Вижте малко инфо за пантографите на старите български трамваи в Sandacite.BG.
Пантограф на стар български трамвай
Трамваите, както е известно, се задвижват от електродвигател, който работи с електроенергия. Но откъде черпи той тази енергия? За да се вземе тя от контактната мрежа, е необходима една част (елемент) да направи това. Тази част се нарича токовземател, токоснемател или токоотнемател (думата ,,токоприемник“, освен че и тя е русизъм, според нас не изразява достатъчно добре работата, която върши този елемент). Токовземателят е монтиран на покрива на мотрисата и горната част на този елемент е в постоянен допир с контактната мрежа. Непрекъснатият контакт между вземателя и жиците е най-важното условие за добрия токовземател, за да няма прекъсване на електрозахранването и да не спре трамваят (или локомотивът).
Един от най-употребяваните видове токовзематели е пантографът. Той представлява подвижна рамка от метал, която е еластична и е във форма на паралелограм. Снабдена е с алуминиев плъзгач отгоре или с две токосъбирателни пластини — обикновено стоманени ленти с медни накладки. Именно плъзгачът е работната повърхност – той прави контакта с проводника и оттам протича токът. За колко парички ще се качите горе да се наберете на него? :)
Пантограф на стар български трамвай
За да се движи както трябва трамваят, налягането на плъзгача върху проводника трябва да бъде постоянно. Обаче в хода на пътя разстоянията не са напълно еднакви и това между покрива и проводника може да се измени. Тоест, за да бъде добър контактът, трябва горната част на пантографа (с плъзгача) да се допира с натиск върху жиците и този натиск (налягане) да бъде почти постоянно. За тази цел отдолу на пантографа действа система от лостове и пружини, която притиска плъзгача към проводника и контактът е осигурен.
Добре конструираният и поддържан пантограф работи добре:
Приема тока без искрене при големи скорости;
Може да работи и при обратен ход на мотрисата;
Налягането на пантографа върху работния проводник остава неизменно, независимо от височината на окачването на контактния проводник.
При старите български трамваи за токовземател е използван именно пантограф, с изключение, мислим, на първите серии ДТО от 30-те г., които са с друг токовземател – тип ,,лира“. Една български трамвай с пантограф виждате на първата снимка в текста – този вляво е София`70, нали? :)
Малко известният стар български трамвай Т4М-54 в Sandacite.BG!
Стар български трамвай Т4М-54
През 1954 г. в Софияе пусната в пробна експлоатация новата трамвайна мотриса с моделно означение Т4М-54. Наречена е Мотрисата на мира по случай 10-годишнината от 9-ти септември 1944. Присвоен й е инвентарният номер 101, но по-късно е преномерирана на 231, както виждаме и на снимката по-горе. Работи по линия 5 заедно с ремарке номер 541, което е от модела Република, него го боядисват в синьо.
След красивите за времето си и удобни мотриси, които са били произведени няколко години преди това, тя се превръща в нов, ценен подарък на столичани от Трамвайния и тролейбусен завод „6 септември“. Всъщност наименованието Т4М-54 трябва да се чете като ,,мотриса трамвайначетириосна, разработена 1954 г.“
В тази статия ще се опитаме да я опишем за читателите на Сандъците– сандъците.
Тази мотриса е боядисана в светлосиньо с бяла лента иима характерните за времето си заоблени външни форми, които й придават естетичен вид вид. Направени са старания трамваят да съчетава грижата за удобството на пътниците и обслужващия персонал.
Трамвайната мотрисаима максимална скорост 40 юм в час. На двете й двуосни колички са монтирани четири електромотора, всеки от по 45 киловата. Така всяка ос се задвижва от отделен електромотор. Теглото, носено от двигателните колела, обуславя теглителната сила. В това отношение новата мотрисаима съществено преимущество. Теглото й. около 20 тона, се използва изцяло за постигане на голяма теглителна сила, понеже всичките й оси са задвижвани от електромотори. Поради това идеяа е била лесно да може да се обслужва проектираната тогава трамвайна линия „Дворецът на пионерите — Драгалевци“, която е щяла да бъде най-стръмната в София.
Колесата на тази трамвайна мотрисасе различават съществено от колесата на дотогава строените мотриси. Гривните, които се търкалят по релсата, са съединени чрез 16 гумени шайби за главината, която е набита на оста. По този начин се постига плавен и безударен ход. Намаляват се ударите по релсите. Така се увеличава тяхната дълготрайност. Понеже при трамвайните мотриси токовата верига се затваря между мрежата и земята през колелото (релсите служат за проводник), за да се избегне изолацията, причинена от гумените шайби, гривната и главината са съединени с проводници.
На една от количките, които носят каросерията, е монтиран компресор, задвижван от отделен електромотор. Компресорът дава сгъстен въздух за въздушните спирачки, за затваряне и отваряне на вратите и пр.
Трамвайните мотрисиработят с прав ток (тогава напрежението в трамвайната контактна мрежа е 550 волта). Това дава големи преимущества при регулиране скоростта на движението им. Тъй като правият ток не може да се трансформира направо, за получаване ток с ниско напрежение е монтирано динамо което захранва акумулаторна батерия. Тя дава ток за електрическия звънец, електрическите светещи пътепоказатели, за електромагнитната релсова спирачка, резервното осветление, фаровете и др. Фаровете подобно на автомобилните са с къси и дълги светлини. По осветените градски улици се използват късите светлини, а извън града — дългите.
Каросерията на мотрисата лежи върху двете колички чрез осем спирални пружини и осем листови ресори. Това дава възможност «а мотрисата да се движи спокойно и плавно. Ударите по релсите почти не се чувствуват. Мотрисатаима 26 места за сядане и 74 за правостоящи. Столовете са с лека тръбно-шперплатна конструкция.
Стар български трамвай Т4М-54
Трите врати на мотрисата(една за качване и две за слизане) дават възможност едновременно да се качват двама и слизат трима души. Това позволява да се намали престоят по спирките. Така се увеличава средната скорост на движението. Пътниците, които са за по-далечните спирки, минават напред и слизат през предната врата. За кондуктора има удобно малко издигнато над пода място до задната врата. Оттук, той може свободно да наблюдава.
Мотрисатае радиофицирана. Токът за захранване на приемника се черпи от акумулаторната батерия, а не от мрежата (както е при дотогава строените мотриси) и поради това смущенията са почти избягнати. Вентилацията при новата мотриса е подобрена. Горните прозорци могат удобно да се издигат и свалят. Това осигурява добро проветряване на въздуха над главите на пътниците. През зимата в мотрисата ще се поставят няколко електрически реотанови печки.
При трамваите от стар тип поради неудобния стол и лошото разположение на пулта за управление ватманите в повечето случаи работят прави, което е доста изморително. В мотрисатаТ4М-54 има удобен стол за сядане, а пултът е монтиран така, че ватманът работи винаги седнал. Ръчката за управление на електромоторите е заменена с волан (както при автомобилите). Стъклото пред ватмана е наклонено и има специален нагревател, който зиме го предпазва от заледяване. Двете извити странични стъкла на мотрисата придават красив аеродинамичен вид.
Стар български трамвай Т4М-54
Количките, които могат да се въртят около вертикална ос, а също и да се наклоняват странично, позволяват на мотрисата да взема лесно острите завои по улиците на града. В трамвая Т4М-54 рамата и каросерията са обединени в единна конструкция. Красивата и удобна каросерия понася целия товар на пътниците. Това намалява теглото с 20—30 % и поевтинява мотрисата.
Върху покрива на Т4М-54 са монтирани реостатите за електромоторите, гръмоотводът и др. Отпред има автоматична предпазна скара. Тя действа много сигурно, като се откача и при най-лекото допиране независимо от контрола на ватмана. С това се предотвратяват нещастните случаи.
МотрисатаТ4М-54 е снабдена с четири вида спирачки: електрическа, въздушна, електромагнитна и ръчна. Електрическата спирачка е основна работна спирачка и действува пряко върху електромоторите по електричен път. С въздушната спирачка се действува, когато мотрисата вече е забавила хода си, а с ръчната — при крайни спирки и при нужда. Новост за мотрисата са четирите електромагнитни релсови спирачки. Тяхното действие е резултат на притегателната сила (общо 18,000 кг), създадена между четирите електромагнита и релсите. Електромагнитната спирачка получава ток от акумулаторната батерия, така че тя ще може да работи и тогава, когато се прекъсне токът в мрежата. Тя ще се включва при големи наклони, когато е необходимо бързо опиране.
Конструкцията на тази мотрисае съобразена с тогавашните идеи за бъдещо развитие на трамвайния транспорт, защото проектът е бил трамвайните композиции — мотрисаи ремарке – да се заменят с единични мотриси.
Явно обаче, въпреки големия ентусиазъм по изработката на този трамвай и високите очаквания към него, качеството му не е било на особено високо равнище. Мотрисата дава много дефекти, прекарва много време в сервиза и през 1971 година е бракувано след авария, причинена от новата й за тогава конструкция на контролера. (Схемата му е съвсем различна от контролера на Републиките КД и КД-57, монтиран на мотриси №231 – 240.)
А ето къде и кога всъшност е началото на трамвайното дело в България…