притежаваме на живо нито един от двата езикови кабинета. Ако имате някакви допълнителни идеи – трибуната под статията е ваша, не се колебайте да ни светнете! :)

Ето и оригиналната му рекламна дипляна:

ТЕХНИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ на ЕК 20 ПА са следните:

Възможност за включване ученически кабини	20 броя
Чувствителност на входа:
микрофон	< 0,5 mV
грамофон	< 300 mV
магнитен запис	< 300 mV
Изходно ниво на:
микрофонен усилвател	300 mV
грамофонен усилвател	300 mV
усилвател за слушалки	500 mV
Магнитен запис	300 mV
Честотен обхват /Hz:	oт 80 до 12,500
Неравномерност на честотната характеристика /6В/	+/= 3
Нелинейни изкривявания	</= 5 %
Ниво на фона /dВ/	</= -46
Има възможност за едновременно предаване на до 4 програми
Образуване на групи за разговор —	2 групи по 10 души
Захранване	220 V, 50 Hz
Габаритни размери на команден пулт /мм/	1740 х 660 х 820
Габаритни размери на работно място /мм/	820 х 525 х 1600

Ами, това е от нас засега по темата!Ако искате, разгледайте и този интересен Hi-Fi комплект, също е много рядък. :)

Българският Hi-Fi дек МС 1200

See more