Здравейте,
Запалих се по колекционирането на транзисторни радиоприемници от 70-те и 80-те години. Вече имам няколко в отлично състояние. Не успях да намеря ВЕФ 206 в добро състояние, така че се захванах да реставрирам един. Целта е радиопримникът да е напълно работоспособен. Знам, че електролитните кондезатори стареят срванително бързо, затова ги подмених със съвременни такива с близки стойности (напр. 20 мкф с 22 мкф). Нуждая се от съвет относно това, дали е необходимо да се подменят останалите кондезатори, които са от типа МБМ, БМ-2, БМТ-2, Г75, Н70, Н90 (прикачил съм снимка). Минали са повече от 40 години от производството на ВЕФ-а и се питам дали времето не е оказало негативно влияние и на тях? Какъв е "живота" на различните видове кондензатори?
Благодаря предварително!
Електролитните кондензатори наистина стареят сравнително бързо. Над 7-8 години в употреба вече са съмнителни. Керамичните доколкото ми е изввестно, ако не са били подложени на стрес, нямат проблеми. Освен ако няма съмнение в тяхната верига - не гори нещо например резистор/трназистор, то няма нужда да се сменят
Скоро стягах един Меридиан 211 и смятах, че всички електролитни кондензатори са за смяна, но като ги замерих с уред се оказа, че си имат указания капацитет, а и другите им показатели - загуби, ESR са на ниво. Въпреки всеобщото мнение, че съветските/ руски/ електролити не струват. Все пак явно зависи и от модела. Говоря за серията к50-16, които не са с гумичка
