Разучете какво е Телекард и какво прави със Sandacite.BG.

Чат-пат изнамираме и по някой стар български електромедицински уред. В случая той се намира в това куфарче, което получихме миналата седмица. Апаратът в него е производство на Приборостроителния завод Беласица в Петрич и е на конвейера от 1977 г., а е проектиран в Централната лаборатория по биофизика през 1976 г.

Интересният дизайн е дело на Добролюб Пешин и Александър Василев и за него печели награда ,,Златни ръце“ през 1977 г.:

Съществуването на Телекард е доказателство за това колко много внимание е отделяла навремето българската държава за здравето на хората, за удобството на лекарската работа и за пълноценното осигуряване на здравните звена с удобна медицинска техника! Апарати като Телекард показват едно мислене с перспектива. Преди 1990 г. малките населени места се обслужват от здравни пунктове (здравпунктове) или т.н. участъкови здравни служби, а в по-големите населени места има болници. Целта на устройството Телекард е да могат да се предадат до кардиологичното отделение на най-близката болница сигналите от електрокардиограмата на пациента, за да може кардиологът да прецени доколко е тежък случаят и дали се налага превозването на пациента в болница. По този начин се прави бърза и компетентна кардиологична консултация от разстояние. Електрокардиограмите се предават по телефонна линия или чрез радиовръзка. Това се нарича телеметрична ЕКГ-консултация. По този начин, освен удобство, се спестяват и разходите за превоз, ако пациентът все пак не е спешен. Използвайки Телекард, не е нужно да се открива многопрофилна болница с кардиологично отделение във всяко малко населено място. Сигнал от Телекард може да се предаде и от линейка, което означава, че е използван и в службите за бърза помощ – ето го напр. тук в линейката, която мислим, че е бус РАФ 977:

Телеметричната ЕКГ-консултация е система, която тогава държавното здравеопазване много поощрява. Целта е да се доближи квалифицираната медицинска помощ до хората и в най-отдалечените райони. Телекард позволява да се подобри оказването на спешна помощ при сърдечно-съдови заболявания и да се разширят диагностичните възможности на лекарите в малките населени места. Освен това, тъй като при диспансеризираните болни със сърдечно-съдови заболявания се прави периодичен ЕКГ-контрол и наблюдение, чрез Телекард това може да става логистично по-лесно, а също така и профилактични ЕКГ-изследвания. Въобще, много полезна джаджа! Освен в България, бил е използван в бившия СССР и ГДР.

Този Телекард дойде в колекцията на Sandacite.BG чисто нов, абсолютно никога неизползван – ние бяхме първите, които отворихме пликовете с различните му части. Той се състои от няколко елемента, като двете главни са предавател и приемник. Някои от снимките по-надолу са автентични и показват как се работи с него, а ето такова е съдържанието на куфарчето:

Тук виждаме задния панел на предавателя и на него конектор DIN5, означен с ,,пациент“ – тук се включва електрокардиографът и постъпват сигналите от него:

Електрокардиографът се свързва към предавателя Телекард чрез ето тези 4 жици с 4 жака от едната страна (към ЕКГ-то) и с DIN5 към предавателя:

Предавателят се състои от 3 основни звена: биоусилвател (с коефициент на усилване 400), честотен модулатор и нискочестотен усилвател. Разбира се, цялото устройство е напълно транзисторизирано – прекалено късно е, за да съдържа електронни лампи.

Когато ще работите с Телекарда, първо го включете и изчакайте 1 минута. След това предавателят преобразува сърдечните биотокове в честотно-модулиран сигнал, който се предава от акустичен излъчвател – това дебелото, кръглото, оранжевото:

За него залепяте телефонна слушалка откъм микрофона, както е направила сестрата на долната снимка, за да навлезе звуковият сигнал в телефонния микрофон и да се предаде по телефонната линия. Същото можете да направите с микрофон на радиопредавател и да го предадете по радиото, но трябва да се чува чисто! Сумарното ниво на шумовете и смущенията, приведени към входа на предвателя при нормална телефонна връзка, е </= 50 миливолта. Освен това, преобразуваният в звуци сигнал може и да се запише на магнетофон, ако Ви се занимава.

В кардиологичния консултативен център се намира друг Телекард, който обаче се използва като приемник:

Той усилва и демодулира приетия по телефона или радиото сигнал и дава изходен сигнал, който съответства на оригиналния електрокардиографски образ. Връзката на приемника с телефонната линия е директна, електрическа. Оттам идва сигналът, но той може и да се възпроизведе и от включен в конектора DIN5 магнетофон, ако е предварително записан оттатък с предавателя. Можете да включите и уред, за да се възпроизведе сигналът не звуково, а графично – електрокардиограф или дори осцилоскоп!

Това е в основни линии работата на Телекард. Сега да видим и какви са неговите технически характеристики. Носещата честота на сигнала е 1500 херца, максималната девиация – +/- 300 херца, а максималният входен сигнал +/- 5 миливолта. Неравномерността на амплитудно-честотната характеристика на честотите е 3 децибела. Входното съпротивление на предавателя е >/= 4,5 мегаома. Времеконстанта – >/= 1,2 сек, коефициент на предаване >/= 0,6.Коефициентът на потискане на синфазния сигнал е >/= 60 децибела. Общата амплитудно-честотна характеристика за ЕКГ-сигнала е 0,2 до 100 херца при 3 децибела.

А как се захранват предавателят и приемникът? Предавателят – с акумулаторна батерия Мусала, същата като онази на полицейските радиостанции Микрон. Ето я тук:

Приемникът пък се захранва с 12 волта, които получава, като 220-те от мрежата минат през стабилизиран токоизправител с превключвател:

Той също може да се захранва от батерията, но това е аварийна възможност – само ако спре токът.

Ето тук можете да изтеглите пълното техническо описание на Телекарда, ако ви е интересно ==> Телекард – техническо описание

Предавателят тежи 1,1 кг, а приемникът – 900 грама. Размерите им са еднакви – 233 х 150 х 84 мм.

Между другото, интересните стари български електромедицински апарати не спират дотук! Ето това напр. е първият български рентген ==>

Български рентгенов апарат Рд100 от началото на 1950-те г.!

See more

[1983] Български електронни системи за автоматизация

Биографията на българското приборостроене започна в началото на 60-те години. Първият правителствен документ, който ре­гламентира приборостроителната промишленост у пас, датира от 1961 г., като четири години по-късно, през април 1965 г., е образувано и Държавно стопанско обединение Приборостроене.

В стратегията на развитието на българското приборостроене още в първите години от неговото създаване са положени две основни концепции — задоволяване на част от вътрешните потребности на страната и максимално включване в международната социалистичес­ка интеграция и специализация с цел реализиране на износ на българ­ска приборостроителна продукция.

Втората концепция е особено важна, тъй като ограниченият вът­решен пазар не създава възможности за количествено и качествено развитие на приборостроенето у нас. Само като активен партньор в международната търговия страната ни би могла да получи необходи­мите предпоставки за прогресивно производство, техническо и ико­номическо развитие на приборостроителната техника.

На основата на възприетите концепции постепенно започва да се п шражда номенклатурната политика, инвестиционната стратегия и кадровата осигуреност на българското приборостроене.

Особено сложни са номенклатурните проблеми. Световното приборостроене се отличава с изключително номенклатурно рмзнообразие. То достига до хиляди групи уреди. Само страни като  СССР и САЩ могат да реализират пълната гама от приборо­строене. Малка дьржава като България трябва да провежда ограничи­телна и селективна номенклатурна политика, затова постепенно, съ­образявайки се с прогресивните тенденции на модерното приборостроене, с възможностите на страната и нуждите на международния пазар, започва формирането на производствената номенклатура. Естествено започва се от елементарното и от него се преминава към по-сложното. Развиват се главно измервателната техника и техничес­ките средства за автоматизация, и то не по цялата световна номенкла­тура, а в отделни, подбрани нейни групи от уреди.

Една от основните задачи е да се усвои и внедри електронната тех­ника, както и постепенно да се преминава от производството на от­делни уреди към гама от уреди и от самостоятелни устройства към цялостни системи.

Друг не по-малко важен проблем е материалният. Прак­тически материално-техническата база на българското прибо юстро- ене започва тепърва да се изгражда. Кадровият въпрос съ­що се поставя остро. Приборостроителното производство има своя специфика, която може да се усвои с обучение и да се затвърди със създаване на приборостроителни традиции.

Понастоящем в българското приборостроеие работят един ком­бинат и общо 20 завода и монтажни организации. В сравнение с начал- ната 1965 г. почти всички приборостроителни заводи са новопострое- ени. Това са модерни и просторни сгради, отговарящи на изискванията на съвременната промишлена архитектура.

Заводите на ДСО Приборостроеие и автоматизация са предназ­начени за производството на изделия при висока степен на концен­трация и специализация. Тя се осъществява на базата на техноло­гичното сходство на продукцията и възможността за пови­шаване серийността на произвежданите детайли, възли и край­ни изделия.

Номенклатурната гама на произвежданата продукция за послед­ните две петилетки е увеличена многократно. Скокът обаче е не само количествен, а и качествен, тъй като в производството са впе­рени редица сложни приборостроителни изделия.

С разпореждане на Министерският съвет от април 1971 г. са утвърдени основните положения за изграждане на национална Единна система от уреди и средства за контролиране, регулиране и управление на производството (ЕСПА) в НРБ. Създаването на системата е голя­мо постижение на нашето приборостроеие. Чрез нея се постига:

•  унифициране на сигналите, което се налага от увеличаването на видовете уреди;
•  обединяване на различните елементи във функционални еди­ници и уреди от по-висок ред;
• въвеждане на широка схемна и конструктивна унификация на възлите и блоковете, използуване на агрегатно-блочен и блочно-моду- лен принцип;
• нормализиране и стандартизиране на основните технически и експлоатационни изисквания и методи на изпитания.

В изграждането на ЕСПА участвуват следните подсистеми: елек­тронна аналогова, електронна дискретна, пневматична аналогова, пневматична дискретна и система с неунифициран сигнал. Създаването на ЕСПА представлява качествен скок в развитието напроек- рането и производството на уреди у нас. Тя става методологическа ос­нова за преминаване от използуването на отделни уреди към изграж­дането на цялостни системи.

По-важните приборостроителни изделия, усвоени през 70-те го­дини, са следните;

• устройства за цифрово програмно управление на металореже­щи машини със стъпкови двигатели по лиценз на японската фирма „Фуджицу Фанук“;
• гама от четири основни типа електромагнитни вентили с око­ло 80 модификации по лиценз на фирмата „Херион“ от ФРГ;
• измервателни системи с измерватели на преместване с точ­ност 1 рш;
• пневматична дискретна система, съдържаща най-разнообразни уреди, които се изграждат от 230 модула;
• унифицирана система електрически изпълнителни механизми с регулиращи органи;
•  фамилия стабилизиращи източници на захранване и др.

Основен момент при формирането на техническата по­литика в областта на приборостроенето е макси- мално използуване на възможностите за интеграция и специализация в рамките на СИВ и преди всичко със СССР. Типичен пример в това от­ношение е производството на електрически изпълнителни механизми у нас. Производството на тези изделия започва с незначителни количест­ва през 1971 г., а през 1977 г. нараства на над 100 хил. броя. Разрабо­тени по задание на СССР и предназначени изключително за износ, те осигуряват една значителна специализация на завод Ф. Козовски в Кнежа и на завод Беласица в Петрич. Аналогично е положението и с редица други изделия — електро­механични броячи, технически везни, стабилизирани токоизправители, електромагнитни вентили и др., които се изнасят основно в СССР.

Развоят и производството на средства за автоматизация на сел­скостопански машини и процеси се осъществява в системата на ДСО Респром. В сътрудничество със съветски институти са разработени и усвоени в редовно производство редица електронни устройства, из­пълнени с полупроводникови прибори и отговарящи на строгите изи- исквания за експлоатация на селскостопанските машини (вибрации, прах, влага, температурни вариации).

Универсалната система за автоматичен контрол тип УСАК В има следните параметри: обхват за контрол (по време) 20—2000 ms, цифрова индикация на регистрирани отклонения, възможност за само­проверка, звуков сигнал при авария, 13 независими канала за контрол.

Универсалните системи за автоматичен контрол УСАК Б, УСАК К, УСАК Г-13 и УСАК Г-24 са разновидности на основното (базовото) изделие. Те са предназначени за контрол на работните органи на раз­лични конкретни типове селскостопански машини.

Подходящата конструкция на устройствата от фамилията УСАК и успешната им адаптация към съветските селскостопански машини позволяват да се развие серийното им производство в гр. Добрич в специализиран завод — ЗЕНА. От внедряването на устройствата УСАК в редовно производство през 1973/1974 г. до днес са произве­дени над 60 000 броя.

Разработени и внедрени в редовно производство са и редица из­делия, като КЕДЪР, СЕАЦ-1, CAB 1 и САВ 2.

Устройството КЕДЪР служи за контрол на работата на редосеялки с осем регулирани канала и среден диаметър на зрънцата 2 mm.

Изделието СЕАЦ 1 е система за автоматично цвеклопрореждане със следните параметри: брой на обработваните редове 6, скорост на работа 5,4 km/h, време за сигнализация при авария 5 до 10 ms, захран­ващо напрежение 12 V, консумиран ток 20 А.

Изделието САВ 1 е система за автоматично водене на селскосто­панските машини (комбайни) с време на включване на електромаг­нитите 40 ms, максимална амплитуда на тока при включване на си­стемата 7 А, а в режим на задържане 4 А. Изделието САВ 2 е усъвършенствуван вариант на системата за автоматично водене с максимален консумиран ток 0,5 А и работен температурен обхват от —10 до + 55 °С.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.