Техник прави музей на радиото

gogoznaemnogo МнениеПубликувано на: 30 Яну 2012, 06:00

ТЕХНИК ПРАВИ МУЗЕЙ НА РАДИОТО

Гордее се с приемник “Филипс” - прототип на стереото

Емил Манов е вдъхнал живот на повече от 100 ретроапарати

Беше време, когато радиоапаратите не бяха уреди, а мебели. Необходимо бе нещо с размерите на малка ракла или скринче, за да побере радиолампите и цялата тогавашна електроника. Свойствата на полупроводниците не бяха открити, заводът в Ботевград не беше построен и другарят Тодор Живков още не беше произнесъл крилатата фраза на откриването му: "Тази година - завод за полупроводници, догодина - за цели!" За по-малко от един човешки живот техниката напредна толкова, че старите радиоприемници станаха антики. В телевизионен сервиз в София е събрана забележителна колекция от над сто стари радиоапарата, 80 от които свирят.

От 18 годинисобственикътна ателиетоЕмил Манов събира уреди и ги възстановява. Манов е заразен от тази страст генетично. Баща му Александър е произвеждал в първите години след Втората световна война радиоапаратите "АлМа". По-късно Манов-баща става основател на предприятието "Телевизионни и радиосервизи". Синът му наследява професията и сега има ателие-магазин на ул. "Цар Симеон" 76 в София.

Първият експонат в колекцията на Емил Манов бил един "Орион" от годините на войната. Получил го през 1984 г. По неговите сметки около четири пети от приемниците е купил, останалите са му подарък. Най-старите предмети в сбирката му са един американски "Пайниър" от 30-те години на миналия век и една "Радиона" от 1939 г. Това е времето на първите радиоапарати в България.

Масовият внос на тази техника започва от 1937 г., когато немската фирма "Телефункен" построява кулата край Вакарел. Предлагането на такива нови и скъпи за времето си уреди е било подобаващо - "Радиона"-та е придружена с цветна листовка на български и гаранционна карта. Емил Манов има в колекцията си над 50 марки радиоприемници от онова време - от абсолютни уникати за България като уредите "Адмирал" до някогашни модели на световноизвестни производители като "Грундик" и "Филипс".

Днешният УКВ обхват не е съществувал. Апаратите са били обикновено с дълги и средни вълни. На скалите вместо днешните числа - метри или мегахерца, са били написани имената на станциите. Един от любопитните продукти на "Филипс", които притежава Манов, е приемник с потенциометър като джойстик и два високоговорителя, които могат да се усилват поотделно - нещо като псевдостерео.

Преди войната започват и първите опити

за българско производство на радиоапарати.

Най-известните работилници са "Радио ИРА" на Д. Крепиев, "Родно радио" на Г. Георгиев и "Радиочасти" на Н. Джебаров, които сглобяват вносни приемници или изработват български по техен лиценз, главно на "Филипс" и "Блаупункт". В колекцията си Манов притежава един от произвежданите по лиценз на "Телефункен" през 40-те години на миналия век в Бургас радиоапарати "Тулан".

През 1947 г. е създадена първата държавна фабрика - "Радиопром". След национализацията присъединяват към нея частните работилници и създават слаботоковия завод "Климент Ворошилов", който през 1952 г. вече произвежда11 300 радиоапарата. От тази епоха Манов има един приемник марка "Марек". На скалата му

вместо Варна пише Сталин

- така се е казвал няколко години градът.

Поправката на старите уреди е хоби на колекционера. Затова той събира и резервни части, преди всичко изчезващите радиолампи - динозаврите на електрониката, големи понякога колкото бутилка от "Кока-кола". Частният музей на Манов е пред очите на всеки, влязъл в магазина му. Колекционерът обслужва със свои уникати телевизионни постановки за ретроинтериор. Хората като него се броят на пръстите на едната ръка - Манов познава двама колеги по хоби, един в Ловеч и един в София. Напоследък все по-често се появяват кандидат-купувачи за антиките, но Манов не иска да се раздели с нито един предмет от колекцията си.

От http://paper.standartnews.com/archive/2 ... 3438_3.htm