В Sandacite.BG си намерихме ново устройство за запис върху магнитна лента – ЕС9003 на ИЗОТ!

Ако си спомняте, преди време Ви запознахме с интересна подробност от някогашния запис на компютърни данни – устройствата за запис на данни върху магнитна лента. Популярни такива български са ЕС9002, ЕС9004 и ЕС9007.

В онази статия проследихме пътя на статистическите данни от градове и градчета, които се записват върху лента на такива устройства, а след това се изпращат в териториалните и столичните изчислителни центрове, за да влезе информацията в употреба. А сега продължаваме разказа, за да влезем именно там!

НОВА МОДА ЛЕНТОВО УСТРОЙСТВО

Между споменатите по-горе джаджи стои и устройството ЕС9003, което влиза в производство през 1977 г. Всъщност това е цяла система, която е замислена да разшири възможностите на обикновените устройства за запис на данни върху лента. Тя е все едно техен ъпгрейд, както, разбира се, и ъпгрейд на по-старите перфокарти като носител и техните устройства. На ЕС9003 се обработват данните в изчислителния център, когато донесат в него лентите от различните места.

Това устройство се обслужва не от един, а от няколко души, наречени оператори, като техният брой може да бъде от 4 до 16. Всеки един от тях стои пред пулт, който се състои от клавиатура и монитор, като на него се виждат онези данни, коитно човекът въвежда с клавиатурата. Докато работи, информацията временно се записва върху твърд диск, монтиран в компютър ИЗОТ 0310 (защото системата ЕС9003 се управлява от него и работата с нея е невъзможна без него).

ИЗОТ 310 и неговият софтуер се занимават с автоматизирането на работата – автоматизирането на някои действия на оператора, които компютърът извършва вместо него, за да му върви работата по-бързо. Самото лентово устройство виждате най-горе на кулата вляво от тези оператори. Твърдият диск пък е от онези, които съдържат един сменяем и един несменяем дисков пакет (по-точно ИЗОТ 1370  или СМ5400) – за тях говорихме ТУК.

Едва след завършването на всички въвеждания, редакции и т.н. данните се записват върху магнитната лента. Докато работи, операторът има цялостен контрол върху информацията – въвежда я, дава команда за проверка за грешки, а може и да поправи грешка или да редактира и обнови отдавна записана информация. Освен това, софтуерът на системата ЕС9003 може да събира статистически данни за изработеното на всеки пулт, за да може да се държи контрол над работата на операторите.

Както и останалите устройства за работа с данни, произвеждани в тази епоха, и ЕС9003 е замислено да подпомогне изчислителните центрове на предприятия, статистически ведомства, министерства, банки, държавни стопански обединения, институции в областта на транспорта, селското стопанство и въобще навсякъде, където е необходима работа с големи обеми от данни. В рекламата се казва, че с нея информацията се обработва с от 20 до 50 % по-бързо в сравнение с традиционните устройства за запис на магнитна лента.

Когато въвеждате данни пред пулта на ЕС9003, Вие използвате шаблон, който тогава наричат формат. Всеки такъв формат може да се раздели на полета (нещо като графи), в които се задават различни характеристики на информацията. Така например, полетата са буквени, цифрови, цифрови с автоматично добавяне на нули отляво, с възможност компютърът да изчисли баланс или въобще някаква зависимост между различните данни и т.н. А и операторът сам може да създаде формат според вида на информацията, която въвежда.

Наша читателка разказва, че през 1985 г. една такава машина с 16 работни места (маси и столове), опакована в здрави сандъци, добре се побрала в цял един камион! :) И имала много полезни функции по отношение първичен контрол на данните.

Освен споменатия по-горе хард ИЗОТ 1370, в състава на ЕС9003 влизат и следните елементи:

• машината ИЗОТ 310 с обем на RAM-та 8 кб;
• памет, разширена до 32 кб;
• операторски пултове според колкото са там – те се състоят от клавиатура с надпис ЕС9003 и монитор ВКП171;
• устройство с клавиатура (за въвеждане) и с принтер (за извеждане) на информация – ИЗОТ 0232 – това е главният операторски пулт;
• устройство за запис на магнитна лента ИЗОТ 5003, което има плътност на записа 32 бита на милиметър от лентата;
• матричен принтер, на който данните от лентата могат да се разпечатат със скорост 180 знака/сек

Ето и как комуникират отделните устройства помежду си:

Ето няколко снимки на клавиатурата, между другото:

И нетипичният присъединителен конектор:

Системата ЕС9003 е произвеждана в софийския завод Електроника, но някои от компонентите й идват от други места – напр. лентовите устройства са от ОЗЗУ Пловдив, дисковите пакети на харда от Завода за информацинони носители до Пазарджик и т.н. ЕС9003 е широко изнасяна в целия Източен блок от външнотърговската централа за износ на компютърна техника Изотимпекс. От цялата тази конфигурация ние си имаме в колекцията само монитора ВКП 171, с който ще ви запознаем обстойно тия дни.

Ето един ресурс, в който да си почетете повече за характеристиките на отделните съставни устройства на ЕС-то – в тази ориганална рекламна брошурка. Ама е на руски ==> Устройство с магнитна лента ЕС9003

А тук сме написали по-подробно и за споменатата по-стара джаджа ЕС9002 ==>

В Sandacite.BG разгадахме що значат тайнствените букви и цифри по българските „едностайни“ компютри.

Вече доста години пишем статии по история на българската техника и вероятно повечето от Вас знаят, че големите български компютри – онези, които заемат цели зали и само хард дискът им е голям колкото фризер – се вписват в т.н. Единна система електронноизчислителни машини на Източния блок (ЕС ЕИМ), която започва да се развива в началото на 70-те г. Тя е известна и под названието РЯД. Първият български компютър ,,Витоша“ от 1962 – 3 не е бил в тази система, но само той.

Всяка част от компютрите в тази система е стандартизирана. Не само България произвежда елементите на такава конфигурация – напр. в ГДР работи предприятието Роботрон, което произвежда плотери, принтери, монитори; в СССР се произвеждат процесори и т.н. За да бъдат съвместими, се налага да бъдат изработени по уницифирана схема. Така с части от повече от една страна в Източния блок може да се сглоби цяла работеща машина! В СИВ е създадена стройна система за международно разпределение на труда при разработката и производ­ството на целите системи и отделните устройства. Така по-лесна става и поддръжката на устройствата, когато във всяка страна от СИВ разполагат с документацията на устройството, произведено в съседната.

Както обяснява един от патриарсите на компютърната техника в България – акад. Кирил Боянов – в своята книга ,,Щрихи от развитието на изчислителната техника в България“, названието ЕС ЕИМ означава фамилия компютри с нарастваща производителност и с програмна съвместимост отдолу нагоре, т.е. предвижда се програмите, работещи на моде­лите с ниска производителност, да работят и на тези с по-висока.

В хардуерно отношение стремежът е бил да се използват колкото се може повече еднакви интегрални схеми (ИС) и съвместни конструктивни детайли. Така например, стандартизирани са основните елементи на конструкцията на даден мегакомпютър, названията на отделните му части, равнищата на сигурност и свързването на устройствата (т.е. интерфейсът е стандартен и той).

Всичко това добре, но названията на различните устройства са объркващи. Устройствата на ЕС ЕИМ се означават с код, образуван от буквите ЕС и четирицифрено число. Какво значи напр. ЕС 8002? Сега ще Ви запознаем по-подробно с това. Изисква се малко зубрене, но още навремето са правили таблици за това. Най-долу ще дадем и пример, за да Ви стане максимално ясно.

И така, първата цифра на числото определя класа на устройството, както следва: 0 – възли и съставни части, 1 – изчислител­ни системи, 2 – централни процесори, 3 – оперативни памети, 4 – канали, 5 – външни запомнящи устройства и техните управления, 6 – устройства за въвеждане на данни, 7 – устройства за извеждането им (принтери, плотери и др.), 8 – устройства за телеобработка, 9 – устройства за подготовка на данни върху различни носители (напр. магнитна лента).

Втората цифра извършва по-задълбочена класификация и опре­деля групата от устройството. Напр. с 50 се означават външни запомнящи устройства, а чрез 55 – управляващите устройства за тях, устройствата за телеобработка са с номер 8, а 80 е код за модем (нашият ЕС 8002 по-горе), 81 – за защита на грешки, 84 – мултиплексори, 85 – терминали (по-известен такъв ЕС 8531.М2).

Цифрата на десетиците е свързана с параметрите на устройствата, като тези от определена група могат да се разделят на подгрупи в зави­симост от най-важните си параметри. При изчислителните машини с тази цифра се означават отделните модели с нарастваща производител­ност: ЕС 1010, ЕС 1020, ЕС 1030 и т.н.

Четвъртата цифра се използва за означаване на различните ус­тройства в дадена подгрупа или техните модификации.

Като общ пример ще разгледаме системата ЕС 1020. Тя има центра­лен процесор (ЦП) ЕС 2020, операторски пулт с пишеща машина ЕС 7074, перфокартно устройство за въвеждане на данни ЕС 6012, перфокартно устройство за извеждане ЕС 7022, принтер ЕС 7071, устройство за управление на магнитни ленти ЕС 5512, запомнящо устройство на магнитна лента ЕС 5012, устройство за управление на твърди магнитни дискове ЕС 5552 и запомнящо устройство на твърди магнитни диско­ве ЕС 5052.

Подобна система е възприета и в разработката на миникомпютри, като там фамилията се означава със СМ ЕИМ – Система малых машин.

С течение на времето обаче системата за кодиране (цифрата) се моди­фицира в зависимост от новите изисквания и технологии. Основната елементна база е интегрални схеми – първоначално TTL – в съчетание със силициеви полупроводникови елементи. Посте­пенно се въвеждаха и схеми ECL, големи ИС и т.н.

Унифицираните конструктивни възли са разделени на четири основни нива: платка (ТЗЗ – типовой элемент замены), касета, рама и стойка (шкаф).

Платките ca стандартизирани (в началото 140 x 150 mm), но се допускат и двойни платки (280 х 300 mm). Впоследствие размерът се увеличава. Те притежават 48 контактни площадки, които се свързват с 48 контактни директни съединители. В по-големите модели и успоредно с промяната на технологиите се въвеждат и нови стандарти. Укрепването на платките става в касети, позволяващи вграждане на 40 платки (примерът е за ЕС 1020).

Касетите се монтират в рами, като обикновено в долната част на рамата ca разположени захранващите и вентилаторните блокове. Рамите са два вида: неподвижни (обикновено средната) и подвижни, завъртащи се на 90°. Свързващото окабеляване между съединителите на касетите е с проводник, навиващ се на перата, а между рамите се из­ползва лентов кабел. Впоследствие тези технологии се усъвършен­стват. Последното ниво – стойката (шкафът) – дава възможност за монтиране до 3 рами. За другите устройства извън главния процесор се използват също унифицирани конструктивни елементи – понякога с особености, определени от техническите изисквания.

Казаните тук сведения са изключително точни, тъй като следват написаното от акад. Боянов в цитираната му много интересна книга, която Ви препоръчваме да си намерите. :)

Ако Ви се чете още за български компютри, вижте напр. това чудо:

Най-хубавата статия за Първия български компютър „Витоша“ от 1962 е в Sandacite.BG!

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 133, 25 мaй 2018 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-133.pdf)

Ако четете редовно нашия сайт, то може би помните разказите за старата българска банкова техника или първите ни хард дискове. Там видяхме огромни компютри, заемащи цели зали. Но онези ИЗОТ-и от 80-те г. всъщност не бяха чак толкова стари – произвеждаха се серийно, а и работеха с транзистори. Преди това е имало съвсем друго време и властелин в електрониката е била Нейно Величество вакуумната лампа! :)

В тогавашните представи „компютърът“ наистина е само „компютър“ – той се използва не за текстообработка или дизайн (примерно), а за решаване на приложни изчислителни задачи– при проекти в транспорта, промишлеността, строителството, науката… Колкото по-сложни задачи може да решава и по-бързо, толкова по-добре!

Такаа… а нека сега преминем към нашата история. :)

През 1961 г. в СУ и БАН работи един смел учен, визионер в математиката – проф. Любомир Илиев – който години преди това дейно контактува с чуждестранните си колеги и обсъжда бъдещето на компютърната техника. В края на 50-те той все повече започна да се интересува от свързването ѝ с математиката и посещава такива събития. А на 1.VI.1961 се основава и Български изчислителен център.

Какво по-добро начало за него от това да създаде наш, български компютър? Не само, че оборудването от една съветска машина е крайно недостатъчно, а и собствен компютър присъства и в националния план за бъдещите години. Затова проф. Илиев събира около 10 инженери, които през 1961 – 3 г. създават следното чудовище.

Електронната сметачна машина (каквато е терминологията тогава; съкратено ЕСМ), по-късно наречена „Витоша“, представлява метален масив с дължина около 4 м и височина 2, тежащ около 1 тон. Основните елементи са изпълнени с 1500 електронни лампи! Те имат експлоатационен живот около 10 000 часа, а понеже генерират страхотно много топлина, за охлаждане е конструирана специална вентилаторна система. В логическата част работят около 5000 полупроводникови диода. Компютърът консумира около 12 kW мощност, а захранването е монтирано в изтеглящи се чекмеджета. За „Витоша“ е нужно помещение около 60 – 70 м2 с определени температурни условия и отделна стая за устройството, стабилизиращо мрежовото напрежение!

Ето и как работи Първият български компютър. Потребителят застава пред командния пулт (на долната снимка), където въвежда информацията и я получава след обработка, а може и да влияе на работата на машината. Данните навлизат в компютъра, записани на перфолента – дълъг къс от плътна хартия, на който те се записват чрез пробиване на дупки в определен брой и разположение. Те се нанасят от специален перфоратор, а се четат чрез електромеханично устройство от обикновен телеграфен тип.

RAM-та мъничко напомня вътрешността на хард диск– тя е един барабан с диаметър 10 см, въртящ се с 3000 об/мин и покрит с феромагнитен слой, от който четат магнитни глави. Паметта на това устройство е 22500 двоични знака, т.е. 2,5 кб. Също като днешните компютри, „Витоша“ използва двоична бройна система (всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1) – така се и записва информацията на барабана.

Операциите и работата на машината се ръководят от електронно управляващо устройство, а след като аритметичният ѝ изчислител реши задачата (максималната му скорост е около 2000 операции/сек), резултатите се изпечатват на електрическа пишеща машина с широк валяк. Монитори още няма!

Създаването на „Витоша“ съдържа множество инженерни предизвикателства, а огромната част от работата се върши с работен ден от 8 до 20 – 22 ч. Между 15.VІІІ и 15.ІХ.1963 машината заминава на международната изложба „България строи социализъм“ в Москва. Още с пристигането техниците се захващат с настройката на компютъра, извършена пак на 16-часови смени и при постоянен недостиг на части, неосигурени от домакините (най-вече кабели, електрозахранване). Българите са постоянно възпрепятствани и от други битови неуредици. Независимо от това обаче, „Витоша“ става сензация на изложбата – решава системи уравнения, представя графична информация и дори изписва „България строи социализъм“ и „Само Левски“. Отличното представяне помага по-късно България да получи задача да разработва компютърната техника за страните от СИВ.

След завръщането в София продължава редовната експлоатация на „Витоша“, която междувременно е усъвършенствана, а и са написани още програми за нея. Един битов инцидент ускорява нейния край – в помещението над залата с машината се пука тръба за топла вода и в компютъра прониква вода. Това довежда до бърза корозия на съединителните елементи, което причинява множество грешки, а те много трудно се откриват и отстраняват. Все пак, до 1967 „Витоша“ съществува и най-вероятно е в употреба. Сетне компютърът е демонтиран и повечето от елементите му са използвани за други конструкции.

Днес от динозавъра е останала само частица – клетка за съхраняване на мъничко информация – и може да бъде видяна в Института по математика и информатика на БАН.

Още през 1963 – 4 г. е имало планове за нов български компютър с цели 10 000 лампи, но тази идея скоро е изоставена. На дневен ред вече излизат транзисторизираните машини и за една такава дори са изработени някои части. През 1964 обаче от СССР започва внос на нови компютри (като „Минск 2″) и чак до времената на серията ИЗОТ ЕС друг български Годзила, бил той лампов или транзисторен, така и не се ражда.

,,Витоша“ обаче има своето голямо значение. Модулната логика на компютъра е използвана в първия български електронен калкулатор Елка 6521, създаден през 1964-5 г.  ,,Витоша“ е първият практически работил компютър в България. Тя застава в основата на Елка 6521.

Важно е да отбележим също така, че Първият български компютър се оказва школа за практическото израстване на много специалисти. Личностите, работили по създаването на „Витоша“, по-късно стават водещи имена в българската електротехника, електроника и компютърна техника и застават в основата на техническия напредък на България. Хора като акад. Любомир Илиев, акад. Ангел Ангелов, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов и др. имат и много голяма международна известност и контакти, включително в Западна Европа и САЩ, а през 1996 г. акад. Илиев е удостоен с престижното звание Computer Pioneer. То му е присъдено от IEEE Computer Society – компютърният отдел на американския Институт на инженерите по електротехника и електроника (най-голямата професионална организация в света).

Ако ли пък тази статия Ви се е сторила твърде кратка и имате желание да останете още време в света на старите български компютри, заповядайте ето тук, където устройствата са вече по-напреднали:

Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 133, 25 май 2018

Дали новото зверче от Сандъците – Sandacitе не е първата българска компютърна мишка?

Днес сме Ви подготвили нещо забележително. Като го видяхме, очите ни станаха на палачинки! Устройството на горната снимка е българска мишка за РС, модел МАН`88. Производството й започва през 1988 г. в Завод за пултове и клавиатури Габрово, звено в системата на Научнопроизводствения комбинат Мехатроника Габрово, за който сме Ви разказвали.

Това действително е истинска мишка! Но като казваме това, Вие не си представяйте нещо, което непременно да прилича на съвременните. Да разгледаме подробно машинката.

Както виждате, тя има три бутона на реда на сегашните два, но няма скрол. По това време прескачането между по-горна и по-долна точка на документа на екрана се извършва чрез стрелковите бутони на клавиатурата. Курсорът представлява мигащо квадратче, най-често в зелен цвят. Нововъведението, което прави инструментът ,,мишка“, е, че Ви позволява да местите курсора, местейка самата мишка, а не чрез стрелковите бутони.

Самите бутони имат съвсем различни функции в сравнение със сега. Те се определят от програмния код на софтуера, който се изпълнява на компютъра и който поддържа мишката. В програмата са предвидени определени действия, които да се извършват при натискане на някой от бутоните. Действията могат да са най-различни и варират според вида на програмата. Така например, при текстообработваща програма може да се отвори някое от менютата в ред най-горе, при CAD системите се рисуват определени видове линии. Всъщност, най-полезни тези мишоци са били именно при последния вид софтуер.

Именно заради корелацията между функциите на програмата и тези на бутоните върху кутията на тази българска мишка е отбелязано кои програми поддържа. Виждаме имената на доста добре известни както български, така и чуждестранни програми.

Трябва да отбележим, че повечето програми от 80-те години ползват доста по-малко средния бутон в сравнение с другите два, което е и причината той с времето да изчезне. По времето на тези мишки почти всичко на екрана на компютъра е в текстов режим. Даже джойстиците за игра са атракция. Мишките въобще са нямали особен смисъл преди навлизането на Windows 3.1 и след това.

Разглежданото от нас устройство се свързва с компютъра посредством традиционния за епохата RS232 интерфейс, а захранване взима от също толкова традиционния DIN конектор. На снимката ясно се вижда как кабелът от DIN-a влиза във конектора за RS232. Що се отнася до изпъкналата част, както и при съвременните мишки, това е направено за удобство на ръката при работа. На кутията от първата снимка можете да видите и останалите технически характеристики на джаджата.

Мишката МАН`88 е била включвана в комплекта на няколко заводски конфигурирани специализирани работни станции, като напр. тази система за автоматизирано проектиране ==> https://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0/

И така,  това ли е първата българска мишка? Засега го твърдим с почти 100 % сигурност, но все пак оставяме вратичката отворена. Защото, както не сме намерили по-стар мишок от този, така и предполагаме, че може все пак и да е имало, защото напр. джойстици България произвежда от около 1982 – 3 г. Би следвало да направят и мишка – все пак тя се ползва за ,,сериозна“ работа, докато предназначението на джойстиците от самото им начало е било да се употребяват при игри.

Ето и една от програмите, които можете удобно да ползвате с първата българска компютърна мишка: