Sandacite.BG изровихме за Вас българския хард диск ЕС5300 от 1986 г.
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Напоследък се опитваме да намираме и комплектуваме информацията за колкото се може повече стара наша компютърна техника и покриваме експонати, които дълго време са стояли в колекцията ни, без да им е дошло времето. Едно такова нещо е този български твърд диск.
Заводът ,,Дискови запаметяващи устройства“ в Стара Загора започва да го произвежда през 1986 г. и той е проектиран за употреба в професионалния компютър ЕС1832 (или ИЗОТ 1037С). ЕС5300 е с височина колкото две днешни оптични устройства едно върху друго и има форм-фактор 5,25 инча. Всъщност това е първото харддисково устройство на ДЗУ, при което е спазен този стандарт на размерите.
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
5 мб е действителният обем, който получавате след форматиране, а иначе се води 6,38 мб. Дискът има две работни плочи, които шпинделът върти със скорост 3600 оборота/мин, като записваеми са и двете страни на всяка плоча. Пистите са 612, а цилиндрите – 153. (,,Цилиндърът“ е мислена конструкция при дисковете, която обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – все едно всеки цилиндър е някаква кръгла, висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите винаги отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Средното време за достъп на главата до данните е 170 милисекунди, а най-дългото – 500. От писта до писта главата се премества за 3 милисек.
Ето един поглед към платката при ,,коремчето“ на диска…
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Както и в други български хардове, използван е електродвигател с маркировка 4E751401 – той най-вероятно е българско производство. Дискът се свързва с компютъра чрез MFM интерфейс, но конекторите са по-необичайни в сравнение с тези в западни модели – разлика, която можем да видим и в други български твърди дискове от периода.
ЕС5300 се свързва с елктрозахранването с конектор тип молекс, както и при по-късните АТА хардове, и напреженията, разбира се, са същите – 5 и 12 волта:
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Обикновено екземплярите от ЕС5300, които можем да открием, са произведени през 1987 (най-големите им серийни номера тогава са 60хх) и 1988 г. (съответно 90хх), но не е известно дали ЕС5300 е произвеждан и през 1989 г., защото малко по-късно на смяна идва 10-мегабайтовият СМ5508, за който ви разказахме ТУК.
Измежну типичните повреди на този хард можем да отбележим една по-странна – образуването на ръжда върху електромагнитната спирачка – чрез нея се спира въртенето на шпиндела след изключване на електрозахранването. В този момент звукът, който чувате, е доста характерен.
Отгоре има предупредителен надпис за кога гаранцията би могла да отпадне. Той е на руски, защото твърдият диск е изнасян изключително много за бившия СССР (от Изотимпекс):
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Тук е моментът да кажем, че продължаваме да търсим още много неща на ИЗОТ, така че ако имате някаква българска компютърна техника с надписи ИЗОТ или ЕС с 4 цифри след него, не се колебайте да ни се обадите – може пък да е нещо, което търсим, и ще бъдете щедро възнаградени! :) Поздрави!
Вижте в Sandacite.BG всичко за малко известния ни хард диск ИЗОТ СМ5508!
ИЗОТ СМ5508– общ изглед
Твърдите дискове определено са любимият ни компютърен компонент, а на българските такива сме обръщали винаги специално внимание. Някак си обаче така се е случвало, че фокусът ни е бил насочен предимно към огромните устройства във вид на ,,фризери“, които са предназначени за големи компютри в изчислителни центрове, заемащи цели стаи. Успоредно с тях обаче, са произвеждани и хард дискове с доста по-малкия форм-фактор 5,25 инча, предвидени за вграждане в персонални компютри от типа на Правец 16.
Един такъв герой ще излезе на сцената днес. Представяме Ви ИЗОТ СМ5508!
Неговото производство започва през 1987 г. (пробите му завършват още през м. януари същата година). Произвеждан е в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора. Смята се, че това е най-масово произвежданият твърд диск сред страните членки на СИВ – произвеждан е поне до 1991 г. Известни са екземпляри от него с наистина огромни серийни номера – 1988 – 300xx, 1989 – 587xx, 1990 – 919xx, 1991 – 1352xx – което ясно говори за многото бройки, произведени от СМ5508. Разбира се, огромното количество от тях са изнесени в бившия СССР.
ИЗОТ СМ5508 – производствен етикет
През годините на производството си дискът мени и външния си вид – напр. ранните бройки имат изцяло плосък капак (както е напр. при събрата му ЕС 5300), а по-късно започват да поставят на капака малка кръгла изпъкналост точно над шпиндела. Освен това, екземплярите от 1991 г. вместо червени лепенки имат жълти.
Най-горе, на първата снимка, можете да видите нашия – той е от 1988 г. и има тази изпъкналост над шпиндела. Дебел е колкото две днешни DVD записвачки една върху друга. :) Широк е 146 мм, висок 83, и дълбок 204. Тежи 2,5 кг. Средното време за работа без отказ е 6000 ч.
ИЗОТ СМ5508– блокът с главите
Сега за характеристиките. Твърдият диск има капацитет 10 мегабайта, скорост на въртене на шпиндела 3600 об/мин; кутията съдържа 2 диска, на които и 2-те повърхности са записваеми, а това означава, че вътре в търбуха се разхождат цели четири четящо-пишещи глави. Те са от т.н. плаващ тип – летят на въздушна възглавница; и четирите са окачени на едно позициониращо устройство, което ги насочва.
ИЗОТ СМ5508 – четящо-пишеща глава
Цилиндрите са 306, секторите на повърхност – 1224. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Към компютъра ИЗОТ СМ5508 се свързва чрез доволно древния MFM интерфейс. :) Скоростта на обмен на данни между диска и компютъра е 5 мегабита/сек.
Като микроконтролер за четящо-пишещите глави в ранните бройки се използва Моторола MC68705P3S, а в по-късните – българският чип СМ650Р-09.
ИЗОТ СМ5508 – платка, изглед отдолу
Чипът контролер премества блока главите пакетно, т.е. когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, чипът насочва главите към нужния за това цилиндър едновременно – както са всичките една над друга – а после при работата оперира само нужната глава.
Минималното време за достъп на главите и 3 милисекунди, средното – 85, а максималното – 230. Нивото на шум е максимум 65 децибела.
Електродвигателите на шпиндела, с които е произвеждан СМ5508, са два вида в различните серии; в тях се използва т.н. динамично спиране. Хард дискът потребява 30 вата мощност.
В работен режим температурната амплитуда, в която трябва да се държи См5508,е е между 5 и 45 градуса Целзий, а в режим на покой – между – 40 и + 50 градуса.
ИЗОТ СМ5508 – изглед отдолу със свалена платка
Твърдият диск ИЗОТ СМ5508 може да се монтира в компютърната кутия както хоризонтално, така и вертикално, при това на коя да е от страните си. Когато е монтиран хоризонтално обаче, това задължително трябва да става така, че електронната платка да се оказва отдолу, производителят забранява обратното. след монтажа към диска трябва да се включат кабелът за заземяването (нещо нетипично за съвременните дискове, но този има такъв!), кабелите за обмен на данни по интерфейса MFM и захранващия кабел. Сега дискчето е готово за работа. Щом включим компютъра, до 30 секунди хардът е вече напълно на линия.
Ето и в колко много пластове опаковки е съхраняван хард дискът, преди да го отворим:
ИЗОТ СМ5508 – опаковка
Нещо интересно, което обаче можем да забележим само ако отвинтим горния капак на диска: в СМ5508 са използвани два различни типа покрития на магнитните записваеми повърхности – условно можем да наречем тези покрития ,,червеникаво“ и ,,тъмно“. Към момента не знаем защо това е така, но допускаме, че е заради някакво технологично усъвършенстване или преминаване към по-достъпни материали.
Редно е, когато разглеждаме дадено техническо устройство, да дадем сведения и за познатите при него повреди. При СМ5508 можем да отбележим характерното ,,прилепване“ на главите към дисковите повърхности при продължително съхраняване в покойно състояние. Това е лошо, защото по този начин главите получават механична повреда при включване на двигателя. Именно затова препоръчваме преди употреба на СМ5508, който дълго време е стоял в някое чекмедже, да го разклатите насам-натам едно хубаво, за да ,,събудите“ главите.
ИЗОТ СМ5508 – изглед отдясно
Друг характерен проблем е излизането от строя на микроконтролерния чип, което можем да разберем по липсата на раздвижване на блока с главите, което поначало трябва да се извърши при включване на диска – тогава се изпълнява инициализацията. За щастие, чипът е лесно да бъде сменен, въпросът е да намерите същия!
Понякога излиза от строя и оптичният датчик за нулевата пътечка: при инициализацията блокът с главите се мести само на една страна и не се връща на нулевата пътечка.
А сега, след като щателно разгледахме СМ5508, Ви предоставяме за изтегляне и неговия технически паспорт, за да се запознаете още по-подробно с всичките тайни на устройството ==> ИЗОТ СМ5508
Благодарим много на нашия приятел Денис Кущ от сайта OldPC.su за снимките на отворения СМ5508, защото ние никога не бихме направили това с нашия, а също така и за предоставянето на подробните наблюдения върху частите на хард диска отвътpe. :)
Негов по-голям събрат, но за сметка на това пък почти преносим, можете да видите тук:
Български преносимхард диск на 40 години в Sandacite.BG!
Български хард диск
Светът на старите български компютри не спира да ни изненадва с нови чудеса! След 200-мегабайтовата българска твърдодискова армада, чийто отделни хардове приличат по-скоро на… умивалници (==> ЦЪК!), след Първите български хард дискове, които оприличихме на фризери (==> ЦЪК!), сега на линия е последното ни откритие – български преносим хард диск на 40 години! Разгледайте внимателно снимката по-горе и ще видите какво имаме предвид. Нека сега се впуснем в поредното пътешествие във времето, за да открием чудноватите му особености!
КУТИЯ ЗА ТОРТА
За да разберем по-добре действието на въпросния преносим хард диск – модела ИЗОТ ЕС 5269-01, трябва преди това да разкажем по-подробно за неговия ,,дом“ – устройството ИЗОТ 1370 (наричано още СМ 5400), в което той влиза и действа. Ако си спомняте, в статията за Първите БГ хардове бяхме споменали ИЗОТ 1370 във връзка с т.н. дискове от касетен тип. А 1370-ката тогава го описахме така: ,,Кyтия зa тopтa, в ĸoятo имa eдин cмeняeм (демек преносим) и eдин нecмeняeм диcĸoв ĸyп. Кутията ce мoнтиpa в oтceĸ в шĸaф в онзи, големия ĸoмпютъp, чийто размери заемат цялата стена на стая“.
На тази снимка ИЗОТ 1370 са онези две изпъкнали чекмеджета с бяла рамка, поставени в средата на втората висока колона – разпознахте ли ги? За да го обясним най-лесно, ИЗОТ 1370 е устройство, работещо донякъде на принципа на известните HDD rack-ове. Помните, нали – онези хард-дискови ,,чекмеджета“, в които навремето можеше да разнасяме насам-натам обикновени твърди дискове и така да ги превръщаме в преносими. :) Както вече знаете, в HDD rack-a на име ИЗОТ 1370 се поставя ИЗОТ ЕС 5269-01.
А ето и друг ,,едностаен“ компютър – ИЗОТ 1016С, който също съдържа устройство за дискове касетен тип, и пак са лесно разпознаваеми, с бели рамки и изпъкнали:
Български компютър ИЗОТ 1016С
Друг вариант е да си представите ИЗОТ 1370 като едно голямо оптично дисково устройство – монтираме го в компютърната кутия, свързваме го, а после на него можем да записваме и възпроизвеждаме дискове – сиреч външна памет, с външни преносими информационни носители. Този ИЗОТ, произвеждан в България от м. юли 1977 г. (най-вероятно в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ – Стара Загора) и изнасян в бившия СССР под названието СМ 5400, е точно такова устройство, само че дооста по-големичко от записвачка – бетер кутия за торта. :D
СМ 5400 ИЗОТ 1370
Когато поставите СМ 5400 в компютърния шкаф, все едно го настанявате в хотел! Конструкторите на мегамашината са предвидили за HDD rack-а автономен блок, в който освен чекмеджето се намират захранващ блок, вентилатор да го охлажда и въздушен филтър. Навремето са препоръчвали за по-голямо удобство да не се слагат един върху друг повече от два броя СМ 5400.
ИЗОТ 1370/СМ 5400 има в себе си два диска – един фиксиран (несменяем), който е постоянно закрепен на оста на вала, и един друг – сменяем, инсталиран и пакетиран в характерна кръгла бяла кутия… тоест именно ИЗОТ ЕС 5269-01, който видяхте на първата снимка – той се нарича ,,дисков пакет”. По негово време са му казвали ,,касета”, а на английски – disk cartridge. Когато по някаква причина искате да смените касетата с друга, издърпайте ,,чекмеджето“, извадете кръглата бяла кутия и поставете новата. Сетне затворете без блъскане! :)
СМ 5400 ИЗОТ 1370
Извадената бяла кутия с диск можете да я подредите заедно с други на превозима етажерка на колела – така са ги съхранявали, и се номерират, за да са лесно откриваеми.
За запис, търсене и четене на информация се използват и двете повърхности на всеки от дисковете в СМ 5400 – тоест всеки диск в него се използва и от двете страни. За всяка страна отговаря по една плаваща (летяща на въздушна възглавница) магнитна глава от т.н. универсален тип. Те са монтирани на едно-единствено позициониращо устройство, което ги управлява. Когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, то ги насочва към нужния за това цилиндър едновременно, а после при работата оперира само една глава. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.)
По-нататък ще се върнем към техническите характеристики на преносимия хард диск и неговата ,,записвачка“, а сега нека продължим опознаването на тази система от друг ъгъл.
КАК РАБОТИ КУТИЯТА
СМ 5400 извършва с данните стандартните и за днес три операции – търсене, четене и запис. За която и да е от тях той трябва първо да развърти шпиндела с необходимата скорост, да задвижи нужната глава и да я позиционира над правилната писта. Самото въртене се прави от постояннотоков двигател, на който е закрепена оста с шпиндела. Скоростта на въртене е 1500 об./мин и се поддържа от цифрова сервосистема с точност до 1 %. За включването и спирането на двигателя отговаря превключвател. Ако поради някаква причина нужната скорост на въртене не е достигната, се задейства сигнал, целящ да защити данните, и СМ 5400 не изпълнява никакви команди за достъп до информацията, докато не се достигне номинално заложената скорост.
СМ 5400 ИЗОТ 1370
Точното позициониране на четящо-пишещите глави над правилния цилиндър става чрез специална система – магнитните глави се преместват чрез линеен двигател от електромагнитен тип, а тяхното управление се осъществява чрез цифрово-аналогова сервосистема.
Това е в общи линии начинът на работа при СМ 5400.
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Един диск в СМ-то може да запише 2,45 мегабайта информация. Всяка повърхност от двата работни диска в СМ 5400 има 204 писти, съответно 204 цилиндъра. Скоростта на обмен на данните между устройството и компютъра е заявена като 2,45 мегабита/сек, което прави 0,31 мегабайта/сек. Времето за позициониране на главите е средно 50 милисекунди (минимално 15, максимално 90).
За работата си праисторическият HDD rack изразходва горе-долу приличните 350 вата и работи на 200 или 110 волта напрежение – според както е в мрежата, към която ще го включите. За теглото обаче… Тежи цели 58 килограма! Ами да – онзи голям двигател на шпиндела трябва да напомни за себе си, а освен него имаме 2 дискови пакета, самата кутия (която също не е лека), електроника, механика…Това обаче не е кой знае какво в сравнение с размера на традиционните хард дискове във вид на ,,фризери“, които като нищо удрят тегло от 130 – 150 килограма! Размерите не са кой знае колко стряскащи – ,,кутията за торта“ е дълга 78,4 см, широка 48,3 и висока 26,5 см.
БЕЛИТЕ КУТИИ
Български хард диск
А сега да си дойдем на темата! ИЗОТ ЕС 5269-01 се ражда през първата половина на 1977 г. в Централния институт по изчислителна техника и също е произвеждан в България – алуминиевият му диск с феромагнитно покритие е изработен в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, а пакетирането му в бялата кутия е правено най-вероятно пак в споменатия по-горе старозагорски ДЗУ.
ИЗОТ ЕС 5269-01
Както и при съвременните хард дискове, сърцевината на нашия бг преносим хард от 1977 са записваемите му повърхности! На практика това са двете страни на кръгла метална плоча (или ,,плочи“, ако са повече от една– в нашия модел обаче ,,блатът на тортата“ си е само един). Подобно на сегашните HDD-та, и ИЗОТ ЕС 5269-01 е енергонезависима памет, тоест запазва записаната информация и след изключване на електрозахранването.
Както казахме, единствената дискова плоча има две информационни повърхности и е поместена в бялата кръгла пластмасова кутия. Плочата се слага там още в завода, ползва се така и не се изважда от кутията никога.
Български хард диск
От фабриката дисковете излизат, опаковани в прозрачен найлон (да, знаем, че на тези тук е пожълтял и е мръсничък, ама пък е автентичен – никога не са отваряни :D):
Български хард дискове
Те задължително са придружени от следния сертификат (виждате го и прикрепен към харда на първата снимка):
Български хард дискове
Интересно е да отбележим, че след началото на 90-те (когато този вид хард дискове с огромни плочи излизат от употреба), записваемите кръгли метални пластини са използвани като самоделни дециметрови антени за телевизия. Тук-таме из някои стари балкони още могат да се мернат такива – напр. в една тераса на ул. Княз Борис І между Парчевич и Аспарух.
Антена от стари хард дискове
Въпреки найлона, препоръчва се след разопаковане и преди монтаж пластмасовата кутия да се очисти от праха с помощта на прахосмукачка или мека материя, намокрена с изопропилов спирт. Когато пък се внесе в работната зала с компютрите, ЕС-то трябва да преседи да се аклиматизира и ,,темперира“ в продължение на 24 часа.
Днешните хард дискове най-масово са 3,5-инчови; съществуват още 2,5- и 1,8-инчови устройства. Вече по-рядко се срещаме за ветераните от началото на 90-те години Quantum Bigfoot, които имаха форм-фактора на записвачка (5,25 инча), но какво бихте казали пред факта, че ИЗОТ ЕС 5269-01 е 14-инчово устройство! Наистина внушителна ,,торта!“ :D
Една чужбинска снимка, съпоставяща хард дискове с различни форм-фактори:
Стари хард дискове
Ето го пък изглежда ИЗОТ ЕС 5269-01, сравнен с ,,обикновена“ 3,5-инчова дискета:
Български хард дискове
Там е работата обаче, че плътността на запис също е смайващо ниска спрямо днешните ни стандарти – само 88 бита/мм – и така общият обем информация, която може да се запише на този интересен преносим хард диск, е едва 2,45 мб! Броят на пистите на всяка повърхност пък е (както вече очаквате) 204. Скоростта на въртене на диска на ,,тортата“ се определя оттази на устройството (,,кутията“), в което го поставите, но максимално може да е 2400 об./мин с допуск (отклонение) в рамките на 1 %. Както и при съвременните хард дискове, магнитните глави летят над плочата и са разделени от разстояние от порядъка на микрони – в случая 2 – 3 микрона. Ако върху феромагнитното покритие на записваемата повърхност попаднат прах или замърсявания, това със сигурност ще повреди и нея, и главата. Работната температура също е подобна на съвременните устройства – от + 5 до + 50 градуса Целзий.
ИЗОТ ЕС 5269-01
Дисковата кутия има в средата си удобна ръкохватка, за която да я разнасяте насам-натам, въпреки че при продължително разнасяне започва да убива на ръката. ИЗОТ-ът е висок 6,2 см, диаметърът му е 3,81 см, а тежи 2,45 кг.
Български хард диск
А, да, и да кажем също така, че българският преносим хард диск ИЗОТ ЕС 5269-01 е имал 12 месеца заводска гаранция.
Ето тук пък можете да разгледате и подробната техническа документация на нашия хард ==> ИЗОТ ЕС 5269-01 техническо описание. От нея ще видите и как да почиствате устройството на още по-деликатни места – филтрите за прах и мръсотия вътре в него. Представяте ли си – да вземете една четка и да си почиствате прашуляка из хард диска! :) Ще видите, че техническото описание е на руски – това е, защото навремето тези джаджи са били изнасяни в огромни количества за бившия СССР. Дори и в момента те са многократно по-разпространени в Русия и Украйна – до степен, че в България е страшно трудно да открие човек такива. Е, нашето все пак е от родна земя. :)
Ако ли пък желаете да научите повече за историята на Първите български хард дискове, заповядайте тук ==>
200 мегабайта български хард диск в Сандъците – Sandacite!
200 мегабайта български хард диск
Вероятно помните наскоро разказаната от нас история на първите български хард дискове. Днес обаче хората често поставят в компютъра си повече от един такъв. Още през 70-те години, тъй като капацитетът на едно запомнящо устройство тип ,,фризер“ започва да става недостатъчен, стремежът става да се обединят няколко, за да работят синхронно.
През 1979 г. в Института по изчислителна техника в София е извършена истинска революция в това отношение – разработена е сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 мб. Тя е предназначена за работа в състава на ,,едностайни“ компютри от Единната система на Източния блок ЕС РЯД-2.Състои се от управляващи устройства (УУ – т.е. контролер) и управляващи модули (УМ).
Принципът е следният: към управляващото устройство могат да бъдат включени до 4 управляващи модула, а към всеки от тях — до 4 запаметяващи устройства (самите хард дискове). Контролерът УУМД ЕС 5567 и управляващият модул УМЕС 5667 управляват 100/200 мб хард дискови устройства, като така осигуряват външна памет с голям обем и минимално време за достъп. Това е т.н. ,,дискова подсистема 100—200 мб“. Накратко казано, тя включва управляващо устройство ЕС 5567, управляващ модул ЕС 5567 и запаметяващи устройстваЕС 5067. По характеристиките си те се изравняват с модели на тогавашните водещи чуждестранни производители.
Трябва да отбележим също така, е при включване към подсистемата на максимален брой запаметяващи устройства— 16 — се осигурява външна памет на магнитни дисковес обем 6400 мб (32 шпиндела х 200 мб), което значи 6,4 гб. Минахме вече в гигабайтови води; така е по-лесно да си ги представим! :)
А, да… сигурно сте прочели, но… нека все пак ви кажем, че едно такова запаметяващо устройство тежи около 120-140 кг. :) Вижте го – мяза на мивка:
Завод за изчислителна техника София Zavod za izchislitelna tehnika Sofiya
По времето на устройствата, за които ще стане, дума в България за хард диск се използва дългото название запомнящо устройство на твърд магнитен диск (ЗУМД). Едно такова устройство работи със сменяеми носители от по няколко плочи, които се поставят върху шпиндел, въртян от електродвигател. ЗУМД е използвано като памет на т.н. електронноизчислителни машини (ЕИМ) – мощни компютри за разнообразна професионална употреба, заемащи цели стаи. За разлика от съвременните хард дискове, които работят на принципа „включваш и работи“ (plug and play), ЗУМД-то притежава отделен контролер (с размери на табуретка), който го управлява при трите му основни задачи – търсене, запис и четене на записана информация.
ЗУМД представлява метален шкаф, в който мощен електродвигател върти вертикална ос. На нея се „нанизват“ шест алуминиеви диска с диаметър 356 мм, извадени от пластмасова кутия. Дисковете са шест един върху друг, но двете външни страни не се използват и така общият брой работни повърхности е 10. Този пакет представлява т.н. сменяема памет – след изпълване на капацитета кутията може да се свали и да се замени с друга. Дисковете запазват записаната информация след демонтаж и така позволяват създаване на големи архиви от данни, а външната памет нараства наистина значително.
Ето едно такова:
Български хард дискове Balgarski hard diskove
Никое от тези устройства не е проектирано за домашна употреба. ЗУМД влизат в състава на споменатите мощни професионални компютри, каквито са имали само големите предприятия и т.н. областни изчислителни центрове. Например дадена статистическа или икономическа информация се записва на магнитна лента в малка община и после се изпраща в изчислителния център, където се изтегля именно на такъв „хард диск“.
Плочите в дисковия пакет не са херметизирани, защото твърде ниската плътност на записа все още не изисква това. Това на практика са първите български хард дискове, произвеждани за нуждите на Единната система (ЕС) електронноизчислителни машини на СИВ. Те са напълно съвместими с нейните стандарти за взаимозаменяемост.
През 1972 г. в ДЗУ Стара Загора започва производството на първите запомнящи устройства с такива магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 мегабайта и скорост на обмен 156 килобайта/сек. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 ms. Брой на цилиндрите: 200 работни и 3 резервни
Магнитната дискова памет със сменяеми шестдискови пакети служи като външно запомнящо устройство с произволен достъп до информацията в състава на тогавашните цифрови електронни изчислителни машини. Тези ,,фризери“ тежат над 120 кг и се задвижват от трифазен електродвигател. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР. Това е изглед отгоре:
Български хард дискове Balgarski hard diskove
През същата година в Завод за информационни носители Динко Баненкин Пазарджик, започва производството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 мегабайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.
Пакетът сменни дискове ЕС 5053 се използва във всички шестдискови магнитни памети.
ИЗОТ ЕС 5053 IZOT ES 5053
Количество съхранена информация 7,25.106 байта
Максимална плътност 44 импулса/mm
Максимална допустима скорост 2500 об/мин
Брой на работните повърхности 10
Допустим брой на пътечките за повърхност 203
ИЗОТ ЕС 5053 IZOT ES 5053
Табелката отгоре е красноречива:
ИЗОТ ЕС IZOT ES
Ето и таблица с техническите характеристики на следващия ни герой – устройството ИЗОТ ЕС 5061:
ИЗОТ диск IZOT DISK
През 1975—1976 г. завършва разработката и от 1976 са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капацитет 29 мегабайта. ЕС 5061е външно запомнящо устройство на магнитни дискове със сменни единадесетдискови пакети, с произволен достъп към информацията. Устройството работи със скорост на обмен 312 килобайта/сек и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време на достъп е 40 ms.
Основните операции, които извършва ЕС 5061, са търсене, запис, четене. Управлението на операциите в него се осъществява от управляващи блокове. Електронната част на устройството е изпълнена с TTL интегрални схеми.
ИЗОТ ЕС 5061 IZOT ES 5061
Метод на записа – с двойна честота без възвръщане към 0
Интересни са и т.н. дискове от касетен тип (напр. ИЗОТ 1370). Те имат големината на кутия за торта, в която има един сменяем и един несменяем дисков куп. Касетата се монтира в отсек в големия шкаф на компютъра. Вероятно идеята на подобна „полусменяема“ конструкция е, че фиксираните дискове са потенциално по-надеждна постоянна памет, а сменяемият дисков пакет е подходящ за резервни копия.
Днес хората често поставят в компютъра си повече от един хард диск. Тъй като капацитетът на едно ЗУМД все пак започва да става недостатъчен, стремежът е да се обединят няколко, за да работят синхронно. Чрез своя контролер „едностайните“ компютри могат да поемат до осем броя устройства. През 1979 г. пък е извършена истинска революция в това отношение. В Института по изчислителна техника в София е разработена сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 МБ. Това увеличава общия обем до цели 6,4 ГБ! Решението е типично за дисковите системи от 80-те години, които са съставени от десетки ЗУМД-та, а служителите работят между тях и ползват голямата машина чрез личните си терминали. Всичко това най-често става в голяма и добре обгрижвана светла зала – имало е изисквания дори към температурния диапазон и чистотата на въздуха.
А ето и 10-мегабайтов български хард дискс форм-фактор 5,25 инча ИЗОТ СМ5508и с древен MFM интерфейс:
ИЗОТ СМ5508 IZOT CM5508 ИЗОТ СМ 5508 IZOT CM5508Български хард диск Balgarski hard diskИЗОТ СМ5508 IZOT CM5508 ИЗОТ СМ 5508 IZOT CM5508
Съществува още и дискова подсистема с максимален обем 6,4 гб, с която можете да се запознаете тук ==> ETO!
