Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е в Sandacite.BG!

В някои наши публикации сме ви разказвали за мощните електронноизчислителни машини (професионални мегакомпютри) от 1970-те и 1980-те години.  Тъй като те се състоят от множество части, те потребяват изключително много електроенергия – от порядъка на десетки и десетки киловати! Много от устройствата, влизащи в състава им, притежават отделно захранване. За да може захранващото напрежение да достигне до всички компоненти на машината, се използват специални устройства като сладура, показан на снимката.

Този разпределителен шкаф е предназначен за трифазно и монофазно захранване и за разпре­делението му към частите мощни електронноизчислителни машини. Местата, където кабелите на шкафа се свързват със захранваща­та мрежа и където кабелите на захранва­ните устройства се свълзва с шкафа, се подсигуряват чрез винтови съедине­ния.

Тъй като е много тежък, шкафът е снабден с ходови колела, за да омже да се премества лесно. Когато решите къде искате да стои, трябва да го повдигнете на че­тири опори, с което той се стабилизира.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

• Входно захранващо трифазно напрежение 380/220 V
• Изходна мощност (може да се разпределя) Р_изх = 130 kW
• Брой на изходите:

– трифазни 29

– еднофазни  13, от които два за сервизна дейност

• Размери: 680 x 800 x 1212 mm

Ето и част от аварийните му защити. В случай на нужда напрежението на всички изхо­ди може да се изключва само с едно натиска­не на бутона „Аварийно изключване на захранването“ (онзи най-горе вдясно, червеният). При отваряне на вратите на шкафа се задейства предупреди­телна звукова сигнализация с въз­можност за блокировка.

Този туч е производство на Завод за електроника и механика Благоевград от 1987  г. Изнасян е в огромни количества за страните от бившия СИВ, където и досега могат  да се намерят такива образци – за разлика от България, където са на практика унищожени.

В тези мегакомпютри всичко е било наистина огромно! Ето напр. с колко кубически метра и колко мъки са се постигали безкрайните 6,4 гб харддисково пространство:

Българската компютърна мрежа Микронет

През 1986 г. във ВМЕИ Ленин е разработена локална компютърна мрежа, предназначеназа предприятия и учреждения, в които се налага създадената в процеса на работа информация да се съхранява и обработва направо в рамките на организацията, в която се създава. В мрежата е можело да се включат до 255 компютъра Правец 82. Това е проява на новата философия в обработката на информацията, в която се налага т.н. разпределенат обработка на данните. при нея работни интелигентни терминали, вече териториално разсредоточени, взаимодействат помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Даваме думата на статията от 1986 г., която ще ни запознае по-подробно с тази интересна българска компютърна мрежа:

,,Съвременните постижения на микроелектрониката и изменения­та в икономиката на изчислител­ната техника заставят специа­листите рязко да си обновят ба­гажа от знания н да преценят как да използуват най-плодотворно автоматизираните системи за управление (АСУ), от чието вне­дряване се очакват не просто подо­бряване и качествено придвиж­ване напред, а коренно изменение на технологиите за обработка на данни н начините за взаимодей­ствие със системите.

Тази обществена заявка нма сериозна база за развитие. Произ­водителните и икономични микро­процесорни изделия значително приближиха средствата за обра­ботка на данни до работните места на инженерите, админи­стративните работници, препода­вателите и др. Тенденциите са ин­формационно-изчислителните ре­сурси на организациите да ста­ват все по-достъпни както в ло­гически аспект, така н от гледна точка на тяхното физическо раз­пределение в структурата на орга­низациите в производствените участъци. Така се появи терми­нът „краен потребител“ — чо­векът, който непосредствено при­лага в работата си ЕИМ — административно-управленскня пер­сонал, научните работници, преподавателите, диспечерите в производството и др. Крайният потребител от пасивен консуматор на изчислителни мощности сега става вече активен участник в проектирането я създаването на бази данни, различни приложни задачи, вече непосредствено владее техниките на достъп към информационно-изчислителните ресурси на учреждението.

Натрупаният опит от експлоа­тацията на автоматизирани ин­формационни системи показва, че около 80 на сто от информа­цията се използува от организа­цията, която я създава. В резул­тат на това се набелязва преход от обемистите централизирани информационни системи към системи, в които обработката на информацията и вземането на решение са прехвърлени към по- ниско ниво иа управление.

Необходимостта от обработка на информация там, където се създава, породи така нарачените локални изчислителни мрежи (ЛИМ), които са прости, евтини, имат голяма скорост на предаване на данните и достатъчна гъвка­вост. Те създадоха възможност да се развее новата особено важна технология — разпределената обработка на данните, при която интелигентните машини, вече териториално разсредоточени, взаимодействуват помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Наличието на локални мрежи в организациите създава за всич­ки крайни потребители нови въз­можности от интегрален харак­тер, В системите за обработка на данни, използуващи ЛИМ, се появява възможност за обработ­ване на вътрешните документа­ционни потоци на място — в ор­ганизацията, осигуряват се прости средства за водене на различни масиви от управленската инфор­мация с общо предназначение и за индивидуално използуване, създават се условия за взаимен достъп до всички съвременни ин­струменти на учрежденската дейност.

Един отговор на нарасналите нужди от разпределена обработка на информацията e локалната информационна мрежа Микронет, създадена от колектив с ръководител доц. Фурнаджиев от ВМЕИ „Ленин“ — София.

Мрежата Микронет е изградена на базата на 8-битовня персонален микроком­пютър Правец-82= Съществуващи­те персонални компютри се свър­зват помежду си с трижилен нискочестотен кабел. Общата му дължина в стандартна конфигу­рация на мрежата Микронет може да достига 3200 метра. Функционална схема на структурата на Микронет е дадена на фиг„ 1.

Броят на свързаните в мрежата микрокомпютри може да бъде от 2 до 255. Един от тях осъщест­вява функциите по управление и обмен на информационния поток между компютрите, включени в ЛИМ. Скоростта на обмен на информацията по мрежата е от порядъка на 30 000 бита/сек.

Използуването на мрежата Микронет, без да нарушава съществуващата тех­нология на работа с персонален компютър, дава достъп на отдел­ния потребител до информацион­ните ресурси (програми и данни) на останалите потребители.

Техническото и програмно оси­гуряване на Микронет осигурява работа както в автономен, така н в режим на мрежа. Създаденото системно програмно осигуряване дава сладните функции:

• проверка иа режима иа рабо­та — мрежов или автономен;
• обмен на екрани между вклю­чените и мрежата компютри;
• обмен на графични изображе­ния. По същество получаването и изпращането на пренос иа файлове, дава екранни и гра­фични изображения е обмен на равнище памет — памет между компютрите (фиг. 2)
• пренос на файлове, даващ възможност за обмен на програми и файлове с данни (фнг. 3).

Характерна черта на функции­те, осъществяващи обмен на дан­ни по мрежата, е независимостта на тяхното изпълнение от дей­ността, навършване на съответния компютър. Изобразената върху екрана на монитора информация може да се вземе или да се из­прати до друг компютър, без да наруши режима му на работа. По аналогичен начин се обменят н файлове. В режим на мрежа по­требителската програма може ак­тивно да използува данните от периферните устройства на оста­налите компютри.

Особено силно се проявява предимството на разпределената обработка на данните в режим на локална изчислителна мрежа с пакети от приложни про­грами (ППП). Революционна про­мяна в начините на създаване н ползване на приложен потреби­телски софтуер за персонални компютри предизвика появата на така наречените електронни таб­лици, като ППП Прокалк за Правец-82 напрнмер. С тях край­ният потребител без компютърно образование може да си създава и да експлоатира някои специа­лизирани приложни програми. А използуването им в режим на мрежа увеличава многократно резултатите от тяхната работа.

Включените в ЛИМ Микронет системни функции дават основа за „дружелюбен“ диалог с крайния потребител в условията на елек­тронна поща. Изброените възмож­ности и функции на мрежата я правят удобна за автомати­зиране на учрежденската дейност и използуване в процеса на обу­чение.“

Владимир Макариев

Източник: сп. Компютър за Вас 1986 г.

Електрониката в България – вчера, днес и утре

През 1990 г. списание Електротехника и електроника (бившето Електропромишленост и приборостроене) започва рубриката ,,Мнения“. Задачата й е ,,специалистите да могат да излагат свободно своите лични оценки и анализи на постиженията и на причините за допуснатите през изминалите години грешки“. Публикуват се предложения за бъдещи дейности в областта на електрониката в България, както  и критични материали.

Тук поместваме първата статия в тази рубрика – на ст. н. с. к. т. н. инж. Тотю Вълев. – публикувана в броя от септември 1990 г.

,,Желая да взема отношение по един основен проблем на нашия стопански живот днес — ико­номическата реформа и нейното отражение в елек­трониката. Гледната ми точка е определена от това, че от много години участвам в иновационния процес на този отрасъл. Много от съжденията ми важат в голяма степен и за цялата ни промишле­ност, но най-вече — за машиностроенето.

В областта на електрониката България завоюва водеща позиция сред социалистическите страни.

През 1989 г. износът от този отрасъл за страните в СИВ възлиза на около 3 млрд. лв., което пред­ставлява 25% от целия ни износ за СИВ- Разви­тието на отрасъла до такива мащаби бе продикту­вано от редица причини, най-важната от които бе компенсирането на вноса от Съветския съюз на нефт, стомана, въглища, съоръжения за енергети­ката и др. Въпреки това развитието на електро­никата особено през тази година не може да се определи по друг начин освен като „кризисно“. Производството рязко спадна.

Считам, че освен общовалидните причини за кризисното състояние на всички отрасли на про­мишлеността в нашата страна, каквито са досе­гашният политически режим и свързаните с това извращения в управлението на икономиката, както и блокирането на нашия най-голям пазар — съветския, поради преустройството му, има оп­ределени грешки в развитието на електрониката, които са породени от неправилно избрана стра­тегия и тактика — главно поради липса на доста­тъчна компетентност в ръководството на различни­те равнища.Те трябва да се преодолеят, ако искаме да развиваме една модерна европейска държава.

Нека накратко си припомним основните етапи, през конто премина развитието на електрониката в България. Както е известно, Сталинската система фетишизираше преимущественото раз­витие на средствата за производство. Към 60-те години, когато нашето селско стопанство бе до­стигнало максималното си развитие и се задъх­ваше в стремежа си да постигне по-голяма ефек­тивност, Съветската страна отказа да преразгледа (повиши) външнотърговските цени на селскосто­панската и хранително-вкусовата продукция в СИВ, поради което у нас се лансира идеята за бързо и експлозивно развитие на машиностроенето и из­числителната техника. Отчитайки стратегическата перспектива на изчислителната техника и въз­ползвайки се от договореностите със СССР за до­ставки на елементна база, у нас започна ма­щабно строителство на заводи за производство на изчислителна техника — едно типично екстен­зивно развитие на промишлеността.

Процесът бе облагодетелстван от това, че в ма­шиностроенето и електро­никата (изчислителната техника) съвременните изделия изискваха пове­че интелектуален (инженерен) потенциал, който през 60-те години бе вече създаден в излишък от образователната система, и сравнително по-ниски организационни способности, присъщи на едросерийното производство на промишлени стоки.

В а бяха събрани — отчасти директивно, отчасти по собствено жела­ние, отличните студенти на няколко випуска на ВУЗ от редица специалности. Това създаде пред­поставки за високо интелектуално и професио­нално равнище на кадрите, заети в подотрасъла. Не липсваше и младежки ентусиазъм. Съветската икономика вече бе схваната от дълбоката йерар­хична структура и не можеше да реагира доста­тъчно бързо на новостите, което бс използвано от нас.

Българската изчислителна техника до 1986 г. показваше винаги най-съвременното ниво в СИВ.

Така подотрасълът, силно печеливш още от самото си създаване, продължаваше своето екстензивно развитие.

Това развитие бе облагодетелствано и от факта, че тоталитарната система у нас позволяваше да не се спазват ред международни споразумения и най вече това за авторското право, което създаде предпоставки за бързо внедряване и печеливша реализация на съветския пазар на ред „копирани“ от западните страни изделия.

Но както при всяко екстензивно развитие на определена човешка дейност се стигна до „раз­реждане на качеството“. Най-напред това се по­чувства сред кадрите. В условията на тоталитар­ния режим бяха издигнати много ръководни кадри без нужните делови качества — най-лошата ин­вестиция в една промшленост. В повечето случаи това бяха хора, защитили званието „инженер“ в производството,но по-късно това качество се оказа недостатъчно за управление на иновационния, пазарния и всички останали процеси в един такъв сложен комплекс, какъвто е изчислителната тех­ника, а впоследствие и останалите подотрасли на електрониката. Не можем да отречем наличието и на много извънредно кадърни ръководители на всички нива в отрасъла, но по мое убеждение след 1980 г. те вече бяха малцинство. Това доведе до спадане на професионализма и до намаляване на ефективността на електрониката през последните десет години.

Съветската страна се стремеше да задържи най- стратегическото направление — микроелектро­никата, да се развива само при нея, а ние да купу­ваме елементи от нея и да ги връщаме като изде­лия на изчислителната техника. Такъв подход би бил правилен, ако се знаеше със сигурност, че СССР ще е в състояние да поддържа високия темп на обновление на най-интелектуалните техноло­гии на XX век. Уви! Ограничеността на нашето държавно ръководство и затвореността на систе­мата ни доведоха до заблуда. Грешката бе осъз­ната и макар със значително закъснение и в на­шата страна започна развитието на елементната база. Но това не бе достатъчно, за да може на­шата изчислителна техника (а може би и останалата приложна електроника и системотехника, в т. ч. и съобщителната техника) да направи поредната крачка в технологично отношение, тъй като съвет­ската микроелектроника изостана далеч от во­дещите постижения на западните фирми и Япо­ния. Преломният момент за това бе около 1980 г.

Както е известно, инвестициите в микроелек­трониката са огромни и те се изплащат само при развитие на едросерийно производство. За такова производство се изисква много високо равнище на организация, което за нас можеше целево да се поддържа само в един-два подотрасъла — за повече не биха ни стигнали кадри. А както знаем, през този период се развиваха почти всички въз­можни промишлени отрасли в нашата страна. Същевременно изборът на Ботевград за център на микроелектрониката се оказа фатален. Може да се каже, че това бе една от големите грешки в развитието на електрониката. Единственото място, къдего можеше ефективно да се развива микро­електрониката — „върхът на интелектуалните технологии“, бе София, и то при значително преориентираие на инвестиции и кадри от други подот расли.

Не можем да отминем някои външни фактори, повлияли отрицателно върху развитието на на­шата електроника — ембарговото ограничение за внос на съвременни технологии н ноу-хау, мит­ническите ограничения на западните страни на нашите стоки и др.

Великодържавното ръководство на СССР на взаимоотношенията в СИВ попречи да се осъще­стви едно истинско сътрудничество между стра­ните — членки, при което с обединени усилия и капитали те биха могли да противодействат по- ефективно на ускоряващия се темп на развитие на електрониката в западния свят. Вместо това стремежът бе да се налага планово развитие на определена номенклатура изделия. За целта се организираха непрекъснато съвещания, които се използваха в повечето случаи за международен туризъм. В този момент нашето стопанско ръковод­ство направи следващата голяма грешка, като не прояви достатъчна далновидност и не сключи с подходящ партньор от СИВ дългосрочен договор за коопериране в областта на микроелектрониката.

Една от причините за западането на нашата електроника е икономическата и по-специално търговската политика (преди и сега) на СССР. Преди преустройството ние нямахме достъп до техните крайни потребители (пазар още нямаше) поради синдрома им за секретност и нашата про­мишленост не получаваше обратна връзка за из­делията си. Това силно намали качеството на нашите изделия и постави иновацията им в една нее­стествена стерилна среда.

В последните години Съветският съюз ни до­пуска до техния привиден вътрешен пазар, без да ни дава възможност да търгуваме свободно, а ни задължава с огромен брой ограничигелни „разрешения“ да извършваме бартерни сделки, и то само в конкретното министерство, без да можем да получаваме полуфабрикати, стоки за бита, суровини и т. н. Смятам, че такава протекционистична политика е оправдана само в определени граници или когато става за сметка на държавния план на СССР. В повечето случаи нашите парт­ньори, закупуващи продукция на електрониката (машиностроенето), предлагат полуфабрикати, стоки за бита и суровини от техните свръхпланови ресурси, но и такъв износ не се разрешава. В ре­зултат на тази политика се спъва развитие го и на тяхната, и на нашата икономика.

Веднъж разраснал се над оптималните си гра­ници, след 1980 г. отрасъл „Електроника“ започна да получава смущаващи влияния от местен и меж­дународен характер и имаше опасност да рухне изведнъж. И тъй като приходите за държавата бяха достатъчно големи и стратегически важни, трябваше да се намери формула за нов подем в подотрасъла.

При решаването на задачата не бе включено меж­дународното разделение на труда по вече спомена­тите причини. Стигна се до решението чрез вла­гане на най-съвременна елементна база, вне­сена от западните страни — главно в изделията на изчислителната техника – да се направи нов ка­чествен скок с цел да се запазят обемите и частично печалбата.

Никой не би имал нещо против такава формула, ако нашата страна бе истински отворена към све­товното стопанство и имаше стабилни приходи в конвертируема валута. Така електрониката стана валутопоглъщаща и силно зависима от валутни постъпления. Самата електроника (и в частност изчислителната техникз) поради историческото си развитие и особено поради тясната си насоче­ност към съветския пазар не можеше валутно да се самофинансира. В същото време подължаваще инвестиционният процес в микроелектрониката изцяло със западна валута. На всичко отгоре дър­жавното ръководство бе подведено, че огромните мощности на нашата изчислителна техника не са достатъчни за развитието на персоналните микро­компютри и за това е нужно да се създаде цяло ново стопанско обединение в гр. Правец с изцяло ново технологично оборудване, също внос от западните страни. Спекулираше се с тезата за пълния монополизъм на ДСО ИЗОТ, която макар и вярна, не оправдаваше точно това решение. Тези огромни валутни разходи наред с всички останали в цялата ни икономика, раз­бира се, допринесоха за стопанския крах и на дър­жавата, и на електрониката, което не мога да не квалифицирам като стопанска авантюра за вкар­ване на страната ни в неизбежен валутен дълг.

Всеки от опонентите ми би ме попитал „Какво бихте направили Вие, за да не се допусне това състоя­ние?“. Ще отговаря, макар отговорът ми да се съдържа във вече посочените факти.

Не бих разширявал електрониката в размери, по-гслеми от стратегически планираните на етап 1975 г., като в никакъв случай не бих развивал заводите в Правец и Горна малина.

Не бих развивал микроелектроника в Ботевград, а само в София, като същевременно бих изнесъл много други производства от София.

Не бих реорганизирал ИЗОТ и не бих закрил ДСО „Приборостроене“.

Не бих концентрирал толкова много инвести­ции в ЗЗУ — Ст. Загора, както и не бих им дал възможност за пълна самостоятелност, преди там да е изградена една стабилна инфраструктура на научно обслужване.

Бих създал нова форма на стимулиране на ино­вациите в електрониката с въвеждане на „инже­нерни бюра“ по подобие на „архитектурните бюра“, конто да извършват предимно развойна и инженерингова дейност.

Бих развил силно контактите си със западни фирми, дори при неизгодни икономически усло­вия, само и само, за да внеса съвременни форми на управление, съвременна организация на произ­водството и не на последно място, за да създам достатъчно връзки в съвременния свят за контакти, обучение, за известност на промишлеността ни.

Докъде стигнахме на практика днес? Произ­водството в целия отрасъл е вече редуцирано почти наполовина главно поради липса на валута за внос на суровини, материали и електронни еле­менти. Нов инвестиционен процес поради липса на валута също не може да се очаква. Свободен пазар в СССР и в останалите страни на СИВ още няма. За износ на електроника в западните страни не може да се мисли в сериозни мащаби. В същото време в страната ни се извършва политическо и стопанско преустройство, което все още не дава благоприятен климат за ново развитие на промиш­леността. Чуват се и призиви за закриване на от­расъла и фетишизиранне па изключителната роля на селското стопанство и туризма.

Считам, че от всяка ситуация има разумен из­ход, който сме длъжни да намерим. Предлагам след­ните мерки за излизане от тежкото положение:

1. Предвид наличието на огромния научно-тех­нически потенциал в областта на електрониката и информатиката в нашата страна, както и нали­чието на доста голяма мрежа от заводи в същия отрасъл, той не трябва в никакъв случай да се пренебрегва в стратегията на стопанството на нашата страна. Преди всичко електрониката трябва да се интегрира в едно хармонично взаимносвързано стопанство на страната ни и със светов­ните пазари и производители. Да се спре необос­нованото фетишизиране на единственото развитие на селското стопанство, леката промишленост и туризма. По-правилно е да се търси разумна про­порция на развитие между горните три и остана­лите отрасли чрез данъчни облекчения за първите. Промишлените отрасли не трябва да се потискат особено, ако те са били силно развити. Пазарното стопанство трябва да определи тяхното бъдеще и да регулира създалите се диспропорции по отно­шение на отделните подотрасли както в инвести­ционната, така и в кадровата и в пазарната поли­тика. Електрониката като отрасъл на всяка съв­ременна държава не може да бъде игнорирана в стратегически план, а напротив — трябва да се стимулира според възможностите на бюджета и да се приватизира.

2. Стратегията в отрасъл „Електроника“ на настоящия етап на икономическото ни развитие не трябва да се реализира от няколко крупни дър­жавни фирми. Напротив, тук в най-голяма степен и най-бързо трябва да се извърши приватизация и първично раздробяване. Защо? Защото само чрез раздържавяването и раздробяването на множество по-малки фирми и по предметен, и по функциона­лен признак могат да се издигнат кадърните и инициативните кадри. В този си вид фирмите ще могат ефективно да се преборят в пазарната кон­куренция. Според нуждите си те ще се сдружат, но по собствена воля, което, доказано многократно от световната стопанска история, ще доведе отново до окрупняване, но по един здрав и естествен път.
3. Спасяването на електрониката и на разви­тите промишлени отрасли в нашата страна трябва да премине през следните направления:

• спасяване на научно-техническата интелиген­ция от загиване, респ. от изселване, чрез бързо приватизиране на ведомствените научноизсле­дователски институти;
• частична продажба на търг на акции от наши производствени предприятия на наши и чуждестран­ни фирми, при което критерият за избор на пред­приятията се определя от Народното събрание съоб­разно националната и международната конюнк­тура, а не дали в момента предприятието е пече­лившо. или не;
• създаване на антимонополно общо стопанско и данъчно законодателство, осигуряващо бързото развитие на частните производствени предприя­тия, които в процеса па развитие могат да се офор­мят като акционерни дружества.

4. Раздържавяването на инженерните органи­зации, чиито типични представители са ведомстве­ните научноизследователски институти, трябва да отчита дали основните средства са закупени (натрупани) от финансовите резултати на колек­тива и съответно са извършени със заем, но са из­платени или са финансирани целево от държавния бюджет. В този смисъл и тук може да има„чисти“ и „нечисти“ пари при раздържавяването, поради което предлагам диференциран подход на раздър­жавяването:

Когато основните средства са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, те трябва да се предоставят безвъзмездно на слу­жителите им под форма на акции, а в някои слу­чаи и в натура. Разпределението може да става по коефициент, отразяващ продължително­стта на работа и получаваното възнаграждение. Дяловите части от основните средства могат да бъдат продавани между служителите, като по този начин се оформят една или няколко акцио нерни фирми или дружество. Организационната форма на фирмите да се определя на Събрания на колективите. Напусналите организацията към датата на раздържавяването или преминали в процес на реорганизация на работа в Друга ор­ганизация, вкл. и тези, издигнати на ръководна длъжност във висшестояща организация,трябва да имат право на участие в разпределението, като би трябвало да получат коригиращ коефициент по скала, която стимулира продължителността на трудовоправните отношения с една организация и санкционира текучеството.

Когато основните средства не са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, за частта, принадлежаща вече на колектива, може да се приложи горната формула. За чисто държав­ните основни средства трябва да се приложи или търг, или аренда.

5. Развитието на електрониката през кризисния период в структурно отношение трябва да допуска съществуването основно на два типа фирми:

• малки фирми (предимно частна и акционерна собственост) за извършване на иновационна и си­стемно-инженерингова дейност, както и пряко свързаните с тях помощни дейности (проучване, маркетинг, реклама, пласмент, сервиз, консул­тации, обучение и др.);
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на печатни платки, еле­ментна база, специализирани възли и детайли и др.;
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на крайни изделия на електрониката.

Забележка: Класификацията за големината на фирмите е условна, т. е. малка фирма е с до 1000 заети служители, средна с до 10 000, а голяма — с над 10 000.

6. Не трябва да се поставят законови пречки пред естественото сдружаване на по-малки фирми в по-големи — целящи спечелване на конкурент­ната борбз с чужди фирми-гиганти, при което Народното събрание да допуска в обосновани слу­чаи нарушаване на вътрешното антимонополно законодателство. Не трябва да забравяме ролята на фирми-монополисти, като PHILIPS например, за стопанството на техните страни.

Вярно е, че в света на електрониката основните научнс-технически постижения са извършени в големите фирми и съответно в големи техни ин­ститути с достатъчно големи инвестиции. Поради това се чуват гласове за запазване на големите ведомствени институти. Но вярно е и това, че в нашите научноизследователски институти 2/3 от състава не е продуктивен на нивото, което ще ни наложи Европа. И ако тези институти не извър­шат пречистване, те ще загинзт. В същзто време считам, че в уникалния преходен период от тота­литаризъм към свободно стоково стопанство раз­държавяването е единственият реален механизъм за пречистване на инженерните организации от неефективни структури и за нагаждането им към световните стандарти.

7. По отношение на продуктовата структура на изделията на електрониката е трудно да се даде точна рецепта, тъй като основните потребности на пазарите могат да се изменят съществено по време н след кризисния период. По време на кризисния период нашата страна ще трябва повече да раз­чита на западни работодатели за оцеляване. Си­гурно е, че в страните на Източна Европа па­зарна ниша ще имат изделията на електрониката, подпомагащи развитието на активните по време на кризисния период стопански отрасли: селско стопанство, туризъм, лека промишленост.
8. Пазарната ориентация трябва да се промени, като се разчита и в бъдеще на съветския пазар, когато той се отвори. Малко нации могат да раз­читат (даже и само от чисто психологически аспект) на по-добро отношение на руските си клиенти от това, което те показват като отношение към нас. Този исторически шанс за кадрите в нашата елек­троника не може да се изпуска. В сисгемно-инженеринговата и представителната си дейност на водещи световни фирми (IBM, DEG, Siemens, ITT и др.) нашите малки фирми няма да имат осо­бена конкуренция в съветската страна. Този факт трябва добре да се използва, тъй като още сега западните фирми проучват и предлагат този биз­нес в срещи с наши водещи специалисти.

Постъпила на  7. 6. 1990 г.“

ЕС 9002 – българско устройство за подготовка на данни върху магнитна лента

През 1966 г. е създадена т.н. Единна система – координационно обединение, предназначено да организира действията на страните от СИВ в областта на изчислителната техника.Устройството ЕС 9002 е дял от българската роля в тази интеграция.

Ето пълната статия за ЕС 9002 ==> http://www.sandacite.bg/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D1%81-9002-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/

Разработка на Института за изчислителна техника.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 6-1974

ИЗОТ 1016С – изчислителна система с 29 мб памет!

Миникомпютърна универсална изчислителна система ИЗОТ 1016С с 29 мб дискова памет – ИЗОТ 1006С!

Производство от 1982 г.

Производител: Завод за изчислителна техника София 

износител: ДВТО Изотимпекс

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

Първите стъпки в развитието на изчислителната техника в нашата страна се извършват в Изчислителния център към Математическия институт на Българската академия на науките. Ентусиазиран колектив от млади и талантливи научни работници през 1963 г. създава пър­вата българска електронна изчислителна машина (ЕИМ), наречена компютър Витоша. В нея са заложени интересни и оригинални алгоритми за управление на изчислителния процес. Реализирана е с вакуумни лампи, а оперативната памет представлява магнитен барабан. Електронната изчислителна машина успешно е демонстрирана на проведената през 1963 г. Национална изложба на НР България в Съветския съюз и по­лучава добра оценка от съветските специалисти. Липсата обаче по то­ва време у нас на производствени мошности, а също така и недоста­тъчния развойно-технически и технологически потенциал не дават въз­можност за организиране на производството на тази първа наша ЕИМ.

Друга разработка, която също се осъществява в Математическия институт на БАН през 1964/1965 г., е първият български електронен калкулатор Елка 6521. Със своите оригинални технически решения и богати възможности той превъзхожда съществуващите по това вре­ме подобни машини и привлича вниманието на специалистите от раз­лични страни. За първи път при електронните калкулатори са въве­дени такива операции, като извличане на квадратен корен, закръглява­не на резултатите, подреждане на събираемите по първото от тях, адресно избиране на регистрите, възможност за получаване на три независими суми и др. През 1966 г. са разработени два нови калкула­тора — Елка 22 и Елка 25, предназначени за по-широк кръг потре­бители. Те имат унифицирана конструкция, като се различават само по извеждането на информацията — визуална индикация в Елка 22 и печаташо устройство в Елка 25.

Нашата страна е една от първите страни в света, която оценява изключителната перспективност на направлението електронни калкулатори. Колективът—създател на първия наш елек­тронен калкулатор, в състав Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов е награден с Димитровска награда. Разработените елек­тронни калкулатори са внедрени в редовно производство първоначал- но в завод Електроника София, а по-късно и в завод Оргтехни­ка Силистра, като производството им е поставено на широка за тогавашните машаби на страната основа. Машините с името Елка стават популярни и търсени както у нас, така и в чужбина. С това се поставя началото на развитието на нашата изчислителна техника в тази област.

Друг важен момент в развитието на изчислителната техника у нас е създаването на Завода за изчислителна техника — София, и внедряа ването в него през периода 1966—1967 г. на изчислителната машин- ЗИТ-151, с усвояването на която се поставя начало на промишленото производство на ЕИМ в нашата страна. Особено важно при усвоява­нето на тази изчислителна машина у нас е това, че се създава промиш­лено ориентиран инженерно-технически колектив и се усвояват редица базови технологични процеси на изчислителната техника, като произ­водство на печатни плаки и съединители, електромеханичен мон­таж тип репинг, крайна настройка на централни процесори и на ком­плектни електронни изчислителни машини. Създадени са и първите звена за съпровождане на базово програмно осигуряване и на алгорит­мични езици от типа ФОРТРАН и КОБОЛ.

На базата на започналото вече в нашата страна производство на електронни калкулатори и големи ЕИМ през 1967 г. се създава Държавно стопанско обединение Изчислителна и организационни тех­ника (ДСО ИЗОТ). В състава на обединението влизат новосъздаде­ните Централен институт по изчислителна техника, Централен инсти­тут за елементи, Централен проектен институт Оргпроект, Централ­на експериментална база — Габрово, завод Оргтехника с База за техническо развитие — Силистра, Завод за изчислителна техника — София, и Завод за пишещи машини — Пловдив. На ДСО ИЗОТ са възложени задачите да извършва научноизследователска, развойна и производствена дейност в областта на изчислителната и организационната техника. Със създаването на тази стопанска организация е направена изключително важна организационно-техническа предпо­ставка за развитието на изчислителната техника в нашата страна.

В същото време и в останалите социалистически страни се пред­приемат стъпки за развитие на собствена изчислителна техника. Ус­воява се производството на различни видове програмно несъвместими ЕИМ, а наборът от периферни устройства за тях е ограничен по но­менклатура и е с незадоволителни технически показатели. Единствено в Съветския съюз развитието на изчислителната техника е поставено на широка и планомерна научно-техническа и производствена основа. В такава обстановка през 1969 г. заинтересованите страни—членки на СИВ, приемат решение за създаване на Единна система от електронни, изчислителни машини (ЕС ЕИМ). Правителствата на ПРБ, УНР, ГДР, ПНР, СССР и ЧССР подписват на 23 декември 1969 г. Съглашение за сътрудничество в областта на разработките, производството и при ложението на електронноизчислителната техника. Този акт има стра­тегическо значение за развитието на изчислителната техника в социа­листическите страни. На основата на единни технически изисквания с обединените усилия на социалистическите страни започва създаването на ЕС ЕИМ с техническа, информационна и програмна съвместимост. Така се ражда и на дело се осъществя­ва един от най-ярките примери на социалистическата икономическа интеграция.

ЕС ЕИМ включва няколко модела електронни изчислителни ма­шини, широк набор от външни запомняши устройства и магнитни носители на информация за тях и гама от периферна техника. Система­та се изгражда на единни конструктивни принципи с максимални сте­пен на унификация както на отделните конструктивни решения, така и на технологичните процеси, необходими за производството на раз­личните изделия. Единството в операционните системи, с които рабо­тят изчислителните машини от ЕС ЕИМ, създава предпоставка пара­лелно с усвояването на техническите средства да се разработват и при­ложни програмни пакети за приложение на изчислителната техника в различни автоматизирани системи

С включването на нашата страна като разработчик на технически средства на ЕС ЕИМ на базата на редица правителствени решения се създават благоприятни организационни и производствени предпостав­ки за изпълнение на поетите задължения. Нашата страна се специали­зира в разработката и производството на централни процесори със средна производителност и външни запомнящи устройства.

В кратки срокове в състава на ДСО ИЗОТ допълнително се съз­дават и започват да функционират нови съвременни заводи за изчис­лителна техника: Завод за запаметяващи устройства —Стара Загора, Завод за запаметяващи устройства — Пловдив, Завод за запаметяващи устройства — Велико Търново, Завод за магнитни дискове — Пазар­джик, Завод за печатни платки — Русе, Завод за механични конструк­ции — Благоевград, Завод за магнитни глави — Разлог, и Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване — Шумен. Въвежда се изключително стегната система на коопериране между тези заводи, което дава възможност за специализация и ешелониране на производството и за организиране на едросерийно производство на технически средства на изчислителната техника.

Бързо развитие получава и Централният институт по изчислител­на техника (ЦИИТ). Увеличава се количественият състав и започва процес на непрекъснато повишаване на квалификацията на работещи­те в него инженерно-технически кадри. От изключително голямо зна­чение за това са установените преки научно-технически връзки с Ин­ститута по изчислителна техника в гр. Минск, СССР. Тези връзки прерастват в изграждане на съвместни колективи за разработка на технически средства и за решаване на отделни технологични проблеми.

Определено може да се каже, че създадените контакти между съ­ветски и български институти, заводи и специалисти, широко спо­деляният опит по организиране на развойна и производствена дей­ност в областта на изчислителната техника, безкористната помощ, из­разена в предоставянето на конструктивна и технологическа докумен­тацията една от най-важните предпоставки за бързото развитие на изчислителната техника в нашата страна. Тези предпоставки, както и упоритият труд на хилядите млади инженерно-технически кадри в на­шата страна довеждат бързо и до първите значителни резултати.

През 1971 г. в ЗЗУ — Пловдив, започва производството на пър­вите запомнящи устройства с магнитна лента тип ЕС 5012 със скорост на обмен 64 Кбайта/s. Устройствата работят с плътност на запис 32 бита/шш и скорост на движение на лентата 2 m/s. По интерфейсни сигнали те отговарят на изискванията на ЕС ЕИМ, поради което мо­гат да работят в състава на всички модели изчислителни машини от ЕС ЕИМ

През 1972 г. в ЗЗУ — Стара Загора, започва производството на първите запомнящи устройства с магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 Мбайта и скорост на обмен 156 Кбайта/в. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 те.

През същата година в ЗМД -— Пазарджик, започва производ­ството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 Мбайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Всички тези устройства отговарят напълно на техническите изис­квания на ЕС ЕИМ, а също така и на действуващите международни стандарти по отношение на формат на запис, изисквания за взаимо­заменяемост и др.

През 1973 г. в ЗИТ — София, започва редовното производство по съветска документация, изготвена с участието и на български специа­листи, на централните процесори ЕС 2020, както и на комплектните изчислителни машини ЕС 1020Б. Централният процесор е със скорост около 20 хил. операции в секунда и с максимална оперативна памет 256 Кбайта.

Има два селекторни и един мултиплексен канал. В стандартната конфигурация се включват по ббр. външни памети с магнитна лента и с магнитни дискове.

Ако трябва да се говори за действително начало на производ­ството на изчислителна техника у нас, това е периодът 1971—1973 г. През този период настъпва преход от производство на една изчисли­телна машина ЗИТ-151 месечно към годишно производство на хи­ляди външни запомнящи устройства, десетки хиляди магнитни дис­кови пакети и над сто централни процесора и комплектни изчисли­телни машини. В масовото производство се внедряват редица нови технологични процеси, като производство на печатни платки с ме- тализирани отвори, производство на феритни матрици за оперативни памети, производство на магнитни глави за лентови и дискови запом­нящи устройства и др. Усвояват се принципите на проектиране на електронни устройства с цифрови ТТЛ интегрални схеми. През този период се осъществява и проблемно-ориентирано структуриране на Централния институт по изчислителна техника. Обособяват се отдел­ни направления за външни запомнящи устройства, за централни про­цесори и изчислителни машини, за програмно осигуряване и за раз­работване на специфични технологични процеси.

Под ръководството на главния конструктор на изчислителната техника на НРБ и същевременно директор на ЦИИТ ст. н. с. к. т. н. Ангел Ангелов се установява система на успешна съвместна работа със Съвета на главните конструктори, Съветите на специалисти към него и генералния конструктор на ЕС ЕИМ. Това позволява ла се про­вежда стабилна техническа политика в развитието на изчислителната техника. Успешното преодоляване на всички трудности, свързани с внедряването в редовно производство на първите видове външни за­помнящи устройства с магнитна лента и магнитни дискове, затвърдява приетите решения за специализиране на нашата страна в това произ­водство.

В порно in 1975—1976 г. завършва разработката и през 1977 г. са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и мапштен дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капа­цитет 29 МбайТа. Устройството работи със скорост на обмен 312 Кбайта и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време па достъп е 40 ms.

За укрепване на специализацията ни в областта на запомнящите устройства през периода 1975—1976 г. е разработено и внедрено в производството и първото наше минидисково запомнящо устройство с капацитет 6 Мбайта тип ИЗОТ 1370 и дискови пакети за него тип ЕС 5269 с капацитет 3 Мбайта. Устройството е предназначено да работи като външна памет на миниизчислителни машини. Плътността на запис е 78 бита/mm, а скоростта на обмен — 312 Кбайта/s. Устрой­ството има един несменяем магнитен диск и сменяема касета.

В ЗЗУ — Пловдив, започва производството и на първите минилен- тови запомнящи устройства ИЗОТ 5003 и ИЗОТ 5005. Те са предназна­чени за работа като външна памет за миниизчислителни машини. Двете устройства се различават по диаметьра на ролката с магнитна лента, с която мотат да работят, и по скоростта на движение на лен­тата. Първото работи с ролка, която има диаметър 216 mm, а вто­рото — 267 mm. Скоростта на движение на лентата е съответно 0.32 m/s и 0,64 m/s. Плътност та на запис и при двеге устройства е 32 бита/ mm, като скоростта на обмен е съответно 10 Кбайта/s и 20 Кбайта/s.

В ЗЗУ — Пловдив, се развива и едно ново направление — по раз­работка, извършена в ЦИИТ. се внедрява еднопултоьо устройство за подготовка на данни на магнитна лента. Първият гипопредставител на това направление е устройството ЕС 9002, което и досега се произ­вежда и продава в редица социалистически страни.

След успешното усвояване на централните процесори ЕС 2020 в ЗИТ — София, по съветска документация се внедрява модернизира­ният вариант на този процесор — ЕС 2022. В нето се използува съв­ременна елементна база и с допълнителни конструктивни изменения се постига петкратно увеличаване на бързодействието без съществени изменения в технологията на производство. На базата на този цен­трален процесор е усвоена и модернизираната ЕПМ ЕС 1022Б.

В периода 1975—1976 г. започва развитието и на други важни на­правления на изчислителната техника у нас, като миниизчислителни машини, терминали, системи за телеобработка, системи за подготовка на данни и др.

В завод Електроника — София, се внедрява първият български миникомпютър ИЗОТ 310. Той се характеризира с 12-битова дъл­жина на думата, наличие на външна памет на минилензови иминидискови запомнящи устройства, лентова и дискова операционна система. На основата на микрокомпютъра ИЗОТ 0310 са разработени редица системи, които се прилагат в различни области на народното стопан­ство. Едно от най-важните приложения има многопултовата система за подготовка на данни ЕС 9003, произвеждана също в завод Елек­троника — София. Тя позволява да се включат до 16 пулта за въ­веждане на данни, които след редактиране се записват върху магнитна лента за последваща обработка от ЕИМ. Системата увеличава про­изводителността на операторите за подготовка на данни с 20—40% в сравнение с използуването на традиционните перфокартни устройст­ва. Благодарение на гази система и на усвоените в ЗЗУ -— Пловдив, еднопултови устройства за подготовка на данни нашата страна се специализира по производството на устройства и системи за подго­товка на данни върху магнитни носители.

Перспективността на техническите средства и на системите за телеобработка своевременно е оценена у нас. Първите разработки в тази област започват в ЦПИТ още в периода 1972—1974 г. Разрабо­тен е терминал ЕС 8501, включващ буквено-цифрово печатащо устрой­ство, перфолентен вход — изход и вграден модем със скорост 200 бита/s. Този терминал е внедрен в редовно производство в ЗЗУ — Велико Търново. Разработена е гама от модеми за скорости 600, 1200 и 2400 бита/s и мултиплексор ЕС 8401, както и лрограмно осигурява­не на системи за телеобработка. Това дава възможност в ЗЗУ— Вели­ко Търново, през 1976 г. да бъдат внедрени системите за телеобработ­ка ЕСТЕЛ-1 и ECTEЛ-2, които могат да работят с всички изчислител­ни машини от ЕС ЕИМ. Благодарение на тези разработки нашата страна постепенно се специализира и в системите за телеобработка.

Едновременно с развитието на големите ЕИМ продължава разви­тието и на електронните калкулатори. Разработват се редица нови кал­кулатори с български МОС интегрални схеми за икономически и науч­ни изследвания. Внедряват се и калкулатори с печатащо устройство. Усвояват се няколко разновидности на електронни касовиanapatnu. Тези направления са концентрирани за производство в завод Орг­техника — Силистра.

За нашата изчислителна техника периодът 1967—1976 г. е пе­риод на създаване и бурно развитие — период, в който страната ни се превръща в уважаван външнотърговски партньор, а някои направ­ления на изчислителната техника стават традиционно български. За тези резултати допринася всеотдайният труд на инженерно-техни­ческите кадри от системата на ДСО ИЗОТ. Централният институт по изчислителна техника и основните заводи на ДСО ИЗОТ са отли­чавани с високи правителствени награди, а за успешното разработване и внедряване на най-важните изделия редица колективи — разработчици и внедрители, са удостоявани с Димитровски награди. Начало­то, което е поставено през тези години, създава предпоставки HP Бъл­гария да се нареди на едно от първите места в света по производство и износ на изчислителна техника на глава от населението.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.