РАДИОТЕХНИЧЕСКА И СЪОБЩИТЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ

Статията препечатвам от ,,Енциклопедия България", т. V (П-Р), издателство на БАН, София, 1986 г. Въпреки че в началото (вероятно по идеологически съображения) не е спомената и дума за Тулан и Бралт, все пак е интересно да се прочете.

РАДИОТЕХНИЧЕСКА И СЪОБЩИТЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ

Наченките й в България се появяват в края на 20-те г. Първата работилница - ,,Чешка телеграфия" - е създадена през 1928 г. в София и е предназначена за ремонт на телеграфни апарати. По-късно, тя прераства в Телефонно-телеграфна работилница към Главната дирекция на ПТТ. През 1930-1944 г. в София функционират няколко занаятчийски предприятия за ремонт и монтаж на вносни радиоприемници, по-известни от които са ИРА (Индустрия за радиоапарати) на Димитър Крешиев, ,,Родно радио" на Г. Георгиев и ,,Радиочасти" на Никола Джеберов. Годишно се ремонтират по 30-40 броя от основните марки приемници, внасяни в България.
След 9. септември 1944 г. се създават условия за развитие на този вид промишленост. Необходимостта от бързо възстановяване и разширяване на телефонните съобщения след войната довежда до прерастването на ТТР във фабрика с 325 души персонал. През 1947 г. се създават фабриката за радиоприемници ,,Радиопром" към Главната дирекция на радиоразпръскването, както и автономното смесено предприятие ,,Синдикат на електрическата промишленост" в София. След национализацията съм Обединение Елпром се придават около 35 занаятчийски работилници, сред които са ,,Родно радио", ,,Ринг" и ТТ фабрика. През 1949 г. е създаден СЗ ,,Климент Ворошилов" в София. През 1949-1952 г. в завода се организира производството на радиоприемници, ръчни и автоматични телефонни централи, усилвателни уредби за жична радиофикация, електроизмервателни уреди (всякакви -мери), радиочасти (вискоговорители, съпротивления, кондензатори, потенциометри и т.н.). През 1953-1957 г. номенклатурата и обемът на произвежданите изделия се разширяват, повишва се и техническото им ниво. Внедряват се в производство радиоприемниците Гусла, Мир, Дружба, Септември, Хр. Ботев М465, Родита, Балкан, Комсомолец, Пионер. Обемът на производството се увеличава над 4,9 пъти; произведени за 331 680 радиа. През 1958-60 г. производството нараства средногодишно с 28 %. Към завода се създава База за техническо развитие. Разработват се и се внедряват радиоприемниците Орфей, Мелодия, Концерт, Симфония. Осъществява се износ на телефонни апарати, линии АТЦ, амперметри, електромедицински апарати и т.н. След 1960 г., на основата на някои произдводства на завода, се създават нови предприятия - заводът за шнурове и инсталации Ком Годеч, Завод за електроизмервателни уреди, Заводът за електромедицински апарати и завод Електроника София, завод за кондензатори ,,Емил Шекерджийски" Кюстендил, Завод за телефонна апаратура Белоградчик, завод за съпротивления ,,Братя Ченгелиеви" Айтос, Радиозаводът във Велико Търново, завод Електроакустика Михайловград, заводите за токоизправители и феромагнити в Перник, заводът за високоговорители ,,гроздан Николов" в Благоевград. В резултат на извършуената специализация през 1961-65 г. се постига значителен ръст на производството на еднотипна продукция с подобрени технико-икономически показатели. През 1963 Базата за техническо развитие прераства в самостоятелен Институт по радиоелектроника; създава се Заводът за телефонна и телеграфна техника в София, по-късно заводъг със същия профил в Банско, за слаботокови релета в село Баня, Благоевградско, за пластмасови детайли в Белица, за градивни елементи в Благоевград, за телефонни части в Сандански, за промишлена електроника в Габрово, за контактни елементи в с. Зверино, Врачански окръг, и за телефонни елементи в Мездра. През 1966-70 се увеличава делът на проф. ,,тежка" електроника. Внедряват се в производство серия УКВ радиостанции, радиолокационни станции, приложни тв устройства, АТЦ, ултразвукови и високочестотни генератори и т.н. Създават се нови заводи. През 1971-75 се внедряват по закупени лицензии АТЦ (система Кроспойнт), радиорелейни и уплътнителни телефонни системи; през 1976-80 производството им се увеличава, изработва се и серия електронни устройства за управление и контрол на селскостопански машини. На основата на реконструкции, модернизации и ново строителство продължава да расте производството на вече утвърдените номенклатури: битови радиоелектронни изделия, телефонни апарати, релета, професионални нискочестотни усилватели, токоизправители, приложни телевизионни уредби и т.н. Построени са нови производствени сгради на заводите в Благоевград, Банско, Сандански, Белоградчик. през 1980-82 средногодишният ръст на общата промишлен продукция на радипромишлеността е 11,4 %. над 50 % от общия обем на продукцията се изнася. По линия на СИВ хаодотрасълът активно сътрудничи с други социалистически страни по проблемите на преносната и комутационната съобщителна техника, битовата радиоелектроника и технологичното оборудване.
Управлението на тая промишленост се осъществува от ДСО Респром към Министерството на машиностроенето; има 26 поделения: 3 комбината, 19 завода, 3 института, идно инженерингово предприятие.

Производства - сравнение на 1958-60 и 1982 г.

1958-60

Радиоприемници - 460 000 броя
Телефонни апарати - 79 000 броя
АТЦ - 64 000 броя
Електромери - 652 700 броя
Телевизори Опера - 400 броя

1982

АТЦ - 380 000 линии
Телевизори 122 000 броя (цветни - 38 000 броя)
Радиоприемници - 54 000 броя
Телефонни апарати - 1 140 000 броя
Преносна техника - 14 млн. лв.
Електронни системи за селскостопански машини - 20 млн. лв.
НЧУ - 14,6 млн. лв.
Приложни телефонни устройства и дисплеи - 5,4 млн. лв.
Високоговорители - 1 080 000 броя
Релета - 6 600 000 броя