Етикет: Добролюб Пешин

Разучете какво е Телекард и какво прави със Sandacite.BG.

Чат-пат изнамираме и по някой стар български електромедицински уред. В случая той се намира в това куфарче, което получихме миналата седмица. Апаратът в него е производство на Приборостроителния завод Беласица в Петрич и е на конвейера от 1977 г., а е проектиран в Централната лаборатория по биофизика през 1976 г.

Интересният дизайн е дело на Добролюб Пешин и Александър Василев и за него печели награда ,,Златни ръце“ през 1977 г.:

Съществуването на Телекард е доказателство за това колко много внимание е отделяла навремето българската държава за здравето на хората, за удобството на лекарската работа и за пълноценното осигуряване на здравните звена с удобна медицинска техника! Апарати като Телекард показват едно мислене с перспектива. Преди 1990 г. малките населени места се обслужват от здравни пунктове (здравпунктове) или т.н. участъкови здравни служби, а в по-големите населени места има болници. Целта на устройството Телекард е да могат да се предадат до кардиологичното отделение на най-близката болница сигналите от електрокардиограмата на пациента, за да може кардиологът да прецени доколко е тежък случаят и дали се налага превозването на пациента в болница. По този начин се прави бърза и компетентна кардиологична консултация от разстояние. Електрокардиограмите се предават по телефонна линия или чрез радиовръзка. Това се нарича телеметрична ЕКГ-консултация. По този начин, освен удобство, се спестяват и разходите за превоз, ако пациентът все пак не е спешен. Използвайки Телекард, не е нужно да се открива многопрофилна болница с кардиологично отделение във всяко малко населено място. Сигнал от Телекард може да се предаде и от линейка, което означава, че е използван и в службите за бърза помощ – ето го напр. тук в линейката, която мислим, че е бус РАФ 977:

Телеметричната ЕКГ-консултация е система, която тогава държавното здравеопазване много поощрява. Целта е да се доближи квалифицираната медицинска помощ до хората и в най-отдалечените райони. Телекард позволява да се подобри оказването на спешна помощ при сърдечно-съдови заболявания и да се разширят диагностичните възможности на лекарите в малките населени места. Освен това, тъй като при диспансеризираните болни със сърдечно-съдови заболявания се прави периодичен ЕКГ-контрол и наблюдение, чрез Телекард това може да става логистично по-лесно, а също така и профилактични ЕКГ-изследвания. Въобще, много полезна джаджа! Освен в България, бил е използван в бившия СССР и ГДР.

Този Телекард дойде в колекцията на Sandacite.BG чисто нов, абсолютно никога неизползван – ние бяхме първите, които отворихме пликовете с различните му части. Той се състои от няколко елемента, като двете главни са предавател и приемник. Някои от снимките по-надолу са автентични и показват как се работи с него, а ето такова е съдържанието на куфарчето:

Тук виждаме задния панел на предавателя и на него конектор DIN5, означен с ,,пациент“ – тук се включва електрокардиографът и постъпват сигналите от него:

Електрокардиографът се свързва към предавателя Телекард чрез ето тези 4 жици с 4 жака от едната страна (към ЕКГ-то) и с DIN5 към предавателя:

Предавателят се състои от 3 основни звена: биоусилвател (с коефициент на усилване 400), честотен модулатор и нискочестотен усилвател. Разбира се, цялото устройство е напълно транзисторизирано – прекалено късно е, за да съдържа електронни лампи.

Когато ще работите с Телекарда, първо го включете и изчакайте 1 минута. След това предавателят преобразува сърдечните биотокове в честотно-модулиран сигнал, който се предава от акустичен излъчвател – това дебелото, кръглото, оранжевото:

За него залепяте телефонна слушалка откъм микрофона, както е направила сестрата на долната снимка, за да навлезе звуковият сигнал в телефонния микрофон и да се предаде по телефонната линия. Същото можете да направите с микрофон на радиопредавател и да го предадете по радиото, но трябва да се чува чисто! Сумарното ниво на шумовете и смущенията, приведени към входа на предвателя при нормална телефонна връзка, е </= 50 миливолта. Освен това, преобразуваният в звуци сигнал може и да се запише на магнетофон, ако Ви се занимава.

В кардиологичния консултативен център се намира друг Телекард, който обаче се използва като приемник:

Той усилва и демодулира приетия по телефона или радиото сигнал и дава изходен сигнал, който съответства на оригиналния електрокардиографски образ. Връзката на приемника с телефонната линия е директна, електрическа. Оттам идва сигналът, но той може и да се възпроизведе и от включен в конектора DIN5 магнетофон, ако е предварително записан оттатък с предавателя. Можете да включите и уред, за да се възпроизведе сигналът не звуково, а графично – електрокардиограф или дори осцилоскоп!

Това е в основни линии работата на Телекард. Сега да видим и какви са неговите технически характеристики. Носещата честота на сигнала е 1500 херца, максималната девиация – +/- 300 херца, а максималният входен сигнал +/- 5 миливолта. Неравномерността на амплитудно-честотната характеристика на честотите е 3 децибела. Входното съпротивление на предавателя е >/= 4,5 мегаома. Времеконстанта – >/= 1,2 сек, коефициент на предаване >/= 0,6.Коефициентът на потискане на синфазния сигнал е >/= 60 децибела. Общата амплитудно-честотна характеристика за ЕКГ-сигнала е 0,2 до 100 херца при 3 децибела.

А как се захранват предавателят и приемникът? Предавателят – с акумулаторна батерия Мусала, същата като онази на полицейските радиостанции Микрон. Ето я тук:

Приемникът пък се захранва с 12 волта, които получава, като 220-те от мрежата минат през стабилизиран токоизправител с превключвател:

Той също може да се захранва от батерията, но това е аварийна възможност – само ако спре токът.

Ето тук можете да изтеглите пълното техническо описание на Телекарда, ако ви е интересно ==> Телекард – техническо описание

Предавателят тежи 1,1 кг, а приемникът – 900 грама. Размерите им са еднакви – 233 х 150 х 84 мм.

Между другото, интересните стари български електромедицински апарати не спират дотук! Ето това напр. е първият български рентген ==>

Български рентгенов апарат Рд100 от началото на 1950-те г.!

See more

Запознайте се с неизвестния български компютър Правец 16Н в Sandacite.BG!

Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.

Правец 16Н (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита – за тях отделно ще кажем. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.

Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено. Все пак…бъдещите изследвания ще ни покажат.

В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 бр. 5,25-инчови, но е оборудван и с един бр. 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.

Правец 16Н е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиаурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.

Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:

Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:

• вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 (а може да се включи и 20) мб;
• с две флопита със същите характеристики;
• с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
• само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н

За съжаление този екземпляр Правец 16Н (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина – някой боклук му е строшил екрана – но все пак  той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):

Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в  едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с я 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на Правеците 16Н също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.

Ето тук рекламна снимка на този Правец и на друг компютър от серията МИК – 16С – подредени в изложбена зала, на чиято стена виждаме емблемите на ДСО Приборостроене и автоматизация и СО Програмни продукти и системи (на английски SPS). Снимката открихме на корицата на страхотно сп. Електропромишленост и приборостроене, бр 7-1987:

Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.

Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:

Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986  е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.

Точно в момента ровим още инфо, за да допълним останалите хардуерни характеристики на този непознат приятел, и когато го направим, ще обновим публикацията.

А това пък е българска счетоводна програма за Правец 16, която претъпява няколко издания (защото е подобрявана според обратната връзка от потребителите) и се е превърнала в истинска легенда:

Счетоводна програма СТРАНД

See more