200 мегабайта български хард диск в Сандъците – Sandacite!

Вероятно помните наскоро разказаната от нас история на първите български хард дискове. Днес обаче хората често поставят в компютъра си повече от един такъв. Още през 70-те години, тъй като капацитетът на едно запомнящо устройство тип ,,фризер“ започва да става недостатъчен, стремежът става да се обединят няколко, за да работят синхронно.

През 1979 г. в Института по изчислителна техника в София е извършена истинска революция в това отношение – разработена е сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 мб. Тя е предназначена за работа в състава на ,,едностайни“ компютри от Единната система на Източния блок ЕС РЯД-2. Състои се от управляващи устройства (УУ – т.е. контролер) и управляващи модули (УМ).

Принципът е следният: към управляващото устройство могат да бъдат вклю­чени до 4 управляващи модула, а към всеки от тях — до 4 запаметяващи устройства (самите хард дискове). Контролерът УУМД ЕС 5567 и управляващият модул УМ ЕС 5667 управляват 100/200 мб хард дискови устрой­ства, като така осигуряват външна памет с голям обем и ми­нимално време за достъп. Това е т.н. ,,дискова подсистема 100—200 мб“. Накратко казано, тя включва управля­ващо устройство ЕС 5567, управляващ модул ЕС 5567 и запаметяващи устройства ЕС 5067. По характеристиките си те се изравняват с модели на тогавашните водещи чуждестранни производители.

Трябва да отбележим също така, е при включване към подси­стемата на максимален брой запаметяващи устройства — 16 — се осигурява външна памет на магнитни дискове с обем 6400 мб (32 шпиндела х 200 мб), което значи 6,4 гб. Минахме вече в гигабайтови води; така е по-лесно да си ги представим! :)

А, да… сигурно сте прочели, но… нека все пак ви кажем, че едно такова запаметяващо устройство тежи около 120-140 кг. :) Вижте го – мяза на мивка:

Търсим си такова! :D