Стара аудиотехника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български нискочестотни усилватели до 1983 г.

Усилвателната техника се развива у нас още през 50-те години чрез разработката и производството на различни типове усилватели за професионални нужди Заслужава да се отбележат постигнатите резултати в предприятието Радиопром, а след това в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Следващ етап от развитието на усилвателната техника е създаването през 1961 г. на завод Електроакустика в Монтана, който бързо се специализира в областта на мощните нискочестотни усилватели за радиофикация, кинефикация, озвучаване, а също и за битови нужди.

През 1961 г. са усвоени в редовно производство редица лампови нискочестотни усилватели — крайно усилвателно стъпало с изходна мощност 50 W, нискочестотен моноусилвател с мощност 50 W, нис- кочестотна усилвателна уредба с мощност 100 W. Усвоена е еднока- нална усилвателна киноапаратура ЕКА 1—63 и усилвател–смесител Моно със следните основни параметри: изходна мощност 25 W, честотна характеристика 20—20 000 Hz, нелинейни изкривявания 0,4%, маса 12 kg.

Усвояването на нови модели усилватели продължава с бърз темп и през 1962 г. Внедрени са в производство мощната лампова усилвателна уредба тип УУ-600 с изходна мощност 600 W и пълен усилвател специален ПУС с мощност 12 W. През 1964 г. се внедряват в редовно производство пълен усилвател смесител ПУС-50 с мощност 50 W, мощна усилвателна уредба тип УУ-1200 с мощност 1200 W, усилвател Моно с мощност 25 W и усилвател лампов Стерео 2 х 6 W с честотна характеристика 20 — 20 000 Hz и коефициент на нелинейни изкривявания <1%.

От 1967 г. започва производството на транзисторни нискочестотни усилватели, в които се използуват изцяло български полупроводникови елементи. Усвоени са редица нови разработки на съвременно за етапа техническо равнище, като усилвател УС-12Т с изходна мощност 12,5 W, честотен обхват 20- 20 000 Hz, нелинейни изкривявания <0,5% и маса 4 kg; усилвателна уредба УУ-150 с мощност 150 W; усилватели за озвучаване на автобуси с мощност 8 W; усилвател-смесител УС-50 с мощност 50 W, честотна характеристика 20 — 20 000 Hz и коефициент на нелинейни изкривявания <0,5%.

През 1969 г. са внедрени в редовно производство няколко нови усилвателни устройства: усилвател Стерео с номинална изходна мощност 2×3,5 W; моноусилвател тип TV-106 с мощност 6 W; моно-усилвател TV-110 с мощност 10 W и усилвателна уредба УУ-75 с мощност 75 W.

През 1972 г. е усвоена усилвателна уредба УУ-300 с мощност 300 W, а за нуждите на кинефикацията през 1974 г. започва производството на киноусилвател КУП-8 с мощност 8 W, от който са произведени над 3700 броя.

През 1975 г. е внедрен в редовно производство транзисторизиран усилвател-смесител УСТ-120 с изходна мощност на всеки канал 60 W и честотен обхват 40 — 16 000 Hz.

[1964 – 5] Български ролков магнетофон Мелодия МК5 + схема

[1964 – 5] Български ролков магнетофон Мелодия + схема

През 1961 г. на Пловдивския панаир е представен български магнетофон Мелодия МК3, който според човек, работил по него, е първият такъв апарат от поредицата, който влиза в серийно производство – предните два са МК1 и МК2, но те най-вероятно са само опитни прототипи. Две достоверни сведения ни казват, че през същата 1961 година започва и серийното му производство в завод Електроакустика в Михайловград (дн. Монтана). Тук се се запознаем с модела МК5, който е много по-разпространен, има съвсем малки разлики с него и е пуснат през 1964 или 65 г.

Мелодия е двупистов, двускоростен магнетофон за запис и възпроизвеждане на музикални и говорни проограми от микрофон, радио, грамофон и магнетофон , при скорости 4.75 см/сек. и 9.53 см/сек.

Размерите на магнетофона Мелодия са 335 X 275 X 165, а теглото му е 9.5 кг.

Той има два високоговорителя, вградени в кутията, моментен стоп, бързо пренавиване на лентата в двете посоки и удобно клавишно командуване. Честотната му характеристика е от 50 до 10 000 хц. Нелинейните изкривявания са по-малки от 5%. Динамиката му е 45 дб. Пригоден е да работи с лента CPI – 350 метра. Към магнетофона може да се включи допълнителен външен високоговорител. Има изход за далечно командуване и може да се използува като диктофон.

Тук можете да изтеглите схемата на ролковия магнетофон Мелодия –

Бихме се радвали да харесате и Фейсбук страницата на сайта, за да следите и другите ни прегледи на българска техника – https://www.facebook.com/sandacite

Български грамофон Респром ГЕС 321 + описание

Най-популярният български стереограмофон. Разпространен по домове и училища през 80-те години.

Шаси: REMR стерео (CCCP), предусилвател:

По желание се комплектова с две колони тип ОТМ 1-02. Предлага се в различна цветова гама на пластмасовата кутия – зелена или червена.

Ръководство за употреба и описание – респром-гес-321-схема

ИНФО за БГ високоговорители ВВК2007А4 и ВЕ20301А

Получете от Sandacite.BG инфо за нашите високоговорители ВВК2007А4 и ВЕ20301А!

В серия от няколко публикации Ви представихме озвучителни тела, микрофони, езикови кабинети и мегафони, производство на Завод Гроздан Николов – Благоевград (в състава на ДСО Респром). Сега е ред на още 2 модела.

Кръглият модел ВВК2007А4 е монтиран в озвучителни тела за възпроизвеждане на нискочестотния спектър от звукови части, поради което се налага да работи паралелно с висококачествен високоговорител.

Номиналната му мощност е 6 вата, а ном. импеданс – 4 +/- 0,6 ома; 8 +/- 1,2 ома. Резонанснаа честота е </= 40 херца, а горната гранична честота – >/= 6000 херца. Неравномерността на честотната характеристика му е </= 12 децибела. Характеристична чувствителност (Pa.W -1/2) >/= 0,6.

Коефициент на нелинейни изкривявания:

до 1000 херца – </= 3 %
над 1000 херца – </= 1 %

Размерите на говорителя са 208 х 208 х 95 мм. той се прикрепва към озвучителното тяло с винтове, фиксирани към 4 точки, разположени на 90 градуса по окръжност с диаметър 193 мм. Тежи под 1 кг.

Другият говорител, за който ще Ви дадем данни днес, е ВЕ20301А. Той е от електродинамичен тип и е предназначен е за употреба при нормални климатични условия. Употребяван е в радиограмофони, радиошкафове, озвучителни тела и други такива устройства.

Ето и основните му технически данни. Мощността е 8 вата, а импедансът отново има стойности 4 +/- 0,6 ома; 8 +/- 1,2 ома. Резонансната честота е 70 херца (+/- 11), а горната гранична честота – >/= 1000 херца. Неравномерността на честотната характеристика на този репродуктор е </= 12 децибела, а средната абсолютна чувствителност (Pa.W -1/2) >/= 0,9.

Размерите му са 200 х 300 х 130 мм. Когато се прикрепва към дървения корпус, винтовете на говорителя се фиксират в 4 точки на 90 градуса по окръжност с диаметър 370 мм. Този говорител тежи малко повече – 1,2 кг.

А ето тук можете да видите как разбираме от буквите и цифрите в модела на даден говорител какъв вид е:

ВАЖНО ИНФО – Означенията на българските високоговорители

[1964] Непознати разработки на Слаботоковия завод

Уважаеми потребители, в следващите няколко публикации очаквайте нови и непознати досега (включително и за нас) разработки на Слаботоковия завод в София. С тях се надяваме да обогатим представите Ви за развитието на българската битова електроника и да ги разгледате със същото вълнение, което разтресе и нас, когато разгърнахме каталога!

Загадъчен български радиокасетофон – РМС 325 Д

Попаднахме на този странен българо-западен радиокасетофон. Дали това е лицензно производство?

За момента нямаме никаква документация или въобще нещо повече за него. Единственото е в табелката в средната снимка:

Който намери някаква информация за него, ще се радваме да я сподели тук!

Радиокасетофон SKR 720 + описание и схема

Този радиокасетофон представлява плод на българо-гедерейската дружба от края на 80-те. Произвежда се от 1990 г. в ЗТЕ Мездра в сътрудничество с Stern Radio Berlin на RFT.

Техническо описание и схема – SKR-720–схема-описание

Български радиокасетофон РМС 323 + схема

Това е радиокасетофон от типа гетобластер. Произвежда се от втората половина на 80-те в Завода за радиоприемници Велико Търново (вероятно 1987-8). В тази публикация, освен схемата, ви предоставяме и спомени на инж. Цоньо Цонев, който е свидетел на производството на РМС 323.

Снимките са от колегата velqn:

,,С произвеждането на първият радиоприемник в града (,,Комсомолец“) започва славната история на ,,Радиозавода“ в град Велико Търново.Заводът беше едно от най-елитните промишлени предприятия в града ни. С прекратяването на радиопроизводството започна и началото на неговото разграбване. Петдесет години радиопроизводството беше лицето на завода. През годините се сменяха имената(КРТА, БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА, ЗТРА, ЗМР), но само хората работили там ги помнят. Всички останали, а и хората от страната, които още си спомнят за него си го знаят като Радиозавода. Мислех да не пиша за Радиопроизводството, защото не съм участвал пряко в производствения му процес. Моят приятел инженер Тихомир Манев обаче, ми прати снимка с двама от конструкторите от екипът създал великолепния за онова време стерео радиокасетофон РМС – 323.

Това са инж.Милко Иванов(ръководител на проекта) , който отговаряше за радиото и инж.Атанас Велизаров( вляво) за магнетофона. За съжаление и те вече не са между живите, а е хубаво да се отбележи за техният съществен принос в развитието на завода. Огнян Петров, Костадин Стателов, Мария Касакова Катя Стателова също имат съществен принос за внедряването на изделието. Производството на РМС-323 започна в началото на 1987 година. Беше труден за производство, но си беше едно много стабилно, качествено и надеждно домашно устройство за озвучаване. В продължение на десетилетие с него се озвучаваха домашни партита, тържества и банкети в по-малки зали.

Доста години притежавах РМС-323 и бях много доволен. По това време започнаха да се внасят аналогични модели на фирмите ,,SONI“, ,,HITACНI“, ,,SANYO“ и тн. Смея да твърдя, че за тогава РМС-323 им отстъпваше единствено само като дизайн. Като мощност, плътност и качество, звукът на нашият модел ги превъзхождаше.

Със средночестотните български високоговорители от 4 Ома,

4 Вата(реални) доброто озвучаване беше гарантирано. Качеството на голяма част от сегашните китайски високоговорители с подобен размер и клас и с надпис върху етикета, че са с 300 Вата мощност, значително отстъпва както по сила, така и по качеството на възпроизведения звук. Дори и след като са минали над 30 години, минавайки покрай някой гараж, още може да чуете музика възпроизведена от РМС-323.“

Цената за 1 брой е била 486 лв, между другото!

Схема на ***радиокасетофона* *РМС 323*** –

Повече снимки – в тази тема – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10

Ето го втория БГ касетофон Огоста + схема и описание

В Sandacite.BG разкрихме втория българския касетофон – Огоста!

През годините нашият сайт е изнамерил немалко стари български неща, но все ни е убягвала темата за касетофона Огоста. Но неочаквано се намери един брой на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ от м. май 1976 г., в който ясно и точно е казано, че ,,конструкторският колектив при завод ,,Електроакустика“ – Михайловград разработи и внедри в производство българския касетен магнитофон ,,Огоста“. Значи тогава го и датираме – 1976 г.

Те пишат ,,касетен“, защото под думата ,,магнетофон“ дотогава се е разбирало ,,ролков“ такъв – той е обикновено по-голям и тежък, при него лентата е с друг размер, съхранява се на ролка и при работа с нея тази ролка се закача на оста, стърчаща от магнетофона, а другият й край се присъединява към другата ролка. После пък натискате ,,старт“!

Огостата обаче е много по-лек и удобен апарат, за обикновени компакт-касети. Вижте го на снимката горе. Навремето е струвал около 140 социалистически лева. Той е преносим и може да работи както със захранване от мрежата чрез обикновен кабел, така и с 6 броя батерии 1,5 волта R20, а и от автомобилен акумулатор може да се захранва.

Предназначен е за любителско слушане и записване. В някои партиди от касетофона монтираните магнитни глави са български, а в други – италиански ,,Фотовокс“. Българските глави са тип МК12 и МК-И (изтриваща), производство на Завода за магнитни глави в Разлог. След известно наработено количество часове тези части се износват и е необходимо да се сменят с нови.

Самия запис можете да осъществявате от няколко източника: микрофон, от радиоприемник, от грамофон и от друг магнетофон. Огостата има входове за всичките тези източници. Имате и възможността за акустичен контрол на записвания сигнал. И при възпроизвеждане, и при запис лентата се движи от ролка към ролка със стандартната скорост 4,76 см/сек.

Касетофонът има вграден високоговорител (произвеждане в завода ,,Гроздан Николов“ в Благоевград) с изходна мощност 0,5 вата. Разбира се, това е монофонично звуковъзпроизвеждане. Честотната характеристика е 80 – 80 000 херца, а коефициентът на нелинейни изкривявания – 4 %.

Ето схемата на устройството:

Още дfоста познания за него можете да почерпите от техническото му описание, към което Ви даваме линк тук ==> огоста-схема-техническо-описание

Друго, много важно – търсим инструкцията за употреба на касетофона, за да ни е пълен комплектът. Ако имате, пишете ни на координатите в ,,Контакти“ – ще се разберем. :)

Всякакви въпроси, коментари и т. н за Първия бг касетофон можете да отправяте в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10

А ето и един друг, може би дори по-интересен български касетофон…

Български касетофон Ком стерео + схема и описание

Български касетофон Октава + схема и описание

Популярен български радиокасетофон.

Произвежда се от 1975 г. в Завода за радиоприемници Велико Търново и по-късно – в Електроакустика Михайловград (дн. Монтана). Първо ще дадем тухнически данни за него, а по-надолу – спомени за производството му от човек, участвал в него. Най-долу пък имате документация, която можете да изтеглите.

Радиокасетофонът „Октава“ е предназначен за прослушване на радиоразпръсквателни станции в обхвата на ДВ и СВ, а с помощта на вградения касетен магнетофон може да се прослушват записи, да се правят директно записи от вградения радиоприемник и записи от външен източник — микрофон, грамофон, радиоприемник или магнетофон. Кратка техническа характеристика а) обхвати на приеманите честоти ДВ 150–260 кНz СВ – 520– 1600 кНz б) реална чувствителност ДВ < 3 mV m СВ < 1.5 mV m в) изходяща мощност Ризх.>0,5 W. г) стойност на междинната честота 468±2 kHz д) номинална скорост на движение на лентата 4,76 см/сек е) честотен обхват в режим запис възпроизвеждане. 125-:- 4000 Нz ж) честота на тока на нодмагнитванe и изтриване 55±10 кНz з) размери: 305X242X83 мм и) тегло 1,8 кг.

Първата снимка е от корица на списание РТЕ, а останалите са от колегата origo.

А ето и спомените на инж. Цоньо Цонев за този радиокасетофон.

,,През януари 1975 година непосредствено след уволнението ни от казармата с Григор Григоров започнахме трудовата си дейност в Старият Радиозавод като монтьори(ел поправчици) във II-ри монтажен цех на първият български преносим радиокасетофон

,,Октава“. Началник цех тогава ни беше Борис Йорданов от Дебелец. Отначало изделието се изработваше с механика, произведена и закупена от Италия. Радиото изцяло се зареждаше, спойваше и настройване в цеха. Говорителите се доставяха от Благоевград, а кутиите от Белица. С колегите си събирахме(сглобявахме) механиката и радиото(след настройка) в пластмасовата кутията и готовото изделие вече го давахме за проверка от ОТК. Показалите дефект изделия ги отремонтирахме и огново ги предоставяхме за проверка. Колеги ми бяха Иван Гаджев( сега е собственик на Рибния магазин в Пазара), Пенчо Дренката, Пеньо Шашмата, Димитър Пангелов, Мишо Чуков, Тодор Пушкаров, Зуката, Доката и др. ОТК ни бяха Георги Радайски и Митка, а описваща Бисерка Войнова. В настройката работеха Маргарита Лечева(майка на ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА), Драган Драганов, Свилен Гачков, Мирослав Проданов, Иван Колев, Владимир Начев(живее в Австрия от 1987г) и др. Особено колоритна личност беше сменният ни майстор Бастата(бивш вратар на Етър). Дневно произвеждахме около 200 броя, като първоначално цената за брой беше 300 лв. Месечните ни заплати бяха порядъка на 140-190 лева и ни стигнаха. Настройчиците вземаха малко по-високи заплати. Почти всяка вечер след работа отсядахме в някоя механа, ресторант ,,Балкан“,

или Кафе ,,Полтава“. Тогава ,,Полтава“ беше много вървежно заведение, защото тъкмо беше открито, имаше добра акустика и пускаха само хубава музика. По това време там се правеха и абитуренските балове.Въпреки внушителните си размери(на 4 нива) и капацитет, винаги беше пълно, защото бяхме млади, на първо ниво можеше да се танцува и вечер ставаше нещо подобно на дискотека. Алкохолът беше истински и най-важното…евтин. С една банкнота от 5 лева можеше да се заплатят пет коняка ,,Слънчев бряг“ и пет броя безалкохолни напитки. Иначе през деня на работа по цял ден въртяхме механиките(правехме им изпитания и проверка) с музика записани на аудиокасети BASF и TDK, с които се продаваха тогава готовите изделия. Една аудиокасета струваше 5 лева. В продължение на цяла година в цехът постоянно звучаха песните на Дийп Пърпъл и Бийтълс(бяха на мода тогава). Бяхме млади, харесвахме и слушахме

,,западната“ музика. Никога и никой не ни е забранявал в цеха да слушаме,или записваме, каквато и да е била музика. Качеството на радиокасетофон

,,Октава“ беше относително добро до момента, в който механиките започнаха да ги правят по лиценз в завод ,,Електроакустика“ от град Монтана(Михайловград“) . След доста рекламации производството му в края на 1975 година беше спряно. Радиоприемникът беше само със СВ и ДВ, но имаше много добра селективност. С него на средни вълни много добре се хващаше радио ЛАКСЕНБЕРГ и редовно си слушахме най-новите хитове по това време. Става въпрос за хората, които тогава си харесаха тн ,, западна“ музика.

Известно време по складовете имаше залежала стока , но бързо бе изкупена на занижени цени главно от меломани, точно заради качеството на радиото. VEF 201 с късовълновите обхвати се появи по това време, но все още имаше много голям дефицит, а хората искаха да си слушат всекидневно по радиото директно в ефир най-новите хитове, а не от пиратски записи. Истинските ценители на качествена музика си купуваха контрабандно грамофонни плочи от Югославия, като цената на една такава плоча бе 20-25 лева. С радиокасетофон

,,Октава“ започна постепенното преминаване към нов етап в развитието на радиопроизводството в завода, като качеството на новите HI FI изделия вече не отстъпваха на световните стандарти.“

Ръководство за употреба – касетофон-октава-ръководство

Схема – октава-схема

Повече коментари, въпроси и мнения можете да пускате в темата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10