Категория: Стари компютри

Вижте в Sandacite.BG какво може българската компютърна програма Цветограф!

Цветограф е 16-битов софтуер от 1986 г., който представлява съвкупност от програми, предназначени за рисуване на ръка чрез персонален компютър. Разработка е на българо-съветския софтуерен институт Интерпрограма и е разпространявана от българския Технологичен комбинат Национален програмен и проектен фонд.

С програмите в Цветограф могат да се правят илюстрации, цветни диаграми, рекламни материали, да се проектират цвето­ве и десени за тъкани, да се правят мултипликации и много други графични илюстрации. Цветограф е предвиден да се използва от специалистите в рекламните звена, художници оформители. дизайнери, архитекти, конструктори и моделиери. На потребителя са предоставени различни режими за работа: създаване на рисунка, редакция на съществуваща рисунка, запазване на рисунка или част от нея на диск и възстановяване от диска, оформяне на рисунка с текст, оцветяване на части от рисунката и т.н. От запазените на диск кадри (рисунки) може да бъде създаде­на рекламно-справочна диплянка.

За изпълнение на горните функции Цветограф предлага рисувателни принадлежности и ва­рианти на използването им.

Има 14 рисувателни инструмента:

•  празен правоъгълник (само рамката);
• запълнен нравоътълник (плътен);
• празна елипса;
• запълнена елипса;
• гума за цвят;
• гума за фон;
• линия;
• четка;
• валяче;
• пулверизатор;
• ножица;
• зона;
• ръка;
• текст.

Създаването на рисунка и текстовото оформяне се извършва чрез мишка, светлинно перо, цифров преобразувател или джойстик. В Цветограф има програма имитатор на мишка. При използването ѝ се работи от клавиатурата.

Предвидена е връзка с някои функционални програми (например ВАРИТАБ-86, с която Ви запознахме преди време).

За да работим с него, Цветограф изисква:

• 16-битов х86 компютъър;
• операционна система ДОС ПК или съвмести­ма;
• операративна памет не по-малко от 256 кб:
• цветен монитор и видеокарта с резолюция 320 х 200 т/инч;
• 1 бр. 5,25-инчово флопидисково устройство, защото Цветограф се разпространява на 2 дискети;
• ако искаме да разпечатаме резултата, ще ни е нужно и печаташо устройство, принтер.

Повече за възможностите на Цветограф можете да научите от ръководството му за употреба, което може да изтеглите оттук – Cvetograf

А ето тук повече за една друга стара българска компютърна програма – Варитаб`86 ==>

Sandacite.BG ще участва в TuxCon 2023!

През този уикенд в Пловдив ще се проведе конференцията за софтуер с отворен код и ретро компютри TuxCon 2023. Нашият сайт участваше на нея през 2018 г., а сега отново имаме покана.

TuxCon е ежегодна конференция организирана от доброволци с цел да популяризира в Пловдив проекти, реализирани с помощта на свободен хардуер и софтуер с отворен код (open source), както и да бъде форум за обмен на идеи и добри практики в ИТ областта.

На 10 юни (събота) в сградата на ТУ-София, филиал Пловдив (ул. „Цанко Дюстабанов“ № 25), ще има 9 презентации на open source и ретро тематика, демонстрации, lightning talks и викторина. Пълната програма е по-долу в текста.

Здравейте! В Sandacite.BG намерихме компютър Правец КСИ-10.

Днес на Битака попаднахме на нещо твърде рядко, което спасихме от унищожение. Става дума за 16-битов български компютър, използван за събиране и анализ на лабораторни данни в научните изследвания. Той датира от 1987 г.. Разработка е на Института по кибернетика и роботика в БАН, по-точно на филиала му към Комбината по микропроцесорна техника в Правец:

Все още за нас остава загадка в какви точно лабораторни опити се е използвал този компютър. За да работи, е свързван с други лабораторни устройства. Думите ,,събиране на данни“ не трябва да се разбират само буквално. Данните се събират и обработват – напр. установяват се закономерности, изчисляват се стойности и други такива действия, присъщи на научната работа, за да има тя резултати. Само може да се съжалява, че още не сме намерили никаква литература за КСИ-10.

Комуникацията му с хард диска и други устройства се осъществява чрез лентови IDЕ-кабели, каквито конектори има на дънната платка. Има и флопи-кабел.

Със сигурност това е рядка находка. Когато научим повече за нея, ще допълним тук.

Ето и още нещо любопитно:

Вижте новата ни находка – централния процесор ИЗОТ 2104С в Sandacite.BG!

Това е много рядък експонат. За този процесор не се знае много. Успяхме да се сдобием с него благодарение на нашия приятел Румен Петров от Русе.

Процесорът е произвеждан в завод Електроника в София от края на 70-те г. и е 16-битов. В архитектурата му влиза и модул за операции с плаваща запетая.

Той е изграден като чекмедже, което влиза по релси (виждате ги на горната снимка, в долната част на процесора) във вертикалния шкаф на компютър минимашина от типа на ИЗОТ 0310 – в случая ИЗОТ 1016С и 1016.М1:

На снимката отгоре се пада точно до лицето на операторката. Над и под процесора се намират всички останали части – магнитолентови устройства, харддискове и т.н. Самият той има големината на табуретка и отстрани изглежда така:

Ето и многото му платки – това са TTL-логики със съветски чипове:

Това е платката, снимана отблизо:

Така се изважда платката от гнездото ѝ:

Надписите по предния панел са на руски, защото ИЗОТ 2104С е монтиран в компютри, предназначени за износ за СССР:

Този процесор е новата ни находка и много му се радваме. Невероятно рядко е да се намери в днешно време. Ето и захранващия блок:

А това тук е една статия за изчислителните центрове, където са работили такива компютри:

В Sandacite.BG се сдобихме с български компютърни перфоленти. Вижте колко са интересни – в статията.

Снимка: лична колекция

Перфолентите са древен носител на компютърни данни, хронологически вторият носител след перфокартите. Принципът на технологията не се различава особено от тях. И тук данните се запаметяват в зависимост от това има ли дупка (перфорация) на точно определени места, наречени позиции. Лентите са естествено продължение на картите, въведен, след като ясно се вижда как перфокартите се разпиляват лесно, трябва често да се сменят в устройството и това създава неудобства. Затова започва употребата на носител, който работи на същия принцип, но представлява непрекъсната лента. Да разгледаме накратко.

На снимките виждаме перфоленти, произведени в софийския завод „Електроника“ през 1986 г., макар че той ги произвежда и по-рано. Невероятно рядко е да се намерят български перфоленти. Тези в моята колекция са съхранени в оригиналните си кутии, а едната, която виждаме, е използвана и носи запис на себе си. Когато лентата се положи в кръглата кутия, се обгръща с продълговат хартиен къс – на  него се пише какво е записано на носителя и дата на качествения контрол.

Другата перфолента тук не е употребявана никога, своеобразна жива капсула на времето. Единствената перфорация на нея – пунктираната линия по дължината – е т.нар. транспортна пътечка или водеща писта. По нея зъбното колело на устройството придвижва лентата.

Дупките по лентата (позициите) не са подредени случайно. Тези, разположени напряко една до друга на лентата, образуват 1 ред. На всеки ред се записва кодът на 1 символ. Всеки такъв ред отвори отговаря на 1 буква, знак или интервал между тях. За запис се използва ASCII-код, а позициите се наричат и кодови отверстия. Редицата пък отвори, разположени надлъжно на перфолентата, се казват кодови пътечки (писти). Масивите от данни могат да се обединяват в зони, отделени една от друга от интервали без перфорация.

Ширината на перфолентата варира според броя на пистите – 17,46 мм за 5-пистовите и 25,4 мм за 8-пистовите ленти (на снимките). У нас са използвани и двата вида, но съществуват и ленти само с 2 пътечки. Перфолентите могат да достигнат 300 м дължина, на които събират толкова данни, колкото 1500 перфокарти!

Снимка: лична колекция

Лентите може да са пластмасови или хартиени. Хартията е дебела 0,1 мм и е с повишена якост, за да не се къса след дупченето. Най-често е жълта, но може и да е бяла. Диаметърът на перфорираната дупчица е 1,83 мм.

Немалко интересни български компютри, като например първият – Витоша (1962 – 1963 г.) – и компютризираната система за контрол на работното време ИЗОТ 1001С (1979) използват именно перфоленти. Методът на запис е електромеханичен (с пробив), а този на четене – електромеханичен или оптичен. При записа дългата ,,опашка“ от перфорирана лента постепенно пада в плексигласов контейнер под перфолентното устройство, откъдето после се събира и навива отново в кутията.

Технологията на перфолентите се използва и преди компютрите. Изобретателят на т.н. химически телеграф Александър Бейн през 1846 г. използва в своята машина перфолента, за да обозначи кода на Морз чрез разположените по определен начин дупчици. С неговия телеграф можело да се предават до 252 символа в 52 сек (около 300 думи/минута). А телеграфът се нарича химически, защото хартиената лента се намокряла с амониева селитра и калиев фероцианид.

Перфолента е използвана и в автоматичния телеграфен апарат на Чарлз Уитстън (1858 г.). Нанесените по нея по даден ред дупчици също означават точките и тиретата в Морзовия код. Тук лентата също се използва за запис, предаване и съхранение на данни, а кодът на Морз се нанася на 2 реда дупчици. На такъв апарат може да се предават по 500 букви/мин, т.е. 5 – 6 пъти по-бързо, отколкото чрез ръчна работа с телеграфния ключ.

През 1874 г. французинът Жан Морис Емил Бодо патентова първия си телеграф. През 1897 г. той е подобрен, като се въвежда перфолента с 5 реда отвори за Морзовия код. Този изобретател е автор и на т.н. код на Бодо – кодиране на символите за телеграфия. С негова помощ и по-късните усъвършествани апарати на Бодо данните можели да се предават в пъти по-бързо от обичайното.

В американския компютър Mark I нa IBM от 1944 г. инструкциите се четат (и после изпълняват) от хартиена перфолента. Всяка програма представлява много дълъг рулон лента. При Mark I програмните цикли се получават чрез свързване на началото и края на четената лента.

Перфолентите и устройствата им са евтини за използване, но недостатъците им са доста ниската скорост на четене и запис (поради ограничената скорост на механичното лентопредаване), а също така – невъзможността да се редактира записът (при перфокартите това може да се направи чрез добавяне или замяна на карта в тестето, но перфолентата е непрекъсната). Обикновено скоростта на запис е 80 – 150 байта/сек, а максималната скорост на четене – 1500 байта/сек, при което лентата се движи с ~4 м/сек. Плътността на запис е ~13 бита/см². Още в края на 70-те г. конкуренция на перфолентите започват да оказват по-бързите магнитни ленти и по-късно те напълно ги изместват.

А ето тук и статия за предшествениците на перфолентите – перфокартите:

Вижте реални снимки на ИЗОТ 6600С, които Sandacite.BG направихме за Вас!

Ако си спомняте, през 2021 г. ви запознахме с устройството за отчитане на работното време ИЗОТ 1001С от 1979 г. То има няколко части. Когато пишехме статията, го нямахме в наличност и затова я илюстрирахме с черно-бели снимки от списания и книги.

Не щеш ли обаче, днес ни попадна една от съставните части на ИЗОТ 1001С – устройството за отчитане на магнитните карти ИЗОТ 6600С. Радостта ми беше неописуема, никога не се бях надявал да пипна такова нещо на живо.

Входно-изходните терминaли ИЗОТ 6600С сa онези чaсти от ИЗОТ 1001С, с които личният състaв нa оргaнизaциятa имa досег – когaто отчитa кaртите си. Кутията е от ламарина и пластмаса. Ето го отгоре в статията кaк изглеждa. Голямо е горе-долу колкото компютърна кутия тип кула.

Има си отделен кабел на свързване към ел. мрежа, работи на 220 волта. Ето и по-ясно какви са опциите на бутоните:

В 6600С имa микропроцесорен чип СМ601 и е монтирaн мaгнитен кaрточетец ИЗОТ 6501С. Скоросттa нa вкaрвaне нa кaртaтa в ,,устaтa“ се определя от възможностите нa човешкaтa ръкa и може дa се променя – от 10 до 80 мм/сек.  При всяко влизaне или излизaне служителят постaвя в ,,устaтa“ кaртaтa с лентaтa нaдолу и от бутончетaтa до нея нaбирa някои дaнни зa преминaвaнето си: дaли в моментa е в плaвaщо рaботно време, a aко е във фиксирaно – дaли излизa по службa, в обеднa почивкa или по личнa рaботa, дaли излизa след положен извънреден труд извън фиксирaното или плaвaщото рaботно време. A aко товa е последното излизaне нa служителя преди плaтен отпуск, нaтискa бутон ,,Плaтен отпуск“, зa дa сигнaлизирa, че от утре нямa дa е нa рaботa.

Това пък е мястото за отчитане на картата:

Устройството е произведено в завод Оргтехника Силистра през 1985 г.. Това е невероятно важна находка в нашата колекция. Аз лично много обичам разнообразните компютри на ИЗОТ, защото ме привличат по един особен начин, а и защото дават възможност да разкажем историята на хардуера от много по-отдавна в сравнение с персоналните компютри.

Картите са само с магнитна лента, нямат чип. Преди време бяхме намерили една, използвана в неговия наследник – ИЗОТ 1035С: