Стара аудиотехника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

66 години Балкантон! Честит рожден ден!

Днес в Сандъците – Sandacite отбелязваме 3 февруари – тогава започва работа култовият завод Балкантон!

През последните години грамофонните плочи не просто съумяха да слязат от прашните тавани, но и безкомпромисно си пробиха път до музикалните щандове. Отново. В световен план производството на „аналоговите дискове“ бележи сериозен ръст – броят на феновете им също!

Тази тенденция навлиза с пълна сила и в България. Почитатели на винила от различни български градове редовно организират базари за презареждане на колекциите си, а някои съвременни наши изпълнители като Графа и Любо Киров дори се осмелиха да издадат новите си албуми върху възраждащия се носител.

Разбира се техните плочи са произведени в чужбина, тъй като у нас към момента няма база за производство на винил. Ако обаче погледнем не чак толкова назад в миналото, неминуемо ще си спомним за „Балкантон“ – музикалният гигант на България, срещнал редовите граждани с гласовете на нашите и световните звезди, при това в многомилионни тиражи…

Началото

Историята на „Балкантон“ започва в началото на 50-те години на миналия век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании „Симонавия“ и „Лифа рекорд“ с държавното предприятие за грамофонни плочи „Радиопром“. Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа – от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар.

Официалното откриване на сградата на „Балкантон“ е на 4 февруари 1952-а като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица „Хайдушка поляна“ в София като само записите се правят навън – в Студио 1 на БНР и в зала „България“.

Едно по-екзотично решение за определени случаи е и употребата на подвижна станция, наречена Tonwagen. Първата записана по този нетрадиционен начин песен е „Лудо младо сън засънило“ в изпълнение на Магда Панайотова и Петър Чернев, а записите се осъществяват в читалище близо до Руски паметник в столицата.

В началото се работи със стари апарати и се произвеждат само плочи на 78 оборота, но през 1958 г. от Дания е внесена нова модерна апаратура „Ortofon“ и започва производството на първите български дългосвирещи плочи, първоначално на 33⅓ оборота, а по-късно и на 45 об/мин.

В средата на 70-те години „Балкантон“ разширява дейността си и в тази връзка е построен чисто нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда.

Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя.

За да отговори на съвременните нужди, през 1982 г. „Балкантон“ се сдобива с първата у нас линия за производство на аудио касети. Търсенето е много голямо, затова и на касетки се издава разнообразна музика, включително и неща, неизлизали на грамофонни плочи.

Десет години по-късно в предприятието се появява и една от първите линии за производство на компактдискове. От нея излизат основно записи на български опери, църковно пеене и народна музика.

Най-дълго управлявалият генерален директор е композиторът Александър Йосифов. За времето, в което той взема решенията от 1968 г. до 1986 г. „Балкантон“ непрекъснато обновява звукозаписната си техника, като следва най-модерните тенденции в грамофонната индустрия. Този подход изкарва компанията до 5 място в света по качество на записа на магнетофонната лента. Факт, потвърден през 1972 г. от фpeнcĸaтa организация Académie Charles-Cros, която оценява с 9 от 10 точки интepпpeтaциятa и с 8 от 10 – тexничecĸoтo нивo нa зaпиca.

Раждането на една грамофонна плоча

Затвореният работен процес позволява времето за издаване на една грамофонна плоча да бъде сведено до минимум, ето защо под един покрив са събрани студио, галваничен цех за матриците, пресов цех, който в началото работи с полуавтоматични преси, впоследствие заменени с напълно автоматизирани преси-роботи, печатница за пликовете и обложките, опаковъчен цех…

Повечето от любимите на поколения българи песни водят началото си от легендарното студио „Балкантон“, през което са минали едва ли не всички известни изпълнители от близкото минало. На това свещено за българските меломани място музиката се записва върху магнитни ленти и се смесва, за да се достигне до ключовия момент – студио „механичен запис“ – където звукозаписът се качва върху т.н. „фолио“, което представлява лаков диск, набраздяван от записваща игла.

В последствие фолиото се посребрява и от него се създава първата матрица или „майка“. Майката служи единствено, за да „роди“ така наречените „синове“, от които вече се пресоват бъдещите грамофонни плочи. Тя пък отива на съхранение във фонотеката за матрици.

Винилът за плочите се доставя от фабрики в Югославия, Полша и Чехословакия.

Пристига на гранули или прах и със сажди се оцветява в черен цвят. Причината е, че статиката при слушане е минимална когато плочата е черна. В ограничен тираж, предимно за колектива на „Балкантон“ са издавани и плочи в различни други цветове, които днес представляват голям интерес за колекционерите. Два интересни примера са синята и червената плочи, посветени съответно на юбилеите на футболните клубове Левски и ЦСКА.

В „Балкантон“ се държи на качеството, затова технолог постоянно следи за състоянието на матриците, за да не се допусне брак до пазара. Отделно на всеки 100 плочи една се прослушва. В началото тази дейност се изпълнява от 4 човека, през чиито уши ежедневно минават огромен брой плочи. В последствие самите пресьори поемат задължението да преслушват произведените от тях артикули и да ги изпращат в цех „опаковка“.

Интересен е процесът и по направата на обложките за плочите. В началото те се изработват ръчно. До 1958 г., когато е издадена последната шеллакова плоча в България, на певеца Димитър Йосифов, те се шият на машина. През 60-те години обложките започват да се лепят, но всичко все още се прави на ръка. Едва в средата на 70-те години в предприятието са вкарани щанца, биговачна машина, лепачка и процесът се автоматизира изцяло.

„Балкантон“ и разпространителската мрежа

На вътрешния пазар готовата продукция се разпространява чрез мрежата на Книгоразпространение. За да се определи коя плоча в какъв тираж да бъде издадена на всеки три месеца в определен град се състои среща между представители на „Балкантон“ и търговци от разпространителската мрежа от всеки окръг на страната. Там се обсъжда какъв брой от плануваните за издаване нови плочи да бъде произведен. Впоследствие плочите, към които има проявено търсене, се преиздават в допълнителни тиражи.

„Балкантон“ и „Златният Oрфей“

Интересен епизод от работата на „Балкантон“ е процесът по издаване на плочите със записи от фестивала „Златният Орфей“. Като един от реномираните европейски музикални фестивали от миналото, на който присъстват изпълнители от световна величина като Хулио Иглесиас, Мънго Джери, Пако де Лусия и др., „Златният Орфей“ е събитие с голямо значение за българската култура. Ето защо и към записите от него се подхожда с невероятно старание и организираност от страна на служителите на „Балкантон“.

За да се осигури навременното излизане на първия тираж с плочи от рециталите отново се прибягва до употребата на Tonwagen-а. Песните се записват на живо. В 23:00 ч., след края на концертите, лентите със записите вече са на аерогара „Бургас“. Товарят се на самолет и незабавно летят за София, където кола на „Балкантон“ чака за да ги откара до комбината.

Студио „механичен запис“ е в готовност за работа, прави се фолиото, галванотехниката работи през нощта, правят се матриците и на сутринта в 6:00 ч. първата смяна зарежда пресите. В 10:00 ч. първите 500 плочи са готови и пътуват за Бургас. По-късно същият ден, по време на фестивалната програма, се продава това, което предната вечер посетителите са слушали на живо.

„Балкантон“ и международното положение

През годините звукозаписният комбинат издава редица лицензни заглавия с чуждестранна музика, в това число и на много западни изпълнители. За да се случи това нещо, с помощта на Външнотърговска организация „Хемус“ се водят преговори с чуждестранните издатели на конкретния изпълнител като се договаря издаването на точен брой грамофонни плочи и аудио касети.

От съответната държава се поръчва лента със запис на желания албум и прозиводството започва. Следи се стриктно за спазване на договорените бройки, на база които се плащат съответните авторски права. Впоследствие една част от плочите отиват за износ, а друга остава за вътрешния пазар.

Друг популярен метод за обогатяване на асортимента е така наречената Десетдневка на грамофонната плоча, практикувана в страните от бившия соцлагер. На всеки две години в определена държава представители на различните звукозаписни компании се събират, за да представят бъдещата си продукция едни на други. По този начин у нас се появяват албуми на певци като Карел Гот например, а творчеството на редица наши изпълнители бива издавано в чужбина.

Годините на прехода

Началото на 90-те години е времето, когато златната ера на „Балкантон“ е към своя край. Променената политическа обстановка в страната се отразява и върху работата на комбината, който е принуден значително да свие производствения си обем.

Намалените държавни субсидии за култура и появата на конкуренция в лицето на новопоявилите се частни музикални компании също оказва влияние и в края на краищата се стига до раздържавяването на комбината. Процес, който приключва в края на 2001 г., когато са продадени и последните проценти държавно участие.

В наши дни

Като частно предприятие „Балкантон“ съумява да оцелее в новата пазарна обстановка и днес продължава да се занимава с основната си дейност. В студиото на компанията все така се записва музика, а съвместно с БНР се издават уникални записи на българска класическа музика.

Макар и значително съкратен, персоналът в момента е съставен изцяло от професионалисти, представляващи есенцията от някогашния многоброен колектив. Хора, посветили живота си на „Балкантон“ и своята професия.

Любопитно е да се отбележи, че в сградата на ул. „Хайдушка поляна“ се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Факт, който превръща същата тази сграда в своеобразен паметник на музикалното ни наследство.

Автор: Христо Узунов, изночник – Webcafe.bg. Материалът е създаден с безценната помощ на Божидар Симеонов – меломан, колекционер и най-големият почитател на „Балкантон“.

А ето и още, наша информация от извора, за Балкантон ==>

https://www.sandacite.bg/%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd/

Грамофонните плочи на Царство България

Ето че дойде време за ново изследване на Сандъците – Sandacite.

Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к FibankNEWS, бр. 98, 1 юли 2016 г. ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2016-98.pdf.

Предложеният тук вариант е с около 10 пъти увеличен обем и няколко десетки пъти повече илюстративен материал, поради много по-големия възможен обем за текста.

Също тъй, нека тбележим, че именно с тази статия се представихме на Юбилейната научна конференция ,,Техническо и индустриално наследство в българските музеи“, провела се в Националния политехнически музей 1-2 юни 2017 г. Приятно четене! :)

Малко известен факт е, че преди познатия ни „Балкантон“ в България също е имало широко производство на грамофонни плочи с музика. За тях се говори рядко и още по-рядко се пише. Целта на тази публикация е именно да разсеем, доколкото е възможно, мъглата на времето и да обединим в едно текст и образ, за да се получи поне частичен разказ за този клон от нашата промишленост. Към текстовия материал е приложен и илюстративен. Той е съставен от експонати от личната ми колекция, в която са представени всички български грамофонни производители до 1945-7 година.

От данните и частичните податки, които намираме в различни източници, можем да разберем кои са били грамофонните фирми до осъществената през 1947-8 г. национализация, по какво са се различавали, какъв е бил графичният облик на обложките на рървите български плочи, какъв вид звук са записвали и издавали… но по-малко сведения има за историята на самите предприятия и какво се е случило с някои от тях след одържавяването.

Тези фирми са работeли в условията на ожесточена конкуренция и относително ограничен пазар. Плочите са изготвени от шеллак – твърд и много чуплив материал, наподобяващ бакелит. Имат диаметър 25 см, въртят се със 78 оборота в минута. Плочите на българските производители обикновено се изработват у нас.

А на какво са прослушвани тези грамофонни плочи? В Царска България са произвеждани както механични, така и електрически грамофони – „Орфей“ и „Клингзор Екстра“. Механичният грамофон представлява най-често преносима вещ, оформена като малък куфар, който се задейства чрез навиване на разположена отдясно манивела, нагнетяваща пружина. Звукът се извлича от плочата с помощта на остра стоманена игла, ориентирана строго вертикално. В магазини като „Радио Електрик“ в София (притежател на грамофоните ,,Клингзор“) са се предлагали всякакви части за тях – мембрани, игли „отъ шведска стомана по десетъ въ кутия“, електромоторчета, пружини (важен консуматив при механичните грамофони) и какво ли още не. Маркетингът е бил доста добър – фирмата редовно издава каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е „Купете отъ насъ и пестете разликата!“… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Нека започнем с уточнението, че е погрешно схващането, че всички плочи, отпечатан с правописа, използван до февруари 1945 година (с характерното Ъ след твърда съгласна), са български. Заблудата идва от кирилската азбука, а плочите с кирилски етикет в България не са били само от български фирми. Можем да разделим грамофонните фирми, действували на нашия пазар тогава, на две основни групи:

Чисто български фирми, записвали българска и друга музика (оперети, шлагери и т. н.) за обращение на нашия пазар.
Чуждестранни фирми, записвали българска музика под ръководството на български музиковеди и артисти и издавали тази музика под български етикет, като понякога името на фирмата е изписано само на кирилица, по-рядко – на латиница, а в най-редките случаи – и на двете азбуки. Плочите са подготвени за българския пазар. Тези фирми получават капиталите и суровините си от чужбина и плочите не е особено коректно да бъдат наричани ,,български”.

Имаме информация за следните фирми, създадени по различно време и работили на нашия пазар до 1945-47 година:

БЪЛГАРСКИ

1. Орфей, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
2. Патриа, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.

Арфа
Балкан (предишно название ,,Лифа рèкорд”)
Микрофон
Лондон рекорд
Глория
Диктатор
Карузо рекорд
Кооп. ,,Георги Кирков” – съществува вероятно от 1946-7 и обединява други фирми, впоследствие влиза в състава на ,,Радиопром“
Кристал
Медея
Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. От 1952 – ,,Балкантон“.

ЧУЖДЕСТРАННИ (изписани са с азбуката, с която фигурират на етикетите)

1. Виктор
2. Грамофон концерт
3. Грамола
4. Zenith
5. Zonophone
6. Columbia
7. Odeon
8. Ориент
9. Парлофон
10. Pathe
11. Полидор
12. Фаворит
13. His masters`s voice
14. Хомокорн електро
15. Enregistrement Electrique

Тук е мястото да направим едно уточнение, за което ще се позовем на вече публикувани материали. Четири от предприятията – ,,Балкан”, ,,Арфа” , ,,Микрофон” и ,,Орфей” (търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”) – през 1947 г. са одържавени (Енциклопедия 1967: 78) и ,,на тяхна основа е създадено Държавно индустриално предпирятие ,,България”, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“ (Гаджев 2008). Това е причината да се намират и плочи с етикет ,,Орфей” без характерния голем ер (Ъ) след твърда съгласна. Записите вече се правят в първото специализирано грамофонно студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев.

През 1950 г. към новосъздаденото Управление на радиото и радиоинформацията се основава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“. Тези плочи също са на 78 оборота и от шеллак. Тогава записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в току-що построения Слаботоков завод Климент Ворошилов. ,,През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т. н.”, отбелязват два от малкото източници, занимавали се с тематиката (Гаджев 2008; Хофман, Рупчев 1988: 16). Ние ще добавим, че първите балкантонски плочи също са на 78 оборота, а от средата на 50-те се преминава към производство на винилови плочи и с това шеллаковата ера на българската грамофонна промишленост приключва.

Повечето от българските грамофонни фирми са създадени в началото на 1930-те г. от предприемчиви музиканти. Жанровете музика, записвани от първите български грамофонни фирми, са главно необработен фолклор, валсове, танга, както български и западни шлагери и оперетни откъси. Това е така, защото с подобна широко популярна музика е можело да се оцелее и пробие на пазара в условията на конкуренция, а класическите произведения и без това са били отдавна монопол на чужди компании (примерно чехословашката Supraphon и германската Telefunken).

Сега ще се опитаме да предоставим информация за отделните фирми, като обаче нека отчетем факта, че по отношение на количеството сведения за конкретна фирма данните са изключително неравномерно разпространени из различните източници.

Орфей – най-голямата грамофонна фирма на Царска България. Нейни са и най-често намираните български шеллакови плочи. ,,Орфей” е търговска марка на акционерно дружество ,,Симонавия”, основано през 1924 г. от о. з. майор Симеон Петров (1888-1950). Симеон Петров е първият български летец, осъществил полет извън територията на България на 13. август 2012 г. Наричали са го Симеон Авиатора, оттам и името ,,Симонавия”. ,,Симонавия“ е ,,акционерно дружество за търговия и индустрия“ и притежава първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“. Допълнителен щрих внася Искра Ценкова: ,,Симеон Петров […] по-късно изкупува акциите на другите (по-дребни акционери – б. м., А. О.) и става едноличен собственик на фабриката. В началото “Симонавия” внася плочи, а той на няколко пъти организира записи на наши изпълнители – певци и оркестри, във Франция (това се потвърждава и от експонат в личната ми колекция – на сниманата плоча с етикет Pathe се забелязва най-отдолу на етикета надписът Simonavia, който свидетелствува за началната вносителска дейност на Симеон Петров – б. м, А. О.). След това решава, че е време да си имаме и родно производство на грамофонни плочи. Първата негова плоча е записана през 1934 г. с вносни материали” (Ценкова 2012). Става дума за закупената от германската фирма ,,Георг Нойман” електрическа грамозаписна апаратура, която е комплектована с усилватели ,,Pathé” от Франция. Най-напред изпълненията се записват върху восъчен диск, след това той се обработва и от него се правят матрици за плочите. Изпълнявани са били също така специални опръчки на Министерството на народното просвещение, като, когато това е така, е отбелязано на плочите (може да се види на една от приложените снимки). Първият запис на българска народна песен в ,,Симонавия“ е на Мишо Тодоров по текст на Димчо Дебелянов – „Спи градът“. ,,В репертоара влиза изключително танцова музика и отчасти народна” (Енциклопедия 1967: 141). Годишният тираж на фабриката е около 150-200 000 броя плочи. Издават се фолклорни и шлагерни песни – общо над 5000 заглавия. През 1947 г. дружеството и гореспоменатите четири фирми влизат в състава на ДИП ,,България”, а самият Петров постъпва на работа като бобиньор в Силнотоковия завод ,,Васил Коларов” в София. През 1950 г. умира.

Патриа – от плочата в илюстративния материал е видно извънредно голямо сходство в оформлението с плочите на ,,Симонавия“. От този факт може да се направи изводът, че тази търговска марка също е принадлежала на Симеон Петров, Освен заглавията на няколко народни песни, дадени в статия на проф. Венцислав Димов (Димов 2005: 168), не знаем друго за звукозаписния репертоар.
Продукцията на тези грамофонни фирми осигурява част от музикания репертоар на БНР през 1930-те и 1940- те г.

Арфа – не знаем кога е създадена тази фирма, но знаем годинана на одържавяването (1947). Цинтралата се е намирала на ул. Леге № 14 в София, а по-късно – на бул. Мария Луиза № 43. Издава главно народни песни. За тази фирма знаем, както между другото споменава отново Димов (2009: 41), че е публикувала български шлагери на някога известния Георги Шаранков. В ,,Арфа” (а и в ,,Симонавия”) записва около 90 песни и народната певица Вълкана Стоянова, отбелязва Ваня Божилова (Божилова 2012).
Нека да обърнем внимание и на графичното оформление на плочите на ,,Арфа“, като приведем това подробно описание от едно сериозно студентско изследване: ,,Графичната визия на хартиената опаковка на грамофонни плочи на фирма “Арфа” е решена в три тоналности. Бялото и черното описват кръг около кръглия отвор в средата на опаковката, създава се впечетлението за нарисувана плоча. От ляво и дясно, от двете страни около кръга, на равнището на очите са очертани кръгли червени плоскости, всъщност червени грамофонни плочи. Върху едната, която е мегдан на село (на заден план се виждат къщи) се вие хоро. Върху другата, на срещуположната страна, двойки танцуват валс. Може би целта на този тип фирмени изображения е да подскажат, че музикалната продукцията на “Арфа” е и за тези които предпочитат фолклорната музика, но и за тези, които се увличат по модерните западни танци” (Добрева, Ранчич 2012). Както се вижда от снимките в приложения илюстративен материал, обложката е с различен цвят на буквите и леко променена корица.

Балкан – покрай нея да кажем две думи и за един друг важен производител – ,,Лифа рекорд”. ,,Лифа” е основана от незабравения и в момента популярен шлагерен певец Алберт Пинкас (Тенев 1997: 224) и тази фирма записва музика върху восъчна матрица в Берлин или Букурещ, а произвежда масови звуконосители в София с две ръчни преси, т.е. със стара манифактурна технология. В илюстративния материал е приложена тяхна плоча. Поради бавния и трудоемък производствен процес тиражът е малък и плочите „Лифа рекорд“ са редки.

Производството на фабриката на Пинкас обаче става много по-популярно под названието на фирмата, на която той продава своята. Това е ,,Балкан”, чийто адрес се е намирал, както свидетелствува поместената по-горе обложка, на бул. Константин Стоилов № 32 в София. И тук нямаме информация за други записи, освен на народна музика. Одържавена като ,,Балкан” през 1947 г.

Микрофон – адресът е бил на бул. Константин Стоилов № 16 А. Голяма фирма, издавала разнобразни танга, валсове и народни песни. Това се потвърждава от каталог на продукцията й, издане 1943 г., който присъства в личната ми колекция.

Нека приведем и описание на обложката, изпълнено в същия педантичен стил, както и при ,,Арфа: ,,Грамофонни плочи “Микрофон” използват подобен, но този път триполюсен мотив на графично изображение. В долния край на графично загатнатата плоча в правоъгълник е изобразен прецизно и детайлно на преден план акордеонист с калпак (може да забележим дори леката усмивка на устните му, както и цветето забодено зад ухото му). На заден план се люлее хоро, фигури на мъже и жени в народни носии са представени във вихъра на танца. От двете страни над правоъгълника са изрисувани съответно танцуваща двойка, облечени в модни одежди, и цигулар, облечен във фрак. Тук освен за популярна (танцова, шлагерна) и народна (фолклорна) музика, грамофонната фирма напомня и за художествената (салонна, класическа) музика, която също тиражира върху грамофонни плочи. Елемент от рисунката на плик „Микрофон” е буквално пренесен в рекламно каре на музикален магазин „Българска лира”, поместена във в. „Македония” (бр. 649/08.12.1928) (поместен в илюстративния материал към статията – б. м., А. О.). От двете страни на рекламния текст са симетрично разположени две рисунки: вляво войник свири на хармоника на фона на войнишко хоро, вдясно същият селянин с калпак и китка свири на хармоника на фона на селско смесено хоро.” (Добрева, Ранчич 2012).

През 1940-1942 г. известната народна певица Мита Стойчева записва песни в ,,Микрофон”. През 1947 г. фирмата е одържавена.

Лондон рекорд – интересна фирма. Любопитното е, че адресът, посочен на опаковките, е същият с този на ,,Балкан“ (бул. Константин Стоилов № 32). Според изследователя и колекционер на шеллакови плочи Йордан Симеонов това се дължи на факта, че през 1938 г. собственикът на ,,Балкан“ Алберт Пинкас продава фирмата си и на предприемача Марко Бенбасата, който основава Лондон рекорд, чийто пръв директор е патриархът на българската забавна песен – композиторът Йосиф Цанков. На ,,лондонските“ опаковки от задната страна се забелязва уточнението, че ,,главното представителство“ на фирмата се намира в магазина ,,Радио електрик“ на бул. Мария Луиза № 51. Това е мощна навремето си българска фирма за търговия с радиоелектроника.
Една от певиците, които е издавала тази фирма, е известната навремето българска шлагерна изпълнителка Иванка Георгиева (Добрева, Ранчич 2012а)

Глория – нямаме никаква информация за тази фирма, различна от тази, която може да ни даде приложеният тук етикет на тяхна плоча.

Диктатор – всъщност Диктатор е също етикет на Пинкасовата Лифа. Друга информация, която намираме за нея, е пак у споменатото изследване на проф. В. Димов (Димов 2005: 160). Там е упоменато, че фирмата е издала под № 10752 патриотичната песен ,,Настъплението при Драгоман и изгонването на сърбите” и баладата ,,Погребението на княза” на група Шоп.

Карузо рекорд – една малко известна фирма. Това всъщност не е фирма, а етикет на уважената по-горе Арфа. Единственото, с което я свързваме, е че споменатият вече Георги Шаранков е записвал в нея. Този производител записва и издава шлагерни песни.

Кооп. ,,Георги Кирков” – вероятно закратко съществувала фирма между 1945 и 1947 година. Под № 4174 е издала плоча с ръченица и народната песен ,,Арда е мътна дотекла”

Кристал – не намираме никаква информация за нея, освен сведението за нейното съществуване в сп. Новости на БАН (Новости 2010: 3). Прави впечатление изключително сериозната прилика между обложките на ,,Кристал” и ,,Зенит”, които можете да видите в илюстративната част.

Медея – това е търговски етикет на Симонавия АД. В. Димов (Димов 2005: 163) споменава за издадена плоча № 5021 на фирмата, която включва ,,изпълнение на физармоника” на Атанас Авджиев и Добруджанска ръченица.

Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. ,,Радиопром“ продължава традициите на довоенните предприятия, но към записваните дотогава народни и шлагерни песни добавя нови серии, напр. поредицата ,,Песни за новото българско село“. Преименува се на ,,Балкантон“ през 1952 г. ,,Балкантон“ също има записани малък брой шеллакови плочи в периода 1952-1958 г. – напр. в поредицата ,,Песни и танци на народите“.

Флама – също етикет на вездесъщия Алберт Пинкас (Й. Симеонов).

Сега нека кажем няколко думи и за чуждестранните фирми, записвали и издавали грамофонни плочи в България. Трябва да отбележим, че първите грамофонни плочи с етикети на български са издадени от именно от чуждестранни, а не от наши фирми. записи на локална музика са инициатива на английската фирма The Gramophonе Company, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. Примерът на англичаните е последван от Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които вече работят с български дистрибутори и музикални скаути, издирващи за запис популярни солисти и ансамбли. Тези плочи обаче са изнасяни от самата България и продавани извън границите й.

В началото на 30-те г. някои големи европейски фирми – френските Pathé и Enregistrement Electrique, германските Odeon и Parlophon, английската The Gramophone Company, американските RCA Victor, Columbia Records, Zenith и Zonophone International – започват да записват български фолклорни и шлагерни песни с етикет на български език и да ги предлагат на пазара. Някои от тези производители осъществяват тази дейност под повече от една търговска марка или марката за даден район от Европа е определена специално за него. Обикновено названията на известните западни фирми в етикетите за България са изписани на кирилица. Ще дадем кратко упътване, чрез което да можете да се ориентирате откъде произхожда дадена плоча от описания вид, ако я срещнете:

Виктор – вероятно става дума за RCA Victor.

Грамофон концерт – търговска марка за България, притежание на британската The Gramophone Company
Грамола – също
Zenith – известната американската компания Zenith е внасяла у нас също механични и електрически грамофони и консумативи за тях (игли, пружини). В илюстративния материал е показана реклама за техни игли. Иглите и пружините са били най-често сменяните части на механичните грамофони, а тези на Zenith са се славели с най-високо качество.
Интересното е, че българските плочи ,,Кристал” откровено копират логото й. Zenith са имали в София огромен магазин със звучното название ,,Океана на плочите“.

Zonophone – също американска компания.

Columbia – така на българските плочи е изписвано името на американската компания Columbia Records. Интересното е, че продукцията за България е с етикет, оформен в цветовете на националното знаме (което не е така при плочите на Columbia, предзназначени, да речем, за Гърция).

Odeon – германска фирма.

Ориент – търговска марка на ,,Електрекорд“. Седалището се е намирало на бул. Мария Луиза № 36 (по-късно означението е променено според новото име на булеварда – Георги Димитров № 36).

Parlophon – също германска фирма.

Pathé – френска фирма. Започва дейност в България през 1904 г.

Полидор – австрийска фирма
Фаворит, Enregistrement Electrique – също.
His master`s voice, Хомокорн електро – английски фирми

За биографията на тези западни производители съзнателно не даваме информация, тъй като те са достатъчно добре известни като пионери на грамофонната техника и всеки може самостоятелно да прочете далеч по-обхватните статии, писани на езицит е на съответната страна.
Далече сме от мисълта, че този кратък доклад е успял да обхване цялата история на българската грамофонна промишленост до 1945-47 г. Със сигурност още много факти ще бъдат изваждани от прахта и огрени от слънцето на познанието. Единственото, на което съм се надявал, е тази публикация да Ви подтикне да издирвате, четете и научавате повече. Ние трябва да правим това със съзнанието, че даваме своя принос в културното издигане на нашия народ.

БИБЛИОГРАФИЯ

Божилова 2012: Божилова, Ваня. 90 години от рождението на Вълкана Стоянова. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/VulkanaStoianova.aspx (09.ІV.2017).
Божилова 2013: Божилова, Ваня. Първите народни изпълнители в програмата на БНР. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/Parvite_narodni_izpalniteli_v_programite_na_BNR_170113.aspx (09.ІV.2017).
Гаджев 2008: Гаджев, Владимир. ,,Балкантон” и юнаците от ,,Хайдушка поляна”. http://e-vestnik.bg/3790 (09.ІV.2017).
Димов 2005: Димов, Венцислав. Към изясняване на записаната музика в България от първата половина на ХХ век: архиви и колекции. В: Българско музикознание 1, 2005. София: Издателство на БАН, 2005.
Димов 2009: Димов, Венцислав. Славянски следи в записаната на грамофонни
плочи музика от България. В: Slavica slovaca 1, 2009. Bratislava: Vydavatel`stvo maticeslovenskej, , 2009. http://www.slavu.sav.sk/casopisy/slavica/2009_01/2009_1.pdf (09.ІV.2017).
Добрева, Ранчич 2012: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Образи на фолклорното върху първите български обложки на грамофонни плочи. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012/11/blog-post_7602.html (09.ІV.2017).
Добрева, Ранчич 2012а: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Иванка Георгиева. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012_06_01_archive.html (09.ІV.2017).
Енциклопедия 1967: Енциклопедия на българската музикална култура. София: Издателство на БАН, 1967.
Новости 2010: Новости. Месечен информационен бюлетин за наука и технологии на БАН. Бр. 2, 2010. София: Издателство на БАН, 2010.
Тенев 1997: Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София: Български писател, 1997.
Хофман, Рупчев 1988: Хофман П. Х., Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София: ДИ „Музика“, 1988.
Ценкова 2012: Ценкова, Искра. Фабриката на Симеон Авиатора. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15655 (09.ІV.2017).

Българският Hi-Fi дек МС 1200

Hi-Fi дек МС 1200 в Сандъците – Sandacite!

Когато стане дума за български декове, обикновено се сещаме за Д202 – част от уредбата Респром 202 от края на 80-те години, състояща се от дек, тунер и усилвател. Доколкото помним, в Д202 механиката беше унгарско или ГДР-производство.

Днес обаче ще Ви разкажем за една по-висококласна страна на българските Hi-Fi декове – МС 1200. Този дек е нещо доста специално, защото не е продаван серийно. Идеята за неговото разработване се е зародила през 1983 г. на една национална среща на дисководещите, проведена в Ямбол. През следващите 1984 и 1985 г. трима инженери от софийския Институт по радиоелектроника – Васил Софиянски, Борис Василев и Пламен Пейков под ръководството на инж. Борис Орозов (автор и на много известната книга ,,Нi-Fi касетни декове“) разработват и конструират първите бройки от МС 1200. Една от тях виждате на първата снимка; забелязвате и емблемата на Респром.

Този дек е компонент от по-голяма апаратура (т.н. музикален център), предназначена за озвучаване на дискотеки и различни масови събирания. Механиката (лентодвижещ механизъм и т.н.) е японска (вероятно Akai), а всичко останало в апаратната част е произведено в България. Както се досещате, механиката се е внасяла по т.н. ІІ направление, като цената на един комплект е била 16 долара. По-късно този дек е изработван с механиката на касетофона SKR 720, произвеждан в Мездра ==> http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&p=19861&hilit=skr#p19861.

На снимката по-горе виждате инж. Васил Бояджиев, ръководител на колектива, разработил музикалния център.

Самият музикален център съдържа следните устройства:

Смесителен пулт ПС 82 М1 стерео
Грамофон с динамична доза ГС 602 (шасито му е Unitra)
Гвоздеят на програмата – декът МС 1200
Усилвател клас ВСС с мощност 100 вата – 3 бр.
Тонколони 2 х 200 вата – 2 бр.
Колони на линия микрофон – 5 бр.

Долната честота на дека е 50-60 kHz, а горната около 16. Бил е напълно безшумен откъм електроника. Успешно съперничи на Hitachi D220 например. Работи с три вида ленти и е предлаган в черно и в сребисто оформление.

Една особеност: инж. Бояджиев е искал конекторите му да бъдат тип чинчове, а не стандартният за тогава DIN 5-ица, но това не е станало, тъй като чинчовете са се внасяли от чужбина по ІІ направление и са се плащали с валута.

Ето и скен от оригиналното техническо описание:

Дали днес можем да си намерим екземпляр от този исторически дек?

Nivox 4M – български магнетофон

Още един магнетофон Nivox в Сандъците – Sandacite!

И друг път в нашия сайт сме Ви разказвали за българските професионални магнетофони Nivox. Този път във вниманието ни е модел 4М, произвеждан от НПО Култура в началото на 1970-те години.

Ето и неговите технически характеристики:

Магнетофонът е напълно транзисторизиран. Снабден е с отделни усилватели за запис и възпроизвеждане, с четиримоторен лентодвигателен механизъм, два тонмотора — електрическо превключване на две скорости — 9,53 cm/s и 19,05 cm s (по желание на клиента 19,05—38,1 cm/s).

Специална система осигурява постоянен опън на лентата (пр включваем за различни дебелини).

Стерео или моно на 1/2 или ¼ писта, три глави.

Широчина на лентата – 1/4

Максимален диаметър на ролките 265 mm

Захранване 220 V 250 W, 50 Hz

Размери 510 х 395 х 190 mm

Маса 23 kg

Eто и другия представен от нас модел, за който стана дума:

Български професионални магнетофони NIVOX

Антон Оруш – Български грамофони – преглед и галерия

В тази публикация Ви предлагаме виртуална екскурзия из дебрите на българските грамофони.

Ще се разходите и ще научите какво ли не за всички български грамофони – от най-първия български преносим грамофон – Ритъм – до малко известни модели, като Опал и Корал например.

Заховядайте – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=1895

Повреди в цоклите за радиолампи

Тази статия на Сандъците – Sandacite Ви запознава с повредите в различните цокли за радиолампи.

В радиоприемниците се използват всички видове цокли за радиолампи. От състоянието на цоклите зависи до най-голяма степен работата на радиоприемниците. Много от повредите на апаратите се дължат на повредени цокли.

Повредите на цоклите на радиолампите са: замърсяване, оксидиране, изкривяване, счупване и уморяване на контактните пластинки, както и замърсяване, обгаряне, пукване и счупване на изолационната основа на цокъла.

Тези повреди се изразяват най-често в прекъсвания и силни дразнещи шумове, които се проявяват при работа на приемника в спокойно състояние, при леки сътресения или при почукване по лампите. По този начин се изразяват и повредите в радиолампите, поради което често се правят погрешни заключения.

Тук ще разгледаме няколко начина за ремонт. Преди всичко, замърсените контактни пластинки и основи на цоклите се почистват чрез обилно измиване с чист бензин. Оксидираните контактни пластинки се изстъргват внимателно с някакво острие, след което се шлифоват и измиват с чист бензин. Изкривените пластинки се оправят внимателно, за да не се счупят, след което се повдигат и опъват с остро шило, за да се получи необходимото пружиниране. По същия начин се оправят и уморени контактни пластинки.

**Повреди в цоклите за радиолампи** Povredi v coklite za radiolampi

Често пъти пластинките не пружинират поради попаднал калай в тях при спояване на проводниците за цокъла. Този калай се изважда внимателно с остро шило или чрез разтапяне с поялник.

Счупените контактни пластинки, както и непоправимите окислени и уморени пластинки се заменят с нови, които се изваждат от други гнезда от същия тип.

Цоклите за радиолампи, които имат пукнатини или счупени основи, трябва обязателно да се заменят с нови. Преди да се разслоят проводниците от стария цокъл, краищата им трябва да се отбележат в бележника. В противен случай при погрешно свързване може да се причини повреда на някоя радиолампа.

Често пъти частта от гнездото между две съседни крачета с голяма разлика между потенциалите обгаря и се овъглява, например при руската радиолампа 6ПЗС (6Л6) в старите лампови усилватели. Такива цокли трябва да се заменят с нови, по-качествени, например керамични.

Крачетата на цоклите за радиолампи може да се посребряват.

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Ремонт на ролкови магнетофони І

Дано да Ви е полезна първата статия на Сандъците – Sandacite, посветена на ремонта на ролкови магнетофони!

Ролковият магнетофон (по-надолу и просто магнетофон) представлява устройство на магнитен звукозапис и възпроизвеждане, което води началото си от ХІХ век, преминало е през множество модификации и усъвършенствания и още има своите фенове. Принципното му устройство е дадено на долната фигура. Състои се от следните по-важни групи:

а) моторна група за задвижване на лентата с 3 (2) броя магнетофонни глави;

б) усилвател за звукозапис;

в) усилвател за възпроизвеждане;

г) микрофон и микрофонен усилвател.

**Ремонт на ролкови магнетофони** Remont na rolkovi magentofoni

Моторната група в описания магнетофон се състои от три мотора, първите два от които задвижват ролките, на които се навива магнетофонната лента. Третият е синхронен мотор, който движи магнетофонната лента с постоянна бързина при звукозапис и възпроизвеждане. Скоростта на движението на магнетофонната лента се определя единствено от оборотите на синхронния мотор. Той е оразмерен така, че да не се влияе от колебанията на мрежовото напрежение. Магнетофонната лента се движи (води) между две ролки, от които втората е гумена. Другите два мотора осигуряват навиването на лентата и я държат в постоянно изопнато състояние. При навиване единият от моторите навива лентата, докато вторият действа като спирачка и по този начин изопва добре лентата, за да прилепне добре до магнетофонните глави. Само в такъв случай може да се очаква добър запис и добро възпроизвеждане. Моторите изменят своите обороти съобразно големината на ролките. Те са построени така, че навиването на лентата да се извършва при равномерна обтегнатост и без начални удари при пускането на механизма в действие. При обратния ход левият мотор навива лентата при повишени обороти, докато десният действа като спирачка. При това положение синхронният мотор и гумената ролка, която направлява лентата, са изключени.

Оборотите на моторите в един ролков магнетофон могат да се контролират с помощта на специални магнитни спирачки. Последните се нагаждат съобразно изискванията при пускането на уредбата в действие.

Повредите в тази част на магнетофона се свеждат главно до следното:

Повреди от механически характер. При разцентроване или изместване на направляващите ролки (преди всичко гумената ролка) магнетофонната лента няма да се навива добре върху ролката Трябва да се ремонтира гумената ролка, за да опира плътно до стоманената и направлява добре лентата.
Повреди в ролките, на които се навива лентата. Например изкривяване, разцентроване и др., които трудно се отстраняват. Повредената ролка трябва да се замени с нова.
Повреди в ролкови мотори. Например отривисто тръгване, поради което се явява опасност от скъсване на лентата или лоша възможност за регулиране на оборотите с помощта на спирачките. В този случай се изисква щателен механичен преглед на повредения мотор.
В много случаи неправилната работа на моторите се дължи на нередовно и невнимателно смазване, вследствие на което се получава замърсяване, триене и др.

Трите глави на ролковия магнетофон са монтирани една до друга в следната последователност: глава за изтриване, глава за звукозапис и глава за възпроизвеждане. Всички са добре екранирани срещу разсеяни магнитни полета. При работа „възпроизвеждане“ лентата се отдалечава от първите две глави и приляга само около главата за възпроизвеждане. По този начин се увеличава и издръжливостта на главите, която обикновено е от 500 до 1000 часа. След това въздушният процеп на главата изменя своите размери (лентата го изтрива) и главата изгубва своята качественост.

Повредите в главите се усещат непосредствено в работата на магнетофона. Ако например въздушният процеп на главата за възпроизвеждане не попадне точно вертикално спрямо посоката на движението на магнетофонната лента, възпроизвеждането е придружено с изкривявания. За да се постави главата във вертикално положение спрямо лентата, се постъпва по следния начин: Пуска се лента, върху която е записан тон с постоянна амплитуда, като полученото от усилвателя нискочестотно напрежение се измерва с подходящ волтметър. При това положение магнетофонната глава се нагажда така, че полученото изходящо напрежение да добие максимална стойност. В този. момент въздушният процеп е разположен точно вертикално спрямо лентата. При работата с магнетофонните глави през тях никога не трябва да се пуска постоянен ток, понеже железните им сърцевини са от специален материал с висок пермеабилитет (пропускливост, проницаемост). Те ще се наситят и няма да работят добре. В такъв случай размагнитването им трябва да се извърши, като през тях се пусне променлив ток с достатъчна сила и неговата стойност постепенно се намалява до нула.

Главата за изтриване има най-голям въздушен процеп. Увеличаването на процепа й вследствие постоянно изтриване най-малко влияе на качествеността на магнетофона. Тя работи с високочестотен ток 60 kHz.

Следва продължение! :)

Псевдостерео

Търсите какво е псевдостерео? В Сандъците – Sandacite ще Ви го обясним!

При едноканалното (монофоничното) възпроизвеждане обикновено се използва един високоговорител или високоговорителна група. Макар че в записа са включени отразените вълни на звукозаписното студио, те обикновено се маскират от основния сигнал, тъй като всички звукове произлизат от една и съща посока. Когато такава програма се възпроизведе в силно заглушена стая, тя звучи плоско. При възпроизвеждането й в незаглушена стая тя звучи по-живо, обаче това произлиза от акустиката на помещението за слушане, а не от акустиката на помещението за запис.

В стремежа да се получи от монофоничния сигнал известен ефект на пространственост, присъщ на стереофоничното възпроизвеждане, редица автори предлагат най-разнообразни методи и устройства. Някои от предлаганите начини действително дават добри резултати. При тях се получава по изкуствен начин известен ефект на локализация, без обаче да може да се предаде точната локализация на всеки отделен звукоизточник. Тези системи са известни под названието псевдостерео или псевдостереофонични.

Най-простият начин за получаване на известен пространствен ефект е посредством поставяне на втори високоговорител. С помощта на подходящо оразмерен филтър към единия от високоговорителите се подават само високите честоти, а към другия високоговорител — само ниските честоти. Високоговорителят за високите честоти се поставя вляво, а високоговорителят за ниските честоти — вдясно с цел да се наподоби разположението на музикалните инструменти при оркестрово изпълнение. Някои автори препоръчват използването на специално конструирани за тази цел високоговорители.

Съветският трипрограмен радиоприемник Сириус 203 от 1987 г. (на горната снимка) също е оборудван с псевдостереофоничен акустичен агрегат.

Тези методи обаче не представляват интерес, тъй като полученият псевдостереофоничен ефект е незначителен и са използвани много малко.

При други псевдостереофонични системи, намиращи приложение в областта на студийния запис, се използва следният принцип: монофоничният сигнал се подава на двата стереофонични канала посредством специална верига, оразмерена така, че относителната амплитуда и фаза на двата изходящи сигнала, а следователно и местоположението на резултантния звуков образ, да се изменят с честотата. При този метод се получава твърде равномерно разпределение на звуковите източници по цялата база, но при музикални изпълнения могат да се получат и нежелани ефекти, тъй като мястото на привидния звукоизточник ще зависи от конкретния тон, който в момента се изпълнява. Тази система се използува при възпроизвеждане на симфонична музика и полученото разпределение на отделните източници е доста близко до нормалното подреждане на оркестъра, при което високочестотните източници са от лявата страна, а нискочестотните — от дясната.

Псевдостереофонични ефекти от този вид са намирали доста голямо приложение в някои страни в областта на киното и радиопредаването. Те са били използвани главно при възпроизвеждането на известни ефекти като фон на дадена стереофонична драматична продукция. Също така са употребявани на места като части от програма, когато не е необходимо или е неоправдано провеждането на чисто стереофонично предаване.

Друга псевдостереофонична система се основава на използването на т. нар. „панорамен потенциометър“. Тя е известна под наименованието „пан-пот“ система. С помощта на панорамния потенциометър всеки монофоничен сигнал може да се подаде към двата стереофонични канала по такъв начин, че общото ниво на двата канала да остава винаги едно и също независимо от положението на регулатора. Със завъртането на регулатора нивото на единия канал се увеличава за сметка на намаляването на нивото на другия йанал. По този начин всеки звуков източник може чрез ръчно задействане да заеме всяко желано място между двата високоговорителя.

Този метод е намирал широко приложение при изготвянето на стереофонични филми през ХХ век. Наблюдавайки върху екрана образа на звучащия обект (актьор, влак, самолет и др.) звукооператорът посредством извъртане на регулатора на панорамния потенциометър в желаната посока нагласява звуковия източник да съответства на мястото на образа. По този начин могат също да се внесат и всякакви ефекти и шумове, съпровождащи изображението на екрана.

С помощта на панорамния потенциометър става възможно въвеждането на стереофонични ефекти по сравнително евтин и практичен начин.

Недостатък на този метод е това, че може да се регулира местоположението само на поотделно записани звукоизточници. Когато записът обхваща няколко звукоизточника, тяхното местоположение може също да се изменя, но изцяло като група.

Този метод се използва и в самия процес на запис на стереофонична програма. Тук той служи главно за внасяне на известни корекции, предизвикани от специфичността на употребяваната стереофонична система.

Освен споменатите псевдостереофонични системи съществуват и други, но те по същество представляват известни варианти на описаните.

Използването на псевдостереофонични ефекти съвместно със стереофонични програми трябва да става много внимателно, тъй като в резултантната звукова картина винаги има известен елемент на неестественост, който може да стане напълно осезаем при по-продължително слушане.

Лъчев тетрод

Лъчев тетрод е електронната лампа, за която говорим днес в Сандъците – Sandacite.

Всичко започва, когато в хода на развитие на електровакуумната техника става ясно, че при обикновените тетродни лампи се появява т.н. динатронен ефект. Това означава промяна на тока в електронните лампи, предизвикано от възникването на вторична електронна емисия от повърхността на анода под действието на електронна бомбардировка. При тетродите динатронният ефект се проявява, когато напрежението на анода е по-ниско от това на екраниращата решетка. Тогава електроните, излъчени от анода, се ,,улавят“ от решетката, предизвиквайки поява на участък с отрицателна стръмност в анодната характеристика на електронната лампа. Динатроннят ефект е вреден, защото намалява усилвателните възможности на лампите.

За да се избегне този вреден ефект, необходимо е лампата да се конструира така, че точките от дадена повърхност, разположена между анода и екраниращата решетка, да има по-нисък потенциал от потенциала на анода. При пентодите този въпрос се разширява, като между анода и екраниращата решетка се монтира трета (антидинатронна) решетка, която има потенциал, по-нисък от потенциала на анода.

В резултат на по-нататъшното усъвършенствуване на пентодите са конструирани т. нар. лъчевите тетроди, които понастоящем намират голямо приложение като усилватели на мощност.

На фиг. 2 е дадено условното означение на лъчевия тетрод.

За разлика от пентодите, при лъчевите тетроди потенциалът в пространството между екраниращата решетка и анода се понижава вследствие на отрицателно заредените електрони, които се движат от екраниращата решетка към анода. Ясно е, че колкото е по-силен анодният ток, толкова по-голям е отрицателният пространствен заряд, дължащ се на електроните, които се намират в даден момент между екраниращата решетка и анода. Създаденото електрическо поле между този пространствен заряд и анода е такова, че възпира избитите от анода вторични електрони в тяхното движение към екраниращата решетка.

Необходимата концентрация на електроните в пространството между екраниращата решетка и анода в лъчевите тетроди се постига поради специалната им конструкция. Както се вижда от посоченото на фиг. 4 разположение на електродите и лъчевия тетрод с плоски електроди, разстоянието между екраниращата решетка и анода при лъчевия тетрод е значително по-голямо, от- колкото при останалите екранирани лампи. Поради това количеството електрони нараства не само поради удължаването на пътя им, но главно поради намаляването на скоростта им. От същата фигура се вижда, че управляващата и екраниращата решетка са еднакво гъсти и навивките им са наредени една зад друга. Поради това електронният поток, излитащ от катода, се групира на толкова тесни снопове (във форма на кръгови сектори) или „лъчи“ (оттук и названието лъчеви тетроди), колкото са промеждутъците между навивките на управляващата решетка. При другите екранирани лампи също се получава такова групиране на електроните, но то продължава при тях до екраниращата им решетка, която при тези лампи е значително по-гъста от управляващата, вследствие на което, удряйки се в нея, сноповете от електрони се разсейват. При лъчевите тетроди обаче екраниращата решетка не само че не пречи, а напротив — спомага за доброто фокусиране на електроните. За постигане на добра фокусировка, при лъчевите тетроди отстрани на екраниращата решетка се монтират два електрода S (фиг. 4 б), свързани електрически с катода. При това двойно фокусиране (чрез решетките и чрез спомагателните електроди) сноповете електрони се разсейват слабо при движението си към анода. Поради това, електронната концентрация между анода и екраниращата решетка е голяма.

Образуването на потенциален минимум при лъчевия тетрод наподобява получаването на потенциален минимум! от отрицателния пространствен заряд в двуелектродната лампа. При нея поради малката начална скорост на електроните минимумът се получава близо до катода. При лъчевите тетроди електроните преминават навивките на екраниращата решетка със значителна скорост, вследствие на което потенциалният минимум се получава по- близо до анода (този минимум е отдалечен от анода на около ¹/з от разстоянието анод — екранираща решетка).

Поради отстраняването на динатронния ефект анодните характеристики на лъчевия тетрод нямат характерните за характеристиките на обикновения тетрод седловини.

От фиг. 6, на която са начертани анодните характеристики на руския лъчев тетрод 6ПЗС, се вижда, че тези характеристики наподобяват анодните характеристики на пентода. За разлика от тях обаче анодните характеристики на лъчевия тетрод преминават значително по-рязко от стръмната в полегатата част. Това се дължи на по-равномерното разпределение на потенциала в плоскостта на потенциалния минимум, отколкото в плоскостта на защитната решетка при пентода. Поради тази форма на анодните характеристики на лъчевите тетроди при тези лампи може да се работи и при по-ниски анодни напрежения, без да има опасност от изкривяване на сигнала, подаден на управляващата решетка.

Съществено предимство на лъчевия тетрод в сравнение с пентода е незначителният ток на екраниращата решетка дори и при равен или по-висок потенциал на решетката от потенциала на анода. Това се дължи на разположението на навивките на решетките една зад друга. Поради слабата зависимост от тока на екраниращата решетка от напрежението й параметрите на лъчевия тетрод зависят по-слабо от режима на работа, отколкото при обикновения тетрод и при пентода. Освен това се спестява известна енергия, която би се изразходвала за загряване на екраниращата решетка.

Поради тези си предимства лъчевите тетроди намират по-голямо приложение като крайни (мощни) лампи, отколкото пентодите.

Недостатък на лъчевите тетроди е сравнително големият капацитет между анода и управляващата решетка. Това се обяснява с факта, че екраниращата решетка на лъчевия тетрод е по-рядка, отколкото при пентода и при обикновения тетрод. Ето защо лъчевите тетроди не могат да се използват за много високи честоти.

Друг недостатък на лъчевия тетрод е появата на динатронен ефект при значителни отрицателни напрежения на управляващата му решетка, което личи и от анодните характеристики на лампата (фиг. 4). Това се обяснява с намаляването на гъстотата на отрицателния пространствен заряд при високите отрицателни потенциали на управляващата решетка (намалява значително броят на електроните, които се движат към анода), вследствие на което се влошава фокусирането на електроните. Същевременно и потенциалният минимум намалява до такава степен, че избитите от анода вторични електрони преодоляват този минимум и достигат екраниращата решетка.

В днешните лъчеви тетроди коефициентът на усилване μ е от порядъка на стотици. Вътрешното им съпротивление R, има стойност от няколко десетки до няколкостотин килоома. Стръмността на характеристиката им има същия порядък, както при другите лампи, т. е. от единици милиампери на волт за маломощните и средномощните лампи до 10—30 mА/V за по-мощните лампи.

Необходимо е да се отбележи, че понастоящем са разработени и лъчеви пентоди, които съчетават положителните качества на лъчевите тетроди и на обикновените пентоди (напр. лампата 1Ж24Б).

Литература:

Динатронный эффект – http://www.ravnopravie.kharkov.ua/dinatronniyeffekt.php

Как работает лучевой тетрод – http://musicangel.ru/mess151.htm

Атанасов, А., и др. Учебник за радиолюбителя. София, Техника, 1962.

Видове звукозапис

Тука в Сандъците – Sandacite прошнуроваме и прономероваме различните видове звукозапис.

Може да се каже, че записването на звука се получава в резултат:

а) на изменението на повърхността на грамофонна плоча;

б) на изменението на прозрачността на филмова лента;

в) на изменението на състоянието на магнитофонна лента.

г) на изменението на повърхността на поликарбонатна плоскост (при цифровия звукозапис върху компактдиск)

Независимо от вида на звуконосителите, върху които се записва плоча, филм, магнитофонна лента), при всички начини на записване целта е една – да се получи отражение на акустичната информация, максимално доближаваща се до чуваната от ухото на средностатистическия слушател.

Видове звукозапис. Различните начини за записване и възпроизвеждане, са:

Механично записване и възпроизвеждане. При този начин на записване, който е открит през 1878 г., един стоманен резец, задвижван директно или индиректно от звуковите трептения, които се записват, изрязва звуковата бразда (фонограмата) върху восъчен цилиндър или плоча.

При възпроизвеждането сапфирена или диамантена игла се плъзга по браздата на фонограмата, задействува директно или индиректно с честотата на извивките на браздата мембраната на високоговорител и възпроизвежда първоначалните звукови трептения.

Въпреки големите успехи на магнитния звукозапис след 1945 г., грамофонната плоча останала в много отношения най-удобното разрешение, което позволява да се дадат на разположение на любителите и професионалистите висококачествени записи.

Оптично записване и възпроизвеждане. Съществуват няколко варианта на този вид звукозапис, който е използван в кинематографията. При записването един светлинен щрих, модулиран индиректно от звуковите трептения, изменя прозрачността на светлочувствителна лента (филм). При възпроизвеждането изменената лента преминава между светлинен източник и фотоелектрическа клетка и модулира светлинния поток, в резултат на което през фотоклетката протича ток с променлива стойност и честота.

Оптичното записване на звука позволява да се реализират предавания с голямо времетраене и да се правят монтажи и копия. Този вид звукозапис се използва изключително в кинематографията, понеже за носител на звука и картината се използува един и същ материал — светлочувствителна лента. Той обаче има недостатъка, че изисква фотохимична обработка на лентата. Тази операция, която е относително дълга и деликатна, ограничава използването на оптичния звукозапис в радиоразпръскването.

Магнитно записване и възпроизвеждане. Този начин е открит през 1899 г. от датчанина Валдемар Поулсен, но до 1940 г. почти не се използвал, поради неговото лошо качество. Усъвършенстването на магнитофона, в който се изполва преднамагнитване с ултразвукова честота, и на магнетофонните ленти след 1945 г. извършва революция в звукозаписвателната техника. По своите електроакустични и експлоатационни качества магнитофонът превъзхожда всички други системи и изиграва голяма роля в звукозаписвателната техника и в живота на хората

Магнитният звукозапис се осъществява на феромагнитна лента, която преминава с постоянна скорост покрай една записваща глава. Лентата се намагнитва в зависимост от променливото напрежение, приложено на записващата глава. Записът се възпроизвежда, като намагнитената лента се прекарва покрай възпроизвеждащата глава, която преобразува остатъчните магнитни потоци в електрически напрежения. Получените напрежения задействат високоговорител.

Термопластично записване. Този вид звукозапис съчетава скоростта и голяма част от предимствата на магнитното и оптичното записване.

Тази система е способна да запише определено количество информация за 100 пъти по-кратко време от времето при магнитното записване. Чрез термопластично записване може да се записва не само звукът, но и черно-бели и цветни образи. Термопластичният звукозапис не изисква химическа обработка, както фотографичният филм. Използваната лента може да бъде изтрита и отново да се записва. Възпроизвеждането на записаната информация изисква само малки изменения на стандартните устройства за прожектиране на кинофилми.

Термопластичното записване се извършва по следния начин. Звуконосителят се състои от лента, образувана от три прозрачни пласта,, разположени един върху друг:

а) основа с висока температура на топене, подобна на основата на кинофилмите;

б) проводим пласт в допир с основата;

в) термопластичен материал, нанесен върху проводимия пласт.

Информацията, която трябва да се запише, модулира интензивността на тесен сноп от електрони. Електронният сноп наслагва електрически заряди върху външната повърхност на термопластичния материал, който в последствие се размеква чрез високочестотно нагряване. Привличането, което се получава между проводимия пласт и зарядите, насложени върху повърхността на лентата, изменя дебелината на термопластичната лента със стойност, която зависи от интензивността на електростатичните сили и вискозитета и еластичността на средата. Измененията на дебелината се правят постоянни чрез бързо охлаждане на лентата. Общото времетраене на записването е по-малко от 1/100 сек. По този начин е възможно върху една пътечка с ширина 2,5 мм да се запишат сигнали с честота 50 мгхц при скорост на лентата 12,5 см/сек, т. е. една честотна лента, 10 пъти по-широка от честотната лента на съвременните магнитофонни ленти. Изтриването става, като лентата се затопля до температура, по-висока от температурата при записването, вследствие на което лентата се размеква и става проводима. Остатъчните заряди се разпръскват и повърхностното напрежение на материала, който е станал леплив, изравнява външната повърхност.

Целият апарат работи във вакуумна среда, свързана постоянно с помпи, които поддържат вътрешното налягане, равно на около 1/10000 мм живачен стълб.

Записаните информации на филма под формата на образи или под друга форма може да бъдат непосредствено възпроизвеждани по същия начин, както обикновена филмова лента, тъй като светлинните лъчи, които преминават през лентата, се пречупват по закон, който зависи от деформациите на носителя.

За прожекция може да се използва обикновен киноекран.

5. Цифров звукозапис. За него в Интернет е писано изключително много и затова тук ще го разгледаме съвсем накратко. Това е резултатът от преобразуването на аналоговия сигнал от звуковия диапазон в цифров аудиосигнал. Преобразуването се осъществява от аналого-цифров преобразувател (АЦП). Той извършва ограничение на честотната лента чрез филтър за ниски честоти, за да потисне спектралните компоненти, чиято честота надвишава половината от честотата на дискретизация (Дискретизация е процесът на преобразуване на непрекъснат аналогов сигнал в сигнал с дискретни стойности. Дискретът представлява стойността на сигнала в даден момент от времето.)

Непрекъснатият аналогов сигнал се ,,реже“ на участъци с честота на дискретизация. Получава се дискретен цифров сигнал, който се квантува с определена разрядност. След това той се кодира, тоест заменя се с последователност от кодови символи. За качествен звукозапис в честотния диапазон 20-20 000 Hz е приета минимална стандартна честота на дискретизация 44,1 kHz и повече. В последно време се появиха АЦП и ЦАП (цифрово-аналогови преобразуватели) с честоти 192,3 и даже 384,6 kHz. За получаване на добър запис е достатъчна 16-битова разрядност, но за повишаване на динамичния диапазон и качеството се използва 24 и 32 бита.

А за какво е необходим цифрово-аналоговият преобразувател? Той преобразува последователността от числа в аналогов сигнал. ЦАП е свързващо звено между цифровото устройство и аналоговия сигнал.

Един материал на Сандъците – Sandacite.