Вижте в Sandacite.BG българската 2000-тонна хидравлична преса!

Днес ще Ви разкажем за едно по-необичайно българско техническо изделие от 1962 г. Това е продукт не за потребление, а за производство. Става дума за хидравлична преса, а това е ценна машина, защото може да обработва големи метални листове и други отрязъци метал, от които се получават напр. дъна на мащабни съоръжения – вагони цистерни, автоцистерни, парни котли, резервоари и др.

Преди изработката на тази преса подобни метални части или се внасят от чужбина (което е скъпо), или се изработват на ръка (което е бавно и трудоемко, а това ще рече пак скъпо) в Железопътния завод Георги Димитров — София. Ръчната изработка на такива наистина е много скъпа. Например дъно с диа­метър 3,400 мм е изработвано от 6 — 7 работници в течение на 12 —14 часа, като за загряването на заготовките се из­разходват дневно към 4—5 тона дървени въглища и поло­вин тон нафта. Дори в условията на непазарно ориентираната социалистическа икономика инженерните умове осъзнават, че това е огромен и оскъпяващ процеса разход.

Затова в началото на 1961 г. конструкторският отдел на Железопътния завод Георги Димитров (начело с инж. Димитър Петков, ст. конструк­тора Георги Стоев и инж. Дойно Манолов) си поставя зада­чата да създаде наша, собствена преса, която да върши тази фабрична работа не по-зле от чуждестранните. Въпреки трудностите (като липса на опит, на машини и съоръжения за изготвянето на отдел­ните части на пресата и пр.), пресата бива построена за относително кратък срок – година и по­ловина!

Новоизработената хидравлична преса, монтирана в ковашко-пресовия цех на Котлостроителния завод Георги Кирков, е голямо и сложно съоръжение.

Тя тежи 230 т, висока е 10,5 м и има размери на основата 5 х 6 м. С тази преса са пресовани ламаринени листове с дебелина до 25 мм, кръгли заготовки с диаметър до 3,400 мм, а правоъгълни — с размери 4,900 х 1,400 мм или 4,000 х 3,600 мм.

Максималният натиск на пресата е 2,000 т при наля­гане в цилиндрите 250 кг/см². Максималният й ход е 1,400 мм, като разстоянието между двете работни плоскости е 2,800 мм.

С тази нова машина агряването на подлежащите на пресоване заготовки става не с дървени въглища, а в специална мазутна пещ, от която те се придвижват до пресата по ролгангов път. Като цяло, с новата преса процесът от загряването на заготовката до пресоването й в дъно е предвидено да трае около 2 часа, при това с голям икономически ефект и далеч по-високо качество! Това е особено важно за тънкостенните дъна, защото те лесно пре­гарят.

При ръчната изработка средно на месец се огъват от 70 до 80 дъна. А след пускането на пресата в редовна екс­плоатация тази продукция може да се изработва само за 8 часа!

Освен това, положителните черти на икономическата самодостатъчност си казват думата и тук – изработката на пресата в България е струвало на завода два пъти по-евтино, отколкото ако са я закупели от чужбина.

Липсва само още един положителен щрих в картинката – да каже някой къде е тази хидравлична преса, за да се снимаме до нея…

Вижте в Sandacite.BG как са се сушели дървените телевизори във фабриката!

Днешното пътешествие във времето ще ни покаже един интересен етап от производството на стари телевизори и радиа преди повече от половин век. Както е известно, тези апарати с вида си наподобяваха истински къщни мебели – дървени, лакирани (оо, колко ясно личеше натрупаният прах!) и с достолепен вид. За да  бъде това така обаче, в заводите, в които ,,сандъците“ са произвеждани, е кипял усилен труд и са имали съответното специализирано оборудване.

Случайно попаднахме и разгърнахме тези случайно намерени дипляни. Те са издадени през 1966 г. и рекламират изделия на Завода за инструментално и нестандартно оборудване в София, а показаните машини са крайно, крайно любопитни!

Забелязвате ли кутиите от телевизори ,,Опера“, които са окачени на метални рамки в пастта на грамадната ,,фурна“, снимана по-горе? Това е професионална сушилня, произвеждана от първата половина на 60-те г. нататък. Идеята на тази машина е следната. Когато кутията на телевизора или радиото бъде готова, в дърводелския цех на завода я шприцват с полиестерен или друг лак. Той обаче трябва бързо да изсъхне, защото кутиите трябва да бъдат безопасни за пипане, когато в монтажния цех в тях ще монтират шаситата. Освен това,  за да залепне здраво, е добре хубаво да се ,,изпече“. И затова се появява нуждата от ,,бърза пещ“, в която прясно напръсканите кутии да бъдат ,,изпечени“, за да станат удобни за работа. Същата пещ е била използвана  и в мебелната промишленост за произвежданите мебели.

Най-общо казано, сушилната камера за дървени кутии работи по следния начин. Шприцваните кутии се поставят на носещите рамки (виждате ги, хванали са кутиите – представляват нещо като куки) и работникът натиска бутон в единия край на камерата. Рамките са окачени на верига горе и когато веригата се задвижи, се задвижват и куките заедно с окачените на тях кутии. Минавайки през камерата, сандъците биват обдухвани от много топъл въздух, подаван от отоплителна инсталация, и така се изсушават. Миризливите изпарения от лака се отвеждат навън с вентилационна инсталация. Когато ,,печивото“ стане готово, работникът натиска бутон в другия край на ,,фурната“ и веригата спира да се движи.

Движението на веригата (тоест скоростта на въртележката на кутиите) може да бъде с три скорости – 0,4, 0,8 и 1,2 м/мин – да, бавно, но това е нужно, за да се изсушат добре сандъците, защото иначе ще лепкат и по тях дълго време ще остават пръстови отпечатъци. Температурата може да се регулира в различни степени, но максимално може да е 55 градуса Целзий. Самата камера е, разбира се, огромна – дълга е 7,66 м, широка 2,25 и висока 3,44 м. Все пак това е промишлена машина, проектирана за монтиране в халета – не е да си я сложи човек в хола. :)

Вдухващият топъл въздух вентилатор има дебит 6000 куб. м./час, а конвейерът (демек веригата) се задвижва от електродвигател (също български) с мощност 0,250 kW и 1400 об/мин.

Сушилнята за телевизионни кутии (с название АМ-250) има и екстри. При нужда тя може да се раздели по дължина на две с преградна стена от листова ламарина. Задвижващото устройство е можело да се изработи в два варианта по желание на клиента: със степенно регулиране на скоростта или чрез вариатор, което е безстепенно регулиране.

За любителите на точните и подробни описания неща ще споменем, че сушилната камера се състои от отделни секции от железни профили и листова ламарина. Носещата ферма пък е от профилна стомана. Ако погледнем инженерно на нашата сандъкосушилня, трябва да кажем, че главните й възли са работната камера, носещата ферма, веригата, носещата рамка, задвижващото и натегателното устройство, отоплителната и вентилационната инсталация и, разбира се, обезопасената електроинсталация.

Eто това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

:) А ето тук можете да видите как са сглобявани първите български телевизори в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София:

[1961] В Слаботоковия завод в София

See more

 

[1963] Първият български електротрактор

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 134, 15 юни 2018 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-134.pdf.)

През декември 2017 г. известният германски производител на селскостопански машини AGCO представи необичайния трактор Fendt e100 Vario, който се задвижва не от обикновен двигател с вътрешно горене, а от електрически такъв. Електротракторът е рекламиран като революция в този вид техника заради необичайното задвижване, на практика отсъстващото замърсяване и различните функции, които се управляват чрез собственото му мобилно приложение. Част от бъдещето му е вече осигурено – в скоро време Община Мюнхен ще замени използваните в града дизелови трактори с електрическия e100 Vario. Неговата мощна батерия е предвидена да работи и като енергоизточник за зареждане на други консуматори в по-спартанските условия на полето.

Ще кажете – нормално, модерни времена. Да, ама знаете ли, че още преди 55 години и в България сме имали електрически трактор! Бил е разработен в Института по механизация и електрификация на селското стопанство в София. Ето как е станало това.

В началото на 60-те г. ,,отговорните органи“ по земеделската механизация на държавата констатират, че  механизацията в оранже­риите е недостатъчна и че почти всички основни работи, пог­лъщащи много труд, се извършват ръчно. Това положение спъва увеличаването на оранжерийните площи и води до висока себестойност на произведените ранни зеленчуци. Затова в гореспоменатия Институт е  бил набран  колектив от научни работници със задача да създаде подходящо средство за механизиране на работните процеси в оран­жериите. Инженерите мислили, мислили и сътворили… електрически трактор!

    Като се замислим, защо пък не? Такива днес ги има бол (напр. германският Fendt e100 Vario от тази година).

    Проектантите установяват, че в основата си идеята съвсем не е лоша. Електромоторът има някои ценни предимства в сравнение с двигателя с вътрешно горене. Той не се нуждае от зареж­дане с гориво, винаги е готов за работа, бързо се пуска в движение, има висок коефициент на полезно действие. Освен това обслужване­то му е много леко и просто. Технически прегледи се правят по-рядко. Дори са пресметнали, че разходите за ремонт на електротрактора са три пъти по-малки от тези на обикновения трактор с бута­лен двигател.

Но тези предимства съществуват само при работа в ограничени райони или на място. При използване на електротрактора в полето проектантите забелязват  и неговият основен недостатък. Новото оръдие на труда се захранвало чрез дълъг кабел, който го следва по време на целия му работен път – тоест нещо като каишка между мрежата и него! Този дълъг кабел за захран­ване влече след себе си допълнителни електромрежи и други съоръже­ния, които повишават значително стойността да извърше­ната работа.

А защо не са използвали обикновени акумулаторни батерии? Честно казано, нямам сведения за това, но вероятно са сметнали, че това ще оскъпи значително трактора, или пък са решили, че понеже площите в  оранжериите са малки, може да минат и с кабелно захранване. Тогавашните оранжерии изглеждали уместни за използ­ване на електротрактора именно поради малките площи и затворените помещения, а инсталациите за токозахранване имали сравнително ниска цена.

Да се върнем пак при проектантските умувания. Тогавашните оранжерии са изглеждали подходящо място за използ­ване на електротракторите, особено при механизираното отглеждане на ранни зеленчуци. Площите са ограни­чени, помещенията — затворени и инсталациите за зах­ранване с електрически ток струват сравнително евтино.

    И ето, че през есента на 1963 прототипът бил готов! Той имал обикновен асинхронен елек­тромотор с мощност 6,5 kW и 1460 об/мин. Токозахранването идвало от общата мрежа на оранжерията с напрежение 380/220 V. Според планировката на пространството кабелът можел да се влачи върху почвата или да се издига под покрива и да се носи от телено въже. За да не се усуква при завоите, конструирали специален въртящ се контакт, на който едната му част да се върти заедно с кабела, без да се нарушава електровръзката. Направо велико!

     За предпазване на кабела от усукване при завоите е бил конст­руиран специален въртящ се контакт. Едната му част се върти заедно с кабела, без да се нарушава електри­ческата връзка. представяте ли си, какво чудо! :D

    Първият БГ eлектротрактор имал малки размери – ширина 60 см и дължина 135, а теглото му било 400 кг. Можели да му се монтират и външни съоръжения, напр. плуг. Имал две предни и две задни скорости. Практически били осъществени само предните, а зад­ните се получавали с превключване на фазите на електро­двигателя. При смяната им валът му променял посоката си на въртене и тракторът от преден ход минавал на заден. Спирачките били челюстни и се монтирали в задвижва­щите колела. Задействали се посредством лостове и пе­дали, монтирани пред седалката на тракториста.

Виждаме, че в сравнение с обикновените верижни трактори конст­рукцията на този е значително опростена, което и намалило много стойността му. Можел да се произвежда с вече усвоените технологии. Обслужването и управлението било лесно и замислено да се извършва и от хора с ниска квалификация.

Електротракторът бил предвиждан главно за оране на почвата в оранжерията преди разсаждане на растенията. Дотогава земята се копаела с конски плуг или с права лопата. При опити да се използват обикновените трактори резултатите не били добри. Това е логично – по-големите и тежки машини утъпкват силно почвата, бук­суват, имат малка маневреност и голям радиус на завоите. Освен това, в повечето оранжерии просто не можел да влезе голям трактор. Използването на малки едноосни трактори също се оказало неудобно поради голя­мото им буксуване и трудно управление.

Снабден с навесен еднокорпусен плуг, г-н електротракто­рът изглеждал идеалният супергерой за ползване в оранжериите! При него буксуването било сведено до минимум, утъпкването на поч­вата – намалено няколко пъти, а управлението било леко и удобно.

За съжаление обаче, следите на днешния ни герой се губят малко след старта и към момента нямаме инфо какво е станало с първия БГ електротрактор. При първо получаване на нови сведения ще допишем. :)

Български хидравличен багер БХ600П

През 1967 г. на XXIV Мо­стрен панаир в Пловдив зрителите виждат нещо ново. То е дело на разработчици и технолози от Базата за техническо развитие по селскостопанско машиностроене на гара Дебелец и от Научноизследователския проекто-конструкторски институт по хидравлика в гр. Казанлък (това звено поне е много известно – няма как да не сте чували за него, а за бой в случая сме ние, че досега не сме представили повече неща на него).

Та преди 50 години в Пловдив става дума за поредната рядка птица в българското машиностроене – еднокошов хидравличен багер с индекс БХ 600 П. Той се задвижва от двигател с мощност 80 конски сили, който му позволява да развива транспортна скорост до 20 километра в час и да работи с три различни коша на лопатата с вместимост от 0,45, 0,6 и 0,75 м³ 

Интересното в тази машина е, че работните органи се задви­жват по хидравличен начин. На снимката добре се виждат трите хидравлични цилиндъра, които осигуряват движението на лопатата.

Иначе, ако погледнем техническите характеристики на зверчето, ще видим, че най-големият радиус на копаенето е 9,4 метра, а най-голямата дълбочина — до 5,8 метра. Кранът на багера е снабден с права и обратна лопата и с товарачно и грайферно при­способление.

Разбира се, проектът е бил БХ 600 П да намери широко приложение преди всичко при изкопните рабо­ти в строителството. За съжаление обаче не знаем дали тези намерения са били практически осъществени.

 

 

Български бормашини реколта 1990 г.

,,В Института по електротехническа промишленост Никола Белопитов — София, са разработени ръчни електрически бормашини с ударно-въртящо действие с пружинно-зъбен механизъм-.Осовите ударни импулси се получават от зацеп- ването и отцепването на детайли с челни трионовидни зъби, при което единият детайл е зацепен неподвижно към корпуса на машината, а другият детайл се върти заедно с вретеното. Разработени са три типа машини—БУ101Е , БУР101Е и БУР2-160Е. от клас II съгл. БДС 8592—80. Машините са с електронно управление на честотата на вър­тене. Това позволява да се избират оптимални обороти на работното вретено в съответствие с диаметъра на свредлото, вида на материала и опит­ността на оператора.

Бормашините БУ101Е и БУР101Е са изцяло изолирани, едноскоростни и се състоят от пластмасов корпус, електродвигател, едностъ­пален зъбен редуктор с предавателно число 10,25, механизъм за превключване на режима на работа и прекъсвач. Статорният пакет и котвата на елек­тродвигателя са максимално унифицирани с до­сега произвежданите промишлени ръчни пробивни машини. Котвата е лагерувана на два сачмени лагера — в преден щит от металокерамика и в задно лагерно гнездо, оформено в пластмасовия корпус. Работното вретено лагерува на преден сачмен лагер, разположен в пластмасовия корпус, и на заден плъзгащ лагер, разположен в щита от металокерамика. Четкодържателите са поме­стени в специални гнезда и се притискат посред­ством еластични щифтове от силиконов каучук. Четките са без изключвател с тоководеща пружина. Превключвателят на режима осигурява работа на бормашините с ударно-въртящо и само с въртящо пробиване. При въртящо пробиване вретеното се избутва напред от винтова пружина, разположена между предния лагер и стъпало на вретеното, при което детайлите с челни трионовидни зъби са от­цепени. При ударно въртящо пробиване превключ­вателят се поставя в положение, при което не се ограничава осовото изместване на работното вре­тено. Упражняваното от оператора усилие върху машината осигурява зацепването и отцепването на детайлите с челни трионовидни зъби- При въртящо пробиване работното вретено се фиксира в осово направление.

Електронният регулатор, вграден в прекъсвача на БУ101Е и БУР101Е, еднополупериоден, без обратна връзка по скорост и позволява чрез ре­гулиране на подаваното на двигателя напрежение от 0 до около 130 V да се изменя плавно честотата на въртене n от 0 до около 0,65 n.

Двускоростната бормашина тип БУР2 160Е /фнг. 2) се състои от сериен колекторен елек­тродвигател, двустъпалеи двускоростен зъбен ре­дуктор

с предавателни числа съотв. i₁=25,8 и  i_n = 9,33, устройство за превключване на ре­жима на работа, прекъсвач и електронен регу­латор. Посредством палцов съединител се прев­ключват скоростите в редуктора както в покой, така и по време на въртене на работното вретено.

Електронният регулатор, вграден в ръкохват­ката на машината, е еднополупериоден, с обратна връзка по скорост и позволява плавно регули­ране на честотата на въртене на работното вретено и нейното стабилизиране независимо от прило­женото натоварване.

Бормашините БУ101Е и БУР2—160 Е са с вгра­ден в прекъсвача реверсатор — за промяна на посоката на въртене на работното вретено, което разширява възможностите им — за нарязване на резби, за завиване и отвиване на винтове за дърво и метал.

Техническите показатели на машините (горната таблица)  не отстъпват на показателите на машини, произ­веждани от водещи западни фирми.

Новите ръчни електрически бормашини с ударно-въртящо действие се произвеждат от ДФ „Електроинструменти“—Ловеч. Те намират добър прием както у нас, така и в чужбина. На международния есенен панаир в Пловдив през 1987 г. машините БУ101Е и БУР101Е получиха златен медал.

Инж. РОСТИСЛАВА Д. ПЕТКОВА

Ст. н. с, инж. ИВАН М. ТАКОВ“

Българските металорежещи машини през 1954

В статията се отразяват постиженията на българското машиностроене през 1954 г., по-точно в областта на металорежещите машини.

,,Ако надникнем в ремонтната работилница на някоя ма­шинно-тракторна станция или в кое и да е машиностроително предприятие, ние ще видим голям брой металорежещи машини. Те служат за производство на най-различни машини и съо­ръжения. На тях се обработват зъбни колела, оси, валове, винтове и други сложни детайли …

Доскоро ние нямахме развито производство на металоре­жещи машини. За оборудване на нашите предприятия те се внасяха от чужбина. В производството им обаче за­почна да се специализира бившият държавен механичен за­вод, сега преименуван в Завод за металорежещи машини „Вълко Червенков“.

Производството на стругове е една от основните продук­ции на завода. Стругът е универсална машина, без която не може дори и най-обикновената металоремонтна работилница

От стария модел Планета 200, произвеждан първона­чално в завода, с мощност 2,2 киловата и максимално число на оборотите 500 в минута, през редица варианти се стигна до днешния модел „С5“. Тази машина със своята съвременна кон­струкция отговаря в голяма степен на високите изисквания, които поставя пред конструкторите непрекъснато развиващата се машиностроителна промишленост. Новите висококачествени твърдосплавни режещи инструменти и стахановските методи в работата позволиха да се повиши в голяма степен скоростта на рязането. Това наложи и чувствителното увеличение на гор­ния предел на числата на оборотите на главното движение на струга при съответно увеличение мощността на електро­двигателя и повишение стабилността на машината в цяло. Мо­дел „С5“ позволява да се обработва металът на високи ско­рости, дори и с големи подавания по метода на Колесов. Стру­гът има 12 скорости, значенията на които могат да се избират в пределите от 24 до 1,050 оборота в минутата. Електродви­гателят има мощност 3 киловата. Максималната дължина на обработваното изделие достига до 1,100 мм, а максимално обра­ботваемият диаметър е 400 мм. На „С5“ могат да се нарязват 27 вида метрически, 36 вида витвортови и 24 вида модулни резби. Частите на струга са изработени с голяма точност, а зъбните колела са циментовани, закалени и шлайфани, с което е гарантирана дълговременна безшумна работа. Стругът има малко ръчки и удобно управление. Благодарение на добрите технико-производствени показатели той си е завоювал достойно място в производството.

На базата на модел „С5“ заводът произвежда и модели „С6“ и „С7“, които се отличават главно с по-голяма дължина и по-голям диаметър на обработваното изделие.

Хоризонтално-винторезният прецизен струг модел „С8“ е предназначен за по-лека работа и е сравнително по-малък по размери. Числата на оборотите на главното движение на тази машина могат да получават 12 различни значения — от 190 до 2,350 в минута, а мощността на електродвигателя е 1,6 киловата. Модел „С8“ допуска максимална скорост на рязането до 1,500 метра в минута, което означава, че металът се обработва със скорост, по-голяма от скоростта на бързия влак. Зъбните ко­лела в скоростната кутия са също закалени и шлайфани. Mi- шината има удобно управление и дава високо точна работа.

Фрезмашината е също широко универсална машина, край­но необходима във всяко металоремонтно предприятие. На нея се обработват плоскости, фасонни повърхности, канали, зъбни колела и др.

По своята производствено-техническа характеристика, по своето външно оформление и удобно управление модел „ФУ“ се отличава като напълно съвременна металорежеща машина и по нищо не отстъпва на чуждестранните. Машината има единно командване, което означава, че осемте скорости на главното движение се избират при въртенето на един маховик и се получават минимално 47 и максимално 1,180 оборота в минута. Работната маса на машиниста има както ръчно, така и автоматическо движение в три взаимно перпендику­лярни направления. Мощността на електродвигателя е 2.8 ки­ловата. Всички части са изработени от висококачествени ма­териали, а зъбните колела са закалени и шлайфани.

Конструктивно модел „ФУ“ е разработен от конструктор- ръководителя Петко Бунджолов, а технологията е написана от инж. М. Клейтман.

Заводът произвежда също така и шепингмашини модел „Ш2“ с максимална дължина на обработваното изделие 560 мм и максимално число на двойните ходове на ножа в минута — 170. Мощността на електродвигателя е 2.8 киловата.

Скоростната кутия позволява да се получат по желание 6 различни скорости.

Независимо от това, че в съвременната машиностроителна практика съществува тенденция за изместване на шепингма- шината и заменянето й със фрезмашина, засега това дале«е още не е напълно възможн<4, благодарение на което шепинггът продължава да бъде все още крайно необходима машина. Мо­дел „Ш2“ отговаря във всяко едно отношение на всички изи­сквания.

Усвоено е също така и серийното производство на бор­машини.

Настолната бормашина „Б12“ има максимална скорост на въртенето на работното движение 3,740 оборота в минута, и максимален диаметър на свредлото 12 милиметра, с мощност на електродвигателя 0,6 киловата.

Колонната бормашина модел „БС—30“ има скоростен ди­апазон от 118 до 1,180 оборота в минута на главното.движение. В тези предели се избират по желание 5 различни скорости. Максималният диаметър на свредлото, с което може да се работи на нея, е 30 милиметри. Мощността на електродвига­теля е 2,8 киловата.

Хидравличната ножовка модел „ХН2“ може да нарязва материал (стомана, желязо и др.) с максимален диаметър 130 милиметра и с 90 двойни хода на лъка в минута.

През 1953 г. беше усвоено серийното производство на нов модел щосмашина „ЩЗ“. Тази нов_а конструкция в много отно­шения е по-добра от по-рано произведения модел „Щ2“. Харак­теризира се с висока стабилност и голяма мощност — 7 кило­вата. Такава мощност консумират 175 електрически лампи по четиридесет вата всяка една от тях. Една машина тежи при­близително 5 тона.

В началото на тази година заводът започна да усвоява производството на нов тип машина — универсално заточна. Ще служи за заточване на режещи инструменти и за шлайфане на малки детайли.

В чест на VI конгрес на Българската комунистическа пар­тия конструкторският колектив на нашия завод излезе с нова победа — беше разработена и приета за пускане в производ­ството нов тип колонна бормашина „БК—32“. Тя се отличава с по-добра техническа характеристика, им_а по-проста технология на производството, външният вид е приятно оформен и е по- удобна за монтаж и обслужване в производството.

 

„БК—32“ ще замени досега произвежданата в завода ма­шина модел „БС—30“, като остаряла вече конструкция. Кон­структивната разработка на машината е извършена от младия конструктор-ръководител инж. Асен Вълов.

Засега нуждите н_а страната от металорежещи машини се задоволяват напълно с родна продукция. Нещо повече, ние отидохме по-далеч — известно количество машини бяха изнесени в Китай.

Съвсем близко край стените на завода вече се издигат строителните площадки проектирания за строеж нов завод за металорежещи машини. Скоро тук ще израсне нов, огромен завод-красавец, завод-гигант, оборудван с нова техника, социалистически завод на заводите. Ежегодно изпод умелите ръце на висококвалифицирани специалисти от завода ще излизат на път за всички краища на родината и отвъд нейните предели нови стотици ценни машини — стругове, фрези, бормашини, шепинги и много други.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1954

Вижте в Sandacite.BG българска полуавтоматична затварачка за буркани от 1962 г.!

Със сигурност помните ръчната затварачка за буркани, с която натискахме капачките тип ,,Омния“ на бурканите със зимнина, които приготвяхме всяка есен. Човекът я натискаше с с ръце и после ,,увисваше“ на нея до такава степен, че краката му се отделяха от земята. :) Такъв тип затварачка е добра за домашни буркани, но когато говорим за промишлено производство, нещата стоят другояче.

През 1962 г. в Държавния машиностроителен завод „Червено знаме“ — Ста­ра Загора е произведена бурканозатварачка с промишлен замисъл. Тя работи ето така:

Консервните буркани, ко­ито ще се затварят, постъпват по транспортна лента и докато се дви­жат по нея, една работничка поставя капаците върху тях. После бурканите се поемат от транспортна звездичка и застават под затваряща­та глава, която притиска капаците и ги прищипва околовръст на осемна­десет места. Основни детайли на затварящата глава са осемнадесетте цилиндрични пружиниращи палци, които са обработени мно­го точно по термичен път. Това осигурява еднаквост в прищипването и осигурява плът­ното затваряне на бурканите.

На машината могат да се затва­рят буркани с диаметър 48, 68 и 83 мм, а нейната производителност е между 45 и 80 буркана в минута. Такова ре­гулиране на производителността в широки граници е било необходимо, за да може машината да работи съгласу­вано с други машини и да се нагажда към тяхната производителност.

Как ли е работела? Със сигурност е била страхотно шумна! :)

 

 

Една българска бетонобъркачка от 1960 г. в Sandacite.BG!

Днес сме кратички, ама то е, защото само това намерихме по темата!

Тази бетонобъркачка е произвеж­дана у нас в ДМЗ Червена звезда — гара Дебелец (Държавен машиностроителен завод), Търновско.

Вместимост­та на барабана й е 500 л, а про­изводителността – 8-12  м³/час.

По това време същият завод произвежда и бетонобъркачки с вместимост 175 и 250 л., конструирани по-рано.

Все пак обаче дори и те едва ли са първите български бетонобъркачки. А вие нещо друго за този вид машини у нас можете ли да добавите? :)

 

Какво се произведе в България през 1950 г.

Здравейте, приятели на българската техника! :)

Днес предлагаме на вниматиево ви една репортажна статия от 1950 г., която ще ни даде моментна снимка на българската техническа промишленост през тази година. Надяваме се да ви е интересно и успешно да се пренесете в ,,онова време“. :D

,,Прецизните стругове, изработени в Завод 10 и завод ,,Антон Иванов“, имат работна дължина 2.000 мм., скоита скоростна кутия и задвижване със собствен мотор. Няма смяна на зъбни колела, шайби и трансмисии, всичко е ав­томатично, чисти ръчки, табла, включватели. Друго по­стижение е щосмашината. Тя служи за правене на вът­решни канали на зъбни колела — една ценна и незамени­ма машина в зъборезното дело.

Доскоро българските работни­ци знаеха само да работят и управляват фрезмашини, а днес те произвеждат вече такива. Фрезмашината се из­ползува за най-разнообразни нужди, като инструментална машина — за сваляне на пло­скости, изравяне, правене ка­нали, зъби и какво ли не още. За разлика от струга тук режушият инструмент е в движение, и материалът се по­дава, докато при стругарството материала е в движение, а ножът е неподвижен, и се подава

За дървообработващата ин­дустрия има цял комплект машини: дърводелска фреза, циркуляр, бормашина, бан­циг и механическа преса за фурнир и др.

Шлайфмашината за цилиндри на моторни блокове, производство на „Завод 14“ е висококачествена и ценна машина за нашето авторемонтно дело, тя може да престъргва и шлайфа цилиндри от 54 мм. до 145 мм. в диа­метър, като дава една точност на престъргване до 0.02 мм. и точност при шлайфане една стотна от милиметъра.

Ексцентър пресата е майсторско произведение на за­вода „Васил Коларов“. Задвижва се с електромотор, чиято мощност е 2 кс. с 1200 обороти в минута. Пресата мо­же да упражни натиск от 20.000 килограма и има ход на супорта от 10 до 70 см. Служи за щандовн работи, ряза­не на парчета, подгъване, пробиване и т. н. От същия завод е и въздушният чук с общо тегло 4.500 кгр. и тегло на самия чук (бабката) 150 кгр. Ходът на бабката е 400 мм., прави 180 удара в минута. Това е мощна ковашка машина, произведена за първи път у нас.

За консервната и хранителна индустрии са изложени: затварачка за консервени кутии, гроздомелачка, винарска помпа, центрофуги за мляко, чистачка за костилки на череши, производство на завода „Прогрес“. Ценна машина за нашето производство е въздушния компресор. Изло­жени бяха два типа компресори — с електромоторен дви­гател — удобен за работа с електроенергия и другия куплиран с бензинов двигател, подходящ за работа в отдалечени и неелектрифицирани места. Мощността им е 6 ат­мосфери.

Изложени бяха два дизел мотора — един 5 конски сили, ценно постижение на нашата машиностроителна ин­дустрия. Завод „Победа“ показва маган-машини за отде­ляне на памучното влакно от семето. Показан е и вибра­тор „ТП—4“ конструиран от инж. Петко Н. Петков и инж. Ник. Д. Иванов за трамбоване на бетон или пясък. Теглото му е само 73 кгр., а има удар от 700 кгр., повта­рящ се 3000 пъти в минута. Той може да вибрира 30 до 40 м², на час бетон с дебелина 20 д 25 см. Задвижва се от електромотор и се обслужва от двама души. Много сполучлива и проста по устройство машина необходима за строителството. Друга нова строителна машина е новия тип бетонобъркачка с вместимост 500 литра, изработка на завод „23 декември“.

Ценно постижение е лагерния метал „гликол“ за ла­гери на двигатеди с вътрешно горене, производството на пили и др. инструменти, както и авторезервни части. Ло­комотивният и вагонен завод „Георги Димитров“ е про­извел горелки за оксижен, които не отстъпват по каче­ство с нищо на вносните. Те, заедно с оксиженовия ге­нератор на завод „23 декем­ври“, дават комплектен на­шенски оксижен. Завод „Ге­орги Димитров“ има прекрас­ни постижения и при произ­водство на измерителни ин­струменти и уреди, шублери, манометри, мечици, френски ключове и др.

Особено насърчителни са успехите на българското машиностроение с овладяване про­изводството на земеделските машини. Показана бе вършачка изработена от завода „Георги Димитров“, която е почти напълно усъвършенствувана и с нищо не отстъп­ва на чуждестранните такива.

Показани бяха за първи път изработените и пуснати в серийно производство, сложни и прецизни нови замеделски машини — жетварка и сноповързачка. Българското маши­ностроене понастоящем изработва, в достатъчни количе­ства, почти всички основни земеделски машини — трак­торни и обикновени плугове, редосеялки, дискови брани, кукурузороначки, фуражомелки, помпи и много други.

Чувствителен напредък бележи нашата добивна про­мишленост. Превръщат се в живо дело указанията на дру­гаря Вълко Червенков, какво „че все по-голямото произ­водство на руди и концентрати трябва да съставлява на­ша първостепенна задача.“ На панаира в Пловдив бяха показани богатствата, които се крият в недрата на наша­та земя и успехите на нашите миньори и рудокопачи, които изтръгват от недрага на нашата земя тези ценни материали.

Каучуковата промишленост вече произвежда най-различни технически артикули, обувни стоки и бележи осо­бени успехи с производството на гуми за тежкотоварни автомобили.

Химическата промишленост произвежда много ценни артикули, като блажни, земни и анилинови бои, лакове, дървен спирт, колофон, зелен и син камък, глицерин, дизенфекционни препарати и пр. Тази година бяха усвоени и пуснати в производство никотина, арсенатите и др. По­чти е усвоено производството на калциевия глюконат. Предстои пускането на производството на сярните кисе­лини и т. н. Един доста дълъг и подробен списък от вся­каква машинария и най-модерна техника са все производ­ство на нашата млада възходяща социалистическа про­мишленост.

Изложените машини и модели, изработени прецизно в нашите заводи, свидетелствуват не само, че българската про­мишленост е напълно овладяла твърде сложното и така необходимо за народното стопанство производство, но че там растат нови, надеждни, ентусиазирани кадри от спе­циалисти — рационализатори и изобретатели, които не стоят с уплаха и благоговение пред западно-европейската техника, напротив намесват се творчески за нейното побряване и модернизиране.

Растат нови хора в българската промишленост. Сред тях блестят имената на първенците: рационализиторите инж. Крум Калинов от машиностроителния завод за земеделски машини „Г. Димитров“, Герагос Елмаджиян от фабрика „Вулкан“, новаторите — инициатори на многомашинно, многостанъчно, многовретенно, многобасейно обслужване като Лиляна Димитрова, Гица Андреева и Елена Гераси­мова, миньорите многозабойчици Алекси Стоилков и Ма­нол Чолев, стругарят Кирил Зафиров и мн. др.“

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 2-1950