Категория: Стари телевизори

Вижте всичко за Първия български телевизор Опера в Sandacite.BG!

Масово се знае, че Опера е първият български телевизор, но много малко е известен фактът, че първата Опера всъщност е изработена още през 1957 г.! Става дума за 3 броя, произведени в Слаботоковия завод в София. Тази Опера има някои разлики със започналата да се произвежда през 1959 г. серийна модификация. Диагоналът на екрана е 36 см и в схемата има 1 лампа по малко. Дизайнът на кутията също е различен в сравнение със серийния модел:

В днешната статия решихме да Ви запознаем с прадядото на всички български телевизори. Приятно четене!

Телевизионният приемник „Опера“ тип РТ36—58А е първият телевизор, разработен в телевизионната ла­боратория на Слаботоковия завод — Со­фия. Приемникът е многоканален, с въз­можност за приемане на 10 различни теле­визионни програми от I и III телевизион­ни обхвати (по нормите на ОИР), както и 2 обхвата за укв радиоразпръскване с че­стотна модулация. Чувствителността на приемника е под 150 мкв за каналите на изображението и на звука при отношение сигнал/шум около 30 дб. Общият брой на радиолампите е 18, заедно с кинескопа, които изпълняват в приемника 27 различни функции. Екранът с диагонал 36 см и е с магнитна фокусировка на лъча. Захранването е трансформаторно със селенов еднопътен изправител. Общата консу­мация от мрежата е около 200 вата. Изходящата звукова мощност е 1,5 вата при коефи­циент на нелинейните изкривявания около 5 %. Използвани са два елиптични висо­коговорителя по 1,5 вата, поставени  стра­ни на кутията. Габаритните размери са 610/475/460 мм. Външният вид на прием­ника е даден на първата снимка горе в статията.

Ето и схемата, а по-надолу тя е описана.

Телевизорът Опера от 1957 г. е суперхетеродинен с два отделни канала по междинна честота — за изображението и за звука. Тази схема има това предимство, че може да се приемат предаватели с недоста­тъчно стабилна честота и възможност с по-прости средства да се приемат станциите от УКВ обхвати с честотна модулация. Предвиждан е вариант на горния модел — моделът РТ36—58Б – който да бъде с общ канал по междинна честота за изображе­нието и звука, като отделянето на междинната честота на звука (6,5 мхц) е по метода на биенето, което се получава във видеодетектора между междинните носещи честоти на изображението (34,25 мхц) и звука (27,75 мхц). Входът на приемника е разрабо­тен с възможност за включване на 60 ом несиметричен коаксиа­лен кабел, 240 ома симетричен кабел или фидерна линия и пр., през делител (R21 и R22) — за случаите, когато приемникът е близо до предавателя. Входното устройство, усилвателят на ви­сока честота, смесителят и осцилаторът, заедно с механичния превключвател на каналите, са събрани в едно контактно отдел­но шаси, достатъчно добре екра­нирано от влияния на различни полета. За избягване на самовъзбуждане чрез захранването, всички напрежителни провод­ници (отопление и анодно) минават през проходни кондензатори (С₁₇, С₁₈, С_м, С₄₁), а в отоплителните вериги имаме освен това и високочестотни дросели (Др_в и Др₇). Усилвателят на висока честота е разрабо­тен с двойния триод ЕСС84 в режим на каскодно включване. Първата система на ЕСС84 е със заземен катод и работи с нис­ко товарно съпротивление (от порядък ва няколкостотин ома), което в същност е входното съпротивление на втората триод- на система — стъпалото със заземена ре­шетка. Стъпалото със заземен катод работи като усилвател на мощ с коефициент на усилване около единица и има за задача да съгласува ниското входно съпротивление на фидера, респективно на антената, с вхо­да на приемника За да се избегне самовъзбуждането на стъпалото поради голяма­та стойност на капацитета Са_р, стъпалото е неутрализирано по мостовата схема, в която са включени допълнително капацитетите C21 и 23, от които вторият е настройващ. При баланс на моста важат равенствата С21 = Cap и Свх = С₂₃ + С21. При ба­лансирането на моста се постига в същото време и симетриране на входното устрой­ство с фидера, респект, антената, намалява се общият капацитет на входния кръг по­ради това, че Срк се явява в серия с ка­пацитетите C2₁ и С2₃, което се оказва благоприятно при приемането на по-високите честоти, където самоиндукцията на кръга би била доста малка. Колебателният кръг (Пи-филтърът П1) между двете системи на ЕСС84 е настроен на средната честота от каналите от III обхват, с което се постига из­равняване на усилването за каналите на І и ІІІ обхвати. Втората система на ЕСС84 работи като усилвател със заземена решетка с товар силно свързания лентов филтър (Т₂). Кръ­говете на тези лентови филтри за отделни­те канали се настройват: единият — на но­сещата на звука, другият — на носещата на изображението, като, за да се пропусне же­ланата честотна лента и да не се надвиши устойчивото усилване, един от тези кръго­ве е подходящо затихнат. В случая за тази цел в анодния кръг е включено съпротив­ление R, което за различните канали има различна стойност. Настройващите тримери С_з1 и С₃₄ със стойност 0,3 -3 пф са включени за корекция на паразитните капацитети на лентовите филтри при евен­туална смяна на лампата ЕСС84, респ. ECF82, без да се налага да се настройват наново всички лентови филтри, което е една по-трудна и продължителна работа, особено ако това става в ремонтни бази или от радиолюбители при по-примитивни условия.

Входният кръг (T_t) също така се пре­включва за отделните канали и се настрой­ва на средната честота, отстояща симетрич­но на носещите на звука и изображението, с което нараства общото усилване при да­дена неравномерност на честотната харак­теристика. С използването на каскодно входно стъпало, имащо по-ниско шумово съпротивление и по-високо входно съпро­тивление в сравнение с пентода, се пови­шава нивото на полезния сигнал, респект, отношението сигнал към шум. Усилването на каскодното входно стъпало е регули­руемо, с което е избягната опасността от претоварване на стъпалото при силни вхо­дящи сигнали. Пропусканата честотна лента на ВЧ блок при ниво 3 дб и неравномер­ност от 25 % е 8 мхц, което позволява на­стройката да става навън преди монтира­нето му на приемника и без да се налага допълнителна такава, което облекчава об­щата настройка на приемника. За смесител е използвана пентодната система на ECF82. Смесването е събирателно поради пре­димствата, които има в обхвата на УКВ пред умножителното и които се изразяват в по-ниското шумово съпротивление и по- висока стръмност на смесване. Осцилаторът е изпълнен по капацитивната триточ­кова схема на „Колпитц“ от съображения за по-голяма стабилност на честотата. За целта е използувана триодната система на ECF82.

Осцилаторното напрежение от порядъка на 2 -3 волта се подава на решетката на смесителя вследствие на индуктивната връзка на бобината на осцилатора L₀ с лен­товия филтър Т₂ в анода на каскода. На­стройката на осцилатора се извършва грубо с месингово сърце. Избрано е месингово сърце, а не карбонилно, за да не се нама­лява броят на намотките на бобината, кое­то би се отразило зле на стабилността на честотата на осцилатора. Фината настрой­ка е изведена, навън и позволява вариации на честотата на осцилатора в порядъка на 1—2 мхц, което е необходимо при евен­туална вариация на честотата на собстве­ния осцилатор или тази на предавателя. Три­мерът С₃₈ се налага само за изравняване на паразитните капацитети при евентуална смяна на лампата ECF82. В анодния кръг на смесителя е включен филтърът R₃₄C₃₉, за отслабване на осцилаторното напреже­ние, което има опасност да проникне в ка­нала на изображението. В анода на смеси­теля е включен като товар един Пи-филтър, който позволява по-добре да се отде­ли междинночестотният усилвател от смесителя и осцилатора, с което по-малко се влияе на стабилността на последния. Усил­вателят по междинна честота е трнстъпален, изпълнен с лампата EF80. Като товар на междинночестотните стъпала са из­ползвани бифилярните междинночестотни трансформатори, поради предимствата, които те имат по отношение простотата при настройката, удобството при монтажа и пр. Избрана е висока междинна честота 34,2 мхц за изображението и 27,75 мхц за звука. За да се получи желаната честотна лента, която е от порядъка на 4,5 – 5 мхц при неравномерност <10 % и да се постигне необходимото усилване по отношение на настройката на кръгове, избрана е системата симетрично разстроените кръгове. Отделните кръгове са настроени както следва: П1 на 30,5 мхц, Т3 на 29 мхц, Т₄ на 34 мхц и Т₅ на 32,5 мхц. За да не се надмине устойчивото усилване от отделно­то стъпало и да се пропусне желаната че­стотна лента при допустимата неравномер­ност, отделните кръгове са шунтирани с подходящи съпротивления (R37, R41, R48). Настройката на УМЧ е направена та­кава, че носещата на изображението да се намира на Найквистовия склон на честот­ната характеристика (ниво 0,5). Собственият тон е потиснат за канала на изображението чрез 3 режекторни кръга, настроени на 27,75 мхц. Опасността от проникване на съседен тон (от съседен канал) в канала на изображението е отстранена с включването на режекторния кръг, настроен на честота 37,5 мхц. Тази честота се получава от смесването на осцилаторната честота с че­стотата на носещата за съседния тонов ка­нал. Първото стъпало УМЧ е с регулируе­мо преднапрежение, обхванато от общия регулатор на контрастността. Общото усил­ване от целия УМЧ е около 1000. МЧ трансформатори са намотани на единични стойки с диаметър на стойката Д = 7 мм. Изплзвани са за настройващи сърца Манифер 11 с диаметър 6 мм, дъл­жина 12 мм, и стъпка 0,75 мм. Намотката е едноспойна за режекторните кръгове и бифилярна за основите. Жицата е меден про­водник с изолация емайллак и коприна с диаметър 0,3 мм. Връзката на режекторите с основните кръгове е индуктивна и капацитивна. Самоиндукцията на отделните кръгове, започвайки от Пи-филтъра, е как­то следва : L_T2 = 3,65 мкхн, L_T3 = 1,95 мкхн, L_T4 = 1,35 мкхн, Lт6 = 1.95 мкхн, а съответният брой намотки — nт2 = 24, nт3 = 16, nт₄ = г 13, nт₅ = 16.

Самоиндукцията на режекторните кръ­гове за собствен тон е 2,8 мкхн при 19 на­мотки, а за съседен тон 2 мкхн при 13 на­мотки.

Видеодетекторът е изпълнен с високоомния диод на ЕАВС 80, триодната система на която се използва във вертикалното от­клонение. Видеоусилвателят е едностъпален със сложна високочестотна корекция в ре­шетката (Д1 и Д2) и анода на стъпалото (Д₃ и Д₄). Използвана е стръмната лампа EL83.

При неравномерност на честотната ха­рактеристика под 10 % се постига ширина на пропусканата честотна лента от 5,5 мхц. Коригиращите дросели са намотани върху самите шунтиращи съпротивления като многослойна универсална намотка с ши­рина на плетката 3,5 мм и диаметър на жи­цата 0,15 мм. Стойностите на коригиращите елементи в схемата са следните: Д1 = 87 мкхн, Д₂ = 50 мкхн, Д₃ = 106 мкхн, Д₄ = 162 мкхн; съответно навивки n₁ = 132, n2 = 115, n₃ = 140 и n₄ = 168.

Междинната честота на звука (27,75 мхц) се взема от анода на първото стъпало на УМЧ за изображението и след еднократ­но усилване по МЧ от едно стъпало с лам­па EF80 се подава на ограничителното стъ­пало, изпълнено също с лампата EF80. Ограничението се постига в решетъчната верига с групата R₄C₆ и с понижено екран­но напрежение. Прагът на ограничението е висок и с това стъпапото се използва по-пълноценно като МЧ усилвател. За честотен демодулатор е използван несиметричният дробен детектор (нискоомните диоди на ЕАВС80), който има предимство пред дискриминатора, защото се явява в същото време и като амплитуден ограничител. Той почти не реагира на амплитудните измене­ния и особено на бързите преходи в ам­плитудата на входящия сигнал, каквато е паразитната амплитудна модулация (смуще­нията). Усилвателят по ниска честота е двустъпален. Като предусилвател се изпол­зва триодната система на ЕАВС80, а като краен усилвател — EL84. Приложена е една честотна зависима обратна връзка (R₁₉, R₁₆ и R₁₇) с дълбочина около 5 дб, с което се намаляват нелинейните изкривя­вания и се подобрява честотната характе­ристика на стъпалото. За подобрение иа честотната характеристика в областта на високите честоти изходният трансформатор е секциониран (2 секции), с което се по­стигат една честотна характеристика от 504 – 15000 хц при коефициент на нелиней­ните изкривявания около 5 % и изходяща мощ 1,5 вата. Използвани са два елиптич­ни високоговорителя по 1,5 вата, свързани в серия. Регулировката на тона е плавна и само за високите честоти с възможност за отрязването им.

Като товар на УМЧ за звука е изпол­зван лентов филтър с критична връзка, при което от стъпалото се постига достатъчно голямо усилване и необходимата из­бирателност. Лентата на пропускане на УМЧ за звука е от порядъка на 500 кхц при ниво 3 дб.

За отделяне и ограничаване на синхроимпулсите от комплектния телевизионен сигнал е избрано двустъпално отделяне и ограничаване с лампата ECL81. Изборът на пентодната част на ECL81 за отделител не позволява да проникне видеосигна­лът в канала на синхронизацията поради малкия капацитет С (?) . Освен това още в пентодната част на лампата се получава известно ограничаване на върховете на им­пулсите от екранния ток на пентода. Ни­вото на отрязването на импулсите се определя от стойностите на елементите R₇₈, С₇₄,  К₇₉. Чрез второто ограничаване в триодната част на ECL81 се отстраняват шумовете и други смущаващи сигнали, на­ложени върху горния край на синхроимпулсите. Чрез капацитета С₈₁ синхроимпулсите за хоризонтално отклонение се пода­ват на фазово сравняващо устройство, из­пълнено с първата триодна система на лам­пата ЕСС82. Режимът на работа на този триод е подбран така, че чувствително из­менение на анодния ток да се получава само при едновременното пристигане на синхронизиращия и върнатия обратно срав­няващ импулс чрез R99 и С₈₃ н първата решетка на триода. Всички други смуща­ващи импулси, които пристигат през време на правия ход на електронния лъч, не са в състояние да нарушат синхронизацията на телевизора. Този триод осигурява освен това стабилна работа на блокинггенератора по честота Така, ако честотата на блокинггенератора се понижи, синхронизиращият импулс пристига преди края на правия ход, в резултат на което върху решетката на триода на фазовия сравнител се полу­чава по-широк импулс с максимална ам­плитуда. Това води до по-продължително отваряне на лампата н зареждане на капа­цитета С86 до по-високо напрежение. Част от това положително напрежение се подава в решетката на блокинггенератора и уве­личава неговата, честота до изравняване фазите на двата импулса. При увеличаване на честотата на бюкинггенератора проце­сът протича обратно Така се осъществява автоматичната регулировка на честотата. Съотношенията между амплитудите на пристигащия синхроимпулс и обратно върна­тия импулс имат решаващо .значение за правилното функциониране на схемата и се подбират чрез променливия капацитет С_82. Захранването на триодния фазов сравнител се наглася чрез потенциометъра R₉₅, който едновременно служи за фина регулировка на честотата па блокинггенератора. Втората система на лампата ЕСС82 е използване за блокингенератора. Блокингтрансформаторът е навит на ламела станларт 1. На­мотките в анодния кръг са 200, а в реше­тъчния — 400.

За да бъде намалено дестабилизиращото влияние на вариациите на напрежението на мрежата върху честотата на блокинггенера­тора, в случая се подава положителният потенциал през голямо съпротивление R₁₀₄ = 1 мгом. За по-нататъшно стабилизи­ране на честотата на блокинггенератора е включен стабилизиращ кръг между решет­ката на блокинггенератора и решетъчната намотка на блокингтрансформагора. Той е настроен на честота 18,8 кхц_у т. е. малко по-висока от тази на линиите 15,625 кхц, което има за резултат сигурното отпушване на лампата от синхроимпулса

Потенциометърът R₁₀₁ служи за грубо регулиране на честотата на блокинггенератора и осъществява нейното изменение в границите 8,5 — 17,6 кхц. Получените импул­си върху зарядния капацитет С₉₀ имат ам­плитуда 120 волта и осигуряват задействането на крайната лампа EL81. В изходното стъпало за хоризонталното отклонение е използвана като крайна лампа EL81. Дио­дът EY81 осъществява серийното обратно захранване, а високоволтовият диод EY51 служи за изправител на високоволтовите импулси; тези импулси се получават през време на обратния ход и след като се повишат от повишаваща намотка, се подават през изправителя като ускоряващо напре­жение на екрана (13 кв).

Като изходен трансформатор е употребен автотрансформатор върху затворено ферит­но ядро с паралелна намотка за свързване на хоризонтално отклоняващите бобини. Върховото напрежение върху краищата на тези бобини през време на обратния ход е 1550 В. Върховото напрежение на анода на EL81 е 5430 В. Хоризонтално отклоняващи­те бобини са предвидени за 70° ъгъл на отклонение. Тъй като решаваща роля за добрата линейност и качествения фактор на отклонителните бобини има тяхното омическо съпротивление, те са конструирани с възможно малък брой намотки, а от там и сравнително ниска самоиндукция (L = 7 мхн). Отношенията между отделните намот­ки на изходния трансформатор са така под­брани, че амплитудата за хоризонтално от­клонение превишава екрана с около 10 %, което позволява да не се употребява регу­латор на амплитудата. Освен това, полу­чената линейност е добра, с което отпада нуждата от регулатор на линейността.

Импулсите за вертикалната синхрониза­ция, след като бъдат интегрирани в RC-групите (R₈₇, С₇₈ и R89 С₇₉), се усилват в триодната система на ЕАВС80 и се подават за синхронизация на блокинггенератора за вертикално отклонение. За такъв е изпол­звана триодната система на лампата ECL82. Блокингтрансформаторът е навит на ламела стандарт 1 с първична намотка n1 = 2000 и вторична п2 = 1000 намотки.

За потискане на евентуални паразитни колебания към вторичната намотка е вклю­чено демпфащо съпротивление R₆₂ = 7,5 ком. За да се постигне максимално линейно напрежение от блокинггенератора, захран­ваме го от повишеното напрежение (680 B). Това позволява да се работи в самото на­чало на експоненциалната крива, където линейността е максимална. Честотата на блокинггенератора се изменя чрез потен­циометъра R₆₆ от 25 до 60 хц.

Като крайна лампа за вертикалното от­клонение е използвана пентодната система на ECL82. Изходният трансформатор за вертикално отклонение е навит върху ла­мела стандарт 4, при което първичните навивки са 3600 с отвод на 800 от страна на анода, а вторичните — 195. Вертикално-отклонителните бобини имат 2×150 навивки и съпротивление 2 x 4 ома.

Синхронизацията на телевизора „Опера“ работи стабилно при вариации на мрежовото напрежение от 170 – 240 волта.

Външното оформление на телевизора е в стил с тогавашните радиоприемници. За удоб­ство при настройката и обслужването всич­ки команди са изведени отпред, при което главните команди са оформени в две трой­ни големи копчета, а второстепенните пред­ставляват по-малки копчета, обхванати от една декоративна лайсна.

Конструкцията на шасито и останалите елементи е такава, че позволява с малки изменения да се премине към телевизионен приемник с 43 см екран и без трансформаторно захранване.

---

Литература:

Списание Радио, 1957 г.

Вижте в Sandacite.BG тази българска книга за телевизия от 1942 г.! :)

Знаете, че в нашия сайт обичаме да Ви показваме стара техническа литература. Вчера успяхме да се сдобием с българска книга за телевизия от 1942 г. Сега ще Ви я покажем подробно.

Четивото се нарича ,,Що е телевизия?“ и е издадено преди 81 г., автор е Никола Пангелов. Той е български електронен инженер, бил е началник на катедра Радиоелектроника и свързочна техника във Военното училище.

Книгата започва с аналогия на телевизията и обикновеното радиопредаване. След това се обяснява какво е фотоелемент и неонова лампа. Интерес представлява главата ,,Неосъществимостта на най-простото телевизионно предаване“. Там е описано светлината, отразена от предаваното изображение и попадаща във фотоелемента, ще предизвика появата на ,,среден фототок“, определящ средната яркост на изображението. Фототокът би предизвикал ,,средно“ светене на неоновата лампа в телевизионния приемник. Обаче, тъй като всяко изображение представлява разпределение на светли и тъмни петна и заради това, за да се възпроизведе то, трябва да се получи действително разпределение а светлината и сянката, а не средна осветеност на обекта.

По-нататък подробно е разгледано устройството на човешкото око, за да се определи ,,липсващото звено“ сред описаните до това място в книгата елементи на телевизионното предаване.

Преди електронната телевизия се е развивала механичната такава. Основен елемент в нея и т.н. диск на Нипков. Това  е изобретението нa гермaнския студент от полски произход Пaул Нипков, който но 23 г. през 1884 г. стигa до идеятa, че зa осъществявaнето нa тaкъв вид предaвaне е нужен диск с рaзположени спирaловидно по него еднaкво големи дупки – т. н. диск нa Нипков. Този бързо въртящ се дървен или метaлен кръг е зaдвижен чрез електродвигaтел и се върти пред прожекционен aпaрaт, който осветявa еднa сценa. Зaд високооборотнaтa шaйбa тaзи сценa се рaзгрaждa нa светли и тъмни точки чрез фотоклеткa, постaвенa зaд дискa. Тaкa вече е по-лесно тaзи светлиннa серия чрез телегрaф дa се изпрaти нa зрителя. Зa дa я види, той трябвa дa преобрaзувa постъпвaщите точки в ,,нaчaлен“ обрaз, което стaвa чрез aпaрaт, оборудвaн с бързовъртящ се диск кaто първия.

Първият изобретател, конструирал работещ механичен телевизор, е шотландецът Джон Лоджи Беърд през 1925 г. Този вид телевизия обаче има своите недостатъци, които книгата на Никола Пангелов посочва в специална глава. Такъв недостатък е напр. ниската степен на яснота на предаваното в приемника изображение – ,,за да се предаде образ с голяма яснота, даже при използване на най-чувствителните фотоелементи, необходима е такава голяма осветеност на обектите за предаване, която е невъзможно да се осигури със съвременни средства“.

Като друг голям недостатък на механичните телевизионни системи е посочено присъствието на движещи се части и следващите от тях ограничения. За да се получи по-голяма яснота на образа, трябва дискът на Нипков да се върти по-бързо. ,,Увеличение числото на моментите, необходимо за борба с мяркането на изображението, влече след себе си нови практически затруднения, нерешени в механическите системи на телевизията.“

И ето защо тук Никола Пангелов преминава към излагане предимствата на електронната телевизия – тази с електроннолъчева приемна тръба (кинескоп). На това е посветена 11-а глава, а 12-а пише за електроннолъчевата предаваща тръба (иконоскоп), използвана в първите телевизионни камери. По-подробно за нея писах в статията си ,,Дисектор. Иконоскоп. Супериконоскоп (видео)“ в Наука ОФНюз.

По-нататък в книгата се дава ,,скелетна схема на електроннолъчевата система на телевизията“, а за нас интересни са ,,Предстоящите технически задачи в областта на телевизията“. Като такива са дадени ,,упростяването и поевтиняването на приемника“. Тогавашните електронни телевизори имат вертикален вид и обикновено се поставят върху пода:

Само че в книгата от 1942 г. е даден ,,упростен приемник“ за поставяне върху маса, който има 14 лампи:

По-нататъшна задача е ново подобряване на яснотата на получения образ – ,,в лабораториите се правят опити за разработване на уреди, позволяващи да се получи яснота 600-редно разлагане на образа“.

Тогавашните телевизори обикновено дават изображение с размери 14 х 18 см. Ясно е, че това  е малко – ,,увеличаване размерите на екрана за отделните евтини приемници си явява един от въпросите за разработване в най-близко време“.

Още през 1942 г. Никола Пангелов осъзнава, че телевизията трябва да стане цветна и да се получават триизмерни образи. Според автора ,,тази задача трябва да получи практическо решение в близко бъдеще“.

Друго важно препятствие е ,,проблемът за далечината“ – ,,да се направи възможно предаването на събития, ставащи в далечни краища“. По онова време решение в тази област е ,,съединяване на градовете със специални дебели кабели или вериги от станции, работящи на ултракъси вълни“. ,,Трябва да се надяваме, че упоритият човешки ум ще се добере до по-прости и ефикасни разрешения“, завършва главата.

Следващата е озаглавена ,,Най-нови достижения в телевизията“. Като такова е посочено напр., че компаниите ,,Телефункен, Льове, Текаде и Ферзее“ с общи усилия разработват телевизионни приемници с екран 20 х 23 см. Посочена е и германската телевизионна изложба с демонстрация на телевизия в София през 1940 г., за която писахме подробно в ТАЗИ статия – това е първото тв предаване в България изобщо.

Това беше нашата разходка из старата телевизионна книга от 1942 г. Надяваме се, че ви  е било интересно. :)

А ето тук може да видите и първата българска книга за телевизия от 1934 г. –

Как телевизията навлезе в България в началото на ХХ век

See more

Разберете в Sandacite.BG как да смените цяло ТХО на телевизор Опера 1 с такова от следващите модели Опера!

Днес ще се занимаем с малко практическа сервизна дейност. Както знаем, разпространението на Оперите 3 (модел, произвеждан между 1963 и 1969 г.) е многократно повече в сравнение с това на първия български сериен телевизор Опера 1 (1960 – 1) и 2 (1961 – 2/3). Това налага да се замислим какви части от най-популярния модел могат да се използват, ако ни се налага да ремонтираме 1-ица или 2-ка. Според нас за такова важно начинане даже си струва да вземете една-две 3-ки за части. Ако не сте фенове на възможно най-автентичния вид реставрация (правенето на обекта като излязъл от завода), а приемате да подкарате 1-ицата и с малко по-нов транформатор за хоризонтално отклонение (ТХО), днешното упражнение ще ви свърши работа.

И така, да започваме. Както вече ви е ясно, нямаме предвид да сменяте само отделни лампи (те са две вътре), а цялото ТХО. Долу виждате ТХО-то на Опера 1 (известен и като Опера РТ54-60Е). С различни цифри са означени следните негови части:

• 41 – самото ТХО (трансформатор изходящ за хоризонтално отклонение);
• 42 – високоволтов цокъл;
• 43 – плочка монтаж;
• 44 – основа;
• 45 – повишаваща бобина;
• 46 – високоволтова качулка

Ето я и схемата му. Разгледайте я добре, защото тя съдържа елементи, които ще ни трябва да знаем след малко. EL81 и DY86 са електроннни лампи, с R са означени резистори, а с С – кондензатори:

Когато отворите телевизора донор (Опера 3), виждате ТХО-то да се подава в далечния десен ъгъл под кинескопа:

Ако пред вас се намира и телевизорът пациент Опера 1, вижте добре схемата и се опитайте да намерите електронните елементи на живо. Трябва да знаете добре и целите схеми на телевизорите Опера въобще (ще ги намерите по-долу). Защото, за да стане фокусът, трябва да направите така…

При Опера 1/2 премахнете следното:

• диференцалния регулатор (L17 и L16) и всички свързани с него проводници;
• линеаризиращата бобина (L16) и свързаните с нея резистор R111 (27 ома) и кондензатор С104 (10 микрофарада)]
• делителя, който се образува от резисторите R91 (1 килоом) и R93 (3,9 килоома)

Сетне към куплунга на отклонителната система дайте следните изводи на късо:

Сега от плочата, върху която са изведени изводите от товарната бобина на ТХО-то на 3-ката, премахнете кондензатора С152 (1,5 микрофарада) и на изводи 5 и 6 поставете резистор 22 килоома (0,5 вата).

След това пък свързванията се осъществяват ето така:

Сега огледайте внимателно всичко още веднъж, пийте нещо за успокояване на нервите и включете да видите как е положението. После ни пишете. :)

А ето ги и схемите, които обещахме:

Телевизор Опера – всички модели

See more

Разгледайте в Sandacite.BG нещо забележително – елегантен и интригуващ телевизор Sofia!

В миналото България е създавала телевизори не савмо с обикновения, типичен дизайн, който познаваме добре, но и по-различни модели, предназначени за търговски изложения и за износ в чужбина. Един такъв екземпляр ни попадна наскоро. Той е с много интересен според нас дизайн.

Става дума за този телевизор Sofia на снимките. Произведен е от около 1966 – 7 г. в Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ в София. Апаратът е с надписи на английски и е замислен за износ – може би в страните от Северна Африка или Близкия Изток, за които България изнася през 1960-те и 70-те и други модели телевизори. Освен че друг наш телевизор с такава кутия не сме срещали, забелязвате, че тази Sofia притежава една много интересна подробност – вратичка, която затваря командния блок и се заключва и така до него не можеш да се допреш. Предполагаме, че това е своего рода ,,родителски контрол“, начин да се заключва предният панел от малки деца и въобще неоторизиран достъп. Това има логика, ако моделът е с някакво специално предназначение – напр. ако се гледа в детска градина, там учителят може да иска телевизорът да не се включва от децата без негово присъствие.

Веднъж ни бяха задали въпроса дали в българската техника има еквивалент на дизайна на компанията Apple. Ние лично не сме фенове на т.н. Apple-ски дизайн, да не говорим, че всъщност той е мноого заимстван от този на Braun от средата на миналия век. А дали е интересен дизайнът напр. на тази Sofia, дали е ,,еквивалентен по сила“ на ,,ябълковия“ и въобще на съвременните на този апарат западни модели – можем да съдим от следното. Когато изнесохме Sofia-та от входа, от който я взехме, и чакахме отдолу такси, до нас се приближи човек, който ни  заговори на английски, представи се, че е от Англия и ни запита дали този телевизор е български. Ние му потвърдихме, а той каза, че апаратът е много красив и поиска да се снима с него. Разбира се, го направихме, а накрая той ни зададе още няколко въпроса за Sofia-та и си отиде.

Тъй като сега размишляваме за дизайна, можем да предположим и за още една функция на вратичката – естетическа. Че тя служи да прикрие ,,грозните“ потенциометри, копчета и т.н., за да може телевизорът максимално да се слее с околните изящни и красиви мебели. Помислете, че подобен ефект на минимализиране на нещата около екрана дизайнерите търсят и днес – само погледнете някой телевизор от последните модели (2016 – 19) или смартфон от най-новите. При телевизорите стремежът е целият преден панел да бъде зает колкото се може повече само от екрана, а всички бутони, конектори и т.н. са изведени отзад, за да не са видими и да не ,,развалят картинката“. С всяка следваща година рамката около екрана ставаше все по-тънка и по-незабележима. При смартфоните е същото – още преди години стана тенденция рамката около екрана да се изтънява все повече, а на лицевия панел на сегашните модели виждаме само екран с много фина рамка – всички бутони, камери и датчици са скрити под екрана и се задействат от него, защото така 1) нищо не дразни окото, а и 2) така екранът става възможно най-голям. Всичко, нарушаващо изчистения и хармоничен вид, се избягва и щом се появи технологична възможност някак да се скрие и покрие, това се прави.

Със сигурност тази Sofia е много интересна находка и една гордост за нашата колекция от стара българска техника! Ето тук можете да видите други от най-ценните ни експонати:

Първите БГ телефони. История на телефона в Царство България

See more

Разгледайте забравения български телевизор Дунав в Sandacite.BG!

Наскоро се изпълни една отдавнашна наша колекционерска мечта. Успяхме да се сдобием с изключително редкия български телевизор Дунав. Той е пуснат в производство 1963 г. Схемно е много близък до Кристал 53, но има и някои разлики. Монтажът е все така от обемен тип, а командното табло вече е изнесено отстрани. Използвани са два вида кинескопи – източногерманския WF B53G1, но и разработеният в Западна Европа AW 53-88. Нека сега да се запознаем по-подробно с този забулен дълго време в тайна сандък.

Телевизорът едно време се е доставял опакован в специална калъфка от бял плат. Когато я свалите, ще го видите.как изглежда. Интересна е асиметричната форма на този сандък и той е първият български телевизор с такава, защото на Оперите и на Кристалите всичко на лицевия панел е разположено напълно симетрично , а командното табло е отдолу. По-късно обаче асиметрия (на Дунава) с разположения отдясно команден панел става типична за българските телевизори и въобще е типична дизайна на телевизорите по това време в света. Предполага се, че повечето хора са десняци. :)

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

53-сантиметровият екран ни осигурява изображение с размери 480 х 385 мм. Резолюцията пък е, както следва:

• в хоризонтална посока – 450 линии в центъра, 350 в краищата;
• във вертикална посока – 500 в центъра, 400 в краищата

Най-добре такова изображение се наблюдава от разстояние между 3 и 7 метра.

Междинната честота на изображението е 38 мхц. Чувствителността за канала на изображението е </= 100 микроволта.

Звукът пък е поверен на широколентов, перманентен, елиптичен високоговорител с мощност 3 вата. Междинната честота тук е 31,5 мхц и 6,5 мхц. Чувствителността за звуковия канал също е </= 100 микроволта.

Телевизорът Дунав съдържа 16 електронни лампи: РСС88, 4 x EF80, 2 х PCP82, ECC82, 2 n ECH84, PCL 84, PY83, DY86, PCL85, PL36, PCL86. Има и 7 диода: SFD104, 2 х SFD115P, 2xSFD108P, ОА180, SFD108. Селенов изправител – Е 250 С 400.

Телевизорът, разбира се, се захранва от стандартното мрежово напрежение 220 волта и консумира 180 вата мощност. Широк е 660 мм, висок 523, дълбок 425. Произвеждан е в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ в София.

АНТЕНА

Дунавът може да работи както с външна, така и с обикновена стайна антена, но и в двата случая се употребява стандартният антенен конектор тип ,,симетричен“ с вълново съпротивление 240 ома. Кой вид антена ще изберете, зависи от силата на сигнала на мястото, на което телевизорът ще работи.  В места, където полето на телевизионния предавател е доста­тъчно силно, е достатъчно да се употреби стайна антена. В случай че със стайната антена не се получава добро приемане обаче (шум в изображението, удвояване на контурите), трябва да се постави външна антена, като нейното съпротивление се съгласува към това на Дунава. (За да има съгласуване между антената и входа на телевизора, е необхо­димо и антената да има същото съпротивление.)

Ако купувачите не са знаели кой вид антена е най-добре да използват, те са се консултирали за това с продавачите в магазина. Обикновено, за тест, включването на антената първо се прави към антенния вход за „слаб сиг­нал“ (долната фигура). Когато телевизорът се намира в близост до телевизионния предавател, там полето е много силно и е достатъчно ан­тената да се включи към буксата „силен сигнал“:

РЕГУЛАТОРИ ЗА НАСТРОЙКА НА ТЕЛЕВИЗОРА ДУНАВ

Отдясно на лицевия панел виждаме пет регулатора, които са двойни потенциометри (т.н. врътки). Всяка от тях има точно предназначение.

Ето за какво отговаря всяка врътка:

1. Честота на картините
2. Размер вертикален
3. Сила на звука
4. Превключвател на каналите
5. Тон-регулатор
6. Фина настройка
7. Честота на редовете
8. Включване-изключване яркост
9. Контраст

Не стига това, ами има и точна последователност на нагласянето на тия потенциометри, така че да се получи най-качествена картина! Ето какви са пинизите. За да Ви помогнем – най-левият регулатор тук долу се пада най-долният на телевизора:

По това време предавателите излъчват т.н. телевизионна изпитвателна таблица, за да сверите дали сте нагласили както трябва регулаторите. За да е загрял телевизорът напълно и да имате най-добра представа от каква картина тръгвате, е най-добре да започнете да въртите ръчките 10 – 15 мин. след като сте го включили.

Когато включите телевизора и завъртите регулатора за контраста от ляво на дясно, ще видите на екрана леко наклонени хоризонтални линии. Когато завъртите регулатора ,,честота на редовете“ пак от ляво  на дясно, трябва да видите изпитвателната таблица. Ето да си помогнете:

Може да има и друг проблем в образа – картината да пада отгоре надолу или да се получават няколко картини, наслоени идна върху друга. Тогава е нужно да завъртите регулатора ,,честота на картините“, докато изображението не стабилизира и вече не бяга:

Когато изображението е неестествено по вертикала (има голям или малък вертикален размер), има регулатор за това – завъртете го надясно, докато получите картината отлична – тако на третото екранче от ето тези:

Сега да се занимаем с фината настройка. Трябва картиата на екрана да няма размазване, а да е ясна:

Сега да видим яркостта. Поначало кинескопът се изхабява по-бързо, ако телевизорът се ползва при максимална яркост (и контраст), а и много уморява очите. Затова та трябва да е като на третото екранче. Това ще постигнете с потенциометъра:

Контрастът пък трябва да бъде също като тук най-долу:

Има обаче и случаи, при които дори добре да сте нагласили всичко, пак се появяват фактори, които влияят зле на картината от телевизора. Ето ги събрани тук, за да ги знаете. Такива могат да са: смущения от генератори, двигатели, трамваи, ако наблизо действа любителски или професионален радиопредавател:

Също така поведа в антената също може да причини влошаване на картината, а освен това и ако тя не е добре ориентирана спрямо предавателя:

 

И понеже знаем, че сте любознателни, сме Ви приготвили и бонуси – литература за изтегляне! :)

 

Ето напр. оригиналната книжка на Дунава – тази, която я дават при закупуването му (линк: Тв Дунав – упътване).

Ето и техническо описание – от книгата ,,Телевизионни приемници“, М. Серафимов, София, ДИ ,,Техника“, 1971 г. Статията е за Кристал, но схемата е почти същата като на Дунав, а където има разлики, те са упоменати – телевизор-дунав-описание

Повече снимки на този телевизор и забавни моменти от пренасянето му можете да разгледате във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36065#p36065

А ето и каквото знаем наистина за първия Кристал. То стана ,,Тебе думам, дъще – сещай се, снахо!“ :D

==>

Стар български телевизор Кристал 53 + схема

See more

В Sandacite.BG днес се занимаваме с кинескопите в българските телевизори.

Колкото и много телевизори да е произвеждана навремето България, все пак собствени кинескопи не е правила. Затова се е налагало нуждата от тях да бъде задоволявана чрез внос. През близо четирите десетилетия, в които страната ни има истинско, развито производство на телевизори, са внасяни кинескопи от различни страни и видове., които сега ще проследим хронологично и ще дадем някои сведения за тях.

Да започнем с първите серийно произвеждани телевизори Опера, пускани през 1959 – 1967 г. В тях се използват европейски кинескопи от типа Aw43-80, доставяни от Франция, Унгария и Полша:

А ето и полския вариант, к който са съоръжени последните Опери 3:

Това пък е унгарският вариант, произвеждан от Τungsram:

Европейските кинескопи за черно-бяла телевизия се означават с две главни латински букви, първо двуцифрено число, тире и второ двуцифрено число. Първата буква показва вида на отклонението и на фокусировката на електронния лъч, както следва:

• А — електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка;
• М — електромагнитно отклонение и електромагнитна фоку­сировка.

Втората буква при кинескопите за черно-бяла телевизия е W. Тя означава, че екранът свети с бяла светлина.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран на кинескопа в сантиметри.

Второто двуцифрено число след тирето дава указа­ние за конструктивните особености на кинескопа. Най-често то има следното значение:

• 44 и 69 — ъгъл на отклонение на лъча 70°;
• 80 — ъгъл на отклонение на лъча 90°;
• 88 и 90 — ъгъл на отклонение на лъча 110°. Те са с по-дълга шийка в сравнение със събратята си от по-горе и хронологично са по-стари

И така тук при нас цитираният кинескоп AW 43—80 е с електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка на лъча, диагоналът на правоъгълния му екран 43 cm, а ъгълът на отклонението на лъча му е 90°.

След това идва времето на Кристал 53 и Дунав, при които е използван кинескопът B53G1 със 110 градуса ъгъл на отклонение на лъча от Източна Германия. При него В означава електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка, диагонал на екрана 53 см, G – че екранът свети бяло, а 1 – че това е първа поред разработка на завода кинескоп от този вид. Срещат се и Кристали 52 със западноевропейската разработка кинескопи AW 53-88:

В малко известни модели като Пирин 1 и Варна е поставят по-малкият брат B47G1. В ранните серии София 59 І мод. пък е използван B59G2, за който вече можете да си ,,преведете“ шифъра. AW серията е представена и при рядко срещания български телевизор Кристал 59, при който се среща ΑW59-90.

Важна подробност е, че тези кинескопи са наричани ,,взривоопасни“ трябва да бъдат носени много внимателно заради опасността от имплозия, за която предупреждава ето този етикет откъм вътрешната им страна. Затова най-старите кинескопни телевизори имат предпазно стъкло отпред – нарича се ,,антиимплозионна маска“ – и на българските обикновено е закупувано от италианска или (по-често) австрийска фирма – Thorax (ето точно етикет на кинескоп от Пирин 1 от 1966 г. напр.):

Ако ударите кинескопа силно в земята или го изпуснете, летящите с висока скорост стъклени парченца могат да се забият на много неприятни места по тялото Ви. Хващайте и носете кинескопа внимателно. Смята се, че откъм външния му ръб е най-деликатното му място, така че Ви съветваме да избягвате да хващате оттам. Реално обаче, ако кинескопът е монтиран в телевизора, не съществува сериозна опасност да стане злополука.

Ето и още един кинескоп от същия вид, но с 6 см по-голям екранен диагонал:

Кинескоп от такъв вид е и чехословашкият Tesla 531QQ44, използван в телевизорите София 53 от 1966 г.

После идва времето на многото телевизори със съветски кинескопи. Един от най-много използваните е 59ЛК1Б, с който са захранвани почти всички български телевизори с 59-см екран, чието шаси е от типа ,,Пирин“. Друга много монтирана електроннолъчева тръба е 47ЛК1Б. Те и двата имат широк и дебел предпазен бандаж, който варди от имплозия. А с означението ето каква е тук работата.

Съветските кинескопи се означават с двуцифрено число, две главни славянски букви, едноцифрено число и една главна сла­вянска буква.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран в сантиметри.

Двете букви показват вида на отклонението на лъча както следва:

• ЛК — електромагнитно отклонение на лъча;
• ЛО — електростатично отклонение на лъча.

Числото след двете букви показва поредния номер на разработката кинескоп от дадения тип.

Буквата в края на означението има следните значения:

• Б — кинескоп за черно-бяла телевизия (екранът свети бяло);
• Ц — кинескоп за цветна телевизия.

Така например, кинескопът 47ЛК1Б е с електромагнитно отклонение на лъча, а диагоналът на правоъгълния му екран е 47 cm. Цветът на екрана му е бял, а това е първият поред кинескоп от този тип, произвеждан от завода.

В телевизори като Мизия, Хемус и т.н. са използвани кинескопи от следващотопоколение 59ЛК2Б , които вече са с по-тенес предпазен бандаж.

В последния български чисто лампов телевизор – София 59 от 1970 г. – пък е използван кинескоп 61ЛК3Б, който е по-,,сплескан“, с по-четвъртит екран и с по-голяма видима площ на екрана. Затова и не става да сложите такъв на мястото на 59ЛК2Б, ако искате да смените кинескопа на Мизия и Люлин напр. – ще се наложи да обработвате дърводелски отвора:

В най-малките български телевизори София 31, Респром Т3101, 3102 и т.н. са използвани съветски кинескопи 31ЛК3Б:

По-късно идват цветните модели София, при които първите София81 и Colorstar (продавани в Кореком) са с кинескопи и части на Philips. След това в София81 за вътершни пазар се монтират кинескопи, произведени главно от японската компания Toshiba (от серията Blackstripe) и италиански Videocolor, но се срещат и екземпляри `82 с югославски кинескопи на Elektronska industrija, гр. Ниш. В `84 напр. са монтирани само кинескопи от линията на Toshiba Blackstripe. При София `81, `82 и цветни Кристали от производствата на Videocolor са използвани и тръбите А66-510Х и А67-701Х, обаче по-късно, когато започва липса на внос, се преминава ъм ГДР-кинескопи от RFT. Ето напр. този стикер е от кинескоп на цветен Кристал:

Това означение казва: А — кинескоп, 66 — диагонал на екрана в cm, 510 или друго число— пореден номер от този тип, X — кинескоп за цветна телевизия.

Кинескопът на София` 83 пък е разработка на английската компания ITT и отклонителната бобина е проектирана за работа с бързи тиристори и голям отклонителен ток. Полски колеги предлагат този кинескоп на българските конструктори от Института по далекосъобщителна техника ,,Ворошилов“ и нашите конструктори изработват развивката с транзистори.

В телевизорите Велико Търново са монтирани също японски кинескопи от указания по-горе тип, но се срещат модели ВТ`85 с кинескопи на компанията Samsung и по-късни с такива на полската Unitra и друга компания – Sylvania. През 90-те г. в произвежданите в България все по-малко телевизори са използвани както кинескопи 47ЛК3Б (черно-белите Респром Т5004 напр.), така и цветни кинескопи на Philips.

Това беше накратко нашият преглед на използваните в българските телевизори кинескопи. Със сигурност статията ще има нужда от допълване и ще се радваме да споделите в коментарите отдолу своите сведения по тази тема. Поздрави!

Ухаа! СПЕЦИАЛЕН телевизор Кристал 59 с подобрена акустика!

See more

 

 

В Sandacite.BG попаднахме на интересна статия за ремонта на телевизори преди 1990 г.!

Обикновено сме свикнали да събираме, изследваме и публикуваме различните стари български апарати, но рядко се замисляме за това кой ги е поддържал  в изправност, та те да  работят дълго време и безпроблемно да изпълнят функциите си. А добре ли се е извършвало това? Случайно ни попадна една статия, отпечататна в бр. 9-1985 на сп. София, в която се представя една неособено приятна картинка за работата и дейността на СД ,,Телевизионни и радиосервизи“ – предприятието, чиите сервизни бази из цяла България тогава ремонтират тези апарати. Авторът е Ленко Бешев, статията препечатваме без никакво изменение. Поначало е много интересно за четене това списание София – разкрива всякакви страни на общественжия живот тогава, и то нерядко и свързани  с техниката; дори самите заглавия на статиите са много добре звучащи и провокативни.

РАЗКАЗ НА „ПОТЪРПЕВШИЯ“

„…След като мои приятели – „май­стори“ напразно се ровичкаха в апарата, се обадих в ателието на „Княз Борис“ № 77. В определения срок телевизионен техник не дойде. Жалко за единия ден неплатен отпуск! Отново се обадих, като се преборих с безкрайното „заето“, и определихме нов ден. Този път го доча­ках. Оказа се, че е изгоряла лампа PCF 82. Техникът заяви, че в сервиза нямат, но ме успокои, че се продавала в магази­ните. Та да си я купя и пак да му се оба­дя – остави си името, – за да дойде и ми я постави. Така се наложи да си взема още един ден неплатен отпуск, да обикалям из магазините, пак да се обаждам, да ча­кам техника и т.н. Два часа след ремонта по екрана отново се заразхождаха „чу­довища“ – и пак познатото ходене по мъ­ките. Този път дойде друг техник, пла­тих си само за повикването /нали апара­тът беше в гаранционен срок след пър­вия ремонт?/, поправи го – и сега за „бит­ката“ ми със сервиза напомнят само две- три фактури и сменената лампа…“

Тази история е разказана без никак­ви украшения, взета е направо от делни­ка и знам, че има далеч по-невероятни случаи – как с месеци са чакали за дефи­цитна резервна част, без която телевизо­рът е красива, но безполезна мебел; как като следствие от серията обаждания в сервиза върху техния апарат са се „учи­ли“ добри техници и т.н. Разбира се, не­щата не бива да се драматизират – поне още толкова люде ще ни кажат, че за ре­монта на техния телевизор им е било до­статъчно едно позвъняване в сервиза.

РАЗКАЗ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИ­РЕКТОР

на СД „Телевизионни и радиосервизи“ Георги Тодоров, който непрекъснато (за разлика от нас) се „пече“ на този огън:

„Стопанисваме 28 предприятия в страната, над 25 ателиета в столицата, 560 стационарни бази в селищните систе­ми и 1200 приемателни пункта в селата.

Годишно през ръцете ни минават над 3,2 млн. телевизора от 70 марки.

Как си представяме идеалното об­служване? Чрез въвеждането на абона­ментна система навсякъде. През 1984 г. имахме 86 хиляди абоната в страната (над два пъти повече от 1983 г.), до края на тази година очакваме да достигнат 200 хиляди. Най-пълно сме обхванали Силистренски, Кърджалийски и Сливен­ски окръг. Като че ли засега столичани са скептични към тази система.

От дейността си в селата често гу­бим (на самостоятелна стопанска сметка сме), но от големите градове печелим. Съзнаваме, че нашата работа има социал­ни измерения – трябва да стигнем до все­ки дом, до всяко работно място.

Затова: 70 на сто от апаратите по­правяме по домовете; столичните сер­визи са на седемдневен работен ден от 7,30 ч. до 21 ч. с дежурства през празни­ците…

От какво са най-честите оплаква­ния? Вече не от качеството на обслужва­нето – за разлика от времето, когато спе­циалисти не ни достигаха и се принужда­вахме да назначаваме всички кандидати, понякога със съмнителни способности, днес 90 на сто от нашите хора са със средно техническо, полувисше и виеше образование. Сега проблем е липсата на резервни части,, но вече направихме пър­вата крачка – към предприятието функ­ционира цех за намотъчни изделия, къде- то възстановяваме трансформатори и други детайли…

РАЗКАЗ НА ЕДИН ТЕЛЕВИЗИО­НЕН ТЕХНИК

По понятни съображения не съоб­щаваме името му, но под разказаното от него биха се подписали много негови колеги:

„Нашата бригада /от сервиза на ул. „Княз Борис“ № 77/ обслужва голям ра­йон – не само центъра, но и кварталите „Лозенец“, „Бистрица“, „Симеоново“, „Железница“. На бригадна стопанска сметка сме – и ако на някой колега чес­то му се налага да се връща на стари адреси, това означава, че първия път не си е свършил работата както трябва и вторите му визити не се заплащат. Това се отразява на възнаграждението на ця­лата бригада – и затова дълго такъв чо­век не можем да търпим. Не можем да го носим на гърба си, нали? Още повече, че планът ни е много напрегнат, поняко­га дори и нереален – на ден имаме по око­ло 15 адреса за всеки и рядко можем да се „вместим“ в графика. Защото предва­рително не можем да знаем колко време ще ни отнеме ремонтът на един телевизор – дали ще е нужно да се смени само едно бушонче (две минути) или ще трябва из­цяло да се разглоби някой възел, за да се открие повредата. И ако някой апа­рат е сериозно „болен“, това означава, че поне два-три абоната днес ще ме чакат напразно и ще ме ругаят.

Освен това отдавна не е вярно раз­пространеното схващане, че не го ли по­черпиш, техникът няма да ти свърши ра­ботата – нали ако седна да се черпя с ня­кой клиент, другаде няма да ме дочакат и ще изостана от графика. При нас бързо се разчува кой не си разбира от работата, а обича да посяга към чашката – след ня­колко такива случая той трябва да си търси работа другаде.

Когато постъпва при нас, всеки по­лага изпит по теория и практика. В кол­ко други професии кандидатите се под­лагат на такава сериозна проверка?

Кое ни мори най-много? Липсата на резервни части – без тях не можем да си вършим работата, а гражданите обвиня­ват нас за това, че телевизорът им със седмици стои в базата…

ВМЕСТО КОМЕНТАР

Действително от години резервните части са „ахилесовата пета“ не само за телевизионните сервизи. И това е отчасти обяснимо – у нас телевизори внася не са­мо ВТИД „Телеком“, но и „Продексим“, „Булгаркооп“, апарати идват и по линия­та на търговския обмен на окръзите с побратимите им от социалистическите страни. А резервни части внасят само споменатото вече „Телеком“ и предприя­тието „Резервни части и млад техник“. „Ножицата“ между потребностите и въз­можностите се разтваря допълнително и от факта, че гаранционният срок за цвет­ните телевизори в СССР е една година, а у нас – една и половина,и реалната нужда от кинескопи за тях е по-голяма, откол- кото вносът.

От друга страна, съгласно норматив­ните документи резервни части се осигу­ряват само за апарати, внесени или произведени до десет години. А по-ста­рите? А телевизорите, внесени в страната по частен път? Те висят в сервизите, кои­то не всякога могат да се справят, и „контрата“ остава у тях. Гражданите не се интересуват от трудностите, които имат сервизите, и искат телевизорите им да бъдат поправени качествено и в срок. И са прави.

За да не гасне за дълго синият ек­ран, не е нужно много – само изградената организация да работи като добре смазан механизъм. Той да не се „препъва“ в липсата на резервни части, тъй като всич­ко друго по принцип е налице: материал­на база, кадри, транспорт. Можем ли да се надяваме, че това ще стане скоро?“

А какви са Вашите спомени и впечатления? Добре ли са били ремонтирани нашите  стари сандъци? :)

В Sandacite.BG опитахме да опишем началото на телевизията в България…

Много интересно е да изследваме кога за пръв път някакво технологично постижение си е пробило път в България. Най-често, ако хората все още не са могли всекидневно да го използват, то поне са прочели за него.

България има забележителна връзка с телевизията още много по-отрано, отколкото вероятно си мислим. През 1901 г. учителят пенсионер от Русе Атанас Тодоранов изработва проект за механичен цветен телевизор, наречен ,,електрически далекоглед“. Когато той става готов с чертежите на апарата, ги изпраща за разглеждане от комисия в София, съставена от физици преподаватели от СУ и държавни служители от Дирекцията на ПТТ. След това проектът е върнат с рецензия ,,за доработване“, но само за да го заяви Тодоранов отново на 10.Х.1902 г., и то заедно с още едно устройство! Продължението на тази история можете да прочетете в нашата статия ТУК.

През 1922 г. в Teлeгpaфoпoщeнcĸoтo yчилищe (TΠУ) в Coфия зaпoчвa дa ce пpeпoдaвa пpeдмeтът „Teлeвизия“. От самото начало на 1930-те г. пък в различни (най-вече научнопопулярни) вестници и списания се появяват популярни статии за телевизията, които в екзалтиран тон описват нейните възможности – ,,апарати за приемане на филми, предавани в същия момент от цял свят“. Такива могат да бъдат открити напр. в списания като ,,Природа“, ,,Наука и живот“, вестник ,,Радиосвят“ (излизал през 1937 – 44 г.) и др. Такава поява на термина ,,телевизия“ в България успяхме да открием и ние в статии от началото на 30-те години, и то в няколко различни и интересни употребления. Изданията са давали сведения както за механичната, така и за електронната телевизия.

(Защото, както знаем, в началото телевизията не е електронна, а механична. Важна част отнея е бързовъртящ се диск със спираловидно пробити дупки на него, който се върти пред прожекционен апарат, осветяващ предаваната сцена. Механична телевизия е демонстриран за първи път през февруари 1924 от Джон Лоджи Беърд, а специалният диск е разработен още през 1884 от Паул Нипков. След 1880-те из Европа доста конструктори проектират механични телевизори, а по-късно започва и серийно производство. Електронната телевизия навлиза в бита на хората чак от средата на 1930-те.)

Да отбележим обаче първо нещо, което може да Ви се падне в ,,Стани богат“ – ,,Коя е първата книга за телевизия в България?“. През 1934 г. преподавателят от Телеграфопощенското училище Марко Манчев издава специална книга с интересното заглавие ,,Радиотехника и далечно виждане с 103 чертежи в текста“, одобрена от Министерството на народното просвещение. В нея той надълго и нашироко развива теорията и практиката на радиотехниката, а накрая цялата трета част (около 20-ина страници) посвещава на ,,далечното виждане“. Това е първата книга за телевизия, издадена в България. Характерно за Манчев е, че той предпочита да превежда термина ,,телевизия“.

В книгата има кратък исторически преглед, в който са споменати заслугите на руския учен Борис Розинг (за него сме писали в друга своя статия – бел. ав.) и на ,,австрийския изобретател Михали, който през 1918 г. изпита на дело първия апарат за далечно виждане“. Първото нелабораторно излъчване обаче се приписва на  американския учен Дженкинс, ,,който предаде и прие образи по радиото на едно разстояние от десет километри“. Един от най-сериозните дейци на механичната телевизия Джон Лоджи Беърд е споменат като усъвършенствовател  – ,,англичанина Бърд“. След това надълго и нашироко се описва действието на Нипковия диск. Това устройство е изобретено през 1883 г. от германския студент от полски произход Паул Нипков. То може да се оприличи на сърцето на господстващите тогава механични телевизори. Представлява бързо въртящ се дървен или метален кръг е задвижен чрез електродвигател и се върти пред прожекционен апарат, който осветява една сцена. Зад високооборотната шайба тази сцена се разгражда на светли и тъмни точки чрез фотоклетка, поставена зад диска. Така вече е по-лесно тази светлинна серия чрез телеграф да се изпрати на зрителя. За да я види, той трябва да преобразува постъпващите точки в „начален“ образ, което става чрез апарат, оборудван с бързовъртящ се диск като първия.

Та ето, значи, как е обяснено действието на Нипковия диск в първата българска книга за телевизия:

По-нататък се описват другите главни елементи на механичния телевизор – фотоклетката и как се извършва синхронизацията на образа обратно в приемника, след като образът веднъж е бил предаден. Книгата можете да изтеглите напълно свободно ОТТУК.

А сега да надникнем и в печата! Това е нещо, което ние намерихме. Прочетете стария редакторски текст непосредствено под този странен голям апарат…

Квалифициран като ,,модерен“ в статия в научно-популярното списание ,,Природа“ от 1938 г., този ,,телевизен апарат“ притежава (за времето си) доста ,,естетически издържано оформление“. Няколкоинчовият екран е единственото, което се вижда, когато капакът се вдигне. Това вече е електронен, а не механичен телевизор.

Една голяма обзорна статия за телевизията, която прочетохме с истински интерес, е отпечатана в споменатото сп. ,,Природа“ от 1938 г. Тя е от Константин Христович – сина на основателя на списанието – който я е озаглавил ,,За най-новото техническо чудо“ – ,,В 1934 г. Германия построи една предавателна телевизна станция, принадлежаща на Министерството на ПТТ“. След първите няколко абзаца, издържани в характерния за епохата дитирамбичен стил, който величае гениалните достижения на човешката мисъл, идва ред и  на техническата част. Мощността на описваната станция е около ,,40-50 клм в радиус“. Отбелязана е и ,,първата телевизионна станция в Англия“, създадена през 1932 г.

,,Принципът на телевизията е много прост. Той изхожда от снемането на изображението точка по точка с помощта на една много сложна фотоелектрическа камера. Когато тази камера ,,види“ едно светло място, тя предизвиква появата на електрически ток сравнително силен, а напротив, когато ,,погледът“ на камерата се спре на тъмни места от изображението, появява се ток много по-слаб.“

По-нататък се говори за принципа на ,,предавателната камера“ и вътрешното устройство на ,,телевизния приемник“:

Показаната тв камера видимо е на Philips:

Ето и телевизор на Philips от 1935-36 г.:

Ние нямаме намерение да преразказваме цялата статия, а само искаме да дадем представа за съдържанието и стила. Можете да откриете ТУК.

На 23.ХІІ.1938 г. споменатият по-горе вестник ,,Радиосвят“ издава специализиран брой, за който на първа страница гордо е обявено, че ,,е посветен на телевизията!“. Ето какво съдържа като материали:

• За телевизията — Ж. Навон
• Какво трябва да знаем за телевизията
• Катодно-лъчева тръба
• Как се предават образите
• Принципът на телевизионния приемник (схеми с подробно описание)
• Как изглежда един телевизионен приемник

А отдолу е даден и пример как ,,далечното виждане“ се използва и за предаване на спортни събития в Англия:

Някои от тези заглавия сме Ви скенирали тук с достатъчно резолюция да стават за четене. Много е интересно от днешна гледна точка да видим как са обяснени технически термини като ,,телекинематография“, ,,непосредствено виждане“, а и самото обяснение на новата технология, направено по най-ясен и достъпен начин напр. в статията ,,Какво трябва да знаем за телевизията“ или ,,Как изглежда телевизионният приемник“:

Ето и с какво е интересен телевизорът – отвън и отвътре:

Без съмнение е много интересна уводната статия ,,За телевизията“. Вижте само следния откъс, за да си дадете сметка до какви дълбоки разсъждения е отвела хората появата на новото изобретение. ,,Тук  ни се изпречва един въпросъ: „Ще унищожи ли те­левизията театъра и ки­ното?“. Този въпрос  аз  noставих  лично пред  великия майстор  на театралното изкуство Хари Бор през  неот­давнашното му пребиваване в  София. Г-н  Бор  на тоя въпрос  отговори недвусмислено: „Телевизията е бъдещата форма на радиото. Тя ще измени някои неща от  театъра и ки­ното, но няма да ги унищо­жи. Жестоко се мамят  тези, които мислят, че телевизията ще доведе театъра в  домовете им само със завъртването на копчето върху апарата“.

През същата година в този вестник е отпечатано и кратко съобщение за ,,най-новото и най-гениалното изобретение в областта на радиотехниката – далековиждането“:

В списание научнопопулярното списание ,,Наука и живот“, излизало през 1928 – 43 г., също  са помествани научнопопулярни статии за телевизията. Целта на всички тези статии и подобните им е да дадат на читателите знания за нова технология, която все още не е достъпна в България, но в бъдеще предстои да бъде употребявана и тук. Все едно днес статиите за смартфони със сгъваеми екрани напр.

В тези години самата дума ,,телевизия“ значи нещо ново, свръхмодерно, интересно, а и загадъчно. Показателно е, че ,,Телевизия“ е и заглавието на ,,месечно списание за техническа просвета“, излизало в София през 1938 – 9 г. Това списание помества различни научнопопулярни материали из пробиващата си тогава път автоматична телефония, електромедицината, общата електротехника, радиотехниката, техниката на звуковия говорящ филм…

На това издание нашият сайт отдели голяма статия ето ТУК. На практика можем да го наречем първото българско списание за телевизия. В почти всеки брой присъства такава рубрика, в която се печатат подробни статии за кълновете на идеята за създаване на ,,далечното виждане“, как работи кинескопът, катодната телевизия, а в рубриката ,,Съобщения отвсякъде“ – нови предаватели и студиа в САЩ и Франция и т.н.

Чрез избора на ,,Телевизия“ за единствена заглавна дума списанието заявява намерението си да осведомява за всичко най-ново от света на електрониката. Все едно сега някой да направи списание 5D или Artificial Intelligencе напр.:

Съществувало е и техническа поредица със заглавие ,,Радио и телевизия“ – № 1 и 2 от 1939 г. (която е издание на в. ,,Радиосвят“) – в чието съдържание обаче няма нито една статия на тема телевизия. Вероятно и тук е използвано маркетинговото приложение на магическата нова дума. И в увода няма дори заявка, че такива статии ще се публикуват. Ето, вижте:

Такова има и от 1946 г., но с име,,Телевизия и радио“. Тези думи ясно говорят за силното желание на издателите и въобще предприемачите тогава да показват продукция в крак с последните технически новости.

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на новото техническо откритие. Това е Веселин Герасимов, който през 1936 г. публикува долната реклама, а със сигурност знаем, че през 1972 г. представителството на фирмата му се е намирала на бул. Хр. Ботев № 72. Произвеждал е 4- и 5-лампови радиоприемници. Имаме едно такова:

Много яка реклама, нали? Това обаче не са първите български телевизори – знаем, и ние настръхнахме! :) На рекламата от 1936 обаче е посочен друг адрес, можете да го видите ТУК.

Стигаме и до върховия момент – истинско тв предаване! През м. ноември 1940 г. е осъществена първата в България демонстрация на работата на телевизор в рамките на изложба, организирана от германската компания ,,Телефункен“. На ул. Раковски (в Дома на техниката към БИАД) е поставена телевизионна камера с усилвател, която заснема движението. В един от салоните на сградата пък е инсталиран и телевизор , на който посетителите наблюдават в реално време заснетото от камерата. Посетителите не вярвали на ,,фокусите“, докато техни приятели не излизали навън, за да могат седящите вътре да ги видят ,,по телевизора“ и да повярват, че видяното е истина.

Друга интересна атракция на изложението е видеотелефонът на Deutsche Reichspost от 1936 г. Това събитие обаче заслужаваше истинска отделна статия и ние се потрудихме да Ви я напишем ТУК. Така че, ако Ви питат кога е осъществено първото тв предаване в Бългаия внимавайте какво ще отговорите, защото много ще Ви се обидим, ако сгрешите. :) Тази факт от 1940 г. е мноого малко известен!

Мислим, че макар и най-общо, успяхме да скицираме пътя, който изобретението телевизия изминава, за да достигне близо до хората. Със сигурност обаче има още интересни моменти за изследване в тази история!

А следващият етап от историята на телевизията в България е свързан с опитите в лабораториите на ВМЕИ София. Решихме, че това е вече предмет на отделна статия:

[1951] Началото на телевизията в България

See more