Вижте новата ни находка – централния процесор ИЗОТ 2104С в Sandacite.BG!

Това е много рядък експонат. За този процесор не се знае много. Успяхме да се сдобием с него благодарение на нашия приятел Румен Петров от Русе.

Процесорът е произвеждан в завод Електроника в София от края на 70-те г. и е 16-битов. В архитектурата му влиза и модул за операции с плаваща запетая.

Той е изграден като чекмедже, което влиза по релси (виждате ги на горната снимка, в долната част на процесора) във вертикалния шкаф на компютър минимашина от типа на ИЗОТ 0310 – в случая ИЗОТ 1016С и 1016.М1:

На снимката отгоре се пада точно до лицето на операторката. Над и под процесора се намират всички останали части – магнитолентови устройства, харддискове и т.н. Самият той има големината на табуретка и отстрани изглежда така:

Ето и многото му платки – това са TTL-логики със съветски чипове:

Това е платката, снимана отблизо:

Така се изважда платката от гнездото ѝ:

Надписите по предния панел са на руски, защото ИЗОТ 2104С е монтиран в компютри, предназначени за износ за СССР:

Този процесор е новата ни находка и много му се радваме. Невероятно рядко е да се намери в днешно време. Ето и захранващия блок:

А това тук е една статия за изчислителните центрове, където са работили такива компютри:

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

See more

Вижте в Sandacite.BG какво е предлагал Системинженеринг!

Днес ще ви запознаем не с някое конкретно българско техническо изделие, а с предприятие, което ги е обслужвало, защото и от това има нужда, нали? :)

Горе виждате емблемата на Инженерингово предприятие Системинженеринг – информационно и сервизно предприятие от 80-те години, занимавало се с българска компютърна техника за дома и работните места. Вероятно е създадено през 1987 г. То е поделение на СО Микропроцесорни системи. Със Заповед на министъра на промишлеността от 1995 г. в Микропроцесорни системи ЕАД – Правец се влива Системинженеринг ЕООД – Правец, а предметът  на дейност се допълва с инженерингова и сервизна работа и търговия в България  и чужбина. Оттам нататък следите на предприятието се губят в множеството преобразувания на Микропроцесорни системи, които в крайна сметка завършват с края на съществуването му.

Но ето какви услуги са се предлагали от разглежданото от нас предприятие пред втората половина на 80-те години. Сервизни центрове на Системинженеринг са функционирали във всички окръжни градове в България. Чрез тях предприятието е осъществявало следната дейност:

1. Приема заявки и доставя: компютри на базата на известните Правец 8М и Правец 16 с нужния според целта софтуер; професионални работни станции на базата на Правец 16, предвидени да се използват в инженерно-конструкторската, управленската и други дейности; различни видове софтуер на СО Микропроцесорни системи и други производители;
2. При заявка на потребители Системинженеринг оказва и специализирана помощ при инсталиране и настройване на закупени от тях компютри;
3. Обучава специалисти за работа с новия за тях хардуер и софтуер;
4. Осигурява гаранционно и следгаранционно обслужване на закупените компютри и софтуер, включително сте можели и да сте абонирате и така да имате абонаментен серви, за да бъдете всякога спокойни, че компютрите Ви ще работят на 6!;
5. Дава експертни консултации и инфромация това какъв компютър да закупи потребителят според това какво ще прави с него (точно какъвто е и най-добрият критерий за това и днес!) и избора на софтуера за този компютър

А ако искате пък да разгледате официална рекламна дипляна на предприятието, щракнете върху тази картинка:

Ето и карта за показани дефекти по време на експлоатация на компютърна конфигурация, основана на някой от моделите Правец – както виждате, проблеми не са регистрирани, българският компютър е работел ОТЛИЧНО: :)

Наистина голяма работа е била българската компютърна промишленост тогава! Дори и компютърни мрежи сме имали, наше производство – като напр. ето тази:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more

 

 

Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е в Sandacite.BG!

В някои наши публикации сме ви разказвали за мощните електронноизчислителни машини (професионални мегакомпютри) от 1970-те и 1980-те години.  Тъй като те се състоят от множество части, те потребяват изключително много електроенергия – от порядъка на десетки и десетки киловати! Много от устройствата, влизащи в състава им, притежават отделно захранване. За да може захранващото напрежение да достигне до всички компоненти на машината, се използват специални устройства като сладура, показан на снимката.

Този разпределителен шкаф е предназначен за трифазно и монофазно захранване и за разпре­делението му към частите мощни електронноизчислителни машини. Местата, където кабелите на шкафа се свързват със захранваща­та мрежа и където кабелите на захранва­ните устройства се свълзва с шкафа, се подсигуряват чрез винтови съедине­ния.

Тъй като е много тежък, шкафът е снабден с ходови колела, за да омже да се премества лесно. Когато решите къде искате да стои, трябва да го повдигнете на че­тири опори, с което той се стабилизира.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

• Входно захранващо трифазно напрежение 380/220 V
• Изходна мощност (може да се разпределя) Р_изх = 130 kW
• Брой на изходите:

– трифазни 29

– еднофазни  13, от които два за сервизна дейност

• Размери: 680 x 800 x 1212 mm

Ето и част от аварийните му защити. В случай на нужда напрежението на всички изхо­ди може да се изключва само с едно натиска­не на бутона „Аварийно изключване на захранването“ (онзи най-горе вдясно, червеният). При отваряне на вратите на шкафа се задейства предупреди­телна звукова сигнализация с въз­можност за блокировка.

Този туч е производство на Завод за електроника и механика Благоевград от 1987  г. Изнасян е в огромни количества за страните от бившия СИВ, където и досега могат  да се намерят такива образци – за разлика от България, където са на практика унищожени.

В тези мегакомпютри всичко е било наистина огромно! Ето напр. с колко кубически метра и колко мъки са се постигали безкрайните 6,4 гб харддисково пространство:

200 мегабайта български хард диск!

See more

Българската компютърна мрежа Микронет

През 1986 г. във ВМЕИ Ленин е разработена локална компютърна мрежа, предназначеназа предприятия и учреждения, в които се налага създадената в процеса на работа информация да се съхранява и обработва направо в рамките на организацията, в която се създава. В мрежата е можело да се включат до 255 компютъра Правец 82. Това е проява на новата философия в обработката на информацията, в която се налага т.н. разпределенат обработка на данните. при нея работни интелигентни терминали, вече териториално разсредоточени, взаимодействат помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Даваме думата на статията от 1986 г., която ще ни запознае по-подробно с тази интересна българска компютърна мрежа:

,,Съвременните постижения на микроелектрониката и изменения­та в икономиката на изчислител­ната техника заставят специа­листите рязко да си обновят ба­гажа от знания н да преценят как да използуват най-плодотворно автоматизираните системи за управление (АСУ), от чието вне­дряване се очакват не просто подо­бряване и качествено придвиж­ване напред, а коренно изменение на технологиите за обработка на данни н начините за взаимодей­ствие със системите.

Тази обществена заявка нма сериозна база за развитие. Произ­водителните и икономични микро­процесорни изделия значително приближиха средствата за обра­ботка на данни до работните места на инженерите, админи­стративните работници, препода­вателите и др. Тенденциите са ин­формационно-изчислителните ре­сурси на организациите да ста­ват все по-достъпни както в ло­гически аспект, така н от гледна точка на тяхното физическо раз­пределение в структурата на орга­низациите в производствените участъци. Така се появи терми­нът „краен потребител“ — чо­векът, който непосредствено при­лага в работата си ЕИМ — административно-управленскня пер­сонал, научните работници, преподавателите, диспечерите в производството и др. Крайният потребител от пасивен консуматор на изчислителни мощности сега става вече активен участник в проектирането я създаването на бази данни, различни приложни задачи, вече непосредствено владее техниките на достъп към информационно-изчислителните ресурси на учреждението.

Натрупаният опит от експлоа­тацията на автоматизирани ин­формационни системи показва, че около 80 на сто от информа­цията се използува от организа­цията, която я създава. В резул­тат на това се набелязва преход от обемистите централизирани информационни системи към системи, в които обработката на информацията и вземането на решение са прехвърлени към по- ниско ниво иа управление.

Необходимостта от обработка на информация там, където се създава, породи така нарачените локални изчислителни мрежи (ЛИМ), които са прости, евтини, имат голяма скорост на предаване на данните и достатъчна гъвка­вост. Те създадоха възможност да се развее новата особено важна технология — разпределената обработка на данните, при която интелигентните машини, вече териториално разсредоточени, взаимодействуват помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Наличието на локални мрежи в организациите създава за всич­ки крайни потребители нови въз­можности от интегрален харак­тер, В системите за обработка на данни, използуващи ЛИМ, се появява възможност за обработ­ване на вътрешните документа­ционни потоци на място — в ор­ганизацията, осигуряват се прости средства за водене на различни масиви от управленската инфор­мация с общо предназначение и за индивидуално използуване, създават се условия за взаимен достъп до всички съвременни ин­струменти на учрежденската дейност.

Един отговор на нарасналите нужди от разпределена обработка на информацията e локалната информационна мрежа Микронет, създадена от колектив с ръководител доц. Фурнаджиев от ВМЕИ „Ленин“ — София.

Мрежата Микронет е изградена на базата на 8-битовня персонален микроком­пютър Правец-82= Съществуващи­те персонални компютри се свър­зват помежду си с трижилен нискочестотен кабел. Общата му дължина в стандартна конфигу­рация на мрежата Микронет може да достига 3200 метра. Функционална схема на структурата на Микронет е дадена на фиг„ 1.

Броят на свързаните в мрежата микрокомпютри може да бъде от 2 до 255. Един от тях осъщест­вява функциите по управление и обмен на информационния поток между компютрите, включени в ЛИМ. Скоростта на обмен на информацията по мрежата е от порядъка на 30 000 бита/сек.

Използуването на мрежата Микронет, без да нарушава съществуващата тех­нология на работа с персонален компютър, дава достъп на отдел­ния потребител до информацион­ните ресурси (програми и данни) на останалите потребители.

Техническото и програмно оси­гуряване на Микронет осигурява работа както в автономен, така н в режим на мрежа. Създаденото системно програмно осигуряване дава сладните функции:

• проверка иа режима иа рабо­та — мрежов или автономен;
• обмен на екрани между вклю­чените и мрежата компютри;
• обмен на графични изображе­ния. По същество получаването и изпращането на пренос иа файлове, дава екранни и гра­фични изображения е обмен на равнище памет — памет между компютрите (фиг. 2)
• пренос на файлове, даващ възможност за обмен на програми и файлове с данни (фнг. 3).

Характерна черта на функции­те, осъществяващи обмен на дан­ни по мрежата, е независимостта на тяхното изпълнение от дей­ността, навършване на съответния компютър. Изобразената върху екрана на монитора информация може да се вземе или да се из­прати до друг компютър, без да наруши режима му на работа. По аналогичен начин се обменят н файлове. В режим на мрежа по­требителската програма може ак­тивно да използува данните от периферните устройства на оста­налите компютри.

Особено силно се проявява предимството на разпределената обработка на данните в режим на локална изчислителна мрежа с пакети от приложни про­грами (ППП). Революционна про­мяна в начините на създаване н ползване на приложен потреби­телски софтуер за персонални компютри предизвика появата на така наречените електронни таб­лици, като ППП Прокалк за Правец-82 напрнмер. С тях край­ният потребител без компютърно образование може да си създава и да експлоатира някои специа­лизирани приложни програми. А използуването им в режим на мрежа увеличава многократно резултатите от тяхната работа.

Включените в ЛИМ Микронет системни функции дават основа за „дружелюбен“ диалог с крайния потребител в условията на елек­тронна поща. Изброените възмож­ности и функции на мрежата я правят удобна за автомати­зиране на учрежденската дейност и използуване в процеса на обу­чение.“

Владимир Макариев

Източник: сп. Компютър за Вас 1986 г.

Електрониката в България – вчера, днес и утре

През 1990 г. списание Електротехника и електроника (бившето Електропромишленост и приборостроене) започва рубриката ,,Мнения“. Задачата й е ,,специалистите да могат да излагат свободно своите лични оценки и анализи на постиженията и на причините за допуснатите през изминалите години грешки“. Публикуват се предложения за бъдещи дейности в областта на електрониката в България, както  и критични материали.

Тук поместваме първата статия в тази рубрика – на ст. н. с. к. т. н. инж. Тотю Вълев. – публикувана в броя от септември 1990 г.

,,Желая да взема отношение по един основен проблем на нашия стопански живот днес — ико­номическата реформа и нейното отражение в елек­трониката. Гледната ми точка е определена от това, че от много години участвам в иновационния процес на този отрасъл. Много от съжденията ми важат в голяма степен и за цялата ни промишле­ност, но най-вече — за машиностроенето.

В областта на електрониката България завоюва водеща позиция сред социалистическите страни.

През 1989 г. износът от този отрасъл за страните в СИВ възлиза на около 3 млрд. лв., което пред­ставлява 25% от целия ни износ за СИВ- Разви­тието на отрасъла до такива мащаби бе продикту­вано от редица причини, най-важната от които бе компенсирането на вноса от Съветския съюз на нефт, стомана, въглища, съоръжения за енергети­ката и др. Въпреки това развитието на електро­никата особено през тази година не може да се определи по друг начин освен като „кризисно“. Производството рязко спадна.

Считам, че освен общовалидните причини за кризисното състояние на всички отрасли на про­мишлеността в нашата страна, каквито са досе­гашният политически режим и свързаните с това извращения в управлението на икономиката, както и блокирането на нашия най-голям пазар — съветския, поради преустройството му, има оп­ределени грешки в развитието на електрониката, които са породени от неправилно избрана стра­тегия и тактика — главно поради липса на доста­тъчна компетентност в ръководството на различни­те равнища.Те трябва да се преодолеят, ако искаме да развиваме една модерна европейска държава.

Нека накратко си припомним основните етапи, през конто премина развитието на електрониката в България. Както е известно, Сталинската система фетишизираше преимущественото раз­витие на средствата за производство. Към 60-те години, когато нашето селско стопанство бе до­стигнало максималното си развитие и се задъх­ваше в стремежа си да постигне по-голяма ефек­тивност, Съветската страна отказа да преразгледа (повиши) външнотърговските цени на селскосто­панската и хранително-вкусовата продукция в СИВ, поради което у нас се лансира идеята за бързо и експлозивно развитие на машиностроенето и из­числителната техника. Отчитайки стратегическата перспектива на изчислителната техника и въз­ползвайки се от договореностите със СССР за до­ставки на елементна база, у нас започна ма­щабно строителство на заводи за производство на изчислителна техника — едно типично екстен­зивно развитие на промишлеността.

Процесът бе облагодетелстван от това, че в ма­шиностроенето и електро­никата (изчислителната техника) съвременните изделия изискваха пове­че интелектуален (инженерен) потенциал, който през 60-те години бе вече създаден в излишък от образователната система, и сравнително по-ниски организационни способности, присъщи на едросерийното производство на промишлени стоки.

В а бяха събрани — отчасти директивно, отчасти по собствено жела­ние, отличните студенти на няколко випуска на ВУЗ от редица специалности. Това създаде пред­поставки за високо интелектуално и професио­нално равнище на кадрите, заети в подотрасъла. Не липсваше и младежки ентусиазъм. Съветската икономика вече бе схваната от дълбоката йерар­хична структура и не можеше да реагира доста­тъчно бързо на новостите, което бс използвано от нас.

Българската изчислителна техника до 1986 г. показваше винаги най-съвременното ниво в СИВ.

Така подотрасълът, силно печеливш още от самото си създаване, продължаваше своето екстензивно развитие.

Това развитие бе облагодетелствано и от факта, че тоталитарната система у нас позволяваше да не се спазват ред международни споразумения и най вече това за авторското право, което създаде предпоставки за бързо внедряване и печеливша реализация на съветския пазар на ред „копирани“ от западните страни изделия.

Но както при всяко екстензивно развитие на определена човешка дейност се стигна до „раз­реждане на качеството“. Най-напред това се по­чувства сред кадрите. В условията на тоталитар­ния режим бяха издигнати много ръководни кадри без нужните делови качества — най-лошата ин­вестиция в една промшленост. В повечето случаи това бяха хора, защитили званието „инженер“ в производството,но по-късно това качество се оказа недостатъчно за управление на иновационния, пазарния и всички останали процеси в един такъв сложен комплекс, какъвто е изчислителната тех­ника, а впоследствие и останалите подотрасли на електрониката. Не можем да отречем наличието и на много извънредно кадърни ръководители на всички нива в отрасъла, но по мое убеждение след 1980 г. те вече бяха малцинство. Това доведе до спадане на професионализма и до намаляване на ефективността на електрониката през последните десет години.

Съветската страна се стремеше да задържи най- стратегическото направление — микроелектро­никата, да се развива само при нея, а ние да купу­ваме елементи от нея и да ги връщаме като изде­лия на изчислителната техника. Такъв подход би бил правилен, ако се знаеше със сигурност, че СССР ще е в състояние да поддържа високия темп на обновление на най-интелектуалните техноло­гии на XX век. Уви! Ограничеността на нашето държавно ръководство и затвореността на систе­мата ни доведоха до заблуда. Грешката бе осъз­ната и макар със значително закъснение и в на­шата страна започна развитието на елементната база. Но това не бе достатъчно, за да може на­шата изчислителна техника (а може би и останалата приложна електроника и системотехника, в т. ч. и съобщителната техника) да направи поредната крачка в технологично отношение, тъй като съвет­ската микроелектроника изостана далеч от во­дещите постижения на западните фирми и Япо­ния. Преломният момент за това бе около 1980 г.

Както е известно, инвестициите в микроелек­трониката са огромни и те се изплащат само при развитие на едросерийно производство. За такова производство се изисква много високо равнище на организация, което за нас можеше целево да се поддържа само в един-два подотрасъла — за повече не биха ни стигнали кадри. А както знаем, през този период се развиваха почти всички въз­можни промишлени отрасли в нашата страна. Същевременно изборът на Ботевград за център на микроелектрониката се оказа фатален. Може да се каже, че това бе една от големите грешки в развитието на електрониката. Единственото място, къдего можеше ефективно да се развива микро­електрониката — „върхът на интелектуалните технологии“, бе София, и то при значително преориентираие на инвестиции и кадри от други подот расли.

Не можем да отминем някои външни фактори, повлияли отрицателно върху развитието на на­шата електроника — ембарговото ограничение за внос на съвременни технологии н ноу-хау, мит­ническите ограничения на западните страни на нашите стоки и др.

Великодържавното ръководство на СССР на взаимоотношенията в СИВ попречи да се осъще­стви едно истинско сътрудничество между стра­ните — членки, при което с обединени усилия и капитали те биха могли да противодействат по- ефективно на ускоряващия се темп на развитие на електрониката в западния свят. Вместо това стремежът бе да се налага планово развитие на определена номенклатура изделия. За целта се организираха непрекъснато съвещания, които се използваха в повечето случаи за международен туризъм. В този момент нашето стопанско ръковод­ство направи следващата голяма грешка, като не прояви достатъчна далновидност и не сключи с подходящ партньор от СИВ дългосрочен договор за коопериране в областта на микроелектрониката.

Една от причините за западането на нашата електроника е икономическата и по-специално търговската политика (преди и сега) на СССР. Преди преустройството ние нямахме достъп до техните крайни потребители (пазар още нямаше) поради синдрома им за секретност и нашата про­мишленост не получаваше обратна връзка за из­делията си. Това силно намали качеството на нашите изделия и постави иновацията им в една нее­стествена стерилна среда.

В последните години Съветският съюз ни до­пуска до техния привиден вътрешен пазар, без да ни дава възможност да търгуваме свободно, а ни задължава с огромен брой ограничигелни „разрешения“ да извършваме бартерни сделки, и то само в конкретното министерство, без да можем да получаваме полуфабрикати, стоки за бита, суровини и т. н. Смятам, че такава протекционистична политика е оправдана само в определени граници или когато става за сметка на държавния план на СССР. В повечето случаи нашите парт­ньори, закупуващи продукция на електрониката (машиностроенето), предлагат полуфабрикати, стоки за бита и суровини от техните свръхпланови ресурси, но и такъв износ не се разрешава. В ре­зултат на тази политика се спъва развитие го и на тяхната, и на нашата икономика.

Веднъж разраснал се над оптималните си гра­ници, след 1980 г. отрасъл „Електроника“ започна да получава смущаващи влияния от местен и меж­дународен характер и имаше опасност да рухне изведнъж. И тъй като приходите за държавата бяха достатъчно големи и стратегически важни, трябваше да се намери формула за нов подем в подотрасъла.

При решаването на задачата не бе включено меж­дународното разделение на труда по вече спомена­тите причини. Стигна се до решението чрез вла­гане на най-съвременна елементна база, вне­сена от западните страни — главно в изделията на изчислителната техника – да се направи нов ка­чествен скок с цел да се запазят обемите и частично печалбата.

Никой не би имал нещо против такава формула, ако нашата страна бе истински отворена към све­товното стопанство и имаше стабилни приходи в конвертируема валута. Така електрониката стана валутопоглъщаща и силно зависима от валутни постъпления. Самата електроника (и в частност изчислителната техникз) поради историческото си развитие и особено поради тясната си насоче­ност към съветския пазар не можеше валутно да се самофинансира. В същото време подължаваще инвестиционният процес в микроелектрониката изцяло със западна валута. На всичко отгоре дър­жавното ръководство бе подведено, че огромните мощности на нашата изчислителна техника не са достатъчни за развитието на персоналните микро­компютри и за това е нужно да се създаде цяло ново стопанско обединение в гр. Правец с изцяло ново технологично оборудване, също внос от западните страни. Спекулираше се с тезата за пълния монополизъм на ДСО ИЗОТ, която макар и вярна, не оправдаваше точно това решение. Тези огромни валутни разходи наред с всички останали в цялата ни икономика, раз­бира се, допринесоха за стопанския крах и на дър­жавата, и на електрониката, което не мога да не квалифицирам като стопанска авантюра за вкар­ване на страната ни в неизбежен валутен дълг.

Всеки от опонентите ми би ме попитал „Какво бихте направили Вие, за да не се допусне това състоя­ние?“. Ще отговаря, макар отговорът ми да се съдържа във вече посочените факти.

Не бих разширявал електрониката в размери, по-гслеми от стратегически планираните на етап 1975 г., като в никакъв случай не бих развивал заводите в Правец и Горна малина.

Не бих развивал микроелектроника в Ботевград, а само в София, като същевременно бих изнесъл много други производства от София.

Не бих реорганизирал ИЗОТ и не бих закрил ДСО „Приборостроене“.

Не бих концентрирал толкова много инвести­ции в ЗЗУ — Ст. Загора, както и не бих им дал възможност за пълна самостоятелност, преди там да е изградена една стабилна инфраструктура на научно обслужване.

Бих създал нова форма на стимулиране на ино­вациите в електрониката с въвеждане на „инже­нерни бюра“ по подобие на „архитектурните бюра“, конто да извършват предимно развойна и инженерингова дейност.

Бих развил силно контактите си със западни фирми, дори при неизгодни икономически усло­вия, само и само, за да внеса съвременни форми на управление, съвременна организация на произ­водството и не на последно място, за да създам достатъчно връзки в съвременния свят за контакти, обучение, за известност на промишлеността ни.

Докъде стигнахме на практика днес? Произ­водството в целия отрасъл е вече редуцирано почти наполовина главно поради липса на валута за внос на суровини, материали и електронни еле­менти. Нов инвестиционен процес поради липса на валута също не може да се очаква. Свободен пазар в СССР и в останалите страни на СИВ още няма. За износ на електроника в западните страни не може да се мисли в сериозни мащаби. В същото време в страната ни се извършва политическо и стопанско преустройство, което все още не дава благоприятен климат за ново развитие на промиш­леността. Чуват се и призиви за закриване на от­расъла и фетишизиранне па изключителната роля на селското стопанство и туризма.

Считам, че от всяка ситуация има разумен из­ход, който сме длъжни да намерим. Предлагам след­ните мерки за излизане от тежкото положение:

1. Предвид наличието на огромния научно-тех­нически потенциал в областта на електрониката и информатиката в нашата страна, както и нали­чието на доста голяма мрежа от заводи в същия отрасъл, той не трябва в никакъв случай да се пренебрегва в стратегията на стопанството на нашата страна. Преди всичко електрониката трябва да се интегрира в едно хармонично взаимносвързано стопанство на страната ни и със светов­ните пазари и производители. Да се спре необос­нованото фетишизиране на единственото развитие на селското стопанство, леката промишленост и туризма. По-правилно е да се търси разумна про­порция на развитие между горните три и остана­лите отрасли чрез данъчни облекчения за първите. Промишлените отрасли не трябва да се потискат особено, ако те са били силно развити. Пазарното стопанство трябва да определи тяхното бъдеще и да регулира създалите се диспропорции по отно­шение на отделните подотрасли както в инвести­ционната, така и в кадровата и в пазарната поли­тика. Електрониката като отрасъл на всяка съв­ременна държава не може да бъде игнорирана в стратегически план, а напротив — трябва да се стимулира според възможностите на бюджета и да се приватизира.

2. Стратегията в отрасъл „Електроника“ на настоящия етап на икономическото ни развитие не трябва да се реализира от няколко крупни дър­жавни фирми. Напротив, тук в най-голяма степен и най-бързо трябва да се извърши приватизация и първично раздробяване. Защо? Защото само чрез раздържавяването и раздробяването на множество по-малки фирми и по предметен, и по функциона­лен признак могат да се издигнат кадърните и инициативните кадри. В този си вид фирмите ще могат ефективно да се преборят в пазарната кон­куренция. Според нуждите си те ще се сдружат, но по собствена воля, което, доказано многократно от световната стопанска история, ще доведе отново до окрупняване, но по един здрав и естествен път.
3. Спасяването на електрониката и на разви­тите промишлени отрасли в нашата страна трябва да премине през следните направления:

• спасяване на научно-техническата интелиген­ция от загиване, респ. от изселване, чрез бързо приватизиране на ведомствените научноизсле­дователски институти;
• частична продажба на търг на акции от наши производствени предприятия на наши и чуждестран­ни фирми, при което критерият за избор на пред­приятията се определя от Народното събрание съоб­разно националната и международната конюнк­тура, а не дали в момента предприятието е пече­лившо. или не;
• създаване на антимонополно общо стопанско и данъчно законодателство, осигуряващо бързото развитие на частните производствени предприя­тия, които в процеса па развитие могат да се офор­мят като акционерни дружества.

4. Раздържавяването на инженерните органи­зации, чиито типични представители са ведомстве­ните научноизследователски институти, трябва да отчита дали основните средства са закупени (натрупани) от финансовите резултати на колек­тива и съответно са извършени със заем, но са из­платени или са финансирани целево от държавния бюджет. В този смисъл и тук може да има„чисти“ и „нечисти“ пари при раздържавяването, поради което предлагам диференциран подход на раздър­жавяването:

Когато основните средства са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, те трябва да се предоставят безвъзмездно на слу­жителите им под форма на акции, а в някои слу­чаи и в натура. Разпределението може да става по коефициент, отразяващ продължително­стта на работа и получаваното възнаграждение. Дяловите части от основните средства могат да бъдат продавани между служителите, като по този начин се оформят една или няколко акцио нерни фирми или дружество. Организационната форма на фирмите да се определя на Събрания на колективите. Напусналите организацията към датата на раздържавяването или преминали в процес на реорганизация на работа в Друга ор­ганизация, вкл. и тези, издигнати на ръководна длъжност във висшестояща организация,трябва да имат право на участие в разпределението, като би трябвало да получат коригиращ коефициент по скала, която стимулира продължителността на трудовоправните отношения с една организация и санкционира текучеството.

Когато основните средства не са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, за частта, принадлежаща вече на колектива, може да се приложи горната формула. За чисто държав­ните основни средства трябва да се приложи или търг, или аренда.

5. Развитието на електрониката през кризисния период в структурно отношение трябва да допуска съществуването основно на два типа фирми:

• малки фирми (предимно частна и акционерна собственост) за извършване на иновационна и си­стемно-инженерингова дейност, както и пряко свързаните с тях помощни дейности (проучване, маркетинг, реклама, пласмент, сервиз, консул­тации, обучение и др.);
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на печатни платки, еле­ментна база, специализирани възли и детайли и др.;
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на крайни изделия на електрониката.

Забележка: Класификацията за големината на фирмите е условна, т. е. малка фирма е с до 1000 заети служители, средна с до 10 000, а голяма — с над 10 000.

6. Не трябва да се поставят законови пречки пред естественото сдружаване на по-малки фирми в по-големи — целящи спечелване на конкурент­ната борбз с чужди фирми-гиганти, при което Народното събрание да допуска в обосновани слу­чаи нарушаване на вътрешното антимонополно законодателство. Не трябва да забравяме ролята на фирми-монополисти, като PHILIPS например, за стопанството на техните страни.

Вярно е, че в света на електрониката основните научнс-технически постижения са извършени в големите фирми и съответно в големи техни ин­ститути с достатъчно големи инвестиции. Поради това се чуват гласове за запазване на големите ведомствени институти. Но вярно е и това, че в нашите научноизследователски институти 2/3 от състава не е продуктивен на нивото, което ще ни наложи Европа. И ако тези институти не извър­шат пречистване, те ще загинзт. В същзто време считам, че в уникалния преходен период от тота­литаризъм към свободно стоково стопанство раз­държавяването е единственият реален механизъм за пречистване на инженерните организации от неефективни структури и за нагаждането им към световните стандарти.

7. По отношение на продуктовата структура на изделията на електрониката е трудно да се даде точна рецепта, тъй като основните потребности на пазарите могат да се изменят съществено по време н след кризисния период. По време на кризисния период нашата страна ще трябва повече да раз­чита на западни работодатели за оцеляване. Си­гурно е, че в страните на Източна Европа па­зарна ниша ще имат изделията на електрониката, подпомагащи развитието на активните по време на кризисния период стопански отрасли: селско стопанство, туризъм, лека промишленост.
8. Пазарната ориентация трябва да се промени, като се разчита и в бъдеще на съветския пазар, когато той се отвори. Малко нации могат да раз­читат (даже и само от чисто психологически аспект) на по-добро отношение на руските си клиенти от това, което те показват като отношение към нас. Този исторически шанс за кадрите в нашата елек­троника не може да се изпуска. В сисгемно-инженеринговата и представителната си дейност на водещи световни фирми (IBM, DEG, Siemens, ITT и др.) нашите малки фирми няма да имат осо­бена конкуренция в съветската страна. Този факт трябва добре да се използва, тъй като още сега западните фирми проучват и предлагат този биз­нес в срещи с наши водещи специалисти.

Постъпила на  7. 6. 1990 г.“

 

СО Програмни продукти и системи в Sandacite.BG!

Днес ще проследим съдбата на един от най-големите разработ(чици и доставчици на български компютърни програми през 80-те години!

Накратко, историята на предприятието е следната. Корпорация Програмни продукти и системи е създадена през 1984 г. в София През 1986 г. е преобразувана в СО Програмни продукти и системи с поделения в столицата и в страната. През 1989 г. пък е трансформирана  в ДФ Програмни продукти и системи. През 1994 г. идва ново превращение – този път в Програмни продукти и системи ЕАД. Поделенията на ДФ стават структурни части на ЕАД. Приватизирано е по масовата приватизация през 1997 г.

• основни и приложни програмни продукти (тоест приложен софтуер) за всички видове изчислителна техника (компютри) и области на народното стопанство;
• проектиране и изграждане на системи с използване на изчислителна техника и извършване на специализирани и комплексни инженерингови услуги в България и чужбина; 
• анализ, проектиране и из­граждане на автоматизирани информационни системи;
• обучение на потребители и специалисти по информатика;
• продажба на 8- и 16-битови програмни про­дукти и системи, на проекти, методи, лицензии;
• комплексни доставки на софтуер и хардуер, системи „под ключ“;
• внос и износ на софтуер, хардуер, системинженерно обслужване

Като цяло, сферите, в които СО ППС разработва софтуер, са текстообработка, организация на работата, производство, автоматизация, счетоводство и отчетност, администрация и свободно време. За неколкогодишното съществуване на обединението, разработените от него отделни заглавия софтуер са на брой със сигурност над 1000, може би близо 2000.

Документацията към софтуера е изключително подробна (на страниците на нашия сайт сме ви показвали доста от нея) Налице са (най-често) няколко големи книги във формат А4, в които има ръководство за потребителя, обучителна книжка, описание на приложението, системни изисквания и данни за сферата на използване, сервизна книга, подробна инструкция за работа и други подобни. Идеята е била дори най-незапознатият с автоматизацията на дейността посредством компютърни програми потребител лесно да се ориентира и успешно да усвои работата.

В сайта ни можете да се запознаете със следните компютърни програми и дори програмен език, разработени от обединението ==> http://www.sandacite.bg/?s=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8+%D0%B8+%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8

Разбира се, разработени са и още много други програми, които ще качваме.

Тясно свързана със СО ППС е и организацията Национален програмен и проектен фонд. Негова история пък е следната:

С Постановление № 31 на МС на НРБ от 1974 г. е създадена Централна програмна и проектна библиотека. През 1984 г. тя е преобразувана в Стопански комбинат Национален програмен и проектен фонд (СК НППФ). През 1986 г. става Технологичен комбинат Национален програмно и проектен фонд, а през 1994 г. влиза в структурата на Програмни продукти и системи ЕАД.

Ето фрагмент от корицата на описание на ПП Варитаб – един от емблематичните софтуери на НППФ:

В тази реклама от 1988 г. пък е отбелязано, че ТК НППФ извършва копиране на компютърни програми и електронни игри за частни лица върху дискети на Комбината:

Такава е най-общата история, която успяхме да напишем на това забравено предприятие. Продължаваме издирването на компютърни програми и документация за тях, произведени от него, така че, ако имате такива, не се колебайте да ни потърсите на посочените в раздел ,,Контакти“ координати.

Поздрави!

ИЗОТ 1016С – изчислителна система с 29 мб памет!

Миникомпютърна универсална изчислителна система ИЗОТ 1016С с 29 мб дискова памет – ИЗОТ 1006С!

Производство от 1982 г.

Производител: Завод за изчислителна техника София 

износител: ДВТО Изотимпекс

 

Български електронни изчислителни устройства

През 70-те години изчислителната техника в България получава по-нататъшно значително развитие, като се по­стигат не само количествени резултати, но и се осъществяват някои качествени изменения. Този период се характеризира с по-нататъшнс утвърждаване на специализациите, които нашата страна има по отделни технически средства, както и допълнително разширяване на производствената номенклатура с нови технически средства. Същевре­менно започва да се реализира задачата за преминаване от производ­ството на отделни технически средства към производство на си­стеми.

Важни моменти са разработването и внедряването в страните, членки на СИВ, на втора генерация ЕС ЕИМ и създаването на Единна система от минимашини (СМ ЕИМ), която по подобие на ЕС ЕИМ се подчинява на единни технически изисквания и осигурява техническа и програмна съвместимост. Укрепва още повече развойният и производ­ственият потенциал в ДСО ИЗОТ, задълбочават се връзките със съветските институти и заводи. От висшите учебни заведения в стра­ната започват да излизат и първите инженери с цялостна подготовка по изчислителна техника.

Кои са главните направления и кои са основните постижения на изчислителната техника у нас през този период?

На първо място трябва да се подчертае утвърждаването на на­шата страна между страните, членки на СИВ. като основен производи­тел на външни запомнящи устройства с магнитни носители.

В областта на запомнящите устройства с магнитни дискове раз­витието се осъществява в три главни направления: устройства с по­вишен капацитет на паметта за ЕС ЕИМ. минидискови запомнящи устройства с повишен капацитет за СМ ЕИМ и запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск.

През 1979 — 1980 г. завършва разработката и са внедрени в ДЗУ Стара Загора, запомняши устройства с магнитни дискове гип ЕС 5067.02 с капацитет 2×100 Мбайта и тип ЕС 5067 с капацитет 200 Мбайта.

Устройството ЕС 5067.02 има два шпиндела в обш корпус, ка­то на всеки шпиндел може да се работи с магнитен дисков пакет с ка­пацитет 100 Мбайта. Линейната плътност на запис е 159 бита/mm, а скоростта на обмен е 806 Кбайта, s.

Записът и четенето се извършват върху 19 работни повърхности на дисковия пакет.

Устройството ЕС 5067 е едношпинделно и работи е магнитен дис­ков пакет с капацитет 200 Мбайта. Скоростта на обмен ма информация­та и линейната плътност са същите както в устройството ЕС 5067.02, но броят на цилиндрите в един пакет е два пъти по-голям.

Заедно с дисковите устройства са разработени и внедрени в ЗМД — Пазарджик, и магнитни дискови пакети за тях ши ЕС 5266 е капацитет 100 Мбайта и ЕС 5267 с капацитет 200 Мбайта. Тези макети са на алу­миниева основа и са с феролаково покритие. Притежават по 1¹> ра­ботни повърхнини и една повърхнина за управление на системата за позициониране.

В съшия период са разработени и внедрени в ЗИТ —София, устройство за управление на дискови запомнящи устройства ЕС 5567 и управляващ модул ЕС 5667. Тези изделия осигуряват включването на дисковите запомнящи устройства ЕС 5067 и ЕС 5067.02 към ЕС ЕИМ Към едно устройство за управление могат да се включат до 4 управля­ващи модула, а към всеки от тях—.дискови устройства с общ брой на шпинделите до 32. По такъв начин една дискова система в макси­мална конфигурация може да има външна памет с произволен до­стъп до 6400 Мбайта. Ако се вземе предвид, че при първите изчислител­ни машини от ЕС ЕИМ, усвоени у нас, максималната външна памет на магнитни дискове е 43,5 Мбайта, се вижда, че за по-малко от 10 го­дини са усвоени такива технически средства, които позволяват да се достигне над 100 пъти увеличаване на този особено важен показател на изчислителните машини.

За миниизчислителните машини от СМ ЕИМ са създадени два вида минидискови устройства — СМ 5400 с капацитет 6 Мбайта и СМ 5410 С с капацитет 12 Мбайта.

Първото устройство е модификация на произвежданото по-рано устройство ИЗОТ 1370.

Минидисковата памет СМ 5410 С има един несменяем диск с капа­цитет 6 Мбайта и една сменяема дискова касета също с капацитет 6 Мбайта.

Скоростта на обмен е 1,44 Мбайта/s. Линейната плътност на запис е 78 бита/mm. За включване на минидисковите устройства към СМ ЕИМ са разработени и съответни контролери, които се про­извеждат в завод Електроника София. Производството на сме­няеми дискови касети с капацитет 6 Мбайта е усвоено в ЗМД — Пазар­джик.

Важно направление, което се развива през този период, е разра­ботването и внедряването в ЗЗУ — Ст. Загора, на дискови запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск. Тези устройства са предназначе­ни за комплектуване преди всичко на микропроцесорни системи. Усвое­ни са устройствата тил ЕС 5074 и ЕС 5088 с капацитет съответно 400

Кбайта и 160 Кбайта. Производството на самите гъвкави дискове е усвоено в ЗМД — Пазарджик.

Разработването и внедряването в редовно производство на из­броената номенклатура от дискови запомнящи устройства и дискови подсистеми е значително постижение в развитието на българската из­числителна техника. Това позволява през VIII петилетка задачите за разработка и внедряване на дискови устройства да се решават на принципно нови технологии и със свръхголям капацитет.

В периода 1976—1980г. по-нататъшно развитие получават и запомнящите устройства с магнитна лента.

На базата на конструкцията на ЕС 5012 са създадени няколко мо­дификации— ЕС 5012.01 със скорост на движение на лентата 2 m/s и скорост на обмен 64 Кбайта/s и ЕС 5012.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s и скорост на обмен 96 Кбайта/s. Тези устройства ра­ботят с плътност на запис 32 бита/mm. В същата конструкция е раз­работено и усвоено устройството ЕС 5612, което работи с плътност на запис 64 бита/mm и при скорост на движение на лентата 3 m/s има скорост на обмен 192 Кбайта/s.

Разработена е и нова конструкция на лентово запом­нящо устройство, която е предназначена за втората генерация на ЕС ЕИМ и притежава редица предимства —автоматично зареждане на лентата, възможност за постигане на скорост на движение до 5 m/s, време на пренавиване 45 s, движение на лентата на въздушни възглав­ници и др. В тази конструкция е разработено и внедрено устройство­то ЕС 5003.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s, с плътност на запис 64 бита/mm и скорост на обмен 192 Кбайта/s.

В областта на минилентовите запомнящи устройства през пе­риода 1978—1979 г. са разработени и внедрени нови устройства на базата на усвените по-рано конструкции. С конструкцията на ИЗОТ 5003 са усвоени модификациите ИЗОТ 5004 и СМ5300, а с конструк­цията на ИЗОТ 5005—СМ 5302 и ИЗОТ 5006 със скорост на движение на лентата 1,14 m/s и скорост на обмен 36 Кбайта/s.

Създаденият научно-технически опит през нач. и ср. на 70-те а в област­та на запомнящите устройства на магнитна лента е предпоставка ус­пешно да се решават задачите за усвояване на устройства с групово кодиране на записа и скорост на обмен 700—800 Кбайта/s.

През периода 1978—1980 г. устройствата и системите за под­готовка на данни върху магнитни носители се утвърждават като клон на нашата изчислителна техника със самостоятелна технико-иконо- мическа значимост. Еднопултовите устройства се развиват за подго­товка на данни както върху магнитна лента, така и върху гъвкав маг­нитен диск.

Устройството ЕС 9004 представлява значителна крачка напред във функционално, организационно и конструктивно отношение спря­мо изделията ЕС 9002. Устройството ЕС 9004 индицира въвежданите данни върху електроннолъчева тръба и има възможност не само да ги записва върху магнитна лента, но и да ги извежда чрез печат или на перфолента. Освен това от клавиатурата в него могат да се въвеж­дат данни чрез перфолентен или перфокартен вход. Съществува въз­можност за обединяване на магнитни ленти за обмен на данни между еднотипни устройства по свързващи линии.

За подготовка на данни върху гъвкав магнитен диск са усвоени из­делията ЕС 9112.01 — за въвеждане на данни, и ЕС 9113 — за презапис на информацията от гъвкав магнитен диск на магнитна лента. Ус­тройствата са реализирани с микропроцесорна елементна база.

В областта на многопудтовите системи за подготовка на дан­ни се усвоява система с минимашина от СМ ЕИМ, като се създават възможности и за директен обмен на информация с изчислителни ма­шини от ЕС ЕИМ.

В края на VII петилетка в ЗИТ — София, завършва внедряването на електронната изчислителна машина ЕС 1035Б, която е представител на втората генерация на ЕС ЕИМ. Тя е изградена на основата на цен­тралния процесор ЕС 2635, който е усвоен сьшо в ЗИТ София, по съветска документация. Изчислителната машина ЕС 1035Б е от сре­ден клас на производителност, но същевременно е три пъти по-произ­водителна от ЕС 1022Б и 14 пъти по-производителна от ЕС 1020Б. Тези цифри показват качествените изменения в характеристиките на изчислителните системи от втората генерация на ЕС ЕИМ в сравнение с първата генерация. Системата работи под управлението както на дискова операционна система, така и на пълна операционна система в условия на виртуална памет. Денгралният процесор е изпълнен с бързи биполярни ECL интегрални схеми. Оперативната памет е мо­нолитна с максимален капацитет I Мбайт и е изпълнена с МОС ин­тегрални схеми с капацитет 4 Кбита, които са усвоени в нашата стра­на по съветска документация. Сътрудничеството с Минския инсти­тут за изчислителна техника продължава в разработката и усвояване­то в производство на следващите генерации изчислителни системи от ЕС ЕИМ.

През последните години с цел да се увеличи производителността на изчислителните системи за определени класове от задачи в свето­вен мащаб масово започват да се разработват и произвеждат специа­лизирани процесори. В края на 1980 г. у нас се внедрява специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335. Той функционира като пе­риферен процесор на централния процесор ЕС 2635 и осъществява па­ралелно и независимо от него високоскоростна обработка на данни, представени във векторен или матричен вид. Логическото включване на ЕС 2335 в системата ЕС 1035Б се реализира със средства на си­стемата вход/изход.

Приложението на системата ЕС 1035Б с включен в нейната кон­фигурация специализиран процесор за матрични изчисления обхваща задачи от геологията, сеизмологията, метеорологията, линейното програмиране, математическия анализ и др. При тях производител­ността на системата се увеличава от 10 до 100 пъти в сравнение със стандартния програмен метод за решаване на задачи от такъв клас. Специализираните процесори ще се развиват и през следващите го­дини като направление със самостоятелна технико-икономическа зна­чимост.

При техническите средства и системите за телеобработка ЕСТЕЛ развитието се осъществява, като се спазват следните системни изисквания:

• придържане към концепцията за мрежова телеобработка на ЕС ЕИМ;
• отвореност на системата и възприемане на концепцията за разпределена обработка, като се използуват широко терминали и терминални станции с повишена интелектуалност;
• възможност на системата да се разширява в бъдеще до мно- гомашинна система за еднородни мрежи от ЕИМ.

От 1980 г. е усвоена системата ЕСТЕЛ 4, която отговаря на из­броените по-горе изисквания. Тя включва телекомуникационен проце­сор ЕС 8371, широк набор от линейна апаратура и различни видове терминали. От програмна гледна точка системата се поддържа от виртуална операционна система, която използува виртуално-индек­сен метод на достъп към дисковите запомнящи устройства и телеко­муникационен метод на достъп. Телекомуникационният процесор работи под контрола на мрежова управляваща програма, която управ­лява линиите за връзка и осъществява обмена с терминалите и терми­налните станции, свързани с него.

Телекомуникационният процесор ЕС 8371 управлява до 352 син­хронни и асинхронни линии, има собствена монолитна оперативна памет с капацитет 256 Кбайта и поддържа усъвършенствувани про­токоли за управление на линиите.

За работа в системата ЕСТЕЛ 4 са разработени и внедрени и ре­дица нови терминали. Терминалът ИЗОТ 8531-Е1 е първият типо- представител ма модулната фамилия 8531. Скоростта на работа при него е 200—1200 бита/s, а скоростта на вграденото печатащо устрой­ство — 15 знака/s. Видеотерминалъг ИЗОТ 7925 включва в състава си и печатащо устройство за отпечатване на информацията от екрана. Максималният брой знаци на екрана е 1920, а скоростта на обмен на информация в състава на ЕСТЕЛ 4 е до 4800 бита/s.

С усвояването на системата ЕСТЕЛ 4 се утвърждава още повече перспективността на направлението средства и системи за телеобра­ботка и се предоставят пълни условия за изграждане на съвременни системи за колективно лолзуване.

Нашата страна активно участвува в изграждането на Единната система от минимашини. Освен разработката и производството на мини лентови и минидискови запомнящи устройства у нас са разработка от 1980 г. внедрени в производство два модела от СМ ЕИМ СМ 3 и СМ-4. Те съответствуват на всички технически и програмни изисква­ния на СМ ЕИМ и понастоящем представляват важна техническа база за изграждане на системи за управление на базата на миником­пютри. По-масово се произвежда миникомпютърът СМ-4, който има следните основни технически параметри: дължина на думата 16 бита, капацитет на паметта до 124 Кдуми, възможност за работа с плаваща и с фиксирана запетая, динамично разпределение на паметта. Систе­мата е внедрена в завод Електроника София.

На базата на натрупания опит в областта на телеобработката с изчислителни машини от ЕС ЕИМ у нас успешно е разработена и система за телеобработка за СМ ЕИМ. Системата, наречена СМИ ТЕЛ-1, включва мултиплексор СМ 8503 за управление на 16 ли­нии, видеотерминал СМ 1604 и минитерминал СМ 1605. Системата работи с минимашината СМ-4; чрез синхронния адаптер СМ 8504 тя може да се свързва към ЕСТЕЛ 4, а чрез нея и към ЕС ЕИМ.

Важно направление със стратегическо значение за електрониза­цията на народното стопанство е разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи.

Като базов микропроцесорен набор се използува произвежданата у нас серия СМ 600, основаваща се на 8-битов MOS микропроцесор.

В ЦИИТ е разработена и внедрена в производство в ЗОТ — Си­листра, система за проектиране на микропроцесорни системи ИЗОТ 0220. Усвоени са базови микропроцесорни модули: ИЗОТ 2600Е — модул „микропроцесор“; ИЗОТ 3260Е и ИЗОТ 3261Е—модули „ста­тична и динамична оп еративна памет“; ИЗОТ 2001Е—модул „по­стоянна програмируема памет“; ИЗОТ 7505Е —модул „контролер на запомнящо устройство с гъвкав магнитен диск“; ИЗОТ 7501Е — модул „управление на клавиатура“ и др. Тези модули във вид на за­вършени печатни плаки се ползуват от разработчиците на микро­процесорни системи като стандартни възли.

Внедрени в производството са няколко базови конструкции за изграждане на микропроцесорни системи—блок „буквено-цифрово печатащо устройство“, блок „буквено-цифров дисплей“, блок „памет на гъвкави магнитни дискове“ и др. Този подход създава предпостав­ки за получаване на максимален мултипликационен ефект, тъй ка­то с ограничен брой микропроцесорни модули могат да се изграждат най-разнообразни микропроцесорни системи.

През периода 1979—1980 г. в Завод за организационна техника – Силистра са внедрени и микропроцесорните системи фактурно-счетоводен автомат ИЗОТ 0250 и текстообработваща машина ИЗОТ 1002С.

ИЗОТ 0250 е бюрокомпютър за събиране, първична обработка на икономическа информация и издаване на документи. Използува специален входен език, който позволява лесно и бързо съставяне и въвеждане на потребителските програми.

ИЗОТ 1002С дава възможност за създаване на текстови докумен­ти на кирилица и латиница, за изтриване и вмъкване на букви, думи или текстови пасажи, за изместване на част от текста, за създаване на документи със стандартен текстов пасаж, за отпечатване на гото­ви документи и др. Конструктивно машината е оформена от базови микропроцесорни блокове, буквено-цифрова клавиатура, дисплей с електроннолъчева тръба, запомнящи устройства с гъвкави магнитни дискове и буквено-цифрово печатащо устройство.

С разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи се поставя добро начало, което ше прерасне в едно от най- важните направления на изчислителната техника у нас.

Поставената пред нашата изчислителна техника задача за посте­пенно преминаване от производство на отделни технически сред­ства към производство на завършени системи намира своето прояв­ление в създаденото през периода 1978—1980 г. направление проблем­но ориентирани комплекси (ПОК). На основата на изчислителни си­стеми от ЕС ЕИМ, СМ ЕИМ и на микропроцесорна основа се раз­работват и внедряват ПОК в най-различни области.

ПОК Геолог“ е предназначен за обработване на сеизмична ин­формация и се изгражда от изчислителната машина ЕС 1035Б и спе­циализирания процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

Със същата изчислителна машина ЕС 1035 Б, но в конфигурация с ЕСТЕЛ 4 се изгражда ПОК „База“ за управление на големи скла­дови комплекси.

ПОК „Иифорег“ се изгражда на основата на мини-ЕИМ СМ-4 и е предназначен за справочно-информационна и регистрираща дей­ност. Той предоставя апаратни и програмни възможности за изграж­дане на мощна многопотребителска система за база от данни, работе­ща в режим на времеделение и мултипрограмен режим в условията на колективен достъп.

На основата на СМИТЕЛ-1, ЕСТЕЛ 4, СМ-4 и ЕС 1035Б се из­гражда ПОК „Селско стопанство“ за обработка на информация в АЕ1К и цели селскостопански райони.

На базата на миникомпютърна техника е изграден ПОК „Система за автоматизация на инженерната дейност“. Системата ра­боти в интерактивен режим и има приложение при проектиране на пе­чатни платки и интегрални схеми, при оптимално разкрояване на материали и др.

На базата на минимашините СМ-4 се изгражда ПОК „Мрежа“. Той 1це се прилага при изграждане на мрежи за комутация на съобще­ния на основата на СМ ЕИМ и ЕС ЕИМ.

Създадените микропроцесорни системи са добра предпоставка за разработване на голямо многообразие от ПОК. На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250 се изграждат ПОК за автоматизация на фи­нансово-счетоводна дейност в АПК, промишлените предприятия, районните пунктове на енергоснабдяването, транспорта и др. На ба­зата на текстообработващата машина ИЗОТ 1002С се изгражда ПОК за полиграфическата промишленост. Завършва разработката и на редица други микропроцесорни ПОК, като ПОК за складово сто­панство на малко промишлено предприятие на база на системата ИЗОТ 1003С, ПОК „ДСК І ниво“ на база на системата ИЗОТ 1005С, ПОК „Пропуск“ на база на системата ИЗОТ 1001С, ПОК „Бензин“, ПОК „Търговия“ и др.

Постигнатите разултати се дължат преди всичко на голямото внимание, непрекъснатата помощ и съдействието от страна на Бъл­гарската комунистическа партия. Те са възможни благодарение на неуморния труд на инженерно-техническите кадри от развойните зве­на и заводите в системата на ДСО ИЗОТ. За постигнатото голяма е ролята и на все по-задълбочаващата се интеграция между нашата страна и Съветския съюз при изграждането на изчислителната техника в рамките на ЕС ЕИМ и СМ ЕИМ.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.