Отдавна искам да покажа моя основен инструмент-поялника с който работя вече 35-40 години .Сам за себе си той е антика и заслужава внимание , освен това мисля че ще ми служи още толкова години , колкото бих могъл да го ползвам . Не се различава по нищо на външен вид от събратята си, освен по работоспособност. Мощността му е 70 вата, идеален за работа в лампови апарати и за разпояване на всякакви други. Забравян е многократно включен даже за седмица - за последно днес по обед го изключих след като беше грял помещението цяла нощ.Произведен е в ГДР преди толкова години , колкото съм писал в началото. Сменял съм човката му многократно- това е естествено-и искам да споделя с тези, които евентуално ще си направят усилието да прочетат това писание нещо свързано именно с човките. След като изгори защитното покритие медната човка особено в калайдисаната си част е подложена на корозия и съответно някаква обработка за да се върне работоспособността и. Вместо да я стържа с пила аз отвреме-навреме я изковавам с чук , даже без да я свалям от поялника. Точно в такова състояние съм направил следващите снимки. Предната и част може да стане по-тясна или по-широка според необходимостта. Имам и други двама не толкова важни но достатъчно фамозни прислужници , едния от които също е влязъл в кадър.
