Български системен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

Sandacite.BG се сдоби с български компютърен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

Български системен терминал ИЗОТ СМ 6326

За този терминал досега не бяхме чували, но и на него му дойде времето.

ИЗОТ СМ 6326 е представител на т.н. системни терминали. За разлика от потребителските или служителските терминали, системният не се използва за отдалечена обработка на информацията и работа с компютър от разстояние, а е свързан направо към ,,системата“, т.е. самия компютър – електронноизчислителната машина. Тя може да бъде както от ЕС, така и от СМ-серията (както мейнфрейм, така и минимашина, ако използваме терминологията от тогавашното време). На такъв терминал също работи човек, когото наричаме оператор. Нещо подобно като конфигурация виждаме пред хубавицата тук:

ИЗОТ 1016С

Както виждате от първата снимка, най-горе, новият експонат в колекцията ни се състои от принтер и клавиатура. Малко по-надолу ще видим защо ни е толкова важен тук принтерът… А клавиатурата разполага с традиционните бутони, като отгоре има няколко светодиода, за да се следят параметри на работата. Такъв е напр. светодиодът OFF LINE, който най-вероятно е там, за да сигнализира, ако компютърът в момента е изключен от мрежа:

ИЗОТ СМ 6326

Принтерът е съвсем подобен на популярния ИЗОТ 0230.М1 (с печатащо устройство тип ,,маргаритка“). Тъй като тези терминали още нямат монитор, принтерът е там, за да го замени. На него се изпечатват командите, които операторът дава на големия компютър, и системните съобщения на машината. Може да изглежда странно за нас, но за тогава е нормално. Да, има огромен разход на хартия, затова именно после принтерните терминали са заменени с мониторни.

Принтерът може да се използва и за разпечатване на файлове с данни от компютъра, разбира се – напр. разни статистически или каквото там са обработвали. Доста често е това, особено в различните изчислителни центрове.

За разлика от 0230.М1, този принтер също има светодиоди, за да комуникира с нас. Напр. има сигнализация PAPER OUT, която ще светне най-вероятно ако хартията е поставена неправилно. Тя впрочем е двойно по-широка от А4, от т.н. безконечен тип.

ИЗОТ СМ 6326

Производител на принтера е предприятието Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми в Пловдив. Година на производство – 1985.

ИЗОТ СМ 6326

От тази снимка забелязваме три конектора RS232 С на гърбината му. Един е за връзка с машината, но другите не знаем за какво са…

ИЗОТ СМ 6326

Един по-различен вид терминали, от който обаче вече си имаме в колекцията. Да ни е честит!

А вие разгледайте примерно ето това – и тук има такъв терминал, вижда се вляво от служителските:

ИЗОТ ЕС9003 – ново компютърно устройство с магнитна лента!

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

Българският принтер ИЗОТ 0230-М1 в Сандъците – Sandacite!

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

ИЗОТ 0230-M1 е производ­ство на Завода за пишещи ма­шини — Пловдив и е предназ­начен за използване в компютри за отпечатва­не на буквено-цифрова н гра­фична информация. Бил е предвиден за ,,Единната система“ (ЕС) компютри на СИВ. Вероятно производството му започва през 1983 година.

Принтерът ИЗОТ 0230-М1 е матричен, както най-масовите от епохата. Той работи с гъвкав печатащ диск (т.н. „маргаритка“), който дава възможност за отпечатване на 96 различни знака. ИЗОТ 0230-М1 е окомплектован с три вида „маргаритки“ със следните набори от символи:

  • Кирилица — главни и ре­довни букви
  • Латиница — главни и ре­довни букви
  • Кирилица и латиница — само главни букви
Български принтер ИЗОТ 0230-М1

ДРУГИ ТЕХНИЧЕСКИ ПА­РАМЕТРИ:

  • Средна скорост на печа­тане — 30 знака в минута
  • Максимална ширина на хартиената лента — 380 мм
  • Програмируема стъпка между отпечатваните символи
  • Програмируемо междуредово разстояние
  • Отпечатва до 5 екземпля­ра с възможност за двупосо­чен печат

Абе, печата си – те така и го наричат в рекламата, ,,изходно печатащо устройство“. Като се замислим, не се сенащем как може да е ,,входно печатащо“ и какво би печатал в такъв случай, ама карай… :)

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

Габаритни размери:

  • височина 248 мм
  • ширина 680 мм
  • дължина 395 мм

Маса — до 25 килограма. Спокойно, в една торба ИКЕА ще го занесете – щом ние успяхме, и Вие ще сколасате. :)

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

Ето още две технически подробности.

Този принтер се е поддържал от тогавашните български компютри, но не по единен начин – за някои е трябвало да се добави към компютъра платка с необходимия хардуерен интерфейс (по-точно, с конектор за него), така щото да може да се включи принтерът към компа. При други кампютри това не е било проблем, защото те са имали вграден такъв интерфейс. Така например, такава щайга е all-in-one-ът ИЗОТ 1031С. Той е снабден с вграден контролер и затова включването на печатащото устройство ИЗОТ 0230-М1 към него не е про­блем.

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

Как обаче е трябвало да постъпят притежателите на ПК Правец 82, да речем? Да се обърнат към ПСП „Техноснаб“ — Пловдив. Неговата районна пласментна база за изчислителна и орга­низационна техника по жела­ние на клиентите е можела да достави принтера, окомплектован с необходимата интерфейсна платка за включване към ПК Правец 82. Контролерът е произвеждан също в Завода за пишещи машини и цената му е била 130 тогавашни лева. ПСП „Техноснаб“ — Пловдив, осигурява необходимия контролер и на свои клиенти, закупили принтери от тях през някоя предишна година, но без него.

ИЗОТ 0230-М1 има и до­пълнителна възможност за обогатяване на използвани­те шрифтове — неговите „маргаритки“ са заменяеми с гъвкавите печатащи дискове, произвеждани от фирмата „ДИАБЛО“ (така пише и в брошурата му – може би това е някакво тогавашно българско предприятие).

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

Сервизното обслужване в гаранционен и извънгаранционен срок се е извършвало от завода-производител. Адресът е бил следният:

ПСП „Техноснаб“ — Пловдив

ул. „Асеновградско шосе“

(Непосредствено до Завод за пишещи машини)

Български пишещи машини Марица

Български пишещи машини Марица

Български-пишещи-машини-Марица

През 1968 г. в Пловдив започва работа Заводът за пишещи машини. Там са произвеждани едни от най-масово използваните през 70-те и 80-те г. в България устройства – знаменитите пишещи машини Марица. В тази статия Ви предлагаме повече информация за ранните им модели, както и за самия технологичен процес на производство на пишещи машини.

Завод за пишещи машини Марица Zavod za pisheshti mashini Marica

 

Пътническият модел Марица 11 е предназначен за онези потребители, които искат да имат винаги под ръка лека и удобна пишеща машина. Налице е и същата конструкция, но с табулатор — Марица 21. Порта­тивните пишещи машини без табулатор или снабдени с него са представени от мо­делите: Марица 12 и Марица 22, Марица 13 и Марица 23. Не по-малък интерес представляват електрическите канцеларски пишещи машини Ма­рица 31 и Марица 41. Основната разлика е в табулаторите — в Марица 41 е монтиран десетичен табулатор.

Пишеща машина Марица Pisheshta mashina Marica

През 1968 г. Заводът за пишещи машини все още се строи, но в монтажния цех, който тогава е напълно завършен, човек може да се срещне с множество твърде интересни неща. Най-общо монтажният процес при пишещите машини може да се опише така: единичните детайли, тръгват в няколко потока, от едно работно място към друго, за да бъдат съединени в по-крупни възли и блокове, от които после се сглобяват и самите машини. Един конкретен пример — монтирането на буквените лос­тове — ще ни поясни този процес. За основа на възела служи сегментът — детайл, който прилича на гребен и има формата на кръгов сегмент.

Завод за пишещи машини Пловдив ZAvod za pisheshti mashini Plovdiv

Преди да постъпи за монтаж, всеки сегмент се преглежда грижливо, евентуалните грапавини по работните повърхности се отстраняват, пасва се точно сърпо­видният щифт, около който после ще се въртят буквените лостове. Нареж­дането им се прави на няколко работни места, след което сегментът „настръхва“ като таралеж с щръкнали във всички посоки лостове-бодли. Но тук е необходим ред — задължително изискване е лостовете в края на движение­то си да попадат в средата на буквения център с точност до микрон. Това се постига чрез твърде прецизна рихтовка (центровка), която извършват ня­колко млади момичета с ловки пръсти и зорки очи. Контролата, която следва, е гаранция, че те няма да се разсейват и че всяко отклонение,по-голямо от допустимото, ще бъде навреме забелязано и отстранено.

Завод за пишещи машини Пловдив ZAvod za pisheshti mashini Plovdiv

Следващата из­вънредно отговорна операция в производството на българските пишещи машини — запояването на буквите към буквените лос­тове — се извършва на няколко машини полуавтомати. Върху въртящата работна маса на машината са монтирани фиксиращи механизми, към които се закрепват буквените лостове. Операторката поставя в работно положе­ние поредния буквен лост и закрепва между специални опори буквата, която трябва да бъде запоена към него. Центроването на буквите спрямо лосто­вете се прави с голяма точност, но въпреки това случва се някоя буква да хва­не накриво. Контролата обаче не пропуска нито една дефектна спойка. След закрепването на буквата и лоста в пространството между тях се подава те­чен флюс, който осигурява високо качество на спояването. Работната маса се завърта и детайлите, подготвени за спояване, застават точно между витките на един индуктор, захранван от ток с висока честота, и се нагряват до необходимата температура. Тогава до загретите букви и лост се допира припоят, който е във вид на тел и спойката става за секунди,без до нея да се е докоснала човешка ръка.

Пишеща машина Марица Pisheshta mashina Marica

След запояването на всички букви целият блок се измива многократно. В три вани той се подлага на действието на миещи препарати и ултразвук, а накрая се изсушава. Сетне отново попада в ръцете на контролата, която този път е въоръжена с проекционен апарат. Върху екрана на апарата е на­несена специална мерна мрежа и когато изображението на лоста заедно със запоената към него буква бъде проектирано, веднага се вижда и най-малко­то отклонение от предписаното положение. Разбира се, всяка неточно за­поена буква се връща за повторна обработка, а онези буквени блокове, които успешно са минали през контролата, се предават за по-нататъшен монтаж.

Завод за пишещи машини Zavod za pisheshti mashini

Приключенията на всеки друг възел или блок са не по-малко интересни. Но много дълго е да се разказва подробно за тях, пък не е и нужно. Но необходимо е все пак да откроим многократното и придирчиво контролиране на всяка работна операция. Харак­терно е, че на контролните постове, след проверката на извършената вече работа, се прави и някоя от следващите монтажни операции. Така контро­лирането не се обособява в отделна дейност, а се разтваря в общия поток на монтажните операции, става негова съществена и неделима част.

Завод за пишещи машини Zavod za pisheshti mashini

Освен това след извършването на всяка операция съответният работник се разписва в картона на пишещата машина, който я следва по време на монтажа. Затова при констатиране на некачествено извършена работи веднага се узнава от кого е извършена и машината му се връща, за да я направи както трябва. Независимо от многократните проверки в хода на монтажа, готовите вече машини попадат накрая в ръцете на „асовете“ — най-добрите специалисти-монтажници. Те отново проверяват всичко, извършват необходимите по­правки и регулировки и дават път на машината към купувача.

В по-нататъшните години в завода са произвеждани и по-съвременни видове пишещи машини, като електрически или пък електронни, с вградена памет – като Бултекст 20 например. Друга много популярна преносима механична пишеща машина е Хеброс 1300 Ф:

Пишеща машина Хеброс 1200 Ф Pisheshta mashina Hebros 1300 F

Или пък електрическата Хеброс 300:

Пишеща машина Хеброс 300 Pisheshta mashina Hebros 300

 

Илюстрации:

10 г. Завод за пишещи машини Пловдив – каталог 1978 г.

Лична колекция на автора

Бултекст 20 – електронна пишеща машина + ръководство

Бултекст 20 електронна пишеща машина + ръководство

Бултекст 20 – електронна пишеща машина + ръководство

Това е българска електронна пишеща машина формат А3  с вградена памет. Произведена е в Завода за пишещи машщини в Пловдив. Разполага и с печатащо у-во тип маргаритка, мастилена лента и 3 мотора. Ето и подробните й характеристики:

  • Процесор и памет:

CPU – българсикят СМ601 = Motorola MC6800 (8-битa, 1 MHz)
PIA – 2 х СМ602
PTM – СМ606
SRAM – 2064
EPROM – 3×2764
KBD – D8279C-5

  • Клавиатура:

Основна клавиатура с 46 клавиша, от които функционални клавиши – 27 броя

Електронна пишеща машина Бултекст Elektronna pishehsta mashina Bultekst
  • Печатащ орган – сменяем печатащ диск със 100 знака
  • Стъпки на печат:

10 /2,54 мм – 1/10″/

12 /2,12 мм – 1/12″/

15 /1,69 мм я 1/15″/

PS /пропорционален шрифт/

  • Междуредия:

1 /4,23 мм = 1/6″/

1 1/2 / 6,35 мм = 1/4″/

2 / 8,47 мм = 1/3″/

Електронна пишеща машина Elektronna pishehsta mashina
  • Скорост на печат

15 знака в секунда при стъпка 2,54 мм

  • Хартия:

максимална ширина 400 мм;

максимална дължина на писмения ред 305 мм;

максимален брой копия 4 + 1 оригинал;

автоматично определяне полето на писане за формат А4, АЗ, А5 и В4;

възможност за писане на роло хартия;

Бултекст 20 Bultekst 20
  • Индикации:

звукова за грешка, за навлизане в зоната на десния ограничител, за край на реда, за последен ред, за край на страницата.

Дисплей на служебна информация

Светлинна индикация за режим на работа

  • Памет:

Буфер за корекция 128 знака

–   Клавиатурен буфер 16 знака

–   Универсална памет 2 кВ

  • Габарити:
– височина 165 мм
– ширина 520 мм
– дълбочина 535 мм
– маса 17 кг.
Завод за пишещи машини Пловдив Zavod za pishehsti mashini plovdiv
  • Захранване:

консумирана мощност макс. 90 VA

захранващо напрежение – 220 V; 50 Hz

  • Багреща лента с ширина 8 мм в касета:

текстилна /безконечна/

карбон . ..

карбон „с“

  • Коригираща лента:

_Lift off

_Cover up

  • Максимално допустимо ниво на шума 70 dB

Отрасловата нормала е от 1986 г., тоест този експонат със сигурност е произведен след тази година.

Пълното ръководство за работа с българската електронна пишеща машина Бултекст 20 можете да изтеглите оттук ==> Бултекст 20; 25

Exit mobile version