Наскоро сърфирах в интернет по молба на малкото ми синче, за да му изтегля някакво комично стихотворение за деца, което да му послужи за наближаващото училище. То иначе може да си джитка и само, когато трябва да си изтегли някаква игра с трансформърси и друга фантастично-технологична пасмина, но когато е за училище - тати върши работата. Така попаднах на стихотворението на Христо Радевски "Аз на цирк бях..." Любопитното е, че е написано през 1943 г., но спокойно може да бъде отнесено към нашия съвременен политически и парламентарен живот! При това очевидно авторът въобще не си е представял, че замислената като детска смешка негова творба, може да бъде жестока политическа сатира. Докато четох стихотворението, неволно си представих известни политици, които отговарят на описаните от автора герои и ми стана смешно. Реших да постна стихотворението тук и да ви попитам кои политици разпознавате. Хора без чувство за хумор, лишените от алегорично мислене и тези с болезнени политически пристрастия моля да не отговарят.
Аз на цирк бях оня ден,
цирк „Обединение“.
Гледах смаян, възхитен
чудно представление.
Най-напред Шаранът млад
с глас висок представи ни
цирковия весел свят —
майстори прославени!
После нещо профуча
страшно изтопурка там:
с триста километра в час
мина Костенурката.
Виж Комара, виж герой,
с мускули засрами ни!
Чупи на гърди си той
воденични камъни!
Ето, с крясъци и вой —
като в стръвна лудница;
Заекът надви в двубой
цяла вълча глутница!
После — музикална част:
Свраката с Магарето.
Тя подкара с нисък глас,
тънката удари то.
А Шопарът -друс -друс -друс
тропна пред народа
ръченица, ама с вкус,
ситна и по мода…
Бре, че хубав, весел цирк,
с номера подбирани!
Смях и веселби безспир —
смей се до примиране!…
Аз на цирк бях оня ден,
цирк „Обединение“.
Гледах смаян, възхитен
чудно представление.
Препоръчвам го и вам,
и на ваште, близките.
Четири години после
има да се кискате!
Шапки долу за ценния текст и за брилянтното му представяне!
С голямо удоволствие цялото семейство слуша тези строфи.
Може би не е въпросът кого разпознаваме, а защо от далечната 1943 година до сега, непрекъснато разпознаваме героите, описани от Христо Радевски…
И Ботев преди близо 150 години написа :
Лъжа и измама на таз пуста земя царува
и като залог в потомство ден и нощ преминува,
от година на година ,от век на век.
Тъй ,че нищо ново под слънцето . 
Синджира си идва а козата я няма....
Този цитат ли си имал предвид:
Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
"от година на година, от век на век." Тук Ботев определено би се изненадал, защото такъв текст въобще не е писал. Това е някакъв странен микс между "Опълченците на Шипка" на Вазов и нечия друга "творческа гениалност". В оригинала на Вазов - "От урва на урва и от век на век". Пък после - нямало нищо ново под слънцето..
Стихотворението "Борба" е типично за Ботев - в повечето му творби след описание на тоталната нравствена или физическа разруха, се налага идеята за неизбежността на революцията. С необходимото уважение към поета - революционер следва да отбележа обаче, че точно това му стихотворение не е подходящ пример за политическа сатира или пък за детска поезия.
Все пак, като се пише мнение, то трябва да отговаря на темата.
