Етикет: История на автомобила в България

В Sandacite.BG открихме този тайнствен български автомобил с витло от 1952 г.!

Снимка: ФБ група Из миналото и настоящето на град Монтана и областта

Вижте на снимката! Виждали ли сте някога такъв ,,витломобил“? :) Фотографията е правена в Михайловград, дн. Монтана, на 1 май 1952 г. РКС означава Районен кооперативен съюз. Превозното средство е направено в неговата работилница.

Конструкторите на колата са двама – Симеон Алексиев и Славчо Царски. Използвани са самолетно витло за задвижване на автомобила напред. Може би за идеята е помогнал бившият царски летец Богдан Илиев, но точно това е само хипотеза. Двигателят е трицилиндров. По това време Алексиев работи като автомонтьор в РКС. През свободното си време той собственоръчно конструира и изработва този звездообразен двигател от самолетен тип, който може да се употребява по различни начини. Помага му приятелят му Славчо Царски. Ето двигателя:

Снимка: Ауто Билд

На волана на снимката виждаме и двамата проектанти – Симеон Алексиев, а до него е Царски.

Симеон изработва автомобилно шаси с тръбна рама, което има колела, окачване и кормилен механизъм от Фолксваген, а в задната му част монтира звездообразния двигател с витлото.  Изпитанията са проведени по бул. Георги Димитров (сега Трети март) по посока към Лом – към казармата.

Ето и какво се знае за краха на колата. Следното разказва Павел Гълъбов от Монтана, на 79 г., племенник на Симеон Алексиев. ,,На 30 юни 1953 г. заедно с кмета Никола Алексиев /нямат роднинска връзка/ тръгват с автомобила за местността Сланището /под града, днес в района на бившия Завод за подова керамика/. Трябвало е да посетят намиращата се там вършачка, за да видят как върви вършитбата. Движейки се по главната улица /дн. бул. Трети март/, в района на казармата, няколко деца пресичат улицата и за да избегне сблъсъка, Симеон Алексиев завива наляво, но колата не може да спре и се блъска в оградата от бодлива тел на казармата. От удара двамата изхвръкват от седалките и попадат под ударите на самолетната перка и загиват на място. Именно така са загинали двамата, а не заради стойката на двигателя – не тя е причината за тежката злополука, отнела живота на конструктора на автомобила Симеон Алексиев и кмета на Михайловград Никола Алексиев.“

Ако узнаете още нещо за този автомобил, кажете ни! :) Излиза, че той е по-стар от сочения за пръв български автомобил Балкан 1200 от 1960 г. И интересно – защо на предницата на показания по-горе автомобил е закачено китайското знаме?

https://sandacite.bg/1960-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-120/

Вижте в Sandacite.BG какво научихме за забравения български автомобил РосВен!

Чували ли сте за българския автомобил РосВен, кръстен на две момичета? Тази непозната история е от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато българин сам конструира кола в двора си, успява да я регистрира и я кара напълно законно по родните пътища. Неговото име е Георги Милушев и по професия е счетоводител.

Освен родолюбив българин, дядо Георги е и изключително сръчен. Изобретателността му ражда уникален проект за автомобил в края на 60-те години. Четири години работил по създаването на кола в двора си, която първоначално е искал да бъде с четири врати, но заради сложността в крайна сметка я създал като купе.

Когато завършва своя автомобил Георги Милушев го кръщава РосВен, идващо от първите букви в имената на своите две дъщери – Росица и Венера.

Каросерията е направена ръчно от японски ламарини. Част от формите са отлети в леярни в Пловдив, споделя бай Георги. Шаси и двигател взима от съветски автомобили.

Когато единственият по рода си РосВен е напълно готов неговият изобретател го закарва в София в Института по транспорт и двигатели с вътрешно горене. Там в продължение на седмица автомобилът е подложен на изпитания. Около 200 км на ден е бил каран от инженерите на института по различни пътища в столицата и около нея. Тествани са заварките и всички компоненти за повреди. Всичко минава успешно и е издаден документ за собственост с марка „РосВен“.

От Института по транспорт дори предлагат на Георги Милушев да патентова своя автомобил, но това щяло да му струва 22 000 лева. Сумата била непосилна за тогавашния счетоводител, който с трудност бил събрал 2-3 хиляди лева, за да закупи материалите и частите за своя РосВен.

Откъм технически характеристики знаем, че РосВен е бил способен да развие 120 км/ч. Колата е регистрирана в КАТ и с нея Георги Милушев пътува из страната 7-8 години заедно със семейството си.

Не знаем обаче какво се е случило с единствения РосВен и дали той все още съществува някъде днес.

От https://dizzyriders.bg/.

В Sandacite.BG намерихме българска чистачка за автомобилни стъкла отпреди 60+ години!

Стреимим се да покриваме колкото се може по-широк периметър от видовете българска техника. Съгласно тези наши усилия нямаше как да не достигнем и до чистачките на автомобилни стъкла. Оказва се, че в Бълария са произвеждани такива още през средата на 1950-те години! Илюстрациите в стази публикация атията са от 1958 г., но джаджата, която ще ви покажем, започва да се произвежда малко по-рано.

По-горе виждате т.н. АПБ-30 – съкратено от ,,автоватична прозоречна бърсалка“, вероятно ,,30-и поред модел, разработен и произвеждан в завод на ДСО Елпром“. Е, не е първото българско устройство от този вид, но досега нямахме изобщо описано такова в сайта (пък и никъде), затова искаме да го представим. :)

Чистачката се закрепва за автомобила чрез гайка и меки шайби, които се намират на втулката, от която излиза движещият се лост. Той се задвижва от електродвигател, колекторен, с паралелно възбуждане. Той може да работи на 6 и на 12 волта, според модификацията. Без значение от напрежението, и в двата случая устройството ще направи 30 ,,курса“ по стъклото за минута. При това четката се отклонява под ъгъл 130 градуса.

Можем да пуснем чистачката само като завъртим капачката ѝ. Тя тежи 500 грама.

Ето и няколко чертежа, за да се запознаете с габаритните и монтажни размери на стъклобърсалката:

Между другото, от същата епоха има още много интересни български автомобилни джаджи! Достаътъчно е да видите този таксиметров апарат напр.:

Вижте мноого стар механичен таксиметров апарат от 1960-те!

See more

Вижте в Sandacite.BG за Виктор Витанов – българина, който конструира автомобил през 1912 г.!

Често казваме, че някои способни българи биха се развили по-добре в чужбина, отколкото у нас, и там биха били по-добре оценени. Но нека това да не е само едно банално горчиво напомняне как не ни харесват различни неща в нашата страна днес. Защото и в далечното минало откриваме български дейци на техниката, решили да се проявят в далечни страни и направили го успешно.

Виктор Георгиев Витанов, роден през 1891 г. в София, е самолетен и автомобилен конструктор. Негово дело е най-старият (известен до момента) автомобил, проектиран и изработен от българин. Дори само това обстоятелство е достатъчно да му посветим днешната статия.

Виктор Витанов е син на изобретателя и технологичен предприемач Георги Николов Витанов, който (както отбелязва историкът Иван Алексиев) вероятно е първият, внесъл в България пишещи машини още през 80-те г. на XIX в. и по-късно автор на американски и британски патенти.

Около 1903 г. сем. Витанови емигрират в Англия, като малко по-късно се установяват в гр. Хароугейт, Северен Йоркшир. Именно там Витанов-младши проектира и изработва цели 2 самолета, а през 1912 г. (caмо на 21 г.) – и 4-колесен бензинов автомобил.

Колата е отразена в авторитетното английско мототехническо сп. ,,Дъ Мотър Сайкъл“ (The Motor Cycle, № 483 (27.VI.1912) с. 710) и в много четеното българско ,,илюстровано списание за наука, изкуство и индустрия“ ,,Илюстрация Светлина“ (№ 7-1912, с. 21). Неговото известие е кратко: ,,… малкият автомобил, построен от сънародника ни г. Виктор Г. Витанов, едва 21-годишен, живущ сега в Хорочет (Англия). Преди 3 – 4 г. същият беше построил два аероплана, за които пресата беше се произнесла доста похвално. Конструкцията на тоя автомобил не е сложна и с него може да се припка бързо и по най-възвишените улици. Авторът е син на познатия механик Г. Витанов, който отворил механическа работилница в поменатия английски град, и ако се съди по извършените му досега работи, той ще ни учуди в близко бъдеще със своите успехи по машинното изкуство“.

,,Дъ Мотър Сайкъл“ е много по-подробен технологично, а към дописката му има и 2 снимки, които можете да видите тук (едната е използвана и от ,,Ил. Светлина“). Английското издание причислява колата на Витанов към т.н. cyclecar-ове. Това е вид малък, лек и евтин автомобил, 1- или 2-местен, понякога с мотоциклетни двигател и скоростна кутия; тегло – макс. 350 кг.

Автомобилът има мощност 3,5 к.с. Използвани са мотоциклетни части на реномирани производители – двигател на ,,Блумфийлд“, карбуратор ,,Браун & Барлоу“, магнетно запалване ,,КАВ“ и капков дозатор на смазването.

Задвижването е следното. Към коляновия вал е свързан съединителят, чийто диск е покрит с изненадващ, но характерен за някои тогавашни автомобили триещ материал – кожа. Оттам има верижна предавка към двустепенна скоростна кутия, а от скоростната кутия чрез друга верига движението се предава към междинния вал. От вала към задните колела има два 7/8-инчови гумени ремъка, като по този начин се разчита на ремъчното приплъзване да действа като диференциал. Предавките са две: 5 към 1 и 11,5 към 1.

Машината използва обикновени мотоциклетни колела и гуми с размери 26 х 2,25 инча, а управлението е директно, с волан. Пружиниращите елементи на окачването са четвърт елипсовидни ресори и са по-скоро меки.

Автомобилът развива добра за времето и мощността си скорост (15 – 20 км/ч) и лесно изкачва стръмни наклони. Тази малка кола е оценена от английското специализирано издание като ,,много похвално усилие“ (very commendable effort) и сигурна заявка за следваща машина, в която Виктор Витанов ще предложи някои подобрения. Някои циклокари от епохата имат само минимални удобства – напр. купето е открито, без за̀вет от вятър, дъжд и слънце – и, както виждаме от снимките, този автомобил е от тях. Частите на двигателя също са открити и едва ли са добре защитени. Логично е когато прави за първи път нещо, човек да се съсредоточи върху основното, а усъвършенстванията да остави за по-сетне.

До момента обаче не са открити сведения за втора кола на Виктор Витанов. Около 1930 г. той се насочва към друга страна – Канада – получава тамошно гражданство и оттук насетне не успяваме да проследим дейността му. Както се казва – финалът остава отворен.

Ето тук пък можете да научите за Първия български автомобил (защото да обърнем внимание, че творението на Витанов все пак е изработено с английски части и извън България – затова не е редно да го смятаме за първи български автомобил, колкото и да ни харесва колко е старо):

https://www.sandacite.bg/1960-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-120/

---

Статията е публикувана от автора за първи път път във в-к Fibank News, брой 192, 03 декември 2021 г. – https://www.fibank.bg/web/files/richeditor/news/fibank-news/192%20FibankNews.pdf

Потопете се в ежедневието на столичните таксита през 1936 г. с новата статия в Sandacite.BG.

Винаги сме казвали, че много обичаме ровенето в стари исторически документи за българската техника. Невинаги можем да разказваме всичко, а пък понякога излизат истински бисери и находки отпреди 80 – 90 г., които само чакат да бъдат прочетени от заинтересовани хора като нас. Едно такова чудо имаме точно сега тук пред нас – статия, която обсъжда какви са проблемите пред софийските таксиметрови коли през 1936 г., но и предлага пътища за тяхното разрешение.

Тя е отпечатана в сп. Автомобилист“ през март 1936 г., в брой 3 от І годишнина на списанието. То излиза в само три броя през тази година и след това спира. Издание е на Организацията на автомобилистите в България. Какво е съдържанието на този брой, можете да видите долу вдясно:

Първият опит за организиране на професионална таксиметрова служба в София (а най-вероятно и в България) е от 1912 г., но истинското начало е на 5.ІХ.1925 г., когато официалният вносител на автомобилите ,,Ситроен“ в България – дружеството ,,Галия“ – основава редовни таксиметрови превози, които се изпълняват, естествено, само с коли ,,Ситроен“. Тази дейност обаче престава в края на 1927 г., защото превозите се виждат скъпи на софиянци, а и заради силната конкуренция от страна на трамваите. По-късно такси колите в София се предпочитат главно от марката ,,ФИАТ“.

А през 1936 г. авторът Продан Кръстев е написал следното интересно четиво, което сега ще Ви приведем изцяло, без да съкращаваме или променяме нещо.

,,Положението на таксиметрите в София е повече от плачевно. Работата е така намаляла, че собственици и наемни шофьори, заангажирани в таксиметровия превоз, с право могат да се считат ,,работящи безработни“. На някои пияци голяма част  от колите прекарват 24 часа без един даже курс. Работата е повече случайна. А на случайността да се разчита за посрещане за­дълженията за купената кола, плащане разни такси, разноски за масло, бензин, гуми, поправки, запла­та на шофьора и най-после издръжка на собстве­ното семейство, е немислимо. От друга страна, из­лезлите нови и луксозни коли чувствително отнеха работата на останалите. Това положение предиз­вика напоследък едно раздвижване между соб­ствениците на таксиметри. Търсят се начини за из­лизане или поне смекчаване на отчаяното положе­ние, в което се намират днес стотици хора, вложили своите спестявания, последни пари или направили тежки задължения с едничката надежда, че ще изкарат коравия залък хляб за себе си и своите семейства.

Все по същата причина в Дирекцията на по­лицията, отделение ,,Превозни средства“, се работи някаква наредба, която вероятно цели подобрение на съществующето положение.

Цельта на настоящата статия е да се нахвърлят известни мнения, оформяващи между силно засегнатите собственици на таксиметри, да се предоставят на критиката на всички компетентни и заинтересовани, и по такъв начин,с общи уси­лия да се намерят и посочат най-целесъобраз­ните мерки, които трябва в най-скоро време да се вземат. Безспорно, никой не бива да си прави илюзията, че с отделни или чисто администра­тивни мерки може да се очаква някакво чувстви­телно подобрение на положението. При все това, обаче, не бива и няма да се откаже и най- малкото подобрение, което може да се постигне и по този път.

Кои са причините за това силно намаление, бих казал даже, спиране на работата на такси­метрите в Столицата? Те са много.

Първата, и безспорно най-съществената при­чина, е голямата стопанска и економическа криза, която потиска целия свят и особено болезнено се чувствува у нас. Да се направи нещо в това отношение само за България, е немислимо.

Втората и не по-малко важна и съществена причина ся големите тежести, с които днес е обременен автомобилният превоз. В целия свят днес се признава голямото значение на автомо­била в стопанския и економически живот на държавата. Не по-малко значение ще има той и във време на война, когато върху него ще легнат не­подозирани, може би, важни и отговорни за­дачи, решителни даже за щастливия изход на бор­бата. И когато днес виждаме, че в другите дър­жави се създават най-благоприятни условия за подобрение и насърдчение на автомобилизма, ко­гато се хвърлят стотици милиарди само за авто­мобилни пътища, у нас все още не се прави нищо, или това, което се прави, е много малко и далеч недостатъчно. Когато в други държави целта е всеки гражданин да притежава автомобил,у нас той е „лукс“. Автомобилният превоз, спе­циално таксиметровият, е много скъп и почти недостъпен за по-скромните, даже средни кесии. Так­ситата са такива, каквито бяха преди 7 — 8 години, въпреки голямото поскъпване на парите нап следък.

Явна е нуждата от едно намаление на такси­метровата такса даже с 50 %. Това намаление притежателите на таксиметри не могат да дадат на гражданството – не че не желаят, но външни и независещи от тях причини не позволяват това. Днес държавата е отрупала автомобила с толкова данъци, акциз, такси и берии, които правят не­възможно и най-малкото намаление на превоз­ната цена.

Трета причина за намалението на работата е голямата конкуренция, която правят няколко нови коли, които излязоха напоследък на пиацата. Без­спорно, при една и съща цена клиентът предпо­чита луксозната кола, гдето возенето е много по-приятно, даже с музика. Тези няколко нови коли почти вземат цялата работа за себе си. Конку­ренцията на тези нови коли не може да се избегне, понеже разноските им, и тези на другите коли, са почти еднакви.

Конкуренцията се увеличава и от много за­можни, даже богати хора, с няколко хиляди лева сигурни месечни доходи, които купуват коли за собствено удоволствие, а през „свободното’ време колата работи на пиацата, за да изкара разноските за удоволствията на техните притежатели. По този начин се отнима хляба на тези, които единствено от своята с мъка купена кола и денонощен труд се мъчат да изхранят себе си и своите семейства.

И най-сетне, с въвеждането на редовната рей­сова отобусна служба до близките околности на София, когато срещу малка такса се получава комфортно пътуване, таксиметрите останаха изклю­чително за къси разстояния из града. Разширената и редовна трамвайна служба и въведената напо­следък градска отобусна служба отнеха и тази възможност  за съществувание на таксиметрите, оставайки ги на случайните нужди или възмож­ности на малцина богати граждани.

Какво може и трябва да се направи?

Преди всичко е необходимо едно чувствително намаление на всички данъци и такси, които държавата е наложила върху собствениците, колите, гумите, бензина, маслата и пр. и което ще позволи намаление на превозните такси.

Това намаление е възможно напр. като за таксиметрите се продава специален бензин, масла и прочие,т като държавата намали или съвсем премахне съответния им акциз.

Конкуренцията може да се намали чрез ре­дица мерки, малко или много удобни и приложими. Ето някои от тях:

• За луксозните коли да се предвидят спе­циални лукс-пиаци и като таксите се чувствително различават от тези на обикновените коли. Пър­вото не е много приложимо, а второто е почти на­ложително необходимо.
• Да се фиксира числото на таксиметрите, като за таксиметър се допуска кола, която из­ключително служи за прехрана на собственика й. Да се отнеме правото за експлоатация на всички онези, които имат определено занятие или сигурен доход и чиято кола за лични нужди и удоволствия „работи“, за да изкара разноските на собственика й.
• Да се типизират таксиметрите, като за та­кива се допускат коли, даващи не толкова лукс и удоволствие, колкото бърз и сигурен превоз. Типизирането на таксиметрите, обаче, може да бъде цел на по-далечно бъдеще.
• Да се въведат свободни пияци т. е. да застава всеки където намери място. По този на­чин ще се избегне излишния километраж и ще се улесни намалението на тарифата. От тази мярка, обаче, не може да се очаква голям резултат, по­неже повечето коли работят с свои клиенти, които ги търсят на определено място.
• Малко може да се очаква и от въвежда­нето на тоя ред в пиаците, при който на работа отива първата кола. Никой не може да наложи на клиента да се качи на първата кола, когато позна­тият или приятел шофьор е на по-задно място.
• Ясно изниква нуждата от едно обединение, от едно уеднаквяване на интересите на собствен- ниците на таксиметри. Това уеднаквяване може да се постигне само чрез коопериране, като всички таксиметри в столицата или по пиаци образуват кооперативни сдружения, където колите и разнос­ките ще бъдат общи, а и приходите ще се разпределят съответно на вложения труд и капитал.

Безспорно, че разрешението на таксиметровия въпрос в София зависи преди всичко от нас, но още повече от държавата, която трьбва ак­тивно да се намеси и с цената на нькои финан­сови жертви да подпомогне разрешаването на въпро­са. Иначе рискуваме да присътстваме на нера­достната картина в едно близко бъдеще, когато таксиметровият превоз ще бъде унищожен или сведен до минимум, стотици коли ще ръждясват,ще се разрушават,или ще се продават на безце­ница, а хиляди семейства на добри и примерни граж­дани ще останат без елементарни условия на съществуване.“

Това беше. Със сигурност статията носи много ценна информация за таксиметровите превози в България. Тя фиксира картина от началния им момент, когато по улиците виждаме борбата между едноличните таксиметрови предприемачи, които возят цял ден със своя собствена кола, и други икономически субекти, които вече имат развита стопанска дейност в друга област и в един момент започват да се занимават и с таксиметрови услуги.

Прави впечатление и че някои от мерките изобщо не са приложени в последвалите десетилетия от историята на България, та дори и досега – напр. предложението за ,,специалните лукс-пиаци“. А Вие как мислите, щяло ли е да има ефект от всичко това?

За ,,редовната отобусна служба“ и с какъв подвижен състав е работела тя, можете да прочетете пък тука:

https://www.sandacite.bg/1936-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%81%D0%B8-%D1%85%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%8A/

Йеаа, в Sandacite.BG май само туй не сме Ви показвали – стари наши светлинни пътни знаци!

Тия дни май окончателно се насочихме на пътнотранспортна вълна. То не бяха фарове за Балканчета, светофари… я сега да видим още едно нещо, което сме сигурни, че не очаквахте България да е произвеждала – светлинни пътни знаци! Техен производител е завод Светлина Стара Загора, а отрасловата нормала (вид стандартизация), по която са се правели, е от 1966 г (ОН-КМ 3791-66.). Значи серийната им изработка започва тогава или през следващата година.

Първият вид знаци, с които ще се занимаем, са тези, които се монтират на кръгъл корпус. Ето, горе напр. правят реклама със знака СТОП, предназначен за правилното регулиране на движението по улици, кръстовища и магистрали. Корпусът на СТОП-а е от удароустойчив полистирол – за да не се строши, ако го катурнете или пък решите да си изкарате яда на него. :) Покритието на детайлите е предназначено за тежки условия, а и знакът е изолиран от проникване на прах и вода вътре в него, защото там има електрически елементи.

За да свети, в него са монтирани 3 броя фасунги с обикновения ,,Едисонов“ цокъл Е27 за електрически крушки с мощност 25 W и напрежение 220 V.

Табелата (това външното, самата табела СТОП) е изработена от плексиглас. Корпусът е предвиден на него да се монтират множество различни табели, така че той да бъде много функционален. Цветовете, размерите на надписите и разположението на елементите върху тези табели са определени от тогавашния Правилник за движение по пътищата (ДВ бр. 53/77 от 1964 година). Ето, вижте каква широка палитра от знаци можете да поставяте на корпуса:

То не е забранен десен завой, то не е забранен ляв завой, максимум 3 тона, максимум 50 км/ч… а, да, има и ,,Внимание, велосипедисти!“, и ,,Внимание, кон!“… това сигурно за Ботунец са го правили. :)

Отделно, в корпуса е монтиран брониран предпазител тип УЦ 25-A-500V.

Знакът е предвиден да се нахендря на стълб. Изработвал се е в два модела според начина на закрепването му към стълба :

1. Набит към стълба – това е моделът 36.2.909.802. Той тежи 5,5 кг, дебел е 135 мм и има диаметър 530.
2. Закрепен чрез 2 скоби и болтове към стълба – модел 36.2.909.801. Този е с 300 грама по-тежък, но размерите му са същите.

Има обаче и триъгълни корпуси – за онези знаци, които се изработват триъгълни:

Материалът на корпуса е същият; начинът, по който е осъществено вътрешното осветление – и той. Абсолютно всичко, казано за начина на изработка и закрепване на горния вид знаци, е валидно и за този. И тук имаме два модела според това как се монтира към носещия стълб – единият е 31.2.909.804, а другият – 36.2.909.803. И двата са широки 600 мм, високи 525 и дебели 135. Единият тежи 6,1 кг , а другият – 6,35.

Ето каква е номенклатурата от знаци, които според тогавашния ЗДП са се изпълнявали триъгълни:

 

Освен това, произвеждан е и корпус за пътните знаци с квадратна форма! Направо само от пиле мляко не сме произвеждали преди 1990-а… Като се замислим, можем да Ви разкажем и за стълба, ама айде, стига Ви толкова за днес. :) Утре за стълба, а сега вижте още нещо ретро автомобилно:

Първият български автосалон – 1939 г.

See more

В Сандъците – Sandacite открихме на практика първото автомобилно списание в България! :)

Говорят ли Ви нещо следните библиографски данни?

–-

Мотор : Популярно механо-техническо списание за всички видове мотори, трактори, автомобили и мотоциклети / Списание

Националност българска

Нач. година 1927

Край на течението 1929

Изд. данни: Редактор-издател Георги Генов; София: печ. Гладстон

Периодичност: месечно (12 броя годишно)

Физ. харт. 27 см.

Кол. авт.: Мотор

Предм. рубрика: автомобили, мотоциклети, трактори, двигатели с вътрешно горене

Продължение на: Автомобил и мотоциклет (ISSN C604-4778)

Съдържа статии като: Новости в автомобилното дело; Осемцилиндров автомобилен мотор; Някои от най-големите злополуки с бензинови мотори; Новите автомобили Форд; Минералните масла и мазането в моторите; Последната дума на техниката; Трудности при пускане на мотора в действие и др.

---

А как са започнали нещата?

През 1927 г. В България вече са излизали закратко две автомобилни периодични издания (сп. ,,Автомобил“ и в.к ,,Автомобилист“), но въпросното списание излиза само в един-единствен брой и не успява да изпълни целта, която си е поставило в програмната си статия – ,,Новите приспособления в областта на автомобилната техника са толкова много, че се явяват като изненади за нас, които нямаме възможност да ги следим, поради липса на подходяща за целта литература. ,,Автомобил” е който се нагърбва да попълни тази от жизнен интерес за нас празнота”.

И ето, през януари 1927 г. професионалният военен шофьор и един от най-дейните популяризатори на автомобилното дело в България Георги Христов Генов започва издаването на сп. ,,Автомобил и мотоциклет“, което скоро след това е преименувано на ,,Мотор“. Практически това е първото редовно излизащо и на високо научно-техническо равнище българско автомобилно списание.

Това списание има изключително важна роля в неформалното образование в областта на автомобилното дело в България. Публикуваните в него знания читателят не може да намери никъде другаде. За интересуващите се от автомобили в България през втората половина на 20-те години ,списание ,,Мотор“ отваря портала към цял един нов свят…  и то изключително професионално!

Както можете да се убедите от цитираните по-горе заглавия, печатаните статии се разделят на няколко групи:

• теоретични статии по устройство на автомобила и начин на действие на различни негови части, техни особености и т.н. – ,,Осемцилиндров автомобилен мотор“ (г. ІІ, бр. 8-9) , ,,Карбуратори – цел, устройство, действие и регулирване“ (І, 3), ,,Приложение на сачмените и ролкови лагери в моторите и машините“ (ІІ, 8-9), ,,Нафтови мотори с нажежена глава“ (І, 3) и др.
• практически статии по грижа за автомобила – ,,Поддържане на автомобилните гуми (ІІ, 8-9), ,,Мазане на моторите“ (І, 3), ,,Технически съвети“ (І, 6-7) ,,Трудности при пускане на мотора в действие“ (І, 12) и др.
• новости в автомобилната техника – ,,Какво представлява един модерен американски автомобил“ (І, 6-7), ,,Новости в автомобилното дело“ (ІІ, 8-9), ,,Модерният автомобилен мотор“ (І, 12), поместваната почти във всеки брой ,,Техническа хроника“ и др. Към тази група материали можем да причислим и знаменитият 6-страничен репортаж от проведеното през пролетта на 1928 г. Техническо изложение в Лайпциг.

В поместената в последния брой на І годишнина обява за абонамент за годишнина ІІ на сп. ,,Мотор“ е съобщено, че освен досегашните рубрики, ,,в списанието ,,Мотор ще се застъпват и следните отдели: […] VІ. Моторен спорт“, което ясно говори за желанието на издателя на списанието да включва всичко най-съвременно от авто-мото техниката, интересуващо читателите.

Да се издава такова списание е било много трудно и това си личи. Предхождащите ,,Мотор“ автомобилни вестници не оцеляват особено дълго, а нашето списание успява да отпечата само две пълни годишнини от по 12 броя. През времето на съществуването си то се e издържало от традиционните за списанията в довоенна България методи – реклами и абонамент. Сега може да ни изглежда почти фантастично, но най-вероятно означеният на корицата като ,,редактор-издател“ Георги Генов е автор на всички писмени материали в ,,Мотор“, защото, ако имаше външни или поне редакционни автори, то техните статии щяха да бъдат подписани със собствените им имена. Помислете само – какъв учудващ труд, търпение и отдаденост е това един-единствен автор да подготвя, печата и издава цяло професионално специализирано списание!

Нещо повече – Генов сам се е нагърбвал и с разпространението на ,,Мотор“. Списанието е можело да се намери единствено в София и то само на четири места – редакционната канцелария на ул. Цар Асен”, книжарница “Ново поколение” на ул. “Алабин”, т.н. “Немска книжарница” на бул. “Цар Освободител” и при представителя на Mercedes-Benz за България Леон Арие, на когото се пада и най-големият брой реклами в списанието. Други реклами, които ,,Мотор“ помества, са от представителите на марки като Studebaker, Chrysler и FIAT, различни български представителства на световни марки гуми (Continental), разнообразни машини и др. В един от броевете е поместена дори реклама на новия ,,дългоочакван радио-приемателен апарат Филипс № 2514“.

Икономическите затруднения в България от края на 20-те и началото на 30-те години обаче преустановява излизането на списанието. Независимо от това, само една година след спирането на списанието Георги Генов започва да издава лекциите си като брошури от поредицата ,,Библиотека Мотор“. Ето една от тях от 1939 г.:

Дори и след преврата на 9.ІХ.1944, когато много от българските учени, инженери, интелектуалци и специалисти в различни области са подложени на гонение и унищожение и им е отнета възможността да работят, Георги Христов Генов пак се оказва ценен и започва да излага знанията си в издавани от новото издателство ,,Медицина и физкултра“ брошури като ,,Моторни горива и мазителни масла – рационалното им използуване“ (1952), ,,Горива и масла за автомобили, трактори и мотоциклети“ (1957) и др.

След като Ви запознахме с със списанието, да кажем още малко за самия издател Георги Генов, защото той заслужава това. Той е роден през 1885 г. Взима участие в Балканската война като професионален шофьор в Трета армия. През Първата световна война е автомобилен инструктор в Първа и Втора армия. След края на войната отново води курсове по ,,Двигатели с вътрешно горене“, по управление на автомобил и в същото време ръководи Царския автомобилен парк.

Генов е забележителна личност. Написаните от него професионални и подробни лекции по автомобилна техника и технически статии, засягащи всички аспекти на автомобилната култура, не намират равни на себе си в българския печат десетилетия след това. За да пише човек статии и лекции на такова равнище, трябва да бъде не само много информиран за теорията ами и постоянно до него да достигат сведения занай-новите постижения в автомобилната или коя да е друга техника. В статиите на Генов често се правят забележки като ,,на последните международни автомобилни изложения особено внимание предизвика…“ или ,,това забелязват множество световни автомиблни познавачи“, от които личи, че собственикът на ,,Мотор“ е бил постоянно осведомяван за всичко най-интересно в своята област, случващо се във водещите в автомобилостроенето страни в този момент – САЩ и Германия. В България по това време не се получават достатъчно чуждестранни автомобилни периодични издания, за да може това да става лесно. А Георги Генов не само е бил отлично осведомен, но е притежавал и чертожнически талант – рисунките и чертежите на страниците на ,,Мотор“ са негово лично дело!

Наистина този човек трябва да е бил едновременно невероятно отдаден на работата си и също така истински професионалист, за да може да преодолява логистичните трудности и да пише толкова качествени лекци и и статии!

Българската техническа периодика до 1945 г. е област, за която сме направили много като скениране и публикуване, но като обзори на определени издания (подобни на този напр.) не сме писали. В бъдеще обаче ще се стараем да поправяме тази грешка, защото списания като ,,Мотор“ стават все по-трудно намираеми, а в същото време те са свидетелство за високата техническа култура на българските издатели и част от историята на българското книгоиздаване. Както и (след изминали толкова много години) са източник за историята на техниката.

 

Български автомобил Балкан 1200 от 1960 г. в Sandacite.BG!

На снимката виждаме прототип на първия български лекотоварен автомобил Балкан 1200 от 1960 г. Намира се в музея на завод Балкан в Ловеч. Но как се стига до неговото създаване?

След края на Втората световна война, Завод 14 в Ловеч остава единственото родно предприятие, което произвежда самолети (след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.). Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Политехника, което продължава до 1954 г.

Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и изобщо работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 50-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.

Първоначалното престуруктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Според нея в Ловеч би могло да започне производството на автомобили и мотоциклети, за което има нужния техничски потенциал и наличието на висококвалифицирани специалисти.

Към края на 50-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята в завода да се изработи истински български лек автомобил, като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика. За тази цел политическото ръководство на България трябва да види, че тамошният колектив може да изработва наистина сложни машини като автомобили, и затова конструкторите желаят автомобилът им да дебютира на Пловдивския панаир – там, където се показват всички новости на българската промишленост  от описваните от нас десетилетия.

Снимка от сп. Ауто Билд.

Предварителната подготовка за създаването на прототипа започва в края на 1958 г. Интересно е, че първият проект за дизайн е макет, изработен от скулптор, но неговата концепция не удовлетворява конструкторите и те не я харесват.

По същото време в двора на завода има един лек автомобил Volkswagen, чийто двигател и шаси са използвани за образец. Към процеса на предварителна подготовка се включват и специалисти от “Завод 12” в София, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален мотор (след 1956 г. производството на всички двигатели за мотоциклетите “Балкан” е възложено именно на “Завод 12”).

С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж.Кънчо Кънчев, инж.Иван Петров (зам.главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта дървени чукове върху кожени възглавници пълни с пясък.

Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е т.н. “геометрическа разработка”, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основия отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.

Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко атрактивни дървени макета в мащаб 1 : 10 (един от които и днес може да се види в заводския музей на “Балкан” в град Ловеч).

Въпреки това, през 1960 г. автомобилът „Балкан 1200“ е завършен в срок, и точно навреме за Международния панаир в Пловдив, където е представен през септемвр, ако не броим дефилирането му пред ловешка публика по повод Празника на труда 1 май. :) Балкан 1200 има 2 прототипа, като този за Панаира е боядисан в бяло и червено. Мощността е 34 к.с. и максималната скорост – 108 км/ч.

Балкан 1200 обаче така и не влиза в серийно производство. Могат да се дадат различни обяснения, сред които трябва да се отбележи липсата на достатъчно производствени мощности, които да произвеждат големи количества частите на ходовата част, двигатели и т.н. За сметка на това, още в годината на създаването си по повод 16-годишнината от преврата на 9 септември, Балкан участва в рали с нелек планински терен. Чудя се как ли би се справил на днешните пътища – никакъв проблем за кола, кръстена на планина. :)) ,,Балкан 1200“ успешно преминава през Ботевград, Лъкатник, Берковица, Враца, Мездра и други места, приветстван от любопитните граждани.

А тук е и негова оригинална снимка от 1960 г.:

Харесайте Facebook страницата на сайта ни==> https://www.facebook.com/sandacite