Стефан Бончев - цветната история на разградската телевизия

Deltichko МнениеПубликувано на: 20 Мар 2011, 09:29

Стефан Бончев - цветната история на разградската телевизия

Малко са хората, които цял един живот работят едно и също. А като прибавим и факта, че го правят в едно затънтено лудогорско градче като Разград, то постижението на Стефан Богословов Бончев е направо уникално. От 40 година той ремонтира телевизорите на Разград, та до днес. Излишно е да казваме, че е първият и в черно-бялата, и в цветната телевизия. И това го превръща в живата история на този занаят с всичките му кусури и романтика на растежа и развитието. За това време той е обучил много специалисти, които сега майсторят из цялата страна, та и извън нея. Да не говорим за хилядите весели и не чак толкова весели истории, свързани с професията майстор на развалени телевизори:

„Започнах в телевизионен сервиз в Разград на 15 август 1969 година. Тогава базата ни беше до голямата джамия. Но там се задушавахме. Макар да нямаше много телевизори и общо взето ги знаех поименно, те често се разваляха. По него време имаше само “Опера”, “Пирин”, “Кристал”. От вносните имаше “Стадион” – немски, “Орион делта” – унгарски и чешките “Тесла”. Имаше и някакви руски “Рубин”. Смешното беше, че в началото нямаше дори българска телевизия, а само румънска.

По-късно преместиха базата на „България“29. Там се разширихме. И понеже грижата за човека беше от първостепенно значение, имахме специална услуга „посещаване по домовете“. Това предполагаше и служебни автомобили. Какво ли не сме карали. Имахме “Варшава”, “Жигули”, “Москвич”, мотор с кош, та дори и служебно колело.

През дългогодишния си стаж винаги съм се ръководил от една истина, в която всекидневно се уверявах: един телевизионен техник не се прави за ден – два. Той трябва да се обгрижва, да се напътства. Да му се създават условия за работа. Да се сблъсква с всички възможни повреди, за да знае как да ги отстрани. Той трябва първо да мисли. После да се хваща за отвертката. Затова винаги съм се борил с текучеството, което някои се опитваха да наложат в нашата професия.

През ноември 1973 година ме пратиха на курс за цветни телевизори. Курса го водеше един руснак. После ходих в заводите “Ворошилов”. Там тъкмо започваха да правят “София”, които бяха много стабилни и добри. После ме изпратиха в Ленинград. Но през тази 1973 година парадоксалното бе, че аз завърших курс за техници на цветни телевизори, а в Разград имаше един-единствен. На един познат, Борис се казва, живееше срещу Младежкия дом. В блокчетата. Беше голяма мъка с първия ми цветен ремонт - “Рубин 401”. Беше изключително неудачна конструкция. Цял ден бях в него. Вир вода, въртях, суках, така и не можах да го оправя. После го бракувахме. Същите модели имаше в ловния дом на Тодор Живков във Воден. И там съм ходил. То не съм ходил, а точно преди да дойде Брежнев, една ноемврийска нощ ме вдигнаха с милиционерска кола и ме отведоха там да вдигнем антените и да настроим телевизорите. Директивата беше само една - трябваше да се вижда перфектно. Справих се. Проблемът беше с приемането на сигнала. Трябваше дълъг прът за антена. Интериорът беше спартански. Като за ловци. Неприятно впечатление ми направи само механата. По ламперията с нож ловци - членове на Политбюро, си бяха изрязали имената – грозно“.

Неусетно от историята на цветната телевизия в Разград паметта на доайена на тази техника - Стефан Бончев, превключи на веселите истории. А такива винаги има, когато в къщата ти идва техник, в случая млад и способен. А Бончев гарантира за способността на своите кадри във всяко отношение:

„По едно време в сервиза станахме много и гледам моите хора започнаха да си крадат клиентите, щото имаше норма. Веднъж всеизвестният Станчо Амбалажа, лека му пръст, направи заявка за ремонт. Пращам Иван, известен повече като Цветния. Отива той на адреса. Звъни. Излиза Станчо и мънка, че било едно бушонче, което сменил сам. И затваря. Но Иван не е вчерашен. Прави му впечатление, че на прага има чифт обувки. Драсва им по едно кръстче и си тръгва. Вече в базата се събираме и в обувките на Стефан Денчев намираме два кръста…

Иван Кънчев бе един от веселяците и много от историите са свързани с него. По едно време имахме мотор с кош. Една заран Цветния изпи на екс 200 грама ракия и цял ден не слезе от този мотор. Караше го с вдигнато трето колело. Ама тогава тези работи се разминаваха. А най-удивителното бе, че Иван не близваше алкохол.

Освен въздържатели, при нас имаше и много любовчии. Спомням си за един от тях, ама айде да не му казвам името, отиде на адрес. Там награбил стопанката. Обаче очаквали съпругът да се върне всеки момент. Затова правили работата прави до прозореца. Е съпругът не дошъл, ама за тези, които надникнели през прозореца – шоу. Но без наказание не мина! След тази визита, на колегата му се наложи един 20-дневен курс със силни антибиотици…

Едно време бяхме много задружни. Зададеше ли се празник, ние бяхме на маса. Веднъж нашите са на “Охлюва” в Търговище. Имаше един колега Йовчо. Той още в началото на банкета взе, че падна в басейна, тип водно огледало. И цяла нощ изкара в кухнята само по долни гащи да се суши.

Спомням си Захари. Връща се от ремонт с варшавата от Пороище.Там го почерпили едно хубаво и на връщане загубил пътя. Овършал една млада, току-що разсадена орехова горичка. Гледаме на другия ден колата. Тя като маскирана след военно учение.

През живота си съм имал няколко началници. Но най-добре се разбирах с Любо Македонски и Кольо Момчилов. С Момчилов имам една весела случка, която с годините стана нарицателна. Веднъж се прибирам в сервиза от адрес и намирам бележка от него: “Другарю Бончев, вървете и уредете въпроса на другаря Анастасий Дончев елегантно”. Въпросът беше да му монтираме антени. А “елегантно” означаваше без пари.

Много мога още да разказвам. Спомените ме връхлитат като ураган. А щом те станат много, време е за пенсия“.

Стефан Бончев вече е на 62 години. За това време той преценява, че през ръцете му са минали повече от 27 000 телевизора. И ако се наредят в редица, сигурно вече са изкачили баира на Осенец. Малко му остава да навърши 63 и веднага ще се пенсионира. Ама да не мислите, че ще спре да работи. Или ще започне да прави боза. Напротив. Ветеранът е убеден, че сега, повече от всякога, има поле за изява. В момента той е един от седемте оторизирани дилъри на “Булсатком”, който е заслужил доверието да работи с техен касов апарат. Навлиза ново поколение телевизия. Пак неговата фирма “СтеБ” монтира ново поколение сателитен интернет. И старият локомотив продължава да тегли професията на нов коловоз, както е правил цял живот.

Източник: http://www.ekip7.bg/index.php?option=co ... 5&Itemid=1

Ето това е човек за форума!!! :D :D :D

kolev МнениеПубликувано на: 20 Мар 2011, 11:16

Страхотна история!!! :)

иванка иванова МнениеПубликувано на: 15 Май 2012, 20:26

Здравейте!
Искам да си кажа мнението за лицето ''Стефан Бончев" от Разград.Развали ми се плазмения телевизор и го занесох да го оправи,взе ми 47 лв.и след като се прибрах и го пуснах нямаше никаква промяна.Мнението ми е че ''Стефан Бончев" не разбира нищо от плазмени телевизори,а само от стари щайги.Не се лъжете да си носите телевизорите при него,ще ви вземе само праите и ще останете разочаровани.

skafandar.com МнениеПубликувано на: 16 Май 2012, 13:59

Забележителен човек! :)

vvb МнениеПубликувано на: 26 Окт 2012, 03:35

За Разград говорих за бившия завод ЕМЗ" Г. Дамянов " където се произвеждаха усилвателите за автобуси Чавдар,Трябва да се направи и разграничението,че този завод е към обединението Електрон или Терем?Аз знам поне два вида усилватели,но може ида са повечеЩе трябва да се поровим в мрежата.