За пръв път в Мрежата, от Sandacite.BG – как да направим хардуерен и софтуерен ъпгрейд на Правец 8Д!
Правец 8Д – хардуерен и софутуерен ъпгрейд
Наскоро ви запознахме с възможностите на българския домашен персонален компютър Правец 8Д. Още тогава стана дума, че тъй като обичайната му външна памет е касетофон, той има ограничени функционалности, а и освен това на него не могат да се задействат програми, работещи под операционната система ДОС. А хубаво би било да можеше…
В Комбината за микропроцесорни системи в Правец са се намерили обаче умници, които малк пред 1990 г. (за съжаление не можем да установим най-точната дата) решават да разработят начин, по който кроткият Правец 8Д става истински многофункционален 8-битов компютър. В това начинание те са първото предприятие, което опитва силите си, обаче трябва да сме сигурни, че преди това и отделни хора също са го правили, защото в един от броевете на легендарното списание Компютър за Вас (първото компютърно списание в Източна Европа!) в края на 80-те г. е поместена схема как да свържем 5,25-инчово флопидисково устройство с Правец 8Д. Даже познаваме човек, който го е правил! А ето какво са направили в Комбината по въпроса…
Погледнете Правеца на горната илюстрация. Над него виждаме една бяла паралелепипедна кутия от пластмаса с 5,25-инчово флопи в лявата част и пред нея поставен компютърът. Това е т.н. ,,хардуерно и софтуерно разширение“ на Правец 8Д, за което ще стане дума днес. Вдясно е телевизор Велико Търново`84 от последните партиди (те са така – със сива рамка отпред), което ни показва, че действието се развива след 1988 г. поне. Ако се вгледате в текста на екрана, ще видите, че компютърът вече е готов да изпълнява Вашите команди.
Освен флопито, друга част от хардуера на кутията е захранването, а вътре в нея между тях двете се намират и три слота. В тях при нужда могат да се боднат три разширителни карти, които са съвместими с обикновените 8-битови компютри Правец`82, 8М, 8А и т.н. Това могат да бъдат напр. мрежови карти, модеми, карти с конектор са включване на принтер, плотер и други подобни устройства.
Правец 8Д – отвън местност до заводав Правец
Във флопито за едностранни 5,25-инчови дискети трябва да сложите дискета, от които да заредите ДОС 3.3 и програми за него в оперативната памет, а след това операционната система може и автоматично да се самозадейства оттам (мислим обаче, че за тази цел все пак е нужно при включване на компютъра само да сложите дискетата с ДОС-а, иначе няма да стане).
Веднъж зареден в компютъра ДОС, той вече ви дава много възможности. Изваждате дискетата с него и можете да заредите от други дискети работни файлове, на които да работите под ДОС. Такива са напр. текстови (редактируеми със софтуер за текстообработка). Можете също така да работите с програми за създаване на бази данни, за управление на технологични процеси, да изълнявате досовски команди като онази за форматиране на дискети, да записвате на нови данни върху тях… Въобще всичко, което може да се прави с останалите 8-битови Правеци, вече можете да извършвате и с 8Д – все благодарение на хардуерното разширително блокче!
Както казахме, кутията си върви със 70 вата собствено захранване за платката, разширителните карти, флопито си и контролера за него.
Между другото, ако присъствието на телевизор ви изглежда малко странно, да припомним, че Правец 8Д по принцип се продава без монитор, за да е максимално евтин и че към него изначално е предвидена възможността вместо монитор да се използва обикновен домашен телевизор. По-горе виждате и друга засвидетелствана снимка, при която вместо ВТ`84 ,,мониторът“ е произвежданият в същия град съветски телевизор Електрон Ц382ДБ.
Най-сетне хубава статия за българския матричен принтер М88 – естествено от Sandacite.BG!
Български матричен принтер М88
Непрекъснато се стремим да публикуваме възможно най-редки и непознати произведения на българската техника, затова понякога се получава така, че най-разпространените устройства остават на заден план и чакат своя ред да се появят при нас. Вчера установихме, че по този начин са протекли нещата с популярния правешки матричен принтер М88 – показали сме Бултекст 200, ИЗОТ 0230-М1, рядката серия Минипринт, но не и него. Затова нека поправим тази грешка.
Нарекохме принтера правешки, защото той е обичайното устройство за комплектуване с персоналните компютри Правец, бил той персонален или професионален. Производството му започва в Приборостроителния комбинат в Петрич през 1988 г.
Матричните принтери се наричат още и мозаични или знакосинтезиращи. Казват се така, защото изображението, отпечатано върху хартията, се състои от много малки точки, които, като се съберат заедно, оформят символа като мозайка, затова са и другите две названия по-горе.
Към компютъра принтерът М88 се свързва със стандартния за времето интерфейс RS232C, а скоростите на обмен на данни между компа и печатарката са между 50 и 19 200 бода (англ. baud) – ето тук вдясно е конекторът:
Български матричен принтер М88
Ако искате да смените интерфейса, ще трябва да смените интерфейсната платка в корпуса на самия принтер.
Та нашият М88 печата върху хартия с широчина между 100 и 250 мм с перфорирани странични ивици (т.н. безконечна, затова е указана и само широчината). Листовете в принтера могат да имат максимална дебелина между 0,1 и 0,3 мм. Ако наложите повече листове един върху друг, може да направите и копия, но максимум две – тоест 1 оригинал и 2 копия. За копия ще трябва под оригинала да подложите карбонизирана хария, като обаче дебелината на всичкото това общо не трябва да надвишава 0,3 мм.
Придвижването на хартията може да е или чрез фрикционни (триещо) устройство – както при пишещите машини – или тракторно.
Като съдържание принтерът може да ви изпечата всичко – букви, цифри, графика… Принтерът се управлява от програмата за текстообработка, задействана на компютъра ви. Този принтер иман немалки възможности, както ще се убедите от информацията тук.
Както казахме, матричните принтери работят на принцип, близък до този на пишещите машини, затова и при М88 има намастилена лента. Тя е черна, изработена от полиестер,
Принтерът може да печата с няколко вида шрифт – 1) онзи, на който ние му казваме ,,нормален“, и тогава скоростта е 80 знака/сек; 2) курсив – пак 80; 3) т.н. елит – при него вече е 96 – 4) и последният е т.н. кондензират шрифт – 136 знака/сек. При първите два вида шрифт на ред се получават също 80 знака, при ,,елит“ 96, а при кондензирания – 136.
При отпечатването на графика принтерът работи със скорост 480 точки/сек.
Нека да кажем също така, че шрифтът може да се увеличи – т.е. да се уголеми двукратно един знак, като при това логично двукратно се намалява броят знаци на ред, но се и изпечатват при същата скорост на печат.
Когато печатате, принтера задъжително трябва да го поставите в хоризонтално положеие, като се допускат около 10 градуса отклонение.
С М88 можете да определяте и междуредията. Те могат да бъдат 4,23 мм, 3,18 мм и програмируемо (чрез софтуера) регулирани и тогава са 0,35 мм и 0,118 мм.
На определен интервал печатащата глава трябва да се сменя, както при мастиленоструените, а извън неея средното време между отказите на М88 е 2250 рабони часа. Работни – иначе като го оставите така да си стои, нищо не може да му стане… най-много да му изсъхне мастилото само. Между другото, гаранцията на производителя при закупуване е била 12 месеца, но принтери от този тип още можете да срещнете работещи, възстановени от фенове на старата техника. :)
Български матричен принтер М88
Както виждате, в дясната част на предния панел са разположени три бутона и четири светодиодни индикатора:
бутон „ВРЪЗКА“ — след зареждането на хартията и включването на М88 той застава в режим „ВРЪЗКА“ и може да се използва, управляван от компютъра. В това състояние свети указателен светодиод за този режим, а при натискане на бутона принтерът излиза от режима „ВРЪЗКА“ и светодиодът изгасва. За да поставите устройството отново в режим „ВРЪЗКА“, натиснете този бутон оше един път;
бутоните РЕД и СТРАНИЦА работят само когато печатащото устройство не е в режим ВРЪЗКА
когато принтерът не е в режим ВРЪЗКА и се натисне бутонът РЕД, хартията се придвижва с по един ред, докато бутонът с натиснат. Ако при същите условия се натисне еднократно бутон СТРАНИЦА, хартията се придвижва до началото па следващата страница.
Има и функционални превключватели! С тяхна помощ се задават какви ще бъдат параметрите на М88 при включването му, като те впоследствие да бъдат променени по програмен път. С тяхна помощ обаче могат да се определят и някои функции, които не можете да командвате софтуерно. На долния чертеж 8 е показано как да достигнем до до функционални превключватели, а таблицата им (чрез кой от тях какво командвате) можете да видите в приложение А на ръководството на принтера, което сме ви скенирали по-долу.
Български матричен принтер М88
Между другото, в принтера има и звуков индикатор, който се задейства, когато почти достигнете края на запаса от хартия или се повредят печатаща глава или нейното управление. За да сработи звуковата индикация за край на хартията, трябва да се затвори специален ключ – детектор за хартия. Тогава светва и сигнал.
Когато смените хартията (поставили сте нов лист), натиснете бутона ВРЪЗКА и принтерът ще заработи отново.
Има и още тънкости в работата на принтера М88, но мислим да не ви досаждаме сега с тях, а по свое желание да ги прочетете в ръководството за употреба, което сме ви скенирали по-долу в статията. Там има всякакви таблици, пинизи и други неща, които ще са ви от полза, ако решите да подкарвате такова печатащо устройство.
А сега да предположим, че току-що сте си купили този принтер и искате да го инсталирате за работА! Ето как трябва да започнете.
Разпечатайте сандъка и махнете транспортните винтове:
Български матричен принтер М88
Сега да сложим касетката с лентата. Първо свалете капака на принтера и поставете касетата (позиция 9 на чертежа по-долу) да легне в гнездата на странѝците на механичния блок (11-а позиция):
Български матричен принтер М88
За да бъде правилно, лентата се поставя между носа на печатащата глава и металната маска.
Следва поставяне и на сепаратора. Той влиза в специалните отвори на задната част на странѝците на механичния блок, като трябва леко да го огънете (сепаратора това). За да поставите капака пък, го сложете в гнездата в предната горна част на кутията и го завъртете напред, докато легне в определеното място.
За за заредите хартия, вдигнете капака и отключете пластмасовия палец – позиция 5 на горния чертеж. След като изтеглите притискащата скала напред, поставете водача на хартията позиция 14 отгоре) по средата на оста (пак поз. 14). след всички тези операции вкарайте хартията в процепа на механичния блок, а накрая обратно заключете пластмасовия палец.
Когато работите, недейте да връщате обратно хартията с помощта на ръкохватката – това не ви е пишеща машина! :)
Вижте какво представляват българските тестери за интегрални схеми, направени в Института по микроелектроника!
Български тестери за интегрални схеми
През 1967 г. в София е създаден интересен научноизследователски институт, който в следващите около тридесет години остава плътно свързан със съдбата на нашата електроника и по-специално компютри. Институтът по микроелектроника се намира на тогавашния булевард Ленин (днес Цариградско шосе) и произлиза от секция Силиций във Физическия институт на БАН. Пръв ръководител на новия (тогава наречен) Централен институт за елементи е известният български физик проф. Йордан Касабов, конструирал през същата година първия електронен калкулатор с MOS интегрални схеми в света – Елка 42.
През първите години след основаването веднага се отбелязват успехи в разработката на MOS ИС, а в следващите десетилетия дейността на Института се разраства и в:
разработка и производство на специализирани и стандартни NMOS и CMOS интегрални схеми;
разработка и производство на хибридни интегрални схеми с използването на дебелослойни и тънкослойни технологии;
разработка на различно специално тестово и технологично оборудване за опитно произведената в института микроелектроника (именно в това ще се фокусираме в днешната статия);
проектиране на производствени и развойни мощности, за да се развива микроелектрониката в България;
внедряване при клиенти на висококачествени и високоефективни NMOS, CMOS и хибридни технологии и интегрални схеми;
обучение на специалисти за проектиране на интегрални схеми по поръчка;
изработка на фотомаски;
разработка на софтуер за споменатите по-горе системи за автоматизирано проектиране на интегрални схеми;
изготвяне на тестови програми и тестване на интегрални схеми;
проверка на чужди проекти на интегрални схеми в технологичната линия на ИМЕ — фотомаски, пластини, измерване, монтаж;
разработка на електронни устройства
Институт по микроелектроника – емблема
В края на 80-те години Института започват да работят по създаване на оборудване за тесвтване на вече опитно произведени цифрови и хибридни интегрални схеми. В резултат на тези усилия до 1992 г. са изработени следните тестови системи – както са наричани тогава – при които операторът (дамата на първата снимка) управлява процеса на изпробване на готовите чипове от персонални компютри Правец 8 и Правец 16:
АС 100 — автоматичен тестер за хибридни ИС с пасивни компоненти и до 40 контактни извода. Тестерът се управлява от 8-битов компютър Правец;
АС 200 — автоматична тестова система за функционална проверка на хибридни ИС с до 40 контактни извода. С нея вече се работи от 16-битов компютър. Системата предлага възможност да се включват и управляват със стандартен инструментален интерфейс външни уреди, за да могат с тях да се направят разни по-специфични измервания;
АС 400 — автоматичен тестер за цифрови ИС с ниска степен на интеграция с до 24 извода;
АС 420 — специализиран тестер за цифрови ИС и интересните български едночипови микрокомпютри СМ 650 и СМ 652;
АС 600 — специализиран тестер за микропроцесорни схеми от серията СМ 600;
АС 8000, която виждате на първата снимка тук — това е тестова система за изпробване на памети с обем до 4 мб и работна честота до 20 мхц. На АС 8000 едновременно могат да се изпробват до 4 схеми
През 1992 – 3 г. е проектиран и активно се изработва прототипът и на най-новия модел АС 9000 — това е система за тестване на големи интегрални схеми с до 128 контактни извода.
За да работите успешно с някоя от тези апаратури, е необходимо да разполагате със специализирани програми, които ИМЕ също сам си прави.
Всичко това видно свидетелства за активна работа в областта на развитието на микрочиповата електроника в България, но сега едва ли можем да открием нито някоя от тези системи, нито въобще да се завърнем към равнището, което страната ни тогава има…
Изследвайте в Sandacite.BG родния терминал за компютърни мрежи ЕС 8531.
Терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти
На снимката виждате един от потребителските (операторските) терминали за връзка с компютър. Този обаче е малко по-различен от обичайно показваните. Иначе, ако следите често нашия сайт, сигурно знаете, че съвместната работа на няколко оператора с ресурсите на един компютър е обичайна пракитка през 70-те и 80-те години. Тук говорим не за известните домашни Правеци, а за големи професионални компютри от сериите ЕС и СМ, които са с размерите на стаи или поне секции. Включват се няколко терминала към компютъра и служителите в съответния изчислителен център започват да обработват информацията, да правят справки, за да си вършат по-добре работата и т.н. Една компютърна машина, позволяваща това, напр. е ЕС 1035Б, произвеждана в Завода за изчислителна техника в София, а терминали като горния са наричани още абонатни пунктове, особено в рускоезичната литература.
Информацията между тях и големия компютър се предава двупосочно – както от терминала към машината, така и обратно – и то в диалогов режим. Съществуват програми за правене на справки в бази данни, за задаване на въпрос и получаване на отговор в реално време и други подобни улесняващи услуги.
Терминалът ЕС 8531 може да бъде два вида – 1) с функции, които могат да се управляват от потребителя (програмируем) и 2) с т.н. фиксирани функции – непрограмируем. Първите имат няколко скорости на предаване на данни, които могат да се използват в различни режими на работа (по-долу ще ги видим какви са). Програмируемите обаче са по-гъвкави и освен че с тях може и да се предава и получава информация от голямата машина, може и да се задействат включени от потребителя програми, напр. от 8-инчова дискета – виждате двете флопита в левия край на устройството. На такъв програмируем терминал можете да работите върху отворени от дискета документи, да запазите и запишете промените, да записвате отчети за работата пак върху дискета, да извършвате отдалечена обработка на докуметнти и т.н.
Сега ще разгледаме по-подробно програмируемия терминал ЕС 8531, произвеждан от края на 70-те г. в ЗЗУ Велико Търново. Както виждате, той е една идея по-модерен от предшествениците си, защото разполага и с монитор.
Той обменя информация в синхронен режим по двупроводна (пряка или комутируема) или по четирипроводна пряка линия за връзка. Конфигурацията на връзката се прави по линията ,,точка – точка“, а може да бъде и многоточкова.
Както други, така този терминал е изграден на основата на микропроцесорна система и вътрешно програмно управление. За споменатия по-горе двупосочен обмен на данни по линията отговаря записана още в завода управляваща програма, която се намира в постоянната памет на терминала, но може да се постави и отделна дискета с програма със същите функции. Освен това ЕС8531 има написана специално за него операционна система и собствен програмен език.
А ето и какъв хардуер ни очаква.
Над главния шкаф с електрониката виждате клавиатурен модул, на който има стандартна буквено-цифрова подредба с 48 клавиша, отделна цифрова клавиатура, функционални клавиши за задействане и контрол на различни възможности на управляващата програма и устройство с индикация за набирането на данни.
Над нея виждаме принтер, подобен на електронна пишеща машина, който е с гъвкав печатащ диск ЕС 7187 със скорост на печат 30 знака/сек и 132 печатни позиции в един ред, който работи с т.н. безконечна хартия, на която все още от разни общини раздават избирателните списъци. Левият и десен ограничител на принтера и хоризонталната, вертикалната табулация и форматът на печата потребителят може да управлява чрез програма, но последния параметър може да се зададе и от големия компютър.
Операторът може да избира хоризонталното и вертикално форматиране само от форматния буфер на печата. Разстоянието между редовете се регулира от превключватели, които се намират на допълнителен панел, но пък може да се зададе и от меню на потребителската програма.
Между другото, можете да си включите и друг принтер – ЕС 7186.
Мониторът е ВКП 171, с който ви запознахме подробно ТУК. Той може да се използва като екран за контрол какво е въведено с клавиатурата, вместо това да гледате това на печатарката и да хабите хартия.
Нещо интересно: този терминал има възможност да идентифицира оператора чрез магнитна карта! За да може това да стане, той вади картата и я прокарва през малък отвор, като при това ръката се движи със скорост между 10 и 80 см/сек. В тази карта са записани идентификационните данни, като дължината на записа е 15 символа. Според вида на включената потребителска програма обаче функцията за разпознаване може да работи или не. Има и още една карта, наречена кредитна, но това не е банкова карта, а такава за…
Още едно забележително качество на терминала е, че той е обратно съвместим с по-старите устройства за запис на информация – перфокартите – и разполага с ЕС 6112 – устройство за запис и четене от тях. Вградената управляваща програма преобразува 12-битовия код на 80-колонните перфокарти се преобразува в машинно четим код. Така данните могат да се изпратят и запазят в големия компютър, с който терминалът е свързан. Освен това една потребителска програма от компютъра може да се изпрати към терминала, където да се запише на перфокарти чрез ЕС 6112. Информацията от тези карти автономно влиза в програмната библиотека, която пък се записва на дискета. Виждате ли какво взаимодействие!
Флопитата на ЕС 8531 са модел ЕС 5071, които работят с дискети с обем 246 кб (74 пътечки по 26 сектора, всеки от които събира 128 бита информация). Може да се включи и трето флопи, което съхранява 100 кб данни.
ЕС 8531 може да работи в четири режима:
автономен – задейства се след включване на захранването и след преминаване на вътрешния самотест на терминала;
въвеждане – терминалът пак работи автономно, но под управлението на потрелителска програма. Според вида ѝ данните се въвеждат от клавиатурата, от перфокартите или от флопитата;
рестарт – в този режим операторът може да поиска от дискета междинните резултати от работата и данни, може и да редактира документа, който после да разпечата;
корекция на грешки – операторът може да нанася корекции във въведените преди това с клавиатурата данни
Какви и колко ще са функциите на ЕС 8531, се определя от потребителската програма, която се задейства от някое от устройствата, описани по-горе. Програмите са написани на език, съдържащ оператори за управление на въвеждането и извеждането и аритметични и логически операции.
Ето и как терминалът разпределя ресурсите си между софтуера:
три буфера с обем 256 килобита, осигуряващи работната памет и данните на потребителските програми;
форматен буфер за печат – 256 килобита за осигуряване на 7 хоризонтални и вертикални формата за конзолен печат;
работната памет се разпределя между включените в момента потребителски програми;
осем регистъра за 10-значни числа със знак и десетична запетая, които се използватт при аритметични и логически операции;
буфер за въвеждане с обем 200 бита, който пък се използва за въвеждане на данни с клавиатура и извеждане на данни на монитора;
логически индикатори – 32 бита. Те могат да преминават в състояне ,,логичаска 0″ или ,,логическа 1″.
код на условието – 8 бита. използва се при изпълнението на потребителска програма. При задействането на програмата се извършва проверка;
системни индикатори – 8-битови. Служат за определяне на вътрешното състояние на терминала;
В терминала се използва модем с фазова модулация и скорост на предаване на данни 1200 или 2400 бода (aнгл. baud) – напр. СМ 8108. Другият нужен модем в комплекта е ЕС 8009 със скорост 600/1200 бода/сек.
Терминалът се захранва от със стандартно еднофазно 220 волта напрежение и потребява около 3 киловата мощност от мрежата.
А ето тук и какво представлява една друга българска компютърна мрежа:
В Sandacite.BG днес показваме с какво се настройват българските компютърни терминали!
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Напоследък ви показахме доста устройства, които оператори на компютри използват, когато трябва (групово или поединично) да се включат на работа към него. Терминалите обаче също са вид компютър, обединяват в себе си хардуер и софтуер и като такива излизат от строя, а дори и да не го направят веднага, периодично се нуждаят от пробна проверка на параметрите, в които работят, диагностика и отстраняване на отклонения, ако се намерят такива. Именно в таква случаи на преден план излизат устройства като това, което виждате на горната снимка – ИЗОТ 0407С.
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминалиИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Това е специализиран уред за проверка и настройка именно на най-популярните български терминални устройства за краен достъп като ЕС 8571, ЕС 8501М, по-нови като известния видеотерминал СМ 1604 и всички останали, които работят в състава на компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4.1 Освен това новата ни джаджа може да обслужва всички терминали, изградени на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ 600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград.
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Година на производство: 1987.
Какви са устройството и начинът на действие на ИЗОТ 0407С? В себе си неговата пластмасова кутия обединява микропроцесорен модул, оперативна памет 4 кб, постоянна памет (може да е най-много 8 кб), контролер, команден пулт с клавиатура, перфолентово четящо устройство ЕС 1501 и, разбира се, захранващ блок. На външен вид този сервизен уред е много подобен на описания вчера програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С. Изобщо, явно с индекса 04хх са означавани не потребителски, а сервизни устройства, употребявани от тогавашните компютърни техници в тяхната работа. Такова напр. е ИЗОТ 0401С – устройство за заводски тест и настройка на харддискове, оформено в черно дипломатическо куфарче.
Действието на 0407С се основава на директния му достъп до паметта на проверявания терминал. Тъй като повечето възли на тези устройства са директно адресирани, чрез ИЗОТ-а операторът просто започва да пуска различни тестови програми, които проверяват различните модули на ,,пациента“ – както самостоятелно (един по един), така и групово.
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Управляващата програма на ИЗОТ 0407С е записана на EPROM-чип, който при работа се поставя в определена позиция на проверявания терминал и тогава управлението му се предава на ИЗОТ 0407С. Оперативната памет на сервизния уред е нужна, за да зарежда в нея операторът различните тестови програми. После следи как вървят нещата на LED екранчето над клавиатурата:
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
От функционалните бутони вдясно от цифровите може да се задават какъв тест да се извърши – писане, четене… и т.н. Дългият бутон най-долу е за рестартиране на процеса.
Като истински сервизен уред, и ИЗОТ 0407С е преносим – кутията е с габарити дължина 410, широчина 330 и височина 180 мм. Тежи около 12 кг. Може да се срещне и в тази модификция:
ИЗОТ 0407С
Показаният от нас уред е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново от края на 70-те години и е широко изнасян в Източния блок.
Йеаа, в Sandacite.BG набарахме и сервизен програматор за EPROM чипове – нарича се ИЗОТ 0404С!
Бг сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С
В показваните досега български компютърни устройства сме се занимавали почти винаги с хардуер, използван от крайни оптребители, а в същото време – с изключение на едва-две автоматизирани системи за проверка на печатни платки – почти нищо не сме разказвали за машините, които са ползвани от хората, заети в производството българските компютри. А България е изработвала и много устройства точно за тях! Днес ще започнем поправянето на грешката.
Знаете ли какво означава съкращението EPROM? Това е вид чип, използван в компютрите от десетилетия, който е енергонезависима памет. В нея се записва фабрична информация, необходима за правилното функциониране на компютъра или въобще устройството с микропроцесорно управление, в което EPROM-ът се намира – т.н. служебна информация. Тя се записва по електрически път, а тъй като чипът има прозрачна капачка отгоре си, се изтрива с насочване на ултравиолетова светлина към него. Тези памети могат многократно да се презаписват и изтриват. За да се извърши лесно в завода електрическото програмиране (записът), са измислени специални EPROM програматори като този, който виждате тук. Това е специфично устройство – такова не сме ви показвали досега, а и е първото от този вид, което намираме.
Нашият ИЗОТ 0404С е предвиден за запис на информация в използваните в тогавашните български компютри EPROM чипове – интелските ММ2708, ММ2716 и други. Програматорът е изграден на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград. ИЗОТ-ът пък е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново (по-късно Комбинат по системи за телеобработка) от края на 70-те години. Може свободно да се употребява за обслужване на всички български микропроцесорни устройства – автоматизационни и какви ли не още – които имат в себе си EPROM памет от указаните по-горе видове. 0404С е използван не само в производството, но и в последващата сервизна дейност – когато по заявка на даден клиент на Завода е необходимо да се запише или редактира специфична служебна програма, характерна за работата на компютъра (или каквото е там) в научното или разработъчно звено, в което машината рАботи.
Бг сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С
Горе виждате как ИЗОТ 0404с е побран в удобно куфарче от твърда пластмаса. Може да бъде кафяв или зелен. Отгоре има дръжка, за да се носи лесно, и е с малки размери: дълъг 500, широк 300 и висок 120 мм. Тежи около 10 кг.
За да работите добре с програматора, като за начало научете какви са режимите му на работа:
remote – при него данните се въвеждат от перфолента;
manual – въвеждате с клавиатурата, която виждате в долния десен ъгъл на командния блок;
blank – тази функция задейства проверката на чист (празен) EPROM чип, предвиден да се записва върху него;
copy – кодът са софтуера, който трябва да се запише, се копира от доказано правилно записан ,,образцов“ EPROM;
program – режим на запис;
verify – очевидно тук се проверява верността на току-що записаните в чипа данни;
cont – това е комплексен режим на работа, при който се вършат три неща – проверка на чист EPROM, запис и проверка на записа
Между другото, това е производствената лепенка на 404С-то ни. Произведен е през 1984 г. в ЗЗУ Велико Търново и е 37-ият за годината. Думите в табелката отдолу са на руски, защото е изнасян за бившия Съветски съюз, а също и Близкия Изток. Същевременно обаче виждаме и надписи на английски по лицевия панел и бутоните. Това е така, защото може да е изнасян напр. в Близкия Изток. Обикновено изнасяната в тази посока българска техника е с надписи на английски – напр. телевизорите още от 60-те г.
Бг сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С
Програматорът има в комплекта си следните устройства, за да работите удобно с него:
ИЗОТ ЕС 1501 – бързо устройство за четене от перфолента;
споменатата клавиатура с 25 клавиша за въвеждане на данни, адреси и управление;
отделни бутони, всеки един от които съответства на някакъв режим на работа и от тях се избира в кой да се работи;
индикация – данните и адресите се индицират в буквно-цифров код, индицира се и управлението
Ако отворите 0404С, в него ще откриете още ИЗОТ 7925.932 – постоянна памет, ИЗОТ 8531.Е1.933.02 – оперативна памет (4 кб) – и микропроцесора ИЗОТ 7925.934.
Програматорът може да работи най-много с един EPROM чип, който го записва за около 6 минути. Захранва се или от вградена батерия, или от мрежата с напрежение 220 волта. Докато записва, хаби най-много мощност – 120 вата.
Тук пък можете да научите повече за българската микропроцесорна серия СМ 600:
За първи път в Интернет – българския комуникационен процесор ЕС 8371, представен от Sandacite.BG!
Комуникационен процесор ЕС 8371
Разглеждайки една по една частите на най-големите български компютри – серията ЕС от 70-те и 80-те години – вече стигнахме и до комуникационните процесори. Затова седнете удобно, вземете нещо за хапване/пийване и вижте какво им е забележителното пък на тях.
Вероятно мислите, че свързаността в мрежа е характеристика преди всичко на персоналните компютри от последните 20 – 30 г., че огромните едностайни машини не са имали нещо такова… Само че нещата въобще не са така. Знаете ли, че първата българска компютърна мрежа влиза в редовна употреба още в средата на 70-те години? Тя се нарича ЕСТЕЛ, тия дни я разгледахме по-подробно ТУК и ТУК , комуникационни процесори като този сега са ѝ жизнено необходими, за да си върши работата – да свързва компютри и терминали за достъп до тях.
Досега в уебпространството можехме да видим само общи снимки на машинната зала с грамадния компютър ЕС, но благодарение на тази наша статия за първи път имаме в едър план цял комуникационен процесор, в случая ЕС 8371. По времето, за което говорим, тази част на компютъра е наричана ,,процесор за телеобработка“, а представяният днес от нас модел е сред най-използваните в изгражданите тогава мрежови конфигурации! Този метален шкаф има габарити 1400 х 800 х 1600 мм (височина/широчина/дълбочина) и тежи над 140 кг. Тук шкафът е един, но могат да бъдат и два! Не е истина просто…
Процесорът е произвеждан в софийския Завод за изчислителна техника, днес до бул. Цариградско шосе. Сега ще разгледаме подробно какво има в шкафа, а ако в някой момент подробностите ви дойдат в повече, просто прескочете и продължете надолу. :) Ние просто искаме да сме подробни, защото досега нищо за този процесор не е публикувано у нас. Важно е да видим с какъв хардуер българите преди 40 години са си осигурявали компютърна мрежа!
Процесорът представлява програмируемо устройство, което се грижи за комуникацията между компютъра, служителските (операторските) терминали и други компютри, включени в мрежата. Архитектурата му включва няколко части, които са разделени на различни модули, за да се увеличи гъвкавостта на сглобяването на системата и нейното обслужване. Тези части в шкафа са главно управляващо утройство, команден панел, канален адаптер, различни линейни адаптери, комуникационни скенери, оперативна памет и бази за интерфейса. Вижте как са разпределени:
Комуникационен процесор ЕС 8371 – блокова схема
Ето и какво прави всяка една от тези части.
Централното управляващо устройство дешифрира и изпълнява различните инструкции и управлява паметта, скенерите и каналния адаптер.
Командния панел го виждате тук. От него можете да задавате запис напр. запис на информация в паметта и регистрите, а също така следите показващата се информация за работата на всички части, намерени грешки от самодиагностиката…
Комуникационен процесор ЕС 8371 – команден панел
Оперативната памет се състои от модули. Основният е с обем 32 кб, а цялата памет може да се разширява най-много до 256. Един цикъл четене-запис отнема около 1000 наносекунди, а времето за достъп е около 400. Тя е доста умна, тази памет – по-точно в нея е записана програма, чийто алгоритъм може да коригира единична и да самоустанови двойна грешка. В нея е записан управляващият софтуер на процесора.
Каналният адаптер тук е от типа КА-1 и чрез него ЕС 8371 се включва към байт-мултиплексорния канал на големия компютър – неговия ,,шлюз“ за външни цифрови връзки.
Комуникационният скенер е от тип КС-1 и е отговорен за връзката между линейните адаптери и централното управляващо устройство. Скенерите предимно обслужват заявките, които постъпват от терминалите по комуникационните канали, и към този процесор може да се включат най-много четири скенера. Всеки поддържа обмен по асинхронни и синхронни полудуплексни линии със скорост от 50 до 4800 бода (англ. baud)
(Ако сте любознателни, да уточним също така, че специална управляваща програма контролира инициализацията на линията за всеки адаптер, дължината на символите, скоростта на приемането и предаването и неговия приоритет между това по останалите линии (ако са включени повече от една).)
Т.н. бази на интерфейса осигуряват интерфейса между скенерите и линейните адаптери (а също така стробирането – т.е. избирането, селектирането – на най-малките единици информация). Адаптерите присъединяват външните линии към базите на интерфейса. Към една база може да се включат до осем линейни адаптера от типа 1А, 1Д и 2А. Ако се чудите каква е разликата между тези модели адаптери, то тя е в броя на линиите, които управляват, и възможностите, които ви дават. 1Д управлява две старт-стопнии или синхронни линии със скорост на обмена до 9600 бода/сек. 1Е управлява две устройства за автоматично повикване по комутируеми канали. 2А пък може да управлява до две телеграфни линии и туйто. Има сведения за още един използван тук адаптер – 1В. Като умножим всичко по всичок, ще видим, че към една база на интерфейса могат да се включат най-много 16 линии.
Както операторските терминали, така и комуникационният процесор ЕС 8371 има няколко режима на работа – емулационен, управление на мрежа и частично емулационен:
емулационният се осъществява под управлението на програма и емулира в големия компютър един или няколко мултиплексора. Те могат да са ЕС 8401, ЕС 8402, ЕС 8403 или ЕС 8410. Ако помните, споменахме ги в статията за терминала ИЗОТ ЕС 7925.М1;
режимът на управление на мрежата се осъществява също чрез такава програма. Тя разширява функционалните възможности на ЕС 8371, като разтоварва централния процесор на големия компютър ЕС. Това прави, като освобождава метода за достъп (работещ в ЦП) от множество функции по управлението на мрежата. При този режим обаче трябва да сте инсталирали в комуникационния процесор памет поне 64 килобайта.
частичната емулация е нещо като комбиниран режим между двете едновременно. За него също е нужна мрежова управляваща програма и в такъв случай се емулират едновременно мултиплексор за предаване на данни, а същевременно и управление на мрежата.
В режим на емулация комуникационният процесор работи с известните операционни системи ДОС 2.2 и ОС 4.1, а също и с методите за достъп ВТАМ и ОТАМ, за които казахме повече ТУК. В режимите на управление на мрежата и на частична емулация процесорът работи с операционните системи ДОС 3 и ОС 6.1 и метод за достъп ВТАМ.
Компютър ЕС 1035
Някъде тук в залата се спотайва и техният ЕС 8371…
Управляващите програми на ЕС 8371 също са разработени на модулен принцип, като модулите се подбират според конкретната конфигурация на мрежата за телеобработка и в какъв режим ще я използваме.
Процесорът е снабден от завода с комплект тестови програми, които дават възможност за правилно функциониране и работа не само на самия ЕС 8371, а и на свързаните с него модеми, линии за връзка и терминали – това е т.н. група програми ,,он-лайн“. Много от диагностичните функции могат да се изпълняват динамично, без да се нарушава нормалното действие на останалите части на контролера.
Разглежданият от нас процесор може да работи с 51 инструкции, а дължината на машинната дума може да е 16, 18 или 20 бита. Към него могат да се включат между 2 и 352 външни комуникационни линии с дуплексен или полудуплексен вид обмен и полудуплексен режим на работа (от тях дуплексните могат да са най-много 176). От информацията горе за адаптерите разбрахме, че линиите за връзка могат да са няколко вида: телефонни некомутируеми, комутируеми, телеграфни некомутируеми и комутируеми. Методът на предаване на данни пък е старт-стопов или синхронен. В интерес на истината, има и още подробности, които могат да се кажат, ама в такъв случай със сигурност няма да ни отворите вече, съвсем ще ви досадим…
След всичко това веротно ви е ясно, че ЕС 8371 харчи доста и затова използва трифазно напрежение 380 волта, потребявайки около 2 киловата мощност.
Комуникационният процесор ЕС 8371, също както много други български компютърни части, е широко изнасян, най-вече в бившия СССР.
А това е нещо, което също помага в междукопютърния обмен на данни…
Потракайте на родния компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1 в Sandacite.BG!
Компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1
Работата при нас не спира и днес е ред на ,,очередния“ (както се казваше едно време) терминал за връзка с Единната система за телеобработка на данни в реално време ЕСТЕЛ – българския Интернет от 70-те и 80-те години! В онази епоха устройства като това са наричани със специалния термин ,,видеотерминали“, тъй като си имат собствен монитор, а при първите това не е така. За тези има и специална книга с това заглавие от инж. Любен Тонев.
Както и показаните досега такива устройства, и нашият ИЗОТ 7925.М1 е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства в старопрестолното Търново. Както виждате от горната снимка, терминалът е дооста сходен с добре познатия ни ИЗОТ СМ 1604, но има и разлики с него. (Първата е, че няма на снимката мадама да трака пред него като на ТОЗИ…)
Исторически М1 е пряк наследник на предшественика си ИЗОТ 7925, но за разлика от него е оформен в настолен вариант, за слагане върху бюро. На пръв поглед бихме го оприличили на компютър тип ,,всичко в едно“ (All-in-one), като само клавиатурата е отделена от кутията. Корпусът и на двете неща е пластмасов, като на терминала е съставен от две части, като задната е с кремав, а предната с кафяв цвят. Габаритите на голямата кутия са 420 х 400 х 500 мм
Екранът и кинескопът са същите като при ИЗОТ СМ 1604. Разполагаме с диагонал 40 см с видимо (работно) поле 270 х 200 мм, на което могат да се изобразят максимално 1920 символа. Те са разпределени в 24 текстови реда с по 80 символа на всеки ред, а матрицата се състои от 8 х 8 символа. Софтуерът за удобно форматиране на екрана е зареден в компютъра, с който ИЗОТ 7925.М1 държи отдалечена връзка.
Това е терминал, а не самостоятелен компютър. Независимо от това, той работи в два режима – автономен и дистанционен, тоест без връзка за предаване на данни към големия компютър или със такава. Обърнете внимание на бялото бутонче горе вляво – от него превключвате между двата работни режима на терминала! За тях вижте по-надолу в статията.
Ето го тук 7925.М1 да показва изглед от Велико Търново:
Компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1
Клавиатурата ви дава възможност да пишете и редактиране най-честата в онази епоха текстова информация. Клавът тук има 48 буквено-цифрови клавиша, а заедно със специалните, функционалните и т.н. те стават общо 48.
За да разпечатате набраното, можете да включите принтер, който можете да свържете към настолното зверче.
Това ни води към автономния режим – в него можете да подредите текста, като при това го виждате на екрана, и да го изпринтите. В дистанционен режим се досещате, че ИЗОТ 7925.М1 ви свързва с голямата машина някъде, за да използвате заредените на нея приложни програми. И това можете да правите няколко души едновременно, ако сте въоръжени с такива дистанционни терминали! Тогава това е честа практика, тъй като напр. грамадните ,,едностайни“ компютри от серията ЕС не са направени за домашна, а за професионална употреба. Те са невероятно скъпи, за да работи на тях само един човек и да си ги държи вкъщи. Всъщност, така се мислят нещата и при следващото поколение СМ. Едва при ,,микрокомпютрите“ (разбирай персоналните) хората започват да се замислят, че можеш да си имаш компютър и дОма.)
Иначе ИЗОТ 7925.М1 си има собствен микропроцесор и вградена програма за управление. Тя е записана в постоянната му памет и координира работата на клавиатурата, принтера и обмена на цифрови данни с голямата машина ,,майка“. Освен това има и самодиагностициращ софтуер за намиране и отстраняване на неизправности.
По-горе споменахме за принтера – да дадем няколко подробности за него. Той, очаквано за епохата, работи с гъвкав печатащ диск (т.н. маргаритка) и когато терминалът работи в дистанционен режим, се управлява чрез него (тоест управляващият му софтуер е записан на отдалечения компютър). Принтерът печата със скорост 30 знака/сек и има 132 печатни позиции. Включва се в ИЗОТ 7925.М1 чрез обикновен RS232C интерфейс:
Компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1
На няколко пъти споменахме за телекомуникационна връзка с компютър, без да поясним достатъчно за нея. Както и днес, предаването на цифрови данни става с телефонен модем като ТОЗИ напр. Самото предаване се осъществява по четирипроводни телефонни канали със скорост на данновия обмен 600/1200 бода (англ. baud) или 1200/2400. Ето какво се получава като схема на цялата работа (тук все едно оперира в дистанционен режим с всичките си такъми):
Компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1 – блокова схема
В началото на 80-те години ЗЗУ В. Търново предлага на купувачите си ИЗОТ 7925.М1 в четири модификации:
с принтер и модем 600/1200 бода/сек;
с принтер и модел 1200/2400 бода/сек;
с модем 600/1200 бода/сек и без принтер;
с модем 1200/2400 бода/сек и без принтер
Даже клиентът може да си го поръча и без модем. В такъв случай обаче терминалът се свързва към линията с интерфейс 20 mA и четирипроводна физическа линия. Скоростта в такъв случай може да нарастне до 9600 бода/сек. Друг вариант да го свържете без модем е с т.н. външен линеен преобразувател (на сигналите) с известния навремето интерфейс И-2.
Както и предполагате, електрическите данни на ИЗОТ 7925.М1 са съвсем миролюбиви – захранва се с 220 волта мрежово напрежение и потребява около 500 вата мощност.
Изнасян е в огромни количества, преди всичко за страните от бившия Съветски съюз и в Близкия Изток.
Въобще българските професионални компютри и периферия са интересна работа и ето тук ви предлагаме да се срещнете с още един такъв:
Научете много за българската компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1 в Sandacite.BG!
Българска компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1
Отново сме тук със статия за една от любимите ни теми – първата българска компютърна мрежа в историята. Вчера наш приятел ни пита за това. За да не повтаряме излишно вече казани неща, ви препоръчваме да хвърлите едно око на ТАЗИ и ТАЗИ статия, за да продължим сега напред.
Развитието на ЕСТЕЛ преминава пез няколко версии от средата на 70-те г. нататък – ЕСТЕЛ 1, 2, 4.1, 4.2… Днес ще се спрем на една версия, актуална към началото на 80-те г. – 4.1. Тя може да се изгради както между мейнфрейм (серия ЕС), така и миникомпютри (серия СМ), проектирани и произвеждани в тогавашна България. Когато мрежата се конфигурира, главното звено на управлението ѝ става именно компютър.
Множество потребители получават достъп до работа с големия компютър. За тази цел им трябва терминал с наличие (поне) на клавиатура и монитор, а пред него телефонен модем – напр. показаният неотдавна от нас ИЗОТ ЕС 8005 или ИЗОТ ЕС 8371. За да стане работата, модемът се включва към мултиплексния канал на компютъра и така машината може да управлява включените към нея линии за връзка, като при това е достатъчно умна, за да запази отделев адрес на подканал за всяка такава линия.
Техническите характеристики на ЕСТЕЛ 4.1 предвиждат максимум 225 такива управляеми телекомуникационни канала (при полудуплексен режим на обмен на данни). Скоростта на обмена, в зависимост от използвания модем, може да бъде 50, 100, 200, 300, 600, 1200, 2400, 4800 или 9600 бода (англ. baud). Поначало с всеки следващ модел модем тя нараства два пъти – ако при ИЗОТ ЕС 8001 от 1974 г. е максимум 200 бода, то при ИЗОТ ЕС 8015.01 (1981) вечее повишена на 4800 бода/сек. Може да работи при няколко различни режими и кодове на обмен.
Ето я схемата на ЕСТЕЛ 4.1 – сложничка изглежда, ама дано я разберете, зер сте по-умни от нас… На руски е, защото е от рекламен албум на ЗЗУ Велико Търново за бившия СССР:
Българска компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1 – схема
Има и принтери, както виждате, за да можете да разпечатвате получените файлове.
За да може ЕСТЕЛ 4.1 да разгърне пълните си възможности, трябва да обзаведем една максимално пълна нейна конфигурация, което означава:
телекомуникационен процесор (за т.н. телеобработка) ЕС 8371;
терминали – някой измежду ИЗОТ ЕС 8501 М, ЕС 8571, СМ 1604 (на първата снимка), СМ 1605.М1, ИЗОТ 7925, работещи в старт-стопен режим;
многопултова система за работа с данни на магнитна лента ЕС 9003;
т.н. линейни преобразуватели на сигнали – асинхронни и синхронни модели, преобразуватели от телеграфен тип и т.н.;
шкаф за линейна апаратура ИЗОТ 0402, в който да сложите горните устройства – те нямат собствена кути понеже, а са предназначени за вграждане;
спомагателна апаратура, за да може при проблем адекватно да ви се помогне – всякаква тестова апаратура, програматори, анализатори, симулатори, измерители на телекомуникационните канали и прочие джаджоля;
А сега да поговорим и за софтуера!
ЕСТЕЛ 4.1 може да работи с операционните системи ОС и ДОС. Безусловно необходимият софтуер за мрежата включва:
базов телекомуникационен метод за достъп – ВТАМ/DOS и ВТАМ/OS;
телекомуникационен метод тип QTAM (Queued Telecommunications Access Method) – с т.н. в програмирането опашка;
телекомуникационен метод за достъп ТСАМ/OS;
управляващите програми на модела – напр. ЕС8371;
управляваща програма за мрежата;
емулационна програма – при емулационен режим на работа, при който се емулират мултиплексори от серията ЕС 840х (х – 1, 2, 3, 4, 10);
Има и приложни програми, към които спадат:
система за управление на потребителската информация – СУИП;
въвеждането на задачи и въпроси от разстояние – ВЗОР/ОС;
диалогово отдалечено въвеждане на задачи и въпроси – ДУВЗ;
диалогова терминална система ДТС/ДОС;
и накрая програма за текстообработка – ТЕКСТ/ДОС – защото текстът е най-често използваният формат за информация по онова време
Даа… Това е била компютърната мрежа на България преди четиридесетина години. Направо е страхотно какво удобство на работа са имали хората още тогава – във време, което обикновено смятаме за зора в развитието на компютрите.
А ние взехме, че се влюбихме в служителката пред ИЗОТ-а горе…
Разучете терминала за компютърна мрежа ЕС 8501М, който намерихме в Sandacite.BG!
Терминал за компютърна мрежа ЕС8501М
Неведнъж сме ви разказвали за първата българска компютърна мрежа – ЕСТЕЛ (,,Единна система за телеобработка“) – която се появява в средата на 70-те г. (най-вероятно в средата) и с времето натрупва няколко версии. Тя дава възможност на множество хора, работещи пред терминали, да се свързват с голям (заемащ цели стаи) компютър от серията ЕС, да използват неговите големи изчислителни ресурси, да обменят файлове с него, а също и да задават въпроси и да получават отговори в реално време. Връзката се осъществява чрез телефонни линии, както по-късно при dial-up мрежите на първите у нас интернетски доставчици.
През годините терминалите претърпяват промени в дизайна, а на тези устройства досега сме обръщали много малко внимание – показвали сме ви само най-известни като първата модификация на СМ 1604. Затова сега ще наваксаме…
Тук отгоре виждаме ЕС 8501М – терминал, произвеждан от Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново в началото на 80-те години. Тогава ги наричат още абонатни пунктове. Този се състои от основна маса с клавиатура и принтер (на безконечна хартия), монитор и под него шкаф с две 8-инчови флопита от първия модел такива български – ЕС 5074 – поместени, както го правят и при бюрокомпютрите, вертикално едно до друго. Две са, за да можете от едното да заредите програмата, а с другото да запишете резултата от работата си.
Предназначението на ЕС 8501М да ви съдейства да обменяте информация в старт/стоп режим с голяяям компютър. :) За целта се използва двупроводен( пряк или комутируем) канал или четирипроводен некомутируем канал, който влиза в състава на ЕСТЕЛ версия 4.1. За тази работа му трябва телефонен модем със скорост на обмена 300/600/1200 бода (англ. baud) (показвали сме ви един такъв – ИЗОТ ЕС 8005 – ТУК). Да отбележим също така, че обмен на данни може да се осъществи също с четирипроводна физическа линия, като тгава скоростта нараства до 9600 бода/сек.
Терминалът съдържа собствена микропроцесорна система от фамилията СМ600 (8-битова е – трудно някаква друга в тези времена) и има вътрешнопрограмно управление.
А, ето една негова реклама от 1983 г.:
Бг компютърен терминал ЕС 8501М
Клавиатурата на терминала може да се направи по желание на клиента в две азбуки – латинска и кирилска. Снабдена с всички букви за руски при това, защото този терминал е продаван много в страните от бившия Съветски съюз. Самата клавиатура е оформена като автономен блок, а клавишите по него са три групи:
основна – 56 броя;
лява допълнителна от 9 функционални клавиша;
дясна допълнителна от също толкова функционални
Освен туй, на панела са монтирани светодиод индикатори, които дават пълни сведения за работата на терминала в автономен и дистанционен режим. При работа на принтера цифровите индикатори указват къде са намира печатащият диск (т.н. маргаритка) и дали има грешки.
По-горе стана дума за вградения софтуер на терминала. Ами работата на входно-изходните устройства (клавиатура, монитор…) се контролира от програма, записана в 16-килобайтовата постоянна памет, намираща се на платки в шкафа под клавиатурата. Програмата се задейства при включване на захранването и тогава терминалът преминава бърз вътрешнопрограмен тест, за да може самодиагностиката да разбере дали всичко е наред с него (тогава влиза в специален диагностичен режим).
ЕС 8501М може да работи в два вида конфигурация на връзката – ,,точка – точка“ или многоточкова. Друго забележително за е, че той работи в два режима – автономен и дистанционен. Те се контролират оот две групи превключватели на клавиатурата отгоре. При първия терминалът може да се използва като самостоятелен текстообработващ компютър за подготовка и редактиране на текстова информация, която после да се запише на дискета или да се разпечата или да я гледате на монитора и да се любувате на писателските си качества. :) Можете да ровите в съдържанието на дискети, да редактирате данните там, да копирате, търсите, реорганизирате файлове и т.н.
При дистанционен режим терминалът работи като същински такъв, тоест свързва ви с истинския компютър. Дължината на информационния блок е променлива, но не повече от 512 байта, а режимът на обмен – дуплексен или полудуплексен.
Между другото, оперативната памет (RAM) на терминала е 16 кб. Принтерът, който върви към него, се нарича ЕС 7187 и може да печата със скорост 30 знака/сек, като на ред се падат 132 знака.
Мониторът пък още не сме открили как се казва, но вероятно е произвеждан в ЗДСТЕ ,,Васил Драмов“ Враца, а със сигурност знаем, че може да изобразява 24 реда текст по 80 знака всеки.
Кутията на ЕС 8501М е доста тежка, метална, а останалите неща по него също тежат, затова е разбираемо, че в пълна конфигурация той удря едни добри 170 кг. Разберите му са 1050 дължина, 860 височина, 650 мм дълбочина. Захранва се от обикновено еднофазно мрежово напрежение 220 волта и потребява около 700 вата мощност.
Надяваме се, че с този подробен преглед сме ви помогнали да видите как хората са работили с първите компютърни мрежи в България. Ето тук можете да разгледате един доста популярен терминал, само че от по-малкия клас машини – СМ (т.н. минимашини):
