български принтери - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български системен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

Sandacite.BG се сдоби с български компютърен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

За този терминал досега не бяхме чували, но и на него му дойде времето.

ИЗОТ СМ 6326 е представител на т.н. системни терминали. За разлика от потребителските или служителските терминали, системният не се използва за отдалечена обработка на информацията и работа с компютър от разстояние, а е свързан направо към ,,системата“, т.е. самия компютър – електронноизчислителната машина. Тя може да бъде както от ЕС, така и от СМ-серията (както мейнфрейм, така и минимашина, ако използваме терминологията от тогавашното време). На такъв терминал също работи човек, когото наричаме оператор. Нещо подобно като конфигурация виждаме пред хубавицата тук:

Както виждате от първата снимка, най-горе, новият експонат в колекцията ни се състои от принтер и клавиатура. Малко по-надолу ще видим защо ни е толкова важен тук принтерът… А клавиатурата разполага с традиционните бутони, като отгоре има няколко светодиода, за да се следят параметри на работата. Такъв е напр. светодиодът OFF LINE, който най-вероятно е там, за да сигнализира, ако компютърът в момента е изключен от мрежа:

Принтерът е съвсем подобен на популярния ИЗОТ 0230.М1 (с печатащо устройство тип ,,маргаритка“). Тъй като тези терминали още нямат монитор, принтерът е там, за да го замени. На него се изпечатват командите, които операторът дава на големия компютър, и системните съобщения на машината. Може да изглежда странно за нас, но за тогава е нормално. Да, има огромен разход на хартия, затова именно после принтерните терминали са заменени с мониторни.

Принтерът може да се използва и за разпечатване на файлове с данни от компютъра, разбира се – напр. разни статистически или каквото там са обработвали. Доста често е това, особено в различните изчислителни центрове.

За разлика от 0230.М1, този принтер също има светодиоди, за да комуникира с нас. Напр. има сигнализация PAPER OUT, която ще светне най-вероятно ако хартията е поставена неправилно. Тя впрочем е двойно по-широка от А4, от т.н. безконечен тип.

Производител на принтера е предприятието Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми в Пловдив. Година на производство – 1985.

От тази снимка забелязваме три конектора RS232 С на гърбината му. Един е за връзка с машината, но другите не знаем за какво са…

Един по-различен вид терминали, от който обаче вече си имаме в колекцията. Да ни е честит!

А вие разгледайте примерно ето това – и тук има такъв терминал, вижда се вляво от служителските:

ИЗОТ ЕС9003 – ново компютърно устройство с магнитна лента!

Как се прави дизайнът на един български принтер

Разгледайте в Sandacite.BG как изковават външния вид на един български принтер!

**Български матричен принтер Евмолпия** 1200

Днес ще надникнем зад вратите на едно конструкторснко бюро в Центъра за промишлена естетика, за да видим как се ражда известният ни по-късно дизайн на една компютърна периферия! Идеята е следната.

През 1989 г. Дизайнерско бюро 2 на ЦПЕ получава задание да изработи вида на настолен матричен принтер, който да се свързва с компютъра чрез RS232С интерфейс. Печатарката трябва да работи с т.н. безконечна хартия, перфорирана по краищата – от онази, която сме свикнали да виждаме по избори, защото на нея печатат и обявяват избирателните списъци. В принтера тя се подава в процеп, разположен отпред и отдолу на дъното, и излиза отзад и отгоре. Тази печатарка днес обаче трябва да може да работи и рулонна хартия, която минава през същия път, и с форматна хартия, която пък се подава чрез поличка, разположена в предния процеп.

По време на работата по проекта са разработени два предлагани дизайна. И двата имат за основни външни части дъно и голям непрозрачен капак с прозрачна част, която е различна за двете модификации и която е залепена чрез щифтове с размекване за големия капак. За да може да се обслужва самият принтер, капакът се повдига, а отзад е закрепен на две осички. Отгоре вдясно на капака е монтирана фолиева клавиатура (бутоните са сензорни) и индикация чрез светодиоди. Отзад устройствата се затварят от метална плоча, на която има мрежов превключвател, предпазители, конектор за 220 волат кабел и конектори за интерфейсни кабели.

Металната плоча, дясната стена на капака и дясната стена на дъното и са перфорирани, за да може чаркалаците на принтера да се охлаждат.

Работните названия на двата проектодизайна са Евмолпия 1000 и 1200. По външен вид те нямат общо с дотогава произвежданите български печатащи устройства. Разглеждайки двата модела, не може да не забележим, че те изглеждат по-съвременно, имат по-изящен изглед, а разчупените, неправилни форми и наклонени плоскости създават визуално впечатление за олекотяване на формите.

Горе виждаме Евмолпия 1000, а ето тук 1200-ицата – очевидно е, че разлиакта тук е в капака, който във втория случай е леко издигнат откъм осите:

Кутията на печатащото устройство „Евмолпия 1000” е шприцована под високо налягане – ABS материал. По повърхността има и различно съчетание на гланц и мат – прозрачният капак е гланцов, а напр. командният блок – матов. Емблемата вляво е нанесена чрез ситопечат по представен графичен оригинал.

Автори на представените два дизайнерски проекта за Александър Василев, В. Вълева, Сашо Драганов и инж. П. Бояджиев.

След това 1000-арката се преврща в добре познатия ни принтер Бултекст 200, който можете да видите тук:

Български матричен принтер Бултекст 200

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

Българският принтер ИЗОТ 0230-М1 в Сандъците – Sandacite!

ИЗОТ 0230-M1 е производство на Завода за пишещи машини — Пловдив и е предназначен за използване в компютри за отпечатване на буквено-цифрова н графична информация. Бил е предвиден за ,,Единната система“ (ЕС) компютри на СИВ. Вероятно производството му започва през 1983 година.

Принтерът ИЗОТ 0230-М1 е матричен, както най-масовите от епохата. Той работи с гъвкав печатащ диск (т.н. „маргаритка“), който дава възможност за отпечатване на 96 различни знака. ИЗОТ 0230-М1 е окомплектован с три вида „маргаритки“ със следните набори от символи:

Кирилица — главни и редовни букви
Латиница — главни и редовни букви
Кирилица и латиница — само главни букви

ДРУГИ ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ:

Средна скорост на печатане — 30 знака в минута
Максимална ширина на хартиената лента — 380 мм
Програмируема стъпка между отпечатваните символи
Програмируемо междуредово разстояние
Отпечатва до 5 екземпляра с възможност за двупосочен печат

Абе, печата си – те така и го наричат в рекламата, ,,изходно печатащо устройство“. Като се замислим, не се сенащем как може да е ,,входно печатащо“ и какво би печатал в такъв случай, ама карай… :)

Габаритни размери:

височина 248 мм
ширина 680 мм
дължина 395 мм

Маса — до 25 килограма. Спокойно, в една торба ИКЕА ще го занесете – щом ние успяхме, и Вие ще сколасате. :)

Ето още две технически подробности.

Този принтер се е поддържал от тогавашните български компютри, но не по единен начин – за някои е трябвало да се добави към компютъра платка с необходимия хардуерен интерфейс (по-точно, с конектор за него), така щото да може да се включи принтерът към компа. При други кампютри това не е било проблем, защото те са имали вграден такъв интерфейс. Така например, такава щайга е all-in-one-ът ИЗОТ 1031С. Той е снабден с вграден контролер и затова включването на печатащото устройство ИЗОТ 0230-М1 към него не е проблем.

Как обаче е трябвало да постъпят притежателите на ПК Правец 82, да речем? Да се обърнат към ПСП „Техноснаб“ — Пловдив. Неговата районна пласментна база за изчислителна и организационна техника по желание на клиентите е можела да достави принтера, окомплектован с необходимата интерфейсна платка за включване към ПК Правец 82. Контролерът е произвеждан също в Завода за пишещи машини и цената му е била 130 тогавашни лева. ПСП „Техноснаб“ — Пловдив, осигурява необходимия контролер и на свои клиенти, закупили принтери от тях през някоя предишна година, но без него.

ИЗОТ 0230-М1 има и допълнителна възможност за обогатяване на използваните шрифтове — неговите „маргаритки“ са заменяеми с гъвкавите печатащи дискове, произвеждани от фирмата „ДИАБЛО“ (така пише и в брошурата му – може би това е някакво тогавашно българско предприятие).

Сервизното обслужване в гаранционен и извънгаранционен срок се е извършвало от завода-производител. Адресът е бил следният:

ПСП „Техноснаб“ — Пловдив

ул. „Асеновградско шосе“

(Непосредствено до Завод за пишещи машини)

МИНИПРИНТ – български принтери от 1973 г.

Ето че дойде време за среща с нещо необичайно – изделия, което са сред първите български принтери, ако не и съвсем първият! :) През 1973 г. в рамките на ДСО ИЗОТ (и по-точно – вероятно в завод Оргтехника Силистра) са разработени следните симпатяги:

МИНИПРИНТ 77

***Български принтери*** Balgarski printeri

Т.н. тогава печатащо устройство МИНИПРИНТ 77 е предназначено основно за търговски обекти – електронни регистриращи каси, за ценоизчисляващи везни – но и за други автоматични регистриращи устройства, които изискват отпечатване на два шлейфа (ленти). Предлагало се е в два варианта — в собствен корпус и без корпус (за вграждане в други апаратури). Осигурявало е високата за времето си скорост на печата от 69 знака/сек. Постоянната информация с търговски характер се е отпечатвала на касов бон, като бонът може да се отрязва. Принципът на печата е електромеханичен.

МИНИПРИНТ 45 (на първата снимка)

Това е цифрово печатащо устройство за паралелен печат, предназначено за използване като изходно устройство (за въвеждане на информация) при електронните калкулатори или цифровите системи за контрол. Този принтер също е бил наличен ъв варианти в собствен корпус и без корпус. Осигурявал е безшумен печат с още по-висока скорост (80 знака/сек), освен това може да отпечатва запетаи без празни места в информацията. Има опция двуцветен печат и автоматично въвеждане на лентата с помощта на бутон за бързо придвижване.

Печатни знаци – цифрите от 0 до 9, минус, плюс и запетая.

ПЕЧАТАЩО УСТРОЙСТВО ИЗОТ 132

***Български принтер*** Balgarski printer

ИЗОТ132 пъке азбучно-цифрово печатащо устройство с последователен печат и със самостоятелно електронно управление, изпълнено с МОС интегрални схеми със стандартен вход. Бил е проектиран за изходно устройство в системи за електронна обработка на информацията.

Технически данни:

Скорост на печата 30 знака/сек

Брой на печатните знаци 63

Брой на знаците на страна: макс. 132 знака на ред

Размери 680 х 200 х 430 мм

Разбира се, тия джаджи принадлежат към ,,виртуалните“ експонати в нашата колекция – тоест такива, които ги имаме само в JPEG формат. :D С най-голямо желание и радост обаче бихме се сдобили с истински такива ,,от плът и кръв“, така че, ако узнаете, че някъде ги има – свиркайте! :) Доскоро!