[Sticky] Историята на форум Сандъците - такава, каквато аз я изживях

През новата 2010 г. форумът продължи да се развива. Активно се скенираха книги, ръководства и схеми и се обогатяваше виртуалната библиотека на форума. През лятото на щанда се запознах наживо с нашия именит потребител Митьо Крика, който ми беше направил впечатление още от зимата на 2009-2010 г., когато се регистрира. Той се превърна в еталон за това, което наричаме ,,млади надежди на форума" - съвсем млади хора, които се занимават със стара електроника и изобщо техника. Той показваше изключително голяма за годините си ерудиция в областта на форумната материя, с което увличаше и нас да не оставаме по-назад от него. През лятото с Крика започнахме акции, при които двамата ходехме насам-натам из кварталите и разпитвахме хората за ненужна им стара електроника. Какво ли не сме правили, къде ли не сме ходили! Тези разходки ри които се чакахме най-често около 15 часа при НДК, се превърнаха в горещо очаквано удоволствие от моя страна. Така се сдобихме и с много ценни неща, разбира се. Няма защо да описвам надълго и нашироко акциите, защото това е направено в колекционните теми.
През есента на 2010 г. пък сандъци от форума бяха ползувани за реквизит. Това беше нещо като прелюдия към по-сетнешните чести медийни изяви на сайта ни. Става дума за два телевизора София 31 и Юност 32ТЦ-309Д, коитбяха използувани като реквизита за клипа към песента на Мария Илиева I like. Можете да ги видите тук - http://www.vbox7.com/play:3da96f25 . Тогава също отидохме заедно с Митьо Крика и направо не е за разправяне какви перипетии преживяхме, докато намерим мястото!
През 2010 г. се появи и проблемът на форума с ботовете (компютърно генерирани потребители, маскирани като реални, които разпространяват неконтролируем спам от всякакъв характер). Оказа се, че те са започнали успешно да преодоляват визуалния код за потвърждение при регистрация и се налага да прибегнем до по-крути мерки. Такава беше ръчното активиране на новите заявки за регистрация от администратор, което се въведе през март 2010 г.

ІІІ. КРАЯТ НА БОЛНИЯ ЧОВЕК (РУХВАНЕТО НА ТОТАЛНАТА СИСТЕМА)

Дойде краят на 2010 г., дойде ужасния крах на тоталната система, като преди това имах ,,удоволствието" да мина и през седмиците на предсмъртните й гърчове. И - странно! - може би именно за да не обръщам толкова голямо внимание на краха на тази сгрешена система, аз непрекъснато се занимавах с обогатяване на колекцията си, сякаш за да убедя самия себе си, че духът е жив и него нищо не може да разруши. Според някои мнения, още през лятото на 2010 се е зародила и се е задействала рационалната система, макар че тя официално се маркира от ранната пролет на 2011. И досега си спомням с приятно чувство тези два-три месеца през зимата на 2010-2011, въпреки ужасните събития, разиграли се през тях. Краят на една система не идва никога в един точно определен ден или час. Обикновено отнема много повече време на хората да разбера, че светът им е безвъзвратно променен.

ІV. СПЪТНИК НА НОВОТО СЛЪНЦЕ (ФОРУМЪТ ПО ВРЕМЕТО НА РАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА)

Друг човек от форума, с когото връзката ми се заздрави тогава и е здрава и до ден-днешен, е С. Запрянов - Sofia-netz. Освен многото пъти, когато съм му помагал при негови акции, той придружаваше тези моменти с лекции, най-вече по теория и практика на електрическите машини, на които е голям почитател и вещ реставратор.
С Крика и Запрянов съм много близък и до ден-днешен.
На 19.ІV.2011 г., вторник, отбелязахме и втората по-значителна медийна изява на форума (пускането на Операта 3 в юбилейния клип на По света и у нас не го броим, защото тогава не беше изобщо споменат нашият форум - http://www.youtube.com/watch?v=ZbECtJRw ... Q&index=25). Към мен беше отправено запитване по имейла с молба да предоставя 15-20 работещи стари телевизора за снимки на корица на музикална тематика за сп. Rolling Stone. Аз се съгласих, хората дойдоха - оказаха се много свестни - натоварихме с бус телевизорите, които бях избрал, и отидохме в тяхното фотостудио, където в изключително добро настроение снимките бяха извършени. Още същия ден телевизорите бяха върнати без поражения. Ето и корицата - .
През май 2012 г. към модераторския екип беше зачислен и С. Запрянов, който направи реорганизация на форума с нови раздели. Добавиха се такъв за н,,наука, изкуство и майсторлък", раздел за история на архитектуата, неелектронна ретротехника, части и материали за реставрация на стара техника, музеи и т. н.
Имахме, обаче, и неприятен момент при разширяването на модераторския екип. В началото на 2011 г. аз получих писмо от един потребител (името му няма да споменавам), който пишеше, че са го уволнили от работа и сега имал много свободно време, което желаел да посвети на форума. Затова ме молеше да съм го направел модератор. Добре, направих го. Само че има-няма два месеца след това, аз започнах да получавам известия от гневни потребители, които съобщаваха, че са пускали обява за продажба на нещо, получавали са обаждане, че някой ще закупи стоката им, и почти веднага след това обявта бивала изтрита. Влязох в админ панела, кликам на ,,модераторски лог" и какво да видя! Нашият нов кадър трие тема след тема! Веднага го разжалвах, писах му едно неособено ласкаво ЛС и неговите подвизи като представител на властовия апарат на форум Сандъците бяха дотам.
Тук ще прескочим малко време и от зората на рационалната система (ранната пролет на 2011) ще прескочим по-нататък. През споменатото време във форума не се случваше нищо изключително, освен че той обогатяваше съдържанието си (например, темата за електрическите машини на Sofia-netz), а ние - потребителите - колекциите и знанията си.
В края на 2011 г- във форума се регистрира потребителят Егоиз. Той веднага започна да търгува с апарати на доста високи цени, а това направи отрицателно впечатление на членовете на форума. Тази ценова политика обаче той имаше право да си я води. Той беше изградил най-голямата колекция от радиоапарати в България. Беше западен тип колекционер с много връзки, талант да общува с хората и да ги привлича към себе си с подходящи стимули. Неговата колекция, обаче, обединяваше не само стари електроники от България, но повече от много други страни. За разлика от мен, например, който, след седем години неуморна дейност, от около две години и половина насам бях решил да канализирам усилията си само в две насоки на колекциониране.
Та Егоиз не се понрави на потребителите на форума, които веднага започнаха да говорят как те нищо не можели да вземат заради него. Той им отговаряше и беше прав, но използуваше доста независим език. Едни от най-дразнещите се от него хора бяха Пичага 933 и Гого знае много. Митьо Крика беше първият, който се сприятели с него, а малко по-късно и аз станах близък с него. От това колекцията ми можеше само да спечели, спечели и печели и сега. Аз винаги съм смятал, че което е добро за колекцията ми и Делото, то е добро и за мен. Скоро обаче потребители на форума се разделиха на две - за Егоиз и против Егоиз - която диференциация щеше да има решаващо значение за съдбата на форума по-късно.
Дойде 2012 г. Тази година се очакваше да е много важна за вече рационалния режим, защото тогава той щеше да има възможност да демонстрира превъзходството си и да мобилизира ресурси под лозунги от типа на ,,В годината на 70-годишнината - да съберем най-много български сандъци!" и подобни. Както, предполагам, сте разбрали, става дума за 70-годишнината от построяването на Царовището. Няма да ви занимавам подробно с това, защото все пак тази статия не е очерк за историята на рационалния режим.
2012 г. започна с треперенето да не би да бъде спрян хостингът на форума. Видяхме, че той е платен от собствениците на Булфорумс до 20 януари и, ако не бъдеше подновен, всичките ни теми и цялата информация в тях отиваха по дяволите. Откри се една тема, която непрекъснато се пълнеше с публикации от развълнувани потребители. Върхът беше, когато на 17 януари, моят имен ден, получихме съобщение, че хостингът на Булфорумс е платен от собственика му за още една година напред и си отдъхнахме. Този момент ще се запомни с предложението на потребителя Рицаря 17 януари да бъде определен за празник на форума в чест на щастливото му спасяване, но аз отклоних тази идея с мотива, че си имаме рождения ден на форума - 9 септември.
Все по-належаща обаче ставаше нуждата от нов хостинг. Сайтът ни беше вече премного значим, за да може да бъде оставен да лети из нета като хвърчащо листче. Тогава потребителят Габо регистрира сайта Sandacite.com, към който имах желанието форумът да бъде прехвърлен, обаче се явиха трудности във връзка с преместването на базата данни. Аз бях регистриран там като администратор. Габо имал някакъв приятел в Булфорумс, който щял да съдействува, но това не ставало така лесно и бързо... абе въобще мътна и кървава. А защо досегашният ни хостър не желаеше да даде базата данни? Много просто: сайтът ни беше № 1 по посещаемост в тяхната хостлиста. Преместването ни щеше да означава драстично намаляване на приходите от реклами за Булфорумс, а те, разбира се, не желаеха това да се случи. И така продължихме още една година да висим на безплатния хостинг.
Тази година беше изключително наситена със събития, като аз ще откроя само тези, свързани форума. През април месец (07.ІV.2012) аз бях потърсен от БТВ Новините с молба да разкажа за форума и колекционерското дело и дейността си пред тях. Предаването се превърна в голямо събитие за нашето виртуално общество, качихме го в Вибокс и можете да го видите тук - http://www.youtube.com/watch?v=a8E9uMFp48U
. Със сигурност това беше момент, който издигна неимоверно много форумния престиж.
По-нататък през пролетта беше връчена първата в историята награда ,,Реставратор на годината", която С. Запрянов учреди. Получи я Валери от Бяла. Самата награда се състоеше в един довоенен български радиоприемник Бекоп в доста лошо състояние. Но, като отбеляза тогава Милен - за награда за работата - още работа! :grin:
През натовареното със сандъци лято, на 28.VІІ.2012 г., се състоя и поредната медийна изява на форума. Аз говорих за колекционерското дело в областта на старата техника, своята дейност и тази на форума пред в-к ,,Преса". Първоначално журналистката се беше обадила на потребителя Мано от Пазарджик, но той я препрати при мен. Статията можете да видите тук -

PDF - http://www.eserviceinfo.com/download.php?fileid=63915
DjVu - http://www.eserviceinfo.com/download.php?fileid=63916

Въпреки че според някои тя не отразява достатъчно правилно някои аспекти от дейността на форума, а други представя в крива светлина, аз отчитам това събитие като положително. Винаги е възможно да се намерят грешки, още повече, когато едно нещо се сглобява от три парчета, правени по различно време. В случая - един текст.
На 9 септември 2012 г. тържествено отпразнувахме петгодиния юбилей на форума с голяма форумна среща на езерото Ариана. Изработено беше и подходящо лого за случая:

Фиг. 7. Официално лого на форума по случай неговия 5-годишен юбилей, септември 2012 г.

Поредната медийна изява на форума се състоя на 1.ХІІ.2012 г., когато, съвсем неочаквано, бях интервюиран на щанда, от екип на новините на БНТ 2. Въпросите бяха най-вече за книгите (доста от колегите са били снимани по този повод), но споменах и нашата дейност. Ето линк към клипчето, започва от 18-ата минута - http://www.youtube.com/watch?v=WXkGQlRn ... e=youtu.be
Друга страна, на която ще обърна внимание, са караниците между членовете на форума. С разрастването на виртуалното ни общество в него нахлуха хора, склонни към особено експресивен език и чести разпри с другите участници. Пререканията бяха най-вече за политика и религия, но често избиваха и лични вражди. Такава полемика, например, имаше между Пичага 933 и Гого знае много, както и между Митьо Крика и Гого знае много. Тя датира още от края на 2009 г., когато Гого изключително рязко бе реагирал в анкетна тема на Крика, наричайки го предател на родината. Колегата Радио пък се беше карал с други хора в тема за религия. Още се помнят и други разправии и полемики (например Егоиз-Гого знае много). Аз винаги съм се опитвал да стоя настрана от конфликтите във форума, а модераторският екип минаваше с метлата. Даже често си оставях караниците за храносмилане за след вечеря. Това обаче беше напрежение, което се натрупваше и което щеше да избие в един момент.

Ех,акциите...Имам безценни спомени от тогава.Тръгвах в 2 и половина без нищо в джобовете,гонеха ни контролите,ходехме и накрая се връщахме мъкнейки по нещо.Безценно...

Eх, колко стари и запазени радия съм мяркал в Лозенец, на ул. Крум Попов, на ул. Милин Камък, оставени до входовете и съм ги подминавал, защото не съм познавал правилните хора, които ценят и се грижат за подобни ценности.

Добавени са някои моменти - смяната на логото през март 2008 г. и чествуването на 5-годишния юбилей през септември миналата година.

Аз бях единственият админ, да.

Е поне спомени имаш в момента и то като гледам доста цветни.

Сега сте двама и като гледам нещата са по мащабни.Нямам представа дали се дължи на единия или на другия но определено ми харесва.Не съм имал възможността да се насладя на стария фпорум,но пък това не пречи да го правя на този.Фен съм ви и всичко което е тук ми допада.Успех и за напред