Стари компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Интересна ДОС карта за компютри Правец`82!

Чували ли сте за ДОС карта за компютри Правец? Вижте в Sandacite.BG!

През 1988 г. в България е разработена и влиза в производство следната джаджа. Тя е разработена в Института по микропроцесорна техника и произвеждана в Комбината в Правец.

Тази платка горе се нарича ДОС карта. Тя е предназначена за работа с компютри Правец`82, Правец 8М и съвместими. В нея върху EPROM чип е записана операционната система ДОС 3.3.

При избиране на картата ДОС-ът се зарежда от картата в паметтa на компютъра, вместо от носители от типа на дискети например. По този начин се повишава надеждността при работа с компютъра с флопидисковото устройство. Картата може да се инсталира на всеки свободен слот на компютъра, но за предпочитане е ля се постави на седмия, за да може ДОС да се инсталира директно при включване на машината, т.е. без допълнителни команди от клавиатурата (РR #номер на слот). При ползване на дискета с друга операционна система зареждането на ДОС-а става, като се избере флопидисковият контролер (РR 6).

ДОС картата разполага и с програма ,,МИНИ АСЕМБЛЕР“, която се стартира от адрес S 7500. (CALL 29952) и редактор на езика Бейсик (CALL 31687).

Нека добавим отзива на един наш читател, ползувал устройството – Димитър Димитров: ,,Картата беше с малки размери и вършеше много полезна работа, като се има предвид, че флопитата бяха много кекави и трудно четяха зареждащата дискета с ДОС.
Мощта на Правец 82 беше достатъчна за управление на няколко автоматизирани процеси на производствени линии, както и обработка на обратната информация, подадена от АЦП модули – те ,,докладват“ за състоянието на измерени величини в биореактори или химически реактори, за получаване на лекарства, антибиотици или полуфабрикати за фармацевтичната промишленост.
Повечето хора – поне тези, които аз съм виждал – използваха Правците за игри или текстообработка в Word 5, но имаше и истински инженери, които пълноценно ползваха изчислителния ресурс на тези устройства“.

А ето сега от нас и един друг джуджуфърляк: :)

Промишлен контролер Правец-Е

Българска серия микрочипове CM600

Българските микрочипове CM600 са произвеждани в Завода за полупроводници в Ботевград през ІІ половина на 80-те. Тях разглеждаме днес в Сандъците – Sandacite.

Разработени са в Института по микроелектроника в София. Негова е и емблемата, отпечатана на капачката на горепоказания процесор.

CM 600 е универсална 8-битова микропроцесорна система с гъвкави възможности за входно-изходен обмен на информация с външната среда. Големите интегрални схеми (ГИС), от които се състои фамилията микрочипове СМ 600, са реализирани на базата на N-канална MOS-технология и се захранват с един източник на напрежение +5 V. Част от схемите представляват функционално завършени, относително самостоятелни модули и могат да се използват в състава на други цифрови системи (миникомпютри, системи за предаване на данни и др.). Входно-изходните сигнали на интегралните схеми (ИС) от фамилията имат стандартни TTL-нива, което позволява непосредственото им свързване с TTL интегрални схеми.

Структурата на микропроцесорната система е магистрална и е показана на долната фигура. По общата магистрала, състояща се от адресни шини, шини за данни и шини за управление, се осъществява обменът на информация между отделните блокове на системата. Неин главен функционален блок е микропроцесорът. Останалите четири блока на системата — постоянна памет, оперативна памет, интерфейсни схеми и спомагателни схеми, включват интегрални схеми, чийто състав се определя за всеки отделен случай в зависимост от характера на приложението на микропроцесорната система. Блоковете от интерфейсни и спомагателни схеми се изграждат с ГИС, принадлежащи иа фамилията микрочипове СМ 600, а блоковете за памет — от стандартни полупроводникови памети в интегрално изпълнение.

Микропроцесорната фамилия СМ 600 включва следните интегрални схеми:

микропроцесор СМ 601;
интерфейсни схеми: СМ 602, СМ 603 и СМ 604:
схеми със спомагателно предназначение: СМ 605 и СМ 606;
и още, показани по-надолу.

СМ 601 е монолитен 8-битов микропроцесор с универсално предназначение, който е основно ядро на микропроцесорната фамилия СМ 600. Микропроцесорът СМ 601 изпълнява 72 инструкции за аритметични, логически и управляващи операции. Максималната му тактова честота е 1 MHz, при която средното време за изпълнение на една инструкция е от 2 до 6 микросекунди. Микропроцесорът се свързва с останалите ГИС от фамилията по магистралата. Освен това микропроцесорът СМ 601 има изводи за обмен на вънщни управляващи сигнали. Той може да адресира до 65 536 клетки от паметта на микропроцесорната система и съдържа 6 програмно достъпни регистъра, от които 2 акумулатора;

Процесорът CM601 е използван в различни устройства, напр. в електронната пишеща машина Бултекст 20:

Бултекст 20 – електронна пишеща машина + ръководство

Микропроцесорната система СМ 600 обменя информация с външната среда посредством следните интерфейсни схеми:

СМ 602 — периферен интерфейсен адаптер (ПИА), който свързва микропроцесорната система с периферни устройства, имащи цифрови входове или изходи. Информацията се обменя чрез 16 периферни двупосочни шини за данни и 4 шини за управление. ПИА СМ 602 осигурява паралелен обмен на данни с външните устройства. Той включва 6 програмно достъпни регистъра, с помощта на които микропроцесорът не само управлява, но и извършва обмена на информация;

СМ 603 — асинхронен сериен интерфейсен адаптер (АСИА), който преобразува данните от асинхронна последователна в паралелна форма и обратно при последователен обмен на информация. АСИА изпълнява всички функции, свързани със синхронизацията иуправлението на последователния обмен на данни. Адаптерът осигурява максимална скорост на обмен до 500 kbit/s;

СМ 604 — синхронен сериен интерфейсен адаптер (ССИА), предназначене за синхронен последователен обмен на данни. Неговата основна функция а преобразуването на данните от синхронна последователна форма в паралелна и обратно. ССИА осигурява изпълнението на операциите, свързани със син хронизацията и управлението на обмена. Максималната скорост на обмен е до 600 kbit/s;

СМ 605 — средноскоростен цифров модулатор (СЦМ), осъществяващ диференциално-фазова модулация на предаваните от микропроцесорната система данни с последователен формат. Модулаторът се използува в системите за дистанционен последователен обмен на данни и позволява две скорости на обмен— 1200 и 2400 bit/s;

СМ 606— програмируем таймерен модул (ПТМ), предназначен за генериране или измерване на временни интервали. ПТМ съдържа три независими 16- бнтови таймера, чиито режими на работа могат да се задават програмно;

СМ 607 – интегрална схема за управление на образа върху монитор;

СМ 608 – ИС за управление на прекия достъп до паметта;

СМ 621 – иС за въвеждане (последователно-паралелен преобразувател);

СМ 622 – ИС за извеждане (последователно-паралелен преобразувател).

За съхраняване на данните и програмите в микропроцесорната система могат да се използват различни стандартни полупроводникови памети тип RAM и ROM. Това се отнася и за често използваните в тогавашната практика схеми 8Т26 (1ЛП6880), 8Т97, 8216, SN 74125 и др., предназначени за буфериране на шините на микропроцесора с цел повишаване на товарната способност и на шумоустойчивостта.

Информация за други изделия на Завода за полупроводници Ботевград можете да намерите в следната наша публикация:

Полупроводникови елементи на ДНПСК Ботевград

При изграждане на микрокомпютърни системи описаните по-горе интегрални схеми се подбират по тип и брой според конкретните изисквания. При използване на готови микропроцесорни модули се подбират типът и броят на модулите в зависимост от специфичното приложение на микропроцесорната система.

Илюстрация:

Каталог Техническа информация. Ботевград, ДНПСК, 1987 г.

Бетонконтрол 80 и какво може той

В най-общия случай компонентите на бетоновата смес са цимент, пясък, вода и химически добавки. Доколко предвиденото от рецептата съотношение между тях ще бъде изпълнено зависи от точността на до-заторните устройства, влизащи в оборудването и… от набитото око на оператора. Как се проявява субективният фактор? Работата е там, че рецептата за съответната марка бетон е съставена на базата на сухи инертни материали, но те рядко са такива Влажността на чакъла може да достигне 6 процента, а на пясъка —16! При стотиците килограми от тези материали, които се намират в смесителя, голямото количество но водата, попаднала „извънпланово“, може да понижи чувствително якостните характеристики на крайния продукт.

Да речем, че операторът, благодарение на големия си опит и нюх, успее да налучка излишните литри и да ги компенсира. Затова пък той няма да компенсира килограмите инертни материали, дозирани в по-малко за сметка на водата, пропита в тях. Дори качествата на получения бетон да са задоволителни, количеството му ще бъде значително намалено за сметка на „спестените“ евтини инертни материали.

Освен спазването на рецептата, задължително е бетонната смес да бъде доведена до еднородно състояние. По принцип тук са от значение възможностите на самия смесител. Продължителността на неговото въртене също влияе. Тя не винаги е оптимална, а по-скоро има някаква средна стойност, което е още една вратичка за грешките.

Производството върви, но проблемите чакат своето решение. През 1979 г. те стават предмет на договор между Стопанския комбинат Стоманобетонни конструкции и изделия и Института по техническа кибернетика и роботика на Българската академия на науките. Доколко отговорно са подходили научните работници личи от факта, че след по-малко от година на Международния мострен панаир в Пловдив през 1980 г. е показан готовият прототип иа Бетонконтрол 80, снабден с управляващ блок, който представлява микропроцесорна система от модулен тип. Ето някои подробности за това какво са успели да постигнат специалистите от секция „Кибернетични системи за управление на технически обекти“ с ръководител н. с. Кънчо Трополов.

Бетонконтрол 80 е система за управление на технологичния процес при производството на различни марки бетон, произвеждани в бетоновите центрове, съоръжени със съветско оборудване. Чрез подходящи датчици тя измерва влагосъдържанието на инертните материали, пресмята теглото на водата в тях и на тази основа коригира базовата рецепта, съставена за нулева влажност. Точното спазване на съотношенията, осигурено по този начин, води до произвеждането средно на 6 на сто повече бетон и до икономия на цимент. Системата позволява едновременно дозиране на инертните материали, цимента, водата и химическите добавки, с което се съкращава технологичният цикъл. Освен това тя осигурява и предписаната консистенция на сместа.

В началото на 1980-те г. Бетонконтрол 80 влиза в редовна експлоатация в Завод за стоманобетонни конструкции „Генерал Ганецки“ Плевен. Интересът, проявен от наши и чужди специалисти към нея, e голям и според нас от – сандъците напълно заслужен. По своите показатели тя превъзхожда подобните системи, разработени в други страни. Едно признато изобретение и три други заявки за изобретения, които са били проучени, потвърждават, че при разработката колективът е следял отблизо световните постижения. Разговорите с отговорни служители в тогавашното Министерство на строежите и строителните материали, според авторите, са довели до общото становище, че системата трябва да бъде внедрена в цялата страна. Изчисленията за евентуалния икономически ефект сочат осемцифрени резултати. Точно по това време се оформя идеята колективът да започне работа и над дозиращите системи и пълното управление на технологичния процес в бетоновите центрове — една задача колкото интересна, толкова и сериозна.

Илюстрация: сп. Наука и техника за младежта 1980 г.

Микроклас – компютърни класове с Правец 16

Компютърният клас е система от персонални компютри, свързани помежду си и снабдени с комплект технически средства и програмно осигуряване, с която се осъществява обучение и самообучение на съвременно равнище.

Основните функции на компютърния клас са следните: провеждане на лекции; провеждане на упражнения и самообучение; проверка на знанията на обучаващите се; документиране на процеса на обучение; подготовка на лекции.

Специално за целите на обучението по информатика и свързаните с нея учебни предмети компютърният клас трябва да дава възможност за функциониране на локални мрежи, средства за комуникация с други системи, транслатори, приложни пакети програми (текстообработка, база от данни) и др.

През 1988 г. в България е разработена системата за изграждане на компютърни класове Микроклас.

Микроклас е гъвкава компютърна система с широк набор технически средства и програмно осигуряване (софтуер). Тя е в състояние да удовлетвори както изискванията за достатъчно евтина техническа база (например за целите на училищата), така и за изграждане на мощни обработващи системи, функциониращи като тренажори.

Ще се спрем на конфигурациите на Микроклас и на базовото му програмно осигуряване.

Структура на системата

Микроклас е хетерогенна система, изградена от главен компютър (на преподавателя) и станции за обучение (на учащите се), свързани в конфигурация тип „звезда“ (схемата по-долу).

Като главни компютри могат да се използват Правец 16 (ЕС 1839) или Правец 286 (ЕС 1838).

Правец 16 е изграден с микропроцесор К1810ВМ88; оперативна памет с обем 640 Kbyte; ЗУГМД с капацитет 360 Kbyte; ЗУТМД с капацитет 10 Mbyte; монитор за цветно изображение; печатащо устройство М88.

Системата с Правец 16 може да обслужва до 8 станции.

Платките Спектрум и КС — Микростар се произвеждат от Института по микропроцесорна техника по заявка на клиента.

Главният компютър Правец 286 е изграден с микропроцесор Intel 80286; има оперативна памет с обем до 3 Мbyte; ЗУТМД с капацитет 10/20 Мbyte, ЗУГМД с капацитет 360 byte или 1,2 Мbyte! Системата с Правец 286 може да обслужва до 16 станции, което се обуславя от неколкократно по-високата производителност на микропроцесора Intel 80286 в сравнение с 8088.

Към разгледаната конфигурация на главния компютър трябва да се включат една или две платки КС-Микростар (контролер за сериен интерфейс с 8 канала) и разклонителна кутия.

Към главния компютър е свързана видеосистема посредством специализиран контролер Спектрум, позволяващ смесване на изображения от персоналния компютър и от видеокасетофон. Контролерът притежава редица възможности за управление на телевизора, както и на втори видеокасетофон за запис на смесеното изображение.Чрез тях се осъществява връзката със станциите за обучение.

Станциите, които се свързват към главния компютър, могат да бъдат терминали или персонални компютри. Системата поддържа всички терминали от фамилията СМ 1604 (само текстов режим), Тектроникс 40ХХ (включително и графичния режим) и др.

Като интелигентни станции към главния компютър могат да се свързват 8-битови персонални компютри тип Правец 82, Правец 8М или 16-битови — Правец 16.

Правец 82 е изграден с микропроцесор 6502, има оперативна памет с обем 64 Kbyte, 2 ЗУГМД с капацитет 160 Kbyte всяко, печатащо устройство М80. Конфигурацията може да се разшири с допълнителна памет 128 Kbyte, езикова карта, съдържаща едноплатков микрокомпютър с микропроцесор Z80; платка за сериен интерфейс. Правец 8М съдържа вградени всички разширения на Правец 82.

Базово програмно осигуряване

Микроклас се предлага с широк набор програмни средства за различните конфигурации.

Програмните продукти за главния компютър или за станции с Правец 16 са следните: многопотребителска, многозадачна операционна система ПДОС-16; терминален емулатор Микротерм; терминален емулатор Интерм-16; екранен редактор РЕ2; интерпретатор BASIC; макроасемблер; компилатори за FORTRAN-77, PASCAL, С; програмно осигуряване на локална мрежа Микростар; компилатор за релационна база от данни; релационна база от данни с мрежови функции и др.

Програмното осигуряване на Правец 82 съдържа операционна система ДОС 3.3; интерпретатор на BASIC; операционна система СР/М (с езикова карта) с набор транслатори — за езиците PASCAL, FORTRAN и др.; приложни пакети програми — файлова система ПФС, текстов редактор и др.; набор програми за самообучение.

Основа на системата Микроклас е операционната система ПДОС-16, осигуряваща многозадачна и многопотребителска работа. За всеки от свързаните към главния компютър терминали ПДОС-16 формира дял в оперативната памет, където се зареждат системните и учебните програми. Системата работи в режим на времеделение, обслужвайки заявките на терминалите. ПДОС-16 дава възможност за дефиниране на типа на терминалите, за избор на размер на дяла, на приоритета на дяла, на размера на кванта време и т. и. За работа на терминалите с печатащо устройство и с дисковите устройства се организира опашка на заявките към тези устройства. Намерено е решение на проблема за изпълнение от терминал на програми, които оперират директно с паметта на видеоконтролера. Програмите от този тип се стартират под управление на системна програма, която пренасочва изходните данни към терминала.

Една от най-важните функции на системата, която я прави пригодна за изграждане на компютърни класове, е възможността от главния компютър да се наблюдават екраните на станциите чрез превключване на съответна комбинация от клавиши.

Терминалният емулатор Микротерм е предназначен за Правец 16. Той дава възможност станцията с Правец 16 да работи като терминал VT52 (СМ 1604, CM 1604М1 и др.) на главния компютър. При това е възможно персоналният компютър да изпълнява собствена програма и да работи като персонален компютър или терминал при превключване чрез еднократно натискане на комбинация от клавиши. Има възможност и за пренасяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Ако терминалният емулатор се зареди в главния компютър, той може да работи като терминал на СМ ЕИМ—СМ4 или ИЗОТ 1055, както и да пренася файлове с данни между компютрите.

Терминалният емулатор Интерм-8 е предназначен за Правец 82 или Правец 8М. Той позволява персоналният компютър да работи като графичен терминал тип Тектроникс 40ХХ. Емулаторът Интерм-16 предоставя същите възможности за станция с Правец 16. Допустимо е също пренасяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Данните могат да бъдат текстови или двоични, което позволява програми на Правец 8М да се съхраняват на Правец 16. Развитие на тези програмни средства за Правец 8М е възможността за зареждане и изпълнение на програми от дисковите устройства на Правец 16, както и обратно (запис от паметта на Правец 8М на дисковите устройства на Правец 16).

Езикът на графичния терминал Тектроникс 40ХХ позволява в компресиран вид да се предаде информация за изписване на точки или отсечки. Специализираното програмно осигуряване на Микроклас се основава на този език.

Ако се зареди в главния компютър, емулаторът Интерм-16 може да осъществи връзка със СМ ЕИМ или ИЗОТ 1055.

Режимът на работа на Микроклас като многотерминална система е предназначен главно за работа на системата за провеждане на лекции и упражнения с участието на преподавател.

В случаите, когато системата е изградена изцяло от 16-битови компютри, за целите на самообучението и обучението по информатика се използва мрежовото програмно осигуряване Микростар. Микростар използва същата конфигурация на системата (тип „звезда“) и същите серийни контролери, т. е. не е необходимо вграждане на специални мрежови контролери. Максималната скорост на обмен в мрежата е около 110 Kbit/s. При работа с локалната мрежа главният компютър се използва като „сървър“, който предоставя на всички свързани в мрежата компютри виртуално дисково пространство и печат. Това означава, че всички станции за обучение могат да манипулират с неговите ЗУТМД и с печатащото устройство като със собствени.

Предимство на мрежовото програмно осигуряване пред многотерминалната система е възможността станцията да използва изцяло възможностите на собствения си компютър, докато в многотерминалната система станцията работи само с ограничен дял от паметта на главния компютър и ползва неговия процесор. В замяна на това в мрежата преподавателят не може да наблюдава работата на обучаващите се. Затова този режим се използва главно за самостоятелна подготовка на учащите се или при системи със станции с 8-битови персонални компютри.

Останалите програмни продукти за 16-битови персонални компютри са предназначени за съставяне на програми и обучение по информатика. Те могат да функционират в режим на многотерминална система, стига да разполагат с достатъчен обем памет. Изключение е само интерпретаторът BASIC, който може да функционира само на главния компютър.

Към базовото програмно осигуряване на главния компютър са включени и няколко драйвера — драйвер за разширение на паметта, драйвер за управление на видеосистема и драйвер за управление на ЗУМЛ тип „кертридж“.

Драйверът за разширение на паметта дава възможност операционната система ПДОС-16 за Правец 286 да използва памет над 1 Mbyte по стандарт LIM—EMS.

Драйверът за управление на видеосистемата дава възможност текст и трафика да бъдат пренасочвани към видеосистемата, в която те се смесват с видеосигнала, получен от видеокасетофона, и се изпращат към телевизор за цветно изображение или се записват на друг видеокасетофон. Същевременно тези данни се изпращат и към монитора на главния компютър.

В случаите, когато системата Микроклас работи по приложения, изискващи запазване на информацията от разрушаване, се използва запаметяващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“. Това се отнася главно за Правец 286, където се предвижда разширение с такова устройство, независимо че не е включено в стандартната му конфигурация.

Драйверът за управление на запаметяващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“ дава възможност за архивиране на дискове или файлове от дискови устройства върху ЗУМЛ и, обратно — възстановяване на дискови файлове от архивни копия на запаметяващи устройства с магнитна лента тип „кертридж“.

Предложените през 1988 г. конфигурации и базово програмно осигуряване на Микроклас дават възможност за изграждане на специализирано програмно осигуряване на гами компютърни класове. Основните характеристики на Микроклас, които го правят приложим за използване за целите на образованието, са: ,

възможност в многотерминалната система за наблюдение на екраните на терминалите;

предаване на смесени — текстови и графични – изображения от главния компютър към терминалите;

режим локална мрежа, съвместим апаратно с многопотребителска система;

възможност за смесване на видеосигнала от видеокасетофона с текстово-графична информация, подавана от компютъра.

СистематаМикрокласбива въведена в ЕСТУ (единно средно техническо училище) Електронни системи—София. Съобразена е с нормативните изисквания на подобен клас (публикувани в бюлетина на МНП № 3/1986 г.).

Текстообработка с програмата Текст 16 от 1986 г.

Разцъкайте Текст 16 – българска програма за текстообработка – в Sandacite.BG.

**Програма за текстообработка Текст 16**

Продължаваме серията статии за стари български компютърни програми.

Текст 16 е българска програма за текстообработка, разработена през 1986 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН и разпространявана от Комбината за микропроцесорна техника в Правец. Записва се на 1 бр. 5,25-инчова дискета. Към обширната документация на програмата е включена и помощна таблица, която можете да видите скенирана по-долу.

Днешната лекция в Сандъците започваме с:

Предназначение и функционални възможности на ТЕКСТ 16

Програмната система ТЕКСТ 16 е предназначена за създаване, редактиране, запис и отпечатване на различни текстове с помошта на персонален компютър ПРАВЕЦ-16. Текстовете могат да представляват: документи, отчети, делова кореспонденция, ръководства, брошури, книги, финансово-счетоводни форми и т.н. В документацията на ТЕКСТ 16 те са обединени в събирателното понятие документи.

ТЕКСТ 16 позволява да се повиши ефективността на вашата дейност в тези области, като съществено облекчава процеса на изготвяне на документи и съкращава времето за тяхното създаване. Значително се повишава качеството на документите, изготвени с ТЕКСТ 16 и се създават условия за стандартизация и унификация на различни професионални текстове. Програмната система предоставя средства за:

въвеждане на единен стил при създаване на документи,
структуриране на документи,
проверка на текстовете за логическа съвместимост и пълнота на изложението,
независимо изготвяне на части от документи,
актуализация на данни,
компактно съхранение на големи масиви с текстова информация,
вързи справки за селективна информация от създадени документи ,
лесно възпроизвеждане и размножаване на документи.

Програмната система ТЕКСТ 16 осигурява следните функционални възможности:

работа с помощта на менюта и команди,
редактиране на текстове и документи, като основните текстови манипулации се извършват чрез единични клавиши,
структуриране и форматиране на документи,
отпечатване на текстове и документи,
вързо създаване на делова кореспонденция с използуване на ваза данни от променлива информация,
създаване на вивлиотечни файлове с често използувани фрази и фрагменти от текст,
работа и математически операции с таблици,
създаване и изпълнение на процедурни файлове, позволяващи записването на набор от команди,
създаване на резюмета на документи, позволяващи автоматично търсене на документи по ключови думи,
създаване на файлове, съвместими с интегрирани програмни продукти от типа на МУЛТИПАК,
използване на HELP-информация от потребителя по време на работа,

интерактивна работа със системата,
визуална информация за текущи режими и натиснати клавиши.

Процес на текстообработка

Подготовката на текстове (документи) с помощта на компютър, в специализираната литература се определя като процес на текстообработка. Този процес има много принципно обши неща с изготвянето на документи с помощта на старите пишещи машини. В същото време, спецификата на компютъра добавя редица съществени допълнения и някои нови изисквания.

Процесът на текстообработка се състои от следните основни фази:

Създаване на нов документ.
Запис на документа върху носител на информация.
Редактиране на предварително създаден документ.
Отпечатване на готов документ.

Програма за текстообработка Programa za tekstoobrabotka

Създаването на документ е аналогично на работата с пишеща машина. Новият текст се въвежда от клавиатура, която в основната си част е идентична с машинописната клавиатура. Множеството от допълнителни клавиши улесняват работата с документи. Въвежданият текст се показва на екран (видеомонитор). С натискането на произволен клавиш на екрана се появява неговият символ. Екранът е предназначен за показване на въведения текст и замества листа хартия, върху който ние пишем при работа с пишеща машина. Текущата позиция на екрана, в която ще се запише следващият натиснат клавиш, се сигнализира чрез специален мигащ знак, наречен маркер. В ТЕКСТ 16 маркерът е мигащ знак за равенство, който се разполага под въведените символи. При работа с пишеща машина, за да изберем определена позиция в текста, преместваме листа хартия. При текстообработката, изборът на определена позиция в текста се извършва чрез преместване на маркера с помощта на специални клавиши. При писане на пишешд машина въведеният текст веднага се отпечатва на листа хартия. При текстообработката, въвежданият текст се изобразява на екрана и последователно се записва в паметта на компютъра.

След като документът е въведен в компютъра и работата с него е приключила, той трябва да бъде записан върху постоянен носител на информация за съхранение. При персоналните компютри, за постоянни носители се използват т.н. гъвкави магнитни дискове (дискети). Определението „гъвкав“ подчертава типа на носителя. Върху една дискета можете да запишете около 144 стандартни машинописни страници и да ги съхранявате неограничено време. Документът може много лесно да се въвежда многократно от дискетата в паметта на компютъра за промени, справки и др. При работа, дискетите се поставят в специални устройства наречени, дискови устройства (флопи-дискови устройства) . Стандартното изпълнение на ТЕКСТ 16 има две дискови устройства. Всяко дисково устройство има име (спецификация на дисковото устройство), за да може да се определя, кое от устройствата ще се използува в момента.

Процесът на текстообработка позволява много лесно да се коригират допуснати грешки при въвеждането на текста и да се редактира стар документ чрез довавяне, изтриване или преравотка на части от текста. За да се редактира стар документ, той се зарежда в компютъра от дискетата, на която се съхранява, коригира се и отново се записва върху дискетата. Тези възможности правят много удобно актуализирането и модифицирането на документи.

Всеки документ може да бъде отпечатан с помощта на печатащо устройство, свързано към персоналния компютър. Печатащото устройство позволява отпечатването на документите върху листове хартия с различни формати. Може също така да се зададе необходимия брой копия, които ще се отпечатат последователно.

Както при работа с пишеща машина, така и при текстообработката, документите се състоят от страници. Преди въвеждането на документа ние извираме широчината и дължината на страницата, и броя редове на страница. Ако в процеса на изготвяне на документа или преди отпечатването, решим да променим някои от тези параметри извършваме т.н. преформатиране на текста. При преформатирането, записаният в паметта на компютъра текст се пренарежда, за да се запише в новия формат за страница.

Програмната система ТЕКСТ 16 осигурява при равота с текстове т.н. АВТОМАТИЧЕН ПРЕНОС на нов ред. Преди създаването на документа се определя максималният врой символи на ред. При въвеждането на текста, системата следи за всеки ред този брой да не бъде превишаван, като след достигането му, тя прехвърля маркера автоматично на нов ред.

Експлоатационни характеристики на ТЕКСТ 16

Програмната система ТЕКСТ 16 работи с персонален компютър ПРАВЕЦ-16 под управлението на операционната система MS-DOS. За стандартен режим на равота в настоящата документация е прието използването на две дискови устройства. Системата позволява работа с едно дисково устройство както и включването на допълнителни дискови устройства, включително твърд диск. Може да се използва цветен или черно-вял монитор вез специална настройка, при наличие на контролер за управление на цветен монитор. ТЕКСТ 16 работи с набор от печатащи устройства, описани в т.1.3.

Основните функции на ТЕКСТ 16 се осъществяват чрез натискането на единични функционални клавиши. Само част от функциите се активират с комбинирано натискане на два функционални клавиша. Програмната система е изградена като меню-организирана система. Менютата са разделени на две нива. На първо ниво се използва само т.н. Главно меню, в което се извира основния режим на работа. Изворът в менютата се извършва чрез въвеждане на единичен цифров код. Последователното влизане и излизане от менютата не е задължително и са разрешени директни връзки между различните режими на работа. Параметрите за работа се извират и въвеждат в навор от екрани на системата .

ТЕКСТ 16 е потребителски ориентирана система. Тя осъществява диалогов режим на равота с потребителя, подсказва и напомня за необходимите действия. Системата поддържа режим за помощна информация по време на равота. Работейки над даден документ, потребителят може да получи информация за всички функции на ТЕКСТ 16 и начините за тяхното изпълнение.

При работа с ТЕКСТ 16 трябва да се съблюдават следните ограничения (максимално допустими величини):

брой редове на страница – 150,
брой символи на ред – 156,
брой символи на страница – 6144,
брой страници на документа – 250,
размер на документа в байтове – 128К,
брой модели в една библиотека – 100,

брой променливи във вторичния документ при сливане, при 65 за стр. – 250

брой символи в името на документа – 20,
брой символи в името на променливите във вторичния документ при сливане – 12,

брой символи в името на модел на библиотека – 3,

Размерът на една страница на ТЕКСТ 16 може да варира от 1 до 6144 символа. Броят символи на страница определя максимално допустимия брой на страници за документа, както следва:

Брой символи: 1 – 510 2500 6144,

Брой страници: 250 50 21

Та таака… Надяваме се, че Ви беше интересна срещата с Текст 16. До скоро виждане!

Телетайпи, терминали, мултиплексори и ЕСТЕЛ

Във връзка с изграждането на системи за телеобработка в България през средата на 70-те г. е разработена система от технически и програмни ресурси (средства), получила названието Единна система за телеобработка ЕСТЕЛ. С помощта на тази система .може да се обработва и предава информацията на разстояние по комутируеми и некомутируеми телефонни и телеграфни линии. Системата ЕСТЕЛ може да бъде внедрена във всяка стопанска организация, изграждаща АСУ, с елементи на телеобработка т. е. система за телеобработка на информацията.
В състава на ЕСТЕЛ могат да се включат почти всички модели от ЕС-ЕИМ като ЕС-1020, ЕС-1022, ЕС-1030, ЕС-1032, ЕС-1033, ЕС-1040 и ЕС-1050.

Минималната конфигурация от ЕС-ЕИМ за техническото осигуряване на една система за телеобработка на информацията включва следните устройства:

пулт за оператора – 1 бр.
четящо перфокартно устройство – 1 бр.
запомнящо устройство на магнитни дискове – 2 бр.
запомнящо устройство на магнитни ленти – 1 бр.
устройство за управление на магнитни дискове – 1 бр.
устройство за управление на магнитни ленти – 1 бр.
азбучно-цифрово печатащо устройство – 1 бр.

Освен ЕС-ЕИМ в състава на ЕСТЕЛ се включват още следните технически средства: мултиплексор за предаване на данни ЕС-8401; терминали EC-8501. ЕС-8570 и видеотерминалите ЕС- 8561 до ЕС-8564; телетайпните апарати ЕС-8591 и ЕС-8592, модеми EC-8001, ЕС-8005 и EC-8011; устройства за преобразуване на телеграфни сигнали — ЕС-8030 и ЕС-8033, и устройствата за преобразуване на сигнали с нисък уровен — ЕС-8027 (л. 12, стр 7).

Мултиплексорът за предаване на данни ЕС-8401 (МПД-1) служи за управление на терминалите. В ЕСТЕЛ той се използва в три различни типа:

а) ТА-1 — за управление на терминали ЕС-8501 и ЕС-8570, работещи със скорост 100, 200, 300, 600 и 1200 бит/сек;

б) ТА-2 — за управление на телетайпни адаптери ЕС-8о91 и ЕС-8592 при работа със скорост 50, 75 и 100 бит/сек,

в) ТА-4 – за управление до 16 линии, работещи в синхронен режим на предаване при скорост 4800 бит/сек.

Наред с терминалите ЕС-8501 в техническото осигуряване на ЕСТЕЛ се включват още и видеотерминалите ЕС-8561 до ЕС- 8564.

Видеотерминалите ЕС-8561 и ЕС-8562 са с по един екран, като в конфигурацията си включват и азбучно-цифрова пишеща машина „Консул“ EC-7172. С тези терминали (включващи в състава си и модеми) информацията може да се предава със скорост 600, 1200 и 2400 бит/сек. Предаваните съобщения от терминалите към ЕИМ или тези, получавани от ЕИМ се изобразяват на видео- екрана (дисплея) във формат с 12 реда по 80 знака или 1о реда по 64 знака 960 знака).

Видеотерминалите ЕС-8563 и ЕС-8564 се отнасят към така наречените групови видеотерминали. С помощта им се осигурява едновременен достъп на група потребители с ЕИМ по един и същ канал. Това се постига чрез видеоекрана и азбучно-цифрова печатаща машина. Например при ЕС-8563 видеоекраните и пишещите машини могат да бъдат до 24 броя, а при ЕС-8564 — до 16 броя. Необходимо е да се посочи, че териториално терминалите могат да бъдат разположени на разстояние до 500 м от устройството за управление на терминалите.

Броят обаче на терминалите, които могат да бъдат свързани към едно устройство за управление, зависи от броя на знаците, които се изобразяват на видеоекрана. Тази зависимост се отнася за видеотерминал ЕС-8563. Например броят на видиотерминалите в една група може да бъде 24, когато изобразяващите знаци са 240 (6 реда по 40 знака), 16 броя, когато знаците са 480 (6 реда по 80 знака) и 8 броя видеотерминали, когато знаците са 960 (12 реда по 80 знака).

При видеотерминала ЕС-8564 броят на терминалите в групата на едно устройство за управление не зависи от изобразяваните знаци на екрана. Тук форматите за изобразяване са 12 реда гю 80 знака или 15 реда по 64 знака (л. 32, стр. 76—77).

В ЕСТЕЛ за предаване на информацията се използват и телетайпните апарати ЕС-8591 и ЕС-8592. Първият телетайпен апарат работи при използуване на 5-елементов код, а вторият — със 7-елементов код. С тяхна помощ може също така да се предава информацията в диалогов режим или в пакетна обработка. За целта в конфигурацията си тези апарати имат електрическа пишеща машина, перфолентни четящи устройства и лерфолентни перфориращи устройства.

Система за телеобработка sistema za teleobrabotka

За модулиране и демодулиране на информацията в състава на ЕСТЕЛ се включват и модемите EC-8001, ЕС-8005 и ЕС-8011.

Модемът ЕС-8001 може да работи със скорост 200 бит/сек. В състава си той има едно устройство за автоотговор и устройство за автоматично повикване (EC-8061). С помощта на това устройство се осигурява автоматично повикване на всеки терминал, включен в комутируемата телефонна мрежа. Модем ЕС-8001 е конструктивно включен в терминал ЕС-8501.

Модемът ЕС-8005 работи със скорост 600 и 1200 бнт/сек. Той се произвежда в 8 различни варианта и се използува в състава на ЕС-8501, при неговото включване към комутируеми и некомутируеми линии и в състава на вщцотерминалите (ЕС-8563 — ЕС-8564) прн некомутируема четирипроводни линии.

Модемът ЕС-8011 работи със скорост 3200 бпт/сек при използуване на некомутируеми четирипроводни телефонни линии.

Устройствата за преобразуване на телеграфни сигнали ЕС- 8030 работят със скорост 50, 100 и 200 бит/сек. Те се използват в телеграфната мрежа, работеща със 7-елементов код при използване на четирипроводни некомутируеми линии.

Обща блок-схема на конфигурацията на ЕСТЕЛ 2.0 е показана на горната схема.

Основните функции, които трябва да бъдат извършвани от системите за телеобработка на информацията при използване на ЕСТЕЛ 2.0, са осигуяряване на достъп на голям брой потребители до техническите и програмните ресурси на системата, създаване на ефективна приоритетизираща система за обслужване на потребителски програми от различните устройтсва на системата, създаване на условия за диалог между потребителите и системата и др.

Решаването на тези задачи но общуването между терминалите и ЕИМ в системите за телеобработка се осъществява с помощта на съответно програмно осигуряване, т. е. при използуването на дискова операционна система (ДОС). Прието е част от операционната система, която служи за управление на телеобработката на информацията, да се нарича отдалечен метод на достъп. Тезн методи могат да бъдат различни, но основното им предназначение е да управляват предаването на съобщенията от терминалите към ЕИМ и обратно.

Към 1977 г. при машините ЕС-ЕИМ и IBM-360 и 370 са разработени два метода за достъп: базисен телекомуникационен метод за достъп (БТМД) и опашков телекомуникационен метод за достъп (ОТМД).

С помощта на базисния телекомуникационен метод за достъп се осъществява управление на предаването и приемането на съобщенията по каналите за връзка. Функционирането на този метод е възможно при наличието най-малко на 32 кб капацитет на оперативната памет.

Опашковият телекомуникационен метод за достъп има по- широки възможности от БТМД. Чрез него се постига както управлението на обмена на информацията (съобщенията) между терминалите и ЕИМ или между отделните терминали, така и управлението на потоците от програмите и съобщенията.

С изграждането на системи за телеобработка е налице още създаването и на пакети от приложни програми. Внимание в това отношение заслужават приложните програми, система за управление на информационните потоци (СУИП) и терминалната система за текст — ТЕСТ. С прилагането на системата за управление информационните потоци се осигурява превключване на съобщения, запитване, събиране на данни и др. Втората приложна програма (ТЕСТ) дава възможност за работа на системата за телеобработка в реално време.

Прочетете още и:

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

Всичко за ЕС 9002 и неговите възможности

ЕС 9002 е периферно устройство за електронноизчислителна машина (ЕИМ), произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив от 1974 г. Конструирано е през 1973. Както говори и името му, ЕС 9002 е съобразено и съвместимо със стандартите на Единната система от ЕИМ (ЕС). То е разработка на колектив от Института по изчислителна техника с ръководител н.с. инж. Тихомир Топалов, е разработено на високо техническо ниво и е получило няколко отличия и златни медали.

Откъде идва идеята за създаване на такъв вид устройство?

Данни, това означава информация. Нейното непрекъснато нарастване, поради техническото, икономическо и обществено развитие на всяка страна, е лавинообразен процес. Затова пред инженерите винаги е стояла задачата да се справят с нея. Тук изразите „да се борят с нея“ или „да спрат тази информация са неуместни“, защото прогресивното увеличаване на информацията става по естествен закон. Тук просто е необходимо да се намерят ефикасни начини да се обхване и използва тази информация.

Всички данни, които се обработват с компютри, предварително се подготвят. Напр. през 1970-те г. тесе записват в определен вид на магнитна лента или магнитен диск и така постъпват във външната памет на машините. Разглежданото от нас днес устройство за подготовка на данни върху магнитна лента (УПДМЛ) решава по нов начин този въпрос.

При стария метод или по-точно, до разработването на описваното устройство, данните, които подлежат на обработка, се записват посредством клавиатура върху перфокарти. (При Първия български компютър Витоша пък информацията се записва на перфорирана лента и се разчита според разположението и броя на дупките.) След това информацията се проверява от контролно устройство, после преминават през друго, карточетящо устройство, и се записват върху някаква външна памет — най-често магнитна лента. Едва тогава така записаната информация постъпва за обработка в компютъра, или както са казвали тогава – електронноизчислителната машина (онзи голям комплекс от устройства, заемащ цели стаи в изчислителните центрове).

Клавишният перфоратор почти в този вид, в който е бил в епохата на ЕС 9002, е дело на 1920-те и 1930-те години и с успех е бил използван при старите механични и електромеханични калкулатори. Тогава дори не е ставало дума за полупроводникови прибори. Техниката с интегрални схеми със своите изключителни възможности изменя коренно качеството и бързодействието на електронноизчислителните машини. Клавишният перфоратор обаче — едно електромеханично устройство отпреди половин век — остава същият. И може би създателите на новите устройства за подготовка на данни върху магнитна лента са тръгнали точно от тази мисъл: „Твърде отдавна е създаден и се използва клавишният перфоратор. Независимо, че все още върши работа, трябва да се замени с нещо по-модерно. . .“.

Идеята за новия тип апаратура възниква през 1966 г., но само след десетина години от тридесет фирми от силно напредналите страни произвеждат такива устройства.

Преимуществата на тези устройства са много и могат да се степенуват по важност, но това едва ли е най-същественото. Логично е да се почне от самия принцип на действие.

А как работи?

Устройствата за подготовка на данни върху магнитна лента са електронни устройства, а клавишните перфоратори — електромеханични. Електронната система е по-надеждна. Това качество е решаващо, когато става дума за данни, обработвани с ЕИМ. Изискванията за достоверност в този случай са от порядъка на 10 ⁶ до 10 ⁷, което означава вероятност за един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Новото устройство е по-бързо при изпълнение на автоматичните операции. В момента на разработката е установено, че благодарение на това ефективността на работата на оператора, т.е. производителността на труда, нараства с 30—40 %. Този процент, наглед не особено висок, може да предизвика учудване у някои, след като е известно бързодействието на съвременните интегрални схеми. Но не бива да се забравя, че и с двете устройства работи човек. Всяко от тях притежава клавиатура, с която операторът въвежда данните. Така че бързината е ограничена най-вече от човешката възможност. Важното е, че се пести скъпото машинно време, изразходвано до сега от карточетящото устройство. Неговата работа е един бавен процес. Казано по-просто, избягва се презаписът на перфокартата върху магнитната лента.

От голямо значение е и друго преимущество на устройството за подготовка на данни върху магнитна лента — спестяват се огромна количество перфокарти. Малък пример: върху една стандартна касета магнитна лента с диаметър 216 мм. може да се запишат близо три милиона знака. Това представлява около 1500 страници, или един роман като ,,Война и мир“. При използване на клавиатурните перфораториза съшата информация се изразходват 40—50 хиляди перфокарти! И това не е всичко: картите се използват еднократно, а новите устройства гарантират повече от 40 хиляди процедури с магнитната лента. Като се има предвид колко информация преминава през електронноизчислителния център само за една година, мерната единица за изразходваните перфокарти може спокойно да бъде кубическият метър…

В най-общ опростен вид действието на новото устройство е следното: натискането на всеки клавиш кодира знака и го записва на така наречената буферна памет — нещо като склад, където се натрупва определена порция, или по-точно блок информация. Когато се изпълни капацитетът на буферната памет (а тя събира данните, които могат да се перфорират на две карти), съдържанието й, т. е. блокът данни, се записва на магнитна лента. Става както при земеделски комбайн — той поема житните стебла непрекъснато, а от бункера отвреме навреме падат готови бали слама. Ако приемем, че житото е подаваната информация, а пътят на комбайна — магнитна лента, балите ще представляват записаните блокове.

Сигурността, че данните са правилно записани, е 100 %. Защото, след като се запише блокът от данни, лентата се връща, автоматично се прочита и се сравнява със съдържанието на буферната памет. Всичко това става за много кратко време — 150 милисекунди и не се отразява върху нормалния ритъм на работата на оператора. Той всъщност не забелязва никаква прекъснатост в процеса на своята дейност.

ЗЗУ Пловдив – устройства за подготовка на данни

Устройството за подготовка на данни върху магнитна лента ЕС9002 при изпитанията е получило оценка К (т.е. високо световно техническо равнище) още в етап на разработка. То е спечелило златни медали на Международен панаир в Пловдив и на VI Национален преглед на ТНТМ. Още един златен медал устройството е взело в Москва, на Специалната изложба по изчислителна техника. Всичко това е голямо признание за неговите качества.

Прецизното разглеждане на сравнителните таблици за много чужди изделия от този тип води до неоспорими заключения: българското устройство е с най-малко тегло, размери и цена, а същевременно с разширени функционални възможности. До 1974 г. в изпълнението му има четири решения, признати за изобретения от Института за рационализации.

Освен запис и проверка (с четене на информацията) ЕС 9002 притежава и друг режим на работа — търсене. Той позволява да се намери, прочете и коригира който и да е блок информация, записан на произволно място върху магнитната лента. Може да се извършва четене и проверка на буферната памет.

Когато е необходимо да се документират някои данни, информацията от магнитната лента може да се разпечата на принтер. УПДМЛ-то има възможност да се записва от различни видове източници – напр. от четци за перфокартови устройства, за да се осигури съвместимост с по-стария носител, и т.н.

Особено важни са международните изпитания, на които е подложено устройството. Те са проведени от специална комисия с участите на делегации от всички страни, включени в разработката на Единната система електронноизчислителни машини на СИВ. В протокола комисията е отбелязала. че съоръжението е разработено на високо техническо ниво и по важни показатели превишава изискванията на проектната задача.

Още в момента на представянето си устройството бързо прехвърля границите на България. То става обект на подчертан интерес на българската национална изложба в Индия, както и на пролетния Лайпцигски панаир от 1974 . Колективът, все млади хора—научни сътрудници и инженери от Института по изчислителна техника, завършват задачата за 24 месеца и напълно спази нормативния срок. Трудности, разбира, се е имало, защото УПДМЛ-то е принципно ново устройство. То е изпълнено изцяло на интегрални схеми. Други трудности се явяват и в осигуряване на частите за редовното производство: магнитната записващо-четяща глава, електродвигателя…

Проектът е бил новата помощна апаратура да замени всички съществуващи дотогава перфокартни устройства в електронноизчислителните центрове. Още от 1974 много страни проявяват голям търговски интерес към новата ни джаджа. Получени са предварителни заявки за хиляди бройки, а по-късно ЕС9002 е изнасяно за СССР и редица други страни.

Следващата задача пред колектива е била да се разработи система, която да позволи предаване и работа с данни от разстояние – по-нататък ще Ви разкажем как е разрешена и тази задача… :)

Прочетете и:

http://www.sandacite.bg/%D0%B5%D1%81-9007-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82/

Първите български хард дискове

По времето на устройствата, за които ще стане, дума в България за хард диск се използва дългото название запомнящо устройство на твърд магнитен диск (ЗУМД). Едно такова устройство работи със сменяеми носители от по няколко плочи, които се поставят върху шпиндел, въртян от електродвигател. ЗУМД е използвано като памет на т.н. електронноизчислителни машини (ЕИМ) – мощни компютри за разнообразна професионална употреба, заемащи цели стаи. За разлика от съвременните хард дискове, които работят на принципа „включваш и работи“ (plug and play), ЗУМД-то притежава отделен контролер (с размери на табуретка), който го управлява при трите му основни задачи – търсене, запис и четене на записана информация.

ЗУМД представлява метален шкаф, в който мощен електродвигател върти вертикална ос. На нея се „нанизват“ шест алуминиеви диска с диаметър 356 мм, извадени от пластмасова кутия. Дисковете са шест един върху друг, но двете външни страни не се използват и така общият брой работни повърхности е 10. Този пакет представлява т.н. сменяема памет – след изпълване на капацитета кутията може да се свали и да се замени с друга. Дисковете запазват записаната информация след демонтаж и така позволяват създаване на големи архиви от данни, а външната памет нараства наистина значително.

Ето едно такова:

Български хард дискове Balgarski hard diskove

Никое от тези устройства не е проектирано за домашна употреба. ЗУМД влизат в състава на споменатите мощни професионални компютри, каквито са имали само големите предприятия и т.н. областни изчислителни центрове. Например дадена статистическа или икономическа информация се записва на магнитна лента в малка община и после се изпраща в изчислителния център, където се изтегля именно на такъв „хард диск“.

Плочите в дисковия пакет не са херметизирани, защото твърде ниската плътност на записа все още не изисква това. Това на практика са първите български хард дискове, произвеждани за нуждите на Единната система (ЕС) електронноизчислителни машини на СИВ. Те са напълно съвместими с нейните стандарти за взаимозаменяемост.

През 1972 г. в ДЗУ Стара Загора започва производството на първите запомнящи устройства с такива магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 мегабайта и скорост на обмен 156 килобайта/сек. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 ms. Брой на цилиндрите: 200 работни и 3 резервни

Магнитната дискова памет със сменяеми шестдискови пакети служи като външно запомнящо устройство с произволен достъп до информацията в състава на тогавашните цифрови електронни изчислителни машини. Тези ,,фризери“ тежат над 120 кг и се задвижват от трифазен електродвигател. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР. Това е изглед отгоре:

През същата година в Завод за информационни носители Динко Баненкин Пазарджик, започва производството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 мегабайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Пакетът сменни дискове ЕС 5053 се използва във всички шестдискови магнитни памети.

Количество съхранена информация 7,25.10⁶ байта

Максимална плътност 44 импулса/mm

Максимална допустима скорост 2500 об/мин

Брой на работните повърхности 10

Допустим брой на пътечките за повърхност 203

Табелката отгоре е красноречива:

Ето и таблица с техническите характеристики на следващия ни герой – устройството ИЗОТ ЕС 5061:

През 1975—1976 г. завършва разработката и от 1976 са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капацитет 29 мегабайта. ЕС 5061 е външно запомнящо устройство на магнитни дискове със сменни единадесетдискови пакети, с произволен достъп към информацията. Устройството работи със скорост на обмен 312 килобайта/сек и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време на достъп е 40 ms.

Основните операции, които извършва ЕС 5061, са търсене, запис, четене. Управлението на операциите в него се осъществява от управляващи блокове. Електронната част на устройството е изпълнена с TTL интегрални схеми.

Метод на записа – с двойна честота без възвръщане към 0

Плътност на информацията:

на цилиндър 000 – 60 бита/mm

на цилиндър 202 – 90 бита/mm

Работни повърхности на дисковете – 20

Захранване – 3 х 380/220 волта; + 10 %, -15 %; 50 хц

Интересни са и т.н. дискове от касетен тип (напр. ИЗОТ 1370). Те имат големината на кутия за торта, в която има един сменяем и един несменяем дисков куп. Касетата се монтира в отсек в големия шкаф на компютъра. Вероятно идеята на подобна „полусменяема“ конструкция е, че фиксираните дискове са потенциално по-надеждна постоянна памет, а сменяемият дисков пакет е подходящ за резервни копия.

Днес хората често поставят в компютъра си повече от един хард диск. Тъй като капацитетът на едно ЗУМД все пак започва да става недостатъчен, стремежът е да се обединят няколко, за да работят синхронно. Чрез своя контролер „едностайните“ компютри могат да поемат до осем броя устройства. През 1979 г. пък е извършена истинска революция в това отношение. В Института по изчислителна техника в София е разработена сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 МБ. Това увеличава общия обем до цели 6,4 ГБ! Решението е типично за дисковите системи от 80-те години, които са съставени от десетки ЗУМД-та, а служителите работят между тях и ползват голямата машина чрез личните си терминали. Всичко това най-често става в голяма и добре обгрижвана светла зала – имало е изисквания дори към температурния диапазон и чистотата на въздуха.

А ето и 10-мегабайтов български хард диск с форм-фактор 5,25 инча ИЗОТ СМ5508 и с древен MFM интерфейс:

ИЗОТ СМ5508 IZOT CM5508 ИЗОТ СМ 5508 IZOT CM5508

Съществува още и дискова подсистема с максимален обем 6,4 гб, с която можете да се запознаете тук ==> ETO!

Българската банкова техника – кратка история

(Изследването е публикувано от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – бр. 102, 16.ІХ.2016 г. ==> http://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2016-102.pdf.)

Какво очакваме ние като клиенти, когато влизаме в една съвременна банка? Вероятно всеки от Вас ще отговори- гъвкави услуги, които се предлагат от компетентни и усмихнати служители, дълго работно време на клоновете… Всичко това е вярно, но има и още нещо, без което система не може да функционира, и то е – стабилно техническо оборудване!

Именно с този аспект на нещата ще се занимаем днес.

Историята на българската банкова техника започва с проекта за електромеханична монетоброячна машина, разработена през 1962 г. в предприятието Оргтехника Силистра. Тя обаче остава само на чертежи и никога не влиза в масово производство. Произведени са съвсем малко екземпляри, защото е била определена като нерентабилна. Оргтехника по-късно се прочуват с различните апарати от серията ЕЛКА, а ние отбелязваме за историята несъстоялата се първа българска монетоброячка.

През 1983 г. обаче се появява нещо наистина забележително – т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С (на снимката горе). Неговата задача е цялостна автоматизация на дейностите в банки и икономически отдели на предприятия. Наистина е внушителен – размерите му са 160 х 70 см – и представлява писалище с клавиатура и вградена микропроцесорна система за обработка на всякаква икономическа информация, текст и съставяне на най-различни финансови документи. Банковият служител може да ги разпечата веднага, а се извършва и архивиране върху 8-инчови дискети. ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Работните програми на компютъра-бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специфичен език и се разпращат по клоновете централно. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта!

През 1984 г. излиза друго подобно чудо – ИЗОТ 1029С – но с повишени показатели. А през 1985 мощната инициатива за банково компютризиране довежда до създаването на Централен кибернетичен център към БНБ, който организира обучителни курсове за работа с въведените нови проблемно-ориентирани комплекси (система от няколко устройства, работещи синхронно в дадена сфера). Отделно се провеждат конкурси с награди за „Най-добър оператор на терминал“. По-малките устройства пред служителя правят гишетата по-съвременни.

Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория:

,,Нашите системи за телеобработка!“

,,Нашите посоки на автоматизация!“

,,Нова комплекстерминална работна станция!“

,,Напълно отговаря на Вашите потребности!“

,,Имате ли нужда от нещо повече?“

Сега те могат да ни изглеждат наивни, но, по думите на човек, преживял тези електронни нововъведения, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно- времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“

Банка във фризера

**Старо банково оборудване** – ИЗОТ 1016С

През 1985 г. в ТК Национален програмен и проектен фонд е разработена специализирана компютърна програма за ,,касови, разплащателни и кредитни операции“ ФСД 2000 (Финансово-счетоводна дейност), работеща с изчислителната система ИЗОТ 1016 С.

ФСД използва популярната тогава операционна система ДОС. Интересното е, че софтуерът се разпространява на магнитна лента, което означава, че към системата трябва да е свързано устройство за работа с нея (малко по-голямо е от микровълнова). Всеки служител има парола. Той регистрира с програмата всеки нов клиент и така се изгражда база данни. По-късно, ако при въвеждането на данните за идентификация се допусне грешка, се получава отговор „Няма такъв клиент“. На монитора се виждат различните функции на програмата. Всяка функция има пореден номер, всяка операция – също. Нямате мишка, а посочването се извършва чрез избиране на номер. ФСД 2000 съдържа празни шаблони за банкови документи от всякакъв вид, които след попълване могат да се запазят или разпечатат. Може да се издаде и „история“ – това, което днес наричаме ,,справка за движение по сметка“. Клиентската „база данни“ се запазва в масивен хард диск с обем цели 29 мегабайта! Той тежи близо 150 кг и прилича по-скоро на… фризер.

Документацията на ФСД 2000 се състои от няколко големи книги във формат А4, в които има ръководство за потребителя, обучителна книжка, описание на приложението, системни изисквания, сервизна книга, подробна инструкция за работа и други подобни. Характерно явление е начертаването върху хартия на таблици от екрана на програмата. Идеята е била дори най-незапознатият с автоматизацията на дейността посредством компютърни програми потребител лесно да се ориентира и успешно да усвои работата.

През 1986 г. в България излизат и други счетоводни програми – Експерт и Странд – като втората преминава през няколко версии и се е превърнала в легенда.

Кой брои парите

Производството на банкнотоброячни машини в България започва през 1991 г, а най-старият производител е фирмата Bird. По-малко известно е устройството Electronica 400 (1993 г.) на завод Електроника София. Някои от неговите възможности: може да Ви преброи до 1000 банкноти/мин с дебелина между 0,06 и 0,15 мм (разполага с регулатор), има детекция на грешки като двойни (слепени) банкноти, половин банкнота, заседнала или банкнота с различен размер. Можете да зададете на машинката да преброи наведнъж най-много 300 нови банкноти, тъй като толкова е капацитетът на т.н. входен бункер. Electronica 400 „общува“ чрез 4-цифров LED дисплей, но все още не е толкова хитра, че да проверява (напр. чрез ултравиолетово излъчване) дали банкнотите не са фалшиви.

Банквотоброячна машина Banknotobroyachna mashina

За тази цел обаче през 1994 г. фирма Тракийски светлини Пловдив разработва детектора на фалшиви банкноти Oracle.

Той извършва UV проба както на единични банкноти, така и на цели пачки и дори се разпространява в преносим вариант с батерии. Това го прави удобен за употреба при сделки с разплащане в брой. Моделът Р е най-функционалният – извършва проверка на ценни книжа, еврочекове и други документи с формат до А3 и тежи 1 кг.

Детектор фалшиви банкноти Detektor falshivi banknoti

А всички тези устройства толкова са съкратили времето за обслужване, че не усетихте кога стигнахте края на статията. :) От средата на 90-те в България навлиза все повече и повече западно банково оборудване, производство на реномираните в областта фирми. Но нашата задача тук беше да отдадем дължимото на, според мен, най-интересния период – прощъпулника на българското банково оборудване.

Това е български телефонен модем от 1973 година

***Вижте в Sandacite.BG български телефонен* *модем***!

Модемите като устройства се зараждат през 1960-те години. Първоначално са били част от големите компютри (или т.н. тогава електронноизчислителни машини) – свързвали ги с компютърните терминали, на които операторите са въвеждали информация и въобще са взаимодействали с компютъра. Както почти всички останали части за суперкомпютрите на Източния блок, така и такива модеми са произвеждани в България.

Предназначението на показания нискоскоростен български телефонен модем, работещ със скорост 200 бода/сек, е да превърне дискретните двоични сигнали в честотно модулирани колебания, които да бъдат изпратени по телефонната мрежа; съответно и да превърне получените чрез телефонната мрежа честотно модулирани колебания в двоични дискретни сигнали, за да се осъществи двупосочно предаване на данни.

Към модема е имало и устройство за автоматичен отговор при работа по комутируема телефонна линия. Създадена е била и възможност и за провеждане по желание на телефонен разговор.

Точният модел на модема е 8002. Поначало цифровият индекс на всичките устройства от хардуера на огромните ,,едностайни“ компютри означава определена характеристика, по която да се разпознава каква е джаджата. 80 е код за модем, а 2-ката накрая означава, че това е втора поред разработка на завода такъв тип устройство.

Производителят е завод в рамките на ДСО ИЗОТ София, но за съжаление не знаем кой точно… Може би Заводът за изчислителна техника в София?