В Sandacite.BG намерихме един стар и ценен български компютър от 1983 г., наречен МКС 64.
Стар български компютър МКС 64
Тук имаме един мноого рядък български компютър от 1983 г., наречен МКС 64 (от МикроКомпютърна Система, 64 кб РАМ), произведен в Клуба за техническо и научно творчество на младежта (КТНТМ) към Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. По-рядък е дори от Първия български персонален компютър ИМКО 1, защото от него поне са произведени около 50 броя, докато нашият МКС 64 носи пореден номер само 9. Като знаем колко ,,често“ изпадат други полулегендарни наши компютри (за които обаче поне сме чували), второ МКС дори не очакваме да намерим! Изделията на ТНТМ обикновено са в бройки горе-долу колкото пръстите на ръцете.
Стар български компютър МКС 64
Като динозавър единствен и другаде невиждан, машинката предизвика доста голям интерес в различни компютърни групи. Дънната му платка е 1:1 с обикновения Правец`82, процесорът отново е Synertek 6502, 1 MHz. Кутията му обаче е все още метална, както на предшественика на първия Правец – ИМКО 2. Клавиатурата на МКС-то е от първата серия с кирилица и цифри в един регистър. Над нея има лепенки с указания как се използват някои функционални клавиши и комбинации и как се мести курсорът чрез клавиши.
Стар български компютър МКС 64
ТНТМ-произходът на този модел (МКС 64) ни показва, че той е изработен от навлизащи в компютърната техника български младежи, а това ясно свидетелства за старанията, които тогавашна България е влагала да насочва младите си мозъци към най-перспективната тогава сфера. Да, този зелен змей не е в перфектно състояние, но му е простено да е така – все пак това е един толкова рядък български компютър. В тази област всяка непозната находка е мноого важна!
А ето и едно друго рядко, старо, интересно, компютърно, българско…
Малко практическа информация от Sandacite.BG – как да включим компютъра Правец 8Д!
Компютър Правец 8Д – включване
Така, значи работата е следната. Докато търсехме един книжки, падна едно стъкло от секция, счупи се на две, половината ни се заби в дясното ходило и почна да тече кръв като фонтан. Понеже сме много умни обаче, продължихме работа, докато на са усетихме, че май ще припаднем. :( Успяхме все пак да наберем 112, викнахме линейка, те дойдоха, със сетни сили успяхме да им отворим (а долу на входа някой друг го е направил) и после не помним… Свестихме се едва когато линейката паркирала в Пирогов, ни казаха.
И сега стоим в едно легло на Х етаж, стая осма, зашиха ни пробойната, казаха, че сме изгубили около 1 л кръв, забиха ни абокат, добри хора ни донесоха лаптоп и мислим какво да напишем. Понеже обаче нямаме много инфоизточници тука, публикацията ще е кратичка, но пък истинска и практически насочена. Поначало без информационната лбаза нещо не са много темите, които можем да развиваме, затова ще Ви занимаем с нещо малко – процедурата по включване на Правец 8Д. Пък като излезем оттука – повече. :)
Ето ни го админа в Пирогов, вече пише:
Антон Оруш в Пирогов
Самият компютър Правец 8Д (8-битов, домашен) е специално проектиран за работа у дома – обучителни и забавни програми, автоматизиране на работата с електробитови уреди, игри и т.н. Разработен е от колектив младежи към Базата за развитие и внедряване към Научно-производствения комбинат по микропроцесорна техника в Правец и е пуснат в продажба през 1985 г.
Този Правец е бил много евтин – при появата си е струвал само 420 лв – а и освен това се е продавал в търговската мрежа, за разлика от останалите Правеци, които веднага след производството си ,,отиват на работа“ в различните ВУЗ-ове, училища, казарми, научни институти, заводи и т.н. А освен това те струват мамата си трака – от порядъка на хиляди левове…
Една важна причина Правец 8Д да е бил евтин е, че той няма почти никакви специфични периферни устройства, а като такива се използва техника, с която хората и без това са разполагали. След като вчера видяхме как са се записвали програми и игри на касети с обикновен битов касетофон, сега да кажем, че специален монитор този компютър не е имал, а вместо него са ползвали обикновен телевизор – нещо такова имат предвид:
Телевизор вм. монитор на Правец 8Д, 1989
Когато обаче той е цветен и се очаква да възпроизведе цветно изображение, също се появяват някои тънкости и трудности, но тях ще разгледаме друг път. Сега да видим как изобщо да включим Правеца.
Компютърът се свързва към контакт със стандартно мрежово напрежение 220 V. Преди това трябва да свържете телевизионния приемник (чрез куплунга DIN 5 отзад на гърба на компютъра) и касетофона (чрез куплунга до него).
Първо трябва да включите телевизора, за да загрее. Настройте го на 3-ти или 36-и канал. Ако включите и компютъра, на екрана ще се появи същият светъл надпис, дето го виждате и горе:
Компютър Правец 8Д – включване
БРВ означана ,,База за развитие и внедряване“ към комбината в гр. Правец. Basic е езикът за програмиране, с който компютърът работи, а числото под нго са свободните за зареждане на програми и т.н. байтове в паметта, защото една част е запазена за Basic-a.
Преди да започнете работа, регулирайте яркостта и контраста на екрана, докато получите добър образ. Може да се наложи и да превключите на друг канал.
Появилата се на екрана дума ГОТОВ означава, че компютърът е готов за работа и очаква Вашите инструкции. Мигащото квадратче (курсорът) е маркерът, който показва позицията, в която ще се въведе или изведе следващият символ.
Ако и Вие сте готови за работа, пожелаваме Ви успех!
А сега защо да не разгледате и още нещо компютърно…
Вижте в Sandacite.BG всичко за малко известния ни хард диск ИЗОТ СМ5508!
ИЗОТ СМ5508– общ изглед
Твърдите дискове определено са любимият ни компютърен компонент, а на българските такива сме обръщали винаги специално внимание. Някак си обаче така се е случвало, че фокусът ни е бил насочен предимно към огромните устройства във вид на ,,фризери“, които са предназначени за големи компютри в изчислителни центрове, заемащи цели стаи. Успоредно с тях обаче, са произвеждани и хард дискове с доста по-малкия форм-фактор 5,25 инча, предвидени за вграждане в персонални компютри от типа на Правец 16.
Един такъв герой ще излезе на сцената днес. Представяме Ви ИЗОТ СМ5508!
Неговото производство започва през 1987 г. (пробите му завършват още през м. януари същата година). Произвеждан е в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора. Смята се, че това е най-масово произвежданият твърд диск сред страните членки на СИВ – произвеждан е поне до 1991 г. Известни са екземпляри от него с наистина огромни серийни номера – 1988 – 300xx, 1989 – 587xx, 1990 – 919xx, 1991 – 1352xx – което ясно говори за многото бройки, произведени от СМ5508. Разбира се, огромното количество от тях са изнесени в бившия СССР.
ИЗОТ СМ5508 – производствен етикет
През годините на производството си дискът мени и външния си вид – напр. ранните бройки имат изцяло плосък капак (както е напр. при събрата му ЕС 5300), а по-късно започват да поставят на капака малка кръгла изпъкналост точно над шпиндела. Освен това, екземплярите от 1991 г. вместо червени лепенки имат жълти.
Най-горе, на първата снимка, можете да видите нашия – той е от 1988 г. и има тази изпъкналост над шпиндела. Дебел е колкото две днешни DVD записвачки една върху друга. :) Широк е 146 мм, висок 83, и дълбок 204. Тежи 2,5 кг. Средното време за работа без отказ е 6000 ч.
ИЗОТ СМ5508– блокът с главите
Сега за характеристиките. Твърдият диск има капацитет 10 мегабайта, скорост на въртене на шпиндела 3600 об/мин; кутията съдържа 2 диска, на които и 2-те повърхности са записваеми, а това означава, че вътре в търбуха се разхождат цели четири четящо-пишещи глави. Те са от т.н. плаващ тип – летят на въздушна възглавница; и четирите са окачени на едно позициониращо устройство, което ги насочва.
ИЗОТ СМ5508 – четящо-пишеща глава
Цилиндрите са 306, секторите на повърхност – 1224. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Към компютъра ИЗОТ СМ5508 се свързва чрез доволно древния MFM интерфейс. :) Скоростта на обмен на данни между диска и компютъра е 5 мегабита/сек.
Като микроконтролер за четящо-пишещите глави в ранните бройки се използва Моторола MC68705P3S, а в по-късните – българският чип СМ650Р-09.
ИЗОТ СМ5508 – платка, изглед отдолу
Чипът контролер премества блока главите пакетно, т.е. когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, чипът насочва главите към нужния за това цилиндър едновременно – както са всичките една над друга – а после при работата оперира само нужната глава.
Минималното време за достъп на главите и 3 милисекунди, средното – 85, а максималното – 230. Нивото на шум е максимум 65 децибела.
Електродвигателите на шпиндела, с които е произвеждан СМ5508, са два вида в различните серии; в тях се използва т.н. динамично спиране. Хард дискът потребява 30 вата мощност.
В работен режим температурната амплитуда, в която трябва да се държи См5508,е е между 5 и 45 градуса Целзий, а в режим на покой – между – 40 и + 50 градуса.
ИЗОТ СМ5508 – изглед отдолу със свалена платка
Твърдият диск ИЗОТ СМ5508 може да се монтира в компютърната кутия както хоризонтално, така и вертикално, при това на коя да е от страните си. Когато е монтиран хоризонтално обаче, това задължително трябва да става така, че електронната платка да се оказва отдолу, производителят забранява обратното. след монтажа към диска трябва да се включат кабелът за заземяването (нещо нетипично за съвременните дискове, но този има такъв!), кабелите за обмен на данни по интерфейса MFM и захранващия кабел. Сега дискчето е готово за работа. Щом включим компютъра, до 30 секунди хардът е вече напълно на линия.
Ето и в колко много пластове опаковки е съхраняван хард дискът, преди да го отворим:
ИЗОТ СМ5508 – опаковка
Нещо интересно, което обаче можем да забележим само ако отвинтим горния капак на диска: в СМ5508 са използвани два различни типа покрития на магнитните записваеми повърхности – условно можем да наречем тези покрития ,,червеникаво“ и ,,тъмно“. Към момента не знаем защо това е така, но допускаме, че е заради някакво технологично усъвършенстване или преминаване към по-достъпни материали.
Редно е, когато разглеждаме дадено техническо устройство, да дадем сведения и за познатите при него повреди. При СМ5508 можем да отбележим характерното ,,прилепване“ на главите към дисковите повърхности при продължително съхраняване в покойно състояние. Това е лошо, защото по този начин главите получават механична повреда при включване на двигателя. Именно затова препоръчваме преди употреба на СМ5508, който дълго време е стоял в някое чекмедже, да го разклатите насам-натам едно хубаво, за да ,,събудите“ главите.
ИЗОТ СМ5508 – изглед отдясно
Друг характерен проблем е излизането от строя на микроконтролерния чип, което можем да разберем по липсата на раздвижване на блока с главите, което поначало трябва да се извърши при включване на диска – тогава се изпълнява инициализацията. За щастие, чипът е лесно да бъде сменен, въпросът е да намерите същия!
Понякога излиза от строя и оптичният датчик за нулевата пътечка: при инициализацията блокът с главите се мести само на една страна и не се връща на нулевата пътечка.
А сега, след като щателно разгледахме СМ5508, Ви предоставяме за изтегляне и неговия технически паспорт, за да се запознаете още по-подробно с всичките тайни на устройството ==> ИЗОТ СМ5508
Благодарим много на нашия приятел Денис Кущ от сайта OldPC.su за снимките на отворения СМ5508, защото ние никога не бихме направили това с нашия, а също така и за предоставянето на подробните наблюдения върху частите на хард диска отвътpe. :)
Негов по-голям събрат, но за сметка на това пък почти преносим, можете да видите тук:
Вижте в Sandacite.BG какво е предлагал Системинженеринг!
Емблема на Системнженеринг
Днес ще ви запознаем не с някое конкретно българско техническо изделие, а с предприятие, което ги е обслужвало, защото и от това има нужда, нали? :)
Горе виждате емблемата на Инженерингово предприятие Системинженеринг – информационно и сервизно предприятие от 80-те години, занимавало се с българска компютърна техника за дома и работните места. Вероятно е създадено през 1987 г. То е поделение на СО Микропроцесорни системи. Със Заповед на министъра на промишлеността от 1995 г. в Микропроцесорни системи ЕАД – Правец се влива СистеминженерингЕООД – Правец, а предметът на дейност се допълва с инженерингова и сервизна работа и търговия в България и чужбина. Оттам нататък следите на предприятието се губят в множеството преобразувания на Микропроцесорни системи, които в крайна сметка завършват с края на съществуването му.
Но ето какви услуги са се предлагали от разглежданото от нас предприятие пред втората половина на 80-те години. Сервизни центрове на Системинженерингса функционирали във всички окръжни градове в България. Чрез тях предприятието е осъществявало следната дейност:
Приема заявки и доставя: компютри на базата на известните Правец 8М и Правец 16 с нужния според целта софтуер; професионални работни станции на базата на Правец 16, предвидени да се използват в инженерно-конструкторската, управленската и други дейности; различни видове софтуер на СО Микропроцесорни системи и други производители;
При заявка на потребители Системинженерингоказва и специализирана помощ при инсталиране и настройване на закупени от тях компютри;
Обучава специалисти за работа с новия за тях хардуер и софтуер;
Осигурява гаранционно и следгаранционно обслужване на закупените компютри и софтуер, включително сте можели и да сте абонирате и така да имате абонаментен серви, за да бъдете всякога спокойни, че компютрите Ви ще работят на 6!;
Дава експертни консултации и инфромация това какъв компютър да закупи потребителят според това какво ще прави с него (точно какъвто е и най-добрият критерий за това и днес!) и избора на софтуера за този компютър
А ако искате пък да разгледате официална рекламна дипляна на предприятието, щракнете върху тази картинка:
Системинженеринг ООДSisteminzhenering OOD
Ето и карта за показани дефекти по време на експлоатация на компютърна конфигурация, основана на някой от моделите Правец – както виждате, проблеми не са регистрирани, българският компютър е работел ОТЛИЧНО: :)
Компютър Правец цена Kompyutar Pravec cena
Наистина голяма работа е била българската компютърна промишленост тогава! Дори и компютърни мрежи сме имали, наше производство – като напр. ето тази:
Български преносимхард диск на 40 години в Sandacite.BG!
Български хард диск
Светът на старите български компютри не спира да ни изненадва с нови чудеса! След 200-мегабайтовата българска твърдодискова армада, чийто отделни хардове приличат по-скоро на… умивалници (==> ЦЪК!), след Първите български хард дискове, които оприличихме на фризери (==> ЦЪК!), сега на линия е последното ни откритие – български преносим хард диск на 40 години! Разгледайте внимателно снимката по-горе и ще видите какво имаме предвид. Нека сега се впуснем в поредното пътешествие във времето, за да открием чудноватите му особености!
КУТИЯ ЗА ТОРТА
За да разберем по-добре действието на въпросния преносим хард диск – модела ИЗОТ ЕС 5269-01, трябва преди това да разкажем по-подробно за неговия ,,дом“ – устройството ИЗОТ 1370 (наричано още СМ 5400), в което той влиза и действа. Ако си спомняте, в статията за Първите БГ хардове бяхме споменали ИЗОТ 1370 във връзка с т.н. дискове от касетен тип. А 1370-ката тогава го описахме така: ,,Кyтия зa тopтa, в ĸoятo имa eдин cмeняeм (демек преносим) и eдин нecмeняeм диcĸoв ĸyп. Кутията ce мoнтиpa в oтceĸ в шĸaф в онзи, големия ĸoмпютъp, чийто размери заемат цялата стена на стая“.
На тази снимка ИЗОТ 1370 са онези две изпъкнали чекмеджета с бяла рамка, поставени в средата на втората висока колона – разпознахте ли ги? За да го обясним най-лесно, ИЗОТ 1370 е устройство, работещо донякъде на принципа на известните HDD rack-ове. Помните, нали – онези хард-дискови ,,чекмеджета“, в които навремето можеше да разнасяме насам-натам обикновени твърди дискове и така да ги превръщаме в преносими. :) Както вече знаете, в HDD rack-a на име ИЗОТ 1370 се поставя ИЗОТ ЕС 5269-01.
А ето и друг ,,едностаен“ компютър – ИЗОТ 1016С, който също съдържа устройство за дискове касетен тип, и пак са лесно разпознаваеми, с бели рамки и изпъкнали:
Български компютър ИЗОТ 1016С
Друг вариант е да си представите ИЗОТ 1370 като едно голямо оптично дисково устройство – монтираме го в компютърната кутия, свързваме го, а после на него можем да записваме и възпроизвеждаме дискове – сиреч външна памет, с външни преносими информационни носители. Този ИЗОТ, произвеждан в България от м. юли 1977 г. (най-вероятно в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ – Стара Загора) и изнасян в бившия СССР под названието СМ 5400, е точно такова устройство, само че дооста по-големичко от записвачка – бетер кутия за торта. :D
СМ 5400 ИЗОТ 1370
Когато поставите СМ 5400 в компютърния шкаф, все едно го настанявате в хотел! Конструкторите на мегамашината са предвидили за HDD rack-а автономен блок, в който освен чекмеджето се намират захранващ блок, вентилатор да го охлажда и въздушен филтър. Навремето са препоръчвали за по-голямо удобство да не се слагат един върху друг повече от два броя СМ 5400.
ИЗОТ 1370/СМ 5400 има в себе си два диска – един фиксиран (несменяем), който е постоянно закрепен на оста на вала, и един друг – сменяем, инсталиран и пакетиран в характерна кръгла бяла кутия… тоест именно ИЗОТ ЕС 5269-01, който видяхте на първата снимка – той се нарича ,,дисков пакет”. По негово време са му казвали ,,касета”, а на английски – disk cartridge. Когато по някаква причина искате да смените касетата с друга, издърпайте ,,чекмеджето“, извадете кръглата бяла кутия и поставете новата. Сетне затворете без блъскане! :)
СМ 5400 ИЗОТ 1370
Извадената бяла кутия с диск можете да я подредите заедно с други на превозима етажерка на колела – така са ги съхранявали, и се номерират, за да са лесно откриваеми.
За запис, търсене и четене на информация се използват и двете повърхности на всеки от дисковете в СМ 5400 – тоест всеки диск в него се използва и от двете страни. За всяка страна отговаря по една плаваща (летяща на въздушна възглавница) магнитна глава от т.н. универсален тип. Те са монтирани на едно-единствено позициониращо устройство, което ги управлява. Когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, то ги насочва към нужния за това цилиндър едновременно, а после при работата оперира само една глава. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.)
По-нататък ще се върнем към техническите характеристики на преносимия хард диск и неговата ,,записвачка“, а сега нека продължим опознаването на тази система от друг ъгъл.
КАК РАБОТИ КУТИЯТА
СМ 5400 извършва с данните стандартните и за днес три операции – търсене, четене и запис. За която и да е от тях той трябва първо да развърти шпиндела с необходимата скорост, да задвижи нужната глава и да я позиционира над правилната писта. Самото въртене се прави от постояннотоков двигател, на който е закрепена оста с шпиндела. Скоростта на въртене е 1500 об./мин и се поддържа от цифрова сервосистема с точност до 1 %. За включването и спирането на двигателя отговаря превключвател. Ако поради някаква причина нужната скорост на въртене не е достигната, се задейства сигнал, целящ да защити данните, и СМ 5400 не изпълнява никакви команди за достъп до информацията, докато не се достигне номинално заложената скорост.
СМ 5400 ИЗОТ 1370
Точното позициониране на четящо-пишещите глави над правилния цилиндър става чрез специална система – магнитните глави се преместват чрез линеен двигател от електромагнитен тип, а тяхното управление се осъществява чрез цифрово-аналогова сервосистема.
Това е в общи линии начинът на работа при СМ 5400.
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Един диск в СМ-то може да запише 2,45 мегабайта информация. Всяка повърхност от двата работни диска в СМ 5400 има 204 писти, съответно 204 цилиндъра. Скоростта на обмен на данните между устройството и компютъра е заявена като 2,45 мегабита/сек, което прави 0,31 мегабайта/сек. Времето за позициониране на главите е средно 50 милисекунди (минимално 15, максимално 90).
За работата си праисторическият HDD rack изразходва горе-долу приличните 350 вата и работи на 200 или 110 волта напрежение – според както е в мрежата, към която ще го включите. За теглото обаче… Тежи цели 58 килограма! Ами да – онзи голям двигател на шпиндела трябва да напомни за себе си, а освен него имаме 2 дискови пакета, самата кутия (която също не е лека), електроника, механика…Това обаче не е кой знае какво в сравнение с размера на традиционните хард дискове във вид на ,,фризери“, които като нищо удрят тегло от 130 – 150 килограма! Размерите не са кой знае колко стряскащи – ,,кутията за торта“ е дълга 78,4 см, широка 48,3 и висока 26,5 см.
БЕЛИТЕ КУТИИ
Български хард диск
А сега да си дойдем на темата! ИЗОТ ЕС 5269-01 се ражда през първата половина на 1977 г. в Централния институт по изчислителна техника и също е произвеждан в България – алуминиевият му диск с феромагнитно покритие е изработен в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, а пакетирането му в бялата кутия е правено най-вероятно пак в споменатия по-горе старозагорски ДЗУ.
ИЗОТ ЕС 5269-01
Както и при съвременните хард дискове, сърцевината на нашия бг преносим хард от 1977 са записваемите му повърхности! На практика това са двете страни на кръгла метална плоча (или ,,плочи“, ако са повече от една– в нашия модел обаче ,,блатът на тортата“ си е само един). Подобно на сегашните HDD-та, и ИЗОТ ЕС 5269-01 е енергонезависима памет, тоест запазва записаната информация и след изключване на електрозахранването.
Както казахме, единствената дискова плоча има две информационни повърхности и е поместена в бялата кръгла пластмасова кутия. Плочата се слага там още в завода, ползва се така и не се изважда от кутията никога.
Български хард диск
От фабриката дисковете излизат, опаковани в прозрачен найлон (да, знаем, че на тези тук е пожълтял и е мръсничък, ама пък е автентичен – никога не са отваряни :D):
Български хард дискове
Те задължително са придружени от следния сертификат (виждате го и прикрепен към харда на първата снимка):
Български хард дискове
Интересно е да отбележим, че след началото на 90-те (когато този вид хард дискове с огромни плочи излизат от употреба), записваемите кръгли метални пластини са използвани като самоделни дециметрови антени за телевизия. Тук-таме из някои стари балкони още могат да се мернат такива – напр. в една тераса на ул. Княз Борис І между Парчевич и Аспарух.
Антена от стари хард дискове
Въпреки найлона, препоръчва се след разопаковане и преди монтаж пластмасовата кутия да се очисти от праха с помощта на прахосмукачка или мека материя, намокрена с изопропилов спирт. Когато пък се внесе в работната зала с компютрите, ЕС-то трябва да преседи да се аклиматизира и ,,темперира“ в продължение на 24 часа.
Днешните хард дискове най-масово са 3,5-инчови; съществуват още 2,5- и 1,8-инчови устройства. Вече по-рядко се срещаме за ветераните от началото на 90-те години Quantum Bigfoot, които имаха форм-фактора на записвачка (5,25 инча), но какво бихте казали пред факта, че ИЗОТ ЕС 5269-01 е 14-инчово устройство! Наистина внушителна ,,торта!“ :D
Една чужбинска снимка, съпоставяща хард дискове с различни форм-фактори:
Стари хард дискове
Ето го пък изглежда ИЗОТ ЕС 5269-01, сравнен с ,,обикновена“ 3,5-инчова дискета:
Български хард дискове
Там е работата обаче, че плътността на запис също е смайващо ниска спрямо днешните ни стандарти – само 88 бита/мм – и така общият обем информация, която може да се запише на този интересен преносим хард диск, е едва 2,45 мб! Броят на пистите на всяка повърхност пък е (както вече очаквате) 204. Скоростта на въртене на диска на ,,тортата“ се определя оттази на устройството (,,кутията“), в което го поставите, но максимално може да е 2400 об./мин с допуск (отклонение) в рамките на 1 %. Както и при съвременните хард дискове, магнитните глави летят над плочата и са разделени от разстояние от порядъка на микрони – в случая 2 – 3 микрона. Ако върху феромагнитното покритие на записваемата повърхност попаднат прах или замърсявания, това със сигурност ще повреди и нея, и главата. Работната температура също е подобна на съвременните устройства – от + 5 до + 50 градуса Целзий.
ИЗОТ ЕС 5269-01
Дисковата кутия има в средата си удобна ръкохватка, за която да я разнасяте насам-натам, въпреки че при продължително разнасяне започва да убива на ръката. ИЗОТ-ът е висок 6,2 см, диаметърът му е 3,81 см, а тежи 2,45 кг.
Български хард диск
А, да, и да кажем също така, че българският преносим хард диск ИЗОТ ЕС 5269-01 е имал 12 месеца заводска гаранция.
Ето тук пък можете да разгледате и подробната техническа документация на нашия хард ==> ИЗОТ ЕС 5269-01 техническо описание. От нея ще видите и как да почиствате устройството на още по-деликатни места – филтрите за прах и мръсотия вътре в него. Представяте ли си – да вземете една четка и да си почиствате прашуляка из хард диска! :) Ще видите, че техническото описание е на руски – това е, защото навремето тези джаджи са били изнасяни в огромни количества за бившия СССР. Дори и в момента те са многократно по-разпространени в Русия и Украйна – до степен, че в България е страшно трудно да открие човек такива. Е, нашето все пак е от родна земя. :)
Ако ли пък желаете да научите повече за историята на Първите български хард дискове, заповядайте тук ==>
Днес в Sandacite.BG отбелязваме юбилея на Бриз 30 – първия български таблет!
Първият български таблет Бриз
Пишейки това заглавие, съм сигурен, че комбинацията между думите ,,таблет“ и ,,български“ ще озадачи и заинтригува много хора. Сигурен съм също, че вече си представяте десеткилограмово ,,преносимо“ устройство, поместено в нещо като дипломатическо куфарче, на което само батерията му дава половината от теглото. Налага се обаче да разясним, че тази представа няма да е особено вярна.
Преди всичко, като технологичен термин думата ,,таблет“ далеч не означава само популярните джаджи със сензорен екран, подобни на големи смартфони. Основната разлика между тях и онези другите (един от които ще разгледаме тук) е, че първите се използват за разглеждане на съдържание, а такива като днешния ни герой – за създаването му. Става дума за т.н. графични таблети.
Графичният таблет е периферно устройство за компютър. Като синоним на ,,графичен таблет“ може да се използват няколко понятия – цифрова дъска, дигитайзер, таблет за рисуване… С тези джаджи може да се рисуват и начертават с ръка образи и графики по същия начин, както върху лист хартия, но чрез таблета изобразеното се цифровизира и сетне може да се обработва с различни компютърни програми. При съвременните графични таблети съдържанието се въвежда чрез т.н. стилус, а при по-старите това става чрез една друга джаджа, по-малка от компютърна мишка, но изпълняваща приблизително същите функции:
Първият български таблет Бриз – посочващо устройство
Графичните таблети са популярни сред професии като художници и различни проектанти, напр архитекти. Така например, ако върху работното поле на таблета (неговата чувствителна повърхност) се закрепи лист чертожна хартия (паус) с вече нанесен на него чертеж или диаграма, той може да се въведе в компютър и след това да се редактира със специализиран софтуep.
Една от важните характеристики на тези таблети е разрешаващата способност (резолюцията). Това е най-малката единица разстояние при преместване на курсора, която таблетът може да различи. Измерва се в линии на инч (англ. lines per inch, lpi). Колкото по-висока е разрешаващата способност, толкова по-малки детайли върху чертежа могат да се посочат и таблетът може да различи. Обикновено при съвременните модели говорим за резолюция от порядъка няколко хиляди линии/инч.
За да може да се въвежда хартиеното изображение в компютъра, е нужно точно да се посочват неговите координати върху работната повърхност на таблета. Това прави курсорът. А за да може курсорът лесно да ,,казва“ на компютъра ,,къде е“ точката, която искате да въведете, работната площ е разделена на хоризонтални и вертикални линии, всяка от които си има номер – 0, 1, 2, 3… а координатите на точката са там, където две линии се пресичат. Това е нещо като координатната система с хоризонтална ос X и вертикална Y, която учехме в училище, спомняте ли си?
Първият български таблет Бриз – схема на работната повърхност
Ако все пак не Ви е ясно, загледайте се в горния чертеж. За начало на координатната система се приема долният ляв ъгъл. Както казахме, координатите на точката се определят според положението й спрямо хоризонталната и вертикалната ос. Например, в примера по-горе точка В се намира на 4-а линия спрямо оста Х и на 6-а спрямо Y. Именно затова документацията на таблета курсорът му се нарича ,,посочващо устройство“ и ,,датчик за положение“. Ето, това е – разкрихме голяма част от философията. Засега ни стига.
Първият български таблет Бриз– табелка
През 1988 г. в Приборостроителния комбинат в Петрич започва производството на графичния таблет с интересното име Бриз 30… не знам защо точно така са го нарекли. Това е първият български таблет. Той се произвежда само две или три години и поначало е специализирана апаратура – бил е предназначен само за инженерни, проектантски и производствени организации, така че самото му намиране в момента е голяма рядкост. Ползвал се е от хора, създаващи архитектурни и технически чертежи.
Български таблет Бриз 30 – ръководството за употреба
Какви са основните му данни? Работната му повърхност е един квадрат със страна 270 мм, т.е. обща площ на работното поле 270 х 270 = 72,900 см2. Извън нея, датчикът за положение може да указва точки и в т.н. област на близост, разположена около работната площ. По-нататък вече сте в ,,зоната на мрака” и оттам сигнали не се приемат (илюстрацията по-долу).
Координатите на желаната точка се изразяват като брой стъпки отдалеченост от оста Х или Y, а една стъпка е разстоянието между две съседни разделителни линии. Номерът на линията се определя от разрешаващата способност. При нашия Бриз тя е съвсем актуална за времето си – една стъпка може да бъде от 0,1 до 0,025 мм. За да се справя той добре с пренасянето на чертежа, дебелината на чертожната хартия не трябва да е по-голяма от 3 мм. Началото на координатната система поначало и винаги се брои от долния ляв ъгъл, но може да се премести и в центъра, а също и в коя да е област на работното поле.
Първият български таблет Бриз
Самият таблет представлява бял… ааа, добре де – вече бежов – плот от пластмаса с размери 40 на 40-и-нещо см и тегло 3,2 кг. Както съвременните таблети, и Бризчо може да работи наклонен с максимален наклон 14 градуса. За това се грижи подпора с основна част една плъзгаща се пластина такава нагоре-надолу. При нагласяне много трака! Самият таблет се свързва с компютъра чрез популярния за времето си сериен интерфейс RS-232C. Консумираната му мощност от мрежата е 10 вата.
Към компютър – добре – но към какъв компютър? А, нищо необичайно. Както казахме, таблетът е със стандартен за епохата си интерфейс – тоест може да се включи и към някой от вариантите на Правец 8, и към Правец 16, стига да имат съответната разширителна карта с конектора (тя на някои 16-ки дори е вградена). Фасулска работа!
Ето как работи Бризът. Най-общо казано, чертежът се поставя върху работната повърхност на таблета и вече може да се въведе в компютъра, като чрез посочващото устройство (датчикът за положение) се вземат (укажат) определени негови точки. Потребителят движи мишкоподобния показател по работната повърхност, клика, за да укаже положението на важна точка, и така чертежът стъпка по стъпка се възпроизвежда на екрана. После, вече с помощта на обработващата програма, нанася останалите елементи на чертежа. Само че има една уловка…
Първият български таблет Бриз
За да може таблетът лесно да си ,,говори“ с компютъра, е нужно те да общуват на един и същи език, т.е. програмата да разбира какво й ,,казва“ таблетът. Напр. чрез натискане на бутон на показателя му се посочва мястото на маркираната точка от чертежа, а останалите бутони могат да бъдат настроени да задействат различни функции на софтуера. Тук определяща е програмата, която трябва да поддържа таблета, а не той нея. А дали тя го поддържа, се определя от това дали знае неговия език – кодирането на бутоните. В случая инженерите на Бриз 30 са се погрижили кликанията да могат да се кодират по два много употребими начина, разработени от американската компания Summagraphics. Така че със сигурност нашият таблет е можел да се използва с голямо количество специализиран софтуер!
Настройката на работните параметри в петричкия Бриз е сложна работа, но това е така с почти всички устройства от онова време – спомнете си напр. ,,джъмперите“ за настройка на какво ли не, които имаха дънните платки в компютрите само допреди петнадесетина години! Нашето устройство разполага с 3 групи по 8 ключета, чрез които потребителят ще зададе началните параметри на неговата работа, а сетне те могат да бъдат променени по програмен път. Става сума за параметри като висока или ниска разрешаваща способност, режим на работа на таблета и др. п. Точното настройване на позициите на ключетата заема близо половината от потребителската документация на Бриза и безспорно това е частта, с която трябва да се внимава най-много. А самата документация можете да изтеглите от линковете най-долу в статията.
Първият български таблет Бриз
Таблетът отдолу с пластината за регулиране на наклона
В процеса на работа обаче може да се наложи промяна на параметрите – напр. преместване на началото на координатната система, по-висока разрешаваща способност, на режима на работа, и т.н. В такъв случай е трудно тепърва таблетът да се изключва и да се променят положенията на ключетата. Затова умно е предвидена възможност чрез самата програма да се изпратят определени команди, които да отменят параметрите от ключетата и така всичко да си продължи мирно и тихо.
След като Бриз 30 успешно въведе в съответния там ИЗОТ или Правец Вашия архитектурен чертеж (примерно) и Вие го редактирате някоя мощна 80-арска CAD програма, опусът може да бъде запазен на хард диск, да речем. Оттам вече е лесно.
Български таблет Бриз – да махнем капака
Ето и пълната експлоатационна документация на таблета:
П. П. Сега… Тъй като сме приятели, искаме да бъдем съвсем честни с Вас, и затова ще Ви споделим следното. Още през първата половина на 1980-те г. в Комбинат Мехатроника Габрово е произвеждан дигитайзер с името Микроника 297. Той обаче никога и никъде не е наричан таблет, а само дигитайзер, затова и ние таксуваме Бриз 30 като първия български таблет. Защото това е първото българско устройство, което самият производител си го нарича така. :)
Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 2-2018.
Българският принтер ИЗОТ 0230-М1 в Сандъците – Sandacite!
Български принтер ИЗОТ 0230-М1
ИЗОТ 0230-M1е производство на Завода за пишещи машини — Пловдив и е предназначен за използване в компютри за отпечатване на буквено-цифрова н графична информация. Бил е предвиден за ,,Единната система“ (ЕС) компютри на СИВ. Вероятно производството му започва през 1983 година.
Принтерът ИЗОТ 0230-М1 е матричен, както най-масовите от епохата. Той работи с гъвкав печатащ диск (т.н. „маргаритка“), който дава възможност за отпечатване на 96 различни знака. ИЗОТ 0230-М1 е окомплектован с три вида „маргаритки“ със следните набори от символи:
Кирилица — главни и редовни букви
Латиница — главни и редовни букви
Кирилица и латиница — само главни букви
Български принтер ИЗОТ 0230-М1
ДРУГИ ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ:
Средна скорост на печатане — 30 знака в минута
Максимална ширина на хартиената лента — 380 мм
Програмируема стъпка между отпечатваните символи
Програмируемо междуредово разстояние
Отпечатва до 5 екземпляра с възможност за двупосочен печат
Абе, печата си – те така и го наричат в рекламата, ,,изходно печатащо устройство“. Като се замислим, не се сенащем как може да е ,,входно печатащо“ и какво би печатал в такъв случай, ама карай… :)
Български принтер ИЗОТ 0230-М1
Габаритни размери:
височина 248 мм
ширина 680 мм
дължина 395 мм
Маса — до 25 килограма. Спокойно, в една торба ИКЕА ще го занесете – щом ние успяхме, и Вие ще сколасате. :)
Български принтер ИЗОТ 0230-М1
Ето още две технически подробности.
Този принтер се е поддържал от тогавашните български компютри, но не по единен начин – за някои е трябвало да се добави към компютъра платка с необходимия хардуерен интерфейс (по-точно, с конектор за него), така щото да може да се включи принтерът към компа. При други кампютри това не е било проблем, защото те са имали вграден такъв интерфейс. Така например, такава щайга е all-in-one-ът ИЗОТ 1031С. Той е снабден с вграден контролер и затова включването на печатащото устройство ИЗОТ 0230-М1 към него не е проблем.
Български принтер ИЗОТ 0230-М1
Как обаче е трябвало да постъпят притежателите на ПК Правец 82, да речем? Да се обърнат към ПСП „Техноснаб“ — Пловдив. Неговата районна пласментна база за изчислителна и организационна техника по желание на клиентите е можела да достави принтера, окомплектован с необходимата интерфейсна платка за включване към ПК Правец 82. Контролерът е произвеждан също в Завода за пишещи машини и цената му е била 130 тогавашни лева. ПСП „Техноснаб“ — Пловдив, осигурява необходимия контролер и на свои клиенти, закупили принтери от тях през някоя предишна година, но без него.
ИЗОТ 0230-М1има и допълнителна възможност за обогатяване на използваните шрифтове — неговите „маргаритки“ са заменяеми с гъвкавите печатащи дискове, произвеждани от фирмата „ДИАБЛО“ (така пише и в брошурата му – може би това е някакво тогавашно българско предприятие).
Български принтер ИЗОТ 0230-М1
Сервизното обслужване в гаранционен и извънгаранционен срок се е извършвало от завода-производител. Адресъте бил следният:
Както знаем, от 7 до 17 юни 1988 г. българският космонавт Александър Александров излита на борда на съветския космически кораб Союз ТМ-5 заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Интересно е да се знае, че заедно с Александър Александров (той е и вторият български космонавт) излита и успешно изпълнява задачата си първият български компютър, работил в Космоса – представител на фамилията компютри МИК 16. Негови създатели са старшият научен сътрудник Николай Илиев от Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) и професор Димитър Мишев от Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) при Българската академия на науките. В основата на проекта е залегнала фамилията индустриални компютри, разработена в ИТКР, а надстройката е дело на специалистите от ЦЛКИ.
Днес в Сандъцитеще Ви запознаем по-подробно с първия български космически компютър.
През първата половина на 80-те години години персоналните компютри от типа IBM PC/XT вече са се наложили като световен стандарт. Затова при създаването на фамилията професионални компютриМИК /Модулни индустриални компютри/ 16 в Института по техническа кибернетика и роботика са формулирани следните изисквания:
пълна програмна съвместимост с IBM PC/XT,
надеждна работа след транспорт и при промишлени условия,
конструктивна и логическа съвместимост с по-старата модулна фамилия – МИК 68, гъвкавост по отношение на евентуалните разширения и бъдещото развитие на системата.
МИК 16
МОДУЛНА СТРУКТУРА
Разработена е фамилия модули МИК 16, позволяваща изграждането на различни програмно съвместими с IBM PC/XT компютри. Модулите са изпълнени двоен и в единичен европейски формат. Помежду си се свързват чрез пасивна дънна платка с две успоредни магистрали, логически съвместими с IBM PC. Магистралите се поддържат от процесорния модул на компютъра, като системната е изведена на съединителя ХВ, а периферната – на съединителя ХА. Използвани са индиректни съединители от европейски тип DIN 41612.
Всички модули, разработени в двоен формат (с изключение на процесорния), се включват само със съединителите ХВ, а разработените в единичен формат могат да бъдат включени към едната от двете магистрали (виж фигура 3). Това е възможно, тъй като всеки модул в единичен формат генерира допълнителния сигнал за управление на буферите за данни CARDSEL, който се използва в периферната магистрала ХА.
Избраната модулна структура напълно удовлетворява изискванията за надеждна работа в промишлени условия. Модулите могат да бъдат монтирани в касета и да се изолират от околната среда по подходящ за случая начин. Те са конструктивно съвместими с по-старата фамилия модули МИК 68 и могат лесно да се съчетават с тях чрез един преходник (фиг. 4).
Всички модули МИК 16 са разработени в двуслойна технология, като 64-те пера на европейския съединител са заети напълно от магистралата на МИК 16, която е осембитова, понеже е използван микропроцесорът 8088 (като в IBM PC). При бъдещо преминаване към шестнаде- сетбитова магистрала(като в IBM PC/AT) процесорният модул на МИК 16 може да се замени с нов, като допълнителните пера на магистралата се изведат на европейски съединител от същия тип, но с 96 пера. По този начин разработените периферни модули от фамилията МИК 16 ще могат да се използват и в бъдеще.
МОДУЛИ НА МИК 16
МИК PC 188Т–
Модулът „Процесор“ МИК PC 188Т управлява магистралите на МИК 16. Той съдържа следните по-важни компоненти:
процесор и копроцесор (поставя се на платката по желание на клиента) с допълнителни логически схеми, необходими за правилно функциониране;
пром;
входно-изходен периферен адаптор със свързана към него клавиатура и схема за четене на ключетата, определящи вида на системата;
контролер за пряк достъп до паметта;
арбитрираща логика;
схема за програмируемо въвеждане на цикли на задържане на процесора;
контролер за управление на прекъсванията;
таймер;
интерфейс към магистралите на МИК 16.
КомпютърМИК 16
Платката е с двоен европейски формат и се свързва към системната и периферната магистрали на МИК 16 чрез два съединителя с по 64 пера, евростандарт. Захранва се с постоянно напрежение + 5 V от системната или периферната магистрала и консумира не повече от 1А ток.
На лицевия панел са изведени ключетата за конфигуриране на системата, съединител за клавиатура, бутон за RESET и ключе за превключване на 4,77 или 8 MHz.
Двете магистрали на МИК 16Т са напълно логически съвместими с магистралата, използвана в IBM PC/XT, като сигналите са изведени на съединители от европейски тип с 64 пера. Двете магистрали се различават по това, че на съединител X А се използва един допълнителен сигнал CARDSEL за управление на допълнителния буфер за данни на процесорната платка към периферната магистрала.
МИК PC 254M –
Модулът “Комбинирана памет 640 Кбайта“ М е предназначен за свързване към системната магистрала МИК 16 – ТУРБО На него са разположени:
оперативна памет с капацитет до 640 Кбайта;
два серийни интерфейса RS 232С;
един паралелен интерфейс от тип Centronics;
CMOS часовник календар ММ
логическа схема за следене на захранващото напрежение;
три съединителя за допълнително разширение на паметта.
Български компютър
МИК PC 255М–
Модулът „Многофункционален разширител“ МИК PC 257 е оперативна рам със странична организация и съдържа осем банки памет с общ капацитет в зависимост от типа на използваните интегрални схеми (64Кбита х 1 или 256 Кбита х 1) между 512 Кбайта и 2 Мбайта. Платката разширява оперативната памет на персоналния компютърнад 640 Кбайта. При проектирането е предвидена възможността за едновременно включване и използване на две,три или четири платки така, че общият капацитет на разширената оперативна памет да достигне съответно до 4, 6 или 8 Мбайта. Платката може да се използва и от стартов адрес 40000Н, като в този случай част от паметта за разширение допълва стандартната оперативна памет до 640 Кбайта, а останалата част служи като странично адресируема. Възможно е и използуването на платката от стартов адрес 400000Н като динамична рам с капацитет 512 Кбайта, което от своя страна изключва възможността тя да послужи за странично разширение на стандартната оперативна памет.
МИК PC 311 – Модулът “Контролери за гъвкави магнитни дискове и твърди дискове тип уинчестър” МИК PC 311 може да управлява едновременно до две флопидискови устройства с обем 360 Кбайта и до два твърди диска с обем от 5 до 33 Мбайта. Типът на съответния уинчестер диск (брой глави и цилиндри) се избира за двата диска поотделно чрез ключета на платката. Контролерите работят под управлението на MS DOS или PC DOS версии над 2.0. Контролерът работи и в split режим, при който един твърд диск се разделя еквивалентно на два логически, работещи като самостоятелни устройства под управлението на ДОС. От страна на твърдия диск контролерът работи по интерфейс ST506, със скорост на обмен 5 Мбайта, сек. Съдържа собствена форматираща програма.
БИБЛИОГРАФИЯ:
сп. Компютърза Вас 7-8-1988
10 години космически проект „Шипка“ : Сб. с докл. – юбил. науч. сес., София, юни, 1998 / Ред. кол. Н. Георгиев – глав. ред. и др. – София : Инст. за косм. изследвания, 1999 ([София : Брайлова печ.]). – 376 с. : с табл., сх., ил. ; 23 см
ВКП 170 е мониторът на легендарния ИМКО 2. Вижте го в Сандъците – Sandacite :)
Български монитор ВКП 170
Мониторът ВКП 170 е произвеждан от Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Това е първият български компютърен монитор. Съкращението ВКП означава ,,видеоконтролен приемник“. В интерес на истината, преди него има един друг монитор, наречен ВКП 100 – лампов и тежащ 32 кг, но той за компютри не е използван, а за видеонаблюдение. ВКП 170 обаче си е компютърна джаджа и затова го наричаме ,,първият български монитор“. По-надолу успоредно с техническите му характеристики, ще виждате и реални негови снимки от нашата колекция. :) Както ще се убедите от тях, кутията е същата, но някои елементи са остранени (орязани), за да се получи от телевизора монитор. :D
Освен за комплектуване към втория български персонален компютър ИМКО 2, дисплейният монитор ВКП 170 е предназначен и за наблюдение на видеоинформация, предавана по кабел от тeлевизионна камера или от други източници. Има диагонал на екрана 31 см. Схемата му е актуална за времето си. ной представлява модифициран вариант на популярния преносим телевизор София`31:
Схемата на монитора е изградена на следните блокове:
ВИДЕОУСИЛВАТЕЛ
Видеоусилвателят на монитора ВКП 170 усилва комплектния телевизионен сигнал, постъпващ на входа до необходимото за модулация на кинескопа ниво. Изпълнен е на транзистори Т 101, Т 102, Т 103, Т 104, Т 105, Т 106. В стъпалото на Т 102, посредством диод се възстановява постоянната съставна. Усиленият от крайното стъпало сигнал с отрицателна полярност и размах 55 ± 5 V се подава на катода на кинескопа. С потенциометъра R 605 (регулатор „контраст“) се регулира размаха на видеосигнала. Стъпалото Т106 усилва синхронмпулсите от КТС.
Български монитор ВКП 170
СИНХРОНИЗИРАН ЗАДАВАЩ ГЕНЕРАТОР
Мониторът ВКП 170 е изпълнен на линейната интегрална схема ТВА 920 (ИС 201), съдържаща следните схеми:
амплитуден отделител
отделител на смущаващите импулси
схема на изменение времеконстантата и стръм- ността на характеристиката
схема за сравняване фазите на синхронмпулсите и колебанията на задаващия генератор
схема за сравняване времеимпулсите на обратния ход и хоризонталните гасящи импулси
задаващ генератор за хоризонтално отклонение
формиращо стъпало
изходно стъпало
Монитор ВКПИМКО
Усиленият от видеоусилвателя т. в. сигнал се подава на амплитудния отделител. На извод 7 на интегралната схема се получават синхроимпулси за задаващия генератор за вертикално отклонение, а на извод 2 — за драйверното стъпало за хоризонтално отклонение. За фазосравняващото стъпало е необходим импулс от обратния ход на хоризонталната развивка — 50 V , който се подава на издод 5 на ИС.
КАДРОВА РАЗВИВКА
Кадровата развивка на монитора ВКП170 се осъществява с ИС 210—ТДА 1170, съдържаща генератор за ВО, стъпало за пилообразно напрежение и краен мощен усилвател. Напрежението от усилвателя постъпва на вертикалната отклонителна бобина и създава там пилообразен ток с кадрова честота, линейността на който се регулира с R 209, а амплитудата — с R 204 (вертикален размер на растера).
Български монитор ВКП 170
РЕДОВА РАЗВИВКА
Включва задаващ генератор и фазосравняващо устройство (ТВА 920), драйверно стъпало, изпълнено на транзистор 2Т 6551, работещ като усилвател в ключов режим и крайно стъпало — източник на линейно изменящ се ток, на транзистор КТ 802 А. Линейността на отклонителния ток се регулира с помощта на линеаризиращата бобина РЛ 401. Пилообразният ток с редова честота се подава през регулатора за хоризонтален размер на редовата отклонителна бобина. Крайното стъпало за редова развивка захранва трансформатора за ХО.
ЗАХРАНВАЩ БЛОК
ЗБ на монитора ВКП170 разделителен мрежов трансформатор, вторичната намотка на който е натоварена с мостов диоден изправител. Изправеното и филтрирано напрежение се подава на ИС 401 — МАА 723 и транзисторите Т 401 и Т 601, Захранва видеоусилвателя, синхронизирания задаващ генератор и отоплението на кинескопа. Посредством Кл 703, разположен на задната плоча, става превключването на мрежовото напрежение и напрежението от акумулатор.
КИНЕСКОП
Кинескопът е с диагонал на екрана 31 см и отклонение 110°. Напреженията за електродите се получават от ТХО. Напрежението на модулиращия електрод (—35V до —70V) се регулира с регулатор „яркост“. Напрежението на ускоряващия електрод е 250 V, а на фокусиращия се изменя от 0 до 350 V с R 606. Високото напрежение на кинескопа е 11 kV.
И друг път на страниците на Сандъците – Sandacite сме Ви запознавали с интересни български изделия, обединени под названието устройства за автоматизация на труда. В случая с ДСО ИЗОТ те представляват произведения на изчислителната техника.
Настоящата публикация прави една ,,снимка“ на най-новите произведени електронни устройства в рамките на ИЗОТ към момента на отбелязването на 1300-годишнината на Българската държава – 1981 г. Между другите неща, тук ще научите и за българската система законтролна достъпа, разработена точно тогава. Тя дори е била въведена на някои места!
,,В съответствие със световните тенденции на развитието на изчислителната техника и в България се разгръща широка програма за усвояване на микропроцесорната техника. Трябва да се започне с факта, че разработена и внедрена в редовно производство българската микропроцесорна фамилия СМ-600, която включва микропроцесор, големи интегрални схеми за различни типове интерфейс и памети, Българският компютър ИЗОТ0220, разработен за целите на проектирането на микропроцесорни системи, е снабден с развито програмно осигуряване (софтуер): асемблер, редактор, дискова операционна система, макроасемблер, интерпретатор на алгоритмичния език БЕЙСИК и транслатор на езика ФОРТРАН. Ако някой програмист желае да работи с него, той разполага и с крос-програмно осигуряване, което се осъществява на българските електронно-изчислителни машини ЕС-1020 и ЕС-1022, Това осигуряване съдържа симулатор, крос-асемблер и транслатор на езика МПЛ/600.
Процесор CM600
През 1981 г. в производство се намира и серията отпроцесорни модули — градивна база за потребителските микропроцесорни системи. Такава система за управленческа дейност е бюрокомпютърът ИЗОТ-0250. Той е предназначен за събиране и първична обработка на икономическа информация. Чрез използване на разработените пакети приложни програми с ИЗОТ-0250 могат да се изградят системи за автоматизиране на обработката на информация в промишлени предприятия, АПК, търговски организации и др. Наличието на проблемно-ориентирания входен език FAL позволява лесно и удобно обслужване на машината. Входните данни и получените резултати се записват върху гъвкав магнитен диск и могат да се съхраняват и използуват неограничено дълго време. Гъвкавият магнитен диск прилича на гъвкава грамофонна плоча, но върху него могат да се запишат до 300 000 знака! Това а 8-инчов флопи диск, същият като ето ТЕЗИ.
ИЗОТ 0250
За автоматизация на машинописния труд са създадени т, нар. текстообработващи машини. Българската текстообработваща машина ИЗОТ-1002С е една от първите микропроцесорни системи от този клас в Източния блок. Въвеждане и отпечатване на текстове на латиница и кирилица, изписване на текста върху екран, възможност за всякакви корекции (изтриване, вмъкване, разместване, автоматично пренасяне на думи) — това са само няколко щрихи от техническия портрет на тази машина. Документите се записват на гъвкав магнитен диск и могат да се редактират и отпечатват многократно.
ИЗОТ 1002С
Друга област, в която с успех се прилагат микропроцесорните системи, са пропускните системи. Чрез тях става възможен ефективният контролна присъствието на личния състав в дадено предприятие. Българската пропускна система ИЗОТ-1001С е изградена на основата на микропроцесорната фамилия 600. Тя се състои от централно устройство с пултове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена карта, върху която, наред със снимката и данните му, е записан по магнитен способ и неговият номер. При всяко преминаване през входа (влизане или излизане) в паметта на централното устройство се прави баланс на времето на този служител, Системата позволява осъществяването на „плаващо“ работно време с параметри, зададени от потребителя. Например, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъствва или не при условие, че общият му баланс дава необходимите часове за работния ден.
На първата снимка е виден пултът й с карточетеца, а на тази – целият терминал:
Систева за контрол на достъпа
Това е само малка част от приложенията на микропроцесорите в изчислителната и организационната техника. Микропроцесорните системи се използват и за обработването на информацията в магазини, складове, банки, хотели, ресторанти, бензиностанции и редица други обекти.
Конструкторите вече са гледали и напред към 16-битовите микропроцесори, които имат повишено бързодействие и работоспособност и имат значително по-голямо „поле за действие“ — при контролери на бързи периферни устройства, сложни терминали и терминални станции, в високопроизводителните устройства за първична обработка на информация, в системите за автоматизиране на инженерния труд при проектиране и т, н.“
